Живите мисли на Кришнамурти. Правилно мислене. Война и революция. Самопознание

[Ани]

ЖИВИТЕ МИСЛИ НА КРИШНАМУРТИ

Правилно мислене. Война и революция. Самопознание

Основните теми, по които той говори и често се връща на тях са: директно възприемане, мисъл, съзнание, време, страх, желание, медитация, любов, смърт, свобода, Бог...

В следващите години Кришнамурти се връща към тези теми, но никога не повтаря определения, за да не създава догми.

За него е важно мисленето, а не догмата. Затова мислите му са творчески, живи и трансформират съзнанието. Цялото му внимание е насочено към произвеждане на радикална трансформация. Той е убеден, че без трансформация не може да има реално движение в Пътя на Живота, нито Мир и Радост в света.

Реалното движение е към Новата Епоха. Без цялостна трансформация, старият човек, изтъкан от противоречия, насилия и шаблонно мислене, няма шанс да влезе в тази епоха, в която ще царуват Мирът и Радостта.

Внимателният читател ще забележи, че тези мисли са точно продължение на идеите, дадени от Учителя Беинса Дуно 40 години по-рано.

Предвид важността на тези концепции, ще ги предам в накратко. Целта не е те да се запомнят, а да накарат човек да мисли. Затова Кришнамурти държи повече на разговора, а не на лекцията.

„Моите думи са само едно огледало,

за да можете да видите какво става във вас. ”

Правилно мислене

Посветеният ни учи, че за да възникне истинско движение, трябва да притежаваме необходимите способности да мислим правилно от гледна точка на нашето собствено знание.

„Да гледаме нещата каквито са, а не- със стари концепции за тях. Не приемайте нищо, от което не сте удовлетворени!

Имайте подозрения, а не вярвания!“ - съветва той.

- Дори и към нещата, които Вие ни говорите ли? - питат го.

- Правилото е: да не се придържаме към миналия опит, бил той личен, национален или религиозен.

Преди да действаме, трябва да се научим да мислим.

Без истински собствени идеи няма действие.

Безсмислените действия ни въвлякоха в този световен хаос.

Войната и революцията са голям спектакъл на нашия всекидневен живот. Всички искаме да имаме богатства и власт. Това е основната причина за войната, така че ние всички сме отговорни. Истинската революция не е кървава, тя е по-скоро резултат на вътрешна регенерация.

.Не може да има такава без самопознание.

Да познаваш себе си не е бягане от този живот и от този свят.

За да разбереш себе си, трябва да се видиш в отношение към хората, нещата, идеите и света.

Ние сме светът. Световният проблем е наш проблем.

Това е едновременно индивидуална и световна криза.

Един човек не може да промени света, но всички заедно можем да направим това.“

- Дали ни говорите истината? - питат озадачени слушатели.

- Трябва да имате различаване на Истината.

За да достигнете Истината в нейната красота и радост, е необходимо да имате мигновено улавяне, незаоблачено от стари теории, страхове и предубеждения.

За да разберем Истината, трябва да търсим без травмите на нашия минал опит.⁹

Вие сте се вкопчили да запазите същата реакция, която сте имали вчера. Това е механична реакция, предубеждение.

- Защо мисълта продължава да е привързана с вериги за миналото?

- От мързел. И тесногръдие. Защото не докосвате сърцето си.

- Какво общо има сърцето ми с моето мислене?

- Сърцето е винаги тук и сега, и никога - в миналото. ⁹

Мисълта е отговорът на паметта. Няма мислене извън миналото.

Паметта е преоткриване на незавършен и неразбран опит. Този недовършен опит, който хората наричат памет, възбужда мисълта.

Идеите произлизат от мисълта.

Мисълта разделя ума от сърцето. Умът, със своите корени в егоцентричната активност, се занимава с повишаване на материалните ценности и бавно изсушава всички намерения и цели, които могат да хранят истинската човешка същност.

- Да приключим с мисълта!- изненадвал ги той.

- Какво означава това? - стряскали се те.

- Дали мисълта е най-висшата форма на интелигентност? Незаменима ли е мисълта? Можем ли да отидем по-далеч?

- Цялата мисъл ли е в миналото? - питат от аудиторията.

- Да, ако е отговор от паметта - отговаря Кришнамурти. -Това е миналото, което се проявява като памет.

Когато мисълта започва да се проявява, миналото идва в настоящето и носи старите форми. Няма нищо ново и живо в това. Ако търсим нещо ново, миналото трябва да отиде някъде другаде. Умът не може да бъде смущаван от разсъждение, от страх, от доволство -нито от други такива неща.

- Само когато умът не се безпокои, може да прояви нещо ново. По тази причина в главата трябва да царува тишина.

- Значи да не мислим нищо, така ли? - не разбират слушателите.

- Или живееш в миналото, или - по съвсем различен начин.

Аз казвам, че ние трябва да разбираме какво мислим. ⁹

Мъдрецът казва, че мисълта е замърсена, корумпирана, защото е разделена на фрагменти. Тя е добра за памет и практически цели.

„Свещените неща не идват от мисълта и не могат да бъдат съживени чрез нея, защото мисълта не е чувство. Мисълта не може да ги познае, да ги формулира, да ги използва и да ги предава.“

За пръв път чух това твърдение от една възвишена душа (Олга Блажева). Това стана на един хълм над Хасково, където тя споделяше с мен впечатления от срещата си с Учителя Беинса Дуно.

- Вие мислите! - забелязал Учителят при първата им среща.

„И таз хубава! Големият ясновидец позна! Че кой ли не мисли?” -помислила си тя разочаровано. В отговор, той само се усмихнал.

- Тогава не знаех, че хората само повтарят стари мнения и че мисленето е рядка дарба. То е творчески процес! - завърши тя.¹³⁵

Тогава се замислих за пръв път. Днес Кришнамурти го потвърди.

Според него Мисълта е памет, мнение и събран опит с произход в условията или в минали реакции. Мисълта е тази, която се повдига до идеята за Егото. За да функционира съзнанието свободно, мисълта трябва да остане в тишина и покой.