Как да се молим?

[Ани]

КАК ДА СЕ МОЛИМ?

Апостолите попитали Исус, и той им дал Господната молитва.

„Потърсете ме от цялото се сърце и ще ме намерите” - се говори в Библията.

Учителят говори:

„Аз никога не си позволявам да уча някого как да се моли. Защо? Според мен молитвата е най-свещеният акт, достояние на душата. Аз се моля всякога и навсякъде”.

„ Всеки знае как да се моли, щом насочи сърцето си към Бога. ”

„ Отворете радиото на ума, сърцето и душата си и тогава от Божествения свят идват благословения”.

„На Небето има хиляди същества, които ще отговорят“

Но преди да имаме общение с висшите същества, трябва работа, всеки ден да се пречистваме и с чисти мисли да се свързваме с умовете на всички добри хора - през свещения час да става разговор с всички окултни ученици на тази школа, в която сме. Всички окултни ученици по целия свят и тези от духовния се интересуват от нашия напредък. Добре е молещият се да търси тези, които знаят да работят; да се съедини с онези души, които се молят горе.

В Публичната молитва губим наблюдение върху личните емоции и мислим за публичното одобрение-да предизвикаме повече сълзи или хвалебствия за нашето „умение”. Няма хармония между ума и езика... Често пъти сме впримчени в одобрението и аплодисментите на аудиторията. (Веднъж, на събиране в Пловдив на модерните „духовни общества”, се ръкопляска след прочит на 91 псалм.)

Такава молитва надува егото, развива тщеславие и служи на Лукавия. Тези излияния на преданите поклонници от миналото не се изживяват днес. Те са като взети назаем дрехи не по мярка. Така нито са приети, нито оставят трайно впечатление у хората.

Учителят съветва:

„Молитвата да е разнообразна - когато човек се моли с известни молитви, всеки път да прибавя нещо от себе си.

Добре е да се молим и със собствени думи, както от вътре ни се диктува.”

Молитвата не е само външно четене и шепнене, но и изживяване - целият живот да се превърне във вътрешна молитва, да създадем условия за идване на Любовта; тогава идват светлина, мир и радост;

Молитва без благодарност и Любов не се приема.

На никого да не казваме за какво се молим.“

„Във вътрешния си живот човекът трябва да започне от Бога и да свърши с хората. Започне ли да оправя първо хората, че после да се свързва с Бога, той нищо няма да постигне.”

„Ученикът трябва да се моли сам, да е съсредоточен в молитвата и да преживява думите й.”

В двадесетте правила от Учителя към окултния ученик четем:

„Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата. ”

„Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите й.

„На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.’’

„На ученика е необходимо малко уединение, за да може да уякне вътрешно...”

Но има и Всеобща молитва, когато всички отправят душите си към Всевишния за обща кауза. Тогава, по принципа:

„Обединението чрез Любовта прави силата!” трябва да улучим момента на включване с мисъл: „Отправям ума, сърцето, Душата и Духа си към Този, към Когото всички се отправят в този момент.”

„Не може да се молите правилно, ако се стеснявате. Обръщането към Бога възстановява хармонията.”

„В широк смисъл човек като учи и работи, се моли. Затова молитвата може да е придружена с песен, музика, учене, работа.

Трябва да сте напълно съсредоточени и свързани с Бога.

Само при това положение молитвата ви ще се осмисли.”

Ако сме разсеяни и мислим за проблем, снарядът на мислите се пръска или отива встрани от целта и пропускаме шанс за контакт.

Стрела, която не е изстреляна от лъка с тетива, добре опъната до гърдите на стрелеца, едва ли ще улучи целта.

При достатъчно задържане на съзнанието си към Бога, молещият се усеща хармония в мисли, чувства и воля, и усеща вътрешна радост. Това е признак за растеж и за духовна връзка.