18. Пътят на ученика

[Ани]

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Влязла е мечката в двора на Школата, прозява за, измерва си белите зъби и всичко се е спотаило.

Окултният учения стои над всички условия. За него го няма странни неща. За всички други ученици има страшни неща, има двойки, има изключване, но за окултния ученик няма страшни неща, защото той е над всичко. Ако злото по някакъв начин доближи да него, той веднага става невидим.

Всеки ученик на окултната школа трябва да бъде невидим. Щом е невидим, нито зъбите на мечката, нито страшният ятаган, нито хвърковатия куршум са в състояние да му напакостят, защото преди всичко окултният ученик е дух.

Може ли с обикновено оръжие да нараниш духа? Не може, но трябва да се издигне в полетата на Духа. Щом слезе долу, в полетата на физическия свят, и зъби на мечката ще има, и ятагани, и куршуми, и мини, и танкове и т. н.

Какво положение трябва да заеме ученикът, когато е слязъл на физическия свят? Трябва да има състоянието на слънчев лъч. Слънчевият лъч може да мине през най-гъстата кал, през най-мрачната нощ, но той си остава невидим, безстрашен.

Всички ученици, които са слезли на физическия свят, ще бъдат изпитани до колко са усвоили изкуството да бъдат невидими, да бъдат защитени. А сега какво става? Ученикът не знае, че тъмните сили да са залегнала там някъде и са насочили своите пистолети.

Какво трябва да прави ученикът? Да бяга ли? Той няма къде да бяга. Той заема достойно място в себе си. Следователно, не може да напусне своето място. Непочтено е да напуснеш своето място заради това, че защото други искат да го заемат с непочтени средства.

Да се школува, когато е тихо, когато има тишина, когато е топло е лесно. Но трудно се школува, когато има психоза.

Такива приливи винаги стават. Те стават и в природата, и в живота на човека, и по-специално в живота на ученика. Досега бяха в живота на човека, а сега с доста голяма сила психозата е по отношение живота на ученика.

Изпитанието идва, изпитанието закалява. Ученикът не трябва да се безпокои. То няма да вземе големи размери. Защо? Защото ученикът е минал някои изпитания в миналото, които са уравновесили неговите енергии, т. е. има една доста сериозна ликвидация на карма и е по-свободен, по-малко натоварен, по-малко има да дава, по-малко е виновен. Но и за малката вина мечката трака зъбите си.

Кой е тази мечка? Всички казват дявола, тъмните сили. Да, но без мечка ще име недоимък в природата. Природата е предвидила мечката, т. е. природата е запълнила едно място с мечката. В природата не трябва да има празни места. Всички места трябва да бъдат запълнени. Имаше едно празно място и то се запълни с човека. Няма друго празно място.

Какво трябва да се прави сега? Трябва да се хване мечката за ушите. Щом се хване за ушите, тя не може да обърне муцуната си и да извади зъбите си. Където и да я хванеш другаде, тя е силна и може да ти напакости. Но хванеш ли я здраво за ушите, тя е вече безопасна.

Как ученикът де хване мечката за ушите? Чрез своята мисъл, защото ученикът е мисъл. Извади от него мисълта, той е нищо.

Има тяло, има душа, има воля, дух и т. н.? Всичко може да има, но отсъства ли мисълта, той е прицелна точка, едно плашило, поставено като прицелна точка.

И така, мисълта е, която го движи, прави го невидим. Мисълта е, която го проявява. Ние много говорихме за мисълта, но още като че ли трябва да се говори, за да може ученикът да стане наистина едно пълно въплъщение на мисъл.

Не е въпрос сега защо е дошла мечката. Допусна се, дойде. Няма да обясняваме причините. Че има причини, има. Не търсете сега виновника, който е отворил вратата да влезе мечката. Отворена е вратата. Колкото и да се говори, отворена е. Въпросът е сега как да се обуздае мечката.

Да се обезвреди като се върже? Как ще действа ученикът, за да а обезвреди? Ние все пак казваме: Само чрез своята съсредоточена мисъл, Никога да не се подценява мисълта и да се постави под разпореждането на мечката, на мечата мисъл, защото и мечката мисли. Ако не мислеше, нямаше да влезе през вратата,

И тъй, въпросът е сега какво ще стане утре, какво ще стане други ден? Зависи от мисълта на ученика.

Но, защо върховните сили, защо съвършените сили не респектират, не вземат участие, да се прекратят буйствата на мечката? Сега ученикът е на изпитание. Той трябва да издържи своя изпит. Мечката може би ще го катурне няколко пъти, но той трябва да стане и да се стреми да я респектира.

Това са едни познати състояния в миналите школи. Всички ученици на миналите школи са минали през тия изпитания, даже много по-тежки. Вие знаете това от християнската история.

Всичко ще се преобърне на добро, ако ученикът е на своето място, ако издържи изпита си пред най-суровата комисия,

Престанете да мислите коя е причината. Това е вече второстепенен въпрос. Престанете да мислите кой е виновника, Това е второстепенен въпрос. Престанете да мислите какво ли още зло ще стане. И това е второстепенен въпрос. Мислете, че ще бъдете над всички условия, каквито и да са те. Това е важно за вас. Това е стълб, на който трябва да се подпрете.

Трябва да имате стълбове, иначе бурята може да ви завлече, Трябва да имате къде да се подслоните, защото бурята понякога се разраства много свирепо. Това са прииждащи вихрушки, които идват да пометат някои напластени енергии.

Между учениците на Бялото братство имаше доста напластени енергии, които не бяха в движени е, които не дадоха любовни трептения и сковаваха Духа. Духът иска да се освободи, да бъде свободен. Той иска да бъде свободен като слънчев лъч, Който прави опит да го спъне, ще се яви вихрушка, ще се яви буря.

В най-критичните моменти вие забравихте Присъствието. А Присъствието си имаше грижата за всичко,

Но ще кажете: „Защо Присъствието не спря бурята?“ Бурята може да мине и да не нанесе никакви пакости. Тя не е страшна,

Как да не е? Събраха ни всичката литература. Цялата тази литература беше станала накупление на енергии. Едни казваха: „Да престане вече да се подвързва, защото сме в загуба.“ А други казваха. „Да се продължи да се подвързва литературата, защото тя ще трябва в бъдещето.“

Къде ви е сега литературата и подвързаната, и неподвързаната? Виждате какви грешки стават.

Но ще кажете: „Не трябваше да се допусне това.“ Небето има много начини на операции. Това е само един от начините.

Вие сега ще обвинявате дявола, но съвсем няма да бъдете прави. Никога не обвинявайте, но разглеждайте историята на своя живот, на своята мисъл, на своите действия и постъпки. Там се крие несъвършенството. Казано е от великите учители: „Когато дяволът спи, не го ритай и да казваш: Ела, аз съм.“ Наистина, тия сили спяха, вие ги сритахте, те скочиха и ви обраха.

Учителят ли обраха? Не, вас обраха, учениците.

Но ще кажете: „Нали това слово трябваше да се наложи на света? А сега може би съдбата му е в огъня?“ Цялото битие е живо слово. То е така изразено, че никога не може да се загуби. Всички посветени същества виждат словото в сътворението. Ще знаете, че това са живи слова, написани в битието. Всички планети и слънчеви ядра, движение, пътища, това са все светлинни линии на слънцето. За в бъдеще ученикът ще трябва да се вдъхновява от написаното слово в битието, не само в книгата, И в книгата е добро, но то подлежи на изгаряне, на скъсване, на изгниване, на мухлясване, а живото Божие слово е написано в битието, в природата. Могат всичко да ви вземат, но живото слово, написано в природата и битието никой не може да го вземе.

Така ученикът трябва да гледа вече на нещата. Той трябва да бъде свободен, т. е. като невидим да проверява тия велики идеи, написани като слово в битието. Всеки един Учител, който предава дадено слово на своите ученици, той го взема от природата, от битието. Той не го чете от някоя книга. Никой Учител не си е служил с написано в книга, а е наблюдавал светлите линии, светлите букви, светлите срички, светлите изречения на дадено слово и го е предавал в сказателна форма.

Да не бъдем обаче криво разбрани и да не тъжим за словото. Че словото трябваше да бъде запазено, това е плюс, това е помагало за ученика, но има и други методи да му се обърне вниманието.

Всичко което става, ще стане за добро. Когато настане вътрешно спокойствие, силите ще проведат своята програма. Нека всички ученици си вземат поука.

Голям е този, който обича. Голям е този, който помага. Голям е този, който е смирен. Голям е този, който е разумен. Голям е този, който работи. Голям е този, който всичко може.

Това са максими. Бъдете от тия големите. Не сядайте на първото място, защото то е опасно. Когато стане бузгун[1] и трябва да гонят някого, гонят най-напред този, който заема първото място.

Отвърнете на свирепостта, на жестокостта, на омразата с дълбоко спокойствие, с любов, с радост и усмивка. Да проличи, че е дошъл на земята новия човек от новата раса. Нека бъде записано вече на вашето чело истината, че сте представители на необятната Божия любов.

Не съжалявайте, че ви развалиха спокойствието, но опитайте себе си до колко сте здрави, до колко сте стабилни, тактични и практични. Всичко ще се преобърне на добро, ако ученикът желае доброто. Всичко ще се превърне на слънчева радост, ако ученикът се радва на доброто на всички братя и сестри.

Да се гони Черното братство, това е в реда на нещата, но да се гони Бялото братство?

Кой го гони? Ще кажете: „Гони го Черното братство.“ Може ли несъвършеното да гони съвършеното?

Ще кажете: „Това се е случвало.“ Може да се е случвало, но сега не трябваше така да се случи. Бялото трябва да респектира черното. Бялото трябва да проникне в черното и черното да не устои и да стане прозрачно.

За в бъдеще Бялото братство ще преобрази тъмнината да стане прозрачна. Това е силата на Бялото братство.

Благословението е един от най-важните актове. Затова вас ви благословиха от по-висша инстанция. Пазете това благословение като най-чиста премяна.

Казваме премяна, защото вас ви премениха, вас ви измениха. Вие имате коренна промяна от онова, което бяхте в миналото и ще продължават да ви изменят до тогава, докогато бъдете опитани, верни, когато бъдете идейни, съвършени. Съвършенството е ваша цел.

Съвършени по дух, по душа, по воля. Съвършени по действие, по работа. Съвършени по виждане, по слушане, по чувстване.

Нека върховните сили ви благословят и ви бъдат ръководство в живота. Да можел да се справите при всички условия на живота, за да не забравите своето призвание, да не се отклонявате от своята цел, да не оставите незавършена Божествената работа.

Чака ви прекрасното, красивото, хубавото, идейното, т. е. чака ви Божественото, величественото, това което е копнеж на вашата душа, това което е сила за вашия дух.

Дръжте връзка със светлите сили, за да може да приижда повече светлина по лицето на земята, да се укрепи системната работа, да възтържествува светлият Дух по лицето на земята.

Нека прииждащото благословение като светлинни лъчи да обагри вашите очи, да проникне във вашите уши, та с очите си да видите и с ушите си да чуете това, което Бог е приготвил за вас.

Бъдете Божествени във всички дела, във всеки стремеж, във всяка мисъл.

Наричайте се божествени. Това велико име е най-свещено. Да няма вече между вас Иване, Драгане, Стояне и т. н., но да има: „Кажи ми ти, божествени. Помогни ми ти, божествени. Направи това, божествени.“

Нека това Божествено да трепти у вас като светлина, За да може да станете пълни изразителя на величественото, на силното, на Божественото в живота на човека.

Преобръщайте дисхармонията в хармония. Нека възтържествува Божията правда, Божията любов, Божието начало във вашия живот. Нека Бог бъде начало във вас. Нека това Начало ви бъде пътеводната звезда из широките пространства и необятността.

Варна, 23.1.1958 год.

---

[1] бузгун. (тур. bozgun) - Поражение