„Петър Дънов - Реформатор на българския духовен живот“

[Ани]

„Петър Дънов - Реформатор на българския

духовен живот“

Религията е вяра, облечена в правила, ритуали и догми според съществуващия обществен ред. Това облекло е модно, съобразено с нивото на съзнание и с вкусовете на хората. То е временна дреха на вярата и се сменя на всяко стъпало на еволюция, когато старите правила надживяват полезността си.

Още еврейските фарисеи умъртвили живата вяра и духовното Слово в догми и обреди, за да каже Христос, че:

„На трона Моисеев седнаха книжниците и фарисеите“¹¹ и че „по-скоро митари и блудници ще влязат в Царството Божие, отколкото те.“¹²

Христос идва да разчупи тези мъртви рамки, но Християнството има същата съдба: в IV в. то се смесва фатално с езичеството; Буквата и Канонът задушават, изсушават, прекъсват връзките и подменят Живото Христово Слово; Свещеният ритуал се сменя с церемониал. А духът на имитация засилва недостатъците и показва израждането на Христовата идея в догматна църква, в която свещениците носят царски корони вместо изгубената светлина.

Затова богомилите я нарекоха „Църква на Лукавия“. Те изгоряха като факли, които осветиха нейната низост и с редица креации събудиха Духа на Европа, който доведе Ренесанса.

Реформацията през XVI^-ти век ражда протестантството, което отхвърля Църквата като източник на власт и авторитет, за да се превърне в доброволен съюз на вярващи, подкрепящи свободната, частна инициатива.¹³ То също неодобрява липсата на достойнство сред поповете и богатствата на Църквата за сметка на вярващите.⁴

Американски мисионери идват у нас след създадения в 1910 г. в Бостън „Американски съвет за комисионери за чужди страни“ (The American Board of Commisioners for Foreign Lands). От 1819 г. този съвет започва работа в Отоманската империя и поставя начало на протестантската дейност у нас.

В 1836 г. в Турция е открита агенция на Американско библейско общество. Между първите му цели са издаване на Библията и друга религиозна литература.

За тази цел, през 60^-те години на XX век, екип от четирима книжовници превеждат Цариградската библия от 1871 г. Води ги д-р Елиас Ригс, пастор от 1832 г. към борда в Бостон и д-р Алберт Лонг, богослов от Бостънския университет, чието назначаване за методистки проповедник в Шумен през 1857 г. Хари Салман бележи като начално идване на американски методисти в България. Двамата българи са Христодул Костович, познавач на старогръцки и западното българско наречие и писателят Петко Р. Славейков, специалист по източното българско наречие.

За нас не е случайно, че Провидението излъчва двама богослови от Теологическия център в Бостън, където следва и Петър Дънов и ги събира в България за създаване на Библия, ползвана от него.¹⁴

Прецизен фактолог и публицист, Хари Салман описва подробно методистката дейност в България, но мисля, че заключенията му за „ използване на методистки прийоми от Учителя“ и че „Бялото братство включва елементи на протестантска традиция на методизма“⁴, са пресилени.

Защото „ четене на Библията, молитва и пеене“, които авторът счита за доказателство, не са монопол на методизма и се практикуват от много школи на Изток и Запад, в древността и днес, без да имат „методистки импулс“.

Вярно е, че методизмът се опитал да реформира Православието и това обърнало вниманието на Петър Дънов. Но протестантските функционери действали по схеми, ефективни за тяхната страна и неадекватни за историческия етап от развитието на българите. (Така и днес много западни реклами и клипове се оказват неадекватни за българското съзнание.)

В българските земи те заварили гнила феодална система и поробен народ, заинтересуван повече от извоюване на социална свобода и запазване на българска идентичност, отколкото от разширение на духовния кръгозор с друга религия и цивилизация.

Затова между българи и мисионери се създала отчужденост, станало разминаване и зейнала културна пропаст. Стигало се до приемане на протестантството като родоотстъпничество, бойкоти, сериозни конфликти, затваряне и преместване на училища и т. н.¹³

Така българите пропуснали шанса чрез тази американска връзка да станат известни в Новия свят с древна история, бити култура.

Бъдещият духовен Учител познавал и американската, и българската култури и бил наясно и с пропуснатия шанс, и с провалената протестантска мисия да реформира православието. Той не виждал мястото и ролята си в тези ограничени рамки. Затова на поканите на методистките църкви да стане техен пастор той поставял библейски условия („Даром ви е дадено, даром раздавайте! „), а те са недопустими за методистките правила.

„Пазете се от християнското фарисейство!“;

„Пази душата си от фарисейския дух на мнимите протестанти!“¹⁵

„Пазете се от Методисткия квас!“ - писал той на първите ученици.

Петър Дънов отказал и на председателя на Теософското общество Софрони Ников проповедническа длъжност при тях.⁹ С твърдение, че „Само свободният човек може да говори Истината.“, той поел мисията да стане Учител - Посланик на Живото Слово Божие.