15. Ключът на силните

[Ани]

КЛЮЧЪТ НА СИЛНИТЕ

Ключът на силните. В какво се изразява или каква е проявата на силния? Когато се хармонизира със законите на природата, на битието, на вселената.

За да се хармонизира тази проява, трябва да има и централизирана същина, чрез която ученикът да проведе своите действия, своите мисли в унисон с всемирния живот.

Трябва да има една такава същина. Ако я няма, не може да има и ръководство в живота. Наистина, много са факторите, които дирижират живота на земята. Вие знаете за тях. Органическите фактори се явяват като регулатори при функциите на живата: глад, жажда, лични прояви и т. н., но тук става въпрос за силните. Те трябва да имат нещо специфично, нещо като свръхестествено. Това именно ние наричаме ключа на силните.

С този ключ, с този фактор, с това ядро системно си служи за координиране силите на своя живот. Това е необходимо, както са необходими факторите на физическото съществувание. Силният е силен, защото владее физически сили, мистични сили или общо казано Божествени сили. В тия Божествени сили влияят и светлината, и движението, и мъдростта, и любовта, и знанието, но има нещо още по-специфично, нещо още по-съвършено. То е онзи най-чувствителен нерв, онова най-чувствително дихание, онова което е най-близко. С него ученикът може да се добере до свръхестествените, до най-големите тайни в битието.

Този ключ е необходим, защото без него ученикът не може да има онази сила, онази воля, онзи риск, за да си позволи да почука на тайнствената врата. Само силният, който има този ключ, може да направи това.

Сега е най-необходимо ученикът да притежава тази смелост, тази сила. Това притежание е в унисон с безсмъртното слово, с безсмъртното вдъхновение, е безсмъртно присъствие.

Кой може да открие тия същини на безсмъртието? Нали трябва да има способи, чрез които да могат да се открият? Това е задачата на ученика, да намери този способ, този метод, този принцип, тези помагала, тези ръководства и да издири тайните на безсмъртните същини.

За да може ученикът да се добере до тия тайни, необходимо му е повече пространство. Така той ще се движи в по-голяма среда, в по-необятна среда, в безкрайните вселени. По този начин ще има опитностите, ще има дори и възможностите на тия посветени същества, които имат ключа на силните.

Ключът на силните е най-същественото. Той е подобен на онази безсмъртна мисъл, която разгърдва, която разлиства тайните архиви, тайните кодекси на великото посвещение. С такава една безсмъртна мисъл ученикът ще се добере до онова познание, до онези сфери на Духа, които са едно най-богато условие, най-богати възможности за него.

За да си служи с ключа на силните, той трябва да се е докоснал до силните, да е опитал силата им, да има резултата на силата.

Кога може да бъде силен? Когато владее тайните на Духа, тогава може да бъде силен. Иначе ученикът е немощен, със слабости, недоразвит. А колко, е важно онова специфично, просветено развитие.

Има ли мярка за развитието? Въобще, има ли начини, правила за развитието? Точно това се прави, да може ученикът да схване метода на Духа, за да може да развива своите вътрешни способности, които ще го представят като една вътрешна сила, която владее ключа на тайните.

Казваме тайните, защото досега са били скрити. Ученикът не е владеел още същините на Духа, затова са или тайни. И наистина, ще има тайни дотогава, докогато ученикът придобие ключа на силните.

За да може да се отърси от многото слабости - от страха, от зависимостта, от ограничението, той трябва да владее нещо специфично, чрез което да преобръща всички прояви, всички неща, които го окръжават и които го спъват.

Понеже ученикът се готви за едно солидно Божествено проникване, за едно Божествено посвещение, той трябва да бъде готов. Готовността не подразбира да изнасилва нещата, да изнасилваш факторите, случаите, принципите, правилата. Готовността подразбира да си ясновидец, да виждат нещата. Този който вижда нещата, той знае за тях. Той знае кои енергии са обагрени с червения цвят, кои са със зеления, кои със синия, жълтия и т. н. Всички енергии, които присъстват, които са среда за ученика, са все багри - багри от същините на Духа.

Защо Духът има много багри? Не е ли достатъчна една багра? Духът е най-богатата същина в битието. Той притежава всички нюанси, всички възможности, той притежава най-големия периметър в света. Той е навсякъде в необятността. Където и да се обърнете, все него ще видите, все него ще срещнете. Такава е неговата същност.

Понеже ученикът е под давлението на тази велика способност, на тази Божествена способност, на тази тъй да се каже Божествена душа, той има най-големите възможности да владее ключа на силните.

Ние говорим на, вътрешния ученик, на вътрешния човек, т. е. на посветения, на този който има вече проникването на същините на Божествения дух. Ние тук не излагаме нещата на базата на религия, на вярвания. Ние излагаме нещата като оперативни фактори във вселената, защото има фактори, които действат. Техните действия се възприемат като откритие, и науката казва: ето, открихме известни тайни. Да, но тия открити тайни са действие на Духа.

Защо Духът не подскаже на тия хора, на тия откриватели, че това е негово дело, че това са негови действия, а ги засвидетелстват и ги представят като свои открития? Духът не е индивидуалист. Той представлява всемирната колективност, всемирната Божествена мисъл, всемирната Божествена деятелност. Следователно, той е една всемирна колективност. Как ще каже тогава той: „Аз направих това.“ Не, никога. Затова ученикът трябва да се поучи от тия норми, да се стреми да бъде вече един такъв колектив, който да се състои от проявени същини на Божествения Дух.

Ако става въпрос за религия, за вяра, всяко едно човешко същество ги притежава. То си създава религия, създава си и вяра, но въпросът е да открие същините на Духа, т. е. тия живи фактори на Духа, които представляват една богата следа във всички същества във вселената.

Защо, има нужда да ги откриваме, когато може и така да се живее? Ако човек е лишен от съзнание, може, ако е лишен от съвест, може, ако е лишен от ум, може, но щом притежава ум, мисъл, съзнание, щом притежава съвест, не може. Той е вече едно мощно, колективно движение. А щом се движи, той трябва да има посока, трябва да има пространство, да има цел, обект, защото движението е абсолютната закономерност във вселената . Не може да става въпрос за закономерност, ако няма движение, което да проведе тази закономерност. Движението ще проведе закономерността. Цялата математика се съдържа в движението. Цялата наука, цялото изкуство се съдържат в движението. Ако не би имало движение всички би било в застой. Но понеже има движение, всичко е в развитие, усъвършенстване, посвещение.

Засягаме този въпрос, за да са проведат вече някои системи по отношение силата в ученика. Ние сме говорили и друг път за силата, но сега поставяме въпроса за силата с Централното ръководство, с централната ръководна мисъл, защото ако няма такава мисъл и силата би била брутална, стихийна. И въпрос не може да става за някакъв си ключ на тайните, ако няма мисъл, изразена в разумно действие, в разумни системи.

Колкото и да се спъва ученикът по пътя, колкото и да попада в неизвестност, в неоткрити области, все пак той ще мине пътя, защото силата на Духа е с него, т. е. същините на Духа ще му помагат да си разяснява, да открива различните движения, различните явления и събития по пътя.

Защо е необходим целия този процес? Не може ли някак по-лесно да стане? Лесните неща са фиктивни, временни, а мъчните, големите, върховните неща са най-голямата реалност. Следователно, те трябва да бъдат така устроени, така завършени, така вдъхновени, че никога ла не отслабват. Отслабването подразбира деградация. Понеже ученикът е изживял тия състояния на деградация, сега го подготвят по особен метод, Неговата подготовка трябва да бъде една от най-издържаните, една от най-положителните.

Защо се занимаваме с подготовката на ученика? С какво да се занимаваме? Да му представим състоянието я другите планети, на другите слънчеви ядра? Да му представим културата, науката, знанието на другите върховни сили? Вярно е, и това вдъхновява, но ние искаме да натиснем малко по-сериозно върху способностите на ученика, върху неговите душевни сили, върху и неговите умствени, сърдечни, волеви сили, които да бъдат въобще в един колектив, за да се представи вече в редиците на силните, притежаващ ключа на силните.

Това е едно особено състояние. То няма подобие на земята.

Как де няма? Как се проектира светлината на земята? Как се проектират космичните енергии, мистичните енергии, алхимичните енергии? Не са ли те нещо особено? Те са особени, но трябва да се поляризират, т. е. да се пречупят, за да може светлината да се прояви в сферата на богатата си възможност. Същото е и с другите сили. И те трябва да се проявят в най-богатите си възможности.

Това е необходимо, това е плюс, това е насъщната енергия, която може да подържа живота, която може да подготви съзнанието, която може да укрепи върховните сили в ученика. Понеже се намира в полетата на неизвестностите, той често пъти попада под ударите на някаква си съдба. Но това е за изпитание. Ученикът трябва да се изпита и когато се изпита, той има вече друг образ, друго лице, друг поглед, друго отношение. Богато е надарен той, защото е пълен представител на същините на Духа.

Науката казва: „Открихме електричеството, магнетизма, атома и т. н., проникнахме в дълбините на океана, надигнахме се във висините и полетяхме около земята. Всичко това е реализирана мисъл. Със своята силна мисъл ученикът може да. мине през центъра на земята, в глъбините на океана, може да се движи отвън атмосферата на земята, дори може да проникне в атмосферата на другите планети или слънчеви ядра.

Така трябва да бъде силна и богата мисълта на ученика. Но за да бъде такава, той трябва да бъде свободен. Свободата е първото условие. Ако не си свободен, не можел да минеш от един предел в друг, както не можеш да влезеш в една сфера, която не е твоя, или да влезеш в едно учреждение, или да бъдеш на събрание, където хората са с особен нрав. Така също не можеш да проникнеш в детайлите на тайните на Божия дух, ако не си свободен,

Какво разбираме под думата свобода? От какво да сте свободни? Да сте свободни от безсилието, от страха, от традициите.

Ще кажете, традициите са известни фактори, които напомнят на ученика за някои големи, важни събития. Тия големи, важни събития се хроникират в съзнанието на ученика и няма нужда той да ги изпълнява. Но, това подразбира, доста висока култура. Иначе ученикът ще попада под съблазни. Ще каже: „Всичко тук се руши, създава се нов ред и порядък.“ Не, не се разрушава, а става едно освобождение. Освобождението е един абсолютен акт. Докато не се добере до този абсолютен акт на освобождението, той е обикновен ученик, с ниски бележки, с най-малките препоръки. Силата разклюкчва най-големите секрети в битието. Силата, в едно със съзнанието, откриват най-възможните тайни за човека.

И тъй, кота вашата сила, в унисон с вашето съзнание, ви представя като гении на най-силната съдба в живота ви. Всеки ученик има съдба. Когато е тръгнал, съдбата му е определила и възможностите - на някой по-големи, на друг по-малки.

Защо това различие? Защо това степенуване? Така е. Щом има малки неща, ще има средни и големи. Това е закон.

Може ли малкото да стане голямо? Малкото съдържа голямото.

Но по какъв закон е малко? По закона на непроявеното. Ако малкото се прояви, то ще стане голямо. Всички малки неща са непроявена. Колкото- по-големи са нещата, толкова по-необятно са проявени.

Ученикът трябва да знае тия неща. Като ги знае, той ще се стреми да ги прояви. А щом стане голяма проява, всеки, ще го види, всеки ще му обърне я внимание, защото в голямата проява е и голямата сила. А сега ученикът се свива и казва: „Колко съм малък. Аз съм дете, нищо не мога да направя.“

Можеш да бъдеш дете за известен период време, но минават годините, минават десетилетията, минават столетията . . . Ти трябва да пораснеш, трябва да станеш голям, т. е. трябва да се проявиш.

И тъй, помнете: големите неща са проявени неща. Малките са непроявени.

Те не са ли фактори? Да, фактори като непроявени, защото те са условие за проява на големите. Ако не бяха малките клетъчни вещества в един плод, как би станал той голям? Благодарение на тях той се проявява като голям. Така е и с човека. Благодарение на малкото клетъчно вещество човек израства, става голям. Така е и в умствено и в духовно отношение. Ученикът трябва да притежава много духовни клетки, много.

А от къде ще ги вземе? Има ли такива? Всички мисли на великите същества проникват като клетки в ученика. Те са, които го изграждат и проявяват като голям. Те са най-богатия материал за неговото изграждане.

И тъй, бъдете в средата на силните, защото техните мисли са живи фактори за вас, които ще ви проявят.

Ето какви богати условия има ученикът. Всички движещи се мисли, които изпълват пространството, които подържат хармонията в битието, са все условни за ученика. Достатъчно е да може да ги възприеме като сила. Силата е ключа за всички неща, за всичка тайни в битието.

Но нали и любовта е ключ? Любовта със силата, могат както се казва, планина да преместят. За да действа а любовта, трябва сала. За да се прояви мъдростта, трябва сила. За да се прояви истината, трябва сила.

Ето ключът - ключът на силните. Щом ученикът заема известно място, било на планета или на слънчево ядро, той представлява сила. Ако не е сила, ще бъде премахнат, смачкан, направен на каша, в първично, в диво състояние. Но благодарение че заема място в известна планета или в известно слънчево ядро, той представлява вече колектив, ядро на висши мисли, на висши проекции, които са плод на висшите същества. Следователно, цялото битие е живо, понеже е въплъщение на висши светли мисли.

Какво представлява мисълта сала по себе си? Първо деятелност и второ светлина. Мисълта, това е деятелност и светлина, Всяка мисъл, която има движение и притежава светлина, е сила.

А какво е това деятелност? Деятелността е движение на Божия дух.

Как да си отговорим пък какво е това движение на Божия дух? Интересна тема. За да се движи известно тяло или известна мисъл, нали трябва да има причина, която е подвижила Божия дух? Проявената мисъл на Бога.

Има ли непроявена мисъл на Бога? Има ли още непроявени мисли? Благодарение на това, че е имало непроявени миели, е започнало творчеството, създаването, провеждането в дела, във фактори Божествената непроявена мисъл.

Щом тия мисли не са проявени, те са много малки? Да, те са абсолютно малки, но са абсолютно силни.

Щом са малки, могат ли да бъдат силни? Те са, които съдържат първичния темп на движението или първичния ритъм на движението, защото ние казахме, че всичко е в движение. Когато е започнало движението, тогава е станало откритието. И ако Бог има още неоткрити същини, то е затова, защото няма на кого да ги открие, т. е. няма място, където да се проявят.

Малко ли е пространството? В пространството те всеки миг се проявяват, но може ли ученикът да има тази мярка, за да ги открие? Малък е той, но но може.

По пътя на логиката, напълно ли е проявен Бог или има още негови непроявени сили? Бог е напълно проявен, но е извън вселената.

Къде извън вселената се проявява Бог? В небитието, там където никой не е проникнал - нито слънчевите ядра, нито слънчевите лъчи.

Но ще се каже: „Защо тогава ще си занимаваме ума е тия неизвестности?“ Ние само подсказваме. Няма да се впускаме в подробни обяснения, защото за тях се иска присъствие на абсолютна Божествена мисъл.

Може ли тази Божествена мисъл да присъства? Може. Тя присъства, но не всички същества могат да я доловят. Във всички планети тя е отразена. Във всички слънчеви ядра тя е поляризирана.

Защо? Защото по начало е абсолютна.

Какво разбрахте от всичко това? Във вашия ум може да се яви една дисхармония, едно объркване с тия понятия, но понеже ние обещахме, че ще засегнем някои същини, затова трябва да издържим на обещанието си.

Трудно е. Мъчно е. За тия области се искат светлинни характери, здрави характери, които да притежават ключа на силните, които да бъдат така силни, че нито куршум да ги хваща на земята, нито атомни бомби да ги унищожава, нито болести да ги хващат.

Но, това е прогрес, това е развитие, това е посвещение, това е степенуване. Понеже в такъв процес сте, ще има още много да охкате, още много да се измъчвате, да се ограничавате, да попадате в противоречия.

Едно ще знае ученикът: силните се занимават с него. Понякога те доста ще го опекат, доста ще го обгорят, за да може в него да стане едно пълно претопяване, едно пълно обгаряне. Лесно е да се наречеш християнин, да са наречеш окултен ученик, гадател и да ти бъде всичко охолно. Но щом твоята мисъл е ангажирана от силните, няма спокойствие. Трябва здрава система. Тишината е едно от условията, за да може да се продължи работата.

И тъй, с ключа на силните провеждайте вашата системна работа. С ключа на силните завладявайте повече пространство, за да може да имате среда. Използвайте всички лечебни средства и билки, за да се хармонизират клетките на вашия организъм. С ключа на силните разрешавайте всички мъчни въпроси, защото ключът е както казахме символ на силата. Ако нямаш сила и да поставиш ключа в ключалката, е безпредметно, ако не можеш да го завъртиш,

И тъй, нека този ключ бъде опората, устойчивостта, гръбнака, лоста във вас, за да може да опитате най-голямата реалност. Тази реалност е присъствието на върховните сили между вас. Щом имате присъствието на върховните сили, всички други сили отстъпват защото тяхното влияние е сила.

Нека така да ви познаят, така да ви открият великите същества. Ако не стане това откритие, вие още ще страдате. А желанието на Духа е това страдание да се преобърне на сила, вашата мисъл да се преобърне на ключ, вашата воля да се преобърне на лост и най-после във вашата душа да прояви абсолютната истина, която истина е тайнственото, е силното, абсолютното. Истината, това е присъствие на Божия дух в работата, в знанията, в изучаването на ученика.

Нека този Дух бъде над вас да ви ръководи, да подсилва вашата воля, вашето сърце и вашия ум, за да можете да издържате на изпитите, които ще ви бъдат представени. Когато ученикът държа своя изпит, често пъти той разчита на случайността, а някой път на помощта. Вие разчитайте на помощта, отколкото на случайността,

/ Произнесе се мотото: Да бъдем тишината на твоето слово, да бъдем хармонията на твоята, мисъл /

Добро съчетание е мотото. То представлява едно такова съчетание, една такава положителност, един такъв ключ, че ако ученикът осъзнае това като необходимост може всеки момент да си послужи с този ключ и ще извърши чудеса.

Ние не сме за чудесата, но да си помогне в живота, защото животът е комплекс от много примеси, от много духове, от много клетки. Всяка клетка е известен дух и е оперативна в организма. Ето защо, нека това мото ви бъде ключа в живота, защото това мото е на силните. Вие виждате, че там се казва да бъдем като Него. А Той е силен. Следователно и ние трябва да бъдем силни.

Като засягаме въпроса за ключа на силните като тема, ние имаме в предвид някои положения. Ние искаме да подготвим ученика за някои малки изпити. Сега ще бъдат малки, докато ученикът укрепне. Щом повече се прояви, щом стане по-голям, ще има и по-големи изпити.

Да разрешиш въпроса: да бъдеш или да не бъдеш, да разрешиш борбата между Духа и плътта, това е труден въпрос. Но такова е положението на ученика. В такава школа е бил и сега се превежда в една друга Школа, която иска да му разкрие някои съществени явления от неговия живот, които не са случайни,

И тъй, апелира се към едно съвършено съзнание. Съвършеното съзнание най-добре провежда всички проблеми. То знае как да ги подреди, защото и то е колектив на мисли от свръхсъзнанието на силните.

Виждате как постепенно ученикът се въвежда към влиянията, към въздействията, към присъствието на силните,

Бъдете от силните, защото вие, силните, ще бъдете гръбнака, основата на Бялото братство по лицето на земята, Много пъти Бялото братство е идвало на земята, но винаги е бивало подлагано на силни изпитания. Сега се прави нов опит, Това е нов, специфичен опит. Давлението е голямо, но и съпротивлението е доста голямо, затова нека укрепне у вас идеята за силните, идеята за ключа на силните, Където и да отидете, каквото и да правите, не забравяйте за ключа на силните.

Ние искаме чрез вас да свършим известна работа. Ние вече доста я свършихме. Вие сте причина Духът да прояви своята сила в слово. А словото е съществено, защото то ще послужи като ръководство на племената за културата на човечеството, Без слово на може да настъпи култура, Понеже в животните няма слово, няма и култура. Ако би имало в тях слово, би имало и култура. В човеците има слово, има и култура. А при учениците има слово, има и присъствие. Посвещението е по-висок етап от културата.

Това са все начини, способи, с които ученикът трябва да се упражнява. Без упражнение нито музикант можеш да станеш, нито поет, нито философ, нито архитект, нито техник и т. н.

Но може би ще каже някой: „Това е губене на време.“ Не, ще привикнеш тия същества у теб да бъдат в работа, т. е. по-нисшите същества да работят за присъствието на по-висшите. Така ще се възпитате те.

Няма ли тук някакво разделение на класи? Класа на висшите същества, класа на нисшите същества? И после, няма ли тук някаква диктатура? Тук има един любовен свещен акт. Всичко трябва да става по любов, но трябва да се знае как да се оперира с любовта.

Както и да ви представяме образа на вътрешните светове, образа на силните, вие не ще можете да си ги представите или да ги откриете, докато не опитате тяхната сила. Трябва да опитате силата, трябва да се канализират всички енергии както във вътрешния свят, така и във външния, въз физическия свят, т. е. във физическото тяло.

И тъй, ние ви представяме другия свят. Защо ви представяме другия свят? Защото идваме от него. Той е нашата родина. Ние сме загатнали за неговите порядки, за неговата култура и т. н., но ние още не сме говорили за интимността между съществата от другия свят, за възможностите на съществата от другия свят, за силата, за ключа на съществата от другия свят.

Защо не правим това? Трябва най-напред с вас да се справим, да канализираме енергиите във вас, да ви направим да бъдете по-хармонични, по-спокойни, да обладава у вас една дълбока духовна тишина.

Когато сте тишина, лесно се работи с вас, но когато не сте тишина, трудно е. Става прекъсване на мисълта, на движението, на енергиите, на светлинните приливи.

Но, нали Духът е силен? Защо позволява да става прекъсване? Ние ви казахме. Ние сме едно проникване? Щом сме проникване, ние не ви ангажираме. Ако има случай да ви ангажираме, то ще бъде малко, няма да кажем страшно, но сериозно. Ние работим с вас с метода проникване. Вие се срещнахте тук, за да възтържествува една висша правда, да се прояви една абсолютни истина. Затова вашите отношение трябва да бъдат не само вътрешни, но и външни във всяко отношение.

Но ще кажете: „Как да защитим своето право?“ Вашето право е само в присъствието на Божия дух. Той е най-голямото право в света. Друго право няма. Имате ли това право на присъствие на Божия дух, ще имате всички блага, Никой няма право да ти вземе водата, хляба, въздуха.

Мъчно ли е това? Мъчнотията се състои в егоизма, в завистта. Те най-мъчно се преодоляват. Те водят своето начало от старото минало, когато са слезли известни духове. При изместването на тяхното място, са се явили егоизмът и завистта. Ученикът обаче трябва да заеме своето първично място, за да може да наследи своето, естествено право, т. е. присъствието на Божия дух.

Казано е, че когато дойде Духът, на всичко ще ви научи, Много естествено, дойде ли Духът, вие вече придобивате своето право. А щом имате право, никакво криво няма да ти пречи, Духът на силните иска всичко да тури в ред. Той не обича безредието. И понеже вие знаете, че духът па силните много пъти ще присъства между вас, то бъдете готови всяко нещо да бъде на своето място. Така ще се възпитате.

Това е духовно възпитание. А душевното възпитание подразбира една духовна култура.

Сега казват, че културен човек е този, който знае някакъв език, проучил е историята на няколко поети, художници, а отношение, постъпки, начин на живеене - животински. Това културен човек ли е? Ще дойде ден, когато Духът ще го преобрази. Всяко едно същество ще мине през правото на Духа, и тогава ще стане културно. Такъв е сега начинът на посвещението.

У вас често пъти става натрупване на енергия. Плътта иска едно, духът друго, сърцето, чувствата - трето, волята четвърто, става понякога разногласие я се явяват болезнени състояния. Ще премахвате противоречията за да не става подпушване.

Кога ще ги премахвате? Когато сте абсолютно свободни. Вие знаете, че и големи учителя пострадаха, защото трябваше да бъдат свободни от традициите, от догмите и им създадоха големи страдания. Виждате колко много жертви се дадоха за свободата.

Всеки на работа. Запретнете се и работете. Най-напред върху себе си и когато се хармонизирате, тогава ще помагате на другите. Мъчно става хармонизирането, понеже сте смесени.

Вие казвате: „Трябва ща помогнем на света, да помогнем на нещастните, на бедните, на невежите и т. н. Но вие трябва да организирате най-напред себе си. За да свършите работата, трябва да бъдете силни. За да може да присъства Духът на силните, трябва да издържате, понеже се занимаваме с върховни проблеми. Понеже вие обещахте, ние решихме да изнесен някои неща, които ще останат в историята.

Желаем ви сила, мъдрост. Желаем ви добри отношения. Вашите отношения ще стопяват противоречията.

Желаем ви пълен мир, пълна свобода. Желаем ви да бъдете любими същества на Белите братя, т. е. на посветените същества. Желаем ви да бъдете присъствие на ангелските сили, да бъдат между вас, да ви крепят и ръководят по пътя.

Пътят ви да бъде прав, да не би да попаднете в някаква засада. Желаем ви ангелски сили да ви охраняват по пътя.

Винаги ни е приятно да бъдем между вас. Има същества, които бягат от вас, не ви обичат, но ние искаме да бъдем между вас.

Бихте казали: „Защо ли пък? Какво особено сме, че да бъдете между нас?“ Особеното е това, че ние заедно ще вършим работа, че ние заедно ще проведем един Божествен порядък, една Божествена култура. Особеното е това, че вие сте едни добри условия за присъствието на Божия дух. Вие виждате, че Божествения дух присъства не като буря, не като сътресение, не като закана. Той присъства като тишина, като системна сила, която провежда истината. За да се проведе истината, трябва разсъждение. Иначе силата минава и заминава. Понякога събаря, понякога издига. Та сега, Духът действа върху вас като разсъждение, понеже той е проникване.

Желаем ви да бъдете по-силни. Всеки от вас да носи ключа си. Вие сте кандидати да, отворите Божествената съкровищница. Как ще отключите? Нали трябва да имате ключ? Може да я обикаляте в абсолютните векове, но ако нямате ключ, не може да я отворите.

Трябва да отключите тази съкровищница. Отключите ли я, вие ще бъдете най-богатото същество, надарено с блясъка на Духа, с аромата на Духа, е деятелността и силата на Духа.

Напред към съкровищницата с ключа на силните.

Така да бъде.

* * *

Упражнения-паси за хармонизиране на тялото.

1) Понеже носът е изразител на мисълта, в основата често пъти става подпушване на енергии и се явява неспокойствие. Енергиите не циркулират правилно. В основата каналите са малки и недостатъчни да циркулира плавно мисълта.

С показалците правете разтривки в основата на носа, докато почувствате едно хармонизиране.

2) Разтривайте костта зад ушите си с показалеца и средния пръст, за да могат енергиите на задния мозък да текат правилно.

3) При главоболие правете паси с трите пръста - показалеца, средния и безименния, като започнете над очната кухина, през темето, задния мозък, през гръкляна и правете изтърсване.

Вие знаете, че една важна кундалина е в гръбначния стълб и често пъти той е подпушен от противодействащи енергии. Така ще се канализира пътя на Духа.

4) За дробовете и сърцето: от раменете с петте пръста надолу, през стомаха, половата система, краката, до петите. Правете изтърсване.

Това ще правите няколко пъти, докато се успокои движението на сърцето, смущението в дробовете и стомаха, половата система, до коленете, стъпалата.

5) Проведете едно движение върху лявата ръка с петте пръста, като започнете от рамото, надолу през китката, до края на пръстите, няколко пъти, после същото с лявата ръка върху дясната няколко пъти.

Правете ги най-малко по 12 пътя. Така ще потекат светлинни енергии. Нека тия енергии да се канализират правилно, за да не се допусне артериосклерозата, която идва следствие подпушване на тъканите,

Нали ръката е орган, чрез който ще извършвате работата? Провеждайте тия движения, Те ще обновят вашето духовно тяло, а то ще предаде силите на вашето физическо тяло. Силата на вашето физическо тяло ще зависи от вашето духовно тяло.

Когато правите тези упражнения, правете ги с любов. Не да изнасилвате в себе си органите, клетките, но да ги освобождавате.

Варна, 28.10.1957 год.