Jump to content

Recommended Posts

СВЕТЛИНАТА НА ИСТИНАТА

При прогреса на посвещението като резултат ученикът прозира една от най-съществените прояви на истината. Това е светлината на истината. Ако силата действа като двигател в истината, то светлината действа като проява на истината. Ако нямаше светлина, нямаше да видиш движещите се сили в истината. Ако нямаше светлина, нямаше да видиш пределите на истината, царството на истината. Ако нямаше светлина, нямаше да откриеш състоянието на истината, защото все пак тия предели, в които ученикът трябва да се посвети, трябва да имат свой образ, свое подобие и своя абсолютност.

За да има ученикът ясна представа, защото все пак представите са едни спомагателни фактори за облика на истината, защото нали истината трябва да я обособим като някакъв облик, като някаква действаща сила, то необходимо е да се знаят какви еманации, какви излъчвания тя дава.

Едно от излъчванията, това е именно светлината. Силата се явява като фактор, а светлината - като отражение. Трябва да има отражение. Ако няма отражение, все едно че ученикът нищо не е направил. Той ще потъне в тия абсолютни действителности и няма да може да се осъзнае, няма да знае как да проведе ония . действащи сили, с които влиза в контакт. А точно тук му трябва един действително абсолютен фактор, който да го ръководи.

Този абсолютен фактор е истината. Щом ученикът влезе в пределите на истината, той трябва да работи с нейната светлина, Няма по-съвършена, по-абсолютна светлина от светлината на истината. Тя е прозрачен свят. Тя е царството на Бога. Ако има едни възвишени полета, ако има едни абсолютни предели и безкрайности, то може да ги открие само светлината. Само тя може да проникне в началото на Бога.

Не можеш да се развиваш в най-положителен смисъл без светлината на истината. Без светлина нямаш основа, нямаш път. Може би силата да те тласне по известен път, но нали трябва да има отражение в това движение. Това именно отражение е светлината.

За да можеш да бъдеш едно най-възвишено и безсмъртно отражение, трябва непременно да владееш светлината. В светлината е началото на всички действащи сили в битието. Следователно, колкото повече се осветява твоят ум, колкото повече се прояснява в светлина твоето съзнание, толкова повече цветовете на истината стават реални, които дават тон на висшата хармония.

А знаете ли какво е това тон на висшата хармония. Ако бихте открили или поне ако бихте чули, що е това тон на висшата хармония, осиянието на светлината на истината би ви направило така прозрачни, така чисти, така девствени, че няма да остане нито едно кътче у вас, което да не е осъзнато. И ако сега има препятствия, то е благодарение на това, че има доста кътчета в ученика, които са в сянка, които не са осветени. Там се таи оня първичен грях или там се таи нещо, което не е в хармония по отношение на истината. Има такива елементи, които не са в хармония със силата на истината. И точно затова е необходима светлината на истината да открие, да озари тия кътчета в ученика.

Колко много ученикът трябва да работи в това отношение: да не остане нищо тайно, нищо скрито, нищо несъвършено в него, защото все пак ученикът представлява една малка вселена. която е зависима от космичните сили, от космичните вселени, Следователно, той трябва да се стреми да бъде под огряването, под проникването, под озарението на дадените слънчеви ядра, които хармонизират живота на вселените или на планетите.

Виждате, ако наистина ученикът, така както, е казано е микрокосмос, малък космос, който е в известна дистанция от вариациите на космичните сили, то е, защото има известни дисхармонични елементи, които се намират под прякото действие на светлината, и се явяват известна реакция или дисхармония.

За да се премахне тази реакция и тази дисхармония, налага се ученикът да овладее светлината на истината. Но за да стане това, ние казахме в миналата лекция кой е онзи колосален фактор. Той е именно силата. Щом ученикът оперира е колосалните, с върховните фактори, той е навлязъл вече в зоните, в състоянията на Божественото. Има зони - състояния на Божественото.

Виждате, за да може Божественото да заработи така светлинно, така силно, така любезно, трябват едни от най-възвишените фактор и тия фактори са, както казахме любовта, светлината, силата. Но за да бъдат тия сили опознати, те трябва да се изживеят. Изживяването е много важен процес. Трябва да се изживеят нещата така, както изживяваш едно съзерцание в природата, виждаш известна красота на дадени растения, виждаш известна красота в светлината на дадена звезда или слънчево ядро. Това е все изживяване. Когато човек вижда тия явления в природата, той чувства вече, че не е самотен, че има много и много сили и същества, които заемат известно място и пространство и че не е самотен. Те му дават известна надежда, пробуждат ония скрити сили в душата му и той се чувства тържествено, защото знае, че цялото миросъздание е неин свят.

Виждате, че само Божественото е, което може да даде такъв тласък на човешката душа, да се чувства тя във висша хармония с цялото миросъздание. Тогава ще има ли страх? Няма да има страх, защото най-големите състояния в миросъзданието са състояния вече на неговата душа.

За да може душата да бъде неопетнена, да може да погълне повече светлина, трябва да й дойде в помощ абсолютната сила. А абсолютната сила е абсолютна истина.

Няма друга истина в битието. И в битието варират като действащи фактори силата и светлината. В каквито и явления и да проникнете, винаги ще забележите тия два възвишени фактори; сила и светлина. А щом имаш познанието на светлината, и движението на силата, ти олицетворение на абсолютната истина. А абсолютната истина е комплекс на Божествената мисъл.

Не можеш да откриеш Божествената мисъл другаде някъде, освен в истината. А истината открива тия божествени мисли посредством светлината и силата. Светлината и силата пък изявяват любовта като сътворение. Сътворението е пълно олицетворение на сила, на любов. Не можеш да проявиш любовта, ако нямаш сила и светлина, Каква любов ще бъде тя, ако нямаш сила и светлина? Тя ще бъде мъртва любов. Истинската любов се изявява чрез силата и светлината.

Силата и светлината в съчетание дават мъдростта. А, за да имаш тази мъдрост, трябва да овладееш изкуството разумност.

Разумността изкуство ли е? Разумността е комплекс от живи сили. Когато тия живи сили са в съчетание с една мирова хармония, те се проявяват като тактичност и като съобразителност. А всяка една тактичност и съобразителност, това е разумност

И тъй, за да може да бъдете по-близо до истината за Божественото, трябва да владеете това изкуство разумността, Това значи да бъдеш гениален художник, гениален композитор, гениален учен. Там където има действащи сили на разумност, там е гениалността, там е най-високата стенен на повдигане.

Това вие знаете от проявите на живота. Има същества, които още не са пробудени като човешки същества. Има същества, които напълно изживяват животинския подбор, животинския нагон и т. н. Има още много човешки същества, които не са се откъснали от животинския свят. Те са още в борба с животното.

Виждате каква борба съществува и при животните. Те се изяждат едни други. Има животни, които не изяждат своя род, но пък те изяждат друг род животни. И понеже много човешки същества имат още този навик, този нагон на животните, те не могат да се освободят от това влияние. Но силата на истината и силата на светлината ще произведат такъв тласък на тия същества, че ще им се даде един доста благоприятен момент за развитие.

Не може иначе. Това е съвършенството. Минаваш от животинския свят в човешкия свят и от човешкия свят в Божествения свят.

Ученикът още няма маниера на Божествения свят. Той още не владее изкуството на съществата от Божествения свят. Той още не владее изкуството на хранене на съществата от Божествения свят, на пиенето, на отношенията на мисълта. Той още не владее изкуството на системната наука. Да запознае ученика с върховните проблеми на Божествения свят, това е задачата на Върховната, вътрешна школа, т. е. да може ученикът, така вглъбен, да се добере до еманациите на Божественото присъствие в себе си, да се претвори вътрешно, да бъде по-голям процент Божествен произход, отколкото човешки. А това може да стане само посредством действащите сили - силата и светлината на истината.

За да може да се вглъби тази истина в ученика, той трябва да е стъпил вече в царството на Бога. Казано е, че ще дойде царството Божие. Ще дойде царството Божие само за този, който е тласнат от силите на светлината на истината. Той ще опита тия състояния на това това царство. Всяко едно човешко същество, което е напуснало животинския свят и е минало в хармонични съчетания през човешкия свят, ще се домогне до тази привилегия да изживее напълно хармонично състоянията на Божествения свят.

Божественият свят това е светът на истината, това е съчетание на мисълта и Духа на Бога. Къде ще търсите Духа на Бога и как ще откриете мисълта на Бога? Чрез светлината на истината ще откриете мисълта на Бога, а чрез силата ще откриете Духа на Бога.

Това е истината. Колкото и да ви говорим за други истини, не можете да ги намерите, защото те са небитие. Важно е вие да се ръководите от битието. Това което се проявява като Дух и мисъл, това което действа като светлина и сила, това е есенцията. Затова именно ученикът жертва животинския свят, жертва и човешкия свят, за да се добере до абсолютните истини на Божествения свят.

Това са върховни задачи. С тях се занимават върховни същества. И ако наистина сред нас ига доза на такива върховни проявления, то е едно голямо щастие, една голяма придобивка, едно голямо посвещение, едно едно голямо откритие, върху което много философи и мъдреци са философствали, са мъдрували, са казвали: „В края на краищата всичко е суета на суетите.“

Къде е тази суета? Къде е царството, къде е мястото на тази суета, когато всичко е ценно, когато всичко е движение, всичко е живот, хармония, огън, въздух, светлина, сила?

Намерете това царство на суетата. Не може да го намерите. То не съществува. В никой свят не съществува. Нито в човешкия, нито в животинския, нито в растителния, нито в минералния, нито в кой да е космос, планета или слънчево ядро няма суета на суетите. Навсякъде е животът на Духа, навсякъде е пламъкът на, Духа, мисълта на Духа, присъствието на Духа, осиянието на Духа. Няма суета на суетите.

Виждате как учениците в миналото са се спъвали и са казвали, че всичко е суета на суетите. Тия именно пръснати мисли в пространството са закъснели цели епохи. Не са имали възможност да се издигнат и са се материализирали до степен на замръзване.

Но сега идва такъв тласък, че всичко ще се стопи. Силата на истината и светлината на истината ще размекнат тия елементи, ще ги изпарят и ще ги дигнат в пространството, за да се проявят като реални сили в битието. Затова се напомня на ученика никога да не стъписва силите и да казва: „Суета на суетите“. Няма суета в Божествената мисъл и в Божествения дух. Принудени са върховните сили да подчертаят тия моменти за известните епохи, за да може ученикът да има едно прозрачно огледало, да види миналото, да види настоящето, да съзерцава бъдещето, Колко важно е това.

А къде е огледалото? Огледалото е силата и светлината на истината. Има едно огледало вътре в ученика, чрез което той може всякога да се оглежда. Това е Божественото в него. То е така чисто и прекрасно, така девствено и красиво. В него няма никакво затъмнение. Никоя сила в сътворението не може да го затъмни, защото то само по себе си е светлина и сила.

Виждате какво богато наследство носи ученикът. Сега именно идват ония върховни сили да подчертаят, това именно вътрешно присъствие, което е така възвишено, идеално, така скъпо, че да може ученикът да види силата и светлината в себе си. Той няма да го търси вън някъде.

Как ще опита истината? Ще я опита вътре в себе си, защото тя е в него.

Ще опитан светлината. Къде? Вътре в себе си, защото тя по начало е в ученика. Следователно, ученикът е комплекс от светлина и сила, които са истинското битие, истинския представител в света на истината.

За да може ученикът добре да опознае ония факторни сили, които движат, които хармонизират, той трябва добре да знае за своето вътрешно състояние. Той трябва да бъде положителен, да не каже един ден: „Суета на суетите!“ Трябва. да се пази от това отклонение, защото преведе ли той в пространството мисълта суета на суетите, става едно голямо подпушване, т. е. тия мисли се възприемат от по-слабите духове. Те подемат тази философия и дават именно това грубото, материалистичното. Така тия духове се стъписват. Затова трябва да се пречисти небето, да се прочисти пространството от тия отрицателни мисли.

Кой ще ги пречисти? Силата и светлината. Как? Посредством просветения ученик. Само той може да преведе Божествените мисли в пространството, защото неговите мисли са отражение на сила, светлина и истина.

Трудна ли е божествената философия? Тя е най-лесната. Лесна е, защото е светлина и сила. Там няма тъмнина, няма суета, няма незнание, затова е и лесна.

Мъчна е философията на незнанието, на отклонението, защото там няма равновесие. А щом няма равновесие, тя не е силна. Затова великите мъдреци са казвали, че най-лесното учение, че най-лесното посвещение това е Божественото посвещение, понеже там се работи със светлината и със силата на истината.

И тъй, нека да остане това запаметено във вас. Запаметявайте тия неща и когато си вървите из пътя, винаги произнасяйте тия аксиоми, тия велики мисли, за да може да създавате повече положителни действащи мисли в пространството.

Колкото повече такива действащи мисли произвеждате в пространство, толкова повече ще се даде като дар тази наследственост на пробуждащите души. Ето защо, когато се казва, бъдете слуги, слугувайте на Божественото, то е да дадете такива действащи мисли, които да изпълнят пространство около земята. Трябва да има такива мисли около земята или около континента, или около държаната, или града, или най-малко около Школата.

За тия състояния много пъти в школите е говорено, преподавани са тия уроци, но някои от школниците са идвали до това състояние да казват: „Суета на суетите“, и цялата философия се е обърквала.

Защо са се обърквали учениците? Защото са нямали това богато наследство на светлината и на силата на истината.

Сега Върховното ръководство провежда тази система, за да се ознамени като една историческа епоха тя в космичните светове. Тази епоха е ознаменувана в някои планети, които имат повече отражение на слънчевите енергии, а сега специално те стават отражение на тази енергии върху земята.

И земята, се удостоява вече с един нов тласък към космичното хармонизиране. Трябва да стане едно ново космично хармонизиране. Трябва някои от съществата да имат връзката със съществата от другите планети. Не случайно е дошла мисълта на учените да отидат на луната, а после на Марс и на друга някоя планета от слънчевата система.

Тия мисли идват именно от тия висши същества, които са напластявали тази мисъл в атмосферата. Нищо ново не може да дойде от другаде, освен от мислите на тия възвишени същества. Ако Духът не е посял, от къде ще вземете семе да посеете? Ако организмите на Духа не са израснали и дали плод, от къде ще вземете тия организми? Никъде ги няма. Само в царството на истината съществуват тия организми.

Под думата организъм ще разбирате това което се въплъдява. Има специфични организми, както и специфични прояви на природата. Това са все специфични организми на Духа. Природата е съчетание от специфични организми на Духа.

Виждате колко тя е разнообразни и хармонична. Достатъчно е ученикът да има този художествен усет, да има този ум, да открива съотношенията на тази хармония. Всичко е съотношения. Виждате колко видове съществуват в растителния свят, колко видове съществуват в животинския свят, в минералния сеят. Вие виждате и колко видове и състояния съществуват и в човешкия свят. Това са все богатства от организмите на Духа. Някои казват: „От къде са произлезли тия явления, тия сили, тия животни, тия растения и т. н.?“ Това са все специфични клетки на организмите на Духа. Това са животворни групи, които се въплъщават в битието. Една планета е един специфичен организъм на Духа. Едно слънчево ядро е един специфичен организъм на Духа, Това са все ядрени клетки в организмите на Духа, и тъй, Бог се проявява чрез своя Дух. Духът е първичното наследство, първичното начало в миросъзданието. И виждате как Бог се радва на тия организми, как Бог действа върху тия организми. И там животът е прекрасен, вечен, защото диханието на Бога е абсолютно движение в миросъзданието.

Ученикът трябва да притежава едно средство, т. е. трябва да притежава един светилник, който да бъде запален от огъня на светлината на истината. Ученикът трябва да има приятел - същество, което олицетворява силата. Значи, трябва да има като приятел едно същество и един светилник. А то е сърцето и ума. Сърцето е приятеля, а умът – светилника. Приятелят е душата, светилникът е Духа. Не може без тях.

Кои са приятелите в Школата? Приятели на ученика са и светлината, и рожбите на светлината. Всички слънчеви системи са все приятели. Те няма за кого да жертват своето съществувание, освен да създават условия, за да се проявяват техните приятели.

Както виждате, всички ония върховни сили, които провеждат живота не слънчевите системи, това са все колосални сили, които подготвят условия да се развият до абсолютнюта максима на развитие душите в миросъзданието.

Ученикът има много приятели. И ако казахме, че. ученикът има един приятел, то ние разбираме, че той трябва да се ръководи от една централна мисъл. Тази централна мисъл е проектирана от силата и светлината. И като казваме, че има един светилник, то е да бъде проектирана светлината в истината.

Светлината ли ще се проектира в истината или истината ще проектира в светлината? Ако светлината не е проявена, ще се види ли полето на истината? Значи, проекциите това са все светлинни сили, които отъждествяват света на истината, т. е. проявяват абсолютната способност на Бога.

Това е истината. Извън тази истина вие не може да имате абсолютно понятие за действащите сили на Бога. Вие ще ги проведете като абсолютни сили само чрез способните сили на истината. А там са, както казахме силата светлината, любовта, мъдростта и т. н. Движението, еманациите на мислите у Бога създават истината. Когато казваме истина, това подразбира проявление на Божествената мисъл, защото Божествената мисъл е абсолютна. А там където има абсолютно действие, там всичко е истина. Значи, действащите абсолютни мисли на Бога отразяват светлината на истината. А това отражение пък е отражение от човешката душа. Тези мисли идват като отражение.

Колкото и да е трудно, колкото и да ви са вижда мъчно за постигане, ние ще потвърдим, че най-лесно е да работиш със силите не светлината на истината. Те за най-положителни, защото там няма отклонение, няма затъмнение, няма неизвестност. Те са положителни, абсолютни и по чистота, и по красота, и по движение, и по отражение. А колко лесно е да работиш с абсолютните сили.

Кой ще работи? Оставете Божественото у вас де провежда великата работа. Ако можете да направите разграничение, кога вие работите и кога Божественото работи, вие сте спасени, т. е. вие сте тържество,

Духът именно прави това давление, за да може да се отразите в Божественото, да станете едно отражение на Божественото. А това подразбира абсолютна чистота и девственост.

И тъй, вие трябва да отразявате Божественото в себе си. Разбирайте ни само правилно. Отразите ли Божественото в себе си, вие сте вече в състояние да се посеят семките на Божествените организми във вас.

Трябва да стане едно посяване. А това посяване ще стане само тогава, когато у вас има вече пълно отражение на Божественото,

Ние в миналото говорихме за Божествените организми, а сега потвърждаваме отражението на тия организми. Те се отразяват като художествени прояви в силата и светлината.

И тъй, работете с тия сили. Работете с това отражение в себе си. Нека кормилото се поеме от това отражение на. Божественото у вас. От него да се ръководите. Оставете Кормчията да дирижира, да ръководи, да напътва вашата платноходка.

Ние я наричаме платноходка, защото там липсват моторите. Моторите, това е човешко изкуство, а платноходката е Божествено, защото тя се дирижира от въздуха, а моторите от минералния свят. Оттам се взема гориво и моторът се привежда в движение. Затова казваме, че е човешко изкуство. Платноходката се движи от Божествените енергии.

Впрочем, и горивото на мотора е Божествено, но се взема, от минералния свят, докато въздухът, вятърът е от менталния свят, от по-висш свят,

И тъй, там където има светлина и сила, там словото е живот. А колко е необходим животът. Ако няма живот, няма да има запалена свещ, няма да има приятел. Приятелите ще дойдат само там, където има дихание на живот и светлина. Тя свети само там, където има дихание на живот. Ако няма движение, не може да се запали светилникът, няма да има разнообразие за твоя приятел. Следователно, всички действащи сили, които координират вашия живот, са все сили, споени с нектара, с еликсира на светлината и силата на истината.

И тъй, нека да остане това чудо, което да ознамени епохата на силата на светлината и силата на истината, която провежда гениалната, мировата, абсолютна мисъл на Бога.

Варна, 1.12.1958 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...