Jump to content

Науката открива „парадокси“


Recommended Posts

„ПАРАДОКСИ“ НА НАУКАТА

Ако затворим вратата за Лъжата,

 от къде ще влезе Истината?

Н. Рерих

Загубил здравата почва под краката си, днес обикновеният човек се чувства като корабокрушенец и се оглежда трескаво с надежда да открие и да се залови за спасителна греда, колкото и малка да е тя. Логично, (а може би и внушено?) е да се потърси опитът, който има човечеството, при спасяване от подобни ситуации на обществен декаданс в миналото. И ето, в отговор на тези търсения, странни духовни учения, неизвестно откъде изникнали, ни предоставят, озадачаваща по своя обем и компетентност, информация за катастрофи, станали във времена отвъд границите на човешката памет.

Проучвайки безпристрастно тази информация, за опита на цивилизациите от най-дълбока древност, изследователят достига до явно противоречие между съвременната научна концепция за „непрестанната еволюция на човека“ и свидетелствата, и уроците на Древната мъдрост за многократните възходи и падения на култури и цивилизации. Доста дълго време науката наименува фактите на тия явни противоречия като „Загадки на древността“, Класически пример за такива загадки е фактът, че скалните рисунки от палеолита са по-съвършени от тази на неолита (които са значително по-късни). До същите парадоксални заключения водят антропологичните изследвания на израждащите се езици и т. н.

Когато списъкът на изрежданите, от споменатите странни учения, „загадки“ стана твърде голям, науката мина от отрицание към мълчание. Това мълчание обаче не бива да трае по-дълго напр. от физическия живот на отрицателите (или времетраенето на режима, на който те служат). То разяжда авторитета на науката като компетентен водач, безпогрешно ориентиращ търсещите сред джунглите от суеверия и загадки,

Днес е време науката да подмени наивната маймуно-начална еволюция на човечеството с една по-нова концепция за смисъла и мястото на Живота в Битието на Космоса или поне за цикличното развитие на човешкия Дух през епохи, раси и култури под ръководството на един свръхчовешки разум. Защото насъбраният огромен материал от праисторически загадки убеждава недвусмислено, че праисторическият период не е бил само епоха на варварство (както ни учеха до скоро); и Каменният Период не е бил „начало“, а поредната деградация на цъфтящи по-преди древни цивилизации. Летописите, митовете и свещените книги на всички древни народи говорят за златни векове на славно минало и за последвали страшни катаклизми. Следователно нашата социално-политическа, нравствена, икономическа и т. н. кризи не са нито първи, нито най-страшни.

Hristo_Madjarov_152.jpg?fbclid=IwAR1Q2AO

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...