Jump to content

Recommended Posts

В СВЕТА НА ИСТИНАТА

За да може да заживее в необятните глъбини, ученикът трябва да има чиста мисъл, трябва пътят на душата му да бъде чиста, пътят на чувствата му да бъде чист, пътят на движението му да бъде чист, словото му да бъде чисто, въображението му да бъде чисто, представите му за света, за живота да бъдат реални, чисти представи, защото не е малка тази Светиня. Тя не е ограничена. Тази Светиня е абсолютно вглъбяване в Божественото съзнание.

Когато говорим, че пътищата трябва да бъдат чисти, ние имаме за задача да проведем нещата така, както са в началото си, истинни.

Истината е, която съвършено освобождава от заблужденията. Истината е, която освобождава от страстите Истината е, която освобождава от връзките и формите. Най-после, истината е, която осветява, т. е. която открива очите на ученика да проникне в тайните глъбини на Божественото съзнание.

Без истината не можеш да бъдеш отворен свят, нито за душата, нито за Духа,

Ученикът трябва да се научи да върви по пътя на истината. Истината казват е една. Тя няма много форми, няма много образи, няма много подобия. Истината винаги се движи по пътя на светлината. За истината няма тъмнина. За истината няма отклонение. За истината няма грехове, няма огън, няма изпитания.

Единствено истината е, която се е дигнала до най-високия връх на сътворението и която винаги е оставяла чист, девствен, свеж, прекрасен свят. Тя е най-великата глъбина, която може да даде истинското подобие както за светлината, така и за елементите в сътворението, и за лицето на Абсолютното, и за безмълвието в дълбоката необятна тайна.

Едно от последните посвещения на ученика, това е да се подготви всецяло в истината. Едно от неговите пътешествия това е да тръгне по пътя към истината. Едно от големите посведения за него е да може да говори за истината, да представи истината такава, каквато е тя в самото начало, т. е. да представи себе си в подобието на истината. А това не е малко. За това се искат много неща, които са предпоставки към истината.

Когато става въпрос да се посветиш в истината, то е да влезеш в необятните глъбини на Божественото съзнание, защото абсолютностите са, които хроникират истината, абсолютностите са, които представят истината, абсолютностите са, които дават блясъка, които дават красотата, идеята, безсмъртието на истината.

И тъй, когато ученикът е стъпил в Абсолютната школа на Духа, в Абсолютната школа на безмълвието, той има едно ръководство, има една гениална способност, едно гениално изкуство - светата, чиста истина.

Няма друг свят чист и кристален, както света на истината. Няма друг свят така вълшебен, така украсен, както света на истината. Няма друго небе така украсено, както небето на истината.

Чуден е светът на истината. В света на истината са абсолютните същини и възможности на Божественото съзнание. Божественото съзнание се кристализира в истината. Божественото съзнание се въплъщава в истината. Няма по-съвършен свят от истината. Всички други светове са спомагателни, докато се вглъбят, докато се въплътят в света на истината.

Ученико, трябва да дойде моментът, когато да кажеш: „Наистина аз съществувам.“ Трябва да дойде моментът, когато да кажеш: „Наистина аз се движа.“ Трябва да дойде моментът, когато да кажеш: „Наистина, аз представлявам света на истината.“

Това е едно от последните посвещения, когато ученикът слиза на земята. Друго посвещение не го очаква. Другите посвещения ще продължим в по-висшите светове. Последното посвещение на земята е посвещение в света на истината.

Съществува ли този свят на земята? Да. Както земята съществува, както другите планети и слънчеви ядра съществуват, така съществува и истината. Цялото миросъздание е свят на истината. Истина е, истина е, че има слънчеви лъчи, които проникват в битието. Истина е, че има Божествен промисъл, който прониква в цялото миросъздание. Истина е, че има Върховно ръководство, което провежда идеите като истина.

Истина е безсмъртното начало у Бога. Има смърт, но тя е вън от обсега на истината. Там където има смърт, истината я няма. Там където има падение на духа, истината отсъства.

Колко важно е ученикът да напипа пулса на истината. За него вече няма да има тъмнина. Всяка една тъмнина е отсъствие на истината. Всяко невежество е отсъствие на истината, Ученикът е изживял много моменти на отсъствие на истината . Благодарение на тия изживени моменти той е престанал да има ясната представа за истината. Той знае за истината дотолкова, доколкото осъществил някои свои желания, някои свои страсти и пориви. Той знае за истината дотолкова, доколкото те могат да му създадат известна радост. Но той не знае, че зад създадената нему радост има скръб. А за да знае за това, той трябва да бъде посветен в истината, Той трябва да знае, как тия енергии протичат в миросъзданието и създават образа, създават подобието, които среща в необятността като някои явления, които му дават идеята за Великото безсмъртно начало.

Единствено истината е, която знае за истината. Тя знае всички тайни, всички секрети, всички посвещения. Тя знае как е започнало началото. Тя знае за безкрайното, за абсолютното, за непроявеното. Няма друг свят, който може да подготви така ученика, че да бъде така нареченото светлото мирово Божие око. Окото е свързано с истината. Този който гледа, този който вижда нещата, той знае за истината.

Орган на истината е Божественото око, защото само окото вижда. То прониква, то е фокус на висши, безсмъртни сили, които реализират идеята за истината. Само този който усъвършенства своето око, може да види красивия свят на истината. Истината има най-висшата класа, най-висшия свят, който с думи не може да се опише. То е само гледане, проникване.

Как да ви представим цвета на истината? Да ви го представим като бял, вие знаете за белия цвят. Да ви го представим като син, знаете и за синия цвят. Да ви го представим като виолетов или жълт, или аметистов, или бисерен и т. н., вие знаете за тях. Но знаете ли цвета на истината?

Колко далновидни трябва да бъдете, колко прозорливи, колко фиксирани в необятността, защото необятността е истина. А щом вървите по пътя на истината, пред вас е необятността. Няма защо да се лъжете. Истината изключва всякаква лъжа. Това е абсолютно изключено. Колкото и материалистичната наука да казва, че човек е една лъжа, че човек е една несъстоятелна единица, това не е вярно. Истината отсича лъжата. Истината отрича заблужденията. Истината, отрича безверието. Истината обича красивото, чистото, идейното, Божественото, върховното.

Когато ви говорим за света на върховното, ние разбираме именно света на абсолютната истина. Тя е идеала на ученика. Няма друг идеал. Всички други идеали са на по-нисша степен.

Не че теза не е добро. То е добро, но това добро е само начало. А този който е стъпил в светлата пътека на истината, той яма вече абсолютната идея, която символизира живота на истината.

Има ли истината живот? Един важен, един кардинален въпрос. Какво е животът на истината? Можете ли да си го представите? Можете ли да го напипате? Можете ли ла го почувстват? Животът на истината може да се съзерцава. Той се подава само на виждането. И когато в миналото се е говорело за ясновидско посвещение, целта е била да се подготви ученика да види истината.

Но може би ще се каже: „Добре се говори за истината, но имаме ли възможност да живеем в света на истината?“ Ако не би имало възможност, не би ви се дало, не би ви се говорило, не би ви се представила тази истина. Сега тя е между вас в най-красивата си форма, в най-красивата си дреха, в най-красивия си образ и с най-съвършеното си подобие. Истината е и сега между вас.

Вижте тази истина, проследете я, за да може да стане тя закон между вас, който да бъде висшата хармония между вас и върховното състояние във вас. Трябва да имате една връзка. Тази именно връзка за ученика е закона за истината.

И тъй, помнете: много малко се говори за истината. Много от учителите са се страхували да говорят за истината, защото нямало е условия да се говори за истината. Който е посмял да каже истината, очаквало го е страшно страдание - умъртвяване с различни средства и по различни начини. Затова всеки един учител е премълчавал истината или я е обличал в различни форми, замаскирвал я е. Истината е абсолютно светла.

И тъй, когато ви се представя света на истината, имайте доброто желание да я приемете. Ние няма да ви кажем абсолютното посвещение, защото за абсолютното посвещение се искат елементи на истина.

Цял трябва да бъдеш съчетан от елементи на истина. Да се внесат тия елементи на истина в един човешки организъм, в едни човешки способности, в едни човешки качества, това е една трудна задача. Идват обаче моменти, когато истината се представя такава, каквато е. Редки са такива моменти. Тя слиза при ученика и му се представя като изгрев, като чистота, като вдъхновение, като усмивка и какво ли още. Тогава ученикът, се чувства най-щастлив, защото ако става въпрос за щастие, щастието се осъществява само в света на истината. Изключено е в другите светове. В другите светове няма тържество на Духа, няма изобилен живот на душата. Единствено светът на истината е, който дава аванса, богатствата както за човешката душа, така и за човешкия дух.

Само светът на истината е, който може да отклони ученика от другите светове, които са примамки за него, индивидуален живот. Само светът на истината е, който претендира, че е завършен процес, че е завършен образ, че е завършено подобие, че е абсолютно върховно състояние.

Но може би ще се каже: „Защо ни занимавате с тия абстрактни, с тия отвлечени неща? Ние имаме да се занимаем с едни много жизнени за нас въпроси, които всеки ден ни поставят пред неизвестности?“ За тях има друг свят. Има свят на мъдростта, свят на любовта, свят на вярата, свят на надеждата, на добродетелта и т. н. Те се занимават с тия поделения. Тия светове ви разчистват пътя, за да тръгнете по пътя на истината.

Казахме, че истината изключва всяка немощ, всяко безсилие, всяка страст, всяка индивидуалност. А вие ще възразите може би: „Ако се изключим като индивидуалности, какво ще бъдем тогава?“ Ще бъдете истина. Ще бъдете прекрасен свят не истината. Ще облечете прекрасната дреха на истината.

Има ли дреха истината? Ние ви представяме фигуративно света на истината. Ако ви кажем за абсолютната истина, няма образи, няма подобия, с които можем да я сравним. Светът на истината е най-абсолютното, най-възвишеното, най-началното. Тя е главния свидетел на всички явления в природата, в битието, в сътворението, във всички космоси, във всички планети и слънчеви ядра. Тя знае всичко и за всички. Пред нейното око всичко се хроникира, всичко вибрира и всичко се изявява.

Окото на истината знае за най-далечните глъбини, за най-абстрактните идеи. Тя знае за Великото начало, защото тя по начело е абсолютна.

Има ли по-хубав, има ли по-красив, по-посветен свят от света на истината? Няма. Колкото и да търсите друг свят, навсякъде ще срещнете света на истината. Няма свят подобен на света на истината. Единственият съвършен, абсолютно върховен свят, това е светът на истината. И ако става въпрос къде е мястото, къде е домът Господен, ще го търсите в света на истината.

Единственият свят, който Господ е оставил за себе си, това светът на истината. Когато Господ е говорил на човека, на пророците, той винаги е говорил от света на истината. Затова се е проявявал като мъдрец. Ако има една велика работа, в която Бог е взел участие като сътворение, то той се е проявявал в света на истината. И действително, ако проследите упоритата върховна работа на Божествения дух, ще откриете, че работата на Духа е била да открие света на истината.

Но малцина са достигнали това посвещение - да могат да се вглъбят в детайлите на тази велика работа на Духа. Много мъдрели се явиха по земята, но те винаги са пречупвали света на истината в други нюанси, за да може чрез великото възпитание да се подготви човешката душа и човешкият дух към едно по-върховно посвещение - посвещение към истината.

И тъй, ученико, имаш едно завидно състояние. Пред теб се представя истината в най-стройна, в най-красива форма, в най-идеален образ, в безсмъртно подобие.

Иждиви живота си, иждиви силите си, иждиви способностите си, дай в служба всички твои качества, всички твои чувства, за да проникне образният лъч на истината чрез теб,

Дай този модел, прояви този образ. Представи света на истината по лицето на земята. Тогава мъдреците ще кажат, че земята не е вече смъртен идол, а свят на истината. Че ще ходиш по земята като истина, че ще запишеш в кодекса света на истината, това е историческо знамение. Тя ще бъде новия представител, който ще подготви място, поле за новите пришелци от другите висши светове на земята.

Само чрез съвършения проявен свят на истината ученикът ще завърши едно от последните си посвещения на земята.

Това е една от сложните задачи на която е даден делителя, за да може ученикът да разреши тази задача. Знае се вече нейният коефициент. Том се знае нейният коефициент, тя лесно може да се разреши. А това е да свикнеш да усъвършенстваш, да виждаш право истината. Да няма лъжа, да няма никакво отклонение.

Може ли това? Трудно е, но може. Трудността още не е истина. Трудността е едно фиктивно състояние. Ние говорим за онзи вътрешен слят, който сега се оформява, който е в зачатък в ученика. Това е вътрешният свят на неговата душа, защото душата знае за истината. Ако Духът я премълчава, ако Духът я покрива, ако Духът я замаскирва, душата знае и за образа, и за подобието, и за абсолютността на истината,

Кой не знае? Този който няма душа, не знае. Много естествено, липсва главният арбитър, който да каже истината.

И тъй, да бъдем наясно. Ние има да проведем една нова система по отношение на самата Школа, по отношение на самото посвещение, по отношение на, съвършенството на ученика в необятните глъбини на истината. Но за да се дойде до това състояние, в няколко лекции ние ще изложим каква е прямата задача на ученика.,

Ученикът първо трябва да се вглъби в необятните абсолютности на Божественото съзнание. Докато не въплъти елементите на Божественото съзнание в себе си, той не може да знае за истината. Кой може да докаже истината? Само Божественото съзнание.

Но ще дойде въпросът: „Божественото съзнание се явява като действаща сила, изхождаща от едно битие. А силите на истината от къде изхождат? В същност какво представлява истината? Тя битие ли е?“ Мнозина ще кажат, че е начало на едно битие. Тя способност ли е? Мнозина ще кажат, че е способност. Тя възможност ли е? Мнозина ще кажат, че е възможност. А какво в същност е истината? Истината е същината на всички неща, на всички явления, на всичко в миросъзданието. Те е светлината в Абсолютното. Когато Абсолютното се е проявило, е казало на истината да освидетелства всички прояви, да освидетелства цялото сътворение, да освидетелства деня на Божественото проявление. И от тогава започна първия? ден.

Истината е, която записа за първия ден и е започнало летоброенето. Истината знае за проявите на всички планети и слънчеви ядра. Тя е записала тяхното зачатие. Тя знае за тяхната история. Няма скрито покрито пред истината. Тя не търпи скрити неща. Тя ги е хроникирала, тя ги е осветила, тя така ги е провела, че всеки, който е развил своето ясновидство, ще види делата й, ще види работата на истината.

Може ли истината да работи? Има ли органи? Има ли способности? Има ли начало? Истината е преди всички начала, затова тя знае за всички начала. Във всяко начало е присъствала истината. Тя е казала за действието на всяко начало. Всички начала, всички състояния и способности в битието са освидетелствани от истината. Тя знае за тях.

И тъй, за да бъдеш един голям мъдрец, да познаваш цялото битие с всичките му сложности, трябва да заживееш в света на истината. Само от света на истината можеш да гледаш делата на любовта, делата на мъдростта.

Да, има дела. Мъдростта е делови фактор, любовта е делови фактор, но истината осветява всички дела,

Ученико, ние ти представяме един прекрасен свят. Ние те отведохме в един съвършен свят. Ние ти показахме светлината на един абсолютен свят. Ние ти говорихме за съвършенството на върховния свят, за този свят, в който живеят великите учители, великите посветени, великите архати, великите ангелски сили, в тоя свят, в който работи Христовия дух. Вие знаете от писанието какво се казва за истината: „Аз съм пътя, истината и живота.“

И тъй, тия знаменити слова, тия знаменити идеи, тия върховни представи трябва да залегнат вече в душата на ученика, за да може да открие великата история на Христовия свят.

Светът на Христа е абсолютния свят на истината. Така ще знаете. И ако се казва, че Христос е глава на Бялото братство, то е: Христос е представител на света на абсолютната истина.

Колко много трябва да знаете за Христа. Какво голямо откритие трябва да стане, за да може да се прояви Христос в своето величие. Няма по-велик представител за света на истината от Духа на Христа,

И тъй, великата задача ще бъде разрешена чрез Духа на Христа, чрез Духа на великите учители, които слизат на земята, за да я подготвят, за да влезе тя в света на истината.

Как ще влезе в света на истината? Тя ще влезе в света на истината със своята чистота и светлина. А за да стане това, не трябва да има вече падение на духа. всички души, които живеят на земята да бъдат вече идеи на истината. Всяка твар трябва да бъде идея у истината. Тогава няма да има падение на духа, няма да има изтребления, войни, омраза, смърт. В живота на истината е изключена смъртта. В живота на истината е изключен а злобата, лъжата, омразата.

Това е свещеното място за теб, ученико. Стреми се към него, за да имаш нови зачатъци в себе си, зачатъци от чистата истина, от девствената истина. Какво ще се яви тогава, когато се срещнат две истини? Ще се яви третото състояние. Това е абсолютното.

Но истината състояние ли е? В ученика тя се проявява като способност на Божия дух. Като се срещнат две истини, ще се явят способностите на Божествения дух. А това не е малко. Тогава ученикът ще говори е Духа, ще мисли с Духа, ще работи с Духа, ще се проявява с Духа. А Духът е вътрешно състояние. Духът е вътрешния представител, който открива необятните полета на истината.

Колкото повече ученикът се вглъбява в необятните върховни състояния на Божественото съзнание, толкова повече той догонва съвършените мисли, които се хроникират от света на  истината. Тогава ние казваме, че ученикът е самодвижеща се мисъл, мисъл която може да прониква и да догонва абсолютните идеи, абсолютните представи, абсолютната наука, абсолютното знание на ония върховни същества, които са легнали в началото, които са като крайъгълен камък на едно звание, които са първата стъпка в Божественото проявление.

Ученикът има да се срещне е много такива представители, които са били първа стъпка за Божествено съвършено проявление. А това той трябва да чака с трепета на своята душа, с абсолютната подготовка на своя ум и на своя дух. Тогава няма да го занимават странични мисли, а ще бъде потопен с цялото си естество, с цялата си същина, с цялото си битие в света на истината.

Следва мотото:

Да можем да носим в себе си величието на абсолютната истина. Да можем да проявим чрез себе ек съвършенството на абсолютните истина. Да можем да узаконим в себе си върховното слово, което е душа от света на истината. Да можем да осветим себе си от светлината на абсолютната истина. Да можем да се усъвършенстваме от безсмъртните идеи на истината. Най-после. да можем да влезем чисти, прекрасни, красиви в света на истината.

Варна, 22.9.1958 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...