Jump to content

11. Положителното като основа в живота на ученика


Recommended Posts

ПОЛОЖИТЕЛНОТО КАТО ОСНОВА В ЖИВОТА НА УЧЕНИКА

Всички трайни, реални, положителни неща имат основа. Понятието основа е най-разтегливо. Всички неща, всички явления имат основа. Благодарение на тази основа те съществуват, Но има явления, както ги наричат хвърчащи, утопични явления, които не се базират на никаква основа. Те са свободни, независими от фактори, закони и т. н.

Има ли нещо реално в тях? На пръв поглед нямат реална основа, но в мисловия мир, в чувствения мир те все пак почиват на известна основа. Понеже чувственият мир, мисловият мир трудно се подават на критични проучвания, на критични съпоставяния на нещата, затова и хората казват, че тези явления нямат основа.

Казано е обаче, че нищо случайно няма в природата. Следователно, нищо не е без основа. Има изключения, има вметнати неща наистина като блуждаещи мисли, като блуждаещи чувства, но тях ние ги смятаме, че са без основа.

Но ще кажете: „Щом казват, че всичко почива на известни закони, как тогава ще се освободим от това допускане, от това положение?“ Има известни неща, които са Божествени, а има други, които не са Божествени.

Защо тогава Божественото е позволило да съществуват и небожествени неща? За да се прояви бялото, трябва да има черна плака, черна завеса, За да се прояви денят, трябва да има нощ. Следователно, не че това са допуснати неща, но те са в основата на сътворението. Те идват като голяма съблазън както в теологията, така и в социологията, пък дори в в математиката, химията и др.

Ще кажете, че математиката е абсолютна, понеже борави с абсолютни числа, съпоставя, уравнява и решава каквито и да са задачи, следователно, тя е положителна наука. Но понеже има неизвестни, тя е несъвършена.

Защо не са съвършени нещата? Това се дължи на основите, върху които се изграждат човешките разбирания.

Когато поставяме въпроса за основите, ние имаме за задача да хвърлим повече светлина в полето на развитието, на посвещението на ученика. Когато се казва поле, се разбира пространство, но не ограничение. Градината е ограничена, а полета е безгранично, безкрайно. А когато се казва безкрайно, се разбира абсолютно.

Понеже въпросът е поставен философски, на ученика е необходима една реална, положителна основа. Стъпил върху тази основа, размишлявал върху тази основа, за него тя е вече представителен фактор. Ето защо, ученикът трябва да има такъв представителен фактор, т. е. да има основа.

Най-положителната, най-реалната, бихме казали Божествената основа, това е основата върху която ученикът е стъпил или откъдето ученикът е започнал своето велико, върховно посвещение. Едно здание, за да издържа на бури и сътресения, трябва да има дълбока, здрава основа, направена от здрав материал. Така и основата на ученика трябва да бъде изградена с най-здрави, с най-ценни бяхме казали материали.

Как ученикът ще си изгради такава основа? Може ли да си изгради такава основа? От къде ще вземе материали, за да си изгради такава основа? Той вече има разбирания за нещата. Той знае, че всяко едно негово начинание трябва да почива върху известна положителна база, основа или иден.

От къде ще вземе материали? Ето въпроса, който поставяме пред ученика. Кои материали са устойчиви, кои материали, са реални, кои материали притежават способността на жизненост? Кои материали представят способността на светлината? Кои материали представят същината на Божественото? Това е един от важните въпроси, които ученикът трябва да разреши пра своето физическо съществувание.

Защо? Защото той има възможността да бъде във връзка с физическия свят и възможността да бъде във връзка с духовния свят. Следователно, може да вземе материали от физическия свят, може да се ползва е материали и от духовния свят.

Богато същество е ученикът. На негово разположение са оставени едни от най-богатите рудници в битието. Ако приемем, че цялото битие е все същини от Божествения Промисъл, от Божествената способност, тогава ние имаме сигурен материал, който можем да изградим така майсторски, така юридически, така художествено за основа, че ученикът може здраво да стъпи, здраво да започне своето вътрешно духовно приготовление.

Има ли право ученикът да се ползва от тия материали? Точно това благословение се дава на ученика. Позволява му се да се ползва от тия материали, когато на другите същества не се позволява, защото се предполага, че те ще злоупотребят с материалите от вътрешния духовен свят. Следователно, нищо не може да спре ученика. Никакъв страх не е в състояние да попречи на ученика да си служи с тия върховни Божествени елементи.

Тук е сега силата в ученика - да изключи страха, да се освободи от съблазните, от предубежденията, от световното мнение. Както хората имат свое мнение, което узаконяват като основа, така и ученикът има свое мнение, което узаконява като основа. Узаконеното мнение на ученика обаче е една реалност, една върховна реалност, защото има произход на Божествената същина.

Най-ценното в живота на ученика е това, да се докосне, да почувства, да опита Божествените същини. Колкото повече се вглъбява в тях, толкова повече неговото естество затрептява и става дееспособно за висшите Божествени замисли. Колкото повече се занимава с Божествената система, с Божествения огън на Духа, толкова повече той се освобождава от външните влияния, от общественото мнение, от различните идейни мнения.

- Но нали те са идейни мнения?

Те са идейни, но не са подобни. Ученикът трябва да има подобна идея, да бъде подобен на Божественото, на най-реалното в света.

И тъй, да дойдем пак на мисълта: има ли право ученикът да се ползва от тия материали, от тия същини? Да. Понеже на ученика предстои да проучи състоянията, да проучи факторите, да проучи същините на Божия дух, нему му трябват известни помагала, известни прибори, с които да си послужи при проучването на даден закон. Тия правила лягат като основи, чрез които може да си послужи в даден момент.

Когато казваме момент, ученикът ще знае, че той изживява най-разнообразни по състояние и по мисъл моменти. Изкуството, художеството е при него да може да различава при какви моменти какви влияния има той. Най-важното положение е да може да различава влиянията, защото както казахме, много идеи има и всички те имат свои влияния, но най-висшата идея е Божественото влияние.

Когато казваме Божествено влияние, как ученикът де се чувства при него? Колкото и да мисли, колкото и да е голям посветен, все пак, да може да долови едно Божествено влияние, подразбира така да се е координирал, така да е съчетал всички способни качества в себе си, че да могат те да послужат като един способен инструмент, през който ще мине това влияние. Ако този инструмент е бе добре сглобен, когато това влияние минава през него, то ще даде една Божествена музика, една Божествена мисъл, едно Божествено чувство и ще се излее като Божествена любов.

В миналата лекция ние засегнахме въпроса за трите най-върховни състояния а ученика - върховното състояние на светлината, върховното състояние на душата и върховното състояние на Духа. За да може да се дойде до тия три състояния, трябва основа.

Кой ще даде методите, за да може ученикът да си построи такава основа? Кой знае за тия методи? Нали казахме, че за всяка една операция трябва знание, трябва опитност? Понеже ученика няма нито знанието, нито опитността, пита се тогава, кой ще му помогне? Досега са му помагали влиянията на различните идеи, опитал е много такива влияния и все пак е недоволен. Следователно, на него му предстои да опита влиянието на върховната идея. Но за да може да има едно такова влияние, той трябва да има вече основа,

Кой е като основа в него? Учителят. Никой друг не може да бъде такава основа, защото никой друг не може да действа като проводник на Божествения Дух. Единствен Учителят е.

Защо? Защото Учителят е дипломиран. Той е произведен учител. Следователно, той търси своите ученици.

С построяване основите в ученика, той може да изяви вече себе си като Учител.

Трябва да се изучават нещата, да се опитат. Понеже в ученика има още влияния на външни чувства, често пъти то се заблуждава и казва: „Аз имам усещане.“ Да, но трябва да се направи анализ, дали това външно чувство или външно изживяване има Божествен произход. Това наистина е трудно. Но ако ученикът е изградил една основа на базата присъствието на Божествения учител в себе си, той ще знае кое влияние и кое присъствие имат Божествен характер.

Като казваме Божествен характер, това подразбира едно възвишено върховно представителство. То е присъствието на Бога в ученика.

Тогава, какво място ще заеме той? Ще заеме мястото в Божественото сърне, в Божествения ум, в Божествената душа и в Божествения дух. Най-величественото място, най-прекрасното, най-красивото място за ученика е да може да чувства ритъма на Божието сърце, живота на Божествената душа, енергията, притока на Божествения дух и да изживее състоянието на Божественото съвършенство, на Божественото аз.

Няма по-блажено състояние от това, ученикът да бъде слухар, да бъде ясновидец, да бъде обоняние, да бъде осезание, интуиция, свръхсъзнание, да чувства светлината, сърцето, душата, Духа на Бога в себе си. Това е най-величествената основа. Това подразбира едно величествено съвършенство. Но докато се дойде до това съвършенство, трябва да има методи.

Досега ние се занимахме с философията на живота, с подготовката на ученика, а сега искаме да се занимаем с върховната основа на ученика. Ако той няма основа, ще трябва още да школува, да минава долните класове.

Но, да не настане отегчение, да не настане еднообразие, да не дойде инертната мисъл, на ученика се обръща внимание да построи в себе си една от върховните основи за идеята на Божественото. Без тази Божествена идея, без тази основа, като върховна основа, не могат да се поверят тайните на скрития вътрешен духовен свят. А това подразбира, че ученикът трябва да постигне посвещението на светия, да бъде вече едно светило, т. е. да е приел вибрациите, силата на светлината, да оперира с тях, да действа с тях, т. е. да подрежда вече основите в себе си, чрез светлинните енергии, чрез светлинните приливи, чрез светлинните същини.

Когато ученикът работи със светлината и тогава има известна опасност да не би и там да дойде инертната мисъл, инертното чувство и да каже: „Всичко е светлина. Стига до тук.“

О, не, не е всичко светлина. Има душа, има Дух, има Божествен Аз. Докато ученикът се подготвя, трябва му светлина, трябва му светилник, за да може да си служи при най-трудните моменти, да знае как да отгатва нещата, как да отгатва тия скрити знаци, форми или образи, защото всичко е дадено във форма, образ и подобие. Затова трябва на ученика светлина.

Но опасното е там, да не каже: „Аз съм вече светлина, светя. Зная всичко, защото светя на всички.“

О, не и в това не е съвършенството, съвършенство подразбира да имаш с Божествена душа, да притежаваш Божествен дук, защото фактора светлината изхожда от други фактори, които имат основи на душа и Дух. Не може светлината сама да се проявява. Запалвате примерно една клечка кибрит или едно дърво. То трябва да има огнен елемент.

И тъй, за да се прояви върховната светлина, трябва да е имало огнен елемент. Кой е този огнен елемент? Това е Божествената душа и Божественият Дух.

Но, да дойдем пак на въпроса; кои са ония методи, чрез които ученикът трябва да си служи? Той трябва да има методи, за да може да се ориентира в тия неизвестности, в тия вътрешности. Ако има нещо непознато, то е именно вътрешният свят. Всяко едно същество, колкото и да е несъвършено, то се ръководи от формите и образите на външния свят и претендира, че има право да живее.

Така и ученикът понякога се ръководи от външните прояви и претендира, че има право да живее и то неговите претенции са доста капризни, толкова капризни, че създава дори цяла психоза в живота на човечеството - войни, крамоли, падение и т. н.

Тепърва предстои на ученика да се занимае с вътрешните подобия, т. е. тепърва предстои на ученика да му бъде открита вътрешното поле, вътрешното пространство, вътрешният връх и вътрешният безкрай.

Но, кои са сега базите, върху които той може здраво да стъпи, за да проверява нещата? Без проверка, без опити той не може да има положително знание. А за да има такива, той трябва да стъпи някъде. Той трябва да стъпи върху онази върховна основа, която има елемента на светлината, Духа и душата.

Специално за вас, коя е положителната основа? Школата.

Какво представлява школата? Място, състояние, пространство, връх? Тя съдържа всичко. Съдържа и външното, съдържа и вътрешното. Вътрешното е ценното, а външното е колектива, срещата. Но за да стане среща при колектива, трябва да има вътрешни елементи, които да подготвят тази среда. Ако няма вътрешни елементи, ако няма вътрешна светлина, ако няма огън, не може да се стъпи върху основата на вътрешния живот.

Става въпрос за външен и вътрешен живот. Как ученикът де го изгради? Кое е външен живот и кое е вътрешен живот? Едното е жизненост и другото е жизненост. Едното е енергия и другото е енергия. Едното е светлина и другото е светлина. Едното има душа и другото има душа. Едното има дух и другото има дух.

Тук е критерият именно - ученикът да различава Божественото от небожественото, да не смесва нещата. Когато не ги смесва, той е положителен, той е аксиома. Той е така положителен, че е изключено съмнението, страха, слабостта, безволието.

И тъй, колкото повече ученикът заживява в сърцето на Бога, в душата на Бога, в Духа на Бога, толкова повече той стъпва върху здрава, положителна основа. Ученикът вече не е само мечтател, фантазьор, а има вече една разумна деятелност. В него се преливат вече положителните енергии, които така го приготовляват, че той чувства състояние на безсмъртие.

Това е най-ценното качество, най-ценната придобивка, ученикът да чувства вече състояние на безсмъртието, да знае, че животът е безсмъртност, че душата е безсмъртност, че светлината е безсмъртност, че духът е безсмъртност. Когато знае за тия неща, няма да му бъде чудно как ще се освободи от външния живот, т. е. как ще напусне физическия свят и с цялата своя организация, базираща се на върховна система ще влезе като оперираща сила във вътрешния Божествен свят.

Това е истината. Друга истина на ученика не може да се препоръчва, т. е. ученикът не може да се заблуждава, като му се казва, че всичко има край. Това е най-голямата лъжа. Кой е видял краят? Не значи, че когато ученикът се освобождава от една форма, това е краят. О, не. Това е най-голямата лъжа. Ученикът ще чуе положителната истина, ще я опита, ще я провери чрез своя вътрешен свят. А това ще дойде. Тия времена ще дойдат. Те не могат да бъдат изключени, не могат да бъдат непознати, защото развитието на ученика разширява неговото съзнание, обогатява неговата мисъл и полетът на неговия дух му дава всички възможности да опита тия състояния на Божественото, в върховното, всемирното.

Стъпил така здраво върху тази Божествена основа, той е вече един възвишен представител, един богат представител, който може да представи в най-голямо съвършенство върховните способности, върховните таланти, върховните качества. Представяйки тази върховна Божествена способност, той не може да не знае за замислите на Божественото Аз. Той не може да не знае за върховното проявление в битието, било в планети, било в слънчеви ядра. Той не може да я знае за законите, които действат чрез тия прояви. Той не може да не знае за Върховния промисъл, който е в началото на сътворението.

Не може да не знае, защото всички тия прояви стоят като начало в Божественото Аз. Това Божествено Аз се проявява като светлина, като душа, като Дух. Следовател но, те са Божествени върховни начала. А щом ученикът ги притежава и той по начало е безсмъртно същество.

Когато застъпваме идеята, за върховната основа, ние ви представяме способността на Бога като основа, защото Бог е основа на всичко в сътворението. Той е начална основа. Той е дал всички начала, всички способни възможности. Следователно, ако вземете Бог като основа, вие ще се проявите като една чудна, Божествена система.

Ученикът трябва да има основа. и система. Ако няма основа, не може да има и система. Къде ще обоснове своите начала? Върху основата. Тя е всичкото. Ако нямаш стабилна основа, не можеш да имаш стабилни разбирания, стабилни понятия, не можеш да имаш и положителни знания.

Единственото същество, на което не се позволява да блуждае, това е ученикът. Той трябва да има абсолютни основи за знанията, защото такъв е неговият Учител. Той не си позволява волност, беззакония, не си позволява отклонения. Следователно, истинското представление на Бога тава е ученикът. Детинското вдъхновение на Божията душа това е ученикът, истинската безсмъртна същина в ученика това е Божият дух, а истинското съществувание на ученика това е съществуването на Божественото Аз.

Виждате това Божествено Аз какви начала има. То има безкрайни начала. Те се изразяват в тон, в числа, в трептение, в изкуство, в красота, в наука и в цяла система.

Ето как ученикът трябва да познава битието, как трябва да знае той за същественото на Върховния промисъл. Той трябва да има широка ерудиция, трябва да има абсолютни мерки, положителни изживявания, които да бъдат най-върховната основа.,

И тъй, ученикът трябва да направлява своята мисъл, колкото се се може по-близко, по-чувствително, по-вживяно да има присъствието на тия три върховни фактори - светлината, душата и Духа, които представляват в него една Божествена основа.

Ученикът трябва да се промени, да стане други вибри, друг тон, друго представителство, друго съществувание, това е цялостното посвещение, цялостното усъвършенстване, цялостното светийство на ученика - да осветява своя вътрешен и своя външен мир, че където и да присъства, да се чувства неговата светлина, т. е. да се чувства дъхът на неговата душа и силата на неговия дух.

Какво трябва да направи ученикът? Да обезсмърти своите същини по пътя на Божествената светлина, душа и Дух. Понеже той е пълно олицетворение на Божественото Аз, то, той може да внесе Божественото, т. е. да премахне външните основи и да бъдат заменени с вътрешните основи. От това, каква е основата в ученика, ще зависи и неговото бъдеще, и неговото реално посвещение. Така е и във всички изкуства. Когато ученикът на изкуството има добри основи, той се проявява като гений, като даровит, като специалист и т. н. Така е и с окултната вътрешна върховна школа.

Трябва да се обезсмъртят заложбите в ученика. Това е цялата философия. Той има всички заложби, но те трябва да се обезсмъртят, да се проявят като гениални способности. Факт е, че който се е посветил, е станал гениален.

Но може би ще се каже, че е много трудно. Вярно, че е трудно. Да се изкачиш на най-високия връх, не е ли трудно? Трудно е. Да посетиш един велик посветен, не е ли трудно? Много е трудно. Д се доближиш до трона на един цар, не ли трудно? Трудно е. Много трудности има. А да завладеете тайните на Бога, лесно ли е? Не е лесно. Ако би било лесно, не би имало ученик. И понеже не е лесно, има и посвещаващ се ученик.

Нещата от един път няма да се разкрият, защото те не са слаби, не са несъстоятелни, безобразни, бездушни. Колкото нещата са по-слаби, толкова по-лесно се завладяват. Колкото са по-сложни, толкова по-мъчно се завладяват. Колкото по-елементарно е едно знание, толкова по-лесно с завладява. Колкото е то по-секретно, толкова по-мъчно се завладява. Така е и с пътя на ученика. Понеже въпросът с него е сложен, понеже му предстои да се занимае с върховните начала, нему му трябва върховно усилие, т. е. трябват му върховни посредници, т. е. Върховен учител, т. е. Върховно начало, т. е. върховно присъствие. Това е една гениална подготовка, която е обособена върху върховна основа.

И тъй, когато ходиш, когато мислиш, и когато работиш, винаги си задавай въпроса: Божествена ли е твоята основа, това е метод на възпитание. Нали ученикът трябва да има основи. За да може правилно да се посветиш, винаги си задавай въпроса: „Божествена ли е моята основа?“

Задавайки си така въпроса, съзнанието се разширява, обогатява се и ученикът се посвещава, т. е. се осветява. От процеса на вяра, трябва да се стигне до знание.

Трябва да се опитат нещата. Тогава ще имат положителна вяра. Ти можеш да вярваш, че нещата стават по един начин, но съвсем може да не е така, защото има много влияния - външни и вътрешни. Можеш да вярваш в едно външно явление, но то не е реално. Можеш да вярваш, че има Бог, какво от това? Можеш да вярваш, че има светии, ангели, но какво от това? Не е въпрос да вярваш, но да го опиташ, т. е. да знаеш законите на тия същини, защото ако вярваш, ще дойде момент на съблазън и ще получиш безверие. А когато си опитал нещата, ти вече си най-големия реалист.

Сега материалистите казват, че духовните хора са суетни, утописти и т. н., но те не знаят какво значи това духовна опитност. Ако знаеха, какво е духовна опитност, те биха занемели.

И тъй, мисли върху своята основа. По начало ученикът е материалист, страхливец, съблазнител, пакостник и т. н., но това е външно начало. По вътрешно начало ученикът е светлина, душа у дух.

Прави сега разлика и съсредоточавай всички свои сили върху вътрешната основа, за да бъдеш истински представител на новата култура, на новата наука, на новото общество, на новата епоха, на новото братство в света.

Но може би ще се каже: „Как можем да изградим тази вътрешна основа, когато виждаме с външните си очи, слушаме с външните си уши, усещаме с външното обоняние, въобще с външните способности?“ Да, тук е тайната. Колкото повече ученикът се вглъбява в себе си, толкова по-добре той опознава своя вътрешен свят. Той става сроден с него, започва той да му действа, той да му влияе,

Ние казахме вече, че той ще се прояви по три начина - като светлина, като душа и като дух. Страшното е там да не би ученикът, като открие светлината, да забрави за душата, да забрави за Духа, защото и светлината има онова качество, способност и сила да издигне ученикът в по-широки полета.

Да, страшното е да не забрави за душата и за Духа - тия върховни Божествени начала на Божественото Аз.

Както виждате, предстои едно посвещение в царството на светлината, после в царството на душата и третото посвещение в царството на Духа, за да може да каже ученикът: „Аз и Бог сме едно.“

Когато засягаме въпроса з върховната основа, ние имаме задача обърнем вниманието на ученика да се коригира, ако има някакви примеси да се пречисти, да изхвърли всичко онова, което е бурен в пътя му.

Има много бурени. Често пъти тия бурени са пречели на ученика, защото и те се явяват като същини, като предмети, като форми, образи по пътя му. Понеже са много, ние искаме да предпазим ученика, да ускорим развитието, движението на ученика, да го вземем от външния свят и напълно да го посветим във вътрешния свят. Тогава неговият живот ще потече като Божествена енергия.

А колко е важно това - да почувстваш притока на Божествената енергия. Тогава духът на ученика се подмладява, сърцето на ученика се подмладява, душата и волята на ученика се подмладяват, защото ученикът има вече светлинна мисъл.

Само чрез светлинната мисъл ще се открие светът на душата. Чрез светлинната мисъл ученикът ще открие света на Духа. Ако една школа е подготвяла ученика от няколко години, това е един голям плюс, една голяма възможност да се запознае той напълно с началото на светлината, душата и Духа.

Ние тук разглеждаме началата като върховни състояния, понеже и Школата е върховна. Следователно, всички тия върховни състояния трябва да станат вече път, цел, душа, светлина и Дух за ученика. И ние подготвяме нови кадри, нови представители за Великото, Върховното, Божественото. Ние се радваме, че земята ще роди нови синове, ще отгледа нови синове, нови рожби, които ще представят Бога с всичките му възможности, способности, качества, енергии по светлина, по душа, по Дух.

Това е нашата тема. Може би за някого ще се види отвлечена, абстрактна, невъзможна, но за нас не е така. Ние сме възможности. Следователно и вие сте възможности, Ние присъстваме, а вие съществувате. Ние сме безсмъртни, а вие сте начала. Ние сме вдъхновители, а вие сте души. Следователно, няма причини, които могат да спънат ученика по пътя към съвършенството. А ако има такива, те са фиктивни, странични вмешателства, странични явления. Те не играят абсолютно никаква роля. Те се явяват само като страх. А. ние именно унищожаваме бацилите на страха в ученика.

Бацили на страх вече няма. Трябва да се пречисти кръвта, да се пречисти въздуха, атмосферата, живота.

Борба, сериозна борба, но изкуството е там, къде и кога де- подхванеш тоя противник, т. е. с какви лекарства да отстраниш тия бацили.

За това изкуство именно ние говорим - изкуството да създадете една съвършена основна база, та когато воювате с неприятеля, да имате задигна крепост. Това е вашата база. застанете ли на базата си, непременно ще дойдат защитни сили, победоносни сили и ще сразят вашия неприятел, т. е. ще се освободите от старото наследство.

В това старо наследство вие сте получили страха, самосъхранението, глад а, немотията, бездушието, упадъка на духа и т. н., но ние употребяваме вече такива елементи, които ще пречистят вашата мисъл, вашата кръв, вашата атмосфера от всички вредни бацили, които досега са ви измъчвали, са ви тровили, макар и да не съзнавате още това. Вие още не го виждате, защото не сте ясновидци. Вие още нямате светлинно обоняние, светлинно чуване, светлинно осезание. Още нямате интуиция. Сега, на базата на светлинната основа, ще имате тази привилегия.

И тъй, винаги мислете дали вашата основа е Божествена или е човешка. Преродете се от човек на Бог. Трябва да се преродите. Прераждането е един съществен етап на съществувание за вас. Ако сега имате едно тежко наследство, една тежка карма. В едно друго прераждане вие ще наследите друго състояние, т. е. ще се освободите от старото наследство. Така че, минаването от външния свят, във вътрешния, това, е освобождаване.

Ученикът ще минава през тия състояние дотогава, до когато заживее като безсмъртните било на земята или в другите планети или слънчеви ядра. Тогава той няма да се помни, няма да брои колко лета, колко години е живял на земята. Никой няма да знае за годините. Никой няма да знае кога е посетил земята и кога е живял в други някои планети или слънчеви ядра.

Но докато придобие това състояние, той ще се преражда. Важното за него сега е да бъде съзнателен и когато се преражда, да знае в каква жизнена утроба де се вселява, т. е. докато получи това наследство на безсмъртие и вечно присъствие, той трябва да познава законите на светлинното прераждане;

Но някой де възрази: „До кога де се прераждаме, за да постигнем посвещение?“ Може би това прераждане ще бъде последно за вас, но трябва да имате Божествена основа. Ако възстановите в своя свят тази Божествена основа, ще кажете: „Сбогом, прераждане!“

Тогава какво ще правите? Не идвате и ще се вселявате в някои високопоставени вдъхновени личности и ще провеждате вашата мисъл, вашата мисия. Тогава ще има само едно вселяване, което не ангажира с нищо дадено форма. Пита се тогава: кое е по-лесно - да се въплъщаваш ли или да се вселяваш? Въплъщението разбира бременност, а вселяването присъствие,

Вярно ли е това? Но може и пак ще кажете: „Този процес не е ставал съзнателно, за да знаем.“ Вие опитвате прераждането, знаете за въплъщението, но не знаете за вселяването. Ние сме свободни. Защо? Защото ние никога няма да се свържем с кармата на даден субект. Ние няма да го изнасилим. Ние оставяме индивида свободен да се развява по пътя на съвършенството, ние само проникваме, а не се вселяваме. Ние проникваме и през прозорците, и през обонянието, и през слуха, и през осезанието на даден ученик и провеждане нашата работа.

Ние сега ви говорим още на човешки език, използваме вашия език. Какво сме ние? Като език? Като слово? Ние сме една присъстваща мисъл, която идва като проникване, не като вселяване, Ние не искане да се вселим в някой субект и да го държим под своя власт. О, не. Това е закон за нас. Могат да се вселяват по-нисшите духова. При вселяването те често пъти нанасят големи пакости, разполагат със средствата, с енергиите, с богатствата на известен субект. А ние само проникваме.

Защо ни е вселяването? Имаме ли нужда от него? Ако можем да проникваме, защо ще се вселяваме? Защо да ангажираме клетки, протоплазми, кръв и т. н., когато не изместваме душата на субекта, за да заемем нейното място? Ние оставяме напълно по пътя на съзнанието да оперира душата в даден момент, да работи, да се развива.

Вие трябва да знаете тия неща, защото с всеки един ще се случат. Вие сте тръгвате по един такъв път, че тия неща непременно ще се случат с вас. Те са предстоящи. Само така ще се освободите от прераждането и от въплъщението. Ще знаете, че най-висшето състояние, това е проникването. Когато Бог проникне в ученика, той става ясновидец, слухар. Той всичко чувства. Няма да има трепет в миросъзданието, който той да не почувства, защото най-възвишеното върховно състояние на Бога е, когато е проникнал в ученика.

Вие сте като дъба. Трябва да пуснете дълбоко корени. А това значи здрава основа. Да дойдат бури, да разлюлеят този дъб и той да издържи. Може да получи някоя кривина, но нищо. Той е като войника на бойното поде. Поразтърсили го за малко, но е победил. Важно е самочувствието на Духа, а не формата. Може да са я посмачкали, но нищо.

Кога ученикът е положителен? Когато има едно положително състояние. Когато е разположен, той има едно особено състояние. Могат да се направят ред опити. Ние засягаме принципно нещата, но все пак Школата трябва да има опитност, в смисъл, да създадем едно такова състояние, че ученикът да не чувства упадък на Духа. В едно продължително време, може би в един ден и една вечер, но да опита едно такова състояние.

Ние още не правим тип опити. Трябва да ви запознаем с правилата, с принципите, с основите. Ние тепърва ще работим. Сега ще се готвим за работа. Ние ви казваме сега как ще бъде. Казваме ви, там има всички добри условия, светлина, чист въздух и т. н.

Прекрасно. Но предстои вече копач, мотика, рало - казано в преносен смисъл. Предстои върховна работа, свещена работа. Като работиш, да свещенодействаш. А когато свещенодействаш, има проникване на Божествения дух. Ти чувстваш как мисълта се лее, как душата трепти, как Духът прониква, как Духат присъства.

Готви се за по-голяма работа. В какъв смисъл по-голяма работа? Да се хвърли светлина върху всички начала на Божия дух. Досега се е хвърляло светлина върху известни начала, но не върху всички начала.

На физическия свят ли ще стане това? Вие вече не сте само на физическия свят. Ако ние говорим някога на вашия физически свят, то по-често говорим на вашия духовен образ, на вашето духовно тяло, на вашата духовна същина, защото те по-лесно ще схванат тия вътрешни неща, отколкото външният свят.

Но, ние искаме да възпитаме и външния свят, и затова искаме красиви очи, красива глава, въобще цялата ви походка, целият ви образ трябва да символизират съвършена красота. Когато имаме един скъпоценен еликсир, ние го сложим и в съответната опаковка, в красива стъкленица, да бъде той добре представен както вътрешно, така и външно.

Да не ви смущава положението, като казахме, че може да излезете от сражението малко разкривени, очукани и т. н. Все пак трябва да имате линия. Трябва героят да бъде с линия. Трябва да се разрешат сложни проблеми. Имате да разрешавате много проблеми - проблеми за вашата общност, проблеми за братската общност.

Имате да разрешавате много проблеми. Докато имате връзка с възвишения свят, ще имате всичките възможности. Това значи непреривно ученичество, непреривно присъствие на Учителя. Там където има Ученици, там е Учителят. Да си представител на Божественото сърце, на Божествения ум, на Божествената воля, това е гениалност. Да си представител на Божествената светлина, на Божествената душа, на Божествения дух, това е велико посвещение. Да си представител на Божественото Аз, това е велико посвещение.

Тепърва имаме да се занимаем с вътрешните върховни проблеми, които ще хвърлят основно светлина за по-ускорено развитие и съвършенство на ученика.

Ще дойдат моменти, когато ученикът ще забрави за своето потекло, за своите деди и прадеди. Ще забрави какво наследство са му дали. Той съвършено ще се отчужди. Трябва всичко да се заличи, защото това са все спомени от процеси, от прераждания. Досега той се е прераждал в дадена нация, държава или континент, а сега му предстои да бъде едно проникване в цялото битие.

Варна, 1.9.1957 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...