1944 г. Кришнамурти за войната. Писания

[Ани]

1944 г. Кришнамурти за войната. Писания

Войната. Въпреки войната, когато Кришнамурти говорел публично, се събирали хора от всички краища на САЩ.

Една неделя той държал беседа в Дъбовата гора на Охай.

- Какво ще направите с тези, които извършват ужасите в концентрационните лагери? - питали слушателите.

- Кой ще ги накаже? Не е ли съдията толкова виновен, колкото и обвинените? - отговарял лекторът.

- Тогава да си мълчим ли?

- Вероятно мислите, че като говорите за безобразията в друга страна, това може да доведе до игнориране на вашите безобразия?

Колко приличат тези провокационни въпроси на онези, с които преди две хилядолетия фарисеите опитвали да хванат Исус!

- Трябва ли да се плаща данък на кесаря или не? - питали го те.

Ако откаже, ще го обвинят за подривна дейност срещу Рим; ако се съгласи, евреите ще го намразят. А той ги нарича „лицемери“.

- Плащайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога! (М, 22:15)

- Мойсей ни е заповядал в Закона такива да ги убиваме с камъни. Ти какво казващ? Искаха да го изпитат, за да могат да го обвинят. (Й, 8:5).

Ако откаже, ще наруши Закона, ако не - ще нареди убийство.

- Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея!

За сведение на читателя: в аудиторията на тези беседи винаги са присъствали федерални агенти (FBI), които също си водели бележки.

Войната не оставила Кришнамурти незасегнат - след германското нахлуване в Холандия, лагерът Оумен, където са провеждани неговите европейски срещи, бил превърнат в концентрационен лагер. Много от неговите европейски приятели трябвало да емигрират. САЩ сякаш го забравили. Материалното оцеляване станало трудно навсякъде. Кришнамурти писал на Лейди Емили, която вече била изгубила двама внука на фронта:

„Няма краен отговор в насилието.

Аз не го търся в света, но отделно от света: непривързаност, родена от живота или от отказване, или от опитване да обичаш и да разбираш. ”⁹

Писания

Кришнамурти не е писал книги за публикация. Писал е за себе си „Коментарии върху живота” и „Jurnal I & II”. Останалите над 100 книги били като стенограми на неговите беседи и разговори.

Хъксли му дал не само импулси да пише, но станал и до известна степен негов невидим въображаем събеседник. Задавал му въпроси:

Защо отказваш да пишеш планирано? Какво значи да бъдеш буден?

Използват се термини: Обикновена, Умствена, Активна будност.

- Използването на паметта за писане е фокусиране на мисълта върху миналото, което вече не съществува. Това е така, понеже не си буден. Ако погледнеш в своя ум, ще видиш хиляди пеперуди да пърхат с крила - отговарял Кришнамурти. ⁹ - Не е възможно да схванеш тяхната сложност. Но ако внимателно следиш само една пеперуда, постепенно ще разбереш и останалите.

Младият мъж, който поставял въпросите на Кришнамурти, бил Уилям Куин, който след години участвал в създаването на института Esalen Institute в Big Sur, рождено място на Движението за Човешки Потенциал и за Gestalt Therapy (групово психолекуване).

В този момент, в присъствието на Кришнамурти, младежът открил, че объркването в ума му идва от неговите повтарящи се мисли, останали неразрешени. Тази „будност” ще смени мисленето на младите хора от идващите поколения, като забива клин в традиционната психология.