2. Из глъбините на света на истината

[Ани]

ИЗ ГЛЪБИНИТЕ НА СВЕТА НА ИСТИНАТА

Когато ученикът разлиства историята на сътворението, той се добира до велики проблеми, които са отражение на дадени ефекти или приливи на абсолютностите. Но за да направи това, необходимо му е свобода,

Кога може да бъде свободен? Може да бъде свободен тогава, когато вижда истината, когато знае за истината, когато се ползува от истината, когато живее в истината, 

Колко важно е да бъдеш свободен, свободен от всичките форми, свободен от всичките образи, свободен от всички традиции, от всички ограничения, свободен от цялата тъмнина, свободен от задълженията, Докато ученикът е ограничен, той не може да види истината, Следователно, едно от първите стъпала, което той трябва да изкачи към света на истината, е стъпалото на свободата, т. е. да бъде свободен.

Но, ако се освободи от всички тия представи и явления, няма ли да настане време на безверие? Тогава вярата каква роля ще играе? Нали като се стъмни, ще стане пак светло, ще настане наново утро? Нали като запалим една свещ тя ще светне? Нали като уважаваме някой светец, той ще ни помогне? Нали като направим някое гимнастическо упражнение, то ще окаже своето въздействие?

А когато застъпим абсолютната свобода, тогава за какво ще ни послужи вярата?

Подразбира се абсолютна свобода за онзи ученик, който се е освободил от многото прераждания, от многото прераждания, от многото давления и внушения.

Как ще възприемете тогава възвишените влияния, възвишените трептения и чувства? Ученикът наистина се нуждае от трептения, от влияния, от присъствие и т. н. и щом представим абсолютната свобода, тогава? Какво ще правил тогава ученикът? Къде. ще съсредоточи своя поглед, който ще бъде неговия обект, неговото отражение, неговата радост, неговото, щастие и т. н.? Виждате, че тук, между абсолютната свобода и истината има голяма пропаст.

Колко много ученикът трябва да се надигне. Да се издигне над всички форми, над всички състояния и тогава. да претендира, че може да живее в света на истината.

Но нали състоянията са истина? Да, те са истина, спомагателни средства, за да може да се дойде до абсолютната истина. Щом ученикът е още в състоянията, той не е абсолютно свободен за абсолютната истина.

Ще кажете, че най-възвишеното, което ученикът трябва да изживее, това е състоянието. Питаме тогава, истината състояние ли е? Там където има състояние, има ограничение. Там където има истина, няма ограничение.

Но за да не дойде ученикът до едно особени, пак бихме казали състояния, състояния на отегчение, защото неговият дух живее в ограниченията и състоянията, то ние ще изясним полетата на съсредоточнията, едни от най-важните полета, до които ученикът може да се домогне до относителните истини.

За да дойде абсолютната истина, трябва да се мине през света на относителните истини. А относителните истини подразбират освобождението.

Трябва ученикът да се освободи. От какво да се освободи? У него е наясно от какво да се освободи. Той се намира при процесите, при формите, при образите, при подобието, при състоянието и т. н. А кой има право да бъде господар на всички тия състояния? Само Абсолютният, който е провел полетата на истината в света на, свободата.

Какъв свят е този свят на свободата? Той е свят на светлина. Щом си светлина, ти си свободен. А щом си свободен, ти си истина. Това е дефиницията. И за да можем да запазим за ученика една от най-възвишените форми - състоянието, ние му препоръчваме да мине от относителните истини към свободата. Свободата пък ще го изведе в абсолютната истина.

Колкото и да е труден този проблем, той има свое начало за разрешение. Всички истини които са били опитани, са имали начало на разрешение. Ако нямаха начало, те нямаше да могат да бъдат разрешени.

Ние говорим сега за относителните истини, които предстоят да се разрешат. Ученикът се намира сега точно в състоянието на относителните истини, които тепърва ще опознава с методите, със средствата, със силите, за да постигна абсолютната истина.

Когато говорим за абсолютната истина, ние трябва да премълчаваме някои факти или състояния, защото те се намират въз Великото абсолютно. Да достигне ученикът до този преден на великото абсолютно, никоя друга сила, никое друго средство, никое друго състояние не биха могли да му помогнат, освен света на истината.

Но нали всеки свят е ограничен? За да бъде той свят, трябва да има граници, трябва да има полета, орбита, състояние? Тогава, какво е светът на истината? Светът на относителните истини има граници, а светът на абсолютната истина няма граници. Всички граници са степени. Всички граници са премахнати от света на абсолютната истина.

Когато и да е, ще се наложи. да занимаем специално ученика с този въпрос. Той трябва да има разрешение. Разрешението е абсолютно свободния ученик.

Но да не би ученикът да попадне в отвлечени идеи и да не може да си обясни нещата, или да не може да си обясни средата, която той притежава, защото всеки ученик притежава известна среда. Благодарение на това той, има опора, откъдето да започне. Ако не би имал среда, не би могъл да се подготви, да направи първа пряка стъпка към състоянията. Средата е, която дава условия, за да се постигнат известни състояния.

Но да не се отклоним далеч от мисълта. Нашата цел е: чрез състоянието да изразим абсолютната свобода. Само абсолютно свободният може да мисъл. Само абсолютно свободният може да решава. Само абсолютно свободният може да трансформира. Само абсолютно свободният може да координира, да хармонизира, да провежда. Следователно, ученикът трябва да се стреми, да се освободи от многото форми и задължения. Когато се казва, че са сковавали ученика, сковавали са го в традиции, в националност, във вярване, в различни теории и т. н.

Къде е сега опасността? Да не би ученикът да остане без опора, без опорно място, защото той заема опорно място. Заема място, заема и известно пространство. Ако не заема място и пространство, къде ще стъпи? Няма къде да стъпи. Няма опора. А всяка опора е ограничение. За абсолютно свободният опората е ограничение.

Виждате каква е разликата между абсолютно свободния и този, който е в ограничението. Затова на ученика се е говорило за посвещение чрез състоянията, чрез просветлението, чрез ясновиждането, чрез интуицията и т. н.

Казваш? Да стана ясновидец. Хубаво. Сдаваш ясновидец. Какво ще виждаш? Ще виждаш форми, образи. Свободен ли си? Не си свободен, защото виждаш формения и ограничения свят. А щом виждаш тоя свят, ти си ограничен. Ти живееш в света на ограничението. Тогава? Какво положение трябва да заемем? Щом искаме да бъдем абсолютно свободни, тия светове трябва да изчезнат. Може ли да изчезнат? Те съществуват като относителни истини.

Какво значи това? Спомагателни състояния. Благодарение на тия спомагателни състояния някои от учениците са минали вече в света на истината. Използвали са разумно спомагателните състояния, доскоро ученикът мислеше, че най-висшето посвещение за него е състоянието.

Вярно е, че състоянието има една относителна абсолютност. Как да си представим тогава Абсолютното? За Абсолютното можем да си представим само тогава, когато овладеем способностите на истината.

Има ли истината способности? Тя по начало е способност, всички способности, извън света на истината, са относителни.

Сега, ако ви представим истината като способности, ще я ограничим. Истината се проявява като способности по отношение развитието и проглеждането на ученика. Всички способности на истината отварят очите на ученика да види полетата на свободата. Всички помагала, всички дисциплини, които ученикът прилага по отношение своето усъвършенстване, като медитация, съсредоточение, просвещение и т. н., това са все относителни истини, това са все средства по пътя към свободата. Затова, за да изразим в дела, в способност дадена истина, непременно трябва да сме свободни. Ако не си свободен, ти ще облечеш истината въз форми, в образи, в подобие и т. н.

Истина е, че има форми, че има образи, че има и подобие, но това са все ограничени истини. А за да излезе ученикът от ограничението, той трябва да разкъса веригата на това ограничение. Има вериги на ограничение, т. е. ученикът живее в света на процесите и формите.

До кога ще бъде това? Кога ще се освободи? Когато навлезе в духовните светове, когато всичко в него се трансформира в Дух и душа.

Тогава кой е свободен? Свободна е душата. А кой е истината? Истината е Духа.

Виждате, че трябва да се освободи душата и да заживее духът в истината. Това е проблема, да освободиш душата си и да осветиш. духа в истината, това значи освобождение.

И тъй, ако има една велика истина, то тя е, че Божественият дух освобождава душата. Тогава, къде е ученикът? Ученикът е в душата. Ученикът, това е душата. Духът вдъхновява душата.  Духът освобождава ученика. Докато ученикът не получи вдъхновение, той не може да види света на истината. Не може да почувства, че трябва да е свободен. Когато ученикът още на е подготвен и навлезе в света на истината, опасно е да не би да се спъне, защото той ще трябва да се примири със света на процесите, със света не формите, трябва напълно да се трансформира, да остана само чиста душа.

Какво ще стане тогава с неговото физическо тяло? Трябва напълно да се трансформира, за де каже да се освободи. Докато не се трансформира, той не може да се освободи. А щом не се освободи, той е в света не ограниченията. Затова се препоръчва на посветените окултни ученици, да правят вече опити да се освобождават от физическото си тяло.

Това е изкуство. Де се освободиш от физическото си тяло и да си служиш с физическото си тяло, това е изкуство, защото формата, образът на физическото тяло е една доста съвършена конструкция на действащите творчески сили. Ако има едно голямо изкуство, което са проявили творческите сили, то е истината за физическото тяло. Макар да е относителна истина, но тя съществува. А щом съществува, то е истина.

Виждате какво сложно съчетание е битието, какво сложно съчетание е сътворението, какво художество е битието. И плодът на мисълта е резултат на принципа на освобождението. Колкото повече мисълта се освобождава, толкова повече тя провежда принципите на свободата. Не можеш да заживееш в абсолютността на истината, ако не се освободиш.

Ще кажете, че тук на земята, във физическо тяло, не е възможно да бъдеш абсолютно свободен. Това е факт, той не се отрича, но ученикът има пълна възможност да напуща своето физическо тяло и когато му потрябва, наново да се връща в него.

Кога може да стане това? Може да стане само тогава, когато е оформял, когато е пресъздал вече своето духовно тяло. Той трябва да живее едновременно в двете тела, но се препоръчва, да живее повече в своето духовно тяло, защото духовното тяло е свят на свободата.

Само в духовното тяло има свобода. Защо то е свободно? Защото борави с много префинена материя.

Казваме материя, защото няма как другояче да ви го представим. Духовното тяло е съчетание на префинени слънчеви елементи. Когато започнете да се вживявате в тях, те ще ви подскажат що е това слънчеви елементи.

Слънчевите елементи са основи, опори, където стъпва Божият дух. Благодарение на тия основи Божият дух гради. съгражда, провежда великия план по отношение на тези световете. Идеята на Бога е била да се създадат светове, т. е. абсолютността на Божия дух да се прояви в истината. Всеки свят е истина.

Не са ли те ограничения? Радва ли се Бог на ограничените светове? Да, радва се, защото и радостта е относителна.

Защо е необходимо това? Ако това не е, какво друго трябва да бъде? Кой може да каже? Тук е голямата сложност. Тук е абсолютната математика. Тук е абсолютното дарование.

Колкото повече ученикът се издига в снета на истината, толкова повече той наследява абсолютните дарования. А необходимо е той да бъде даровит. Който е даровит, подразбира, че е стъпил на пиедестала на свободата и е заживял в света на истината.

Колко много трябва ученикът да се издигне в света на истината. Колко много трябва да се издигне, за да се прояви като истина. Сега той не се проявява още като истина. Сега е маскиран, облечен е в различни дрехи и форми и никой не може да го види като истина. Докато е радостен, засмян, след малко е оскърбен, раздразнен, после заспал и т. н. Никой не може да го види като истина. Виждате го като относителна истина. Но идва вече една абсолютно посвещение, когато ученикът по всички насоки трябва да представлява абсолютната истина.

Това висше посвещение той може да наследи чрез висшите дарби. Той трябва да бъде надарен, защото дарбата е качество на Духа. Само Духът Божи дава дарби. Никоя друга сила в света не може да даде такава духовна Божествена дарба.

И тъй, за да разбере, че трябва да мине от състояние на ограничение към светлината на свободата, ученикът трябва да има дарби. Школата тук има точно тази задача - да пробуди някои заспали пъпки, които да се разлистят и да дадат плод.

Не може без дарба. Трябва да имаш дарба, за да можеш да се проявиш. Не можеш да се проявиш, ако нямаш зачатъци в себе си. Абсолютната проява на ученика се състои в това, до колко той се е освободил. Пита се тогава: ако живееш в света на свободата, ще имаш ли нужди? Ще се нуждаеш ли от хляб, от вода, от дрехи, от топливо и т. н.? Щом ти е студено във физическото тяло, ще го напуснеш и ще заживееш в духовното тяло. Щом е огладняло физическото тяло, ще го напуснеш и ще заживееш в духовното тяло. А заживееш ли в духовното тяло, ти ще подобриш състоянието на физическото тяло. Ще му оставиш всички средства. Не бъдат задоволени всички нужди.

Виждате къде е ключа на тази велика тайна - да владее своето физическо тяло. Да го владее чрез духовното тяло, чрез духовните способности, той трябва така да го подреди, така да го координира, че да има то всичките способности за свобода.

Колко много ученикът е ограничен. Какви навици, какви изисквания са като зародиши в него, които стават причина да го отравят и той боледува. За да не боледува физическото тяло, ученикът трябва да прониква, да става пълна трансформация и пречистване в него, да изгорят всички ония отровни утайки, които спъват физическото тяло.

Виждате как Провидението е замислило да създаде идеално физическо тяло на земята. Посредством това физическо тяло, посредством неговото усъвършенстване духът на човека ще придобие свобода.

Защо трябва духът на човека? Защо трябва да придобива свобода чрез физическото тяло? Защото този дух трябва да освободи много елементални души. Това е идеята - де се освободят много елементални души, които са материализирани, които са материята. Това е плана на духа. Виждате как той действа, как провежда системата та на творчеството.

Много сложни комбинации, много сложни вариации, много, сложни относителности. Да сложни са, но са истини. Сложността се състои в това, как ученикът ще се освободи, за да може разумно да започне да устройва своето физическо тяло по подобие и състояние на духовното си тяло. Не можем да изключим физическото тяло от духовното. Материя и Дух са идентични. Те са връзката между душата и Духа. Ако нямаше материя, не можеше душата да проведе идеите на Божествения дух.

И тъй, ученико, цени наравно духовната и физическата материя. Цени Духа в материята, защото чрез материята ти ще освободиш своя дух. Той ще наследи системата на свободата и ще заживее в абсолютния свят на истината.

Провеждай тази теорема в своето съзнание, подготвяй своята мисъл в сложността на това размишление, за да можеш да. се подготвиш и скоро да проникнеш в света на абсолютната свобода.

Готвейки се за света на истината, ти трябва да минеш през света на свободата. Няма друг път за теб. Единственият път, който ще те отведе в света на истината, това е света на свободата. Запомни това добре, и когато утре влезеш в редиците на Общността, да знаен едно, че ти трябва да бъдеш всякога свободен. Никоя сила, явление или дух да не те предизвикват. Да бъдеш такова спокойствие, че всички противоречия да се стопяват.

Не се хващайте на разни игри в живота. Духовете си играят, правят си удоволствие. Не се хващай на тия желания, но бъди такова спокойствие, че да представляваш една звезда, която продължава да изпраща светлина в необятността и която агитира за своята свобода. Всяко едно слънчево ядро е свободно.

Но ще кажете: „Нали то се намира под закона на мировата градация, под действието на мировата закономерност?“ Едно е да бъдеш под действието на мировата закономерност, друго е да бъдеш в хаоса. Закономерността това е свобода. А всяка една свобода е истина.

Но нали законът ограничава? Законът ограничава този, който е извън абсолютната закономерност. Законът се прилага в относителната закономерност. Там той е ограничение.

И тъй, подготвяйте своето съзнание, своята мисъл, за да може да бъде тя така свободна, да бъде така спокойна, че да вземе живо участие в размишленията.

Тук с представя абсолютността в света и живота. Тук няма вече дали има душа, дали има друг свят, дали има Бог, дали има абсолютна закономерност и т. н. Всичко това е изключено благодарение на свободата. Свободна мисъл значи никога да не я отвличаш.

Кой е този, който ще трябва да пази да не се отвлече неговата мисъл? Това е духовният свят на ученика. Духовният свят провежда нещата чрез физическия сеят. Еманациите на тия действия са плодовете в духовния свят.

Трябва да има такива еманации, такава излъчвания. Без излъчвания не може да се продължава сътворението. В този именно творчески процес на излъчване е великолепното, идеално, всемирно сътворение.

И тъй, душата на ученика се изпълва с великите възможности да прониква във все по-висшите светове, докато проникне в Божествения сеят, защото Божественият свят е свят на истината.

Ние обличаме нещата в светове, защото те съществуват. Самата постройка не битието е поделение на светове. А свят подразбира състояние. Значи, има много светове, има и много състояния. Всеки един свят си има състояние. И всеки ученик, който живее в един свит, е състояние. В духовния свят е светлинно състоянието. В Божествения свят - абсолютно.

Размишлявайте върху свободата и върху истината, за да може вашата душа да проведе способността на истината във вашия физически свят. Щом имате проведени способностите на истината на физическия свят, вие сте вече дееспособни да провеждате системата на свободата.

Бъдете свободни. Не се свързвайте с многото отегчителни идеи, защото светът е пълен с идеи. Колкото мислещи същества има на света, толкова идеи съществуват. Затова пазете мисълта си свободна.

Но ще се възрази може би: „Как да я освободен, когато сме ангажирани в производството, в работата?“ Ако всеки провежда мисълта на свободата, неговата работа ще бъде светлина. А сега работата му е тъмнина, измъква се, защото не знае как да проведе способностите на истината.

Какви са тези способности на истината? Истината способност ли е? Бог се проявява в сътворението като способност. Ако не беше се проявил като способност, нищо нямаше да стане, благодарение че се е проявил като способност, всичко е станало и съществува като способност. Слънцето е способност, звездите са способност и планетите са способност. Благодарение на тия способности вие виждате един прекрасен небесен свят.

И тъй, когато засягаме истината, ние провеждаме нейните ядра като способности - не абсолютната истина, а нейните ядра като способности.

И тъй, ученико, научи се да гледаш на нещата като способности. Като гледан на нещата като способности, ти ще бъдеш свободен, защото ще знаеш, че всичко е способност и че няма неспособност. Тава е деятелността на Божия дух. Той се е трансформирал като способности в цялото миросъздание. Всичко каквото съществува в света е все способност на Божествения дух.

Така както Духът се е поляризирал в способности, така и човешкият дух трябва да се поляризира в способности на физическия свят. Цял да бъде той способност. Тогава ще владее всички изкуства на Духа и ще бъде една прекрасна координация на способности. В него ще се проявят такива заложби, които. само един голям посветен може да притежава. Цял ще бъде той способности. Ще бъде трепет на способности.

Ученико, към това те призовават - да овладееш способностите на Духа. Способностите на Духа ще ти открият света на истината. А ти трябва да заживееш в света на истината, да не се заблуждаваш, да не се отклоняваш, защото всяко невежество е отклонение, тъмнота. Имай тази постройка на способности и всеки който те види, да види способности. И всеки който те стигне по пътя да види, че е стигнал способността, Всеки който те срещне, да знае, че е срещнал способността.

Това бъди, на това се възпитай, към това се организирай, на това се посвещавай, за да бъдеш идеала на земята. Необходим е идеал. Необходими са съвършени идеали на земята. А няма друго същество на земята, което може да представи идеала като способност на Божествения дух. Единственото същество това е ученикът. Само той е, който може да проведе способностите на Духа за да разкрие тайната на великата абсолютни истина.

Великата абсолютна истина се съдържа в способностите на Божествения дух. А всяка една способност на Божествения дух е комплекс от Божественото съзнание.

Варна, 6.10.1958 год.