Духовните Учители

[Ани]

УЧИТЕЛИТЕ

В Школата се учи, че освен физическо тяло, хората имат личност, индивидуалност (душа) и същност (Дух) в зародиш.

Учителите са висши духовни същности, които се вселяват в човешки тела за изпълнение на духовни мисии на физичен план. Те никога не бива да се идентифицират с техните материални носители. Телата, в които се вселяват Учители, са подготвяни от векове.²²

След Посвещение психо-програмата на тялото се сменя и от този момент то не е обвързано с физическото родословие. Личността е отстъпила място на индивидуалността (душата), а тя е в пряк контакт с Духа (същността) от Божествения свят. Затова, когато Исус става Христос, той казва на Мария „Жено” и „Моят Отец” не е Йосиф дърводелеца, а „Небесният Ми Баща”.

Петър Дънов е телесният носител, в който после се вселява Божественият Учител Беинса Дуно за изпълнение на световна мисия:

„Аз бях вселен в 1897 а. и ти бе възложена световна мисия, свързана с идването на Шестата раса.”²³

След вселяването на Божия Дух в младото хилаво тяло на Петър Дънов, то променя външния си вид - става здраво и красиво и с мощна аура лекува болните от разстояние.

„Най-голямата пакост, най-големият позор за мен е туй прозвище „дъновист”! „Когато споменат думата, Дънов”, то е забиване на един гвоздей в ръката ми.”

Затова след 1915 г. учениците го наричат просто Учителя или - Беинса Дуно²⁵. Това трудно се разбира от иначе културни хора, но без езотерична култура - те пишат светски биографии на Петър Дънов и не разбират тази „дребнавост”: как така до края на ХIХ-ти век се говори за живота на Петър Дънов, а духовната работа в ХХ-ти век е вършена от Учителя Беинса Дуно.

Неговите ученици (явни и неявни) са водещи във всички области на живота: вяра, наука, изкуство, философия и обществен живот. Времето не помрачава техните сияния.