16. Цветните лъчи на истината

[Ани]

ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА ИСТИНАТА

Когато размишляваме върху проявленията на истината, върху операциите на истината, върху присъствието на истината, върху респектите на истината, върху живота на истината, ние трябва да познаваме основни линии, които дават характерните действия на истината.

Истината се проявява със своите фактори - цветните лъчи на истината. Този който разбира, този който се вдъхновява от великите идеи на сътворението, той не може да не бъде въведен в света на действащите сили на истината. Всеки един посветен вглъбява в себе си все по нещо ново и по-ново, все по нещо силно и по-силно, все по нещо реално и по-реално.

Много са тия притоци, но само посветени ги разбират. Тия притоци са характерни. Те присъстват, те се въплъщават като цветни лъчи.

Виждате и истината има специфичен живот, който е е отразен чрез присъствие на цветните лъчи. Какво богатство има да придобие ученикът, каква сила, какво майсторство, какво изкуство. Всичко това се състои в сложните съчетания, в присъствието на тия лъчи. И когато в миналото размишление ние засегнахме доста обширно какво е цвят, какво е тон, какво е искра, какво е красота, то въплъщението на тия цветни лъчи са пълното отразяване по форма, по съдържание, по подобие и по безкрайност.

Нали ученикът трябва да има материал. Той трябва да има материал, с който да прави свои съчетания, да прави бихме казали свои комбинации, въпреки че комбинациите на са за препоръка. Това обаче са опитни полета. И когато става въпрос за познаване на истината, ученикът все още се намира в опитните полета, защото в опитните полета са въплътени всички материали, всички пособия, които са заложби, които са залежи в самата истина. Истината е направила това добро, че се е вживяла, че се е въплътила във всички разумни същества.

За да става въпрос за някаква разумност, това подразбира въплъщение на цветните лъчи на истината. Тогава ученикът става експерт, специалист, безотказен, т. е. напълно се освобождава от неизвестностите. Този който борави с цветните лъчи на. истината, той е способен, качествен, защото самият материал е способност и качествен.

Няма по-качествен материал от цветните лъчи на истината. И когато става въпрос с какви атрибути, с какви елементи ученикът трябва да се посвети, да се издигне над човечеството, то то е да може да борави, да може да действа с правото на тия цветни лъчи.

Може ли да има това право? Всеки един ученик има право да оперира със силите на цветните лъчи на истината. Колкото повече се вдълбочава във всестранните полета на истината, толкова повече той прозира същините на истината. А каква велика придобивка, какво велико откритие е това да боравиш с тия цветни лъчи, които са същините на елементите на истината.

Ние ги вземаме като елементи, защото няма как другояче да ви се представят, но недейте да мислите, че едни такива осветени и оцветени елементи са проста работа. С тия първични елементи е започнало битието. С тия първични елементи е започнало непреривното преорганизиране на Божествения свят.

Но ще кажете: „Има ли случаи, когато се преорганизира Божествения свят? Той се преорганизира по отношение съзнанието на ученика. Самата трансформация става в съзнанието на ученика, затова той всеки ден е нов. В него стават много промени и той мисли, че светът се променя.

Защо се променя? Защото първичното се трансформира в неговото съзнание като настояще и бъдеще. А настоящето и бъдещето са великата надежда, великото утре или както ние казваме – великия момент.

Колкото повече ученикът става дееспособен, чувствителен, колкото повече чувства префинените нюанси на диханието, толкова повече той борави, толкова повече той работи с тия явления - цветните лъчи. Цветните лъчи са едно абсолютно доказателство, което представлява Божия свят.

Защо материализмът днес се е спънал, се е ограничил?, Защото материализмът разбира, че има един свят и от този свят са произлезли явленията.

Не, ние на разсъждаваме така. Ние не разсъждаваме, че от. един свят са произлезли всички цветове. Ние поддържаме множеството. Ние поддържаме абсолютните същини, а те са много. Те са толкова много, че ако става въпрос за единното, те ще се обезобразят. А ние не искаме да обезобразим света. Напротив, ние го разнообразяваме. Даваме му такава физиономия, такова лице, такива краски, такива подобия, че ученикът би се захласнал в красотата на Божието проявление.

Но да не би да се яви някаква съблазън и да кажете: „Нали Бог е един?“ Да, Бог е един, но съдържа всичко в себе си. Понеже съдържа всичко в себе си, той е многото.

Виждате какво голямо разнообразно богатство, какви специфични възможности се съдържат в него. Ученикът не трябва да се отклонява от многото явления и да се кристализира в едно явление. Ние искаме правилно да ни разберете и да не гледате света само като светлина или само като искра, или само като красота, като любов, мъдрост и истина.

Светът съдържа ялото богатство, всичките трептения на Божия дух, на Божия ум. А знаете ли колко са много тия трептения. Вие имате седемте тона и се чудите на голямото разнообразие и възможности. А в Божествения свят има с милиарди и милиарди тонове. Как мислите? Всяка една проявена специфична мисъл е тон. А знаете ли колко специфични мисли се проявяват за момент? Да оставим за минута, за час, за ден, година, хиляди, сто хиляди години или милиарди години. Светът не е еднообразен.

Но да не се дойде така до многобожието? Не, ние не разглеждаме Бога като култ. Ние разглеждаме Бога като изобилен живот. Това е и красивото. Щом говорим за красота, трябва да имаме изобилие. А в какво се състои това изобилие специално за ученика? Да борави с цветните лъчи на истината. Колкото повече цветни лъчи въплъти в себе си, толкова той е по-разнообразен, толкова е и по-хармоничен. Ако имате само един тон, ще имате ли възможност да се хармонизирате? С какво ще се хармонизирате? Трябва да има много тоновете да правите свои комбинации, съчетания, вариации и т. н. Значи, Божествените възможности са много. Те са изобилие. В това се състои и красотата на човека. Той не е еднообразен. Всички хора не са еднакви. Няма еднакъв цвят, няма еднакви качества, еднакви способности. Все по-специфични и по-специфични са те в своите прояви. Тези прояви са все оттенъци от присъстващите цветни лъчи.

Какви усилия се правят сега върху вас? Да ви въведат в царството на цветните лъчи на истината. Колкото повече цветни лъчи се въплътят във вас, толкова вие сте по-близо до истината, Идеалът е, ученикът да бъде най-близо до истината и да може да си служи със секретния ключ на истината. А секретният ключ на истината това е да имаш възможностите на цветните лъчи. При всички случаи, във всички моменти, в цялото негово съществувание той ще има работа, ще има връзка с богатите наследства на истината, а именно с цветните лъчи.

Ние ви представяме тия цветни лъчи като живи сили. И те са живи. Те са безсмъртни сили, които внасят във вас многото мисли, многото изживявания, многото стремежи и абсолютното вдъхновение. От какво ученикът ще се вдъхновява, ако няма съчетание на живи сили от цветните лъчи? Какъв свят ще познава той, ако няма свят на цветни лъчи, т. е. на какъв Бог ще се радва или надява, ако Бог не присъства в него като цветни лъчи на истината? Цялото майсторство, цялото, изкуство се състои в това по виждане, по слух, по обоняние, по чувстване да може да въплъти в себе си хармоничните съчетания като цветни лъчи,

Ученикът трябва да стане най-после художествено въплъщение на тия лъчи, за да може както по сърне, така и по ум и по воля да изрази абсолютната истина на живота. Не можеш да говориш за живот без присъствието на цветните лъчи. Колкото повече тия лъчи се въплъщават в ученика, толкова повече той става лъчист, цветист, светлинен.

Това е то чистотата. Цветните лъчи носят чистотата. А чистотата е лице на истината. Ако искате да видите лицето на истината, бъдете чисти. Какво е чистотата? Да няма примеси, Чистотата подразбира абсолютна светлина. В абсолютната светлина може ли да има примеси?

И тъй, за да може да преодолее всички вметнати, всички странични неща, които са свързани с разните вярвания, с разните внушения, ученикът трябва да се освободи и да заживее с композициите на цветните лъчи, т. е. неговото съзнание да бъде композиция от цветни лъчи. Никакви други примеси не трябва да го заблуждават или да го разчувствуват. Той трябва да се вдъхновява, но не и да плаче.

Виждате какъв прозрачен поглед, какво проникващо обоняние трябва. Това е пълно съчетание на цветните лъчи. Ако нямаш това съчетание, не можеш да имаш и чувствителен слух, не можеш да имаш и нежно осезание. А те са така необходими, за. да може ученикът да израсне по образ и по подобие като син Божи.

Досега човек е бил в процес на слизане. Той е събирал опитности. После той е бил в противоречия и е страдал, но с откриването, с узаконяването на Божествената школа, човекът се въвежда като един дееспособен ученик, на когото се възлага да разреши някои проблеми, които са били като подбудителни причини при неговото слизане. В процеса на слизането той има едни опитности. В процеса на възлизане има вече други опитности.

Кой се връща към възлизането? Този който е слязъл долу и има опитността. Има същества, които са слезли много долу, но нямат зарегистрирани опитности. Има големи духове, но нямат големи сърца. Сърцето тук играе голяма, важна роля. Умът разглежда всестранно природата, но сърцето е, което говори на душата. Колко важно е душата да има един отличен съветник, в качество на помощник, на адепт, на велика любов.

Виждате, че и любовта тук играе важна роля, за да може присъствието на Духа и опитността на ума да се съчетаят с живота на любовта, с живота на сърцето и да бъдат свещено присъствие на душа.

Ние засегнахме този въпрос в миналото размишление, като застъпихме областите на душевния мир и глъбините на човешката душа, а сега ги откриваме като ново явление - явлението на цветните лъчи.

Цветните лъчи ще видите отразени в човешките очи, в човешкото лице, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух. Цветните лъчи създават уханието. Цветните лъчи предават блясъка, защото те по естество са такива.

Тук цветът играе важна роля. Бог е проявен като като абсолютна красота. Цялото миросъздание е въплътено с Божественото съвършенство. А Божественото съвършенство подразбира голямо разнообразие, велика хармония.

Това са все способности на Божия дух. Ние казахме, че едни от абсолютните способности на Духа, това са неговите организми. За да могат да се поляризират тия организми, да стане въплъщение, трябва да има обект. Обектите на Божествените организми са цветните лъчи. Ние и по-рано казахме, че всеки един организъм съдържа в себе си и цвят, и тон, и число, а сега подчертаваме, че всеки един организъм съдържа цветни лъчи, които проникват във вселената и се хармонизират като чудни явления.

Колкото повече ученикът се сродява, т. е. колкото повече се въплъщават тия цветни лъчи, толкова повече той е всемирно въплъщение в сътворението.

Ние не казваме в битието, защото работейки с цветните лъчи, ученикът пресъздава себе си. Няма други сили, които могат така красиво да го съчетаят. Организмите съдържат всички условия на цвета, на искрата, на светлината, но цветните лъчи са, които ги разнасят из всемирните полета на възможностите. Всяко едно поле е въплъщение. А за да стане въплъщение, трябва да има организми. За да се проявят пък тия организми, трябват цветни лъчи.

Така както светлите лъчи на слънцето са специфични при всички случаи, така и цветните лъчи на истината са специфични при всички случаи. Всички тия явления са все съставни части от Божествения организъм. Всичка тия явления са все съставни части на Божественото око, на Божествения ум и на Божественото съзнание.

Ние няма да говорим за абсолютната пълнота или за абсолютността на Бога. Ние ви говорим за Бога така, както се проявява, така както е най-близко до нас. А той е най-близко до нас като проникващи лъчи. Всяко едно проникване на тия цветни лъчи създава вдъхновение. Вдъхновението подразбира едно вътрешно състояние, едно висше вътрешно състояние.

Красиво, светло е да живее в света на цветните лъчи. Ако става въпрос за райска градина, богата с плодове, богата с аромат, с блясък, това са полетата на цветните лъчи на истината.

Къде са тия полета? Нали абсолютно е пространството, нали е безгранично? Все пак има проявления, има присъствие. А щом има присъствие, има полета. Полетата на са ограничение. Напротив, полетата са място на отдих, място на почивка, място на вдъхновение, място на тържество. Какво лошо има в това, ако си се издигнал в едно висше поле, богато на всички възможности и прийоми на Божия дух? Нали трябва да присъствате във всичките полета? Щом се говори за присъствие, трябва да има полета. Къде ще присъстваш, ако няма полета?

Това са все градации, това са все усъвършенствания, все пътища, които предстоят да измине ученикът докато стигне до абсолютното царство на истината.

Има ли истината царство? Сега не се говори вече за царство, защото няма царе. Ние ще кажем до абсолютните тържества, защото има тържества. Когато човешкият дух се освободи от заблужденията, той тържествува. А да си в моменти не тържество, това е важно състояние.

За да може цялата тази истина да се пречупи през човешкото съзнание, да мине през човешкото съзнание и да възприеме то някои от способностите, от качествата, налага се не ограничение, но режим. Ние отделяме режима от ограничението, от насилието.

В какъв смисъл режим? Ученически режим. Трябва да си научиш урока.

Но ще възразите: „Нали ни говорихте, че ученикът не трябва да се изнасилва, да се измъчва, да се ограничава?“ Не. Изучаването на урока подразбира едно тържество. В тържеството няма никакво ограничение, нито насилие. Тържеството е един особен акт, едно особено посвещение, едно особено състояние.

Но ще изпъкне мисълта: „Защо не ни дадете да изживеем тия състояния?“ Тепърва ще настъпи епохата на изживяването. Всичко ще стане опит, реален опит.

Не може иначе. Трябва да се опитат нещата, т. е. трябва да присъства ученикът, за да може да говори, за да може да бъде свидетел за истината. Щом не е свидетел, той не може да говори за истината. А колко важно, колко велико е да знаеш истината, Който знае истината, той може да говори.

Да говориш, това е едно доста сложно явление. Трябва да знаеш какво да говориш и защо да говориш. Трябва да знаеш кой ще те слуша, на кого трябва твоя говор, кои са съществата, които се нуждаят от твоя говор. Зависи от какъв ранг сте, на каква степен сте, за да можете да занимаете съществата от по-висшите светове. Важно е да учиш онова, което не знаеш, а не онова което знаеш. Това което знаеш, ще предадеш на онези, които не го знаят, а ти ще учиш онова, което на знаеш,

Кои са учебниците, кое е ръководството, за да научиш онова, което не знаеш, т. е. кой ще ти каже, че ти на знаеш? От къде ще разбереш, че не знаеш?

Ще кажете, че някои странични сили ще ви подскажат. Дали е вярно това, което ще ти кажат? Истина ли е? Ученикът се учи само от истината. Няма друг по-верен, по-положителен, по-абсолютен учител от истината. Тя е най-верния свидетел, защото е била в началото. Тя е узаконявала всички прояви в битието. Тя е дала своя подпис. Тя отговаря. Никое друго явление не отговаря за делата на вселената, както истината,

И тъй, разбирайте това явление, добре го проучвайте. Когато се занимавате с истината, ще откриете, че и вие сте истина.

Вие сте истина, но познавате ли се като истина? Живеете в страх, в неизвестност. Плашите са от многото отрицателни явления, особено от смъртта. Ако бихте знаели абсолютната истина, смъртта не би имала власт над вас.

Защо се плаши човек от смъртта? Плаши се, защото живее в неизвестност. Той не знае какво има след смъртта. Не знае къде ще отиде след смъртта. Ако би знаел, че до смъртта е краят, той не би се плашил.

Има нещо неизвестно, което го плаши. И най-грубите материалисти вярват, че има нещо, затова се плашат. Колкото и да се отрича, че смъртта е край на живота, все пак има нещо неизвестно, което плаши човека. Той иска да живее. За кого? За това което е неизвестно. Неизвестното създава страх и той казва: „Дано се отмине.“ Всички казват: „Дано се отмине.“ Казват го в името на това, което е живота.

Някои пък и много от учениците казват: „Като се прекъсне нашият живот на физическия свят, в какво състояние ще се намерим? Къде ще бъдем? Дали далече някъде от нашите земни обекти или пък ще се въртим около нашето тяло, около наши близки, познати и т. н.?“

Вярно е. Само ученикът на великата истина, който е богат на цветни лъчи, знае къде ще отиде и какво ще прави, след като напусне физическото си тяло.

Ние не искаме да се спираме, да ви обясняваме живота на тия, които са напуснали физическото си тяло, защото и там животът е с цялото си разнообразие.

И тъй, зависи от въплъщението на цветните лъчи. Всички царства, всички полета са все пространство, са все време за ученика. Той не пропуща нито едно явление, което е в съприкосновение с неговия живот.

Виждате, животът на ученика е в безсмъртността, т. е. животът на ученика е реалния свят.

Животът има ли свят? Ако няма свят, той не би се проявил като живот. За да се проявиш като живот, трябва да имаш поле, трябва да имаш пространство, време, вечност. За кого ще се проявиш иначе и къде ще се проявиш?

Виждате, човек живее с всичките Божествени възможности. Следователно, ученикът ще се срещне с първичните сили, които ще отъждествят в него безсмъртните субстанции, безсмъртното дихание.

За да може още на физическия свят да въплъти в себе си безсмъртното, ученикът трябва да проучи многото явления. Между многото явление е и явлението цветните лъчи на истината. Това въплъщение е едно от най-важните.

Защо е важно? Защото става връзка между върховното и временното, между силното и слабото. Колкото повече са приливите на цветните лъчи, толкова повече животът се оцветява. А цветен ли е животът, богата е душата, защото животът това е проява на душата. Душата няма друго богатство. Най-голямото й богатство това е животът. Колкото животът е по-оцветен, толкова душата е по-лъчиста. А това е важно положение.

Защо е важно? Защото лъчистата душа присъства навсякъде. Ако не си лъч, не можеш да присъстваш. Ако не си лъч, ти си биволска кола. Къде ще присъстваш тогава? А лъчистата душа присъства навсякъде. Това навсякъде подразбира да се въплътиш в миросъзданието. Има смисъл тогава едно такова въплъщение.

Ние го казахме въплъщение, но то е проникване. Проникването подразбира и връщане, а въплъщението - състояние. Да се върнеш от проникването, подразбира да си минал през въплъщението, да си изживял състоянията и да си се приспособил като цветист лъч.

Не е въпроса само да проникнеш, но трябва да носиш със себе си състояние и богатство. А тия богатства и състояния са цветовете.

Присъствайте като цветове, за да могат да ви съзерцават и Божиите синове. Присъствайте като цветове, за да могат да ви се радват и посветените ваши братя. Присъствайте като цветове, за да могат да ви се радват и слънчевите ядра. Присъствайте като цветове, за да могат да ви наблюдават и всички планети от слънчевите системи.

Нека се почувства реалното, нека се почувства вашето присъствие, защото вашето присъствие подразбира едно въплъщение.

Въдете новородени, въплътени, което идва да ознамени присъствието на един нов свят. Нека у вас затрептят тия лъчи на новия свят, подобен на ангелския свят.

Какво са в същност ангелите? Те са въплъщение на . цветните лъчи. А там където има въплъщение на цветни лъчи, там има абсолютна чистота. Да бъдеш чист подразбира да имаш елементите на цветните лъчи. Където и да минеш, да оцветяваш. Това е голямо майсторство, голямо изкуство. Ученикът се намира на физическия свят, където нещата са обезцветени. Дълг се налага той да ги оцвети.

Кой е виновен за това? И той е виновен. Затова е длъжен да оцветява нещата.

А от къде ще вземе цвят? От къде ще вземе материал? От цветните лъчи на истината. Те са навсякъде. Стига ученикът да пожелае да ги съзерцава. Но той мъчно се привиква към съзерцание, защото още се страхува да не би да има някаква измама, някакво заблуждение. Когато си вън от това осветяване, ще те занесат на гробищата.

Тържество е да трептиш из вселената като цветист лъч, Затова ние казахме, че ученикът не трябва да боледува, не трябва да живее в противоречия. А това подразбира проникване на цветните лъчи в него.

Казва се в окултната философия, че ученикът трябва па има аура. Всяка една аура подразбира цветните лъчи. Казва се, че трябва да има ореол. Всеки един ореол подразбира въплъщение на цветисти лъчи. Такъв един ореол трябва да се създаде около главата на ученика. Такава цветиста аура трябва да се създаде около цялото тяло на ученика. Накъдето и да тръгне, той трябва да свети.

Светило му трябва и то светило от цветните лъчи на истината. Няма по-голямо светило от истината. Каквато и философия да се създаде на земята на физическия свят, в астралния свят и в менталния свят, тя няма да бъде състоятелна. Само великата безсмъртна философия е реална.

Ние ще говорим за истината до тогава, докогато свикнете по дух, по душа, по ум, по сърце, по воля да оперирате с тия сили и тогава ще завършим курса, Школата, посвещението.

Но дали това е най-същественото на физическия свят? Няма значение. Тази Школа ще продължи и в астралния, и в менталния, и в духовния, и в Божествения свят. Това е Школа на истината. Следователно, истината оперира със своите цветисти лъчи във всички светове. Затова ученикът трябва да бъде готов да срещне тия лъчи и когато е вън от физическия свят - и в астралния, и в менталния, и в духовния, и в Божествения свят. Цветистите лъчи трябва да бъдат атмосфера за него, трябва да бъдат дихание, мистичен опиум.

Казваме опиум, защото всеки който се опива от мистицизма, се упоява. Мистичният опиум е цветни лъчи. Така ние разбираме, а не както материалистите казват, че който е мистик, е упоен.

Не, който мистик е проникваща сила. А този който проникне, той като че ли се обезформява, се обезличава. Това явление е по отношение на физическия свят. Но по отношение  на астралния, менталния, духовния и Божествения свят не е така. Ако си се обезличил като физическо тяло, това не значи, че си се обезличил като астрално, ментално, духовно или Божествено.

Някои твърдят, че животът е материя. Вярно е. Има два вида материя. Има материя мъртва, има материя вдъхновена. Къде е сега големият спор? Голям е спорът, когато големи учени, големи капацитети се занимават с живота.

Какво в същност е животът? Може да се вземе като материален, но има материален свят, който е одушевен, има материален свят, който е вдъхновен. Така се проявява животът, Има безчувствена материя, има и чувствена материя, т. е. в чувствената материя присъства Духът с всичките си способности.

Вие виждате какви чудеса е правил Духът на Физическия свят. Създал е гениални мъже и жени, които не се спират пред никакво препятствие и откриват тайните на Бога. И сега, голям е спорът: вдъхновена ли е материята или не.

Но, това е факт, неоспорим факт. Има материя вдъхновена, която е присъща на човека, на целия животински свят. Има нещо вдъхновено. Има нещо, което присъства. Това което присъства, това са именно, цветните лъчи на истината. Никой не може да изкриви истината, защото тя присъства. Тя присъства като душа, като Дух, като сила, като разум, като начало.

Де се намери ли глупец, който да отрече тази истина? Тук има нещо неразбрано. Това неразбрано идва от там, че има бездушна материя, има и одухотворена материя. Тогава се пита: материален ли е светът? Материален ли е животът? Има мъртъв свят, има и вдъхновен свят.

Къде е трудността, за да се разреши въпроса? Съвсем не е трудно, но трябва да виждате нещата през очите на истината. Факт е, че има неодухотворена материя и одухотворена материя. Зависи какво е присъствието на Духа. Колкото присъствието на Духа е по-силно, по-реално, толкова и материята е по-одухотворена, по-жизнеспособна да произвежда големи ефекти в живота. Следователно, има ли материален свят и духовен свят? Има материален свят в духовния свят, Има духовен свят и в материалния свят. Това е една велика истина. Следователно, няма мъртъв свят. Каквато и философия да създаде човек, няма мъртъв свят,

Начало на живота е Духът. Това е истината. Друга истина не съществува. И Духът се е проявил в много варианти, в много нюанси, в много действия и явления. Благодарение на тия проявления, на тия явления се е създала пластината на живота.

Виждате колко пластичен е животът благодарение на присъствието на цветните лъчи на истината.

Материална или духовна е истината? Истина е, че има материален свят, истина е, че има и духовен свят. Истина е, че материалният свят е вдъхновен. Истина е, че духовният свят хроникира материалния свят. Няма чужди вещества. Те имат един и същ произход, но степента е различна. Целият материален свят е Дух, но зависи в каква степен присъства Духът. Казва се тогава, че няма мъртъв свят.

Нека да потече вашият живот като цветни лъчи на истината, та когато и да е, при каквито и условия да сте, в каквито и моменти да се намирате, щом ви се зададат въпроси на отрицание, с помощта, с присъствието и въплъщението на тия лъчи да бъдете готови да свидетелствате за истината.

Тия лъчи ще ви бъдат помощни и. Тия лъчи ще ви бъдат архангели. Тия лъчи ще ви бъдат адепти. Тия лъчи ще ви бъдат ръководство във всичките полета, през които ще минете във вашето посвещение.

Радвайте се, че пред вас стоят тия полета. Радвайте се, че ви обещават, че ще ги населите. Най-радостното за човека е да се надява. Не само да се надява, но да знае, че всичките полета във вселената са негово бъдеще.

Голямо е бъдещето на ученика. Каквито и пертурбации да стават с него, голямо е неговото бъдеще, защото цялото бъдеще е той. Извън него няма друго бъдеще. Цялото бъдеще е той. Ако се хармонизира с цветните лъчи на истината, той ще бъде великото бъдеще. А това е най-красивото, най-чудното, най-прекрасното, Да бъдеш едно светло бъдеще, да бъдеш една чувствителна везна, да знаеш за всяко действие, за всеки прилив, за всяко отношение, да познаваш великата истина на живота, това е велико бъдеще.

Към това ви зове Върховната вътрешна школа. Към това ви призовава Върховното ръководство.

Опитай тия истини, за да бъдеш свидетел на цялото свое съществувание. Опитай тия истини, за да дадеш тон на всички свои сили. Така да се хармонизираш, че да представляваш едно ново съчетание на цветни лъчи, които ще те въведат в Светинята на истината.

Варна, 23.4.1959 год.