Науката открива „парадокси“

[Ани]

„ПАРАДОКСИ“ НА НАУКАТА

Ако затворим вратата за Лъжата,

 от къде ще влезе Истината?

Н. Рерих

Загубил здравата почва под краката си, днес обикновеният човек се чувства като корабокрушенец и се оглежда трескаво с надежда да открие и да се залови за спасителна греда, колкото и малка да е тя. Логично, (а може би и внушено?) е да се потърси опитът, който има човечеството, при спасяване от подобни ситуации на обществен декаданс в миналото. И ето, в отговор на тези търсения, странни духовни учения, неизвестно откъде изникнали, ни предоставят, озадачаваща по своя обем и компетентност, информация за катастрофи, станали във времена отвъд границите на човешката памет.

Проучвайки безпристрастно тази информация, за опита на цивилизациите от най-дълбока древност, изследователят достига до явно противоречие между съвременната научна концепция за „непрестанната еволюция на човека“ и свидетелствата, и уроците на Древната мъдрост за многократните възходи и падения на култури и цивилизации. Доста дълго време науката наименува фактите на тия явни противоречия като „Загадки на древността“, Класически пример за такива загадки е фактът, че скалните рисунки от палеолита са по-съвършени от тази на неолита (които са значително по-късни). До същите парадоксални заключения водят антропологичните изследвания на израждащите се езици и т. н.

Когато списъкът на изрежданите, от споменатите странни учения, „загадки“ стана твърде голям, науката мина от отрицание към мълчание. Това мълчание обаче не бива да трае по-дълго напр. от физическия живот на отрицателите (или времетраенето на режима, на който те служат). То разяжда авторитета на науката като компетентен водач, безпогрешно ориентиращ търсещите сред джунглите от суеверия и загадки,

Днес е време науката да подмени наивната маймуно-начална еволюция на човечеството с една по-нова концепция за смисъла и мястото на Живота в Битието на Космоса или поне за цикличното развитие на човешкия Дух през епохи, раси и култури под ръководството на един свръхчовешки разум. Защото насъбраният огромен материал от праисторически загадки убеждава недвусмислено, че праисторическият период не е бил само епоха на варварство (както ни учеха до скоро); и Каменният Период не е бил „начало“, а поредната деградация на цъфтящи по-преди древни цивилизации. Летописите, митовете и свещените книги на всички древни народи говорят за златни векове на славно минало и за последвали страшни катаклизми. Следователно нашата социално-политическа, нравствена, икономическа и т. н. кризи не са нито първи, нито най-страшни.