18. Истината - ключ на тайните

[Ани]

ИСТИНАТА – КЛЮЧ НА ТАЙНИТЕ

Неизвестните явления за ученика са тайни.

Защо има тайни за съзнанието на ученика? Нима той не знаеше да оперира със съвършената наука, със съвършеното знание на висшите същества? Или поставяме въпроса: защо ученикът трябва да бъде по-нисше същество, та да стана въпрос да се посвещава, за да достигне до пределите на съвършените същества?

Факт е, че съществуват същества, които не познават абсолютните истини, т. е. не познават тайните на Божия дух. Това показва, че в основата на битието има нещо, което не е завършено. А всяко нещо, което не е завършено, остава тайна. Колкото и проекти да съществуват, каквито и скици да се направят, за да се открие това, което е тайна, то остава все още проблем. А скритите неща са стремеж на човешкия дух.

Ние казахме, че истината е ключ на тайните. А коя е най-голямата тайна? Най-голямата тайна е истината, защото истината знае всички тайни, защото тайните са скрити истина.

Тогава с какво да отключим тия тайни съкровищници, ключа на които е истината? Ученикът трябва дълбоко да прозре в голямата съкровищница на самото сътворение, за да се домогне до тия висши възможности, които ние наричаме тайна.

Не трябва да има тайни. Факт е обаче, че има. И трябва да се намери ключа, за да бъдат отключени, за да бъдат разгадани, да бъдат изнесени тези тайни от дълбоката съкровищница, за да могат да се ползват ония духове, които са дошли до онова развитие да се стремят към съвършенство.

Да, има такива заложи в дълбоката съкровищница, които са заключени с ключа на истината. Идея е, човешкият дух да преброди пространството, да преброди времето и да се домогне до прелелите на Върховното начало. Тази идея трябва да се обезсмърти. Трябва да се внесе Духът на безсмъртието. А това е най-великата тайна, в която е скрита истината.

Ние говорихме много за истината, а сега казваме, че тя е скрита, че тя е най-голямата тайна. Ние говорим още за дрехата на истината, за формата на истината. На ученикът трябва да се разказва все още с форми, с образи, за да може да се обогати неговият интелект и да започне да прозира в граматиката на Духа, която е доста сложна. Нали във всяка граматика са хроникирани разните знаци, които показват кое е истина и кое не е истина. Трябва да се дадат всички представки, съюзи, глаголи, сказуеми и т. н.

Трябва граматика на ученика, граматиката на истината. А граматиката на истината това е съвършеното откриване глъбините на Божията душа. Открият ли се глъбините на Божията душа, ученикът вече ще си служи със силите, с максимите на Божествения дух.

Няма по-силна граматика от граматиката на истината. Тя представлява един всемирен ключ на нещата. Чрез граматиката на истината ученикът ще придобие онова всемирно изкуство на Божествения дух, което е проведено във всички сътворения, във всички планети и слънчеви ядра, които имат тази дивна хармония да спазват законите на тези Божествена граматика.

Има ли разлика между Божествената граматика и граматиката на истината? Граматиката на истината борави с откриване на тайните, а Божествената граматика борави с абсолютните величини на творчеството. За да има сътворение, то трябва да е истина. Без истина не може да се определи дали дадено явление е сътворение или е само някакво си движение, Разликата между сътворение и движение е доста голяма, Движението спомага на сътворението, т. е. движението е енергия, а сътворението е факти, истини, прояви на абсолютното съществувание.

Има ли абсолютно съществувание? Във всяко начало стои абсолютното съществувание, Колкото повече абсолютни същини се провеждат като идеи във всемирното сътворение, толкова повече голямото разнообразие на Божествената душа е един всемирен пулс, който се провежда като богат, широк живот.

Трябва широчина на живота. А тази широчина на живота ще се проведе само чрез този голям импулс на Божествения дух. Така ще се отключат тайните, които са доста, навременни специално за ученика.

За да научи тайните на Божествения дух, трябва да има кой да отключи тази съкровищница. А кой ще я отключи? Ще я отключи само Божествения дух чрез способността на духа на ученика. Негово право е да борави със силите на сътворението, защото по начало Божественият дух е опериращ, творчески.

По наследство и човешкият дух е творчески. Който има творчески дух, той създава условия за тържество на своята душа. Така е и в аналните на миросъзданието. Кога тържествуват известни сили във всемира? Те тържествуват благодарение на творческия дух.

Не са ли тия именно сили творческия Дух? Те са богати души. Тия богати души се ползуват от способността на творческия Дух. Творческият Дух се проявява в ученика като несъкрушима воля, която превъзмогва всички противоречия, всички противодействия по пътя на неговото издигане.

Защо е било необходимо да се противодейства на известни дисхармонични сили и да се преодоляват? Жалко е, че ученикът е в такова състояние. Но, влязъл в една Велика, всемирна, Божествена школа, за него вече няма друг проблем. Това е един от най-висшите проблеми. Той трябва да разреши проблема за своето лично съществувание, проблема за своето лично издигане и проблема за индивидуалното присъствие в общия колектив на Божественото творчество.

Имайки като показател, имайки като регулатор в себе си ключа на истината, ученикът вече може да се нареди в редиците на ония същества, които познават хармонията, които живеят в хармонията, които провеждат хармонията, защото творчеството подразбира хармония.

Какво е нещастието? Какво е дисхармонията? Нарушена хармония. За да са възстанови хармонията по отношение дейността и творчеството на човешкия дух, в помощ трябва да дойде ключът на истината. За да се разкрият Божествените тайни, трябва да се притежава ключът на истината.

Един ключ ли е той? Истината присъства като върховна възможност. А всяка една възможност е вече ключ. Онова което ще даде на ученика едно от най-великите постижение, то е да овладее изкуството на този ключ. Но за да си служи с този ключ, необходим му е светилникът на истината. Светилникът трябва да свети. Иначе той не може да борави с ключа на истината.

Необходимо ли е сега да се отключват нещата? Да, тъй навременно е сега. Сега е една просветна епоха, епоха, която ще ознамени прииждането на Божествения свят на физическия свят. Сега е точно това преливане. Божественият свят се прелива във физическия свят и физическият свят навлиза вече в едно ново тържество. Духът на физическия свят се намира в едно особено състояние. Благодарение на това състояние се създават добри условия на физическия свят.

Какво са това добрите условия и кога се те? Добрите условия са тогава, когато прииждат Божествени сили.

Нима тия сили не прииждат навсякъде във вселената? Нима те не са начало във вселената? Има едно Божествено присъствие навсякъде, в цялото сътворение, но има едно специално, едно вътрешно прииждане на Божествения дух, който се ознаменува в живота на ученика. Токова едно явление е сега, едно такова важно събитие, което ученикът трябва да осъзнае, да прозре. Затова е и Школата. Такива събития рядко се случват на земята, но когато се случат, те разтърсват от основи духовете, които населяват земята. Такива разтърсвания има и в другите планети. И в слънчевото ядро става едно такова разтърсване.

Казват сега, че има вулканични изригвания на слънчевото ядро. Тези прииждания са Божествени енергии за прииждане на една велика, знаменита епоха,

Както виждате, Божественият дух не стои в някакъв си покой. И там стават известни изключения. И тия изключения са Божествени. Те всичко издирват, те наново търсят първичните заложби във вселената - било в планетите или в слънчевите ядра, Всичко онова Божествено дадено ще се потърси, т. е. ще му се даде едно всемирно вибриране. И които сили попаднат под това всемирно вибриране, в тях ще настане голям прелом. А преломът е необходим. Всеки един прелом създава по една творческа епоха.

Защо се създава Школата за ученика? За да го подготвят за една такава творческа епоха. Всички окултни ученици от Върховната школа се подготвят сега за едно върховно творчество, т. е. ще се въведат в епохата на върховното творчество.

Защо е необходимо да стават тия явления? Такъв е панът. Това е в основата на събитието. Вие виждате как някои от планетите се разрушават, създават се нови планети, други придобиват по-голяма радиация, трети намаляват своята радиация и т. н.

Има едно голямо космично движение. Сега и с окултните ученици става едно космично, психично, пък и окултно движение. Ученикът трябва да се радва, че тия движения са придружени с разтърсвания. Това е тържеството на неговия дух. Това е озаряването на неговата душа. Това е най-голямата радост, най-голямото вдъхновение, което ще укрепи силите в ученика,

И тъй, как ще завладеем ключа? Когато познаеш истината, когато обикнеш истината. Няма как другояче да ти се предаде. Никакви други способности не могат да ти предадат ключа на истината. Тя само има власт над теб. Само тя е, която може да предаде ключа за най-върховните и велики тайни, за да можете да се изкачите в по-висшите сфери. Там ще се запознаете с нови закони, с нови и порядки, с нови действия на истината. Там ще видите как красотата се е поляризирала.

Вие се движите към един свят на по-висша красота. Пред вас стоят едни по-висши полета, където ще намерите своето тържество. Трябва да се отъждестви вашата душа с тия висши явления.

Необходимо ли е това? От всякога повече е необходимо, защото ние казахме: сега е нова епоха. Ново преселение ще стане. Много духове ще дойдат да се заселят на тази планета. Планетата Земя ще трябва да придобие образа, лицето и подобието на слънчево ядро.

Кога ще стане това? Това ще стане тогава, когато се насели земята с по-висши същества, които ще носят тайния ключ на истината. Ключът на истината е най-завидната, най-голямата сила, която ученикът може да владее, докато получи пълно сливане в недрата на Божия дух.

Ще има едно ново сливане. Но това сливане не подразбиране претопяване или обезличаване. В полетата на Духа има много същества, защото тия същества се изпращат из необятността като творчески фактори. Така и вие сте били изпратени като творчески, фактори, но е станало едно отклонение. Доста много сте слезли долу, както се казва в преизподнята. Но благодарение на това слизане вие днес имате едно ново възлизаме, което напълно ви обновява, ви озарява и изпитвате радостта, щастието, импулса, вдъхновението.

Тези неща се повтарят с вас. Но колкото и да се повтарят, те идват с нови нюанси, в ново осветление и виждате какво е величието на Бога. Ако не бяхте слезли долу, ако не бяхте минали през многото полета, през многото сфери, ако не бяхте изживели многото явления и епохи, нямаше да знаете за всемирното сътворение, нямаше да знаете, че присъстват и далечни царства - далечни от центъра, от ядрото на Духа.

Има ли Божият дух ядро? Има, и то какво ядро. Вие не можете да си представите какво представлява това ядро на Божия дух. От това ядро се дават всички инициативи, всички директиви, всички стремежи, всички посвещения. Затова е казано: „Бог е всемогъщ, Бог е всесилен, Бог е един.“ Но ние няма да се занимаваме с единството на Бога. За да се занимавате с Единството, с Първичното, трябва да владееш Божествената математика, трябва да познаваш Божествените числа, които са толкова сложни, че трябва едно Божествено изкуство, което да ти даде възможност да разгадаваш всяко едно число по отделно.

Числата в Божествената математика са известни сили, които проникват цялото творчество. Всички същества, които са работили за създаване на известни планетни ядра, са си служили с Божествените числа.

Трябва математика. Трябва строго определение. А всяко едно определение, това е една въплътена, опитана истина. Всички тия големи същества, които са взели участие в известно планетна ядро, са познавали, са си служили със секретния ключ на истината.

Когато ви говорим за секретния ключ на истината, ние искаме да ви представим голямото богатство, което е плод на Божия дух. В това богатство се крият всички тайни, които са заложби, които са същини от голямата Божия душа.

Виждате, че Божията душа е, която диктува във вселената. Тя е, която осъществява въжделенията в живота. Когато се говори за Божия душа, се разбира всемирния живот. Не може да има живот без душа. Това е абсолютно изключено. Божията душа е начало на живота. Там където животът е богат, присъства и богата душа.

Има ли бедна душа? Има отсъстваща душа. Когато душата напълно се въплъти, тя е богата.

Има ли случай, където душата да не е въплътена напълно? Да. Има присъствие на душа, но няма още пълно въплъщение. Пълното въплъщение подразбира присъствието на Божествената същност. При всяко едно такова присъствие на Божествената същност, вие имате вече Духа на безсмъртното. А Духът на безсмъртното изхожда, както казахме, от Всемирния център, от Всемирното ядро на Божиите тайни.

Има у Бога тайни. И сам Бог е тайна. Никога Бог не е казал: „Аз съм Бог. Ето ме.“ Той винаги е бил в тайна. Ако ви се беше изявил такъв, какъвто е, вие ще се обезличите, ще изумеете, т. е. не можете да обгърнете неговата същина, неговото централно състояние.

Има неща, които с възможни. Има неща, които не са възможни - невъзможни по отношение недоразвитото съзнание. Колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече нещата биват възможни. В самото посвещение на ученика има голямо давление на Божественото съзнание. Колкото повече сили на Божественото съзнание присъстват, толкова повече съзнанието на ученика придобива една широка, необятна светлина.

Светлината идва тук като един завършен процес. Защо завършен, процес? Защото ученикът може да оперира с ключа на истината. Ние казахме в миналото, че за ученика няма тайни. За този който владее ключа на истината, няма тайни. Остава само една единствени тайна, в която не може да се проникне. Това е Божията тайна.

Бог никога няма да изяви своята тайна. Той никога няма да се похвали, че има такава и такава възможност и да я открие. Не, Той не се хвали. Събуждащата се душа чувства това и се стреми към тази тайна. Всеки един от вас чувства, че трябва да се открие някаква тайна. Това е Божествената тайна.

Ако не би имало такава тайна, животът на човека би бил нищожество, нищета. Благодарение на това, че има неоткрита тайна, ученикът се стреми към нея. Дали осъзнава това или не, това е вече друг въпрос, но той се стреми към нея.

Защо се стреми към нея, като знае, че не може да я открие? Не, някакъв глас му нашепва, че може.

Може ли наистина? Много естествено, щом чувства едно явление, то може да се открие. Всички явления са достъпни за голямото съзнание. Ученикът е този, който ще открие Божествената тайна. Ако той би открил себе си като голяма тайна, би намерил ядрото на Божествената тайна. Кога? Когато се издигне до тия висши полета.

Ние искаме да обогатим ученика с една върховна възможност, а тя е да овладее ключа на истината. С ключа на истината той ще премине всички перипетии в развитието на своя дух и по-лесно ще се домогне до царството на Божиите синове.

Трябва да се достигне до царството на Божиите синове. Стига вече ученикът да бъде прокуден, да ходи немил недраг, да пасе свинете и да бъде зависим. Не, той е вече в състояние на привилегия. Затова му се откриват школи да може де завърши, да може да се специализира, да стане художник, музикант, математик, естественик, астроном, астролог, да владее всички тайни на Духа.

Няма по-голям учен, няма по-голям капацитет от Божия дух. И ако ученикът добре се ориентира към него, то той ще се укрепи като ключ на истината в ученика. А едно укрепване на Божия дух подразбира едно велико пробуждане, едно велико посвещение.

Сега ние ви говорим от едно поле и много от присъстващите на това поле не ни разбират.

Защо не ни разбират? Защото са объркали както началото, така и края. Те казват така: „Имаме начало, но имаме и край. Утре ще се втопим в незнайното, в общото и нищо няма да остане от нашето съзнание, от нашето аз, т. е. свършва ли животът ни, настъпва и края!“

Не. Философията, науката, знанието, посвещението са специални за ученика. Този който може да мине прага на Школата, този който може да разбере Учителя в Школата, само той няма да бъде заличен претопен, обезличен.

Има ли претопяване и обезличаване? Колкото и да подържат тия духове тази теория във всемира, в необятността, няма такова състояние. Когато и да е, тия духове ще се ориентират, ще влязат в Школата и ще научат тайната за ключа на истината.

Всички тия духове ще изживеят голямо налягане. Ще изживеят особени състояние. Те ще бъдат доста силно притиснати, уязвени до крайни, предели и ще кажат: „Да бъдем или да не бъдем“, т. е. ще преминат през такива страдания и ще викат, както е казано, да излязат мъртвите от гроба и да се скрият те.

Идва една такава епоха. Близко е тя. За да дойде чистото, силното, великото, трябва да се стопи нечистото. Такъв е законът. Не може чистото да се облича с нечисто. Не може чистото да се смесва с нечистото. Няма такъв закон в Божественият свят. В Божествения свят всички неща са на своето място. Всичко е епохално поставено - епохално в своите трептения. Там няма никаква нечистота.

И тъй, нашето желание е да искате да ви се предаде тоя ключ на истината. Да не се страхувате от него и да кажете: „Ако ни се предаде този ключ, ние няма да можем да изживеем радостта, щастието на живота, т. е. няма да можем да преживеем своя живот, така както ние искаме, както ние желаем.“

Вярно е, трябва да има едно преобразяване. Ученикът още не е преживял радостта, щастието, тържеството. Той още няма понятие какво е това красота, щастие, блаженство. Той е поставен в един свят на големи противоречия. Създаден му е един организъм, който е в дисонанс със съвършените организми.

Казано е, че човешкият организъм е създаден по образ и подобие на Бога, но все пак човешкият организъм е с недостатъци, непълен, несъвършен. Виждате колко нужди има той. Малката птичка живее при по-благоприятни условия отколкото човека. Птичката се грижи само за храната, а човек се грижи и за облекло, и за подслон, и за много други неща.

Колко е обременен неговият живот. Но за да го преведат в по-висши области, той трябва да има опитности.

Птичката има ли опитности? Птичката няма тази опитност, каквато има човекът. И тя е поставена при известни критични положения. И нейният живот е подложен на изпитания. Но в човешкия живот, придружен с доста много стълкновения, прозират лъчите на истината. В тия именно стълкновения прозират лъчите на истината, защото само човекът може да открие лъчите на истината. Животните още нямат този усет. Те още нямат този интелект. Но затова пък те не са отговорни. Те нямат дълг за отговорност, когато с човека не е така. Човекът е отговорен. Той отговаря за всяко едно нарушение. Затова е толкова и сложен неговият организъм. Той отговаря за всичко.

Пита се тогава, какъв организъм трябва да има ученикът? Целият организъм на ученика трябва да бъде въплъщение на цветните лъчи на истината. Всеки един уд трябва да отразява истината. Няма две мнения. Не може окото да каже на пръстите, на краката: „Вие по необходимост живеете.“ Колкото е важно окото, толкова са важни и пръстите на краката.

И тъй, за да имате една системна наука, да имате едно абсолютно доверие в творческия дух, трябва да се снабдите с ключа на истината. Да няма съмнение. Доверието се равнява на вярата. Живата вяра това е доверие.

Могат ли тия върховни сили да ни вдъхнат доверие? Върховните сили са в състояние да ни вдъхновят така, че чрез това вдъхновение да прозрем в истинските, всемирните тайни не Бога.

Ще кажете: „Материалистичният поглед е една пречка за нас да можем да се отъждествим с прииждането на Божия дух.“ Не, не е пречка. Достатъчно е, че тия сили са дошли до заключение, че същества някакво си материално съзнание. Това е едно доста голямо постижение. Да се осъзнаеш макар само като материя, това е едно доста голямо постижение. Материята съществува. Тя е една сила, която може да се трансформира, да се оформя, да създава живот. Това е доста голям плюс. Колкото повече едно нисше същество се осъзнава, толкова повече то се доближава до висшето и толкова повече връзката е реална.

Вселената казват, е една тайна. Да, вселената е тайна за този, който няма ключа. Но за онзи, който има ключа, вселената не е тайна, защото в цялата вселена присъства истината. А истината е свидетел на всички явления във всемира. Ето, вашата задача е да присъствате като истина в цялото всемирно творчество. Тогава ще се зароди един нов копнеж във вае да не губите нито една минутка, нито един миг, в който да не сте в унисон с творческите сили. Тогава ще се премахне инертността. Ще се премахнат тия така насечени статични сили и ученикът ще стане само действаща сила. Ще затрептят в него висшите сили, които ще го хармонизират със всемирната хармония.

Ученикът трябва да се стреми към нея. Тя е, която ще го узакони като син Божи. А хармония ще рече да знаеш всичките тайни.

Колко са тия тайни? Те са много, но ако ти хванеш края на едно въже, цялото въже е твое. Когато и да е, ти ще го издърпаш, Но трудността е в това, да хванеш края.

Точно това става сега с ученика на Школата. Предава му се единият край. Предава му се единият край и той не може да се освободи вече, защото се интересува от другия край. Дърпа се въжето и той все иска да види края. Краят е тържество на Духа.

Ключът на истината е едно от висшите явления - специфично, специално явление. Всички езотерични школи са говорили за този ключ, като са го наричали ключ на мистериите, а ние го наричаме ключ на истината. Мистерии значи тайни. А ние искаме да няма вече тайни за вас. Ние искаме всичко да бъде истина.

Кога ще бъде истина? Когато опитате нещата, тогава ще бъдат истина. Какво правите по отношение тия опити? Въобще, имате ли ориентация към опитите? У вас се забелязва една измореност. Вярно е, изморени сте, защото сте в съприкосновение със света на пертурбациите, на трансформациите и т. н., но сега се препоръчва на ученика да направи стоп. Моряците си служат така - със стоп на машината. Така и ученикът трябва да направи стоп, едно освобождение. От ничия сила да не бъде ангажиран. Да се остави напълно на спокойствие. Тогава настава едно осъзнаване, едно самоопределение, една самодейност, едно самозавладяване. И когато се говори за някакви маги, за някакви си адепти, това са хората, които са имали тия състояния.

Благодарение на тия състояния и днес на земята има сили, както ги наричат йогите на Индия, които по същия начин правят чудеса. Те напълно се освобождават от външните влияния. Освобождават се дори от своята собствена воля и се свързват с Божествената воля. А така Божествената воля може да направи чудеса.

Вие казвате сега: „Аз съм волеви.“ Да, но това е твоя лична, индивидуална воля, която зависи от много външни, странични фактори. Вашата воля е проводник на много фактори, на много воли. Дори ако бихте имали своя собствена воля, това е пак напредък, Но вие сте комплекс от много воли - външни, странични воли, т. е. целият живот на човечеството минава през вашата воля. А вие знаете, че животът на човечеството е наситен с отрицателност и всичко това се отразява във вашата воля, Затова ние препоръчваме да правите опити да се освобождавате от всички воли - даже и от вашата воля, защото тя още не е чиста.

Съвършено се освободете. Такова едно отприщване трябва да стане в човешкия организъм, че и душевните сили да се почувстват свободни. Ако този опит излезе сполучлив, вие ще имате голяма придобивка.

Правете опити. Легнете на известна постелка и се почувствайте напълно отпуснати, т. е. отпуснати от всички задължения, от всички външни сили, от които сте повлияни, Стремете се така да останете свободни, че да не бъдете ангажирани от никакви проблеми. И ако можете да се освободите за миг поне, ще чуете гласа на истината.

Това е да се освободиш от стария свят. Не е лесно това. Мъчен е този опит. Но който е тръгнал по пътя на посвещението, непременно трябва да прави опити да заглуши в себе си всички страдания, всички мъчителни състояния, всички нужди.

Ти не можеш да се освободиш от тях, но до даден момент да ги заглушиш. Така постепенно, постепенно ще придобиете опитността на съсредоточение.

Трудни са опитите, трудни са задачите на окултния ученик. По-трудни са даже от задачите на висша математика. Да се освободиш от всички давления, от всички унаследени качества е трудна работа, но няма друг лесен път. Лесно е тогава, когато имаш ключа на истината, когато имаш светилника на истината, за да бъде осветен твоя път.

Така посвещавайки се, ученикът ще бъде обект на висши същества, които, специално ще се загрижат за него и ще внесат като наследство ония черти, които те имат.

Кога не се интересуват тия сили? Когато няма никакви заложби, когато няма никакво желание, никакви стремежи, никаква наука или изкуство. Виждате колко свободни са тия сили. Те не правят никакво давление, никакво насилие. Но когато видят, че някъде има стремеж, че има събудено съзнание, те се притичват на помощ. Те не обсебват, не насилват, но помагат.

Нека почувствате по-реално помощта на тия сили, за да може и вашият стремеж да бъде реален. Реалните неща са, които ще ви представят като творчески сили, за да бъдете преведени в по-висши светове. Вие живеете на физическия свят, но можете да бъдете привеждани и в духовния свят, и в Божествения свят. Това е привилегия на ученика. А колко повече за един ученик, който е приведен в една върховна, висша Школа и е под прякото наблюдение на Върховно ръководство. Осъзнавайки това състояние, ученикът напълно се освобождава в мисълта си за някакви си странични явления. Много са явленията около него, но всички те са изживени и не трябва да се повтарят, защото всяко повторение е закъснение.

Има ли закъснение по отношение на вечността? Във всяко едно закъснение има страдания, има изпити. А нашето желание е да се ускори вашето развитие. Колкото повече се ускорява вашето развитие, толкова повече се намаляват и вашите страдания. Животът на ученика е сладък плод, сочен плод. Нека този плод бъде поднесен в тържествената зала на Духа и бъде опитан от великите посветени.

Бъдете един такъв сладък, сочен плод. Колкото повече е сладък, толкова повече е обичан, толкова повече ще ви търсят. Има обаче и опасност. Ако нямате ключа на истината да скривате този плод, той може да стане жертва.

Защо трябва да има враждебници? Има закъснели, непросветени духове. Те се проявяват като враждебници. Когато ученикът се справи със себе си, той ще има възможност да се справи и с тяхното несъвършенство. Тяхното несъвършенство е бъдещата работа на ученика. Така както Върховното ръководство се занимава сега с ученика, така и ученикът за в бъдеще ще се занимава с несъвършенството на духовете.

Гответе се за учители на несъвършените духове, Гответе се да бъдете техни големи братя, богати на опит.

Виждате, че животът ви е безкраен. Имате много работа да вършите. Вие имате в проект да обходите цялата вселена. Представете си сега, както живеете на планетата Земя 50, 60 или 100 години, да ви предстои да обходите всички планети и да живеете там по 100, 200 или 300 години. Колко време ви трябва да обходите необятното пространство, което е населено с планети или слънчеви ядра? С нищо не можете да измерите това време. Как ще го измерите? За да го измерите, трябва да знаете колко планети съществуват, колко спътника, колко слънчеви ядра. Трябва да знаете и по колко земни години ще престоявате във всяка една планета. Но със земните години ще можете ли да свършите работа? Ако отидете на едно слънчево ядро, какво ще свъртите със земните години? Нищо. Ще бъде само един сладък сън.

Много е работата. Много време ви трябва. Необятни пространства ви трябват. Затова, недейте иска наведнъж да свършите всичката работа, но правете опити. Направете едно отпущане, т. е. едно освобождаване. В процеса на освобождението вие ще намерите ключа на истината.

Тук пак има усилие. Трябва да направиш усилие, за да се освободиш. Това е пак ангажимент, задължение. Но когато вземе участие съзнанието, тогава е по-лесно. Нещата не се повтарят, Правилно се хроникират, записват се и стават една законност. А вие знаете, че всеки един закон е действаща творческа сила. От вас се иска да бъдете закони, да, бъдете творчески сили, на които ще възложат да се хармонизират ония светове, които са близо до вас и които са в дисхармония. Ако ви възложат задача да хармонизирате животинския свят, колко време ще ви трябва? Как мислите по този въпрос? Ами ако ви възложат да организирате минералния, растителния свят? Колко време ще ви трябва? Много време ще ви трябва.

Във всички тия светове има нарушение. А тия нарушения са задача за посветения ученик. Ученици от езотеричните школи са мислили да се освободят и да отидат някъде в нирвана - място на блаженство. Но Върховната вътрешна школа не препоръчва тия методи. Напротив, тя ще изпрати ученика да организира някой несъвършен свят, да проведе там Духа на творчеството, Духа на безсмъртието, Духа на подобието. Затова е и казано: „И Отец ми непрекъснато работи.“ Зависи от къде ще го изпратят, Много зависи в от това, къде той ще се кандидатира. Нали се дава свобода.

Но, макар и да се дава свобода, ученикът от скромност няма да поиска най-блаженото място. Най-блаженото място ще го дадат на най-слабите, на най-неспособните. А способните ще пратят там, където трябва да бъдеш корав, устойчив, непреклонен.

Велики задачи. Задачи на сътворението. Задачи на Върховния замисъл. Задачи на Върховното начало.

До кога ще продължаваме така? До тогава, докогато всички същества, които населяват разните планети, придобият ключа на истината.

Може ли? Всички същества ще придобият ключа на истината и истината ще ги направи свободни. Свободата подразбира абсолютна светлина. Абсолютната светлина подразбира отъждествяване на човешкия дух с Божия дух,

А по-нагоре какво? По-нагоре отъждествяване на човешкия дух чрез Божия дух с Голямото Божествено ядро.

Варна, 18.5.1959 год.