12. Върховният стабилитет

[Ани]

ВЪРХОВНИЯТ СТАБИЛИТЕТ

Пристъпвайки уверено към пределите на върховните възможности, ученикът все повече чувства, все повече опитности придобива на стабилитета за основата, върху която има да разреши най-важния проблем.

Ще канете, че всички въпроси са важни. Всички въпроси са важни, но има наистина един важен въпрос, въпросът за върховния стабилитет. За да можеш да устоиш на върховната основа, трябва да имаш стабилитет

Какво значи стабилитет? Трябва да имаш познание, да знаеш, защото без знание идват грешките, отклоненията.

Може ли ученикът да знае и при какви условия трябва да бъде поставен, за да знае? Трябва да бъде поставен под грижите, под охраната на велик учител, защото, за да знаеш, трябва да учиш. А за да учиш, трябва да има кой да те учи, кой да ти разкрива тайните на живота.

Защо има тайни на живота? Защо животът не се представя такъв, какъвто е по начало, че трябва да търсим, че трябва да откриваме ред причини, които да ни дадат представа за него? Животът е една сложна концепция, една сложна организация. Най-големите майстори, най-големите посветени или най-близките същества, които вземат участие в Божия план, са взели участие при появата на човешкия живот. Затова казваме, че животът е сложен.

Дали само човешкият живот е сложен? Не само човешкият. На всяко същества въобще животът е сложен, много сложен. Голяма тайна е съхранена, е въплътена, в живота, но сега ние разглеждаме живота на човека като една най-висша валенция в психиката, в мистиката, в реалността. Защо? Защото човешкият живот е една положителна основа. Понеже е положителна, там не може да става въпрос за някакво си насилие, инстинкт или необходимост. Затова човекът особено е поставен при условия да има върховен стабилитет. Върховният стабилитет е най-сложната система по отношение посвещаващия се. За да имаш върховен стабилитет, трябва да познават най-скритите мисли, най-скритите желания, най-скритите системи.

Защо са скрити? Защото са чисти, ефирни, защото са дъх. Можете ли да си представите какво значи това явление дъх? Началото е започнало с този дъх. Когато Бог проведе в делата на сътворението едни от своите същини, Той ги проведе чрез дъха. Божественият дъх стана сложност на живота, т. е. ако не би бил този дъх, не би имало живот. Ако ученикът открие тази велика истина, как Бог присъства в живота, той би се така издигнал, така би се пречистил, така би се възвисил, че ще бъде само дъх. Върховното винаги си остава най-чистото, най-прозрачното, най-ефирното.

Ще кажете, че под върховно вие разбирате това, което е най-силно, дори най-брутално, най-потискащо, най-властно, че то провежда нещата според делата. О, не, ние сме на друго становище по въпроса за върховното. Върховно значи да си присъствие във всяко движение. А знаеш ли какво значи да си присъствие във всяко движение? Това е Божествен дъх. Да си присъствие в този дъх, то е да няма неща неразрешени, да няма неща невидени, неопитани.

Всичко в ученика трябва до бъде така изградено, че да проличава върховна линия, върховно художество, върховна логика, върховен разум. Това е култура на висшите същества. Те никога не са вън от този дъх, никога не са вън от това върховно. При тях има други интереси, други желания, други стимули, друг ритъм. Техният свят съвършено по друг начин е построен. Тяхната култура съвсем по друга линия се движи, съвсем по друга линия се проявява. Когато става въпрос за възвишените светове, там всичко е така построено, че за ученика на земята всичко е голям тайна, неоткрита тайна, невъзможна тайна. Целта на ученичеството е всичко да стане вече възможно.

Как ще стане? Колкото повече ученикът се издига във висините, толкова по-чувствителен става той, по-ефирен, по-нежен, по-проницателен, кристален, чист. Ако не си чист, не можеш да проникнеш във висшите светове. Ако си гъста материя, как ще проникнеш в ефирната материя? Ако си с нисши, с брутални желания, как ще проникнеш в ония нежни, в ония чисти, действащи сили? Не може. Понеже не може, за това се напомня на ученика да стъпи здраво върху тази върховна основа, за която ви говорихме, за да може да придобие един върховен стабилитет, да бъде стабилен и никакво външно влияние да не му действа.

Кога ученикът ще стане само вътрешна сила? Ученикът ще стане вътрешна сила, когато има върховен стабилитет, Върховният стабилитет подразбира най-висшето постижение.

Какво де постигне ученикът? Кое в ученика ще се постига? Кое в ученика ще се посвети, ще се освобождава? Трябва да се знае дали неговата умствена система, дали неговата сърдечна система, дали неговата волева система или неговото аз. Има нещо несъвършено в ученика, което не му дава възможност, което го . спира да бъде по-смел, по-устойчив. За това именно, което не е съвършено ние идваме на помощ. Идва да му помогне цялото посветено небе, т. е. цялата висше култура, културата на висшите светове.

Така е било във вековете в древните школи, така е и сега. Има периодични, приливи на светли сили, т. е. на слънчеви сили, които имат тази задача, Те са много обременени, защото първо трябва да убедят ученика, че е неустойчив, че няма основа, че не знае, че е още пеленаче, Те трябва да го убедят, че трябва да прегърне върховната устойчивост и едвам тогава ще могат да работят върху него, да му разкрият тайните за висшите светове, Преди да му открият тия тайни, той трябва да знае за тайната на живота. Затова ние застъпваме тезата, че ученикът трябва да дойде до онова състояние, да може реално да изживее Божествения дъх.

Много малко се е говорило за устройството и системите на висшите светове. Наистина, някои по-видни ясновидци са могли да проникнат в някои от сферите на висшите светове, но това още не е истината, не е реалността, защото отделните сфери не са още реалността на висшите светове. Те са едни поделения, до които ясновидците стигат, изживяват всички устройства, съпоставяния, влияния и ги предават като откритие на висшите светове.

Може па открие висшите светове само тези, който е присъствие, който е въплътен в тях, който е проникване в тях. Който е присъствие на висшите светове, само той може да разкаже каква е културата, какво е знанието, какъв е реда и порядъка, каква е образователната система и има ли такава, какво е изкуството и има ли такова, да разкаже за въжделенията и стремежите на всяко посветено същество, към какво си стреми то и най-после, напълно да опита, напълно да проведе атмосферата, трептенията в тия висши светове, дали има нещо подобно на земния свят.

Казано е: „Както е горе на небето, тава ще бъде и на земята“. Вярно е, така трябва да бъде, но още не станало. Има ред вековни причини, които са като преграда да са проникна отвъд. Има ли смисъл в подробности да обясняваме тия причини? За тях се казва само, че причината е грехопадението. Това е вярно. Достатъчно е само човек да осъзнае тази причина. Но да не си прави илюзии, че може да продължава да подържа нюансите, движението на грехопадането, защото ние казахме, че специално за ученика е необходима върховна основа и след това да придобие върховен устоя.

Ученико, това ще стане с помощта на присъстващите висши сили. Те имат тази задача. От тях зависи, защото и те не са спокойни. Щом знаят, че има нуждаещи се и те не могат да бъдат спокойни.

Какво значи висш свят? Да приведеш всички свои сили във висши трептения. А за да приведем всички тия духовни сили във висши трептения, е необходимо свръхестествено изкуство, свръхестествена способност.

Може ли вие да имате това нещо, т. е. може ли начинаещият ученик да мечтае за свръхестествени изкуства? Това може да го храни, това може да бъде мечта за него, вяра, надежда, може да бъде и стремеж. Достатъчно ли е почувствал Божествения дъх.

Това е линия, това е пътека, по която ученикът може да достигне до най-висши сфера. Ние не казваме да влезе във висшите светове, но да стигне до по-висши сфери, защото това е ритмично развитие - ще минава от сфера в сфера и най-после да достигне в царството на възвишената мисъл, на възвишените чувства, на възвишените трептения. Ученикът трябва да се интересува какво има вън от неговите възможности. Ако има планети, да се интересува какво има зад планетите. Ако има небе, какво има зад небето. Ако има Господ, какво има зад Господа.

Това е все възможност на неговата мисъл. Виждате какъв произход има неговата мисъл.

Но да не би да попадне, в заблуждение, когато се увлече в отвлеченото, в абстрактното. Не бой се, ученико. Нищо страшно няма. Ако има нещо страшно, това е твоето състояние. Но колкото повече се издигнеш в по-висшите полета, в по-висшите сфери, толкова повече ти си свободен и нищо страшно няма. Понеже ученикът е тръгнал по пътя на върховните възможности, той е свободен вече от нисшите процеси. Следователно, нему му предстои да ознаменува своя върховен стабилитет.

Но дали това няма да внесе някаква горда мисъл, някакво себично чувство и да стане едно отклонение от пътя на смирението, от пътя на любовта? Защо трябва да не допускате страха? Страхът за посвещаващия се ученик е абсолютно изключен. Понеже е изключен, тия опити не могат да спъват ученика. Той трябва да разреши задачата за утрешния ден, задачата за своето посвещение. Ако се страхува, че може да се заблуди, че може да се отклони, как ще направи това? Ако той мисли, че сам ще разреши тия въпроси, може да се спъне. Но когато е влязъл във Върховната вътрешна школа, Школата е, която ще ги разреви. Тя е, която ще му помага, ще го въвежда, т. е. Учителят е, който му отваря вратите в по-висшите сфери.

Виждате как Божественият дъх трябва да легне като основа и като стабилитет в ученика.

Какво е още това дъх? Прозрачно движение, такова движение, което навсякъде присъства.

Да не е електричество, магнетизъм, въглерод и т. н.? То е такова присъствие, че никога не създава ефекти. Електричеството създава ефекти, магнетизмът създава ефекти, протоните създават ефекти, лъчистата материя създава ефекти, това са все сили, които вършат известна работа, а Божественият дъх е всемирна хармония, всемирно присъствие, всемирна връзка. Това Божествено дихание е, този Божествен дъх е, който дава упованието, вярата в ученика.

Може ли да бе долови? Може ли да се опише? Може ли да му се запише история? Никой не може да му напише история, защото Той е извън историята. Как тогава може да го опита ученикът? Само като вечно, върховно присъствие. Той никога не отсъства. Електричеството може да отсъства, магнетизмът може да отсъства, но този дъх никога не отсъства.

Може ли да се опита неговата субстанция? Може ли да се открие неговото относително тегло? Кой ще го открие? Няма такъв учена, такъв художник, такъв поет, композитор, които могат да го открият, но той е импулса и на ученика, и на художника, и на поета, и на композитора. Може ли той сам себе си да открие? Има ли нужда да открива сам себе си? Защо да има нужда, когато той не е загубен? Той присъства, той държи всичко в равновесие и провежда сложните системи на живота, на културата, на вековете, на епохите.

Ние ви представяме Бога, като един дъх. И наистина, ако бихме открили Бога като дъх във вас, вие бихте били най-големите ясновидци. Достатъчно ли е обаче да видиш нещата? Има неща още по-реални. Ти можеш да ги видиш, но трябва да знаеш за същините им. Как можеш да знаеш? Когато си пълно въплъщение на Божествения дух.

Но може би ще се каже: „Това е много трудно за разрешение. Дайте ни по-лесните възможности. Например, какво отношение да имаме спрямо живота, спряно различните царства на земята.“ Вярно е, трябва да имате отношения, културни отношения, такива отношения, че навсякъде да откривате Божествения дъх. Официалните наука, официалните учени ще се занимаят с този въпрос. Те трябва да го разрешат. Ще им се помогне от висшите светове да го разрешат. Цялата материалистична философия ще се трансформира, ще се преобрази. И в нея има нещо реално, но реалността е в нисшите сфери, защото е опит.

Но, зад всяка реалност стои нещо много загадъчно, нещо много силно, невидимо. Когато официалната наука разкопае, разсъблече формата и види вътрешната същина, тогава ще дойде до положението да търси началото на всяко събитие, защото всичко в природата е все събития, е присадено чрез събития или както се нарича на окултен език, прилив на духовни вълни.

Сега ние застъпваме въпроса за официалната наука. Тя ще разсъблече външната дреха. И когато разсъблече външната дреха и открие вътрешната, тогава официалната наука ще се трансформира, ще дойдат нови мисли, ще се открият нови възможности.

Защо сега не се даде, а трябва да се чака? Да, защо? Има нещо, което е отклонило човешкият дух от правия път, от възможностите. Това го наричат грехопадането.

Макар че е труден този проблем, единствено ученикът е най-близо до него. Остава му само да дигне ръка, да вземе писалката, и да запише новата история на новото откритие, защото всяко едно откритие си има история. Трябва да има кой да запише тази история. А всеки един ученик е историк.

Какво значи история? Да записва всички явления, които са му дали възможности да ги провери и изучи. Всеки ученик трябва да бъде историк. Всички негови способности и органи трябва да бъдат исторически данни и всеки който го срещне, да знае за неговата история. Ще имал ли тогава заблуждения? Няма да има. Ще има ли грехопадане, ще има ли отклонение? Няма да има, защото няма къде да се отклониш. На където и да тръгнеш, навсякъде ще срещнеш Божествения дъх.

Това са важни въпроси, които за обикновения човек са все още измислици, нещо нереално, нещо невъзможно, но кой е този, който трябва да мисли за тях? С векове се е очаквало да замисли някой за тях.

Става въпрос за земята, за земния свят. Виждате колко много е изостанал човекът, колко много периоди са минали и той все е изоставал, защото не е можал да осъзнае своето падение, своето отклонение, своята назадничавост. Той няма още този интерес да претендира за висшето, за Божественото, за абсолютното, за реалното. Даже и когато силите го подсещат, той се успокоява и казва: „Не ми трябва да си блъскам главата? Да използвам възможностите, които имам, а за в бъдеще, все ще се нареди някак, ако има провидение.“

Ученико, сам ще задействаш, сам ще поискаш да отмениш своята съдба, а светлите сили ще ти помогнат. Виждате колко те са внимателни. Никого не изнасилват. Не биха принудили никого да измени съдбата си. Защо? Защото те по начало са ефир, дъх.

Но може би ще се каже: „Дайте ни реален, организиран свят, въведете ни в него, за да можем да влезем във връзка с големите инструктори на висшите проблеми.“

Като какви ще отидете при тия инструктори? Дали както мравката при човека или както друго някое насекомо? Като не сте дъх, как ще отидете? Сега човек иска да проникне в стратосферата със самолет, с хвърчащи стоманени тела. Но как мислите, ако едно токова стоманено тяло отиде на друга планета, какво би станало? Какво ще донесе то? Може да предизвика катастрофа, стълкновение в тамошната научна мисъл, но какво от това, че ще изучиш физическото съществувание на известни духове от другите планети? Вие ще се запознаете с външния свят на дадена планета, ще знаете, че и там има същества като човек?, които ходят, мислят, учат, търсят истината, но повече не може. Защо не може? Защото присъствате с физическия си свят, с физическата си култура, с физическия си образ.

Не е лошо да се съблазняват материализираните духове от планета в планета, но въпросът е да се открият висшите светове, вътрешният свят, вътрешното присъствие, вътрешното начало, вътрешният дъх. Какво от това, че си отишъл на Марс, на Сатурн, Юпитер, Венера или на другите планети? Ще изживееш целия техен физически свят, ще се ползваш от електрическите енергии, от слънчевите енергии и т. н., но можеш ли да откриеш Божествения свят. Можеш ли да откриеш къде е той?

Къде е Божественият свят? За да можеш да дадеш известна дефиниция, трябва да си присъствал в него, трябва да си присъствие. Мъчно се опитва той, защото формата там е ного прозрачна, образът е ефирен, а подобието - дъх. Как ще го опишеш? С какви бои ще го нарисуваш?

Много трудна за разрешение задача. Но понеже ученикът е посещаван от висши същества, от висши мисли, чувства и дела, то тя му се подава. Ученикът още на физическия свят започва да се видоизменя, да се трансформирала се поляризира. Той е вече напоен с този Божествен дъх. Той има вече аромата на Божествения дъх. А казано е: „Когато този Божествен дух или този Божествен дъх се въплъти в ученика, в очите на ученика, той вече вижда нещата така, както са в началото.“ Ще знаеш, че от погледа на ученика ще разбереш присъствието на Божествения дух. Само погледът е, който може да даде пълен израз за висшето присъствие на Божествения дух.

И тъй, висшите същества идват при вас като поглед. Защо като поглед? Защото по начало те са зрение. Ако има нещо в природата, което става достояние, то е благодарение на зрението. Какво понятие ще има ученикът за природата, за формата, за образа, за подобието, ако му липсва зрението? Велият сложен свят се представя като организиран стабилен дух в окото на ученика. Там е той представен, затова ученикът трябва добре да устрои своята очна система.

Какво има друго да прави? Много са заниманията на физическия свят, а всяко едно занимание отвлича. Но понеже ученикът на Върховната вътрешна школа се занимава с върховните проблеми, то той трябва да разреши върховния въпрос - Божият дух да бъде въплътен в неговото око, защото окото е, което представя сложното устройство на Божествения свят. Окото е, което представя мярката на върховното изкуство. Не можеш да бъдеш умен, ако нямаш зрение. Не можеш да бъдеш гениален, ако нямаш зрение. Не можеш са бъдеш талантлив, ако нямаш зрение. Нямаш ли зрение, отсъства присъствието на Божествения дух. Не че абсолютно отсъства, но отсъства като творчески фактор,

Ще кажете, че има композитори, които нямат зрение, че има мислители, които нямат зрение. Да, има такива, но те имат вече духовно зрение. Щом имаш духовно зрение, ти ще бъдеш представител на известна област. А ако нямаш духовно зрение, ти си слепец, нищо повече. Всичко за теб е тъмно, всичко е дисхармония. Ето защо, ученикът трябва да се стреми към това духовно зрение. Колкото и да отслабва физическото зрение, в него няма да се понижат вибрациите на съзерцанието,.

И тъй, като застъпваме въпроса за върховния стабилитет, ние имаме за задача някак по-здраво да ви закрепим към тази върховна основа, която има да проведе някои сложни проблеми специално за ученика. Трябва да се проведат тия проблеми, т. е. трябва да се просвети както мисълта, така и чувствата, и волята. Трябва да се просветят, защото просвещението е дело на Божия дъх.

Ние казваме Божия дъх, а не Божия дух. Има нещо специфично, нещо различно между Божия дух и Божия дъх. Дъхът е нещо по-вътрешно, по-секретно. Духът е сътворение, дело, а дъхът е любовта на делото. Затова когато казваме дъх, ние разбираме по-близкото, по-вътрешното.

И тъй, колкото и да ви даваме понятие, колкото и да ви представяме в мисъл-форма вътрешния свят, все пак то е далече от вас, защото не че физическият и духовният свят се изключват, но подобното с подобно присъства. Ето защо, духовният свят присъства с духовните атрибути, с духовните сили, а физическият свят присъства с физическите сили. Понеже ученикът е доста материализиран, той е повече физическо присъствие.

Сега може би ще се зададе въпроса: „Какво е съдържанието в ученика? Колко килограма е физическо и колко духовно? Ученикът физически е килограми, а духовно е грамове. Както виждате, килограмите са в по-голямо количество, имат по-голямо въздействие, когато духовното присъствие е не с грамове, не с милиграми. Няма мярка на физическия свят да се измери, а е толкова силно, че може да открие цялата система на висшия свят, Физическото тяло, въпреки многото килограми, има малки възможности.

В продължение на много векове човек е открил много малко. Едва в 20 век зарегистрираха някои по-чувствителни придобивки - електрическата енергия, рентгеновите лъчи, радия и т. н. Тепърва предстои вътрешното съдържание да даде своя плод, т. е. да разкрие възможностите на вътрешния свят. И това ще стане, защото ще се прекрачи вече прелезът, ще се прекрачат препятствията. Това е в плана на Върховното ръководство.

И тъй, когато ви занимаваме с тия въпроси, ние искаме да бъдем толкова внимателни, толкова деликатни, че да не внесем някакво отегчение, т. е. да не би някак де объркаме вашата мисъл.

Ние сега застъпваме върховни същини. Ние не ви говорим като на религиозни, като на християни, като на материалисти. Всичко това е било, помагало е, всичко това е давало импулс, за да се дойде до вътрешното, до същественото, до реалното, до Божествения дъх. Само тогава ученикът може да прецени нещата добре, само тогава той може да въведе една Божествена система и на управление, и на култура, и на изкуство, и на медицина.

Големи заложби стоят пред ученика. Те се пазят като съкровищници да пристъпи, да ги отключи, т. е. да ги открие. Много са възможностите пред него. И ако той системно може да открива всяка възможност, всеки даден момент той ще бъде все по-нов и по-нов, все по-млад и по-млад, защото има нещо съществено, което го занимава. А сега все същото слънце вижда, все същите планети блещукат около него, все същите хора са около него, все същите неща се приказват. От когато е започнал да размишлява, все еднообразие.

Не е лошо еднообразието, ние съвсем не искаме да го критикуваме или да го отхвърлим, защото и еднообразието извършва понякога известна работа. При силното притискане ученикът чувства, че трябва да се развърже, да се разсъблече. Стане ли този процес, явяват се нови явления, които ангажират неговото съзнание. А така еднообразието се трансформира. Трябва да се трансформира еднообразието.

Как ще го трансформирате? По кой закон? Чрез кои сили? Чрез силата на Върховното ръководство, чрез закона на абсолютното съвършенство. Няма защо вие да трансформирате еднообразието, защото то е процес, то е еволюция. Еднообразието е застой. Трябва да се даде движение. Най-същественото в живота е движението. Пулсът на това движение е този дъх, за който ви говорихме в тази лекция. Той не може да се улови, не може да му се направи анализ. То е една Божествена същина, която не се подава на никакви ограничителни средства. Тя по начало е абсолютна. Абсолютна, а присъства. Щом е присъствие, тя е велико дело.

Да не ви отвлечем от реалното развитие на Школата, да не би да се отеготи вашият дух заради сложните проблеми, то внасяйте в себе си разнообразието във вид на песен, на музика, на размишление, съсредоточение, разказване, слово.

Какво предстои на Върховното ръководство? Да се занимае по-специално с устройството на вътрешните светове. Щом се занимае с устройството на вътрешните светове, ще трябва да се занимае и с личността на върховните същества.

Имат ли те личност? Щом са върховни сили, естествено, че де имат свое аз. Щом може човекът и ученикът да имат аз, защо да нямат и те аз? Сложен е този проблем. Да може да се вникне в тия вътрешни светове, в тия върховни светове, трябва широка ерудиция, Божествена култура, възвишена мисъл, благородни чувства и дела.

Това не са ограничения. Ние искаме да представим тази велика Божествена наука като най-върховно разнообразие, да няма нищо което да го потиска, да го вковава в някакви с обреди, догми, вярвания и т. н.

Ученикът трябва да застане на тази върховна основа като изпитател, като учен, като медик, като композитор. Тогава той ще бъде свободен от по-нисшите сили, защото нисшите сили си правят карнавал с религиозните убеждения.

Недостойно е за ученика да бъде карнавал за нисшите сили. Напротив, тоя трябва да респектира от своята висота всички нисши сили.

Това е пътят. Той не е отеготение, не е ограничение, а вихрена свобода, пълна свобода. Свободата подразбира абсолютно знание. Да знаеш с какво да се храниш, да знаеш какви елементи се съдържат в храната, какво де допринесат те, да знаеш какво битие да употребяваш, да знаеш какви чувства да събудиш в себе си, които ще ти създадат един възвишете образ, да знаеш, че ще се срещнеш с най-благородните, с най-чистите същества, за знаеш, че имаш привилегията да слушаш най-възвишените Божествени арии, Божествени дихания от висшите светове - за всичко това се иска знание. А как ще знаеш, като не учиш? От къде ще учиш? От кои учебници? Щом си във връзка с Върховното ръководство, имаш и учебници, и ръководство, имаш и всички възможности. Всички написани лекции, беседи, това са все помагала, но по-реално е присъствието, защото присъствието е вече стимул, дъх, импулс, ритъм. Едно е състоянието на размишление, а друго е състоянието на присъствие. Можеш да размишляваш, но когато имаш присъствие, размишлението е вече дело,

И тъй, когато размишлявате, винаги влизайте в присъствие, за да бъдете дело. Нека у вас залегнат тия върховни основни идеи, чрез които ще се даде богат аванс на ония духове, които ще подемат делото. Ако ние държим да се отпечата всяко слово, то то е да послужи като импулс и от което да се вземе най-реалното - присъствието. Можеш да знаеш много, можеш да цитираш стихове, пасажи, но нямаш ли присъствие, това знание не е реално, Присъствието е същественото.

Дайте място в себе си да ви посети едно от възвишените същества, да ви направи щастливи. Това е на голямото щастие, защото висшите същества са въплъщение на. Божествения дух. Те имат всичките възможности да оставят във вас като наследство някои от възможностите на Божествения дух.

Ние и по-рано загатнахме за възможностите на Божествения дух, казахме ви за някои от тях, но те са толкова много, че ви трябват дълги векове, за да могат да ви се представят тия възможности като опитни реалности. Но това де не ви отчайва, Радвайте се, че пред вас стоят многото възможности на Божия дух. Радвайте се, че притежавате осанката на Божия дух. Радвайте се, че можете да влезете във връзка с Върховното ръководството, Върховното присъствие. Най-после, радвайте се, че сте в една от най-завидните Школи по лицето на земята, Когато са се внасяли известни културни ценности, винаги са се внасяли посредством дадена школа. Всички велики учители, които са идвали на земята, са имали школи, са имали ученици. Не е ставало без система. Така е и сега. С идването на един Велик учител се създава Школа и тази Школа внася културата, изкуството, просветата, светлината на възвишения Божествен свят.

Има учени, които се занимават с физическия свят, има духовници, които се занимават с астралния свят. Има религии, които се занимават с духовния свят, а има школи, които се занимават с Божествения свят. Такова е устройството, такъв е редът, такава е системата.

Как ще знаете тия неща? Ще дойде ден, когато ще ви бъдат толкова познати, толкова възможни, както когато искате да си хапнете или да пийнете нещо. Защо? Защото ще улегнат вашите духовни сили, т. е. ще се хармонизират. Ще знаете, че всяка една хармонизация е плод на висша организация.

Вие тепърва ще се организирате. Като организирани, ще имате едно светлинно посещение, едно светлинно присъствие. А това е ценното.

Защо е ценно? Защото когато ви запитат има ли онзи свят, ще знаете, че има. Има ли същества в онзи свят, ще знаете, че има, има ли Бог в света, ще знаете, че име. Всичко ще знаете, защото Духът на знанието ще бъде прозрачно явление във вашите очи.

Да. Ще знаете, ще опитате, ще изживеете. Всичко у вас ще стане Божи дъх. Тогава влиянието на този Божи дъх ще засегне чувствително вашата дихателна система и що имате едно чувствително подобрение в нервната система. А колкото по-добре е организирана нервната система, толкова по-прекрасно ще бъде и вашето зрение. Очите ви са свързани с нервната система.

Но ще се зададе въпроса: „Може ли човек да бъде само дъх и да е във физическо тяло?“ Щом Бог се прелее във физическото тяло, значи може. И не е логично иначе. При всяко явление присъства Божият дух. Станало е едно изключение, затова нещата са станали невидими, объркани. Тепърва ученикът ще подобри обърканите неща. Какво по-красиво е да са представени в идеална форма? Вие имахте вече един прекрасен слънчев тип. Това е израз на Божественото, на целия Божествен свят. Трябва ви едно коренно пречистване.

Какво разбирате под думата пречистване? Какво да пречистите? От кого да се пречистите? Нали всичко това е комплекс на дадени сили? Дали всяка сила е заела своето място е въпрос. Ако всяка сила е заела своето място, тя изпълнява своите функция правилно. Ако не е заела своето място и функциите няма да бъдат правилни. Сега има един дисонанс, който тепърва трябва да се преустрои. Затова първите лекции са подготовка, т. е. да трансформират най-грубите неща, които проявявате.

Не казваме малко грубите, но най-грубите. Оправдано е в света да бъдат хората корави, брутални, защото те не знаят, но на ученика не е простено да бъде нито брутален, нито нервен, нито сприхав, нито да лъже и т. н. Защо? Защото той борави с ценна материя, със слънчева материя. Следователно, при тази материя няма условия за никакви противоречия.

Това е в основата на Върховната вътрешна школа специално на земята. В по-висшите светове тя е поставена на друга основа.

Сега се изместват нещата и затова се чувства болезнено състояние. Ученикът трябва да почувства абсолютната свобода. Когато чистите една стая, нещата са разхвърляни. А когато се нареди, има вече аромат в тази стая. Така и ученикът сега е разхвърлян място. Ще се мъчите, което не е в ред да го сложите на своето място.

Това е задача на ученика. Тепърва ви предстои да се подредите и тогава да учите. Нали претендирате да бъдете големи астролози, да знаете на вас специално кой цвят действа, какви същества живеят на другите планети и слънчеви ядра, какви мисли ви изпращат те според културата на дадено място.

Трябва да се изучат много неща. Трябва да се изживеят някои неща. Има кармични неща, които и Върховното ръководство не може да измени, защото ще се наруши цял един свят. Ще дойдат някои по-силни изживявания, пък ще дойде време, когато и ще ви преселят. Достатъчно е да почувствате вътрешно и да кажете: „Господи, да бъде твоята воля“, както Христос е казал: „Предадох твоето слово и сега, Отче, идвам при теб. Да бъде твоята воля.“

Животът се е прелял в много форми, в много образи - голямо разнообразие. Дъхът е Божия живот. Щом е Божия живот, той е и присъствие. Ученикът трябва да има вярно понятие за живота. Сега се казва живот, душа, Дух, дъх, но трябва да разбирате тия неща.

Какво е това състояние душата? Тя обособява АЗА. Тя е личността. Това е Божественият живот, който е потекъл в миросъзданието. А какво е Божественият дух? Действащата силя, която е организирала всички възможности, за да се прояви Божият живот.

Какво е душата? Всички ония същества, които имат свой АЗ, както го наричат свое его. Ако няма поле, ако няма нива, нищо не може да посееш. Сеячът е Духа, семето е дъха, а душата е нивата, която се посява.

/Вън бушува страшни буря./

Духовете вън се бунтуват. Всичко това е живот, разнообразен живот в природата. Знаете ли какъв е е животът на земята? Всичко е строго последователно, всичко почива на една върховна устойчивост. Ако нещо се отклонява малко, става нещастие, стават бури, стълкновения, но земята не отстъпва от своя път. Как строго са поставени Божествените начала в природата.

Тази буря сега иска да каже: „Ние съществуваме, ние сме тук, ние живеем, ние организираме.“

Бурята може ли да организира? Вярно е, тя повече събаря, обърква, отколкото да създаде, но това са действащи сили, които движат големи явления, големи вълни от озон, етер, магнетизъм. Тези бури се движат около земята и създават добри условия, въплодяват земята. Трябва да стане въплодяване. Благодарение на тия бури, на тия циклони, земята се въплодява.

Когато човек се издигне да може да контролира себе си, ще може да контролира и ония същества, които са по-долу от него. Всичко зависи от човешката мисъл. Тя може да направлява тия природни сили, защото природата и човекът са деца на един Баща. Значи, човекът е природа в природата.

Кой е по-силен? Този който е природа или този, който е в природата? Който е в природата. Той е вътрешен и той трябва да дирижира положението. А вие виждате сега, че природата дирижира. Тия циклони или тия вълни се образуват някъде и искат да свършат своята работа. Зависи сега кой ще има даден път, от къде ще минат. Ако не могат на място да се трансформират, ще се трансформират в своето движение, но където минат, ще ги помнят. Когато човек се успокои и природата ще се успокои. Понякога тя бушува, защото не е съгласия с него. Има нарушение в човека. Ако човек е живял по законите на природата и природата би го обичала. Но понеже сега той не живее по законите на природата, тя се бунтува.

Варна, 16.9.1957 год.