7. Свещената работа на истината

[Ани]

СВЕЩЕНАТА РАБОТА НА ИСТИНАТА

Разгледахме истината, силата на истината и светлината на истината. Сега ще навлезем в свещената работа на истината.

По начало се разбира, че силата е работила. Така също се разбира, че и светлината е работила. Следователно, трябва да имаме дадена работа, работа която да оправдае действащите сили, колко те са били положителни, какво съдържание са имали, колко са били светлинни, абсолютни. Затова налага се да се разгледа и свещената работа на истината.

Свещената работа на истината е пълното, абсолютното доволство на Божия дух. Нали и Духът провежда системна работа? Затова той трябва да хармонизира действащите сили. Но да не се разбира, че работата на Духа няма нищо общо с работата на истината, светлината и силата. Напротив, за да се проведат известни задачи в една школа, да се разрешат тези задачи по-лесно, трябва непременно да се сложат известни коефициенти.

За да може да се разреши задачата по-лесно, Духът улеснява ученика във всички направления. Например, ученикът е в стълкновение със силата. Той чувства това. Той е в стълкновение и сне светлината. Той я изживява, чувства я. Но има и друго едно положение: ученикът вече по вътрешен път вече чувства че е в стълкновение с една абсолютна завършена работа, както в природата, така и в миросъзданието. Той чувства, че има  нещо съвършено, завършено или съвършено отъждествено. Тия състояния се предават посредством законите на непреривната трансформация на деятелните сили в ученика.

Все пак в ученика има деятелни сили, които са и светлина, и работа, сили конто са и движение, и трансформация. Затова. ученикът по вътрешен път, по пътя на едно логично размишление идва до онова положение, до онова състояние да чувства, че живее в един напълно завършен свят или че е в непрекъсната връзка с дадените сили, които са провеждали и ще провеждат великата система на свещената работа.

Това именно провеждане импулсира ученика, за да може той като индивидуални сила да има устрема, да има способността да се хармонизира с другите действащи сили, които са с по-голям коефициент, с по-голяма възможност, е по-голяма сяла и о по-голяма светлина.

Благодарение не това вътрешно чувство той вижда света вече таке добре устроен. Той знае вече, че майсторските сили, великите художници и композитори, великите хора на науката, великите посветени са работили със свещените правила, които са ознаменували и великата работа.

Няма по-свещена работа, няма по-съвършено проявление по-съвършен събитие от великата работа на истината. Накъдето и да погледнете, накъдето я да да проектирате своя ум, своята мисъл или своите чувства, или със своето съзнание, навсякъде ще се натъкнете на тия завъртени сили, които са велика работа на истината.

Има едно вътрешно чувство, което борави с много префинени органи, с много префинени способности, с много и качества, което непосредствено открива тази велика съвършена работа на истината.

Има едно такова Божествено чувство, един такъв Божествен елемент в човека или Божествена способност, благодарение на която ученикът вижда вече цялата природа, цялото миросъздание безсмъртно, вечно, безкрайно. Той вижда, че животът няма край, че животът е непреривен от своето начало до сега и за в бъдеще.

Благодарение на този вътрешен усет, на това Божествено присъствие в ученика, пред него се откриват хоризонти, безкрайности, които са поле на великата завършена работа на истината.

Щом ученикът знае за великата работа на истината, той вече поема ангажимент, включва се в тържеството на тази велика работа и за него престава да съществува съблазънта, че животът е смъртен, че животът е суета, ограничение. Той вижда вече, че животът е велика начало, безкрай, че той е едно съвършенство, една велика идея, за която е необходимо гениална мисъл, съвършено съзнание, за де се разбере.

Ето перспективите, които са като подбудителни причини във вътрешния живот на ученика и той вече търси своите подобни, търси своето начало, търси своето бъдеще, своето безсмъртие.

Той ще намери своето безсмъртие само във великата, в съвършената работа на истината. Там е неговото безсмъртие, защото по начало силата на истината и светлината на истината са безсмъртие. Затова са създали и велика работа в миросъзданието.

За да може да бъде мисълта осветена, да бъде обгорена с тия вълни на великата истина, на ученика предстои едно епохално посвещение, едно епохално изживяване.

Трябва да се изживеят нещата, за да бъдат те опит. Ученикът никога не се обляга на неопитаните неща. Той е един велик опит в свещената работа на истината. Не можеш да говориш за свещена работа извън истината. Всяка една работа може да бъде делова, може да бъде реална, но не присъстват ли творческите сили, т. е. силата на светлината на истината, тя не може да бъде абсолютна свещена работа,

Единствено ученикът се стреми към тази абсолютна свещена работа, затова всички явления са аксиоми за него, са истина. За него няма вече безпорядък. За него не съществува ограничение, защото всяко движение, колкото и да е микроскопично, събужда в него известен критерий да види действащите сили, които го ръководят.

Благодарение на тази микроскопична сила в ученика, той се сдобива с опитностите на много действащи сили и идва до едно такова състояние, когато напълно осъзнава, че има много помощници, че има много действащи сили, които са негови проводници, които го свързват с гениалното, с идейното и безсмъртното в битието и ученикът става една действаща оперативна сила. Ето защо, ученикът извършва вече една работа.

А кой ще класира неговата работа? Само истината. Истината ще класира неговата работа - дали тя е свещена или е само някакво движение. Ако всички енергии, които се движат има кой да ги канализира, да ги трансформира, те произвеждат дадена работа. Единствено посветеният ученик е, който може да ги канализира, да ги трансформира в деятелност на свещена работа.

Да се занимава ученикът с тия абсолютни, градивни сили, за него е вече една епохална епоха. Всеки ученик трябва да дойде до епохална епоха, защото само епохалната епоха показва, че ученикът се е посветил в светлината, в силата, в работата на истината.

Какво велико предназначение е това да имаш работа, която е ръководена от силата на светлината. Това подразбира абсолютно да знаеш, абсолютно да можеш, абсолютно да работиш, абсолютно да хармонизираш, абсолютно да трансформираш.

Това е свещена работа. Не е работа да ядеш, да пиеш. Това са все процеси. Даже и да мислиш е процес, и да се движиш е процес. А може ли без процеси? Не са ли процесите работа? И те са известен род работа, но ние говорим за свещената абсолютна работа на истината. Там са изключен нисшите сили. Процесите са опити, а свещената работа е действителността.

Ще работиш с действителните абсолютни сили, а в процесите ще имаш известни сили, които още не са ориентирани, още не са класифицирани. Затова ние напомняме на ученика, навеждаме тази мисъл и вярваме, че той ще заработи и то във висша валенция, с висши трептения в съзнанието му.

Правим тия разграничения, защото ако не ги направим, той винаги ще се чуди и ще казва: „Дали аз работя свещена работа или нисша. Дали моето вдъхновение е Божествено или не е.“

Ученикът трябва да бъде положителен, да няма „дали“. Той трябва да бъде абсолютен. Така говори истината. Така тя е зарегистрирала своята работа в минералния свят, в растителния, в животинския, в човешкия, в ангелския и в Божествения свят.

Тя строго ги е зарегистрирала, защото тя е единствената, която познава най-нисшата степен и най-висшата степен. Тя е единствена, която знае за ония първични моменти, за резултатите в нисшите светове и за великото бъдеще на великата работа, защото тя е свидетел на всичко в битието. Без нея нищо не се е проявило, нищо не е станало. Когато върховните сили са проектирали нещата, те не са ги проектирали без истината. Тя е присъствала. Тя е арбитъра, тя е прокурора. Нали когато се завежда едно дело, трябва прокурорът за си каже думата?

Велик прокурор е истината. Тя казва правото, тя подрежда правото. Тя е неизменна по отношение на правото.

Сега вие искате да знаете къде сте, какво сте и какво ще бъдете. Много неща са ви известни. Вашият живот е инертен. Той няма движение, няма трансформация, няма поляризация. Защо? Защото средата, условията, които ви обграждат са доста груби, материализирани. Сега се внедрява мисълта, че няма бъдещ живот, че няма бъдещо съществувание.

Няма бъдеще съществувание? . . . Ако няма бъдеще съществувание, ние къде ще бъдем? Ние, цялата природа, ние, а цялото битие, ние, първичното в битието. Къде ще бъдем? Животът е работа на великата истина. Понеже истината е абсолютна в своето съществувание, то и животът е абсолютен. Не може работата на истината да не бъде абсолютна. Тогава тя не е истина.

И тъй, ще знаете: всяка една работа, която е безсмъртна, е дело на истината. Всяко едно дело, което е увенчано с безсмъртие, е дело на истината. Всяко едно дело, което се ознаменува с безсмъртие, е дело на истината. Всяка една философия, изкуство, творчество, музика, щом придобива облика на безсмъртие, е дело на истината.

Истината е, която дава прекрасните образи, съвършеното подобие. Тя е, която украсява и природата, и небосвода. Навсякъде ще видите истината. Целият небосвод е украсен с присъствието на истината.

Виждате как Бог работи чрез истината, как Бог провежда силата и светлината чрез истината. Ако има едно голямо тържество на върховните сили, то е тържеството - свещената работа на истината. Затова нито една върховна сила на се смущава, щом знае, че съществува велика работа на истината. Тя знае, че когато и да ученикът ще бъде озарен от светлината и раздвижен от силата на истината.

Колкото и да изживява ученикът болезнени състояния, трудни моменти, те знаят, че когато е подет от ръката на истината, той непременно ще се вгради в свещената работа.

Сега какво трябва? Сега трябва като венец на едно пълно съвършенство ученикът да се вгради в свещената работа на истината. Вгради ли се като такъв работник, той е вече изпълнител на тоновете на хармонията и е приложител на числата, на аксиомите на истината.

Ето каква действаща сила е посветения ученик, който се е вградил в сферите, в безкрая на творческата работа на истината.

За да засегнем този въпрос, ние имаме за задача ученикът да погледна по-дълбоко, да огледа нещата по-обстойно, за да няма в него вече съблазън за някакви неизвестности, които да го хвърлят в съмнение.

Изключено е съмнението за ония сили, които са в свещената работа на истината. Това добре запомнете. Колкото и отрицателните сили да искат да искат да внушат, да препятстват, вътрешната светлинка, вътрешният усет, вътрешната реална действителност не могат да загасят, защото тя е дело на свещената работа на истината. Бог мина през истината и се въплъти в човека.

Как ще примирите тази истина: „Бог мина през истината и се въплъти в човека?“ Бог дойде в човека като истина. Там няма тайни, няма скрити, няма тъмни неща, защото у Бога те не съществуват.

За да се достигнат тия предели на разсъждение, ние пак ще подчертаем, че единствените сили в ученика това са: неговата мисъл, неговото съзнание, неговият дух и неговата душа.

Много фактори има в ученика. Кого да слушаме? Вярно е. Благодарете, че има много фактори. Те са авангарда, който ще се включи във великата работа на истината. Колкото повече фактори има, толкова повече способности има и по-добре ще се владеят многото и многото способности и възможности у Бога. Така че, това да не ви плаши, да не оскудява вашия дух. Напротив, вие знаете, че имате едно сърце, което чувства, че имате една воля, която действа, една мисъл която прониква и едно съзнание което запаметява. Това са все способности на вашата душа, на вашия дух, на вашата сила и на вашата истина.

Колкото повече се разглеждат нещата от тази висота, от тия полета, толкова повече някои спомени се възпроизвеждат във вътрешното състояние на ученика. Колкото природата и да е заличила от паметта на учебника неговото минало, все пак се долавят някои спомени. А това е важно.

Нека възкръсват ония спомени, които напомнят за една свещена работа. Ние говорихме в миналото размишление, че всичко минало е вече старо, нисше, но има някои неща, които са подчертани като златни нишки върху даденото платно. Тия златни нишки при осветление дават едно отражение, което произвежда дразнене в съзнанието на ученика и в него се събужда това желание.

Какъв приток са тия златни нишки върху платното, което той е изтъкал. . . Колкото повече златни нишки се забелязват върху това платно, толкова и самодоволството е по-голямо.

Могат ли да внесат съблазън тия неща? Не, ученикът ги има само като резултати, които му дават вдъхновение, за да се яви едно желание в него да втъче повече златни нишки.

За в бъдеще ученикът трябва да изтъче едно платно само от златни нишки. Да няма никакви примеси. Кое е това платно? Това е неговият живот, Платното представлява живота. Колкото повече той е изпълнен със златни нишки, колкото повече е изпълнен с идеални мисли, толкова повече неговият живот е идеален, светлинен, съвършен.

За да може философията на тази съвършена работа на истината да се асимилира от съзнанието на ученика, в смисъл да се проучи детайлно, той трябва да владее изкуството на вдъхновение, Той никога не трябва да го изпуща из предвид, В своето движение, в своите занимания, в своите сънища той винаги да подържа една такава връзка, да бъде в непреривно вдъхновение, защото ние казахме, че вдъхновението е дело на Божия дух.

Колкото повече присъства Божият дух, толкова повече ученикът се вдъхновява, заработва и като резултат произвежда елементите на велика свещена работа. Необходими са такива елементи. Елементите са основа в битието. Ако нямаше елементи, нямаше да има и битие. Елементите са организмите, клетките на Божествената способност. Не може без такива организми. Трябва да има нещо, което да вземеш, за да създадеш. Ако нямаш материал, как, ще създадеш известно произведение? Трябва материал.

Къде ще търси ученикът материал на вдъхновение, материал на безсмъртие? Къде има такива магазини? Такива магазини има само в царството на природата, само в царството ща Божия дух.

Изкуство е ученикът да може да владее тази способност, да се добере до тия съкровищници, до тия резервоари. Затова е казано в школите: ученикът трябва да придобие изкуството да става невидим, т. е. ставаш невидим, когато си решил да вземеш нещо, което другите го нямат. Има такива положения.

Кой може да направи това? Само този който е осъзнат, Само той може да прониква, да прави такъв риск, такива опити, да взема такива елементи, които другите нямат.

В миналото се е казвало да вземеш безсмъртния еликсир, Само в складовете, само в съкровищницата на истината съществува безсмъртния еликсир. Затова пътят на ученика е към царството на истината. Но той ще достигне до там само като посветен работник. По пътя на свещената работа ще достигне до съкровищницата на истината. Това е необходимо и то много необходимо. За да обезсмъртиш себе си, трябва да имаш дух. Трябва да се одухотвориш. Без одухотворение няма безсмъртие. Значи, трябва да вземеш отнякъде, за да се одухотвориш.

Това е привилегия на ученика, защото той има от къде да вземе. Всички съкровищници на Духа са на негово разположение, стига той де се включи между работниците, между майсторите на великата работа на истината.

Но ще дойде мисълта: „Можем ли ние, такива каквито сме сега, понастоящем, да извършим известна работа?“

Да. В бригадите на великите работници има и такива с по-малки способности. И те извършват, и те помагат, и те съдействат на великата работа. Затова е казано, че ученикът трябва да има съученици, чрез които да може да прониква в тайните, защото тогава умът, способността са колективни, т. е. ученикът трябва да бъде най-големия приятел. Всички чисти, всички възвишени и способни сили да го познават.

Край него постоянно минават работници, майстори, посветени и в каквото и затруднение да се намери, те ще му помогнат. Това не ще рече, че ученикът трябва да очаква другите да му помагат, но той не трябва да отрича и помощта, защото помощта е велика работа на духовете.

Така и ученикът трябва да помага на своите съученици, като се включи във върховната велика работа на истината.

Ако тази лекция се изнесе долу, в нисшите полета, кой ще я разбере? Там царува егоизъм. Никой няма да я възприеме, защото тя е пропита с алтруизъм, е братолюбие, с вдъхновение и безсмъртие.

И тъй, имаш вече физиономията, имаш вече образа на великата работа. Работи в този дух, за да опиташ същината на истината. От това се нуждаеш, защото ти не знаеш още що е истина. В истината са изключени всички несъвършенства. Щом едно дело е несъвършено, в него няма истина.

А не е ли истина това, че ние сме несъвършени? Да, истина е, че сте несъвършени, но ние говорим за абсолютната велика истина. Ние говорим за Началото. Ние се вживяваме в абсолютните действащи сили, които обезсмъртяват посвещаващите се сили.

Стремежът трябва да бъде крайното посвещение. Никакво отклонение от този път. Крайното посвещение подразбира великата работа истината.

Колкото и да ви говорим за истината, тя все ще бъде неизчерпаема. И благодарение на това че тя е неизчерпаема, се явява идеята за безсмъртието. Благодарение на тази идея за безсмъртието идват всички други способности, които Духът внася в ученика, за да може де обезсмърти същините, които са централна ядка за Божественото в него. Трябва да има една централна ядка, върху която е въплътено Божественото. Божественото се въплъщава.

Виждате, че в ученика има една такава централна ядка, където Божественото се е въплътило като Божествен живот, като алхимически еликсир. Затова в ученика понякога се оформят, се организират такива идейни мисли, че той наистина се втопява в реалността на живота. За него е толкова лесно в момента да познава движението на живота.

Има ли място да се коментира свещената работа на истината? Какво значи коментар? Често пъти възниква коментар по повод на някои спомени. Спомняш си нещо и коментираш даденото явление. Има и отрицателен коментар, но ученикът трябва да се стреми винаги към положителните коментари, които събуждат някои спомени и разумно ги съчетава и свързва в момента с дадените явления, които могат да му съдействат в някои отношения.

Може да се коментира например за работата на истината. Понеже работата на истината е свързана и с работата на ученика, свързана е и с работата на неговия дух, с работата на неговата душа, с неговата воля, явява се и коментар, т. е. размекване, критика.

Може ученикът да критикува, но критиката му трябва да бъде истина. Може да коментира, но коментарът му трябва да бъде истина. Всичко в него трябва да бъде облечено в дрехата на истината. Всичката негова работа трябва да бъде така завършена, така построена, че да бъде велика работа на истината. Така да бъде украсено не ето за него, че да може да вижда красотата на истината. Целият животински свят трябва да бъде за него така разумен, че да може да вижда красотата на истината. Целият растителен свят трябва да бъде за него такава прекрасност, че да вижда в него красотата на истината. Същото е и с минералния свят.

Минералният свят си има свои особени ефекти, но в тия ефекти той трябва да вижда свещената работа на истината. Във всичко което изпълва миросъзданието, което хармонизира, което е хармонизирано, той трябва да вижда свещената работа на истината. Той трябва да вижда всички велики хора, хората на свещената наука като работници в свещената работа на истината.

Може ли да се измери мисълта? Мисълта на се измерва. Измерват се тъканите, клетките, органите на мисълта. Не трябва да се изнасилват нещата. Изнасилването е стар метод. То е метод на отрицанието. Вие виждате какво става в нисшите светове. Какви, ли не деяния се правят, какви ли не действия се прилагат върху съществата, за да могат да ги дресират. Но ученикът се. освобождава от дресирането. Освобождават го от методите на дресирането. А това е велика привилегия. В миналите лекции ние говорихме много за свободата. Единственото висше състояние в ученика това е да бъде той свободен.

Кога ще ви освободим? Има още доста много, наслоени неща, които са като наслоени плодове във вас. Пазите ги като свещено наследство. В известни моменти не е лошо да ги пазиш като свещено наследство, но да ги пази посветения ученик във свещената работа на истината, това не е потребно. Той трябва да бъде така свободен, както е свободен слънчевият лъч, даже по-свободен от него, но ние така ще го сравним. Когато слънчевият лъч е напуснал централното ядро, той не е помислил нито за облекло, нито за вода, нито за възлюблена, нито за приятели. За нищо не е помислил. Той е тръгнал като абсолютно свободна сила да извърши една велика работа. Следователно, всеки едни ученик трябва да бъде построен като слънчевия лъч - да забрави всички нужди.

Нима мислите, че слънчевият лъч няма нужди? Щом изхожда от едно централно ядро, от един център, навярно и той е бил зависим от някои сили, но в своята готовност той всичко е напуснал,

Даваме ви за пример това, за да можете да си съставите поне едно малко понятие за свободата.

Трябва да бъдете свободни. Когато дойде момента да мислиш за свещената работа на истината, нищо не трябва да жалиш, за нищо не трябва да съжаляваш. Нищо нямаш, разбери. Всичко ще напуснеш.

Може ли? Ще питаме слънчевите лъчи дали може. Но ще възразите пак: „Нали имаме тяло? Какво ще стане с него?“ Няма да се интересуваш от тялото. Заминавай. Бог да прости твоето тяло. Това е то свобода.

Но пак ще дойде мисълта: „Ограничиха ни тук. Трябва да изпълним някои задължения. Имаме кармични връзки. Нима трябва да нарушим закона?“ Щом се ръководиш от абсолютния закон на свободата, всички други закони ще оставиш. Това е истината. Това е и свободата.

Малко тежка работа: ами дъщерята, ами сина, ами братята, бащата, къщата, приятелите? Малко тежка работа, но за посветения ученик е определено да бъде абсолютно свободен. Спомняте си онзи велика мисъл на Христа, която е записана в евангелието: „Моето царство не е от този свят.“

Върховното ръководство чрез Христа е провело доста велики системи. Казани са доста големи истини. Христос познаваше напълно свещената работа на истината, затова каза: „Истина, истина ви казвам. . .“

Кой може да каже истината? Истината може да я каже само този, който я знае, който е бил.

И тъй, вдъхновявайте се от тия казани слова: „Истина, истина ви казвам. . .“ Това е първото велико събитие на земята. Земята дотогава не е помнела образа на истината. Христос пръв даде образи за истината, а сега ви се говори за свещената работа на истината, т. е. да се вградите в действащите сили на истината.

Варна, 15.12.1958 год.