Бялото Братство

[Ани]

Бялото Братство

Дънов направил важна бележка, че Бялото Братство не е земна организация. То се състои от високо развити същества, завършили земната си еволюция. Те помагат на човечеството и са водени от Христос. Човеците могат да станат ученици на това братство, казал той, но те не могат да станат негови членове.

Духовното общество, което той създаде, не е организация с членски карти, а свободна общност, с която хората могат да се идентифицират, докато и доколкото чувстват вътрешна връзка с него. Тогава те поемат ангажимент да дават 10% от техния приход или от тяхното време, за да поддържат развитието на тази общност. Неговата цел е приложение учението на Христос, което е учението на Любовта. Дънов веднъж казал за себе си: „Аз бях изпратен от Божествения свят да проповядвам Любов и да трансформирам силата й в този свят. „

Тук ние виждаме важна разлика с мисията на Щайнер, който, според Дънов, имал за задача да одухотвори модерната материалистична наука, която има своите корени в трудовете на гръцкия философ Аристотел. Принципите на новата духовна наука се прилагали в много области на практическа дейност. За Щайнер Антропософията била духовна наука и той я виждал като необходима подготовка, сътворена от духовната есенция на Централната Европейска култура, за идващата Славянска култура, която ще се разлее в света в далечното бъдеще. Приносът на Дънов в новата култура има дълбоки корени в Християнството на българските богомили, но също и в духовния поток от чистота и хармонична музика и танц, сътворени от тракийския посветен Орфей, който се изявил в 13-и век пр. Хр. в Северна Гърция и България.

Двамата, Щайнер и Дънов, били посланици на идващия Христос, който може да помага за бъдещото развитие на човека и човечността, ако ние го поканим да ни помогне. Те двамата говорят за началото на управление на архангел Михаил в 1879 г., края на Кали Юга (черната епоха), в 1900 г. обявяват Нова Епоха от Светлина, второто идване на Христос през 20 век, началото на Нова Ера на Христос и идващата Славянска култура на любов и братство.

Щайнер набляга на Михаиловия аспект на развитие на по-висше съзнание, което се изявява (индивидуално), докато Дънов набляга на Уриеловия аспект за изграждане на общество. От четирите ангели около трона на Христос, Михаил импулсира развитието на съзнанието, а Уриел импулсира религиозността и социалната активност. Като потвърждение на това, ние виждаме Щайнер да работи първо като духовен учен и Дънов като основателя на нов обществен живот. Трябва да се каже също, че Щайнер е бил наясно относно нуждата да се строят общества и много пъти е говорил затова, и че Дънов е изнасял много беседи относно необходимостта от създаване на нов вътрешен живот и създаване на връзка с природата.