Jump to content

Recommended Posts

ВЕЧНИТЕ ИСТИНИ

Когато се говори за основните и положителни явления в живота, в съзнанието на ученика се явяват състояния, които се провеждат като вечни истини. Важно е онова, което ученикът може да изживее. А то е състоянието на вечните истини.

Много ли са тия истини? Да, има много узаконени истини?

Не е ли истината една? Една е върховната истина с много узаконени истини. Понеже ученикът се намира в полетата на многото явления, той има да се справя с многото истини, Колкото повече истини осъзнава, толкова той е по-богат, всезнаещ, всемъдър, велик. Да владееш много истини, това значи да си проникнал в глъбините, в широчините на живота във вселената. Вселената не се провежда като една истина. Тя се провежда чрез многото истини. Животът трябва да бъде пълнота от много истини,

Но, нали Едното е върховно? Да, но Едното има право да се дели. Щом се дели, то съдържа в себе си многото истини, Следователно, за да се обогатявате с многото истини, които съдържат изкуството на Божествения дух, тия състояния трябва да бъдат узаконени. Всяка една истина представлява узаконено явление.

Кой ще го узакони? Узаконява го вечността и затова се казва вечна истина.

Има ли узаконени истини, които ученикът да не познава? Школата е именно затова, да открива тия узаконени вечни истини. Той ще види тогава, че цялото миросъздание с всички поделения, с всички вариации, това са все узаконени истини. В миналото ние ви говорихме, че много, много и много са Божествените възможности. А щом с много, те са вечни истини. Вечните истини се провеждат по отношение подготовката на учениците като различни специалности. Различните науки например са вечни узаконени истини.

Ще кажете: „До колко са истини тия науки, ние не можем да знаем.“ Щом е даден тон, когато и да е, този тон ще разкрие вечната истина в миросъзданието. Погледът на ученика е отправен към вечните истини, които са узаконени като правила, като върховни възможности, които не позволяват отклонение. Втопил се в състоянието на вечните истини, ученикът вече не може да се отклонява, защото неговата дейност се узаконява като истина. Колкото същества, специално на земята, са се посветили в тайните, толкова и истини съществуват.

В дисхармонията има ли истина? И там има истина, но истина на дисхармонията. Ученикът трябва да прави разлика между истината на дисхармонията и истината на върховната хармония. Истина е, че страдаш. Истина е, че умираш. Истина е, че се караш и т. н. Това са все истини, но тия истини не са вечни, Те са временни. И когато застъпваме проблема за вечните истини, трябва да се знаят кои са те. Ние няма да определяме техните форми, техните качества, защото ние казахме: колкото са Божествените възможности, толкова много са и истините. Но, подчертаваме: изкуството, което ученикът трябва да завладее, е да влезе в хармония с дадените истини, които провеждат в неговия живот максимите на съвършенството.

Когато се говори за съвършенство, се разбира овладени истини. Колкото повече истини са овладени, толкова повече висотата на съвършенството е в своята пълнота.

Какво се разбира под думата пълнота. Пълнотата има за задача всестранно да се проникне в действителността на истината. Колко велико и свято е това да можеш да проникнеш всестранно в истините. Колкото повече истини минат през твоето съзнание, толкова повече то се очертава като една мембрана, която вибрира в миросъзданието.

Идеалът на ученика е тайната на миросъзданието. Той не може да има покой, докато не открие тайната на миросъзданието. И айо има нещо да научи, ако има да реши някаква сложна задача, това е тайната на миросъзданието.

Възможно ли е да разрешиш тия задачи? Да. Те са възможности на човешкия дух, дадени от Божествения дух. Чрез своя дух ученикът ще проникне в глъбините на миросъзданието. И радостта е в това, когато Ученикът чувства, че се издига все по-високо и по-високо в необятността и се ръководи от вечните истини на Духа. Това именно проникване е, което дава импулс на стремежа. А стремеж подразбира да си близнал, да си опитал от сладката на подвизите. Всеки един подвиг е една сладост, едно вътрешно духовно изживяване.

И тъй, ученико, подвизавайки се към чертозите на всемирната истина, овладяван многото истини, които са вечни в своята законност. Вечните истини са узаконени като всемирна памет. Какво е памет? Комплекс на истини. Нямаш ли комплекс на истини, ти не можеш да притежаваш памет. Паметта подразбира едно велико начало на живота. Да помниш началото на живота, да си го запаметил и да си го удостоверил като истина, това е доста трудно. Но пред вътрешния поглед на ученика трудностите са вече етапи на минаване. А всяко минаване на етапи подразбира съвършенство. Следователно, несъвършенството се заличава от спомена на ученика. Той го забравя.

Ще кажете: „Нали се подчертава, че ученикът трябва да бъде памет?“ Върховната памет заличава всяка нисша памет, т. е. заличава всичко онова, което е в разрез с Върховната памет.

И тъй, за да могат да се овладеят вечните истини, трябва да се проникне навсякъде. Да няма кътче от всемира, където да не си проникнел. Ако не си проникнал, все ще има някакви тайни, които ще те блазнят, които ще те спъват, ще те гнетят.

За да няма угнетяване на духа, ученикът трябва да се посвети във вечните истини, да е проникнел в далечните времена, в необятните времена.

Но за да се проникне в глъбините на съвършените истини, се иска мощен дух, дух на творчество, дух на съграждане, дух на живот, дух на светлина. Няма други сили за ученика освен Духа на сътворението. Всички други сили са временни истини, преходни истини. А вечните истини са излъчени от недрата на Божествения дух.

И тъй, най-голямата история, най-голямата истина за ученика е това да се внедри в глъбините на Божия дух.

Когато засягаме въпроса за вечните истини, ние искаме да ориентираме ученика така, че за него да няма вече лъжа, хипотези, мечти и т. н. В неговия живот трябва да има узаконени истини, т. е. вечни истини. Това е подчертано и в живота. В живота има опитности. Благодарение на тия опитности индивидът се справя с някои неизвестности. Колкото повече индивидът се добира до опитите на тия вечни истини, толкова повече той надраства нисшите истини, надраства нисшия живот.

 Има ли нисш живот? Има несъвършенство. А всяко несъвършенство подразбира страдание. За да се освободи ученикът от страданията, той трябва да мине пределите на несъвършенството и да навлезе в пределите на съвършенството.

Може ли да стане това? Точно за това е дошла Школата, точно затова са дошли тия съвършени силила подчертаят законните истини.

Познава ли ученикът тия законни истини? Дълбоко в неговото съзнание има някои узаконени истини. Благодарение на това той може да придобие някои способности, които ще му открият Началото, т. е. Първичното, което е главното ръководство в неговия живот.

Има ли още неизвестни неща, които да бъдат спънка в неговото развитие? Има неща неосъзнати. А всяко неосъзнато явление е и недоказана истина. Всички истини трябва да бъдат доказани.

Кой ще ги докаже? Борческият дух и всестранно развитото съзнание. Затова Христос казва: „Аз и Отец сме едно. Аз отивам при Отци си.“ Значи, той доказа узаконените истини. Колкото и светът да му предлага всевъзможни блаженства, царства, всемирна известност, той, осъзнал истините, минали през неговото съзнание, те стават вече вечни истини.

Говорим ви за вечните истини, защото пред вас стои един реален преход от един свят към друг. Ние искаме да ви запознаем с този Божествен свят, който има доста осезателно присъствие във вашия свят.

Ще кажете: „Нали ние живеем в един несъвършен свят, как ще имаме допирни точки с Божествения свят?“ Поначало има нещо велико във вас. И то е Божествено. Следователно, чрез великите истини Божественият поглед се проектира във вашето съзнание и вие имате възможност да вкусите от благата, от тишината, от способностите, от качествата и съвършенството на този Божествен поглед.

Идват дни, когато ученикът ще чуе Божия глас, когато Божественият свят ще се внесе в него. Там където присъства Божественият поглед, присъства и Бог. Вие имате случай с Мойсея. Мойсей чу гласа на Бога, защото беше определен да бъде представител на един съвършен Божествен свят. Мойсей разчистваше пътя, за да могат да проникнат вечните истини на Божествения свят, Затова чрез Мойсей се дадоха правилата, заповедите, законите. Той разчистваше задръстените пътища на стария свят, за да може да проникне новият Божествен свят. И наистина това стана. Благодарение на това, че се разчистиха пътищата, дойде Бог да говори на хората. Доста логично, доста мъдро, доста научно, изчерпателно Бог говори на хората, но те не чуха неговия глас.

Защо не чуха неговия глас? Затова защото не възприеха притоците на вечните истини.

Ще дойде ли време, когато ще се възприемат тия притоци? Бъдещето е голямо. Бъдещето на всички е велико. Ще дойдат дни, когато тия вечни истини ще бъдат узаконени като наука, като изкуство, музика, като съвършенство, като вечни проблеми към царството на съвършенството. Тия проблеми, тия приливи са в достояние и на други планети. Тия всемирни истини, тия вечни истини са проникнали във всички слънчеви ядра и много планети. Една такава удостоена планета е и земята. Царството на земята ще се изгради от законните истини. Тогава ще настане, както се казва, епоха на всемирното братство.

Сега е едно приготовление, но доста трудно. Ще дойдат дни когато царството на братството ще се въдвори на планетата Земя, когато посветените братя ще владеят тайния ключ на истината и всемирния светилник на истината.

Това се чувства. Няма будна душа, която да не чувства идването на това велико събитие. Може да не го чувстват ония души, които са доста грубо материализирани. Но по-ефирните, по-будните, по-широките души чувстват тази епоха, чувстват това влияние, чувстват този трепет. Затова и всяка една школа дава своите резултати, дава своята подготовка, дава своето съвършенство.

Понеже Върховното ръководство на Бялото братство е благоволило да посети земята и да внесе законността на вечните истини, то земята става един център, едно ядро на посвещение. Много ядра на посвещение има и на другите планети, но и на земята специално се оформява едно ядро на посвещение. Това ядро ще даде велики учени, безсмъртни композитори, големи математици, всемирни астрономи, защото тия учени ще имат пряка връзка с Върховното ядро на Божествения дух, защото тия учени ще познават детайлно узаконените вечни истини на миросъзданието.

Когато ви говорим за тия учени, ние имаме в е предвид някои важни събития. Тия важни събития ще се проведат чрез известни преходи. Сега е един такъв преход, един специален преход.

Защо? Защото на земята вече има експедиция от Върховното бяло братство. Тази експедиция най-щателно изучава условията, дали могат да се проведат системите от висшите светове, дали елементите на земята отговарят на еманациите на елементите на техните светове, за да се устрои една Върховна школа, която да провежда в своите занятия материала на вечните истини. Тази експедиция най-щателно проучва. Ще бъде голяма радост и щастие за нея, когато се срещне с по-повдигнатите души и с по-крепки духове. Задачата на Върховната школа е именно тази, да създаде условия на тази експедиция, на тия пратеници на Божествения свят да узаконят едно съвършено ядро, ядро на което да бъде център присъствието на Божия дух.

Не присъства ли Божият дух на земята? Той дава нужните вибрации на земята, но Духът специално ще се спре, т. е. ще създаде едно особено развитие. Това развитие ще се проведе чрез законите на вечните истини,

Ще има ли достатъчно подготвени индивиди, които да отговарят на този замисъл на Духа? Ние отговаряме: на земята има вече опитна Школа, която има способността на будител. И тия пратеници ще представят една Божествена епоха.

Ние ги наричаме пратеници, но от Божествено гледище те са представители. Казваме също така и епоха, защото на земята няма с какво да се измери времето, пък и пространството. Епоха подразбира преход на известни сили. Та, отбелязано е, взето е решение и върху планетата Земя да настъпи една такава епоха, Ето защо, пратениците от Божествения свят най-щателно ще провеждат Божествения промисъл чрез подготвените души.

Има ли такива? Много пъти Върховното ръководство е пращало такива души. Адам в началото е бил един такъв представител, също Мойсей, Христос и други представители. Това са все пратеници от Божествения свят. Вие знаете каква трудна. задача им е било възлагано, за да могат да проверят идеите за всемирните, за вечните истини. Това е съвършената работа на учителите.

Име ли резултати? Да. Доста много с. е е повдигнало съзнанието. Доста широта е получила човешката душа. И сега се прави опит да се посвети човешкият дух.

Какво значи това да се посвети човешкият дух? Да се добере до вечните истини и да провежда изкуството на Божия дух.

Има ли Божият дух изкуство? Цялата способност на вселената това е все изкуство на Божия дух. Ако така биха се разбирали нещата, не би посмял човекът да се нарича атеист, материалист и т. н. Смешно е да наричаш Духът материален. Има наистина някаква материя в Духа, но тя е одухотворена. А щом е одухотворена, тя не е мъртва. Следователно, присъствието на Духа изключва мъртвата материя, всяка една материална частица съдържа деятелност, съдържа възможности, съдържа елементи, които съвременната материалистична наука използува, за да открие някои тайни.

Няма излишна материя. Няма излишни елементи. Всеки един елемент е годен. Всеки един елемент подчертава истина. Малко ли е това? Всеки един елемент представлява светът на истината. Всяко едно явление представлява света на истината. Всяко едно присъствие представлява света на истината. Питаме тогава: има ли нещо случайно, има ли нещо, което така, от само себе си да се провежда или да присъства в законните истини? Няма такова. Понеже човек още на познава елементите, още не познава техните, същини, тяхното одухотворение, затова казва, че материята е мъртва. Не, няма мъртва материя, а има изявен Дух. Духът се е изявил в много и различни вариации. Достатъчно е ученикът да е посветен във вечните истини, за да може да открие тази действителност.

Голяма е действителността и чудно е как човекът не може да я види. За нас разбира се не е чудно, но чудно е по отношение на научните данни.

И тъй, за да се узакони животът, за да се узакони знанието, за да се узакони свободата, ученикът трябва да се посвети във вечните истини.

Може би ще кажете: „Кажете ни една вечна истина.“ Всичко е вечни истини. Няма нещо, което да е лъжа. й песъчинката е една вечна истина, макар и да е толкова малка. Един цвят, макар и да е толкова малък, но и той е вечна истина. Едно малко, едно микроскопично насекомо или животно, но и то е вечна истина. Така е и с висшите същества, Щом има индивидуалност на живот, щом Духът се е обособил като индивидуалност, това значи, че та са представители на вечните истини.

Навсякъде ще видите истината. Затова ученикът няма какво да се заблуждава и да заблуждава другите, че няма вечни истини, че никой не ги е видял, че те не с подчертани. Факт е, че ученикът живее в света, че е създадена проява на живот. Тази проява на живот е истина. Има една специфична способност или както окултистите я наричат интуиция, която навсякъде може да проникне. И понеже човекът има тази способност да хроникира всяко едно явление, това показва, че в него има всички възможности, които са и в недрата на Божия дух. Следователно, човешкото същество е най-близко до изкуството на Духа. То е една особена йерархия. Животинският свят, растителният сеят и минералният свят с още доста назадничави, но и те са в йерархия. И там стремежът е същия, но в по-нисша вариация, докато човешкият напредък е подчертан, понеже е одухотворен. А всяко едно одухотворение е една вечна истина.

Когато ви се говори за вечните истини, се има в предвид тази вътрешна способност, наречена интуиция, която има да играе за в бъдеще важна роля при разрешаване на най-дълбоките, на най-неизчерпателните глъбини на Божия дух.

Виждате: две реалности има за ученика - изкуството на Божия дух и върховното ядро на Божествената душа. Колкото и да са трудни условията, колкото и да са мъчителни състоянията, няма друг път. Всички други пътища отклоняват човешкият дух. Защо? Защото по начало човешкият дух е лъч от Божия дух, защото по начало човешката душа е дъх от Божията душа.

И тъй, човешкият дух е представител. Човешката душа е присъствие. Те са, които подчертават великото възможно, великото абсолютно на Бога. Духът и душата в човека доказват това, защото те са в състояние да го изявят. Кой ще отрече тогава Бога? Кое е онова в човека, което може да отрече съществуванието на Бога в човека? Няма такова същество в човека.

Казват, че умът в човека е, който отрича. Борбата сега е между нисшия ум и човешката душа. Човешката душа подържа равновесието, подържа, както го казват, едно царско равновесие. Колкото и човешкият ум да е спекулативен, отстъпчив, отклонител, все пак човешката душа пази равновесие. А това равновесие се изгражда върху законите на вечните истини.

Кой осъзнава в човека, че е вечен? Духът или душата? Душата е полето, а духът е земеделеца, т. е. работника. Не може работникът без поле. Не може и полето без работник. Следователно, духът и душата са, които ще проведат изкуството на Божия дух и цялата наука ще се коригира, ще се трансформират атавистичните състояния и всичко ще бъде дух и душа, съзнание и наука.

Идват тия блажени дни, когато на земята ще се изгради онова всемирно Светилище, което някога са правили опити да го изградят, а по-специално Соломон, в което да се провеждат вечните истини като знание и съвършенство.

Кой ще съгради това Светилище? Ще го съградят Духът и душата, защото те са творчески принципи, творчески сили, присъстващи сили, защото те са хармонията, равновесието. Отсъства ли душата и Духът, отсъства и сътворението. Няма кой да го твори. Кой ще създава без душа и Дух? Коя е тази властна сила, която може да създава планети и слънчеви ядра? Единствените сили които са създали миросъзданието и го подържат, това са Духът и душата. Това трябва широко да се разбере.

Ние поддържаме тази теза с помощта на вечните истини, Когато говорим за вечните истини, ще разбираш възможностите на душата и светлината на Духа. Всичко е изградено върху тази възможност и върху тази светлина. Нищо друго няма. Не че няма. Ние казахме, че много са Божествените явления, но всичко е обособено, всичко е произлязло от тия две същини: Духа и душата. Те никога не отсъстват. Отсъстват ли, няма да има нищо. Но понеже те се проектират, всичко съществува.

Има ли място за отричане? Дали душата ще отречете с нейните способности и състояния или Духа с неговата светлина? Ще бъде голям глупец този, който ще ги отрече. Можеш ли да отречеш живота на своята душа? Можеш ли да отречеш светлината на своя дух? Не можеш. Дори тези, които си позволяват да ги отричат, не са искрени. Те са попаднали в заблуждение, понеже са материализирали своята индивидуалност доста грубо и одухотворението е слабо. Там е цялата грешка. Всички атеисти са слабо одухотворени. Не вярваш, а същевременно използуват възможностите. Ако нямаше възможности, какво щеше да дадеш? Нищо. А всички тия възможности са все възможности на Божията душа, на Божия дух.

Те са източниците, те са съкровищниците в миросъзданието. Питаме тогава, къде другаде ще търсите източниците? Няма свят, откъдето да ги вземете. Ще ги вземете все от света на душата и от света на Духа. Те са единствените. Няма друго съкровище.

Ще касаете може и: „Ние знаем тия неща. Ние вече повярвахме в тях.“ Не, ние не искаме сако да вярвате в тях, но искаме да знаете законите, да имате ключа и светилника за вечните истини. Вярата подразбира опитана истина. И когато Школата провежда своите занятия, тя има в своя замисъл една вътрешна скрита идея да се проведат системите на Божия дух. Тия системи се изразяват в дадените изкуства. Колкото повече ученикът овладява изкуствата, толкова повече той е влязъл в тази върховна система, Затова ние препоръчваме да се изключи от живота на ученика инертността и да не си внушава, че е нещастен, слаб или стар.

По начало неговият дух е вечен. По начало неговата душа е всемирно дихание. А щом е всемирно дихание, къде е краят? Няма край, няма спиране.

Подмладявайте духа си, Само така ще можете да видите лицето на вечните истини.

Имат ли те лице? Имат ли физиономия? Всяка една вечна истина е проявена като съвършена, реална, обожествена същина.

Обичайте тия истини, които ще бъдат основи във вашия живот, Овладявайте изкуството на Духа, за да бъде то законност във вас. Узаконете се като посветени във вечните истини.

Кой ще ви узакони? Вашият напредък, вашата готовност, вашата работа. Работата е единственото явление, което ще ви подчертае. Не че трябва да изпитвате някакво тщеславие, надценяване и да се подчертавате, не, но влезете ли в същините на вечните истини, те ще ви подчертаят. Това е истината. Друга истина не съществува. Може да има много истини, но това са истините, които са узаконени във вечността.

Това са теоретични знания. Това е една теоретична подготовка. Това е една въведение към сложните истини. Но ще дойде ден, ще дойде време, когато всички сложни истини ще бъдат една голяма реалност и ще дадат насъщния живот, ще бъдат утре, ще бъдат изгрева, ще бъдат безсмъртното, съвършенството. Чрез Божествените истини ученикът ще се запознае със сложните същини на Божествения свят. Ако има нещо сложно, за което се иска една върховна математика, това е Божественият свят.

Идеал е за ученика е да достигне до полетата на Божествения свят. Този идеал ще се осъществи, когато проникнат лъчите на вечните истини. Царството на Бога е царство на вечни истини. Стремете се да проникнете в тия тайни на истината, за да овладеете способностите на Божия дух. Ако има някои явления, някое присъствие, което да има тия способности, това е Божият дух.

Ние вечно ще говорим за Божия дух, защото той е нашият всемирен източник. Няма от къде другаде да се вземе материала, вдъхновението, освен от източника на Божия дух. Няма от къде другаде да се вземе наука, изкуство, светлина и съвършенство, освен от източниците на Божия дух. Не си правете илюзии, че някъде от друго място ще дойдат способности и сили, които да задоволят копнежите на вашата душа и стремежите на вашия дух.

Нека тази истина за Божиите източници залегне във вашата душа, която да получи пълнота, широта, а вашият дух - гениални способности. Усъвършенствайте вашия дух чрез вечните истини, за да се доберете до източниците на Божия дух. Необятна е светлината, необятни са богатствата на източниците на Божия дух. Колкото и да се говори за тях, те не могат да се подчертаят. И благодарение на това, че са неизчерпаеми, може да се говори за вечните истини.

Вечните истини са скъпоценности, извадени от съкровищата на Божия дух. Опознайте се с тия истини, живейте с тях, за да се разкраси вашият живот, да се разшири вашата душа и да се усъвършенства вашият дух. Това е желанието на всички посветени братя, на всички посветени сили и синове Божи, които участват във великата дилема - да присъства царството Божие на земята.

Обичайте земята, защото тя е едно велико бъдеще за вас. Вие имате да играете важна роля на земята, да украсите континентите, да създадете една висша духовна култура на земята. Вие сте внесената култура. Бог е промислил още в началото и чрез човека е внесъл Божествената култура. В началото е бил само минералният свят, после е дошъл растителният, после животинският, но Божествената култура е била все още слаба. Когато се населил човешкият свят, Божествената култура е взела завидно място,

И тъй, право на ученика е да работи, да създаван чрез вечните истини. Право е на ученика да внесе Божествената култура. Понеже тя е създадена чрез вечните истини, става вече живот, става съзнание в ученика.

Пак подчертаваме: обичайте земята, понеже тя не е случайно явление във всемира. Тя заема място, периметър на слънчево ядро. А щом заема такъв периметър, без нея не може. Ако тя изчезне, ще се наруши цялото съгласие във слънчевото ядро. Всичко е предвидено. Предвидено е като вечни истини. Всичко е сложено, всичко е поставено, наредено като всемирно присъствие. И земята е едно всемирно присъствие, така както и ученикът е едно всемирна присъствие на земята.

Виждате, не сте случайни. Както земята заема място в слънчевата система, така и вие заемате място в планетната система. Всички сте така важни, всички сте така на място, така сте узаконени, както вечните истини.

Обичайте земята, защото тя е съгласие, защото е композиция на вечните истини.

Обичаите земята, защото тя е огряна от слънчевите лъчи. Всички слънчеви лъчи са вечни истини, а самото слънчево ядро е една голяма истина.

Обичайте земята, за да може да чувства тя вашето присъствие като тържество върху себе си. Не се спъвайте от препятствията или противоречията. Нека те не бъдат забелязвани от вас, за да не ви спъват.

Обикнете повече земята. Колкото повече я обиквате, толкова повече се свързвате с вибрациите на вечните истини. Тогава ще се подчертаете. Знаете защо земята съществува, защо се върти, защо обхожда периметъра на слънцето. Тогава ще знаете за нея и няма да я наричате планета на страдания, планета на противоречия. Настанала е епоха, когато става пълно трансформиране на човешкото съзнание. То напълно ще се озари и ще се проникне от вечните истини. Тогава земята ще стане планета на радост и щастие, на съвършенство и светлина.

Земята е едно богато поле за работа на ученика. Чрез земята много духове ще се пробудят, много души ще се усъвършенстват, много души от Божествения свят ще опитат реалността на Божественото присъствие.

Досега се е мислило, че Бог не посещава земята, че е забравил земята. Истина е, че Бог ще заживее на земята, така както живее в Божествения свят, че земята ще стане Божествено царство.

Обичайте земята като своя родина, като свое отечество, като своя земя. Богатството се състои в това, да владееш всичките възможности на земята, да се ползваш от всичките слънчеви присъствия и влияния върху земята. Така да ви бъдат разкрити истините, че да няма вече противоречия, да не казвате, че няма условия. Съзнанието на ученика, ще се разшири дотолкова, че ще може да открия тайните заложби на вечните истини.

Варна, 1.6.1959 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...