„Каквото казах - казах!”

[Ани]

„Каквото казах - казах!”

През декември руснаци се веселили в салона на „Изгрева”, където Мъдрецът провеждал своите беседи.

„Работите не отиват на добре! - поклатил глава той - Много хора са избити при революцията и още много ще се избият сега, за да се получи равновесие на везните!“

На 10 декември двама агенти го разпитвали за връзките му с царя, за дневника на цар Борис и за царския архив. От този ден здравословното му състояние се влошило.²⁰

На 20 декември в 5 ч. сутринта била последната му публична беседа. Към обяд го чули да споделя пред невидим събеседник:

„Нивата е засята...“

„Каквото казах - казах!”

„Когато сляза от тази катедра, ще дойдат болшевиките. Дойдат ли те, ще си взема партакешите и ще си замина.“

„Като си замина, мрак ще има, какъвто не е бил. ”³⁰

Това са предсказания от преди десетилетия.

На 25 декември, когато Методи посещава отново Учителя, той вече се готви да си заминава.

„Какво е Бетовен, какво е Исус, какво е Дънов? -пита и отговаря. - Това са само фикции. Само Бог е вечен и безкраен. ”

После запял химна „Аум” с плавни красиви движения.

„ Той съдържа три ключа, с които Великите Посветени отварят Божествената съкровищница, за да внесат нови идеали и свещени скрижали в епохите, които се редуват една след друга. Този химн беше последното, което Учителят изпя на физическия свят“- говори Методи Константинов.³⁶

Последните думи на Учителя били на 27 декември 1944 г. -урок по скромност и указания за бъдещето:

„Една малка работа се свърши и една голяма започна...

На първо място слагайте Божественото! Усърдно се молете! Имайте хармония и обич помежду си!

Хубаво да се живее - това е важното!

В каком направлении будет жить? - Хорошо!

Да се оформят нещата!“

Вдигнал ръка за последен поздрав и... престанал да диша.

Часът бил шест. Към обяд пристигнала една джипка, от която слезли трима военни комунистически функционери да го арестуват.

- Къде е господин Дънов? - питали те изпречилия им се Ради.

- Там е, почина си - отговорил запитаният.

„Ще дойдат през едната врата да ме вземат, а аз ще съм излезнал през другата” - е казал той години преди това.

- Този човек е умрял, за да не ни даде своите показания! - обявили те, като видели, че им се е изплъзнал, и пуснали версията, че се е отровил. Наложило се трима лекари да пишат декларация относно болестта му и да я заверяват нотариално, за да опровергаят този слух. Познавах един от тях - д-р Кадиев.

Тялото на светеца стояло пет дни за поклонения. Боян Боев намерил в стенограмите си, че той е посочил мястото на „Изгрева”, където да бъде заровено. Но владиката и властите отказали. Тогава д-р Иван Жеков пратил телеграма до Георги Димитров в Москва.

„... Вероятно помните Учителя Петър Дънов, който ви спаси от полицията... Той сега предаде Богу Дух. Молим да разрешите да бъде погребан на „Изгрева”, където живееше!”

Поради зимни бури отговор се получил чак на 30 декември:²⁰

„Нека учениците на Петър Дънов да погребат тялото на учителя си, където желаят.“

Един ятак на Антон Югов - тогава министър на вътрешните работи - му занесъл телеграмата на Димитров и той я подписал.

Така проблемът се решил. По-късно комунистическото правителство предложи това място на японското посолство, но то категорично отказа, знаейки неговата сакрална стойност.

На мястото на Школата на Учителя се настани Руското посолство, като построи модерни сгради с подземни гаражи. (За компенсация, казват, в Москва било дадено място за български културен център.)

Днес може свободно да се види високият каменен зид - оградата на Руското посолство. Срещу него е запазена градинка - „Мястото на Учителя” - обект на поклонение на знаещите от цял свят.

А застроеният наоколо квартал се нарича „Изток“ - една алюзия за Ашрама - Школата „Изгрев“ на Учителя Беинса Дуно.