1986 г. Последни стъпки в 20-ти век. Кришнамурти - сбогуване с Адияр. Охай

[Ани]

1986 г. ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ В 20^-ТИ ВЕК

Кришнамурти - сбогуване с Адияр. Охай

Мадрас. Хиляди хора очаквали Кришнамурти в неговия център във Васан Вихар, където той пристигнал пеш с племенника си.

„Актът на виждане е по-важен от това, което виждащ...“

За един час лекторът обхванал раждането, принципите на всички енергии и поемането на пътя към Извора на Творението.

После потънал в тишина. Едно момче му донесло бяло цвете.

Той го взел в ръце и се усмихнал. Това бил краят на беседата. Хората около него знаели, че това е последната му публична изява.

Явлението Кришнамурти, неговото Слово и присъствие освобождават душите и съзнанията от закостенелите схващания, били те светски, духовни, научни или социални. Конфликтът на старото с новото мислене винаги е представлявал интерес за журналистите. Макар и често да наблягат на сензационността, те са предвестници на промяната, на смяната на епохите. Издават много книги, описващи външните и вътрешни драми около този феномен.

Една от тях е „Последната Разходка“ от Азит Чандмал. В нея той разказва за последните срещи и прояви на Кришнамурти. На другия ден след срещата във Васан Вихар, мъдрецът се срещнал с 18-годишната си дъщеря Клия. Говорили дълго около молекулярната биология и генетиката и какво ще стане, когато въведат компютърни технологии.

Преди да напусне, тя му казала, че ще учи в Кембридж.

- Много нобелови лауреати ще ти кажат, че ще те научат, ако ги слушаш. Какво ще правиш тогава? Как ще учиш с хора, които ти казват какво са открили и какво трябва да научиш?

С каква рамка на ума ще бъдеш, когато отидеш на среща с тях?

Много отслабнал, Кришнамурти прекарвал вече часове в леглото, но нито един следобед не пропуснал своята разходка.

А това била същата разходка около езерото в Адияр, когато преди 75 години бил открит, осиновен и посветен от двамата англичани.

Наблизо била къщата на тогавашния президент на Теософското Общество. „Ако следваш някого, ти вече не търсиш Истината!”

Той бе казал тези думи на 34-годишна възраст, когато напусна Обществото и отказа всичко, което му бяха дали, включително короната на световната духовна власт... Не може да не направим сравнение с изпита на Исус в пустинята преди две хилядолетия, когато отказа на Сатана всички земни царства...

Сега, в тишина, той за последен път гледал това езеро и това небе. В полунощ един самолет трябвало да го отведе в САЩ.

Охай

След пристигането на самолета, Кришнамурти бил отведен в болница. Известен онколог потвърдил, че той има рак на панкреаса, който се разпространил в черния дроб. Нямало начин да се възстанови. Кришнамурти не желаел да умре в болницата и на 30 януари му разрешили да се върне в Боровата къща.

В продължение на 70 години необятна Интелигентност използвала неговото тяло като носител. Сега това тяло повече не можело да издържи. Същата нощ четири човека от Делхи пътували за Лос Анжелис със сребърна урна. Кришнамурти едва ги познал. Той се концентрирал само за няколко секунди, преди да затвори очи.

- Има ли някакъв кораб, на който смятате да се присъедините? Защото моят кораб замина.⁹

- Да, Вашият!

Астрономите отбелязват, че от сряда, 12 февруари, Халеевата комета, след обиколка около слънцето, започва да се отдалечава.

В Тихия океан се разразила страшна буря и връхлетяла сушата.

За два дни пътищата към Охай били залети с невиждан досега дъжд. Цялата долина потънала в кал. Безпокоили се, че боровото жилище ще остане напълно изолирано.

След бурята Азит Чандмал питал Кришнамурти как да му помогне.

- Нямам предвид Вашето тяло, за което вече се грижат.

- Не разрешавай на никого да разваля моето Учение!

Кришнамурти знаел, че Азит посещава Силиконовата долина.

- Е, какви са последните новини около компютрите? Вярно ли е, че руснаците шпионират, а японците настигат останалите? - питал той.

„Той ме слушаше с такова внимание, че аз мислех, че разговарям със същия стар Кришнамурти” - споделя Азит в книгата си.

16 февруари, 1986 г.

В един момент Азит влязъл в стаята и Кришнамурти го питал дали е добре и дали всичко е наред.

Малко след полунощ той починал в своя сън.

Онкологът си спомнил някои от последните му думи:

„Не ме е страх да умра, защото живях със смъртта през целия си живот. Никога не съм съхранявал спомени.“

„Кришнамурти няма националност. Ще го кремираме без ритуал или церемония” - казва Азит Чандмал.

Той помества статия за събитието във в-к „Индиан Таймс”.

Изпълняват предсмъртното желание на починалия:

„Разхвърляйте пепелта! Не разрешавайте на никого да я тъпче!

Нека дървета растат отгоре! Искам да бъдат безименни!”

Пепелта била разделена в три урни - една за САЩ, друга за Англия и трета (сребърната) била върната в Индия.

Когато пристигнала в Ню Делхи, от небето паднал град и земята била моментално покрита с малки бели ледени парчета.

Веднага след това урната била обградена с цветя.

В този момент слънцето се показало отново.

Замлъкнала устата, през която се изливало Словото. Приятелите си спомнили думите на мъдреца, обявени през преломната 1929 г.:

„Ако има поне пет човека, които слушат и обърнат лицата си към Вечността - те ще бъдат достатъчни!'

Така Великият изпълнил своята мисия относно Новата Култура

Бъдещето не принадлежи на болшинството, а на качеството, което, като квас ще активизира инертната маса и ще я преобрази.