Хълмът Голгота - център на земята

[Ани]

ХЪЛМЪТ ГОЛГОТА

Евангелието го описва като лобно място, хълм с форма на човешки череп. Това обаче е една профанация на езотеричното тълкуване и обяснение.

По-късно, когато започнем да правим Посвещения в Световните Мистерии, ще разкрием смисъла на Древната хипотеза Гея, разглеждаща Земята като същество със свой живот. Към това познание съществува раздел Астрокосмична география, който разглежда разликата, значенията и смисъла на различните земни области, като проводници на различни сили, които имат подобия в човешкия организъм, по закона на Синархията.

Така, в древния езотеризъм, Палестина е отговаряла на главата на човека, а Голгота - на челната част. Това не са случайни съвпадения, а имат дълбока и символична история. Този хълм се отличава от всички други хълмове. В ранно християнската „Книга на Адам“, преведена по-късно на Сирийски език под заглавието „Пещерата на съкровището“, се говори за Голгота като за централно свещено място на земята още от самото начало на човешката история.

Още при изгонването на Адам и Ева от Рая, те се подслонили в пещерата на един хълм, осветили я със злато, тамян и смирна и я нарекли Пещерата па съкровището. Хълмът бил Голгота. Тук започнала земната съдба на човечеството, но

По-нататък книгата разправя как Ной, преди смъртта си, е изпратил сина си Сем да занесе трупа на Адама, заедно с момъка Мелхиседек(!) в „центъра на земята“. Така те са пристигнали на Голгота, където Мелхиседек е направил вечен олтар на Аврамовия гроб в Пещерата на съкровището. Там е и Планината Небус, където се срещат Авраам и Мелхиседек и където по-късно Еврейският патриарх е готов да жертва своя син (планината Мория -планината на Учителя)[1]. На планината Нево изчезва и Великият Мойсей и повече никой не го вижда. Върху хълма, който покрива Пещерата на съкровището се срещат Тримата Мъдреци и пастирите.

Така че кръстът, върху който Исус е понесъл смъртта, стои там, където е Лобното място на земята - Голгота.

Както човекът за връзката си с Висшето Съзнание има център, който се намира в точката над очите, така и Земята има свой център на Голгота, чрез който тя взема участие в духовния живот на Космоса.

По-късно, под физическата сила на римското влияние, историята се профанира и Голгота се превръща в едно място на реликви, място на спомени, на поклонение на благочестиви вярващи. Така твърдата обвивка на черепа запечатва напълно затворения в земното човек. Затова е така трудно на днешния човек да сключва контакт с Духовния Свят.

---

[1] Виж Христо Маджаров „Мелхиседек. Пътят ла Вярата“, изд. „Алфиола“