Jump to content

14. Тихият глас на истината


Recommended Posts

ТИХИЯТ ГЛАС НА ИСТИНАТА

Има по-вътрешни специални явления. Такова едно специално явление е тихият глас на истината или скритият глас на истината.

Казахме: има по-тайнствени, по-вътрешни глъбини, от които ученикът може да се ползва тогава само, когато е чул, когато е изживял, когато е видял. А за да можеш да чуеш, трябва да има глас. Трябва да има някой, който да е говорил, някой да е казал, да е тълкувал, да е превеждал.

Има много гласове в природата, които провеждат известни варианти, които представляват от себе си някакъв си план, в някакво си събитие, но специално за ученика на Върховната вътрешна школа има едни други възможности, които напълно, ясно, хармонично го отличават от другите събития, а именно: ученикът слуша тихия глас на истината,

Кой не е чул тихият глас на истината? Дали минералите не са го чули? Има минерали, които са чули тихият глас на истината. И това вътрешно специфично чувство се е проявило като скъпоценни камъни - запазват една вътрешна първична възможност.

Също е и с растителния свят. Нима едно нежно цветенце не е чуло тихият глас на истината? Ако не би чуло този глас, това цветенце, не би се показало от земята. Би стояло скрито там, защото не би знаело своята съдба. Може би някой ще мине и ще го откъсне, ще го унищожи, но благодарение, че е чуло тихия глас на истината, то с голяма смелост се устремява към великата истина - слънцето,

А нима животните не са чули тихия глас на истината? Щом се роди едно животно, то търси истината. Търси онази истина, която да му даде условия за живот. И действително, благодарение на този вътрешен глас това животно гледа многото явления около себе би и се чувства в достойнство.

А какво да кажем лично за човека? Нима мислите, че новороденото не е чуло тихия глас на истината? Всяко едно новородено и призив, т. е. е завет на истината.

Няма същество на земята, което да не е чуло тихия глас на истината. Такова е естеството, такива са възможностите на всички ония сили, които работят не земята и върху всички планети. Навсякъде се чува този вътрешен глас на истината, благодарение не тази глас съществува великото безсмъртно дело на Първоизточника.

В основата, в изявлението на Първоизточника се е провело това велико събитие - тайнственият глас на истината. Няма същество, което да е лишено от този глас. Няма твар по земята, която да не знае за този тайнствен глас на истината.

За да могат явленията да стават по-достъпни, по-близки, по-чувствени, по-светлинни, по-близки до човешкото съзнание, човек трябва да се вглъби, да чуе вече този тайнствен глас на истината.

Няма друга сила във всемира, която да представи гласа на истината. Единствено гласът на истината е развързал, просветил е окото и разширил съзнанието. Тихият глас на истината е, който дава импулса за живота, който дава красотата, сладостта, чара на живота.

Нещастие е, ако на новороденото не се чуе гласа. Нещастие е ако цветенцето излезе над земята и не цъфне. Нещастие е, ако минералът не блести, ако не запази своя блясък.

В какъв смисъл нещастие? Неправилно проявление, неправилно съчетание, неправилно хармонизиране. Навсякъде трябва да действа онази художествена мисъл, да се прояви тя в цялото битие, и като ръководна нишка да бъде тайнствения глас на истината. Което същество се е ръководело от тайнствения глас на истината, бивало е винаги съвършено в своето развитие.

Като казваме съвършено в своето развитие, разбираме, че хармонично, художествено са съчетани всички мисли като комплекс към съзнанието. Не може да има съзнание, ако няма комплекс от мисли. Мисълта тук е вече един справочник. Ако съзнанието е апарат като проводник, този проводник трябва да възприеме съвършената мисъл, която е отглас на тайнствения глас на истината.

Явление ли е тайнственият глас на истината? Да. Едно вътрешно, специфично явление. Това вътрешно специфично явление представлява един от основните първични закони, които хармонизират света. Когато ученикът се посвещава, той трябва да разбира законите на посвещението. Не можеш да се посветиш, ако нямат законност. Не може да бъдеш беззаконен. Беззаконието се наказва. В какъв смисъл? Изживява перипетиите на дисхармонията.

Има ли в битието дисхармония? Щом има съчетание на явления, ще има и съчетание на дисхармония, или съчетание на съпоставяне. И този адепт, който правилно съпоставя нещата е този именно тайнствен глас на истината. Той не е безличен някъде в пространството, без форма или без съдържание.

Истината е глас в съзнанието на адептите или на великите художници, творческите духове във вселената. Истината ще се прояви чрез формата, чрез образа и чрез подобието. Затова, когато възприемаме силите на истината, ще бъдем така прецизни, за да разгледаме най-подробно формата, най-щателно образа и най-светлинно подобието.

Гласът на истината е живота на веселената. Гласът на истината това е движението в миросъзданието. Ако нямаше глас, не можеше да има хармония. Как ще изявиш хармонията без глас. Невъзможно.

Какво велико явление е това гласът във вселената. Какво голямо нещастие е за онзи, който няма глас. Всички сили, които нямат глас, са в подземието. Каква тежка карма е това.

Но и те са на своето място. И те изпълняват някаква си служба, т. е. някакъв план. Ако не би имало безгласни същества, не би се ценил гласът. Гласът е едно достойнство, едно велико постижение, чрез което можеш да говориш за истината. Всеки ученик трябва да се готви, да се представи със своите художествени дела пред истината.

За да може да се достигне до това съвършенство, ученикът дълбоко да се вслуша в този глас. Този глас ще му каже какъв чар, какво величие е истината.

Защо е необходимо това? Необходимо е, за да могат да се издирят всички ония тайни заложби, които за ученика тепърва се явяват като явления, като едни от най-забележителните проявления в битието. Той не може да се учи от смъртните същества. Той не може да твори от смъртната материя. Той се учи от живите явления. Всяко едно живо явление е жизненост. То е душа, Дух, светлина, етер.

Затова, ученико, не изпущай движението на явленията. Прославяй винаги движението на дадено явление, за да можеш да се посветиш в това движение. Проследявай винаги движението на дадено същество, защото всяко едно същество е движещ нерв, движеща клетка в проявеното явление.

Нека всяко едно проявление ти бъде ръководство в живота. Така твоят живот ще се изпълни с много явления и ще имаш богат всестранен живот, живота на цялата планета, живота на слънчевото ядро, живота на всички слънчеви ядра и системи.

Колкото повече явления се докоснат до мембраната на твоето съзнание, толкова повече твоето съзнание се разширява, запечатва движенията, хармонизира светлинните перспективи.

Това трябва да бъде като един школен час в твоя живот. Така трябва па школуваш, че 75% в теб да бъде осъзнато.

Кой ще го осъзнае? Само съзнанието. Колкото повече ученикът се осъзнава, толкова повече неговите способности, неговите чакри, неговите психични центрове стават съзнателни радиоактивни сили.

Река съзнанието бъде вече един наистина представител на всемирното творчество. Има всемирно творчество. Има сили на всемирно съзнание. Благодарение на тия сили на върховно съзнание са се проявили творческите сили като спомагателни явления специално за ученика. Всяко явление се хармонизира от законни положения. А всяко законно положение е ритъм в живота.

Трябва да се добереш до ритмите. Всяко явление създава ритъм. Този ритъм е, който усъвършенства живите сили в съзнанието. Затова великите учители от която и да е епоха са подържали и подържат изкуството, ритмите, хармонизирането, музиката.

Музиката е тайнствения глас на истината. Който живее в музикална атмосфера, той се ползува най-много от тайнствения глас на истината. Музиката е истина, защото е съчетание на нежния глас.

Но не трябва ли да изучаваме и другите специалности, и другите области? Когато ученикът чуе тайнствения глас на истината, за него вече няма неоткрити тайни. Той навсякъде присъства като тайнствен глас, като светлинен лъч.

Има ли нужда тогава да товариш своето съзнание с многото специалности. Не че не трябва да се изучава вселената в нейната цялост, но въпросът е да се придобие изкуството да се чуе гласа на истината. Този глас ще му подскаже колко минути или часове, въобще колко време ще му трябва да проучи даден елемент.

Всичко ще бъде по план, а не така, както сега е разхвърляно, както го казват без ръце и без крака. Трябва да има една последователност, една специфична последователност, която да се подържа от палката на диригента на гласа на истината.

Това е едно висше строителство. Трябва да построиш така своята мисъл, че да не пропуща абсолютно никак присъствието на дадено явление. Присъствието на дадено явление е важно събитие в живота на ученика. Самият живот на ученика трябва да бъде присъствие на богати явления. Такъв живот е ценен, прекрасен, светлинен, предпочитан. Такъв живот е необходим, за да се подържа хармонията във вселената. Със своя живот ученикът трябва да се представи все пак като даден тон в общата хармонизация на вселената.

Ученикът и вселената това е едно и съща. Ученикът е с по-малки възможности, а вселената е с по-големи възможности, Трябва да се дойде до това съзнание ученикът да вижда вселената като себе си. Това не е надценяване. Трябва да се разбере дълбоко вътрешният дух на нещата,

Защо ученикът представлява цялата вселена? Там е тайната. А тайната се състои в това да се чуе тайнствения глас на истината. Не можеш да имаш представа за строителството на вселената, не можеш да имаш представа за нейното ръководство, за нейното начало, ако не си проследил най-щателно, най-внимателно самия себе си.

Но ще кажете: „Как да се проследим, когато всичко в нас е само някакъв инстинкт, както го определя материализмът? Това е материализмът - инстинкт. И той е един глас, но глас на инстинкта, глас на самосъхранение, глас на самоопределение.

Но има ли нещо лошо? Съвършено не. Тогава ние казваме: има ли мъртва материя? Там където има глас, няма мъртва материя. А навсякъде е гласът. Материята се осъзнава като истина. И там има съзнание, но специфично съзнание, съзнание което още не е напълно светлинно.

Не трябва да се подценява материята, да се изхвърли от паметта на ученика. Той трябва да запамети всички дела, всички явления на материята, защото всичко е у Бога. И материята има свое първично начало.

Ако не е имала първично начало, не би се проявил Духът в такава голяма светлина. В стълкновение на Духа с материята се образува искрата. А там където има искра, има светлина, Следователно, за да се образува огнената искра, трябва да има стълкновение, трябва да има нещо, което се е допряло, което се е хармонизирало.

Каква е целта на Духа? Да хармонизира материята. Хармонизирана ли е материята? Да. Чудни явления са хармонизирани в самата материя и тя е вече способна да опонира на делата на Духа. Така например, формата на житното зърно почва да опонира на зародиша на това зърно и казва: „Аз съм чудно явление. Аз съм материалния свят. Ако не бях аз, как щеше да се проявиш ти?“

А духът на житното зърно е скрит някъде вътре и казва: „Има право формата.“ Така че, всички явления в природата имат свое право. Всички явления в природата са чули някакъв си глас, който им казва, че имат право. Следователно, нищо излишно няма в природата, във вселената. Всичко е глас на Великото начало, проявено чрез Духа в материалния свят.

Ние засягаме материалния свят, защото у вас той е дадено условие. Ние не искаме да го подценим или да ви занимаваме само с духовния свят. Ние ще имаме време и вечност да ви занимаваме и с духовния свят, но задачата ни сега е как да гледате на материалния свят, как да гледате на неговите форми, на неговите явления,

Трябва да бъдете големи художници, големи скулптори, за да можете да боравите по-лесно със силите на материалния свят. Трябва да бъдете големи учени, за да познавате силите, който действат в материалния свят. Така да го направите, че напълно да представи света на слънцето, света на вселената, да представи и духовния свят. Всичката материя трябва да се вдъхнови. Колкото повече се вдъхновява, толкова повече жизнените сили на Божествената същина проникват в нея и тя добива вече ново знамение, нова безсмъртност.

Както виждате и материалният свят е безсмъртен. Съществата събличат дрехата и минават в друга йерархия, в друго състояние, но материята продължава своето съществувание. Понеже продължава своето съществувание и тя е вечна, като има привилегията да се видоизменя. А това е забележително. Това е чудно явление. Даже това е чудно чудо.

Колко прекрасен е материалният свят. Понеже се видоизменя, създават се форми, образи, различни събития. Будния ученик това е едно сложно съчетание на Духа. Само така може да се прецени работата и делата на Духа. Ученикът ще предени всичко това само тогава, когато съзерцава, когато слуша гласа, който се таи дълбоко в материалния свят.

И тъй, не забравяйте явленията в материалния свят. Не подценявайте нито едно явление. Колкото и да ви се вижда дисхармонично, назадничаво, не го подценявайте. Дори и най-страшното да видите, не го подценявайте. Някои материални сили се унищожават, се онеправдават - пак не ги подценявайте. По-късно ти ще разбереш закона, който действа.

Когато така разсъждаваме, изглежда, че ще трябва да изключим милосърдието, състраданието, да изключим неправдата? Високо просветеният ученик наблюдава явленията, промените и понеже разбира законите, той не живее в състояние на трогнатост, на отчаяние или безпътие. Нищо се не губи, защото няма къде да се загуби. Естеството на сътворението е такова, че няма къде да се загуби. И в най-дълбоките глъбини, и в най-тайнствените лабиринти на всемирната безкрайност не може- да се загубите.

Защо? Защото гласът на истината е навсякъде. Който има ръководството и правилата на този глас, където и да е, той не е загубен, не е забравен, не е самотен, не е онеправдан.

Ученикът трябва де напусне известни области от планетата и да мине в други някои планети. Той трябва да бъде корав и готов за това събитие, да може да го изживее, т. е. да може да го вгради в своето съзнание като сила.

Всичко е сили във всемира, в битието. Навсякъде присъстват сили. И това е красивото, че и вие като сили присъствате в битието. Не е било време, когато да сте отсъствали. Зависи обаче къде сте присъствали - дали в минералния свят, дали в растителния или животинския, дали в човешкия или в ангелския, или в Божествения свят.

От пластиката на вашето съзнание, от пластиката на вашата душа и вашия Дух зависи къде сте присъствали. Колкото повече сте пластични, колкото повече сте светлинни, толкова повече заемате място в Божествения разум. А заемаш ли място в Божествения разум, ти си вече едно малко Божество. Жалкото е, че ученикът е напуснал това място и е останал беден, т. е. пратиха го при сиромасите, за да ги вдъхновява. Но за да вдъхновиш сиромасите, трябва да имаш познание, трябва да имаш огън, да имаш широта, трябва да имаш съкровища, за да можеш да отговориш на техните нужди.

Като казваме, че ученикът навсякъде трябва да бъде автор, то е, че трябва да има тия възможности, трябва да има всички условия, за да продължи своето посвещение. Никога ученикът не трябва да пада духом и да идва до състоянието на животните и до състоянието на растенията или минералите. Не трябва да се повтарят нещата. Ето защо, когато Ръководството ви обръща внимание да изпитвате, да проучвате най-щателно явленията, то е, да се опознаете с цялото миросъздание, със законите и действащите сили, които са така необходими за вас.

Вие трябва да прибавите към съкровищницата на своето съзнание гениални опитности, безсмъртни опитности. Трябва да проверите безсмъртността в себе си. Трябва да проверите колко процента безсмъртно естество съдържате в себе си, т. е. да проявите Духа, който сега се отрича от съвременната наука. Но за рицарите на тази наука идва едно страшно събитие. Но вие не вярвайте в смъртта. Винаги живейте в унисон с живота, с безсмъртното начало в себе си.

Кой е гений? Гений е този, който е можал да внесе безсмъртния елемент в своето физическо съществувание.

Кой е учен? Учен е този, който е можал да внесе безсмъртните елементи в живота на съзнанието. Съзнанието е един пълен, богат живот. Всичкото знание, което ученикът е придобил посредством многото явления в битието е внесено в съкровищницата на неговото съзнание.

Ние повтаряме това, за да може то да стане като ръководство във вашия живот. Затова се казва да имаш съзнателен живот. Колкото повече се осъзнават нещата, толкова повече животът се обезсмъртява. Съзнание и безсмъртност това са велики идеи, велики стремежи на съвършените същества. И те се стремят към повече съзнание, към повече безсмъртност. Ако си в духовния свят, ти се стремиш към върховния, към Божествения свят. Но и там ще преживееш известна смъртност - преминаваш от една йерархия в друга.

И тъй, за да могат. да се узаконят като върховни начала и сили във вас стремежите на Духа, вашата душевна система трябва да бъде богат извор, богата съкровищница, т. е. да може най-после да внесете Духа в цялото ваше битие. Да няма орган или тъкан, където да отсъства Духът,

Защо боледува ученикът? Защото някъде, в някой орган, отсъства Духът. Там където отсъства Духът, е опасно.

Ние няма ла говорим за тъмна и светла ложа. За нас не е красиво да споменаваш за тъмната ложа. Ние превеждаме тъмната ложа в една активна система – не пасивна, но активна, Пасивността това е вметнато нещо. Има две активни или бихме ги нарекли специфични явления, но ние няма да им турим краски, Ако им турим краски, ще опорочим лицето на Бога.

Ето един въпрос: Бог има ли лице? Всички религиозни казват, че има, затова го и рисуват на иконите, дават му известен образ, изписват му очи, уста, нос и т. н. Всички съвършени същества имат органи, чувства, способности и т. н., но въпросът е: Бог дали има очи? Казват, че направили човека по образ и подобие. Но дали Господ ще дойде при вас с очи, уста, с нос както вашите? Да, един много голям философски въпрос.

Ние ще премълчим този въпрос, защото той е много сложен, Бог е едно всемирно въплъщение във всички явления. И като има много явления, колко богове, трябва да има тогава?

Все пак най-красивото за ученика е да има образ. Като има образ, той вече е голям учен. Започва да доказва, да прави математически изчисления, астрономически, астрологически, химически, физиологически и т. н. изчисления. Ако няма образ, лице, с какво ще се занимава? И това е на своето място, но дотогава, докогато съзнанието на ученика се въплъти в Божественото съзнание.

Но кажете: „Ако Бог няма форма, образ и подобие, как да си представим присъствието на някакво Божествено Съзнание? Ако няма такава композиция, нали не може да има и светлина? Няма ли светлина, не могат да се видят нещата, не могат да се хроникират. Трябва да има обект, за да може да има и отражение.“

Но вие не се отделяйте още от подобния образ на Бога да не би да загубите някои свои представи, които още подхранват вашата душа и вашия дух и обогатяват вашето съзнание. Недейте идва още до онова положение, при което се казва: няма начало, няма край. Вие може още да живеете в началото и края, в смъртта и в безсмъртността. Имате още време. Иначе е опасно. Ще загубите представа, ще се объркате съвършено и няма да се ползувате от знанията, от опитността си. Щом има начало, то следва, че се е проявило в дадени дела. А от делата ще съдите за началото. Делата представят началото. Но дали тези дела представят абсолютната истина, не се знае, още. Те сами по себе си са истина, но въпросът е, дали са съвършената истина.

Само дълбокият тайнствен глас на истината ще ви каже какво е Бог, защото гласът на истината говори само за Бога. Тя дори не се занимава с неговите дела. Гласът на истината се пази така, че да не бъде никак опетнен. Специфична вътрешна система е той.

Ние не можем без системи. Няма как да ви представим какво представлява този глас на истината, ако не бихме го превели чрез системи и явления. Най-сполучливо е явлението, Вие попивате нещата, възприемате ги и те се проявяват като явления,

Това е, което е най-близко до вас. Ние няма да говорим за далечното, защото не можете да го докоснете така лесно. Ние само нахвърляме мисли за далечното, но добре е правилно да се ориентирате, да не прескачате нещата, защото често пъти при прескачането стават нежелателни събития. Вие много сте прескачали. Имате доста много опитности. Още не сте ги осъзнали разбира се. За да ги осъзнаете, трябва да натрупате съзнанието си с много впечатления. Понеже вашето съзнание още няма устройството на Божественото съзнание, затова то не може да се претоварва с много впечатления.

Добре е вашите опити да са устремени към слушането на този глас на истината. Вслушвайте се в него. Той няма да ви каже цялата истина, но ще ви държи във връзка с ония върховни събития, с ония възвишени състояния на съществата, които са минали по този път. Има висши същества, които са минали по този път, затова ви трябват техните опитности.

„Но може би тук се явява многобижието? Ще трябва да обожим много същества, за да се ползуваме?“ Ние не ви казваме да ги обожавате, да им палите свещи, да им рисувате икони или да ги предпочитате. Ние само едно можем да твърдим - да се ползвате от техните опитности, да изучавате тяхното изкуство, да обезсмъртите себе си като тях, за да може да се стремите към царството на Духа. Това ние искаме.

Колко чуден, колко прекрасен е светът на светлите сили! Но за да заживеете в света на светлите сили, трябва да ви придружава гласът на истината. Само истината е, която носи свобода за твоя дух и изобилна светлина за твоя ум. Бъдете във връзка с този глас. Как да чуем този глас? Ще го познаете от вътрешните нужди - от какво се нуждае вашата душа, от какво се нуждае зашият дух, вашият ум и вашето сърце.

Когато сме в света на душата, добре е, когато сме в света на Духа, добре е, но когато сме в света на ума и на сърцето, там има вече нещо, което е скрито, тайнствено. Нещата в Духа са открити. Не са тайнствени. Същото е и с душата. Но когато се дойде до света на ума и на сърцето, той е доста сложен и скрит.

Защо? Ако има нещо несъвършено, то е в света на ума и на сърцето. Това което е съвършено, то е открито. Няма какво да го откривате. Цялото ви изкуство се състои в това да откриете скрития свят на сърцето и на ума. Справите ли се с тия скрити сили, добре е за вас. А трябва да се справите.

Кой е този, който ще се справи? Кои сте вие? Какво ще кажат материалистите? Способността на материята, на нейното развитие и т. н.? Добре. И така да е. Получавате ли в резултат това, което казва: „Аз се развивам, аз се усъвършенствам, аз се изучавам, аз присъствам“, пак е също. Каквото и да е развитието, каквито и да са процесите, все пак съществуват известни способности. Те не са произволни. Те не са дошли някъде от незнайното. Те са фактори. Те не се създават, защото съществуват. Ако не биха съществували, не би се знаело за тях.

Не трябва да се подценяват нещата, не трябва да се подценява Духът Божи, защото Духът Божи е самата истина, т. е. върховна истина, И материалният свят е истина, но Духът Божи е върховна истина,

И тъй, обезсмъртете всички клетки в себе си, чрез присъствието на Божиите организми. Повече духовни организми, за да могат да се усъвършенстват някои способности у вас. Без усъвършенстване не можете да се хармонизирате с творческите сили в битието. А щом не можете, това е самоунищожение, подценяване.

Ученикът не трябва да живее в тия състояния на подценяване и унижение. Той трябва да бъде една безсмъртна душа в битието, един безсмъртен, всемирен дух в сътворението. Така по-лесно ще мине през незнайните предели, през тайнствените необятности, които му предстоят.

Сложна задача. Да заживееш в ритъма на дадена планета, в ритъма на дадено ядро, това е едно сложно математическо явление. А това предстои. Ако не днес, утре, след година, след стотици години, след хиляди години, но това предстои, за да може да си спомните миналото, та когато минавате от един свят в друг, във вашето съзнание трябва да бъде запаметена цялата ваша дейност. Само тогава ученикът се чувства подготвен, само тогава се чувства представител на известно знание. Знанието е необходимо и трябва да бъде запаметено. А всяко запаметено знание това е съзнание.

Запаметявайте знанията, запаметявайте опитностите, защото чрез тях ще придобиете по-голям кураж, по-голяма сила. Тук силата ви идва на помощ, за да може да просветне вашето съзнание във всички области, във всички системи, в цялата безкрайност.

Запомнете това явление - гласа на истината. То е подобно на гласа на душата. Нека гласът на истината бъде у вас глас на душата. Каква тайнственост, каква тишина, каква хармония е необходимо, за да можеш да чуеш този тайнствен глас на истината, този глас на душата.

Трябва да се правят опити. Те се състоят в това - чрез вашето изкуство на съсредоточение да се освободите от многото явления и да се съсредоточавате само в едно явление. Дали то ще бъде висотата на истината, дали то ще бъде явлението огъня или гласа на истината, но правете опити, за да имате и постижения. Те няма да дойдат ей така, без опит, без да минете през огъня на очищението. Сега имате най-добрите възможности, защото силите ви помагат, защото силите ви разясняват, защото е епоха на преход, минаване от една раса в друга раса.

Ценете тази епоха. Тя е свещена за вас. Ще има ли друга такава? Щом сте чули гласа на истината, тя ще бъде непреривна. Цялото миросъздание ще бъде за вас непреривни епохи.

Какъв голям ум се иска! Какво просветено сърце се иска, каква широка душа, какъв върховен дух!

Но може би ще се каже: „Все се иска, все трябва.“ Не може иначе. Като огладнееш, търсиш хляб. Като ожаднееш, търсиш вода. Като оголееш, търсиш дреха. Трябва. Трябва хляб, въздух, трябва вода, трябват дрехи, трябва и просвета.

Трябва. Ако не бяха съществували тия елементи, нямаше да трябват. Но понеже съществуват, те са за ученика. Ако те са извън него, той трябва да ги внесе вътре в себе си. Всички неща, които са отвън, са изоставени и ученикът трябва да ги прибере в себе си. Всичко така да се скъта, така да се приюти, че нищо да не се загуби.

Ние казахме по-рано, че нищо не се губи, а сега казваме: нищо да не се загуби. Да не бъде извън ученика, защото някой друг ще го приюти. А добре е ученикът да го прибере, т. е. ученикът да се обогати, ученикът да има богатството на цялата вселена. Какво лошо има в това да си най-богат във вселената, да си най-силния, най-просветения, най-посветения?

Но ще кажете: „Как да имаме тия неща, когато са обсебени вече?“ Вярно е, но за да бъдат обсебени нещата и нищо да не е останало за ученика, това показва, че той не е бил деятелен, че е спал, че не е пазил това, което му е било дадено. Ученикът не трябва да бъде беден. Бедността снижава духа. А не трябва да има снижение. Трябва да има едно непреривно вдъхновение.

Вдъхновявайте своите същини, за да бъдат те трепет в теб. Само тогава ученикът няма да остарява. Трепетните сили ще го обновяват, ще го подновяват.

И тъй, вслушвайте се в шепота на гласа на истината, за да настанат тържествени минути за вашата душа. Вслушвайте се в тайнствения глас на истината. Той ще ви каже всичко. Нали е казано: „Когато дойде Духът, ще ви каже всичко.“

Гласът на истината ще ви каже всичко, защото гласът на истината, това е ларинксът на Божия дух.

Варна, 26.3.1959 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...