10. Божественото Аз

[Ани]

БОЖЕСТВЕНОТО АЗ

Кои са най-благоприятните условия за ученика при неговото посвещение? Защо му са необходими условия, т. е. защо той е поставен извън условията, за да става нужда да бъде поставен при условия?

Това са едни въпроси на които ученикът трябва да си отговори. Той трябва да знае за тях. Когато анализира всички свои състояния, когато той е минал, ще може правилно да си отговори, защо е необходимо да търси условия и защо е поставен при неблагоприятни условия.

Има ли някаква вина, има ли виновен някой, че той е поставен при неблагоприятни условия? И, има ли друг някой виновен, който го е поставил при добри условия? Всеки казва: „Аз трябва да се освободя, т. е. па използвам всички добри възможности, всички връзки, отношения, всички знания, всички влияния и т. н.“

Какъв смисъл се влага в понятието ще използвам? Тук се влага романтичен, ако може така да се нарече, егоизъм. За да използваш, трябва да лишиш някого, трябва да отстраниш някого, да го засенчиш, да го обереш и т. н.

С какво друго ученикът трябва да замени думата използвам, щом той се чувства, че е лишен, закъснял, онеправдан? Трябва да намери едни особени условия, едни царски наречени условия, които да го поставят при състояние не да използва, а да живее в благодат.

Благодатта не е ли пак използване? Не се ли е отнела от някого, за да се даде на друг? В ограничените състояния благодатта е използване, а в неограничените състояние благодатта е всемирен мир, всемирно състояние. Следователно, там няма използване.

И тъй, ученикът трябва да се освобождава от някои форми на мисълта, на словото, на някои определения. Той трябва да си изработи един положителен, възходящ божествен речник. В неговото слово да няма нищо противоречиво, нищо назадничаво, Всичко да бъде така сложено, че неговият речник да бъде Божествена песен.

Колко много се иска да може ученикът да проумее дълбоките мистични духовни закони. Мистиката идва като една богата среда, като едно богато вливане.

До къде може да се стигне е мистиката? Може да се стигне до Началото.

Защо трябва да има мистичен елемент, а да, не бъде ритмичен елемент, т. е. ритъм? Ритъмът е тон, а мистиката е душа. Мистиката е най-мекия елемент. Тя е любовта, както я наричат. Ученикът трябва да си обогатява речника, защото всяка една мисъл, изразена във форма или в образ, се вгражда в общия колективен свят на мисъл формите. Има свят на мисълформи, на чувства, на еманации, на трептения и т. н.

Най-богатата среда за ученика това са тия необятни светове, напоени с мистицизъм, с мистика, т. е. с трепет на Божия дух. Как може да дадете определение за способността, за състоянието, за въздействието или за същината на Божия дух извън истината? Вие ще дадете много определения, но в основата на духовните същини стои мистичният огън, мистичният пламък. Това е присъствие на същините на Бога.

Не че искаме да отведем ученика до такава една същина, която е в пълен покой, която е в небитието, не. Ние искаме да заведем ученика до ония същини на Духа, през които радиира мистиката, т. е. душата на Бога.

Ние засегнахме въпроса за същината на Духа, за същината на душата и за същината на светлината. Дух, душа, светлина, това е трилогия, това е първичното проявление на Бога. Не може да имате представа за Бога извън неговия Дух, извън неговата душа, извън неговата светлина. Те са най-реалните, най-върховните представи за ученика. Ако той има да работи с някои висши представи, то той може да. работи чрез представителството на Божествения дух, на Божествената душа, на Божествената светлина.

Това е целостта на ученика. Ако трябва някаква централна идея, някаква централна мисъл, някакво централно съзнание, някаква централна мистика, то това са основите на централното сътворение. Всичко друго е еманации на светлината, на душата. на Духа.

Който иска да види Бога, който иска да се докосне до Бога, той трябва да бъде светлина, душа и Дух. Който иска да живее под благодатта на Бога, той трябва да бъде светлина, душа и Дух.

Ученико, ето един възвишен, върховен проблем, който трябва да разрешиш, т. е. де се посветиш.

Може ли? Как да не може. Ти имаш вече светлина. Ползуваш се от светлината. Ти имаш душа. Ползуваш се от еманациите на душата. Ти имаш дух. Ползуваш се от силата на Духа. Следователно, напълно можеш да познаеш голямата тайна на Божественото битие, на Божественото начало.

Но ще кажете: „Дали няма друга някаква скрита сила извън Духа, извън душата, извън светлината?“ Някои казват, че това, което е скрито, е любовта, че това което е проявено е мъдростта, разумът, който ръководи. Това са все сили, които вземат участие в големия замисъл, проявен чрез тия три същини на Бога.

Има ли друга някоя сила по-върховна, по-тайнствена? Да, това е Божественото Аз. Какво представлява Божественото Аз? Не е ли то идентично с Духа, с душата и със светлината? То не е светлина, но съдържа светлината. То не е душа, но съдържа душата. То не е дух, но съдържа Духа.

Тогава какво е то? Мистика? Има обаянието на мистиката, има обаянието на разума, на съзнанието и най-после, има обаянието и на върховната способност. Ако ученикът се добере до тази велика тайна и открие това Божествено Аз, той напълно ще олицетворява Духа, душата и светлината.

Ако ученикът вземе за най-върховни същини светлината, душата и Духа, тогава къде ще бъде Бог? Кой е Бог? Ще кажете: „Бог е светлина, Бог е Дух, Бог е душа“, но кой е единният Бог? Божественото Аз.

Какво е то? Воля ли е, дейност ли е, ритъм ли е, способност ли е? Кой може да определя нюансите, трептенията на това Аз? Ако не бе съществувало, нищо нямаше да има. То казва: „Аз съм в Духа, Аз съм в душата, Аз съм в светлината, Аз съм във всички прояви, в цялата вселена, в цялата необятност.“ Това е то Бог.

По начало ученикът има ли съзнание извън неговия Дух, извън неговата душа, извън неговата светлина? Има едно състояние, когато ученикът може да каже: Аз и ти сме едно, т. е. неговият аз е вече най-върховната оперативна сила и фактор, които представляват Божественото Аз.

Всеки един по отделно има едно аз, независимо от присъствието на Духа, на душата и на светлината. Азът стои над всичко. Вземете го във върховен смисъл. Той е Върховното начало. Ако не би имало това Върховно начало, това Върховно аз, не би имало нито Дух, нито душа, нито светлина. Значи, има една секретна служба, секретна централа, секретно ядро, секретен ритъм. Това е Бог. Това е Аз. Това е най-върховния ритъм, най-върховното начало, най-върховното проявление.

- Каква е оперативната дейност на това Аз, т. е. как се проявява то, за да можем да анализираме нещата, да анализираме същините на душата, същините на светлината и началото на Духа?

Кой ще анализира? Кой? Кой у вас ще анализира Духа, душата, светлината? Трябва да има един извън тия състояния, извън тия начала.

Може би ще дойде съблазън или спънка, като казваме извън. Къде извън? Къде е вън и къде е вътре? Извън се разбира да бъдеш в светлината, да бъдеш в душата, да бъдеш в Духа, а вътре се разбира да бъдеш в Аза. Защо? Защото по начало той е една вътрешна, дълбока необятна рима.

Когато говорим за Божественото Аз, ние не искаме да отклоним ученика от първата му задача, от линията, която той следва. Той трябва да се справи най-напред със същините на светлината, с реалността на душата и с необятността на Духа. И когато получи този ръст, когато израсне по светлина, по душа и по Дух, навярно ще знае положително за Божествения Аз, т. е. за най-годината възможност, за най-върховния трепет в битието.

Ще възразите, че независимо от това, дали ученикът ще знае, битието съществува, вселената се сътворява и т. н. Да, но тази същина в ученика - азът, не Доволна. Тя търси, тя използва, както казахме в началото и светлината, и душата, и Духа.

Тогава какво място трябва да заеме ученикът, за да се освободи от използване, защото недостойно е за ученика да използва други сили, други богатства, други начала, други възможности. Ученикът трябва да намери специалните възможности, специалните за него условия. Тогава той се чувства свободен, защото не използва никоя сила, т. е. и той не е използван. А това е важно за ученика. Сега той е беден, защото е използван.

Защо е виновен? Защото е използван. Но идват дни, идват състояния на ученика, когато ще се открие голямата тайна, че той е Аз. Докато не се открие голямата тайна, че той е Аз, винаги ще бъде зависим, винаги ще бъде използван.

Това е най-върховното поле на свободата. Когато казваме най, ние не искаме да ограничим и да кажем, че няма други възможности, че няма друга полета. Необятен е безкраят, безкрайни са възможните полета, докато се стигне до царството на Божественото Аз.

Ами след това? След това Аз и ти сме едно. Едното е на цялото. Едното е силата. Едното е възможността. Всичко е започнело от Едното.

Кога ще се стигне до Едното? Ще се стигне. Това са бъдещите възможности. Това е цялото бъдеще. Това е утре, други ден и т. н. Затова животът на ученика е радост, щастие, блян. Такъв е, защото той знае, че утре е негово, т. е. че всичко е негово, т. е. че той и Върховното начало са едно.

Как да не бъде той във възхода, как да не се радва, как да не богатее в живота. Изобилието на живота е неговата среда. Няма по-богата среда от изобилието на живота.

Какво е това изобилие на живота? Изобилие на живота значи да се ползваш от тайнствените, от скритите сили на Божественото Аз.

Кой ще помогне на ученика за това? Ще му помогнат светлината, душата и Духът. Проблемите за светлината, за душата и за Духа трябва да бъдат най-богатата среда за ученика, най-прекрасният свят, най-необятното небе. Ученикът трябва да се съгради като любов в тия три свята.

Тогава идваме до мисълта, че Бог е любов - както е казано. Следователно, щом е съграден като любов, той е вече Божествен. Това е връщането на ученика към върховното посвещение. Той се връща. Бил е в далечно пътешествие, изживял е много стадии на трансформации и най-после, попаднал в зенита на живота, той се връща към трите най-богати състояния - състоянието светлина, състоянието душа и състоянието дух.

Светлината сила ли е? Душата сила ли е? Духът сила ли е? Те са сили по вътрешен смисъл, те са вътрешни състояния, а не външни. Външно пак се проявяват като сили, но неразбрани, неоткрити, защото имат много и много прояви, много варианти, много цветове, много тонове. Но когато ученикът разбере вътрешните състояния, вече се идва до Божественото, до Цялото, до Ядрото, до Единството. Ето защо ученикът се въвежда във Вътрешната школа, във вътрешния свят на светлината, душата и Духа.

Но ще кажете: „Има ли светлината вътрешен свят? Нали ние не виждаме и външния свят навсякъде?“ Вие още не познавате светлината. Вие чувствате само ефектите на светлината, но какво е тя по естество? Някаква еманация, радиация, излъчване или какво? На обикновен език е възприето, че светлината е някакъв пламък, някакъв огън, енергия и т. н. Учените хора още не са дошли до положителни данни за светлината. Те още не са открили, че тя е първичност от Аза на Бога, че светлината е най-богатата среда за развитието на живота, т. е. за проявата на животоплазмата. Тя е богата среда. Ако но беше богата, не би се развива никаква животоплазма.

Знаете ли вие за, вътрешната същина на душата? Знаете ли каква еманация, какво трептение е душата? Какво е това душа? Това, което диша? Това, което се вдъхновява? Това, което се изживява? Това, което се изявява? Тя диша, тя се изявява, но по същина какво е душата? Какво е това душа? Тя е разумно начало в Божественото Аз.

А какво е Духът? Сила, магия, простор, необятност? Всичко това се съдържа в Духа, но той е първото върховно движение на Божественото Аз. Ако бе имало движение, не би имало сътворение.

Кой ще сътвори, ако никой не е дръзнал да направи това? Единствено Божественият, дух си е позволил да направи това. Следователно, няма сътворение без присъствието, без движението на Божия дух. Изключено е. Затова, ученико познавай линиите на Божия Дух във всяко едно явление в битието. Ръководи се от тези линии, за да бъдеш най-реалния, най-достойния, най-посветения. Имаш всички а върховни фактори, които могат да ти открият пътя към Божественото Аз. Тия фактори са светлината, душата и Духът.

Къде де ги намериш? Това е най-интересното, най-радостното, че тия фактори са в ученика. Светлината е като основа, душата е като състояние, а Духът е като възможност.

Когато хвърляме светлина за светлината, когато въплъщаваме душа в душата, когато присъства Дух за Духа, всички неща са ясни. Ученикът има да се справя е много неизвестности, затова ние му помагаме. Ние го освобождаване от многото стари традиции, от многото стари предубеждения и промисли. Ние го въвеждаме в един нов свят, където той се чувства вече абсолютно свободен. Страхът, обаянието, всичко изчезва, защото както страхът, така и обаянието са държали дълго време ученика в неизвестност.

Колкото повече се освобождава, толкова повече става безстрашен. Свободата е право на всеки посвещаващ се. Това е правото на ученика. Ако става въпрос за някакво си право, правото на ученика е свободата, а задълженията на ученика са да се посвети. Никакво изключение. Посвещението е най-велико върховно изкуство. Ако ученикът се добере до тази способност на върховното изкуство, той би открил лицето на Божественото Аз, защото и Божественото Аз има някакво лице, образ и подобие, но не такова, както на ученика, както на човека. То има такъв образ, такова подобие, че може в своето движение да предвиди най-сложните вариации в живота на съществата, в живота на всички сили в битието.

Толкова голям е той, толкова силен е той, че всичко е предвидил и то в най-сложните му варианти. Колкото повече завладява висшите степени на развитие, на съвършенство, на посвещението, толкова повече ученикът става пълно олицетворение на върховните същини в сътворението, т. е. у него вече заговорва онова велико начало - Азът. А да говори Азът от най-висшите степени показва едно съвършено посвещение.

Колкото и да се вглъбяваме в тия дълбочини, в тия необятни глъбини на Божествената същина, не можем с изрази, с представи, с подобие да обясним самата абсолютна истина за нещата,

Защо? Защото ученикът не е още абсолютно свободен, защото пред мисълта на ученика има още мъгла. Но ще дойде ден, когато небосводът на ученика ще бъде слънчев, ще бъде изгрев и върховните сили на изгрева ще го поставят при нова обстановка, при нова среда.

Какво е това изгрев? Изгревът представлява светлината. Какво е това въплъщение? Въплъщението представлява душата. А какво е това присъствие? Присъствието представлява Духа.

И тъй, най-положителната наука, най-положителното състояние това е ученикът да се възпита по светлина, по душа и по Дух. Това е богато възпитание. Да имаш присъствие от въплъщение на светлината, въплъщение от същините на душата и трептение от същините на Духа.

Трепет бъди. Това трептение енергия, това трептение сила, това трептение ритъм да те представи като абсолютно свободен, абсолютно съвършен, абсолютно посветен.

Така познавай живота, така познавай битието, така познавай мъдростта, вековете, безкрайността, Абсолютността.

Вие сте едни от живите свидетели от представителството на висшия свят. Между вас има представителя на висшия свят, затова ви се проповядва абсолютна свобода. Колкото повече изживявате състоянието на свободния, толкова повече вие ставате независими. Ние искаме да ви освободим от зависимостта. Ние напълно ви освобождаваме.

Но да не би във вашата свобода някъде да се огънете, то ние взимаме участие при вашата подготовка. Някога съвършено ще ви оставим,

Кога? Когато сте вече светлина, душа и дух. Тогава ще се срещнем като какво? Все ще се срещнем като нещо. Ние не искаме де ви го кажем сега. Съвършенството подразбира абсолютна свобода. Тогава ученикът ще замълчи. Когато влезе във вътрешния свят, тогава ще говори вече с друг език. Ние по-рано казахме, че той ще се разговаря със своите очи.

Но ще кажете: „Нали устните са дадени да се изказва словото?“ Да, но съвършеното върховно слово ще се разказва чрез очите, защото устните служат както на стомаха, така и на чувствата, а очите са прекрасните звездни свидетели.

Ако нямахте очи, може би щяхте да си служите с вкуса и слуха, но нямаше да имате представа какво е това синьо небе, какво е това светлинно небе. Понеже сега имате построени очни органи, вие сте вече улеснени, дори много улеснени. Вие ставате реални свидетеля, свидетели за проявата на светлината, за въплъщението на душата и за присъствието на Духа, а това не е малко.

Свидетелствайте за делата на светлината, за чудесата на душата и за силата на Духа. Това е най-висшата наука. Вие сте най-учените хора. Да се въоръжиш с някои формули за някои елементи, не значи да мислиш че си много учен. Елементите съществуват. Ти не ги създаваш. Ти ги откриваш само, можеш горе долу да ги представиш. Да ги комбинираш с някои други елементи, които извършват дадена работа, задоволяваш се, спираш до там и казваш: „сега елементите ще работят.“ Но всяко едно такова спиране е загуба. Това не е наука. Наука е да се посветиш в изкуството на светлината, в съвършенството на душата и в абсолютността на Духа.

Трудна е Школата. Тя борави с максими, с принципи, с правила, с възможности и в същото време открива и неизвестните.

Кое е онова, което спъва ученика? Неизвестността. Затова ние искаме да помогнем на ученика, да му направим известни всички начала в битието, т. е. всички начала в светлината, душата и Духа.

Това ще стане в определено време. За другите не се определя време. Те ще могат да живеят в безпределното време. А ученикът влиза вече в една съграждаща система. Следователно, за него е определено време. Определено е колко ще стои в света на светлината, колко в света на душата и колко в света на Духа.

Добре е да живееш в света на светлината, на душата и на Духа, но Божественото Аз ще ви изземе от там.

Нещата са проектирани. Вие сако ще трябва да различавате кои елементи са на светлината, кои на душата и кои са на Духа. Ние казахме, че като основа на битието стоят тия три фактора - светлината, душата и Духа. Любовта е съграждащ елемент. Тя е еманация на Духа, душата и светлината.

Кой ще се съгради, в делото на светлината, в съвършенството на душата и в силата на Духа? Любовта.

Кой е любовта? Ученикът. Следователно, Бог е любов и ученикът е любов. Ученикът трябва да бъде първо светлина, след това душа и Дух.

Не е ли такъв? Такъв е, но трябва да се осъзнае като такъв. Ако се осъзнае като светлина, той ще бъде трепет. Ако се осъзнае като душа, той ще бъде енергия, която прави чудеса. Ако се осъзнае като дух, той ще бъде сила и няма да има невъзможни неща. А това е целта - да се преодолеят невъзможностите.

Къде е щастието на ученика? Щастието на ученика се състои в това, да достигне до състоянието на Началото. Когато има тази мярка, той навсякъде правилно измерва нещата. Тя е най-положителната мярка. Тя е чиста, неопетнена. Тя е абсолютни по естество. Затова, онова което радва ученика, то е, че той придобива вече някои положителни мерки и за него няма вече тъмнина, няма смърт, няма теготня, немотия и т. н. Той борави вече с най-съществената и положителна мярка, с реалната мярка. Ние казахме, че той е присъствие на начала.

Ние сме говорили вече по въпроса за началата, за Началото. Ние ги наричаме полета, възможности и т. н., но колкото повея е школниците ученици се освобождават, т. е. колкото повече въплъщават в себе си елементите на светлината, същините на душата и реалността на Духа, толкова повече те стават добри проводници.

Ние ще искаме за в бъдеще Школата да бъде един добър проводник, да се изнесат най-после скритите неща. Тия които не са скрити, се знаят. Но тия които са скрити, трябва да се обяснят. Това е привилегия. Ето защо ние апелираме: колкото сте по-добре подготвени при Присъствието в Школата, толкова и по-добри резултати се очаквате. Ако не сте добре подготвени, не че няма да има резултата, но еманацията на светлината е по-слаба, а така също и въплъщението на душата, защото тия същини у Бога никога не изнасилват. Те са като скъпоценни камъни - стоят някъде. Скъпоценният камък не идва при вас. Ще трябва да отидете и да го вземете, да го сложите нас себе си и той да даде своята радиация, своята светлина. Той не изнасилва. Така и със светлината, душата и Духът - не изнасилват. Затова ние още в началото казахме да не се изнасилва, т. е. да не се използва.

Ученикът казва: „Да отида в Школата да използвам. Или не можах да отида да използвам.“ Не, оставяме вие да намерите най-подходящата дума. Вие трябва да имате най-богатия език, да бъде така построен, че да, има и душа, и светлина, и Дух. Това е най-богатия език. А когато дойде и Азът, той ще бъде най-абсолютния, най-съвършения.

Времето е едно състояние. При съзнателното участие вие не трябва да ангажирате никакви сили. Ще участвате така, че да не се получи никакво сътресение, никакъв застой, никакво неблагоприятно присъствие.

Как ще влезете в ритъма на Духа? Дали няма да направите някакво насилие? Дали няма да изнасилите себе си, за да влезете. И тук не се иска никакво насилие. Насилието тук се изключва. Казва се посвещение, да се посветиш. А там няма ли насилие? Посвещават се, значи осветяват се. Осветяват се нещата и ти знаеш за тях. Щом са осветени, работата е лесна.

Защо сега нещата са мъчни? Защото са в тъмнина.

Варна, 22.8.1957 год.