Бог. Свобода. Сексуалният проблем

[Ани]

Бог. Свобода. Сексуалният проблем

Кришнамурти дава стряскащи за механичния човек определения:

„Животът на реалността не се нуждае от вярване. Който вярва, няма познание и го замества с игра на думи. Реалността не може да бъде измерена, нито обхваната с поредица от думи.

- Кое е по-лошо - липсата на интелигентност или атеизмът?

- Погрешното вярване. Бог е продукт на мисълта.

Поради липса на интелигентност, ние възприемаме идеята за Супер-интелигентността, която наричаме Бог. Но този Бог не може да ни подари по-добър живот. Интелигентността ни води към такъв.

Не може да има интелигентност, докато:

- има различни вярвания и разделение на класи;

- средствата за производство се държат от малцинството;

- има националности и т.н.

Всичко това показва липса на интелигентност.

Това е, което ни пречи да живеем по-добър живот, а не- решението да не вярваме в църковния Бог.

Ликвидирането на погрешните вярвания не е атеизъм!

Тук ще дам за сравнение думите на Учителя Беинса Дуно:

„Като говоря за вярата, не разбирам официалната вяра, с която е трябвало отдавна да се простите!“ „В Божествения свят няма религии; няма вярвания - има само Любов. Ако искате да изпълните Волята Божия, трябва да заместите Религията с Любовта. ”¹⁶⁸

Свобода

Човек никога не е свободен - той е свързан със своя опит или знание, а това знание го спира от учене. Ако иска да намери Свободата и да открие нейната красота, необятност и енергия, той трябва да започне с отказване от ангажиментите или желанието да принадлежи към нещо. Свободата е чисто недиректно наблюдение, без страх от наказание или за облаги.¹⁶⁵

Разбираме липсата на свобода чрез наблюдение.

Опитай се да намериш, дали има нещо извън твоя ограничен ум?

Човек твърди, че е свободен, понеже има свобода на избор. Свободата няма цел; не я намираш на края на човешката еволюция.

Тя е в началото на неговото съществуване.

Сексуалният проблем

Кришнамурти вижда причината на проблема в ума.

Той казва, че това е твърде преувеличен проблем.

Задават му се въпроси:

- Защо сексът е такова обсебване за мъже и жени?

- Дали той е физическа или психическа нужда?

- Проблемът в акта ли е или в мисленето за него?

- Което усещам в моето тяло, то ли ме кара да мисля?

- Вашият ум предпочита да се безпокои за това, защото докато мислите за него или участвате в него, вие съвършено забравяте за себе си - отговаря Кришнамурти. -

Това не е ли най-добрият път да постигнете забрава?

- Всичко, което правя, ми дава удоволствие - казва някой.

- Всичко, което мислиш, ти дава сила на Егото.

Само при секса забравяш за себе си и вярваш, че си щастлив.

- Проблемът е как да съществуваме духовно, когато сме заобиколени от такива сексуални инсинуации?

- Проблемът изчезва, когато Егото се забравя...

- Да практикувам ли тогава целомъдрие?

- Насилието не е целомъдрие. Ти ще опознаеш целомъдрието, само когато намериш истинската Любов... А Любовта не е в ума!

- Но това е лудост!

Драматичният разговор завършва без разбиране.

Животът на Кришнамурти показва постигане на състояние на пълнота и благословение - забравя се Егото и се губи реакцията му.

Умът не познава Любовта и без Любов няма целомъдрие.

Където има любов, сексът не представлява проблем.

Проблемът не е в секса, а във възпитанието.

Не трябва да забраняваме на децата техните възбуди, но - при събиране те да забравят техните „Ега”.⁹

Това е единственият му отговор („каквото и да означава той” -казват тези, които търсят готови формули, а не - разбиране).

Мъдрецът не дава готови решения, а посока за издигане на съзнанието за разрешаване на всички проблеми.