ЕДИН УЧИТЕЛ СИ ОТИВА. Мърчаево, Софийско

[Ани]

ЕДИН УЧИТЕЛ СИ ОТИВА

Мърчаево, Софийско

След една неделна беседа по време на евакуацията в с. Мърчаево (поради бомбардировките в София в 1944 г.), Боян Боев запитал Учителя дали идват на беседите му някои от видните окултисти, намиращи се в другия свят. Отговорът бил утвърдителен:

- ... и между тях често идат Седир и Рудолф Щайнер. Той току-що ме пита как изразявам божествените идеи на такъв прост език.

- И Вие какво му отговорихте? - любопитствал Боев.

- Само че този език не е обикновен. Той е най-точният език на земята и с него могат да се предадат окултните закони и Словото Божие, защото българският народ е най-древният народ на земята. Затова дойдох сред българите... ²¹

Една късна октомврийска вечер Методи отива при Учителя в Мърчаево, за да сподели последните новини и да получи съвети и инструкции. Учителят го изненадва, като се изправя пред него, вдига ръцете си над главата му и произнася следните странни думи:

„Аз свърших моята задача тук на земята и ще си замина.

А вас, духовете, ще ви заключа на земята, но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете. И когато завършите вашата работа тук на земята, да си отворите и да дойдете при мен. ”³⁶

- При тези думи сякаш целият свят се срути в съзнанието ми. Бях прочел редица томове за невидимите светове, за скритите сили на природата, за великите закони в битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит с това Космично Същество, Което чувствах и разбирах с цялото си сърце и ум, с всичката сила на моята воля, с ширината на душата ми и безкрайността на моя дух...

- А ключовете? - питах за изяснение при една от срещите ни.

- Ключовете са Познанието от Неговото Слово - отговори Методи.

Понеже Учителят е говорил за Новия Свят, който идва, а новата власт идва с лозунги „Равенство, Братство, свобода”, в Братството правят идентификация, но скоро надеждите им рухват.

Ужасен от своеволията на новата комунистическа власт, Методи Константинов, който работи в правителствени институции, отива на „Изгрева” при Учителя, за да се ориентира какво става в страната.

-Учителю, това „ново царство“ не е онова, за което Вие говорите. Тези хора не могат да градят Нова Култура, те са криминални престъпници... Моля да ми разрешите да замина за Швейцария и там да основа Център на Новата Култура...- Учителят го прекъсва:³⁶

- Не критикувай, Методи! Никъде няма да ходиш! Ще ти кажа какво ще стане. И слушай внимателно, защото ще пишеш книга за това!¹¹⁶

Сядат на пейка по средата на поляната, където преди е била палатката на Методи. Много сериозен, в продължение на три часа, Учителят говори за духовния, социалния, културен и международен живот. Пред подготвеното съзнание на Методи, който 17 години е следвал четири факултета в чужбина на издръжка на Учителя, се разкриват, като в зората на изгряващото слънце, контурите на един нов свят, който пулсира в ритмите на Космична Любов, Мъдрост и Истина. Учителят се изправил величествено и казал:

„И на двата блока - от Изток и от Запад - ще им дам такъв обяд и така ще им говоря, както никой през вековете не им е говорил. ”³⁶ Тези идеи Методи оформя в книги, които издава във Франция. Тогава е дошла идеята за книгата „Световната Астросоциология”¹¹⁷. В нея той говори за „Обществото на Народите” и „Обществото на Обединените нации“ и предсказва създаването на „Общество на Новото Човечество”. После Методи разказва:

„Когато Учителят приключи, влезнах в малката черупка на моята личност и видях, че слънцето залязваше. Тази картина се отпечата така ярко в моето съзнание, че когато издадох споменатата книга „Учителят”¹¹⁸, пред главата „Идеи” поставих винетка на планински връх, зад който залязва слънцето. Под нея написах ръкописно:³⁶ „Както едно величествено слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие, тъй и Учителят залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се в етера и носи на всички умове и сърца радостната вест за красотата на изгряващата култура...“ Под тази епитафия стои лаврово клонче - символ на безсмъртие... ”

А на другата страница „Идеи” е вестоносецът- гълъб във възходящ полет. Така ученикът кодира предаването на Вечното Познание. Новите издатели (2005 г.) не поместиха тези символи - били архаични.