Божествените състояния

[Ани]

БОЖЕСТВЕНИТЕ СЪСТОЯНИЯ

Ще изредя накратко няколко стъпала от тази стълба: Размишление, Концентрация, Съзерцание, Медитация, Озарение, Обожание, Служене, Общение с Бога...

РАЗМИШЛЕНИЕТО е неволеви съзнателен процес на мислене, насочва мисълта в определена посока. То може да преведе ученика във Вътрешния свят, да обогати ума му, да уплътни мисълта му и да разшири съзнанието му, за да обхваща все повече време и пространство и да му покаже високите върхове на Посвещението.

За тази цел Учителят дава всекидневни размишления в 3-те свята с по едно изречение от книгата „Светът на Великите души”. Резултатът е разширяване на съзнанието, просветление и обнова с нови идеи. „Размишлявайте за Бога, колко е Всемъдър и Всеблаг и ще дойде Светлина бумовете ви, Чистота в сърцата ви и Истина в душите ви. Светлината носи знания, Чистотата - сила, а Истината - Свобода.”

С размишления започват беседите от последните Школа на Учителя - „Утринните Слова“.

СЪСРЕДОТОЧЕНИЕТО е волево отхвърляне на странични фактори и навлизане в дълбочина, междинна фаза между Размишление и Концентрация.

„Сутрин, преди да е изгряло Слънцето, ще се съсредоточиш няколко минути, ще мислиш само за Единния и, че си между ангелите.”

КОНЦЕНТРАЦИЯТА е волеви процес, вниманието в една идея, както при лещата - лъчите на светлината се събират в една точка. Не се усещат дразнителите „нито топ да гръмне, нито игла да ви боде”.

„КОНЦЕНТРАЦИЯТА е едно тайно средство за черпене на информация от подсъзнанието” - говори г-н Маждалани, основател на Първия езотеричен Университет в Ливан.

СЪЗЕРЦАНИЕ. След съсредоточение и концентрация върху обект, човек се оставя на неговото пряко въздействие върху душата му. Това е емоционално състояние, при което той наблюдава пасивно какви мисли, чувства и преживявания ще породи обектът върху него. Добре е той да бъде добър, красив, силен, вдъхновяващ.

Съзерцанието е тайната на прякото разбиране на подсъзнанието.

„Р. Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание и в това е силата му. Така се разтоварваме от грижи. Съзерцанието не е механичен, а вътрешен процес - метод на Вътрешната Школа. При него мисълта ни трябва да е насочена към Бога, Ангелите, звездите, Слънцето” - говори Учителят.

„Т. М.” от Специалния Окултен Клас означава затваряне на връзките към света.

„Да станеш глух за всякакъв шум, за всички звуци вън и вътре в теб, за да не те смущават.” Ученикът затваря 9-те отвора на сетивата за външни впечатления и се вглъбява в Съзерцание в 10-я (3-то око), откъдето призовава Бог. Тъй започва Медитацията.

МЕДИТАЦИЯ. Тя е по-висш аспект от молитвата - безмълвно общуване с Бога. „Медитиране трябва, а не мечтание.

Труден е пътят за еволюция, но сега е по-приятен.”

В пълна пасивност, без умствено усилие; без спомен за мястото, времето и личността, която сме били, чакаме какво ще ни се представи. То не винаги отговаря на очакванията ни (веднъж при медитиране вместо Учителя ми се яви Михаил Иванов).

Медитацията е изкуство да бъдеш бдителен и спокоен пред входа на съзнанието. Тя е инфраструктурата на Езотеричното познание и крайъгълен камък на всяка окултна или мистична работа.

Тя пази Тайната, която позволява да се надникне в подсъзнанието.

ОЗАРЕНИЕТО е висша октава на съзерцанието. Съпроводено е с брилянтна светлина, в която се виждат ясно причинно-следствените връзки и целият пъзел на феноменалния свят. Озарението е достигане до самото Разбиране - ключът към съкровищницата на Познанието - цел на работата на всяка Школа. Медитацията и Озарението дават разбиране и за неща извън нашата компетенция и опит. В полусънно състояние слушах да говори Йогананда на място с много хора от един храм със снежна белота. По-късно ме заведоха в същия храм, който се казва „Lake shrine”...

... Озарението предизвиква дълбока Радост, възторг и висше Вдъхновение. Етимологията на българската дума, това е отговорът на Духа на зова на Молитвата на медитиращия.

„Вдъхновение, вдъхновение, вдъхновение - ти си благословение“ - се пее в песента - мантра, дадена от Учителя в Общия Окултен Клас.

След като получим Духовния Контакт и Небесното Благословение, изразяваме нашата благодарност и преклонение пред Висшата сила с ОБОЖАНИЕ. То не се изявява с красиви думи и обещания за вярност, а със Служене на Висшата Сила и с поддържане на Общение с Бога. Свързани сме с Бога както реката - с извора си. СЛУЖЕНЕТО на Бога при Учителя няма нищо общо с църковната догматика. Служенето разбира изучаване и спазване нададените правила. То е метод за окултно развитие, при което се организира Духовното тяло и се създават нови органи.

Затова са необходими специални познания и компетентно ръководство.

Като служим на Бога „в ДУХ и ИСТИНА”, имаме единение и хармония.