„Знание и Действителност” - беседа в Бомбай.

[Ани]

Знание и действителност

(из беседа на Кришнамурти в Бомбай)

ВЪПРОС: Като Ви слуша, човек чувства, че сте чели доста много, а също, че сте непосредствено съзнателен за действителността. Като е така, защо осъждате придобиването на знания?

К.: Ще Ви кажа защо. Това е пътешествие, което човек трябва да предприеме сам, а не може да сте сам, ако Ваш спътник е знаенето. Ако сте чели „Бхагавад Гита”, Упанишадите, съвременна психология; ако сте събрали информация за себе си от експерти относно това към какво трябва да се стремите - такова знание е пречка.

Съкровището не е в книгите, а е скрито във Вашето собствено същество и единствено Вие можете да го откриете. Да притежаваш собствено знание означава да познаваш пътищата на своя ум, да си съзнателен за неговите тънкости с всичките им подтекстове, а за това не е нужно да прочетете дори и една единствена книга.

Всъщност, аз не съм чел нищо от този род. Може би, като момче или младеж, случайно да съм хвърлял поглед в някоя от свещените книги, но аз никога не съм ги изучавал специално. Не искам да ги изучавам, те са отегчителни, защото съкровището е другаде.

Съкровището не е нито в книгите, нито във Вашия гуру, то е във Вас самите; и ключът към него е разбирането на Вашия собствен ум. Трябва да разберете Вашия ум не според Патанджали (автор на „Йога сутра” - първия и най-авторитетен трактат по Раджа йога, б. а.) или според някой психолог, умел в обяснението на нещата, но чрез наблюдаване на самия себе си: как работи Вашият ум - не само съзнателният, но и дълбоките пластове на безсъзнателния ум.

Ако наблюдавате Вашия ум, играете си с него, поглеждате го, когато е непринуден и свободен, той ще Ви разкрие неизказани съкровища и тогава Вие сте отвъд всички книги. Но това изисква твърде много внимание, вътрешна енергия, интензивност на търсенето - не дилетанщината на мързеливите обяснения.

И така умът, запълнен със знания, не може да открие това, което е.

25 март 1956 г.