Животът - арена на мистерии

[Ани]

ЖИВОТЪТ - АРЕНА НА МИСТЕРИИ

В Египетския храм Посвещенията се извършват в Третата му част, там, където простосмъртните не могат да надникнат. Христос извади Посвещенията наяве, като превърна живота в сцена на мистерийна драма: „Тогава се раздра завесата в Храма“. Дори и в най-трудните моменти уроците продължават.

„Да бъде не моята, а Твоята Воля“ - казва Той в Гетсиманската градина. Така Той показва как се разкъсва веригата на Венера - чувствителността на плътта.

На самия кръст Той произнася: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат!“. Това е разкъсване веригата на Марс - справяне с чувството на гняв. Тези думи са отправени към хората на Каиафа. Те са несъзнателни оръдия на Ариман и не бива за това да бъдат погубени душите им.

„Жено, ето това е твоят син; сине, това е твоята майка“ (към Мария и Йоан). Това е разкъсване на една земна верига, на едно кармично задължение. Това е и основаване на Братството, база на което са Ученичеството и майчинството.

Седемте думи – „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ - са взети от 22 Псалом, свързан с церемониала на Посвещение. По време на катарзиса, в най-тежките моменти на изпитания, когато душата започва да се излъчва от тялото, се е повтарял винаги този зов на Псалома, изразяващ чувството на освобождение на Духовността. Това е моментът, в който Христос напуща тялото на Исус.

„Днес ще бъдеш с мен в Рая“ - казва Христос на разбойника отдясно, в чиято душа, макар и заглушен от трънения гъсталак на Луциферовото изкушение, прониква лъч на Надежда, който веднага е възнаграден.

„Отче, в твоите ръце предавам Духа си“ - с тези думи Христос показва на хората на Ирод победа над Луцифер, който иска да бъде господар на този свят. Духът Христов принадлежи не на този свят, а на един много по-висш свят - на Твореца.

Думите „Жаден съм“ предизвикват едно култово действие, едно причастие. Изпълнявайки великото тайнство на олтара на Голгота, Христос приема земята (оцета) като причастие, за да може после земният човек да се причестява, приемайки Небето (вино - spiritus) в себе си.

Така, завършвайки последните степени по пътя към Посвещение, Христос казва запечатващото слово: „Свърши се!” Всички мистерии през изминалите хилядолетия завършват с такива думи.