9. Из светлите хоризонти на истината

[Ани]

ИЗ СВЕТЛИТЕ ХОРИЗОНТИ НА ИСТИНАТА

За да отидеш на работа, трябва ти обект. Работата подразбира дадени условия. Хоризонтите са едни добри условия. Специално за окултния ученик хоризонтите представляват най-богатата среда, най-богатите простори, при които той може да разшири своята деятелност своите перспективи като мисъл, като чувства и като изживяване.

Трябва да имаш простор. А за да имаш простор, трябва ти хоризонт. Хоризонтът обикновено се приема като почва на изгряващо слънце. В природата, в битието, навсякъде има почва, навсякъде присъства дадена материя.

Някои от големите педагози на религиозната философия мислят, че колкото повече се издигат в необятните сфери, толкова повече отсъства материята. Това е заблуждение, това не е вярно. Материята присъства без изключение в цялото миросъздание. Тя е дадено условие. Тя е онази клетка, където присъстват организмите на Духа. Нали трябва да има клетка, където трябва да присъстват известни, били те динамични или психични сили?

Трябва да има клетка. Тази клетка съдържа тия именно префинени, лъчисти организми на Духа. Следователно, колкото и да иска да се освободи ученикът от материята не може, освен да трансформира материята в лъчисти зародиши, в лъчисти начала. Ако мисли, че може да се освободи от материалните субстанции, той няма да може да има връзка с материалния свят.

Материалният свят е едно наистина доста сложно начало. Ученикът трябва винаги да има в предвид тази субстанция на материалния свят, да я проучи най-щателно, най-проникващо, за да може да разбира пулса на този свят, да може да схване онази сложна диктовка по отношение неговия свят. Той има една сложна диктовка, един сложен импулс, който се проявява като материална душа.

Виждате, че материята е една душа. Щом е душа, това подразбира, че първичният живот е проникнал в детайлите на системния промисъл. И физическият, и целият материален свят е един системен промисъл. Затова ученикът не трябва да греши, не трябва да пренебрегва нещата, не трябва да ги излъчва от себе си, не трябва да ги отклонява. Тук именно е грехът - да отклоняваш известни сили, които са във връзка с теб, които са съчетание в теб, които са една душа, която има връзка с твоята централна душа.

Виждате, че колкото по-голяма е връзката на централната душа, толкова повече Промисълът е в една система по отношение тази централна душа.

Ние засягаме специално системата на Централната душа, за да може най-после ученикът да има една ясна представа, една опитана истина, какво е той по отношение на Всемирното, на Голямото, на изобилната душа.

Когато застъпваме идеята за светлите простори на истината, ние посочваме пътя към централната душа. Трябва да има път, т. е. трябва да има изгрев. Няма ли процес на изгрев, няма простор, няма хоризонти.

И тъй, за да може ученикът да се запознае с детайлите на тази централна душа, той трябва да има хоризонт, т. е. изгрев.

Виждате как велико и системно е подредена цялата природа, самото миросъздание, виждате как планетата майка Земя се движи към изгряващото слънце. Така и онази централна душа се движи към изгряването на Божия дух. Затова ученикът е свързан с изгрева.

Ученикът има перспективи и хоризонти, за да може неговата централна душа да се свърже с перспективите и хоризонтите на изгряващия Божи дух. А и изгряващият Божи дух има силови лъчи, които проникват като организми, като жива безсмъртни организми в тялото на неговата централна душа.

Това е формата, която ученикът трябва да овладее добре, за да може да централизира своето съзнание в нея и така да проведе своята деятелна работа, че да има вече осанката, светлината на великата работа на истината.

Когато засягаме въпроса за централната душа, не можем да нямаме предвид и централното присъствие на Божествения дух, Има едно централно присъствие, има голямо давление върху способностите и съзнанието на посветения ученик. Централното с централно се познава. Върховното с върховно се познава. Има отношение. Следователно, колкото повече централната душа има ония притоци на светлинните, живи, абсолютни лъчи на Божия дух, толкова повече тя става мирова централна система, подобна на едно слънчево ядро. И така, всяко едно слънчево ядро е една централна душа и около тази централна душа са се въплътили много слънчеви лъчи на Духа, които са внесли богатата система на безсмъртните организми на Духа.

Как ученикът да се ползва от тия безсмъртни организми? Ученикът ще се ползува богато с тия организми, когато използува прииждащите слънчеви лъчи. Те са душа на тия организми, те са пластиката на централната способност на Духа. Тази пластика трябва да се въплъти, за да може радиацията на душата да стане по-светлинна, по-динамична, по-мистична, по-космична.

Трябва притоци на космичните системи. Притоците на космичните системи трябва да бъдат във връзка с тази душа, за да й откриват пътищата към космосите. Душата трябва да има връзка с пътищата на космосите. Щом тя се с обособява като едно централно ядро, трябва да има отношение към всичките слънчеви ядра и планети. Така както планетите имат отношение, връзка с човека, така и човешката душа. трябва да има деятелност, идея за всяко едно космично тяло или слънчево ядро.

Виждате как тази централна душа приема всички способности на по-висшите централни ядра в миросъзданието. Тогава казваме, че човешката централна душа е подобие Божие.

Защо е подобие Божие? Защото има всички ония системни сили като радиация, които я свързват с богатото наследство - безсмъртните организми на Божия дух. Всичката тайна се състои в тия безсмъртни организми. Те са ония дееспособни сили, които разкриват сложната работа, великата работа на Божествения дух, Тази велика работа е символ на истината. Ако не бяха тия безсмъртни организми на Духа, нямаше де съществува съвършената система на истината.

Когато застъпваме въпроса за съвършената абсолютни система на истината, ние я свързваме с богатото присъствие на централната душа.

Виждате какво преимущество, каква привилегия има човешката душа - да бъде във връзка, в контакт, да бъде в замисъла и промисъла на тия безсмъртни организми на Божествения дух.

Те са в цялата система на миросъзданието. Колкото и да се добира съвременната наука до някои специалности, до някои специфични елементи, тя още не може да дойде до детайлите, до специфичните системи на тия организми. Всеки един организъм е тон, число и система. И всяка една система е изразена в даден цвят.

Колкото повече тия цветове се внедряват в централната душа, толкова повече тя придобива едно светещо, едно облъчено тяло. Тогава казваме, че това тяло е централно ядро. И човешката, душа трябва да бъде облъчена така, както е облъчено слънчевото ядро.

Ние не вземаме слънчевото ядро като централно. То е централно само по отношение на слънчевата система. Слънчевата система дава идеята, че централната човешка душа трябва да има система, т. е. да има и други системни ядра, които със своите способности и със своите организми да са централизирани към централната човешка душа.

Кои са тия същества? Това са всички ония посветени души, които се окачват към една светеща верига към великото познание. В това именно се състои и великото познание - да може всяка една душа да се скачи към тази верига или към тази система, която има за задача, за обект абсолютната система на истината. Тогава всички велики духове и богове ще съзерцават тази система и ще я хроникират в аналите, в тайните на великата съкровищница на миросъзданието.

Виждате как тази централна душа може да присъства със своята система в едно миросъздание. Не че то е ново, но промените на душата, промените на системата създават нови специални състояния. А това е важно. То е толкова важно, колкото е важно, когато ученикът казва, че живее и трябва да живее.

Да, той живее и трябва да живее. Следователно, той е преливащ живот в миросъзданието, в безкрайността. Трябва да се създаде една такава мисъл. Ако не се създаде такава мисъл, той ще остане с ограничено мирозрение, което ще го държи в известно състояние на процеси.

И тъй, когато ученикът има светлинните хоризонти на изгрева, у него има вече идея. Каква идея? Че ще стане светлинен, защото всеки изгрев носи светлина, а светлината е една от безсмъртните идеи. Тия безсмъртни идеи са светлинните хоризонти на изгрева, който е символ на абсолютната система на истината.

Ето една специфична, една колосална, една безсмъртна работа, в която ученикът се посвещава, за да не бъде изостанал в познатите за него степени.

Трябва да се освободиш от известна степен, защото всяка степен е дадено ограничение. За да се освободиш от тия степени, трябва да имаш непременно идеал за този изгрев, за този хоризонт на истината, Не може без него.

Но ще кажете: „Ако вървим към този хоризонт, къде ще стигнем? А и хоризонтът не е ли ограничение?“ Колкото повече се втопявате в този хоризонт, толкова повече се въплъщавате в изгрева, т. е. в безсмъртната работа на истината, защото ние казахме, че изгревът подчертава безсмъртните дела на истината, Без безсмъртните дела не може да има работа. Работата подразбира безсмъртно дело,

И тъй, колкото повече ученикът е във връзка с безсмъртните дела на истината, толкова повече в него се събуждат нови безсмъртни сили, толкова повече се въплъщават в него безсмъртните дела на организмите на Духа,

Ние ви говорихме за тия организми. Докато тия организми не се докоснат до вашата жизнена материя, до вашата жизнена субстанция, до вашето жизнено тяло, вие не можете да опитате присъствието на абсолютния живот на Божия дух.

Благодарение на прииждащите организми на Духа, природата, битието, миросъзданието е в чудна система. Значи, всеки замисъл на дадена система е плод от безсмъртните организми на Божия дух. Тия организми, присъстват навсякъде като закони, като елементи, като приливи, като отливи, Навсякъде ще ги срещнете, стига да имате това прозрение, това проникване.

Цялото битие е едно събитие от присъствието на тия безсмъртни организми. Те съдържат всички нюанси, всички тонове, всички краски, всички числа, всички безсмъртни приливи и явления. Те са най-великото събитие в миросъзданието. Те са и всички зародиши, всички способности в пластиката на съзнанието.

Колкото по-пластично е съзнанието, толкова повее се огражда то, толкова повече се въплъщава в системата на тия организми.

Ученикът не трябва да се чуди, че има още неоткрити тайни. Тия безсмъртни организми не са още открити даже и от доста големи посветени. Всеки чувства, че има нещо тайно, че има някаква подбудителна причина, но тя е неуловима тайна. Това именно скрито, това неуловимо са тия способни безсмъртни организми на Духа. Това е способността на Божии дух. Иначе вие не може да си го представите. Това е съвършена, абсолютна субстанция в първоначалието на Бога. Нали. Бог е най-способния, най-абсолютния, най-богатия? Нали той е най-върховния? Нали от него всичко е произлязло? Следователно, той се е проектирал чрез своя Дух. И този Дух е пластична способност като организми в битието.

И тъй, за да може ученикът да се обогати с едно добре устроено тяло, което да послужи като ядро за неговата душа, той трябва да възприема, повече способности от организмите на Духа.

Колкото повече организми присъстват, толкова повече неговият дух се обогатява с едно богато наследство. Не е чудно тогава, че ученикът започва да се проявява в дадени области, в дадени изкуства, в размишление, в разум или в дадена дейност. Тия пластични органи не са инертни. Те на могат да бъдат в застой, защото по начало са Дух. Следователно, тяхното присъствие е духовно присъствие. Тяхната система е духовна система. Тяхната способност е духовна способност.

Ето как ученикът трябва да чувства прииждащите сили от царството на Божии дух. Това е специфична вътрешна работа. Колкото повече той влиза вътре в себе си, толкова повече се открива като една вътрешна духовна система, толкова повее той е изявление като светлинни лъчи.

Ето централната работа на Божия дух. Трябва централната работа и то работа която да има поне 75% светлинен оттенък. светлинни представи, светлинно присъствие, защото ние казахме, че светлината се отъждествява с великата работа на Божия дух. Колкото повече светлина радиира в съзнанието и в мисълта, толкова повече присъствието на Божествените сили са резултат и дела.

Преди всичко делото. Делата са най-добрите предпоставки на истината. Тогава ученикът не е нито в отклонение, нито може да се мисли, че е една инертна маса, една инертна система, която няма цел, няма замисъл, няма задача.

Всичко трябва да се раздвижи. Трябва колосално движение, движение по посока към светлинните хоризонти на Божествения изгрев.

Нека тази мисъл бъде централна в нашите размишления. Трябва обект. Все пак ученикът трябва да има обект за да може да има и движение. А щом има движение, ще има и постижение.

Ще кажете, че тия неща са невидими за вас, не са още опитани, как можете да уповавате на тази система? Когато ви говорим, има едно същество у вас, което ни разбира, има една душа, която познава пътя към тия светли хоризонти. Ние сега на нея помагаме, разсъбличаме я, отнемаме от нея известни тежести, с които се е нагърбила от миналото.

Ние ще стопим тия тежести. Тя трябва да бъде лека, прозрачна. Тя трябва да има тези способности да прониква в най-далечните простори, в най-далечните хоризонти на истината. Всеки изгрев е истина, всяка проникваща светлина е истина.

Нека човечеството, което е във връзка с първичното, с Божественото да възприеме притоците на този изгрев, да се въплътят тия сили в него, за да затрепти човешката душа, да има една богата радиация, богат ореол, богата аура на присъстващи светлинни сили.

Трябва свещена работа. А за да работиш, трябва да имаш уреди, да имаш елементи, да имаш богата съкровищница, откъдето да заемеш уреди и да си послужиш с тях. Тази богата съкровищница трябва да бъде богата с еликсира на тия безсмъртни организми.

И тъй, ще знаете, че всяко ново пробудено чувство или способност е дело на тия безсмъртни организми. Всяка светлинна дейност е дело на тия безсмъртни организми. Всяка проведена художествена система е дело на тия безсмъртни организми. Всеки подвиг, всяко придобиване на дадено изкуство, наука или система е дело на тия безсмъртни организми. Всяко откритие, каквото и да е то, атомно или светлинно, е все дело на тия безсмъртни организми.

Ето с кои адепти, с кои сили ще работите. Работата ви е безсмъртна, защото силите са безсмъртни, защото тия сили предхождат вековете. Работата ви е художествена, защото тия сили са абсолютна красота. Те съдържат блясъка, съдържат цвета, тона, хармонията, съдържат диханието, затова са художествени, красиви.

За да имате художествен мироглед, зависи от това, дали са въплътени тия сили във вас. За да имате способността да откриете тайните на природата, на битието, трябва да имате присъствието на тия безсмъртни организми. Те са материала, те са душичката, която ще подвижи вашата душа в една или друга посока.

Колкото повече такива душички са въплътени във вас, толкова повече хоризонтите са светлинни, кристално светлинни. А това е една голяма придобивка. Да се намериш пред един хоризонт - прилив на необятна светлина, това е голяма придобивка.

Само безсмъртните организми на Духа ще ви дадат идея за истината, на светлината. Само безсмъртните организми на Духа ще ви дадат идеята за абсолютната система на истината.

Колкото повече се обогатявате е тия идеи за абсолютната система на истината, толкова повече у вас оживява колосалното, идейно, централно мигновение. Колкото повече централни мигове се съчетават у вас, толкова повече имате идеята за онова велико начално трептение, което се прелива във всеки даден миг като абсолютно ново прииждане. Тогава ние казваме, че очакването не ученика е свещен миг. Той очаква този именно свещен миг, мига на неговото свещено начало да се прояви то като една абсолютна велика работа.

Всеки елин ученик е свързан с тази системна работа и тя за него е вече насъщен хляб. Той се храни с нея, защото работата подразбира придобивка, изкуство, наука, познание.

Защо да се определи като работа? Защо да не се определи като някое друго действие или движение? Бог работи и всички същества трябва да работят. Способността работа е наследена от Бога. Той работи, затова и всички същества работят и трябва да работят. Важно е сега ученикът да разбере какъв процес е това работата. Нека той все повече и повече се стреми да отгатва тази тайнственост - великата работа.

Това са все способи на Божия дух. Той има още много способи, но те ще бъдат открити, когато ученикът се включи в абсолютното устройство на великата свещена работа, Тогава няма да има тайна, която да не се открие. Той това добре трябва да разбере.

Сега ученикът е в такъв процес като едно плодно дърво - трябва най-напред да пусне коренчета, да се укрепи здраво в почвата, после да даде стебло, после клони, листа - защитници на цвета, а цветът да даде плодове. Плодът е вече резултат на първичната система. Както корените са се укрепили така системно в почвата, така и ученикът трябва да бъде укрепен в почвата. Той трябва да има здрави корени, да не би да бъде повален от известна психична или космична буря.

Къде трябва да бъде закрепен? В материалната система. Той не трябва да забравя, че и в материалната система има богати заложби. Тия заложби са все организми на Духа, които са делата, началото на едно безсмъртно проявление.

Това е безсмъртно проявление. То никога няма да се загуби. Къде ще загубите материята? Не може да я загубите, трябва да я преобразите. Когато всички думи, всички духове са въплътят в абсолютната система на истината, какво ще стане тогава с материята? И материята ще се преобрази, т. е. ще се разцъфти и пробуди и ще премине в процеса на усъвършенстване, в процеса на посвещение и преминаване в абсолютната система на истината.

Дали тогава тя ще се загуби някъде? Не, тя ще бъде трансформирана, т. е. всички души ще се пробудят, т. е. всички духове ще еволюират от нисша система в по-висша система. Тогава грубата материя ще се превърне в светлинна материя. Тя пак ще бъде материя, но светлинна материя, където ще се въплъщават организмите на Духа.

Трябва да има въплъщение. Ако няма въплъщение, не може да има развитие, не може да има проявление. Следователно, ученикът трябва добре да размишлява, правилно ли се ориентира по тия доста колосални въпроси.

Днес материалистичната наука казва, че материята е случайно проявление, видоизменя се и изчезва. Но материята, това са все организми на Духа, които извършват една велика работа, на върховно провидение. Така, че всичко е живот, пластика, всичко е атом, светлина.

И ученикът е материя, атом, светлина. А това дава истината. Истината е комплекс от великата проява на Божия дух, Колкото повече способности на Духа се проявяват в ученика, толкова повече той вижда абсолютната истина,

Тук ние навлизаме в една друга специфична вътрешни област. Когато говорим за истината, ние провеждаме една абсолютна система на Божествената способност, на Божественото движение, на Божествената душа и Божествения дух. Тепърва предстои на ученика да се занимава със системата на Духа. А щом се занимава със системата на Духа, той открива и възможностите на Духа. А щом открива възможностите на Духа, пред него стои самата истина. Той вече няма какво да търси. За него вече няма тъмни пространства, необятни простори и т. н. Защо? Защото той е в центъра на вселената. Щом е в центъра на вселената, какво ще търси по краищата? Те имат връзка. Всички далечни царства са включени в царството на човешката душа.

Виждате колко е сложен светът на човека. Ако той би го открил във всичките му детайли и трептения, той си видял наистина богатото устройство, богатите способности на Божествения дух.

Сега някои мечтаят за слънцето, искат да отидат там или на друга някоя слънчева система, да проучват, да се радват и т. н. Всичко зависи от онова богато състояние, което е централна мисъл в ученика. Има ли тази централна мисъл, той е във връзка с всички централни ядра, с всички централни системи, е всички централни мисли, защото по произход, по качало те са едни и същи.

Но ще се зададе въпроса: „Нима Божествената мисъл е като нашата?“ Вашата мисъл има условия да бъде като Божествената. Вената душа има условия да бъде като Божествената душа. Вашият дух има условия да бъде като Божествения дух. Вашият ум, вашето сърне и вашата воля имат всички условия да бъдат олицетворение на Божественото. А Божественото навсякъде е едно и също. То е еднакво силно, еднакво светлинно, еднакво хармонично. Това показва, че можете да бъдете като фокус на всички централни сили, да ги привличате към своята централна душа. А знаете ли какво значи това привличане, това обогатяване? Това е да имаш всичките възможности, които имат организмите на Духа.

Богат е вашият свят, но трябва да се проведе напълно порядъка на царството на Духа. При един такъв порядък ученикът ще се ползува от изгрева, който изпраща своите лъчи от централната абсолютна система на истината.

Тия лъчи са новото утре, което е начална стъпка за всяка посветена душа, стъпка към царственото, към безсмъртното, към Божественото, към началото, към безкрая, стъпка към овладяване способността на Божия дух.

Това ви желаем. Да възтържествува Божественото с всичките му способности, с всичките му възможности, с цялата му красота, с всичките му художествени форма и живи образи и с цялото му подобие, за да може да се възцари у вас порядъка от царството на духа. Така да крепнете, че да се проявите като синове на Върховното, на Безсмъртното, на Абсолютното. Да се проявите като синове Божии.

Това е повелята, това е дъхът на Бога - да се въплъти във вас новата същина, т. е. да се обогати вашата душа и вашият дух с абсолютната мирова същина.

Бъдете истински проводници, за да може да потече Божиите мисъл в царството на ученика, за да има той тази възможност да се учи, да се просвещава, да се проявява. като безсмъртно дело, да се вгради в радиацията на великите работници, на великите скулптори и композитори, на великите мислители, философи, посветени и патриарси, за да може да се завърши курса, да се завърши великата работа – великата абсолютна система от царството на истината. Така да се проведе системата, че всяко движение, всеки поглед, всяка мисъл да бъдат система.

При провеждане на тази система нека не се отклонявате от  централната мисъл, която напълно е озарена от изгрева на светлите хоризонти на истината.

Това е едно важно събитие, което трябва да се проведе по отношение системната работа в мисълта, в делото, в чувствата и във волята, за да може ученикът все по-богато да крепне, де се стабилизира, да се ориентира, за да не попада под странични влияния и заблуждения.

Нека това безсмъртно начало се подчертае, което ще изгради гръбнака на мисълта, на светлината, за да бъдат те притоци за укрепване и възстановяване на абсолютната безсмъртна идея, за тружениците, за работниците, за светлите адепти, които са способни, идейни сили от света на Духа, защото светът на Духа е истинския свят на битието. Извън света на Духа няма никакво творчество, никакво битие, никаква система. Гениалната Божествена мисъл е въплъщение в дейността на Божия дух.

Това е абсолютната истина.

Варна, 12.1.1959 год.