Цивилизацията се руши

[Ани]

РАЗРУШАВАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Несправедлив ред или неуправляема

анархия - това е въпросът.

В трясъка на днешните събития се сриват из основа не само всички остарели политически, обществени и стопански системи, но също и митовете за „мъдростта на управляващата върхушка“, с нейните обещания за въдворяваме на социална справедливост и сигурен живот, Половинвековният тоталитаризъм, унищожаващ всяка проява на индивидуализъм, предизвика задействане на различни защитни механизми за оцеляване, Към тях спада и негативната подсъзнателна нагласа на личността. Последната има замаскирани форми на проява в периода на диктатура, но при демокрацията тази дълго подтискана негативна психична енергия се освобождава с взривове, изразяващи се в масово невротично психично поведение, разрушаващо основите на обществения ред и сградата на цивилизацията,

От друга страна, историята ни показва, че жизнената траектория на нациите и народите (както и тази на техните индивиди) очертава и следва последователно периоди на невинно детство и бурен растеж; на величие и господство, последвани от загуба на единство и светлина; и постепенно отслабване, вехнене и разрушаване, под напора на собствените им вътрешни противоречия.

Сега ние можем да прозрем и несъстоятелността на мита за „творческата роля на масите“, които правели историята. Защото социалният прогрес се прави от високо издигнати индивиди, а масите, без такова водачество и оставени сами на себе си, са аморфни, инертни и безсъзнателни, като тяхната „дейност“ е разрушителна за културата. Само в този аспект е тяхната „историчност“ и тя е характерна за днешния ден.

Само личностите могат да творят цивилизации.