ЕГИПЕТСКИ МИСТЕРИИ. Автобиографични щрихи

[Ани]

ЕГИПЕТСКИ МИСТЕРИИ

Автобиографични щрихи

Като малък имах богати спомени и цветни сънища за вълнуващи истории из долини и непознати страни. Много от тези места и до днес не съм идентифицирал. Що се отнася обаче до страната на пирамидите, там човек не може да сбърка. Животът, който ежедневието ми поднасяше, бе сух и безцветен и не ме привличаше; аз все търсех тайните на далечното минало и красотата на далечното бъдеще.

Тези мои търсения ме преведоха от джунглите на Индия, през пустините на Египет до изявилия се в България духовен Учител Беинса Дуно. Трябва да кажа, че обществата, които се създават в Негово име, създават неправилна представа за Него. Но, ако човек е установил личен контакт с първоизвора, обкръжението не може да го смути.

Учителят засили моите стремежи и ми помогна в моите търсения. Затова, след тази среща, моят съзнателен живот се разви в две насоки:

- към съзерцаване на филмите на миналото и

- към изследване на предсказанията за бъдещето.

Бях впечатлен от разкритието на Учителя Беинса Дуно, че розенкройцерите в Америка са наследници на Древната Мъдрост и в същото време работят за идването на новата култура на Земята - Културата през Епохата на Водолея. Така бе озаглавена и книгата, върху която работех тогава.

Предвид на тези интереси, потърсих розенкройцерите в Америка веднага след като това бе възможно. Бях крайно изненадан да науча, че в Калифорния има две различни розенкройцерски общества:

едното - в Оушънсайд (Страна на океана), с което завързах близки връзки, подписвайки договор за превод и издаване на „Космогонията на Розенкройцерите“ в България и

другото - в Сан Хосе (близо до Сан Франциско), което току-що (1991 г.) бе избрало своя нов император (на световна духовна империя) - сър Кристиан Бърнард. Бях чел една негова брошура, в която сър Бърнард гордо заявяваше, че розенкройцерският орден е единственият наследник на Великото Бяло Братство, създадено в древен Египет около XV в. преди Христа. По този повод от името на моя езотеричен център изпратих официално послание до император Бернард, с което го поздравих за неговото коронясване и изразих несъгласие с твърденията в неговата брошура, цитирайки мнението на Учителя Беинса Дуно по тези въпроси. Императорът отговори моментално по телекс, тъй като по това време бил във франция. „Щастлив сте, господине - каза той, - с този Учител, а аз съм щастлив да науча, че Бялото Братство има и други наследници. Всичко, което възхожда, се схожда.“ Тази негова сентенция визуализира в моето съзнание формата на пирамидата. Може би така е било внушено, защото влизайки в техния „Розикрушан парк“, човек попада сред сфинксове и пирамиди и губи представа за съвремието, а в техния театър се разиграват египетски мистерии. Те са началото - твърдят тези розенкройцери, а ние сме краят. Така бях щастлив на американския континент да намеря Началото и Края - Сфинкса - на едно място.

Един сфинкс до креслото ми пазеше спомените за тези срещи. Той бе ориентир за непознатите, които търсеха книжарницата със сфинкса на българина Христо.