9. . Божествената мисъл

[Ани]

БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ

Малките неща се мерят със сантиметри, големите неща с метър, а върховните неща - с движението на мисълта. Колкото повече мисълта има радиоактивно движение, радиоактивни стойност, радиоактивен трепет, толкова то е по-способно да намери върховните начала.

Задача на ученика е да научи чрез неимоверното движение на своята мисъл да измерва големите, върховните начала в битието. Не, бива ученикът да си служи само със сантиметър или само с метър. Това са мерки, конто му служат в обикновения живот. Но когато става въпрос за великото, за върховното, трябва да има една специална мярка.

Открил ли е човек такава мярка? Той още си служи с метъра. Измерва километрите, пространството, измерва даже и времето, но не е дошъл до положението да измери върховните начала. Тепърва се поставя на ученика да се занимае с тази специална наука.

Нима няма други специални науки? Всички науки са специални. Щом засягат известни специалности, те са специални. Но има една върховна наука, наука на всички науки, т. е. мярка на всички мерки.

Колкото повече ученикът ангажира своето състояние с върховните състояния, толкова повече неговата мисъл преодолява трудностите, мъчнотиите, които се създават от движението, от неопитността, от неизвестността.

Съзнанието е способност. То е комплекс от известни начални сили, които имат способността и изкуството да представят в пълен бит началото на живота. За това напълно съдейства движещата се способна мисъл.

Ученикът има една мярка. Той си служи с една сила, с една възможност. Тази възможност е мисълта. Тя е продукт на божествената способност, продукт изнедрен от съставните елементи, от съставните фактори, от съставните ядра на Божия дух. Щом е така, ще има ли трудности, които ученикът не ще може да преодолее? Няма да има. Мисълта на ученика координира всички сили в битието. Мисълта на ученика може да преобърне и съзнанието, и мислите, и чувствата, и делата на всяко същество,

Такава велика стойност има човешката мисъл. С тази мисъл ученикът може да преодолява всички трудности, да прекрачва всички препятствия. Няма сила, която може да устои на неговата движеща се мисъл. Няма трудност и препятствие, което може да устои на този порой, на този прилив на Божествената мисъл в ученика. Всички дела, всички прояви в битието са все плод на Божествената мисъл. Всички добри неща са плод на Божествената мисъл. Ако има някои отрицателни неща, то те не са плод на Божествената мисъл. Следователно, за да се преобразят тия противоречиви действия на отрицателната мисъл, трябва да се действа и то фиксирано с Божествената мисъл,

Единствено ученикът е, който може да преобрази света със своята мисъл. Няма нужда да се взема тояга, пушка или каквото и да е друго оръжие и да се воюва против каквито и да са прииждащи сили. Най-голямото оръжие, най-защитената крепост, това е мисълта.

Имаш ли тази Божествена мисъл, всички неща могат така да се респектират, така да се подредят, така да се координират, че всичко да бъде тон, хармония. Ученикът е единственото същество, което може да се движи по този път. Всички други същества, които са по-долу от ученика, си служат с противоречивите действия. Те търсят своето право, търсят защита и т. н. Ученикът е най-защитения, надарен с най-голямото право. Единствено ученикът е, който има световната привилегия, т. е. Божественото внимание.

И тъй, за да може да се внесе елемента на висшата хармония на Божествената мисъл, ученикът трябва да работи а прииждащите Божествени мисли в себе си. Те са, които могат да комплексиран елементите в неговата мисъл, че те да станат едно ново явление, което по състав, по съчетание, по трепет да бъде свръхестествено. Това са оперативните сили в ученика. Чрез тях той трябва да работи. Всичко друго носи разрез, карма, упадък.

Ученикът не трябва да си прави илюзии, че може да си служи с другите методи. За него са изключени каквито и да са други методи. Единственият метод на действие, това е Божествената мисъл. Как абсолютната Божествена мисъл действа във вселената, в битието, ученикът навсякъде може да срещне и види. Явява ли се Божествената мисъл като отрицателна, че земята е обърнала гръб на слънцето и е настанало тъмнина. Има ли някакво сътресение, някакво несъответствие? Няма. Земята се движи плавно, равномерно, хармонично. Никой не я е спрял да каже: „Чакай, ти не изпълняваш правилно Божията воля“.

Така и ученикът не трябва да търси причините извън себе си, защото никъде не са те, освен в него. Напълно е въплътен в него причинният свят. Следователно, ако има някакви неуспехи или противодействия, то те са сили, които са натрупани в него.

Това е новото представление на вътрешния свят. Когато се изнасят системите на вътрешния свят във външния свят, ученикът трябва да бъде много мъдър, неговите прояви трябва напълно да олицетворяват вътрешния свят. А вътрешния свят е абсолютен покой.

Това е пътят на ученика. Такъв е неговият път. Той е тръгнал някога от вътрешния свят и е посетил външния свят с цел да внесе вътрешната култура във външния свят, но понеже не е знаел как да постъпи, намерил се е в противоречие, защото действащите сили във вътрешния свят не са същите с тия на външния свят. Той е намерил противоречие, неправда и в него се явява бунт.

Какво трябва да направи ученикът? Трябва наново да се върне във вътрешния свят, да получи наново кредит, нов аванс, ново призвание, да му са даде нова мисия и чрез опитността, която е придобил във външния свят, правилно да се справи с условията, при които ще бъде поставен.

Ученикът има много неща да извърши. Всички нарушения които среща по пътя си, той трябва да ги изправи. Където мине, той трябва да носи мир, светлина, свобода, разум, съзнание. Само като такава оперираща сила той ще заеме специално място, т. е. ще бъде поставен да изпълнява специална мисия, специална задача, която ще го обезсмърти.

Докато не влязат в него безсмъртните сили на Божия дух, докато не се въплътят силите на абсолютната светлина в него, дотогава той ще излиза от вътрешния във външния свят и ще се връща от външния във вътрешния свят. Ще има постоянно приливи и отливи, които ще продължават неговата съдба така, както вълните в морето. Те може би с векове, с хилядолетия, с милиони и т. н. години извършват все една и съща операция - приливат към брега, отливат навътре и т. н.

И ученикът живее в приливи и отливи - ту във вътрешния, ту във външния свят, към бреговете, но тук има вече голяма разлика. Ученикът има вече Божествено съзнание. Той трябва да познава тия процеси. Щом е излязъл от глъбините на вътрешния свят и е стигнал до бреговете на външния свят, той трябва да знае за своята мисия, да знае своята цел, да познава условията, при които се развива неговото съзнание.

Трябват нови представители. Кой ще представи новата култура? Кой ще представи скритите сили на вътрешния свят? Нали е казано, че човек не е смъртно същество? Той е безсмъртно същество, което съществува във вековете, в безкрайността.

Кой ще докаже това? Как ще се докаже, ако има постоянен прилив към бреговете и се връща назад към океана? Добро нещо са процесите, но те имат стойност дотогава, докогато се излезе от тяхното състояние. Ученикът ще знае, че винаги се намира при известни състояния.

Той трябва да напусне тия състояния, И състоянията са в степен. Колкото повече се издига до по-висши състояния, до по-висши степени, толкова повече той напуща периода на приливи и отливи.

Какво състояние трябва да получи тогава? Ще има състоянието на абсолютния трепет.

Какво може да даде трепетът? Трепетът дава такава радиация, такъв прилив, такава еманация и такива акорди, че се чувства пълна хармония, пълен мир, едно във висша степен състояние.

Ето полето, ето върхът на ученика, където трябва да се изкачи. Докато не се изкачи на този връх, докато не заживее в тия полета, дотогава той ще бъде във водовъртежа, в приливите и отливите.

Тогава ще се каже: „Как ще се разрешат световните събития? Как ще се разрешат човешките състояния?“ Ние казваме: единствената мярка на ученика това е бързодвижещата мисъл - веднага да се съобрази и да действа стратегически, планомерно, разумно. Ще бъде ли смущаван тогава ученикът от дадени събития? О, не. Той е над всички събития. Кой ще го смущава? Той е в надалото на положителното, на реалното. Кой може да го смущава? Той е една абсолютна мярка. Кой може да си послужи с тази мярка? Никой. За да си послужиш с тази абсолютна мярка, трябва да бъдеш посветен, да знаеш как да действаш с нея, т. е. с мярката - бързодвижещата се мисъл.

Как се отива при Бога? С какви средства ще посетиш едни светли полета, възвишените светове, светлите светове? Какво ще ти бъде движението, вибрите? Ученико, единственият уред, единствената способност, чрез която ще можеш да се движиш с бързината на светлината и по-бързо от нея е твоята бързодвижеща се мисъл.

Щом твоята мисъл се движи с такава бързина, тя никога няма да се спре при някое бунище или при някоя отрицателна свада. Тя действа с друго време. Тя е напуснала времето на разправиите, на крамолите, на скарванията и т. н.

Чиста е мисълта на ученика, защото се движи в чиста среда, в чисти полета. Чиста е мисълта на ученика, защото е, полет над върховете. Чиста е мисълта на ученика, защото е в движение, в унисон със светлинните лъчи на живота. Чиста е мисълта на ученика, защото минава през чиста среда, среда на Божествен живот.

И тъй, могат ли световните събития да го ангажират? Могат ли семейните задължения, обществените задължения да го ангажират? Не. За него има едно обществено събитие - световете на висшите същества. За него има едно върховно явление - да влезеш във връзка с най-префинената Божествена мисъл.

Това са все абсолютни мерки. Понеже ние застанахме на онова място, което притежава върховна стойност, затова и нашата мисъл трябва да бъде върховна. Тя върховно разглежда нещата. Тя. ги разглежда в тяхното начало, какво е вложено в това начало.

Често пъти вие казвате: „В това начало е вложен животът, душа, дух, съзнание и т. н.“ Но ясна ли ви е тази мисъл? Ясни ли са тия представи или тия състояния в съзнанието на ученика? Ето въпросът, който трябва да бъде разрешен.

Трябва да бъде разрешен въпросът какво е било в начало-отлив ли е било или прилив. В своето начало всичко е било трепет. Ние няма да засегнем защо този трепет се е проявил като прилив и като отлив, като тъмнина и светлина, като зло и добро. Затова богословите са се изказали. Те са се спрели върху един виновник. Наричат го някакъв си дявол, който е причина за това върховно проявление да се сниши така, че да стане противодействащо явление.

Ние разглеждаме нещата в тяхното начало. Ние няма да се занимаем с нещата в тяхното настояще. Ние ги разглеждаме в тяхното бъдеще и в тяхното минало.

Защо така разглеждаме нещата? Защото ние сме застанали на онзи пиедестал, на онзи връх, от където се вижда необятният хоризонт, широката безкрайност, неограниченост. Тогава ученикът казва: „Колко е мъчно да се служи.“

Щом се издигне на върховния връх, всичко отпада. Неговото съзнание е преобразено. Има висши еманации, висши трептения. Следователно, той е представител на висши еманации, на висши трептения, на върховни импулси.

Кое е най-трудното за ученика? Да се домогне до тия върховни импулси, да може да почувства в душата си ритъма на Духа. Проникне ли ритъмът на Духа в неговия дух, той вече напуща външния свят.

Как го напуща, когато той има тяло, има прояви на външен живот, има форма, има образ? Всичко да имаш, а нищо да не те спъва. Това е изкуството - да притежаваш цялата земя, но не ти да я носиш на гърба си, а тя да те носи, да притежаваш слънцето, но ти да проявяваш силите на слънцето, а не слънцето да проявява твоите сили. Това значи да бъдеш над земята, т. е. да имаш тази бързодвижеща се мисъл.

Колкото повече ученикът навлиза в областите на възвишеното, на Абсолютното, толкова повече той се освобождава от нисшето, от външното. Външният свят не е още реалния свят. Той е само копие. Той още не е устроен. Наистина и за бъдеще ще има външен свят, но той ще бъде добре устроен, така устроен, че няма да има никакви пустини, никакви свободни места, никакви безводни места. Всичко ще бъде така напоено, така посадено, така прекрасно подредено, че ще бъде наистина олицетворение на прекрасен външен свят.

Защо това трябва да стане? Нима Бог не се чувства най-щастлив във вътрешния свят? Бог иска да види красив и външния свят. Той иска да види силен, могъщ и външния свят. Затова той прави давление, проектира своята мисъл и външният свят започва да се устройва по план. Дават се на съществата от външния свят известни открития, дават им се известни скрити сили, които не бяха известни досега, за да си послужат с тях, да обработят, да украсят външния свят.

Това е в плана, това е в началото на душата. Следователно, ученикът не трябва да обвинява условията. Като разумно, свръхестествено същество, той трябва да гледа на нещата разумно, трезво, широко, необятно, да бъде в него всичко трепет, защото само трепетът е, който хармонизира силите в битието. Ще знаете, че там където има голяма хармонизация, там има излъчване на префинен трепет. Това е истинското Божествено състояние на ученика или среда на ученика, Трепетът, средата е най-възвишения свят.

Иска се самостоятелност. Само Божественият дух може да даде самостоятелност. Всички други сили раздвояват. Раздвоението казват, е падение. А ние казваме: раздвоението е закъснение. Докато се ориентираш, докато събереш силите, докато ги организират, ти закъсняваш. А на всеки закъснял процес резултатът е мъчение.

Ученикът трябва да напусне полето на мъчението. Той трябва да насели полетата на великото трептение. На него са познати само полетата на трептенията. Те са негова родина, защото по начало душата му е Божествен трепет. Той е изнедрен Божествен трепет. Когато запалите една свещ, нали тя излъчва известен трепет, който се движи из пространството? Такова нещо е и човешката душа. Тя се е изнедрила като трепет от Божествената радиация, от Божествения светилник. Щом ученикът се чувства като естество на Божествен трепет, той вече достига де едно върховно посвещение.

Трябва да се достигне до тия полета. Те не са чужди за ученика. По наследство те са негови, но друг някой го е изместил и той има пълното право да вземе своето, а не да взема чуждото. Да не се съгласява, че са взели неговото, Всеки да заеме своето място.

Това е Божествена справедливост. Никой не трябва да отнеме простора, свободата на другия. Всеки да запълни своето място, за да бъде хармония в битието. Ученикът трябва да има най-хармонично небе, най-хармонична среда, най-хармоничен простор. Защо? Защото е миров трепет. А щом е миров трепет, той е едно върховно състояние.

Когато засягаме въпроса за върховнодвижещата се мисъл, ние имаме единствената задача да се повдигне мисълта на ученика до най-върховните полета, за за може по-скоро да се устрои неговият външен свят. Той има вече подобието, има вече образа, има и усета за Началото. Щом ги има, той ще бъде улеснен. Школата именно го улеснява. Тя го запознава с толкова същините той може лесно да се справи. Тя има за задача да го запознае с още много същини, за които официалната наука не подозира, не знае за тях. Има още толкова много елементи, които са ядра на Духа и които науката не познава,

Науката е още във физическия, във външния свят. Тя още не е влязла във вътрешния, в духовния свят. За вътрешния, за духовния свят още няма наука. Тепърва Върховната вътрешна школа повдига завесата, от където може да се надникна във вътрешното състояние,

Трябва да се опита това вътрешно състояние като трепет, Опит трябва. Тепърва ученикът трябва да опита нещата, за да бъдат те реални, положителни, абсолютни. Така може да се познае Първото начало - като битие.

Сложен е въпросът. Защо е сложен? Трябва да се борави със свръхестествени сили. Трябва да имаш свръхсъзнание, за да можеш да знаеш движението на тия сили, да знаеш техник състав, тяхната стойност, тяхното начало, съдържание и енергии. А това не е лесно. Трябва да бъдеш голям алхимик, голям познавач на тайнственото във Великото начало.

Какво е това тайнственото? То е мир, простор на душата. Само душата може да открие тайнственото. Защо? Защото тя го чувства. То е трепет за нея. То е сила за нея. То е движение, енергия за нея.

Тайнственото, това е най-прекрасно чистото, най-прекрасно положителното, абсолютното.

Тайнственото, това е блян за душата, трепет за душата. Тайнственото, това е сублимната вяра, надеждата, упованието.

Колкото повече огънят на мистицизма се разпалва в ученика, толкова повече той се осъзнава като едно ново състояние, като една нова душа, като един нов духовен прилив. Мистичният пламък, мистичният огън е, който разкрива полетата на тайнственото.

Полетата на тайнственото са скрити още за ученика, но когато просветне в него мистичният огън, тия полета ще бъдат за него нова зора, нов изгрев.

Мистичното - този Божествен прилив, това Божествено дихание, това Божествено вдъхновение. Мистичният прилив, това е Божествената душа.

Работейки е върховните фактори, с върховните начала, те ще разкрият цялата система на Божествения дух. Ако има да се изучава нещо специално, силно, могъщо, то е системата на Духа Божи.

Посредством системата на Божия дух ученикът може да разгадае всички тайни и да се добере до полетата на тайнственото, скритото, Абсолютното, защото цялото свое миросъздание, цялото свое начало Бог е вложил в системите на своя Дух.

Божият дух е пълна илюстрация на Божествената способност. Най-близката същина, най-близкият усет за ученика това е пулса, ритъма на този Божествен дух. Няма по-силно доказателство, по-силен аргумент от това да чувства ученикът този Дух като непреривен трепет, който го вдъхновява, който го обезсмъртява.

Ученикът има най-богатите полета, най-богатите пространства, най-богатите необятности, защото те са владение на Божия дух. Никоя друга сила не може да ги представи, освен Божествения дух. Никой не може да си представи онова състояние на безсмъртие, освен Божествения дух. Никой не може да си представи онова състояние на безкрайност, освен Божествения дух, защото краят и безкраят са възможности на Божествения дух.

Богато наследство имаш, ученико - възможностите на Божествения дух, които са богати условия за твоя дух.

Трябват условия. Да бъдеш една благоприятна следа, трябва да имаш добри условия.

Какво подразбират условията? Да си напълно доволен, да си нахранен, да си облечен, да имаш настроение на сърцето, просветление на ума, да имаш движение на волята, за да можеш да бъдеш напълно подготвен да влезеш в трепета на възможностите на Божествения дух.

Ученикът тогава именно ще придобие призванието посветен, защото посвещението се обуславя от възвишени дела.

Трябват дела. Не можеш да имаш дела без опитност. Всяка опитност произвежда ефект на дело. Бързодвижещата се мисъл това е най-възвишения ефект на дело.

Ученико, прекрасен е този свят. Прекрасни са тия полета, Най-красивото небе, най-красивите ядра, най-красивите състояния, това е да си под диктовката на Божествения дух, да си дирижиран от палката на Божествения дух. Тогава, вслушвайте се в шепота на своята душа, защото тя най-добре възприема отзвуците на Божествения дух. Тя е мярката у вас. Тя най-добре ви ориентира и подготвя.

Обичайте своя духовен свят. Напълно се въплътете в него и го обогатявайте с добродетели, за да бъде представител на едно голямо богатство, на едно силно състояние, на едно могъщо представителство.

Бъдете душа, т. е. живейте със своята душа. Овладявайте възможностите на Божия дух. Така ще укрепне вашият дух и ще . може да завърши една страница от вашата еволюция. Вашият дух трябва да напише няколко страници, които да бъдат свидетелство за ония сили, които идат след него.

Бъдете душа, за да крепне Духът във вас. Бъдете душа, зад да се прелива Божествената мисъл във вас. Бъдете душа, за да ви изпълня мировия трепет. Като състояние на миров трепет вие сте най-чисти, безкористни, любовни, могъщи.

Това е светът на братството, това е светът на посветените ученици.

Ходете в света като чистота. Обичайте хората и всичко по земята като прекрасен живот. Нека този прекрасен живот. Нека този прекрасен живот възкръсне и се издигне, за да се създадат нови полета, за да се преобрази земята, за да се създадат добри условия, да се създадат големи блага, за да могат посветените човешки същества да се ползват от тия блага.

Обичайте своята мисия, обичайте своите дела, обичайте своето посвещение, обичаите своята Школа. Ценете я като зеницата на окото си, за да може по-лесно да минете през трудностите на живота.

Никога да не се създават бури у вас, които могат да ви смачкат, които могат да ви отклонят. Бъдете така положителни, така изпълнени с Дух, че и при най-големите трудности, и при най-големите мъчнотии да не бъдете отклонени.

Пазете себе си от петна. Нека вашата дреха бъде чиста, Нека вашето сърце бъде преизобилно, да топли, да дава огън, да дава пламък на всички ония, които изпитват студ, мраз в живота.

Обичайте Божествените условия, за да бъдете винаги наситени. Никога да не помните глад, нищета. Бъдете представители на най-върховното, което е изящна Божествена красота.

Нека най-голямото, най-силното, най-върховното, Божественото бъде у вас сърце на трепет, импулс и ритъм на душа. Нека бъдете бързодвижеща се Божествена мисъл, която да владее всяко начало в битието.

Пресъздайте себе си, както е създадено слънчевото ядро, за да излъчвате светлина, която да осветява пътеките на идващите от далече същества,

Укрепвайте ядрата на Духа, за да може да се укрепи и тази Божествена школа, и това Божествено светилище, това Божествено присъствие, което да бъде крепост за вас, което да ви обезсмърти като действащи сили, които ще изявят напълно Бога, т. е. ще ви запознаят с душата на Бога, с трепетния Дух на Бога.

Бъдете най-близко до Бога. Да ви чувства той като дъх, като сърце и да ви разбира като свои синове.

Мисли по повод зададени въпроси

Засегне ли се личното, загубва се първичното.

Щом едно животно се разсърди, то е готово да стане жертва, но да си отмъсти. Даже и към най-тъмните сили бъдете внимателни.

Тъмните сили не могат да създадат ядра, когато има светлинни елементи.

Когато те нападне една оса, лесно е, но когато те нападне цял рояк, опасно е.

Досега е имало войни и крамоли, а кой де направи рая?

Правете опити в Братската общност, за да бъдете готови в мировата общност, защото и там има известна дисхармония.

Пазете се да не ви турят в затвора. Бъдете извън затвора.

Варна, 5.8.1957 год.