Традицията в Космогонията на Учителя

[Ани]

ТРАДИЦИЯТА В КОСМОГОНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

В Космогонията на Учителя Битието се описва в три свята.³⁷

Във ФИЗИЧЕСКИЯ (външен) свят има натрупани факти и се случват непредвидими явления - феномени.

Затова Учителят го нарича феноменален свят.

Този свят е кондензация на вътрешния, ДУХОВНИЯ свят -там са Силите и Законите, там са и причините (субстанциите) за явленията. Затова Учителят го нарича Субстанциален свят.

А тези Сили и Закони действат според вечни Принципи - есенции в БОЖЕСТВЕНИЯ свят. Учителят го нарича Есенциален свят.

Във физическия свят царува хаос и вилнеят бури.

Там се борят големи личности и форми.

Между физическия свят и Духовния свят има ЗАВЕСА. ³

Това е „Завесата на храма”, която (според Евангелието) се е раздрала при разпъването на Христос. Тя може да бъде премината само чрез безкористие и Колективно съзнание.

В Духовния свят махалото на живота се люлее между плюс и минус. Там е съдържанието на индивидуалностите, проявява се душата, индивидите имат и Христово съзнание.

Между Духовния и Божествения свят има БЕЗДНА. Тя се е отворила при падението на човечеството според Стария завет.

Тя може да бъде преодоляна само от тези, които могат да жертват своята индивидуалност в сферата на Духа.

Божественият свят е абсолютен и неизменен, без поляризация. Там е Същността - Царството Божие, в което царуват принципи на Божествена Любов, Космична Мъдрост и Абсолютна Истина в пълна хармония.

Тези принципи нямат своя противоположност. Оттам се спускат Божествените идеи в материалните светове.

Традицията се стреми да опази по същност Принципите на Божествения свят, когато се спущат в долните дуалистични светове.

Традицията пази Законите в Духовния свят, но поради неговата дуалност те се въртят алтернативно по съдържание;

Трите Свята в Космогонията на Учителя и

Дървото на Живота (на Бялото Братство)

в Тетрактиса на Елохим

Традицията пази във времето повторяемостта на явленията и правилата във физическия свят, доколкото те са опазени по форма.

Корените на Бялото Братство са в Принципите на Божествения свят. Те се хранят от Словото с Небесен хляб - Божествените Традиции.

Стеблото се крепи на Традиция от Правила в Духовния свят.

Плодовете на Бялото Братство зависят от опазените Традиции във физическия Свят.

Тук имах възможност да наблюдавам два варианта:

1. При преследвания и забрани на Бялото Братство - клоните се чупят; плодовете се унищожават (книгите се изгарят). На 6.12.1957 г. 16 камиона с идейна литература бе иззета от „Изгрева” и претопена. Тогава Окултното Братство се прибра в горните невидими светове и Работата продължи на чисто езотерично (тайно) ниво. Целта бе да се спаси Словото и в подходящо време да се възстанови Учението по холографския принцип - всеки да може да възстанови Цялото.

2. Дойде „Демокрацията” и извадихме спасеното навън. Учението е уж разрешено, но е регистрирано в Комитета по Вероизповедания, наред със стотици инволюционни секти и деноминации. Дейността му е регламентирана и ограничена с устав. Изискват се списъци на членовете и отговарящи за тях Управителни съвети. Неуспели в живота хора, непознаващи Традициите и Принципите на Учението, искат тук да се реализират, да ръководят, да сложат ред и канон, но по правилата и йерархията на Старата Епоха.

На това се радват първосигналните консерватори, те не разбират, че Живата Светлина е замъглена от стари формули, останали без съдържание, но пълни с многословни мъртви правила. Защото Канонът консервира Живата Традиция.

Неистинският учител не е преживял Учението - той преподава уроците с патос, но без дълбочина и разбиране, и те не откликват в душата на ученика. При екстрена ситуация „без маски” тази група, събрана уж „да помага на хората да се освободят духовно”, ще го види в абсолютна противоположност на неговите крещящи претенции и ще се окаже в психически затвор. И когато групата тръгне да излиза обратно от кьорсокака, нейният водач, който я е вкарал там, ще се окаже последен.

Тогава Черното братство изпраща нови лъжливи учители, настъпват хаос и борби на ега, характерни за физическия свят, където се вихрят празни черупки с гръмки табели и меркантилни групи с управители размахват устави, съставени според светски норми.