20. Големите вечни истини

[Ани]

ГОЛЕМИТЕ ВЕЧНИ ИСТИНИ

Големите истини са за големите същества. Големите неща са за посветените. Големеят живот е за посветените сили. Голямото пространство е за посветените същества. Щом е така, ученикът е научен да мисли и да вижда нещата. В него се възстановяват нови положения, положения които го представят като една нова сила, като една нова власт. Нали трябва да се знаят големите истини? Нали трябва да се познава същината на живота? Нали трябва да се познава източника на светлината? За да се знаят тия неща, ученикът трябва да заеме положението на син Божи.

Какво представлява синът Божи? Синът Божи знае всички замисли на Бога.

Могат ли да се знаят всички замисли на това Върховно, необятно присъствие? Щом си син Божи, може. Така както малкото дете може да овладее изкуството на своя баща, да носи заложбите на своя баща, да се издигне до нивото на своя баща, а даже и повече, така и синът Божи може.

Ние нямаме за задача да се занимаваме с абсолютни истини, защото абсолютните истини могат да се разбират само от абсолютните характери, от абсолютните способности, от абсолютните сили. Абсолютното не е още материал, не е още наука за ученика, защото в абсолютното отсъстват формите, отсъстват образите. А предметното обучение за ученика е формата и образа, понеже те съществуват във времето и пространството. Всеки който съществува във време и пространство, има форма и образ. Ученикът трябва да провре тази истина, за да не се заблуждава и да мисли за някакви си фикс идеи. Не че това са фикс идеи, но са непостижими неща, защото са абсолютни.

Ние казахме в началото, че абсолютните неща, големите неща са за големите духове. Тази мисъл може да блазни ученика, защото и той иска да стане като своя Учител.

Може ли да стане като своя Учител? Ние отговаряме: ученикът може да стане като своя Учител, но задава ли си неговият Учител въпроса дали и той може да стане като Бога? Великият учител никога не си задава такъв въпрос. Следователно и ученикът трябва да се ограничи да мисли за Абсолютното в миросъзданието. Колкото и да мисли за него, то все ще бъде фикс идея.

За ученика се препоръчва да изучи, да опознае всичко онова, което се съдържа във формата и образа, след което ще мине в подобието. Това са важни положения, без които не може да се мине в по-горен клас, в по-горни полета и да се научат принципите на научната философия.

Трябва ли ученикът де се занимава с философия? Неговата мисъл трябва да бъде предимно философска, неговото съзнание трябва да бъде философско. Философията се придобива само посредством изобилните притоци на светлината.

Какво са притоците на светлината? От къде са изнедрени те? Кой е източника на тия притоци? Едни въпрос, който още не е открит от официалната наука, която познава известни елементи на светлината. Тя казва: това е дадено. Следователно, ние използуваме това дадено чрез нашите възможности. Но пита се: може ли духът на ученика да се стъписва и да казва: „Ще се ползвам само от това, което е дадено?“ Не, в душата, в духа на ученика има един особен критерий за нещата. Той търси тяхното начало, макар и да казваме, че не трябва да се интересува, от Абсолютното. Търсенето е процес на опознаване. Било е някога време, когато съзнанието е било забулено пред процеса на някои истини. Защо? Защото е можело да настане голяма съблазън при провеждането на тия истини.

Ученикът казва: „Защо са тия процеси? Коя е причината да се провеждат или кой е допуснал противоречията?“ Когато са ставали тия събития, съзнанието на ученика е било забулено. В следствие на тия изключителни събития се е явил грехът или както го наричат падението.

Ученикът вижда противоречия, защото не знае какво е станало в тия изключения. Тепърва му предстои да се запознае с абсолютната истина на това велико изключение.

Но нали всичко е узаконено, защо има изключения? Допуснато е едно изключение по отношение съзнанието.

Необходими ли са били тия изключения? В процеса на великото творчество, в процеса на епохалното провеждане идеите на Божия дух, е станало изключение. При това изключение се е явил и процесът смъртта. Иначе всичко трябваше да бъде вечна истина. Щом човек съществува, той трябва да бъде вечен в своята форма, вечен по своя образ и вечен по своето подобие. А виждате, станало е едно изключение и ученикът трябва да напуща своята форма, своя образ и да заживее в своето подобие. Това са все истини, на които ученикът трябва да отговори,

Ще кажете: „Нямаме това съзнание, нямаме това време, нямаме това знание, за да можем да се занимаваме с този миров въпрос, с това мирово изключение.“ Ние говорим специално за ученика, който е във връзка с Върховното ръководство. За него вече има време, има пространство, има вечност. Това което може да радва ученика е, че той се ползва от благодатта на известни сили, които хармонизират нарушението. Трябва да се освободи ученикът от закона на нарушението.

Нарушението закон ли е? Всяко едно действие е закон. Ако не е закон, то не може да съществува.

Защо се е допуснало да действа този закон? Допуснало се е благодарение на това историческо изключение?

Каква роля ще играе този закон, който е канализиран в живота на човешките същества? Единствената цел, единствената задача е, да може ученикът чрез дадения преход, да се издигне до висшите полета на висшето съзнание. Тук се е явило едно завръщане. Трябва да се върне ученикът от наклонения път, но да се върне с пълно съзнание, да осъзнае всички ония перипетии, които е изживял. Това е ценното, това е опитността, която е придобил да носи със себе се като вечни истини. Иначе той не може да получи посвещение.

Когато засягаме въпроса за посвещението, ние имаме за задача да пригодим съзнателните сили на ученика с тия на Божия дух. Това е последното посвещение. Може ли ученикът да достигне до тая сила на Божия дух, въпросът за неговото посвещение е разрешен. Защо? Защото той вече навлиза във висшите полета на Божествения свят.

Ние говорим за Божествения свят, но има още много да ви занимаваме с него. Защо? Защото казахме в началото, че големите неща са за силните духове. Едно от висшите прониквалия на земята е проникването на Божествения свят. Той е най-занимателното, най-голямото събитие, най-голямата история, най-голямото проникване. Щом притоците на Божественото съзнание проникнат в съзнанието на ученика, в него настава едно пълно преобразяване.

В какво се състои това преобразяване? Той вече по форма и радиация, по образ, по светлина и по подобие е живот. Да може да се ознамени животът като едно облъчване на Божествения дух, в това се състои и гениалното изкуство на ученика, цялата философия, най-голямото изкуство, най-голямото знание се състои в това да се облъчи живота на ученика от лъчите на Божия дух. Затова е казано в свещената история: „Когато дойде Духът, всичко ще ви научи.“ Следователно, има един процес на научаване.

Трябва да се научи нещо, А да се научи каквато и да е дисциплина, трябва труд. постоянство, интерес и вдъхновение. Не могат нещата да се научат, ако не се внесе елемента вдъхновение. Вдъхновението е присъствие на Божия дух. Не можеш да се вдъхновиш, дори да се настроиш, ако има отсъствие на Дух. Настроението не е метод за ученика обаче. Метод за ученика е вдъхновението. Настроението може да бъде в поетите, художниците, в музикантите, докато ученикът на живото върховно слово трябва да има вдъхновение.

Ето един съвършен метод за работа - да можеш да бъдеш във връзка с Върховното ръководство, т. е. да можеш така да се вдъхновен, че да бъде разкрита пред теб цялата история на миросъзданието.

Може ли да стане това? Това е посвещението именно. Без този метод ученикът не може да се ориентира правилно по отношение своето съвършенство. Трябва да се овладеят, дори бихме си позволили да кажем, да се завладеят вечните истини. Не че ученикът трябва да ги завладее, но да се втопи в тяхната действителност. Не че истината трябва да се завладее, но ученикът трябва да се втопи в истината. Това е неговото изкуство, това е неговата наука, това е неговото знание,

И така, трябва философия и то жива, безсмъртна философия. Ние не ви препоръчваме религиозните екстази. Религиозните екстази са настроение. Ученикът трябва да се освобождава от настроението и да се вживява във вдъхновението. Трябва да се повишава проекта на вдъхновението. Целият негов микрокосмос трябва да бъде 90% вдъхновен. Тогава той ще може да си служи със законите и идеите на Божествения свят.

Може ли да се постигне това? Това проповядва окултната Върховната школа. Това е нейната програма. Тя има за задача да издигне съзнанието на ученика на такъв пиедестал, че да може да разбира правилно безсмъртното слово на своя Учител,

Ако ученикът навлезе в полетата на Божествения свят, ще има ли нужди от Учител? Учителят всякога е необходим. Учителят, това е деятелността на Божествения дух. Следователно, може ли без присъствието на Божия дух? Не може, защото извън Божия дух нищо няма. Всички богатства, всички исторически събития това са все явления на Божия дух. Няма светове, няма слънчеви ядра, няма планети извън Божия дух. Това са все възможности, сили и способности на Божия дух.

Виждате какво голямо богатство се съдържа в недрата на Божия дух. Може би ще се намерят духове, които ще оспорват тия истини, но тях ги очаква закъснение. Ние препоръчване на ученика специално да не закъснява, защото казахме в миналото размишление, че е дошла експедиция, т. е. едно висше присъствие на земята, за да се създадат условия да се насели една нова йерархия, наречена шеста раса, която напълно ще изяви Божествените възможности.

Защо сега ученикът страда? Защо изнемогва? Защото е лишен от Божествени възможности.

Кой го е лишил? Ние не обвиняваме никого. Понеже е проникнал Божественият лъч в ученика, той трябва да заеме специално място и да ратува за него, да внесе повече дух. Това е неговата работа, това е неговия стремеж.

Ще кажете: „Кой ще ни каже голямата истина, за да можем да се ориентираме в живота?“ Единствено Божият дух ще ви каже истината. Друго същество не може да ви каже по-голяма истина от него.

Далече ли е Божият дух и може ли той да бъде участник в нашите действие, в нашето развитие? Ако не присъства Божият дух, вие не бихте имали нито грам развитие. Вие можете да развиете всички форми, но не може де се проявите като образ и не може да съществувате като подобие. Следователно, минете от формата към образа и от образа към подобието. В това са вашите постижения. Да знаеш цялата история не своя образ, това не е малко.

Ние няма да се занимаваме как се е създал вашият образен свят, какви сили са взели участие, от къде се е взел материалът, за да се създаде вашата форма, но като ви обръщаме внимание, вие ще се заинтересувате за историята на вашата форма. Ние ще се спрем повече за реалното присъствие на вашия образ, защото си служим с образния метод, с образния свят. За да се достигне до подобието, трябва да се мине през образния свят. Единствено образът е, който ще подчертае деятелността на Божия дух. Божият дух е подчертан в своето изкуство чрез образа. Там е неговото най-голямо майсторство. Не е малко да дадеш идея за един образ и тази идея да се осъществи чрез най-сложните науки в миросъзданието.

Какви нюанси, какви форми са изразени в образите. И в образния свят присъства формата, но ученико, вдъхновявай образа, за да се получи едно друго измерение, измерението на подобието.

Какво в същност е подобието? Подобието е голяма истина. Да бъдеш подобен, на кого? На най-съвършения, на най-издигнатия, на най-големия, на най-силния, на най-святия. Да се уподобиш на Първоизточника, това е подобие, т. е. да станеш едно централно ядро, което да се обособи като една слънчева система.

Ще постигне ли ученикът някога това издигане? Ще стане ли той ядро на слънчева система? Той и сега е такова ядро, но всички планети които се въртят около него, са още в тъмнина,

Защо? Защото материята не е още вдъхновена. Когато се вдъхнови материята, всички негови произведения ще бъдат светлинни. Ще заемат едно висше състояние. Трябва да заемете едно висше състояние, за да може да подчертаете присъствието на Божия дух.

Ще кажете може би: „Нека дойде Духът и да ни направи такива, каквито трябва да бъдем.“ Закон е житното зърно да попадне в почвата, да мине известни перипетии и да се размножи, Такъв е законът и специално за човека - трябва да попадне в почвата и да се размножи. Това са неумолими абсолютни закони или както ние ги наричаме абсолютни истини.

Кое е онова, което дава привилегия на ученика? Това, че той напълно осъзнава вечните истини, Той вече не злоупотребява с тях, защото знае, че те по начало са вечни.

Дали вечността няма да измори ученика? Вярно е, има опасност от изморяване. Той наистина е много изморен, но изморен по отношение на някои явления в неговия живот. Ние обаче препоръчваме като метод на ученика да не се изморява много, т. е. когато се запознае с истините, те именно ще го направят свободен. Ние няма да кажем абсолютно свободен, защото казахме, че абсолютните неща са за големите духове. Да бъдеш свободен подразбира да знаеш истината. Да няма вече пред теб тъмнина, недоказана истина. Всичко да бъде строго опитано и да се знае за всяко едно движение. Да се знае кои са източниците на това движение.

Знание. Трябва голямо знание. Има ли край знанието? Нямат край нещата. Имат само начало. Следователно, кое е онова, което може да внесе вдъхновение в живота на ученика? То е това, че няма край. Щом е начало, той е голяма истина. Всички начала в миросъзданието са все истини.

Какво има да учи ученикът? Да изучава истините. Да се изучават истините, трябва да се минат много подразделения, но прямата задача на ученика, най-прямия път е да се добере до полетата на Божествения дух.

Ние писахме по-рано какво представляват ядрата на Божествения дух, а сега искаме да подчертаем, че ядрата, изхождайки от недрата на Божия дух, са най-великите подчертани истини в полето на съвършенството.

Какво в същност е ученикът? Едно поле за съвършенство.

Кой се усъвършенства в това поле? Усъвършенства се неговия дух. Следователно, като полета, какво представлявате вие? Вие трябва да бъдете една богата почва, една богата земя, една богата планета, едно богато ядро. Ето защо, се препоръчва един специален режим, за да се облагороди почвата на това поле, т. е. да се облагороди естеството на ученика. Така както богатата почва дава богато растение, така и богатата почва на ученика трябва да даде богати залежи - вечните истини в него.

Когато засягаме въпроса за вечните истини, ние имаме за задача да се отворят очите на ученика, т. е. да се пробуди неговото съзнание в такъв размер, в такъв периметър, че да достигне до най-висшите трептения на Божия дух. Това не е малко, т. е. това е да познаваш езика, да си видял очите, да си чул словото на този език и да си видял погледа на тия очи, които са абсолютни истини в твоя живот.

Украсявайте живота си с този поглед и вдъхновявайте живота си със словото на този език. Вдъхновението ще ви разкрие недрата на светлината.

Има ли светлината недра? Недрата на светлината са Божествената способност.

Какво представлява тази Божествена способност? Някакво индивидуално излъчване ли е или е някаква непонятна глъбина? Вярно е, че ученикът е непонятна глъбина, но истина е, че тя съществува като възможност. И когато ние казваме Божествена способност, разбираме тази възможност. Всичко у Бога е възможно. Всичко у Бога е възможно като проявена същина. Не може без същини. Нали ученикът трябва да има къде да се опре, къде да стъпи? Трябва да има място, трябва да има и пространство, където да се движи.

Но нали науката доказва, че земята са движи в кръг? Така и ученикът се върти около себе си и около земята и нищо повече. И това е вярно, и това е истина, но ако има едно вечно движение в кръг, дали ученикът няма са помисли да излезе някога от това кръгообразно движение? Дали няма да се зароди в него тази идея да види какво има извън кръга, около който той се движи? Има ли възможност той да излезе от този кръг? Има възможност при дадено изключение.

Ученико, обичай изключението. Не се страхува, не мисли, че то е беззаконие. Ти се вече пред едно изключение и трябва напълно да го използуват. Трябва да напуснеш известни кръгови движения, които от хиляди и хиляди години са те омайвали.

Ние не говорим за настроението. Цял живот сте се движили все в настроението, попадали сте от област в област, от време във време и сте мислили, че сте една подчертана истина в миросъзданието. Вие сте подчертана истина по отношение планетата Земя. Вие не сте имали още случая да минете през тази орбита или както се казва, не сте знаели за тия изключения. Сега вашият дух по нюх ще схване кога е време за това изключение. Вашата душа по интуиция ще схване кога е време за това Божествено изключение.

Какво е изключението? Да може да минете от кръгообразните движения около планетите и да проникнете в същността на слънчевото ядро. Трябва да минете тия прегради. Няма да кажем да ги разрушите. На ученика не се позволява да разрушава. На ученика се дава изкуство как да ги преминава. Това е неговата вътрешна способност - да преминава всички препятствия.

Ще стигне ли ученикът до това състояние? Това е неговото издигане, това е неговото проникване, това е неговото знамение.

Имало ли е случай някой да направи това чудо? Видяхте и знаете, че Христос се възнесе, че Христос напусна кръгообразните движения на земята и мина във висшите Божествени полета. Така и на ученика предстои да използва теза Божествено изключение и да мине в по-висшите полета.

Необходимо ли е това? От всякога то е най-необходимо, защото ако човек се движи все около себе си, ще стане еднообразен. А когато се движи по права линия, той ще мине кръгообразните движение, ще мине повече полета на планетите и ще достигне до някои по-висши системи.

Вие казвате: „Трябва да бъдем астрономи, астролози, да познаваме тайните науки, да знаем, тайните на битието.“ Как можеш да знаеш тайните на битието, ако не можеш да проникнеш в глъбините на битието? Ти се движиш около себе си и можеш да научиш тайните на движението около себе си, но никога няма да научиш тайните на битието, ако нямаш тази възможност, това изкуство да се внедриш в тайните на битието.

Това е един въпрос, за който ученикът трябва да бъде наистина загрижен. Той не трябва да възприема идеята на атеиста и да казва: „Добре ми е. тук - да си хапна, да си пийна и да си поживея.“ Този който знае, че има край, за него е добре. Но ученикът, който знае, че няма край, трябва да се стреми към Великото начало. Ученикът като знае, че няма край, трябва да види очите на Началото, да чуе шепота на неговата душа, да усети вибрите на неговото сърце.

Това е истинската философия на размишление. Единственото същество на земята, на което ще се предаде ключа на тайните, това е ученикът на посвещението. Ключът не се дава на непросветения, защото той може да го загуби. Има една възможност да го загуби. Много ученици са пропадали благодарение на това, че са загубили ключа на тайните.

Колко внимателен, колко буден трябва да бъде ученикът, особено тогава, когато има вече доверието на синовете Божи. Когато ученикът достигне до положението на висш посветен, с най-голяма церемония и тайнственост му се предава ключа на вечните истини, ключа на вечните тайни.

Като има истини, има ли тайни? Има - тайните на истината. Друга тайна няма, защото истината разкрива всички тайни. И истината обаче си има своя тайна. Какво представлява тя? Едни върховни Божествени възможности.

Ние можем тека да ви отвлечем, че да кажете: „Какво мислихме, а къде ни отвлякоха.“ Ние няма да ви оставим на това място. Нали ще трябва да действате вече със специфични сили, които са извън мястото, извън времето, извън пространството?

Като какви ще бъдете тогава? Можете ли да си зададете този въпрос, какви ще бъдете извън мястото, извън времето и извън пространството? За да знаете това, трябва едно необятно, широко съзнание. Има случаи, когато поставят ученика в тази неизвестност, но там е неговото изкуство - в неговото самообладание, в неговото чувство, в неговото състояние, Състоянието е едно важно явление в ученика. Всички тия важни перипетии, тия важни преходи оформят, създават характера, убеждението, идеята.

Сега на въпроса: какво сте вие и какво сме ние? Къде сте вие и къде сме ние? Кои сте вие и кои сме ние? Има ли някаква разлика и в какво се състои тя? Въпроси на които трябва логично да се отговори. Ако няма логична мисъл, ще има подценяване и надценяване. А на ученика абсолютно се забранява да се надценява и да се подценява. Той трябва да знае истината така както е.

Може ли да се знае истината? Когато влезеш в света на истината, ти ще вибрираш като истинска сила. А в истинската сила няма никакво подценяване, нито надценяване. Тя е строго математически определена. А в строго определените математически истини няма никакви дисонанси. За вас сега е важно така да се хармонизирате, че да бъдете глас на истината, светлина в истината, живот в истината, сила в истината, т. е. ученик на истината.

Ще кажете може би: „На нас ни се говори много за любовта. Не е ли най-съществена тя?“ Този който люби, той е истина. Този който обича, той е истина. Този който работи, той е истина. Този който учи, той е истина.

Така казва висшият свят. Така знаят съществата от висшия свят. Така работят съществата от висшия сеят. Вие, които сте призвани за висш свят, трябва да се осветите в делата на истината, да обичате делата на истината, да обичате светлината на истината.

Виждате, че любовта играе важна роля. Любовта е основа. Любовта в сила, която служи на истината. Кого ще любиш? Ще любиш истината. Когато се казва да имаш любов, това подразбира да бъдеш искрен, истинен. Нека нещата не бъдат тъмни. Трябва да има светлина. А тази светлина ще получиш само чрез истината. Нека истината бъде светило за вашия ум. Нека истината бъде топлина за вашата душа. Нека истината бъде радост за вашето сърце.

Обичай истината, за да наследиш Божествената способност - любовта. Любовта е Божествена способност. Любовта е проява на Бога във всички светове, а истината е арбитър на всички тия прояви. Те са подчертани истини. Следователно, това което любовта прави, трябва да бъде зарегистрирано или подчертано от истината.

Това са максими, велики истини в живота. Докато ученикът не се запознае основно с тях, той не може да се освободи от кръгообразното движение. Нека всичко у вас бъде праволинейно - да имате права мисъл, право движение, за да се ознамените като начало в живота.

Въпросът с вечните истини е доста сложен. Ние ще продължаваме да говорим по този въпрос до тогава, до когато у вас настане една нова епоха, която да подчертае присъствието на Божествения дух. Цялото изкуство се състои в това да се подчертае присъствието на Божествения дух.

В какво ще се подчертае? В любов, мъдрост и истина. Трудна задача, но благословена задача. Радвайте се, че имате тази възможност да проникнете във възможностите на Божествения дух, да чуете за тях. До вчера те не бяха възможни за вас. Дори великите учители на са говорили на ученика за тия възможности. Защо? Защото в миналото ученикът не е бил още подготвен. Но с течение на времето той име вече тази възможност да борави с по-сложни истини.

Ние искаме да ви дадем кураж, да ви дадем сила, да се запасите с тях, за да можете да боравите със сложните истини. Тогава вашият живот няма да бъде празен. Вие няма да имате всекидневие, което да ви изморява, де ви отегчава, но ще имате дни на щастие, дни на възход, дни на радост, дни на свобода. Може би ще дойдат малки изпитания, но те ще бъдат пак за ваша радост. Вее пак ученикът ще бъде изпитван. Трябва всичко у него да бъде опитано, за да му се възложи известна отговорна задача. Нали приготовляват ученика за една нова епоха, за член на една нова раса. Затова той трябва да бъде опитан. Ще го понатиснат с един, с два, с три пръста, той ще реагира и може би ще изживее известни съблазни, но нищо от това. Той трябва да бъде опитан по всички правила, по правилата на вечните истини.

Не се плашете, когато казваме, че ще изпитват ученика. Това не подразбира, че ще му се даде да носи повече отколкото може да носи. Ще му. се даде дотолкова, доколкото той може да опита нещата. Всичко трябва да бъде опит. Няма истина без опит. Този който казва истината, а няма опит, той лъже. Опитаната истина е реалност. Тя е безсмъртие, живот.

Опитвайте истините, за да могат да се създадат у вас условия за проява на по-даровитите способности, да бъдете готови да посрещнете идващите същества, които ще донесат идеята за новия свят. На земята ще се насели един нов свят. Но докато се насели този нов свят, земните жители ще изживеят доста големи събития.

Кои са тия земни жители? Дали сама тия, които са въплътени? О, не. Много души, много същества обикалят земята - плътни и безплътни, движат се в кръгообразно движение. Тия същества са все земни жители. Те живеят по повърхността на земята, т. е. по повърхността на континентите, други живеят из глъбините на моретата или океаните.

Как живеят тия същества в океаните? Те си служат, с . известни подводници. Защо? Защото има същества, които трябва да изучат живота на рибите, живота на морските животни.

Не могат ли да го изучават извън моретата, извън океаните? Опит трябва, опит на самото място. Нищо повече. Не можеш да бъдеш цигулар, ако не опиташ. Не можеш да бъдеш композитор, ако не опиташ. Всичко трябва да бъде опитано, но не опит на сладострастие, а опит на дълбоко познаване. Сладострастието е едно, а опознаването е друго.

Познавайте тия неща - сладострастие, настроение, опознаване и вдъхновение, за да може вашият живот да се сдобие с безброй явления, да ги различавате, за да се издигнете в по-висшите светове. Ние искаме да бъдете вече кандидати за Божествения свят. В Божествения свят са всички възможности на Божествения дух.

Вживявайте тия възможности, за да се издигне вашият дух и вашата душа над всичкото нисше поле, което е спънка, противоречие за тях. Бъдете готови за една върховна работа, за да може вашето съзнание и вашата памет да варират с тия върховни възможности. Запаметявайте великите истини, за да се обезсмърти. у вас паметта. Вглеждайте се в живота, вглеждайте се в природата. Всичко в природата е вдъхновен, изнедрен Дух.

Помагайте на тия същества да получат вдъхновение. Така както на вас помагат да се вдъхновявате, така и вие помагайте на по-малките от вас и те да се вдъхновяват. Вдъхновението е сигурно средство. То е най-верния метод, за да се достигне света на Духа. Духът ще продължава да проповядва дотогава, докогато се събуди всеки човешки дух. Словото няма да престане да се изявява, докато не се освободи всяка човешка душа. Тепърва Духът ще се излее в сила и власт. Тепърва ще заговорят умовете, ще затрептят сърцата, ще се възвиси духът, ще възтържествува душата. Тепърва Бог ще ви проговори в сила и слово за да може да се увенчае вашият стремеж с най-големия успех, даден на човешките същества.

Човекът това е един повик, Следователно, нека този повик бъде безсмъртие. Всичко е безсмъртно, но всичко не е в тържество. Нека сега ученикът бъде в процес на тържество, за да се срещне с ония светли същества, които населяват духовния и Божествения свят.

Ученико, мини през ангелския свят, за да се научиш, що е чистота. Мини през духовния свят, за да се научиш, що е любов, Мини през Божествения спят, за да се научиш, що е истина.

Пазете тайна. Бъдете ученици на тайната. Колкото повече си тайнствен, толкова повече си силен. А на вас е необходима сила. Бие трябва да имате сила, От това, дали можеш да спазиш тайната, ще познаеш дали си силен. Сега не е време да се изнасят големите истини навън. Ще дойде ден, когато нещата ще станат явни. Винаги е било така в начало. Във всяко начало е била тайната. Ученикът трябва да се възпита в тайната. Там трябва да бъде силен. Щом е тайнствен, изключено е подценяването и надценяваното.

Пазете тия неща. Това е един особен момент, един специфичен момент. Много рядко се е случвало да се прояви такъв момент на земята. Затова внимавайте. Пазете тайна, Колкото повече си тайнствен, толкова повече се явява силата като респект. Можеш да респектираш делата на духовете само чрез силата на тайната. Никой дух не трябва да знае какво има в теб, какво си ти, от къде идваш, къде отиваш, кой си ти.

Бъдете тайнствени, От вашата тайнственост ще зависи до колко сте годни за сериозна работа. Ние търсим ученици за сериозна работа, ученици със светло съзнание, с чиста душа, Такива ученици ни трябват на нас, защото и ние сме отговорни пред Върховното ръководство. Затова пазете тайна. Бъдете тайнствени, бъдете секретни. Вас ви готвят като ключове. На вас ще поверят тайната да отключите някои истини. Следователно, Божият дух ви използува като ключове. Ще зависи сега какъв тон ще дадете. Много ще зависи. Вие сте сложени като ключове на Божествената арфа и ще зависи какъв тон ще дадете, какъв тон ще изпълните или какво хармонично съчетание.

Пазете тайна. В тайната е красотата, в тайната е светлината, в тайната е в вдъхновението. Всеки който има изкуството на вдъхновението, той е тайнствен. Знайте тия неща. Те ще ви бъдат много необходими сега във вашето развитие. За да може да се ознамени делото на Бялото братство, трябва да има тайнствени апостоли, тайнствени посветени, тайнствени астролози, тайнствени астрономи. Ако вдигаш шум, до никаква аудитория няма да те допуснат. Такива са правилата и законите в тайните школи.

Бъдете една дълбока, всестранна тайна школа. Всеки един ученик трябва да представлява една такава школа, защото ще бъде използван да проведе Божественото знание.

Бъдете такава тайнствена школа. Само тогава ще бъдете авторитетни сили пред човешкия свят. Имайте тайнствена мисъл, имайте тайнствено изкуство, тайнствена светлина, тайнствена истина. Колкото повече си таен, толкова повече си осъзнат. Ученикът на великите тайни има пълна Божествена зрялост.

Бъдете зрелостници. Не хвърляйте бисерите на свинете. Запазете бисерите дълбоко в своята съкровищница. Да бъдат поставени те в тайнствени скривалища.

Бъдете тайна за света. Бъдете тайна за човеците. Бъдете тайна за всички духове. Бъдете такава тайна, както Бог е тайна. Това е неумолим закон във Вътрешната школа. Това е върховен закон във върховните школи.

Бъдете тайна.

Варна, 15.6.1959 год.