13. Върховното пробуждане

[Ани]

ВЪРХОВНОТО ПРОБУЖДАНЕ

В миналата среща ние засегнахме въпроса за върховния стабилитет, който е една положителна основа, защото без основа не може да има реалност, не може да има факти, не може да има разумна деятелност.

Какво специално ще донесе тази разумна деятелност, която да прояви известни сили, известни способности, които са така необходими в бъдещето посвещение, в бъдещето откритие? Едно важно положение, едно важно състояние това е състоянието на върховното пробуждане.

Пробуждането е една свещена церемония, едно свещено дело, една свещена епоха специално за ученика. Върховното пробуждане е прилив на върховни сили. Тия сили се провеждат чрез Върховния промисъл, чрез върховния замисъл, чрез върховния стремеж,

Върховното пробуждане е съвършената чиста пластика. А знае ли ученикът какво значи да бъдеш пластичен? Той трябва да бъде толкова изтънчен е нежен в действията си, в постъпките си, в мисълта си, в чувствата си, че да проличава вътрешната проявление, вътрешната композиция, вътрешното устройство, защото, да може ученикът да дойде до този вътрешен процес или до това вътрешно състояние - до върховното пробуждане, той отново трябва да се роди, т. е. отново трябва да заживее, отново да възкръсне.

Това подразбира пробуждане. Да се пробуди не както растенията се пробуждат, да се пробуди не както малкото пиле в черупката си, да се пробуди не както този, който е заспал дълбок сън, но да се пробуди по върховно състояние, така да се пробуди, че всички негови мисли да бъдат светлина, всички негови действия да бъдат виделина, творчество, т. е. така да се пробуди, че никога, вече да не заспива, никога вече да не се опива, никога да не се отклонява.

Ето резултатите от специалната подготовка, която се прилага по отношение ученика - да се дойде до това състояние на върховно пробуждане.

Пробуда. От какво да се пробудиш? Някои казват, де трябва да се върнеш назад, там откъдето си се отклонил, т. е. да се осъзнаеш като една реалност, която е попаднала под засенчване или да прекратим своите пререждания, своите вселявания.

И това е пробуда. Това е една действителна вътрешна пробуда. Тя е тъй необходима. Вътрешната пробуда е самата действителност, самата реалност и една от най-положителните стабилни състояния.

Въпросът е да се пробудиш върховно за върховните начала, да знаеш за най-малките и за най-големите начала, всичко да знаеш. Това е върховно пробуждане.

Защо да знаеш? Трябва да знаем, защото по начало твоят вътрешен свят е свят на Божествена проява. Никой друг не може да те изяви. Няма сили в миросъзданието, които могат да те представят като друга проява. Единствената проява на ученика това е присъствието на Божествените сили в него. И когато се повдига въпроса за едно върховно пробуждане, има се за задача така ученикът да се устрои, така да се построи, при такива състояния да се повдигне, на такава висота да се издигне, че да се почувства като едно централно силово ядро, което да е подобно на Върховното начало.

Трябва, да бъде подобно, защото ако няма подобието, това ядро е все още откъснато от Върховното начало. То още не е в контакт, не е в координация, не е още в творчески процес. Задачата на ученика е да влезе специално в редиците на творческите фактори.

Кои са творческите фактори? Това са върховно пробудените сили, върховно пробудените архитекти, астрономи, алхимици, математици и т. н.

Върховно пробудените сили са залога на Божествения дух, който пробужда системно Божествения свят. Само Божественият дух може да преведе в пълна, абсолютни система Божия свят.

Когато става въпрос да се проведат системите на Божествения свят, т. е. да се направят в достояние Божествените мисли, Божествените съзерцания, Божествените движения, Божественото въплъщение, Божественото присъствие, се иска едно върховно пробуждане.

Казахме: велик акт е, велика церемония е върховното пробуждане, което напълно преобразява, напълно видоизменя, напълно въплъщава ученика с новите елементи, които са в сърцето на Божия дух.

Има ли сърце Божият дух? Всяка една висша сила има сърце. Сърцето представлява централната среда, т. е. централния полюс в дадена сила, защото има всички фокуси, Ако тия фокуси не са в действие и в движение, цялата система ще пропадне, както ако не беше слънцето, цялата слънчева система щеше да се разпадне. Нямаше да може да се подържа живота, да се подържа движението, да се подържа хармонията. Цялата система щеше да се видоизмени и то упадъчно. Но благодарение на този централен фокус, на това централно ядро, слънчевата система е една чудно богата система.

Така е и с пробуждането на ученика. Трябва да се създаде този централен фокус, това централно слънце, което да държи в равновесие, в хармония всички ядрени духовни сили в ученика, които имат една върховна задача да представят Божествения свят по образ и подобие.

Пробуждане. Това е един епохален момент. Така както ученикът се пробужда от обикновения сън и има да извърши известна церемония или да разреши някоя задача, се радва, че се е пробудил, че не е изпуснал момента, че не го е озарило слънцето в леглото или пък се радва, че е можал да излезе от някоя тъмна сфера, където няма светлина, така е и по отношение върховния Божествено свят.

Ние засягаме въпроса за върховното пробуждане, за да се проникне вече във върховния Божествен свят. Това е реалност, това е истина, това е дълбока, абсолютна тишина - необятната тишина и абсолютната действителност. Всичко друго е още процеси на степенуване, а ученикът трябва да мине в по-горни класове, в по-горни сфери. Колкото е в по-горни сфери, толкова по-съзнателно се пробужда, а съзнателното пробуждане е най-върховното дело, което ученикът може да зарегистрира. Има много дела и във външния свят, и във вътрешния свят, но знаменитите дела, върховните дела са в Божествения свят.

Във Върховната вътрешна школа ние застъпваме Божествения свят, а в Общата школа - вътрешния свят. Има ли разлика между вътрешния и Божествения свят? Какво значи разлика? Ученикът не трябва да попада под изкушения или под противоречия. Вътрешните възможности са ония реалности, чрез които може да се открие вътрешния Божествен свят. Посредством вътрешните възможности, способности и таланти ученикът по-лесно ще открие вътрешния Божествен свят.

Тук става въпрос да се навлезе в Божествения свят. Всичко в ученика да става по програмата по образа, по идеята, по чистотата и красотата на Божествения свят. Ученикът ще открие напълно Бога, когато засели Божествения свят в себе си. Трябва да го засели.

Как ще го засели? Не може ли Божественият свят да се раздвижи, да го откъснеш, да го обособиш и да го внесеш в себе си? Ако има едно голямо добро, ако Господ е много милостив в жертвата си, това е, защото той не щади своя свят. Той винаги е готов да го засили в едно от висшите явления на неговия Дух. А ученикът е възвишено явления на Божествения дух. Духът работи в него и създава всички условия, за да може един ден да му каже: „Иди, вземи, въплъти в себе си Божествения свят.“

Както виждате, пред ученика стои сега една сериозна работа. Работа която е толкова възвишена, толкова префинена в своето начало, т. е. предстои му върховно да се пробуди, да осъзнае всяко движение, всяка материя, всяка субстанция, всеки светлинен трепет, да осъзнае всичко това и да вижда във всички тия явления присъствието на мощния Божи дух, който проявява в абсолютност Божествения свят.

Ние няма да говорим за другите светове. Историци, естественици, математици, химици, астролози са говорили за външния свят. Говорили са дори и за вътрешния свят, за астралния, за менталния и т. н., но ние имаме една върховна задача, една върховна мисия - да проникнем в глъбините, в необятността на Божествения свят.

В Божествения свят трябва да има прииждане, трябва има присъствие. Колко Бог би се радвал, ако пристигнат при него благородни, светли, чисти, идейки същества, които са обходили необятността на неговото творение и с голяма опитност се явяват при него. Каква голяма радост, какво голямо щастие е да почувстваш вниманието на Божествената същина. Важно е вниманието.

Защо е важно? Не могат ли под един знаменател да бъдат всички сили? Понеже има еволюция, има прогрес, съвършенство, има и внимание. Според заслугите, според жертвата, според усилията и вниманието.

И тъй, ученико, бъди вече внимание. Да имаш внимание, това ще рече да се те разбрали, че си вече едно върховно пробуждане. Какво по-голямо щастие търсиш от това? Кой би ти дал по-голямо щастие?

Ти казваш: „Защо Провидението, защо Божеството не прояви себе си така, че всяко едно човешко същество да го види, т. е. да бъде респектирано?“ Божествените неща се постигат по пътя на върховното пробуждане. Когато върховно се пробуди . ученикът, нещата ще бъдат лесни. Защо? Защото е неговата мисъл, неговото сърце, неговата душа, неговия дух са вече светлинни сили. А колко е лесно да работиш със светлинни сили, да няма петно, да няма кал, защото всяко петно е забавяне, спиране. В чистия Божествена свят трябва да владее абсолютна чистота,

Ученико, този проблем разреши, тия въпроси разреши. Всичко друго е лесно. Даже и най-висшата математика, която е отвлечен предмет, ще ти бъде лесна, защото се подава на изучаване от твоя ум, но върховно да се пробудиш, не е лесно. Това е най-трудната математическа задача.

Защо? Много неща трябва да се имат в предвид, много неща трябва да бъдат с голяма стойност.

Кой ще се пробуди? Може ли този, който се е наспал, който си е починал, който се е наживял, дори този който е остарял? О, не, ние не разглеждаме нещата в полето на земните възможности, в полетата на астралните възможности, дори и в полетата на менталните възможности. Ние разглеждаме този въпрос от висшия Божествен свят. Това нас ни интересува. Не че другото трябва да бъде пренебрегнато, но там има сили, които регулират теченията, а нам предстои да регулираме върховните течения по отношение върховното пробуждане на ученика. Ето защо, като наблягаме на този въпрос, като го изнасяме като една възможност пред ученика, то е, защото нашата идея, нашите задължения, нашите знания и нашата наука ни заставят да помогнем на ученика при неговото върховно пробуждане,

В миналото ние казахме, че най-силното същество, с най-голямо внимание, най-забележителното и внимателно същество, това е ученикът. Друго същество досега не се признава, не се знае т. е, няма такова същество. Щом е така, ако има да се изнесат духовни истини, то те ще се изнесат пред ученика, защото той единствено е кандидат да се посвети в тайните на Божествения свят,

Какъв трябва да бъде ученикът, те да проличи, че той се занимава във същините яз Божествения свят? Той трябва да бъде едно абсолютно дълбоко съзерцание. Той е един от най-големите художници, щом съзерцава Божествената красота.

Ученикът е голям художник, с големи способности. Той е един от забележителните адепти, който има да проведе системи от върховния Божествен свят.

Той ще ги проведе, Няма да ги проведат другите върхови сили. Те са в сила да заставят да пробудят ученика, да осъзнае той тази длъжност и да заработи като същество, възпитано в Божествения свят. Същество, възпитано в Божествения свят, от нищо не се страхува. Всички възможности са в негова услуга.

Ето какво възпитание. Това възпитание се провежда чрез върховното пробуждане. Ако има нещо, което да липсва по лицето на земята, то липсват същества, възпитани в Божествения свят, липсват същества, подготвени в Божествения свят, липсват същества, надарени от Божествения свят, липсват посветени в Божествения свят.

Земята е бедна, защото липсва това, възпитание, липсва това Божествено присъствие, присъствие на Божествения свят. Затова сега епохата е важна, тържеството е знаменито. Ученикът е представител в Божествения свят по лицето на земята. Следователно и земята става вече пълно въплъщение на Божествения дух, която в резултат ще даде богати плодове, сочни, ароматични плодове. Ако в миналото се е говорило, че в ханаанската земя се е пренасяло на върлини от двама души един грозд, колко повече сега, когато ще има едно чувствително присъствие и възпитание от Божествения свят.

Ученикът ще опита тази истина. Той ще я опита и във вътрешния свят, и във външния свят, защото Бог е най-голямата възможност. Щом е най-голямата възможност и нещата ще се проведат върховно, абсолютно.

Когато засягаме въпроса за върховния Божествен свят, ние не скриваме истината. Напротив, ние искаме да направим в достояние тази велика истина пред ученика, да я знае той, да я опита, да присъства. Макар и да се спъва, да попада в противоречия, но това е нищо. Той трябва да опита дълбоко в себе си вариантите на тази истина, които ще му помогнат при неговото върховно пробуждане.

Ние застъпихме основата, устойчивостта, а сега застъпваме пробуждането, защото пробуждането е светлината за ученика. Нему му трябва светлина. Когато се казва разумна светлина, разбира се присъствие на Божествения свят, защото в Божествения свят всички неща са абсолютно устроени. Ако ученикът претендира за най-изящното, за най-красивото, за Божественото, то то е да вземе всичко това от Божествения свят.

Божественият свят ще го възпита, Божественият свят ще го образова, Божественият свят ще го надари със способности, със знания, ще му определи изкуства, за да може пробуждането да бъде абсолютно. Ние сме за абсолютните неща. Ние провеждаме върховните системи. Всичко това се изгражда по закона на върховната система. Затова пред ученика стои една голяма по замисъл задача, т. е. най-голямата замислена задача - върховното пробуждане.

Но може би ще се каже: „Когато ни въвеждате във върховните системи да не би да нарушим еволюционната система?“ Не, еволюционната система търпи ускорение. Тя никога няма да се противопостави на ускорението. Напротив. силите в нея се освобождават. А това е важно. Важно е еволюционните сили да бъдат по възможност по-рано освободени.

И тъй, ученикът на Върховната вътрешна школа е свободен от законите на развитието, на еволюцията. Какво значи закон на развитието? Той може да действа, но по отношение на ученика той е в друга гама, в друга степен, в друго действие. Той вече не се казва закон на еволюция, а закон на върховно пробуждане.

Когато засягаме проблемите от този висш свят, ние имаме голямото щастие и голямата възможност да се представим пред . ученика такива, каквито сме, т. е. ние имаме голямата възможност да представим ученика такъв какъвто е. Пред кого? Пред съществата, пред силите на Божествения свят.

И тъй, където и да си, ученико, каквато и работа да си предприел, в каквото и размишление да си попаднал, всякога имай в предвид действащите хармонични сили на Божествения свят. Ти си изселен вече от пустинята. Сега си вече в ханаанската земя. Ще опиташ всички земни блага, но и там няма да останеш, защото цялата земя трябва да се обходи, всички континенти, всички морета и океани трябва да се обходят. Трябва да се възстанови един абсолютен ореол, една абсолютна аура около цялото земно кълбо. Трябва да се създаде един такъв път, една такава база, да се образува един ореол, който ще бъде наблюдаван от другите светове.

Земята се нуждае от един светъл пръстен, от една светла аура, т. е. от светлинно течение. Така както е Гълфстрийм в Северния ледовити океан, така и около земята трябва да се образува един светлинен Гълфстрийм, една светлинна аура, която да представи земята като една светлинна съкровищница.

Трябва да има съкровищница и то светлинна съкровищница. Ако идват тук възвишени сили от Божествения свят, то те искат да дадат нещо от себе си, затова трябва да има светлинна съкровищница.

Коя е тази съкровищница? Това е светлата аура около земята. А светлата аура около земята се дължи на върховното пробуждане на ученика.

Не е случайно мястото на ученика. Не е случайна епохата през която живее. Не е случайна системата, която той провежда. Не са случайни нещата. Ученикът е едно Божествено качало, едно Божествено въплъщение, което по ръст, по възможност е най-богатото на земята. Всички скъпоценни камъни в земята това са все въплъщения в ученика. Всички аромата от растенията това са вае въплъщения в ученика. Всички вкусни плодове това са все аромати в ученика. Следователно ученикът е новата аура на земята.

Земята става все по-интересна, все по-възвишена. Тя става обект за наблюдение от далечните светове. От другите планети съзерцават нивото явление, новата аура по нея. Сега се създава нова астрология, нова астрономия от великите адепти на другите планети, защото със създаването на тази светлинна аура се изменя положението. Трябва да се коригира картата. В астрологичните алманаси трябва да се отбележат новите влияния по отношение аурата на земята към другите планети. Задачата на висшите астрономи, на висшите астролози е да открият върховно пробудения ученик. Само така ще се удостовери пред учените, пред големите мъдреци от другите планети, че на земята съществуват действително човешки същества, че тия човешки същества имат задача, имат план, имат система. Ето защо, ще се наложи корекция в техните астрологични алманаси.

И те правят вече това. Те сериозно са се заели е изучаването на земята. За нейното движение те знаят, за нейния път те знаят, но новото влияние, новата аура около земята те сега откриват.

Колко чудни занимания имат те. Ако би ученикът проникнал в техния свят и ако би имал тази способност чрез висшия разум да проследи техните занимания, той ще открие тази голяма замисленост, това голямо учудване от това, че на земята стават чудни явления.

Това са съществата по планетите от слънчевия свят, от слънчевата система, но да видим по-нагоре, дали и от другите системи се интересуват от планетата земя. Най-малката светлинка в повече те я откриват. Големи майстори са те, големи посветени.

Защо на другите планети да има такива майстори, такива посветени, а по лицето на земята да няма? Сега се създават най-големи майстори. Ученикът ще е, който ще има за в бъдеще кодексите като възможности за откритие на другите светове.

Нова диалектика трябва на ученика. Неговата диалектика е една от най-съвършените, която съдържа началото на всички неща, на всички явления в битието. Нека тази нова диалектика да се проведе в съвършенство в света на ученика, защото съвършенството е чисто, съвършенството е реално, съвършенството е истина.

И тъй, казано е: „Когато Духът дойде, на всичко ще ви научи. Когато Духът дойде, огънят ще се разпали, словото ще се излее, светлината ще огрее. Когато Духът дойде, никой не може да устои на него, никой не може да засенчи неговата същина. Когато Духът дойде, устните се разтварят и Духът се излива. Такава сила е Духът Божи.“

Жалко е, че ученикът още не е готов да отвори устните си и да се прелее Духът. Жалко е, че ученикът не се готов още да слуша Духът. Ако би имало такива готови ученици, Бог би проговорил. Бог би разтърсил цялата земя, за да почувства всяко едно същество неговото присъствие.

Но да не се мисли, че с такова едно разтърсване може да стане някакъв катаклизъм. О, не. Бог никога няма да наруши онова, което е създал, а би го провел в такива движения, та всеки да го почувства. Духът провежда духовните системи посредством способността на върховно пробудения ученик.

Щастие е сега за вашата земя, щастие е сега за вашата страна, за вашия град, че има едно върховно пробуждане. Внимавайте. Ако би се подкрепила това върховно пробуждане, чудо би станало.

Ние говорим малко символично, но то се разбира. То не е отвлечено. Лесно е да се разбере. Ако би се дало възможност да се прояви Божият дух в огън и трепет, в сила и чистота, в кротост и смирение, Школата във вашия град ще бъде първостепенна.

По какво? По върховно пробуждане, по върховно знанието върховно съчетание и ритъм тя ще бъде една от най-съвършените школи и всяко едно същество от другите страни и градове, когато стъпи в този град, дълбоко ще почувства ритъма, пъха на Божия дух, който присъства вече като върховно пробуждане.

Има ли някоя по-смислена наука, по-смислена доктрина, по-смислена религия? Няма. Там където Духът, отсъства и върховното пробуждане. Всичко е в сън, всичко е в процес.

Нека в тази среща остане единствената най-реална, най-чиста мисъл, мисълта за върховното пробуждане. Нека се пробудят у вас всички клетки, всички тъкани, всички кръвни телца, да се пробуди целият организъм, за да може да се въведе една върховна система в целия органически колектив, та да може да се построи живота ви в една по-висша гама и в по-висши трептения.

Такива трябвате за модел, за образец, за представителство, защото когато дойдат силите от другите страни, от другите градове, те ще искат да видят образци. Те трябва да почувстват, трябва да изживеят, защото и на тях трябва подкрепа.

Кой ще ги подкрепи, когато няма присъствие? Там където няма присъствие, колкото и да е годим стремежът, явяват се противоречията, скандалите, крамолите и т. н.

Нека това дело се ознамени тук, на местна проява най-напред, да може това посято житно зърно да се разцъфти и да даде плод, това посадено плодно дърво д израсне, да се разцъфти и да даде плод. Плодът е, който ще свидетелства за дървото и за майстора, който го е посадил.

Дайте вкусни плодове. Дайте сочни житни зрънца. Дайте хляба на народа. Дайте плодовете на народа.

Кои народ? Идат гладни души, идат жадни души. Те ще дойдат да хлопат на вашите врати. Вие ще трябва да им отворите и да ги нахраните,? Те ще дойдат да питат за чудното откровение, за чудното присъствие. Вие ще трябва да им разкажете,? Те трябва да бъдат утешени, да бъдат обнадеждени, да бъдат просветени.

Сложна е вашата задача. Не случайна е таз Школа, Запишете тези истини. Когато и да е, те винаги ще ви спомнят за славните моменти, за присъствието на Божествения дух.

Съхранявайте тия слова. Те винаги ще ви подсещат да не забравяте задълженията си по отношение силите на Божествения. свят,

Нека да тържества Божественият дух, да се радва Божествената душа, да трепти Божественото сърце заради великото дело, което се изгражда по лицето не земята в благословена страна и в благодатен град.

Бъдете последователни. Поддържайте школуването т^ка, ! © някой да не отсъства, никой да не губи присъствието, защото то е благословение. Най-голямото благословение е присъствието на Учителя. Няма ли го Учителят, ученикът пада духом. Учителят е, който подържа духа на ученика. Учителят е, който запечатва истините в съзнанието на ученика. Учителят е мощната десница, която води ученика към необятните простори. Той е, който знае. Той, който може. Той е, който ходил, който дошъл. Този който иде, той знае пътя, той знае истината.

И тъй, не изпущайте случай. Вие сте се избавили от най-тягостни състояния, от най-тягостни положения благодарение на това, че сте участвали при присъствието. Имали сте много критични моменти, но сте бивали освобождавани благодарение присъствието. За да станете присъствие. Нека у вас се създаде светлинен навик да присъствате винаги.

Поддържайте огъня в Школата, за да поддържате и живота си, защото животът ви без Школата е пустиня, гробище. Преобразете своето естество - от мъртво тяло да стане жив организъм, през който да тече присъствието на Духа. За, никакво друго удоволствие, за никакво друго предприятие не използвайте присъствието.

Това е велико събитие за сега. По-велико събитие от това досега не е имало. Може би за в бъдеще ще има, но за сега няма. Има много събития, които се изразяват в големи тържества, в големи церемонии, в големи представителства. Има, но всички те са човешки измислици. Това са събития и тържества от външния свят. Ето защо, бъдете предани. Когато Бог види, че сте предни, когато той вили, че бленувате за новия свят, той не може да не подаде своята ръка. Той се радва на завърналите се свои синове.

Поддържайте и Духа на Вътрешната школа. Нека и и там се почувства вашето върховна пробуждане. Поддържайте с жар и другите души, за да могат и те да, устоят на изпитанията, които биха им дошли. От вас ще зависи да имате любовта в вниманието на Върховното присъствие.

Говорете им с вяра, е дълбоко убеждение, защото Духът чрез вас де проговори. Когато отваряш още устните си, кажи: „Нека чрез моите устни да се излее Божият дух.“ Недей да мислиш какво ще философстваш, как ще убеждаваш. Остави тази специалност на Божия дух, така както в тази среща Духът ви дава най-съкровеното, най-вътрешното, най-върховното.

Станете проводници, но проводници на Божественото вдъхновение, проводници на Божествената мъдрост. Всички не може да бъдете пророци, всички не можете да бъдете жреци, всичка не може да бъдете мъдреци, но всички може да бъдете присъствие. Чрез всеки един от вас Духът ще извърши известна работа, но нека тази работа се извърши чисто, искрено, без никакъв користен замисъл.

Ние ще правим жертва, за да ви направим щастливи. Преценете тази жертва. Дайте и вие своята жертва. Вашата жертва ще се компенсира, за да се даде отплата на нашата жертва. А нашата жертва ще се компенсира, за да се даде отплата на Божествената жертва. И тъй, върховното пробуждане ще бъде секретния ключ за великото тържества на Духа в Школата на Великото Бяло братство по лицето на земята.

Ние ви казахме много неща, но много неща скрихме защото ви познаваме. Защо крием нещата? Майката заключва долапа. Защо? Тя е заключва долапа, защото знае, че малкия се съмнява, дали вътре няма да има сладко. Не е лошо малкият да изяде сладкото, но ще го заболи стомаха. А ученикът не трябва да страда от стомах. Стомахът му трябва да бъде здрав.

Защо трябва да бъде здрав? Стомахът е средище между физическия и духовния сеят. Той извършва една особена функция - превръща физическия свят в духвана енергия.

Може би ще каже някой: „Много черна работа.“ Може да е черна, но той я извършва, Ако той не би асимилирал физическия свят, не би се създала духовна красота, не биха се създали красиви очи, красиви устни, красив нос, красива стойка, красиви движения, здрав весел дух, импулс. Затова ние скриваме ключа.

Кога няма да скриваме ключа? Когато младенецът порасне, стане вече по-хитър, по-голям, по-умен, разумен и да знае, че ако яде много сладко, ще си повреди стомаха. Когато научи това, ние вече няма да скриваме ключа. Напротив, ще отворим широко вратите на този долап. Тогава ученикът ще вземе всичко, каквото му трябва.

Това е символ по отношение духовните съкровищници. Ние скриваме ключ, т. е. скриваме някои истини, защото чакаме малкият да порасне, да стане разумен, тактичен, практичен, да разбира от всички елементи, да знае всички техни действия.

Много неща ние няма да кажем на ученика? Колко са те? Колкото е необятна вселената, толкова много неща има да му кажем. Необятността на вселената е възможност за ученика, защото и ученикът е една необятност по отношение малките същества във вселената.

Ние обещаваме, че ще продължим по-нататък. Ще имаме всичките възможности по-често да ви отваряме вратата на бюфета, т. е. на съкровищницата. В тази съкровищница са съхранени тайните на Божествения свят. Затова именно се създава това ядро, да може да бъде то гаранция, че с тайните на Божествения свят няма да се злоупотреби. Те ще останат като опитани знамения, като асимилирани истини за бъдещите поколения, т. е. тайните ще бъдат записани, узаконени. От кого? От присъстващите, от върховно пробудените ученици.

Но само тези, които са в плът ли? О, не, и онези ученици, които присъстват без физическото си тяло. Те няма да позволят да се загуби нищо от онова, което е пренесено от Божествената съкровищница. То е знанието, то е еликсир, жизнен еликсир, то е Божествен дъх. Затова те няма да позволят да се злоупотреби с него. И ваш дълг е. Вие нямате други задължения. Вие сега имате задължения към външния свят, но те се преходни задължения. Вие имате едно върховно задължение към Божествения свят. То е същественото за вас. Всичко друго е минало заминало, всичко друго е процес, едно приготовление, а върховното задължение е същественото.

То е основата, гръбнака. То е най-съществената подготовка, която може да подобри всички духовни сили в ученика.

Колкото пробуждането е по-върховно, толкова движението е по-абсолютно. Необходимо е абсолютно движение, защото абсолютните неща са най-верните, най-чистите. Ако има към какво да се стреми ученикът, то е към абсолютна чистите, към абсолютно верните неща. Това са абсолютните истини.

Ние ще продължим в следващите срещи, защото още много дълъг път има да извървим, много още съкровищни дейности да изнесем. Те се предвидени. Колко? Точно са предвидени. Предвидено е с колко скъпоценности трябва да запознаем ученика, т. е. колко опитности трябва да има той, за да получи върховно пробуждане.

И тъй, желаем ви усърдна, любовна работа. Дълбоко в душата си да съхранявате словото на Присъствието. По този начин вашата душа се обогатява, разцъфтява се. Само посредством Божественото присъствие тя се разцъфтява. Ако тя има нужда от блага, от слънчева светлина, от богати елементи, всичко това се включва в Божественото присъствие. Така че, бъдете жизнени, радостни, здрави, за да можем да продължим нашата секретна, вътрешна, върховна работа.

Трябва да бъдете готови, но не готови само на този свят, но готови и в другите светове, готови за Божествения свят.

Това какво показва? Напълно да се отречете от физическия свят. Но това не ще рече да отсечеш ръката си, да извадиш окото си, да нараниш главата си, крака си, дробовете си или стомаха си, но всички функции, всички органи да извършват свещенослужение за върховното пробуждане, защото върховно пробуденият е върховен работник, т. е. върховен свещеник, син на Върховното начало, син Божи.

Ние сега си говорим интимно. Някога Върховното ръководство не е биле таза интимно по отношение на земята.

Сега някои от вас питат, кой е Бо Йин Ра, кой е Кришнамурти. Чрез Бо Йин Ра се проведе една доста сериозна система, една дост сложна система, но мисълта на действие на нацията, в която Бо Йин Ра провеждаше тия истини бе още неподготвена, затова Бо Йин Ра остана като глас в пустиня.

Чрез Бо Йин Ра се прояви едно от посветените същества, което е ръководило саксонската нация от много векове. Това същество се е посветило в тайните и трябваше да изнесе някои скъпоценности от тази съкровищница и то направи в достояние някои истини.

Това е план, който се провежда в саксонската нация чрез Бо Йин Ра, в Индия чрез Ганди, в Русия чрез Толстой и т. н., но най-голямото, централното ядро стана в България с идването на Мировия учител. Първите бяха предтечи на Мировия учител. Той е един от големите представители на Бялото братство. Кой е той засега това е тайна.

Кришнамурти е един посветен в историята на Индия. И той е едни голям адент, но когато е дадено позволение да вземе нещо от съкровищницата и да го изнесе пред своя народ, в него стана едно малко отклонение. Той напусна своята нация и отиде в друга нация.

Защо го пратиха там? Защото и там има племена. Наричат ги червенокожи. И той разрешава една от големите задачи. Така че, имайте отношение. За всички Божествени работи имайте отношение. Давайте възможност да почувстват те вашата подкрепа.

Така и по отношение на ученика представител във Франция - Михаил Иванов имайте отношение. Подпомагайте го, за да може да извърши възложената му работа. Не се противопоставяйте, защото оскърбявате Духа. Ако Духът иска да премахне едно същество, не може ли? Защо вие, подобните, ще му препятствате? Някои казват даже, че там работи Черната ложа.

Не се заблуждавайте, Черната ложа работи в съвсем друга гама. То се чувства. А този който посвещава живота си, който се отрича от удоволствията на света, той не може да бъде от Черната ложа. Даже и Черната ложа ако извършва тия дела, тя става Бяла ложа.

И тъй, вие ще работите вътрешно. Да имате вътрешна съпротива по отношение реакцията. Мислено ще подкрепяте тия сили, които работят за възстановяване, за въвеждане принципите на Бялото братство по лицето на земята. Това са работници. Този който работи, не може да не се оцапа, не може да не се окъса, но щом Духът преобладава, то е ценен работник.

Бъдете внимателни към тия работници. Не се страхувайте, че ще се заблудите. Бъдете доброжелателни. Може някои да хвърлят кал върху вас, че имате някакво си отношение, но вие се стремете да трансформирате всички тия неща най напред по отношение на себе си, а после извън себе си. Това е дело, работа на Бялото братство.

Духът Божи винаги е промислял да създава условия според степента на индивидите. Ако степента на индивидите е по-възвишена, дават се и съответните условия за работа. Единствено най-богатите условия сега се дават на бялата раса. Тя е, която ще изнесе умението на Бялото братство. Колкото и да се авансират другите школи, те не могат да имат тези аванс, който има Школата в бялата раса.

Не са случайни расите. Дълго Духът е работил, докато се възстанови на земята бялата раса. Бялата раса представлява вече едно голямо дело, един идеален образ, който има подобието на по-възвишените същества в по-напредналите светове.

Вие ценете това, което е в бялата раса. Другото си остава история. Важно ли е да я знаете? Важно е, но не е съществено. Издигането на ученика не се състои в това да знае историята на някое растение, животно, човек и т. н. Тази история ти всякога можеш да я знаеш, щом си ясновидец.

Сега ученикът се приготовлява да придобие тия именно способности - ясновидство, интуиция, слухарство, да придобие най-после способността да влиза във връзка с Върховното ръководство.

Варна, 30.9.1957 год.