12. Правото на истината

[Ани]

ПРАВОТО НА ИСТИНАТА

Има много явления, които не са правилно оценени, не са правилно отмерени, не са правилно проведени, не са правилно хроникирани. Има много явления, които трябва да бъдат поставени на една много чувствителна, на една много съзнателна, много прецизна проверка.

Когато ученикът оперира с известни сили, той трябва да, има една чувствителна преценка. да може да проверява хармонично действащите сили и силово действащите сили. Имаме хармонични действащи сили, имаме и силово действащи сили.

Те не са ли едни и същи? Ние и по-рано казахме, че има една разлика. Силата е едно нещо, хармонията е друго нещо. В хармонията минават силовите действащи сили. Не можеш да имаш хармония без сила. Трябва да имаш фактор, който да представи тази хармония.

Всички явления трябва да бъдат правилно преценени. От кого? От този, който търси истината. Ако търсиш истината по неправилни пътища, няма да се добереш до нея. Ако я търсиш по околни пътища, тя никога няма да има отпечатъци в твоето съзнание. Затова ние говорихме за истината като абсолютна начална сила в Бога. Тя е една абсолютност, в която няма никакви други примеси. Тя е чиста по начало. Тя е абсолютна в своята проява.

Щом се е проявила, абсолютна ли е? Да, има абсолютни прояви. Една от тия абсолютни прояви е истината. Тази абсолютна проява знае за всички други прояви. Тя е най-верния свидетел, защото когато са се проявили други Божествени атрибути, тя е била начало. Тя е началния оператор. Всичко тя е хроникирала и знае за дълбокия абсолютен замисъл на Първоизточника на всички явления в самото битие. И когато се говори право на истината, трябва да разбираме, че всяка проява трябва да действа по една правова линия.

Правото това е истината. Правото това е живота. Щом е право, няма сила в света, която може да ощети което и да е същество, било го в нисша или в по-висша еволюция, или от еволюцията на ангелските сили, или по-висшите от тях същества.

Правото е, което дава характера на всемирното съществувание. Навсякъде във всемира ще видите това право. Това право отразява великата система на истината. Затова, когато ти внедряваш тия вълни на истината в себе си, зарегистрирало се е едно особено действие - правото на истината.

Няма никакви други действащи сили освен правото. А в правото именно е силата. Там където- действа правото, там е силата. Силата не може да се изрази извън правото и истината. Ученикът това трябва да знае. Той трябва да действа с тия абсолютности, с тия абсолютни сили. Тия абсолютни сили се изразяват като едни абсолютни закони. Всички тия абсолютни сили се проявяват в мировата хармония. Следователно, мярката която ученикът трябва да притежава, е правото, т. е. той трябва да направи един системен, един абсолютен бихме казали Божествен анализ, къде е правото, как трябва да раздава правото, как трябва да гледа на нещата, за да има в тях построени линии на правото.

Ученикът не може да осъзнае, но правото му дава право да се добере до пределите на истината. Правото е, което дава равновесие. Правото е, което раздава блатата. То е, което раздава способностите. То стои в началото на всички способности, на всички явления.

И тъй, наред с другите фактори на истината е и факторът правото. Ученикът трябва да си зададе следния въпрос и да направи преценка: „Право ли е това или не е право?“ Ако изхожда от системата на истината, той ще прецени дали е право или не. По начало зад посвещението стои правото.

Така ще знае ученикът, за да има една системна еволюция, едно свещено усъвършенстване. Иначе той може да се обърка. Говори се за системата на истината, но не е лесно да се отгатне, да се разбере или системно да се проведе. Тя може да се проведе правилно само чрез една друга сила, за която вече говорихме - именно правото.

Право. Право ли е да се ползваш от благата на природата? Право ли е да се ползваш от слънчевите ядра? Право ли е да се ползуваш от мисълта и действието на други по-висши сили? Право ли е да претендираш за известни блага, качества и способности? Право ли е да се наредиш в редиците на възвишените същества? Право ли е да имаш ония способности, ония мисли, онова съзнание да проникнеш в живота на други планети или на други слънчеви ядра? Имаш ли право да се наречеш посветен? Право ли е да се наречеш Син Божи? Право ли е да заемаш място по стълбата към най-възвишените върхове на знанието? Да. Ученикът има това право. И понеже има това право, той може да претендира да влезе във връзка, да се въплъти в свещената система на истината.

Ето един метод, който ученикът трябва да знае. Това е методът да мери нещата с теглилката на правото. Затова е създадена и правна система в ерудицията на земята. Всички системи, които сега се провеждат на планетата Земя, са взети, са все въплъщение от по-висшите светове или както казахме от света на истината. Те са вълни от системата на истината.

Цялата наука, с всичките му отдели, това са все прониквания на вълните на истината. Вълните на истината дават правото, защото те по начало са правни. В тях е цялата съвършена система. Извън тия вълни ученикът не може да има вихрен поглед към по-съвършеното. Благодарение на тия вълни, чрез силата на правото, той може да претендира за връщането му към абсолютния миров живот.

Ние говорихме и за силата, и за разните системи, които се съдържат в системата на истината, а сега засягаме специално системата на правото. Ето едно улеснение, чрез което ученикът може да превъзпита, да преобрази своите способности, своите сили, Той трябва да ги впрегне в работа, да поставя винаги пред тях една дилема - дилемата на правото, винаги да се запитва: „Прав ли съм да претендирам в дадения момент за известно качество, способност или талант?“

Ако може да си отговори правилно, силите на правото ще му съдействат. Няма да има въпрос, който да не бъде разрешен, защото правото е арбитъра, който разрешава всички въпроси, всички тайни, защото правото е законосвидетел, защото правото знае всички начала в законите. Законите се проявяват посредством силата на правото.

Виждате каква голяма роля играе правото. От правото е започнал животът на земята. Винаги се е говорило за правото и както виждате, човечеството се е домогнало до някои абсолютности. Създала се е наука за правото, която дирижира, която систематизира и другите дисциплини.

Виждате, че в началото на всички дисциплини стои правото. Дисциплината право е създала образователната система. Тя следи дали таза система е вярна, дали тя е системна. Правото издирва всички явления в тази образователна система.

Във всяка една система стои като начало правота. Следователно, правото хрониките истината. Без правото истината не може да се въведение може да се изясни, не може да се приложи, не може да се хроникира. Следователно, един от най-правилните методи, това е ученикът да създаде в себе си тази способност - правото, да търси истината във всички явления.

Право и истина. По начало имат ли разлика? Истината е система, а правото е приложение на тази система. Правото е, което прилага всички системи. Отсъства ли правото, системата не може да се приложи.

Така е и в личния живот на човека. Така е и в живота на растенията, на животните, на минералите и т. н. Правото съществува и в слънчевите системи, и в мировите системи. И наистина, ако една планета не се движи правилно по своя определен път, тя не може да хроникира истината в битието. Там ще има катастрофи, отклонения, дисхармония. А там където има дисхармония, отсъства правото.

Право и истина. Истината е истина, защото тя е най-правата и върховна система във всемира. Защо има дисхармония? Защото няма право. Знам където има право, няма дисхармония. Всяко нещо е поставено на своето място и всяка сила извършва своята функция по началото на правото. Тогава казваме, че това е истина.

Виждате как истината се е проявила като едно абсолютно право в миросъзданието. Затова ученикът трябва да се учи от правилните прояви, които действат като сили на съвършенство.

И тъй, за да може ученикът да проведе силите на съвършенството върху себе си, той трябва преди всичко да бъде справедлив, т. е. неговата система трябва да бъде правова система. Когато действа със силите на правото няма да има същество ощетено, наскърбено. Няма да има същество, което да е лишено от известни способности или от известни блага - от светлина, от знание и т. н.

Правото е най-вярната везна, която отмерва нещата с окото, на истината. Никъде правото не си служи без окото на истината. Окото на истината определя всякога било периметъра, било системата, пространството или състоянието на правото. Окото на истината това е правото. Следователно, единственият най-верен, най-положителен методи за усъвършенстване, за осъзнаване, за присъствие, за въплъщение във великото всемирно съществувание, това е методът на правото. Действащата сила на правото е, която може да го втопи в аналните на великото познание. Ние казахме, че под велико познание разбираме онази система на хармония, онова системно начало в битието, което се проявява като много явления, които се проявяват като действащи правови сили,

Е тъй, ученикът трябва да действа о правовите сили, Тон никога не трябва да отклонява своята мисъл, да обикаля нещата, да ги комбинира без силата на правото. Това е истина. Извън правото истината е непонятна. Можеш да кажеш за нещо, че е истина, но запирай се в себе си има ли то в началото силата на правото? Ако има в началото силата на правото, истина е.

Ако ученикът търси методи, това е методът правото. Може би ще приложи методите на любовта, на мъдростта, на истината, на добродетелта и т. н., но всяко едно приложение трябва да мине през системата на правото. Без системата на правото нито любовта може да има някаква сила, нито мъдростта, нито истината, нито добродетелта.

Право е. Това е право, нищо повече, Така ученикът ще възпита всички свои сили, защото той е в борба. Той не е още организирана сила и всяка една сила в него търси своето право, Едната казва! „Аз имам своето право“. Другата, казва: „И аз имам своето право.“

И понеже ученикът е и във физическа, в астрална и ментална форма, всяка една форма търси своето право. Но когато се организират силите в него, т. е. да се осъзнаят, тогава силите на съзнанието ще се ръководят от силите на правото.

Не че нямат право физическите сили. Не че нямат право астралните или менталните сили. Всички имат право, но това право трябва да се ръководи от системата на истината.

Когато така се поставят нещата, ще бъдат добре съчетани, добре хармонизирани. Не е случайно физическото тяло. Не е случайно астралното или менталното тяло. Това не е само материя. Това са системи. Нищо не е случайно. В центъра на това движение стои силата на правото.

И физическите сили търсят своето право. Те се проявяват така или иначе, но претендират за право. Така е и с астралните сили, така е и с менталните сили, така е и с Божествените сили. Всички претендират за своето право. Правото обаче в Божествения свят е самата истина.

И тъй, когато засягаме физическите способности, физическите явления, ние трябва да имаме вече една правова система.

Мъчно ли е това да стане? Съвсем не е мъчно. Това е най-лесния метод, Имаш да извършиш известна работа. Веднага заставаш на пиедестала на правото и ще прецениш.

Чрез какво ще прецениш? Чрез съзнанието ще прецениш дали това действие е право, дали няма да ощетиш някоя друга сила, дали няма да отнемеш възможностите на друга сила и правото веднага коригира. Както е вярно по отношение на теб, така е вярно по отношение и на другите същества.

Виждате как ученикът ще осъзнае цялото миросъздание, цялата близка природа и на всеки един ще даде правото, Само тогава ще претендира, че познава душата, че познава импулса, че познава диханието на природата.

А колко е важно да знаеш диханието на природата. Колко е важно да знаеш за елементите, за енергиите на природата. Такъв виртуоз трябва да бъде ученикът, че чрез всяко движение да прозре каква сила е импулсирала това движение и да й отдава правото. А това не е много лесен метод. Не е както да търсиш други някои начала в самото битие.

Силата, както по-рано я определихме, е една действаща енергия и пред нищо не се спира, а правото се спира пред всяко едно явление. Това е разликата. Не че в правото не действа силата, но действащите сили там са вече съзнателни, хармонични, Следователно, в хармонията се съдържат, ако може така да се каже, силата на правото. Хармоничните действащи сили са сили на правото. Не може да има хармония без право. Кой е онзи фактор, който ще определи дадена хармония? Само правото. Верността определя хармонията.

Единствената сила в миросъзданието е правото, което може да проведе, да въплъти действащите сили в ученика. И както виждате, единственото същество, което претендира за право, това е човекът. Никое друго същество не претендира. Животните си теглят товара. Те не могат да претендират. Нямат слово да кажат: „Не е право да изнемогвам. Не е право да ме измъчвате, да ме колите.“

Не, не е право. Единствено човекът е, който претендира за право. Това е, което отделя човекът от животното.

И тъй, щом се знаят тия явления, ученикът никога няма да бъде на грешен път, защото неговият път е правов път. Правото му посочва пътя. Правото го осветява по всички въпроси, които съществуват в миросъзданието. Правото е, което го улеснява да прави съчетания, да долавя какъв живот съществува в другите планети, какви са перспективите там, каква е тяхната култура, какво е тяхното възпитание, тяхното посвещение и т. н.

Единствено силата на правото знае за най-далечните неща, защото правото организира силите на ученика. Тия сили правят своите комбинации, хармонизират се като една творческа енергия, като една творческа сила, като творчески дух и го отвеждат в пределите на великата система на абсолютната истина.

Ние поддържаме един велик за ученика метод. Това е методът на правото. Има нужда от това вътрешно възпитание, защото все пак ученикът не върви по права линия. Той се индивидуализира и търси своето право, търси своето удоволствие, своите облаги, своето съвършенство. Ето защо ние казахме, че най-практичният, най-близкият, най-познатият метод това е силата или едно от началата, това е правото.

За да могат да се открият някои по-специфични вътрешни явления, по-специфични вътрешни състояния, по-специфични действащи сили, ученикът трябва да приложи методът на правото. Тогава той никога няма да бъде в неизвестност. Всички неща ще му бъдат известни. Правото е една такава сила, която навсякъде прониква. Тя е един велик, гениален адепт.

- Къде се тия адепти да се срещнем се тях, да ни упътят, да ни дадат знание?

Един от големите адепти, който е във връзка с вашата организирана система, това е адепът правото. Една съзнателна сила не може да не чувства присъствието на този адепт. Той е който провежда всички неща в него по система. Не можеш да говориш за система, ако не си във връзка с този адепт правото. Защото вън от силата на правото е дисхармония.

Не че по начало дисхармонията съществува, но понеже ученикът не осъзнава нещата, той ги вижда разхвърляни, неорганизирани, неосъзнати и там именно се обърква. А когато е във връзка с адепта на правото, той ще вижда една чудно удивителна система и няма да има вече разхвърляни неща.

Правото е, което ще му разкрие, защо дадена сила заема известна позиция или защо дадена сила заема известно място и пространство.

Ученикът трябва да знае тия неща. Ако не ги знае, ще мисли, че всичко е в безпорядък, че всичко е дисхармония или хаос, както се казва. А щом има тази мярка - правото, той правилно ще преценява нещата. Няма да има неща излишни, неща случайни. Той ще знае защо така действат в даден момент силите. Ще знае защо така се проявяват състоянията. Ще знае защо така е съпоставен с дадени явления. А това е важно, защото цялото миросъздание се проявява все по системата на известни явления. Всички явления за ученика са системни само при метода на правото.

И тъй, понеже ученикът минава в едни по-висши предели, запознава се с едни по-съвършени сили, той трябва да има един правилен, абсолютен метод.

Пътят на ученика е дълъг, много дълъг. Той тепърва се втопява, тепърва започва да изминава известни пространства. Той тепърва се занимава с величието на Абсолютното, на Необятното. Той тепърва започва да мисли за началото на миросъзданието, Той тепърва започва да чувства известни давления, които са присъствие на Божествения дух в него. Той тепърва започва да чувства, че Духът ще се вглъби в него като абсолютно право.

Там където Духът е въплътен като абсолютно право там вече настъпва онази ера, онова събитие на одухотворение или на безсмъртие. Там вече няма къси периоди. Животът е вече непреривен за него. Той е едно абсолютно Божествено явление, т. е. животът и неговото съществувание е по начало абсолютен атрибут у Бога.

Виждате как ученикът ще се домогне до ония тайнствени предели, които още дори не може да чувства. Но когато започне да работи с метода на правото, той вече става един арбитър, един законодател. Всяко нещо поставя като закон в себе си, т. е. всички негови способности и действия стават дивен хармоничен закон. А това е много важно - да бъде всичко законно. А всяко нещо което е законно, е право. Извън правото няма закони. Понеже, цялото миросъздание се ръководи от едни върховни закони, следователно като метод в битието стои силата на правото.

Правото е у Бога. Правото е в Началото. Когато Бог се прояви като право, всички се изяви като абсолютни хармония.

И тъй, понеже ученикът се стреми да овладее системните способности на истината, нему му предстои да приложи методът на правото.

Бъди винаги справедлив, правдив. Може би някои събития да не се проведат по закона на правото спрямо ученика, но това са известни изключения. Той не трябва да се подава на изключенията. Той трябва да има тази способност да коригира всяко изключение.

Ето каква действаща сила е ученикът. Той трябва да коригира някои дисхармонични положения, някои дисхармонични явления.

Има ли такива? По начало няма, но има както казахме известни изключения. Допущат се тия изключения, за да може ученикът да се хармонизира, защото тогава се явява въпроса: „Право ли е или не е право?“ И той търси правото. Ако нямаше безправие, той никога нямаше да търси правото.

Не че това е безправие. Това са дадени явления, които минават през пространството на планетата, на слънчевото ядро, Тия явления стигат и до ученика. В такъв случай той трябва да застане на онова място, да заеме онова положение или състояние, че да си послужи с метода на правото,

И тъй, вглъбете се дълбоко в онова, за което ви говорихме, Ще видите, че имате тия способности, онази префинена теглилка или онази везна в себе си, която се изразява в способност на право.

Тя търси и тегли. Тя всичко точно тегли. Тя е силата която подсилва системата на съзнанието. Правото пряко действа на съзнанието. Не можеш да имаш една дълбока, една всестранна съзнателна система без участие на силите на правото. Съзнанието е комплекс от способностите на правото. Всяка една съзнателна система е превод на системата на правото. Затова когато ние провеждаме системата на правото, искаме да улесним ученика, искаме да му съдействаме, да дадем известен тласък на съзнателните сили, за да бъде улеснен в пътя му към по-висшите сфери.

За да може ученикът да изхожда от тия сфери, за да може да се добере до по-върховни сфери, той трябва да има един от най-верните методи. За да можете да проявите любов към знанието, към съвършенството, към мъдростта, трябва да си послужите със силата на правото. Всяка една проява на любовта трябва да бъде правова. Всяка една проява на мъдростта трябва да бъде правова. Всяка проява на истината трябва да бъде правова. Правото е написан кодекс в съзнанието. Когато става въпрос за кодекс, трябва да се изхожда от тази дивна система на правото.

И тъй, колкото и да се говори за известно познание, за овладяване, за връзка и т. н., ако нямаш в началото силата на правото, мъчно могат да се постигнат известни тайни по отношение началото на живота, по отношение началото на битието, по отношение на всемирната хармонии.

И тъй, внедрявайте тази истина в себе си, за да имате една стабилна сила в себе си, която да има тази код и тази власт да ви проведе през най-трудните състояния, през най-трудните пространства, през най- трудните поделения.

Тя е силата на правото. Тя е, която ще ви открие великата система на истината. Тя е, която ще ви свърже с вълните на истината. Тя е, която ще освети вашето съзнание със светлината на истината.

Светлина ви трябва, но светлина с право. Кой има право да има светлината? Има право да има светлина само този, който е истина. Следователно, щом ученикът иска да работи с хармоничните сили на истината, той трябва да има метода, способността на правото.

Като отделна сила ли действа правото в миросъзданието? То е закон у Бога. Ученикът е кандидат да познава законите на Бога. Та, един от главните закони това е правото. Ако не беше законът на правото, не биха били проявени Божествените атрибути. Не биха се проявили и Божествените сили. Във всяко едно Божествено дело стои законът на правото.

Виждате какво понятие ще си съставите за Бога чрез закона на правото. Бог е абсолютно право. Бог се проявява в абсолютна истина чрез закона на правото. Той е дал право на съществувание. И както виждате, в неговия свят се проявяват всевъзможни сили. Всички слънчеви ядра, всички планети, цялото пространство и цялата безкрайност се проявяват като правов закон у Бога.

И тъй, когато ученикът погледне в небосвода и съзерцава някои планети или съзвездия, веднага трябва да си каже: „Ето, това е съществувание на едно право.“

Да слезем по-долу. Когато се движи едно същество, било то човек или животно да каже: „Ето едно съществувание на право.“ Когато види едно растение или един минерал да каже същото.

Виждате какво съзнание се иска. Нека в състава на вашите съзнателни сили се въплъти и силата на правото. Тогава ще бъдете верни, истински, съвършени в делата на Бога, защото самото развитие, самото усъвършенстване подразбира, че ученикът трябва абсолютно да разбира делата на Бога, абсолютно да живее по законите на Бога, абсолютно да се проявява по съзнанието на Бога.

Ето една от абсолютните науки, които изхождат и които се провеждат от сложната система на Божествения дух. Никога ученикът не трябва да идва до състояние да се подценява. Престъпление е ученикът да подценява силите в себе си. Всички сили у него имат право. Всички сили трябва да действат, трябва да функционират в него по закона на правото. Следователно, престъпление е, ако дадено същество отнема правото на друго същество. Престъпление е за ученика, ако той не съблюдава строго хармоничните закони на правото.

Във всеки един действащ закон ученикът трябва да вижда абсолютното право на живот, на действие, на осъзнаване. Само така той ще осъзнае . ялото битие. Тогава всички върховни сили ще се вградят, ще се въплътят в неговото съзнание като едно Божествено право. А това е абсолютното съвършенство.

Като казваме абсолютно, ние не разбираме да се обезличиш, да станеш толкова абсолютен, че да бъдеш извън проявеното. Ние искаме да подчертаем в тази абсолютност онази хармония, онази красота, онова висше трептение, онази висша светлина, онова безсмъртно състояние.

Нека това бъде вашият стремеж, защото във всяка една безсмъртна същина се съдържа цялото съвършенство на Божия дух. Това добре разберете. Божият дух се проявява в своето съвършенство във всички същини. Няма същина без значение, без съдържание, без състояние, без цел. Само тогава ученикът ще разбере какво значи мирова хармония, мирова система.

Ние ще действаме така дотогава, докогато се въведе във вашата съзнателна система закона на правото. А имате ли на своя страна закона на правото, вие ще бъдете вече едни вътрешни съдии. Нали в миналото, в аналните на битието, се говори за някакви си съдии. Дали тия съдии бяха абсолютни в правото, то е друг въпрос. Сега обаче се искат едни съдии, които да бъдат по начало абсолютни в правото.

Сега Духът Божи така се проявява. Как се е проявявал в миналото, не е важно. Важно е как се. проявява сега и как ще се проявява в бъдещето. За вас е важно как се проявява специално сега. От сегашното ви проявление, от сегашното ви право ще зависи бъдещата ваша истина, защото все пак вие трябва да станете абсолютна истина, действително да се познавате.

Вие още не се познавате. Вие още се колебаете дали има Дух или всичко е материя. Вие още на можете да влезете в детайлите на тази борба между Духа и материята. Вие още не знаете сложните съчетания на това право между Духа и материята. И материята е право, и Духът е право. Не може материята да притежава способностите на правото, ако не е въплътен Духа в нея. Чрез въплъщението на Духа материята има правото. Това е истината. Не може твоята ръка да се движи, ако не е въплътено правото на Духа.

И тъй, когато твоята ръка ще се движи, тя трябва да има правото на Духа, за да се проведе правилно действие. От присъствието на Духа ще зависи твоята мозъчна система са проведе правилна мислова система. Чрез действието на Духа твоето сърце ще проведе правилно действие на кръвта в организма. Чрез въплъщението на Божия дух кръвта е действие и провежда една правилна система в организма.

И тъй, навсякъде е подчертано действието на Божия дух. И когато едно действие става по закона на правото, всичко е в хармония, всичко е така художествено подчертано, че няма нито дисхармония, нито несъвършенство.

И тъй, запомнете тази истина за закона на Божественото право. Този закон на Божественото право се проявява чрез сложната система на истината. Нека този закон на правото ви открие вълните на истината. Нека се въплътят във вас, за да бъдете вече един абсолютен закон на правото.

Бъдете право, за да може да се създаде една велика върховна система, която да легне в душите, в умовете на бъдещите посветени в тайните на Духа.

Варна, 9.2.1959 год.