21. Скритите истини

[Ани]

СКРИТИТЕ ИСТИНИ

Нали ученикът е призван да учи? Какво ще учи? Това което не знае. Кое е това, което не знае? Това са скритите истини. Скритите истини са бъдещето за ученика. Няма по-велико бъдеще от това да мислиш за скритите истини. Цялото бъдеще, цялото богатство за издигнатия човек това са скритите истини. Няма развитие, няма стремеж, няма прогрес без скритите истини. Няма съвършенство, няма върховни овладявания без скритите истини.

Ако има нещо, което да блазни ученика или нещо което да го държи в напрежение, то това са скритите истини. Благодарение на скритите истини се е създал човешкият свят. Благодарение на скритите истини се е оформила човешката мисъл. Благодарение на скритите истини се е разширило човешкото съзнание,

Това е великото бъдеще за ученика - да издържи, да се не умори да търси скритите истини. И ако се разкриват някои истини, то е за да се подържа стремежа за великите скрити истини. Ако има нещо да цени, ако има за нещо да се жертва, ако има неща, за които да тържествува, това са скритите истини.

Ще кажете: „Нали ни се говори, че за ученика няма скрити истини?“ Когато проникне в тях, няма разбира се. Когато е достигнал до онова велико обновление, до онова велико вдъхновение, за него няма скрити истини. Докато търси Бога, вечно ще има скрити истини.

Виждате къде е силното, мощното. За този който търси Бога, вечно ще има скрити истини. Може ли ученикът да си представи, какво представлява Бог, който е във вечните, скрити истини? Тогава, кога и как Бог ще се изяви като открити истини? Бог се открива като открити истини, но никой не знае за неговата скрита същина. В това е величието и силата на Бога.

Можем ли да бъдем във връзка с тази скрита същина? Понеже Бог се е проявил като открита истина, може. Цялата тази възможност предполага Върховното бъдеще.

Виждате какъв периметър е запазил Бог.

Занимава ли се Бог с тия неща? Ако Бог не се занимава, тогава кой ще се занимава? Кое е това друго същество, което ще се занимава с тия вечни величини, с тия вечни скрити същини? Единственото същество, ако можем да го наречем така, единствената сила, която си остава като вечни скрити истини, това е Бог. Тогава се казва, че Бог е мярката на всички открити и скрити истини.

Как ученикът ще се домогне до тия Божествени глъбини, за да може да знае какво е откритата истина и какво е скритата истина? Много естествено, много логично, много мъдро е, че ученикът си служи с едни тайнствени идеи, с един тайнствен Промисъл, т. е. с една тайнствена интуиция, с едно тайнствено проникване.

Колкото повече се вглъбява в това тайнствено проникване, толкова повече той става изявена истина и толкова повече се чувства като една скрита истина.

Когато говорим за вечните истини, ние искаме да хвърлим светлина в съзнанието на ученика за да проумее вече какво е това вечна истина, т. е. да може да потърси мярка, с която да я отмери. Трябва да се намери тази мярка. Всяка една школа има за задача да я открие, да я проведе на посвещаващите се ученици, за да могат да си служат с нея като секретен ключ. Цялото проявление на Бога е все секретни ключове.

А колко много проявления са в битието и всички те представляват жизнени ключове.

В тия ключове е скрита ядката на нещата. Те са направени от материал, от същина, от подобие, което изхожда от скритите истини, А когато този ключ е в действие, той произвежда откритите истини.

Това са философски мисли, необятни глъбини, за да може ученикът да борави с Божия ум, да може да борави с Божия дух. Това са глъбини, големи, необятни глъбини, но те са все в достояние на ученика, все са близки, познати на ученика, защото той чувства, че е проявена същина, проявен живот. Следователно, по начало той е проявен Бог въз вселената. Всяко едно същество, каквото и да е то, е проявен Бог във вселената. Ученикът трябва да има такава логична мисъл, че да не подценява проявите във вселената. Понеже на него са дадени ключове от скритите истини, с помощта на тях той ще открива скритите истини.

Това какво значи? Да открие сложната задача, която не знае. Цялата вселена е сложна задача, сложен проблем, сложно изявление - толкова голяма сложност, че не може лесно да се обхване с едно несъвършено съзнание. Тогава ние казваме; както във вселената величините са сложни, големи и необятни, така и за ученика те са доста сложни. Защо? Защото по начало същата дилема е дадена на ученика, защото светът на ученика е изнедрен от глъбините на мировото сътворение. Може ли тогава да става въпрос, че ученикът е едно случайно явление, което няма никаква цел, никакъв замисъл, никакви перспективи, на никого не трябва и с нищо във вселената? Само безумецът може така да мисли. Но този, който се е втопил в Първоизточника, който е внедрил в себе си Първоизточника, той не може така да мисли.

Къде е мярката на тия разсъждения? Къде е началото на тия разсъждения? И после, защо трябва да се разсъждава? Разсъждава се затова защото има скрити истини. Ако нямаше скрити истини, нямаше да има и разсъждения. Но понеже има скрити истини, онова тайнственото, Божественото в ученика търси, стреми се, разсъждава, вдъхновява се.

Виждате колко е необходимо за целостта, за същината на вселената ученикът да изживява най-висшето вдъхновение. Колко величествен е моментът, когато той се е втопил в цялостното проявление на вселената. Има частично, има и цялостно проявление. Частичното, това е ученикът, а цялостното, това е Бог. Между ученика и Бога има един мост, има една връзка, има едни допирни точки от висшата математика, от космичната математика, Тази задача е най-великия проблем, към който ученикът се стреми.

Ние говорим за ония ученици, които са вече в сложното посвещение. Има първично, начално посвещение, има и сложно посвещение. Когато ученикът от началното посвещение влезе в сложното посвещение, в него настава един величествен прелом. Всичко в него взема положителни позиции, застава на здрави основи, защото той вече овладява тайнствените ключове на проявените истини, на вечните истини.

Има вечни проявени истини, има и вечни, тайнствени, скрити, истини. За тях се създава и времето, и пространството, и необятността. Ето защо, за да има ученикът тия ключове, тия стъпала на посвещението - времето, пространството и необятността, той трябва да мисли какъв чар е това вечността. Той забравя, че неговото съществувание е в полетата на началните истини, че не живее във вечността.

Може ли ученикът да забрави? Има някои явления, който трябва да заличи. Тук е и майсторството на ученика - да заличава известни явления, които са ангажирали неговото съзнание. Нему му предстои да се занимава с върховните скрити истини, за да може неговото съзнание да се разширява все повече и повече и да обхване всички сложни степени във вселената.

Ние степенуваме вселената, защото има скрити истини. Всички степени във вселената са все ключове от откритите истини.

Виждате, колкото повече ученикът се изкачва по върховете на вселената, толкова тя става по-широка и необятна, по-сложна и по-близка. Задачата на една Върховна школа е да направи необятните неща близки за посветения ученик. Когато вземе макар и един грам материя или елемент, да види там цялата вселена, с цялата й необятност. Това е да бъдеш близо до нещата, да бъдеш близо до Началото, да бъдеш близо до Бога. Такъв е Бог в съзнанието на посветения.

Това което сериозно занимава ученика, то е да търси началото на вселената. Той е забравил за своето начало, защото то е в него. Той го чувства, той го знае. Него го занимава обаче началото на вселената.

Не е ли достатъчно да се радва със своето начало? С началото на ученика и началото на вселената има нещо общо. Там са отразени и проявените истини, и скритите истини, тайнствените истини, но трябва критерий, трябва голям ум, необятен ум, широка, необятна мисъл, толкова широка, че да надмине пространството на вселената.

Защо трябва човек да се занимава с началото на вселената? Не е ли достатъчно да живее и се радва със своето начало? С началото на ученика и с началото на вселената има нещо общо.

Може ли ученикът да си представи какво какво представлява пространството на вселената и да има необятна мисъл? Само този може да има идея за вселената, който има по-просторна мисъл от вселената. Как ще говориш за едно проявление, ако ти не можеш всецяло да го обгърнеш или да си всецяло негово въплъщение? Не може.

Виждате какви необятни са възможностите на Божествения дух. Нека тази необятност да не плаши ученика, да не го поставя в състояние на умореност, на изтощение дори и противоречие. Няма противоречие за ученика. Това трябва веднаж завинаги да се разбере. Всички противоречия са хармонизация на проявената същина на вселената. Тя е така хармонизирана, че дори и останки няма от противоречие,

Как тогава ученикът ще разреши противоречията, които се явяват в него? Много лесно. Когато застане на пиедестала на вселената, ще разреши въпроса. Той сам по себе си ще се разреши, защото в необятността на вселената няма противоречия.

Как да няма? Ами като те натиснат, като те смачкат, като те убият духом? Няма сила във вселената, която може да притисне, да убие Духа, защото Духът на вселената това, е свободата в ученика,

Бъдете вселенски, т. е. приемете този Дух на необятната вселена, за да бъдете и вие като нея. Тя не е далече от вае. Тя е толкова близко, колкото са близко слънчевите лъчи до вас. Ако има едни природни или космични сили, които са най-близко до вас, то това са слънчевите ядра.

Виждате каква логична връзка, какъв логичен порядък съществува в цялата необятна вселена. А човекът се окайва и казва: „Колко съм нещастен, колко съм сиромах, колко съм слаб.“ Живее в непреривното необятно богатство на вселената и се чувства сиромах. Не, най-богатото, най-силното състояние на ученика това е неговият неуморим дух.

Има ли това възпитание човешкият дух? Има ли тази свобода човешкият дух? Още я няма, но е пред прага на едно велико зазоряване, на един велик изгрев. И когато проникнат лъчите на проявения Бог в него, той ще стане толкова сроден с вселената, че няма да вижда несъвършенствата нито в природата, нито във вселената. Всичко е в състоянието на духа в човека. Когато се издигне до висшите състояния, той има вече и големите възможности да осъзнава необятността на вселената. И когато се казва, че човек е малка вселена, това подразбира, че тази малка вселена трябва да има по-силни радиации, за да може да бъде във връзка с радиациите на необятната вселена.

Защо казваме, че може? Този въпрос се поставя от ученика винаги, когато той е още в началото, докато дойде до състоянието на вечните истини. Тогава той е извън всякакви противоречия.

Колко е красиво, колко е богато и тържествено да се разбира езика, движенията, уханията, любовта, чистотата на всяко Божествено проявление. Това е истинското същество, равно на ония възможности, които са начало на вселената.

Колкото и да е труден този проблем, той неминуемо ще занимае мисълта и съзнанието на ученика, за да се дойде до изкуството за състоянията в работата и делата на ученика.

Трудно е да се дойде до тази необятна тишина, до това необятно спокойствие, до това необятно вглъбяване, но след всяка трудност идва тържество. Това е закон. За да се дойде до това тържество, ученикът трябва да има само една идея - да учи.

Какво да учи? Има толкова неща да се учат, та едвам ли би му останало минутка време да бъде празен. Обаче не е още осъзнато това състояние в ученика да учи. Ако би учил, той би станал виртуоз, би станал голям композитор, голям философ, голям художник, велик посветен, велик маг, би станал най-любимия син Божи.

Но ще кажете може би: „Дайте ни нещо реално. Когато го пипнем, то да стане.“ Няма нужда да пипате нещата и да мислите за тях. Ако ги пипате, ще ги замърсите. Ако ги обмисляте, ще ги обезцените.

Каква необятна свобода. Бъдете херувимски свободни. Бъдете ангелски красиви, ангелски чисти. Това е копнежът на човешката душа. За нищо друго не копнее тя, освен за чистотата и свободата. Вие ще проумеете тия неща, когато ги опитате. Не обвинявайте, че други са нарушили свободата във вас. Вие желаете да бъдете чисти, да бъдете красиви и обвинявате, че други са станали причина да бъде тъмнина. Не, ученикът никого не обвинява. Ученикът само истината познава. Бъдете ученици на скритите истини, защото скритата истина е най-силното битие въз вселената. Тя е битие във вселената.

Ние вземаме вселената като необятност, а битието като начало във вселената. Не може да съществува вселена, ако няма битие. Няма бит, няма творчески фактор.

Нали и във вселената съществува творчески фактор? Вселената е необятна, а творческият фактор е, който е близко, който се чувства, който се знае, който се вижда, който се опитва. Вселената си е вселена, но ученикът е битие, фактор. Той е, който навлиза все повече и повече в необятността на вселената. Той е, който проверява истината във вселената. Той е, който проверява ритъма, чувствата на вселената. Той е, който слуша шепота на вселената.

Когато ви занимаваме с вселената, когато ви занимаваме с битието, ние ви представяме същността на Божественото присъствие. Висшият посветен ученик не се трогва от малките проявления, които са дадени като чудо, не възклицава, защото той знае за ония големи, за ония необятни чудеса, които съществуват в необятността на вселената. Той е такъв ясновидец, че знае, що е това слънчево ядро, що е това планети, що е това спътници. Когато съзерцава едно слънчево ядро той знае какво съществува на това слънчево ядро. Той знае дали има същества там и какви са те. Той знае каква е там природата, каква е флората, каква е фауната - въобще, какви са условията там. Защо? Защото влиза във връзка с този свят. Той подържа връзка са големи посветени, които държат тайния ключ на вселената.

Какво величие е това да ти поверят тайният ключ на вселената. Ученико, идват дни, когато ще те поставят на сериозни изпити и ако ги издържиш, ще имаш тази привилегия да ти поверят тайния ключ на вселената.

Това е едно велико върховно посвещение, едно велико върховно проникване в нещата. Пита се тогава, ако така се разбират нещата, ще има ли противоречия за ученика? Къде ще бъде това противоречие? Кой ще го създаде и защо трябва то?

Ние занимаваме ученика със състоянията на противоречията, защото той ги изживява. А ние искаме да го освободим. Той трябва да се освободи от това, което внася противоречие в него. Той трябва да направи сравнения, изследвания и да изучи нещата. Ако се занимава така, ще дойде до великата истина - проявена и непроявена.

Това е солидната постройка, която занимава света на ученика. Чуден е светът на ученика. Защо? Защото всички варианти, всички вибрации, всички изживявания са процес на осъзнаване. А да осъзнаеш нещата в тяхното начало, това е велико.

И тъй, от необятността на вселената провеждай идеите на битието. Тогава всичко така ще се разреши, че ако би имал свободно време и да си дадеш отчет, ти би се срамувал за миналото. Ученикът има един особен свят, светът на бъдещето.

И тъй, през настоящето към бъдещето. Ученико, копней, жадувай за бъдещето. Бъдещето е тайнствената скрита истина.

Ние ще продължаваме да разрешаваме въпросите за необятността на вселената и за проявеното битие, за да откриете Бога, да виждате Бога, да живеете с Бога.

Това е новото въведение, нов начин на мислене, което изключва всякакви религиозни предразсъдъци, всякакъв фанатизъм. Това е домогване до тайнствените ключове на великите истини. Това е наука на вселената. Това е изкуство на битието.

Обичаите изкуството на вселената. Обичайте живота на вселената. Обичайте и изкуството на битието. Животът ви трябва да бъде изкуство. А всяко изкуство е възможност.

Живейте с тия възможности, за да израснете като достойни синове, които де наследят богатството на своя Баща, Изкачвайте се от време на време в тия висши области, за да влезете във връзка с ръководството на вселенските сили, да влезете във връзка със силите на битието. Тогава ще бъдете, както се казва „мои ученици“, Аз, битието и Бог - и Бог - вселената, ще бъдем ваше начало. И сега, Върховната школа е ваше начало. Тепърва вие тръгнахте, тепърва възкръсвате, тепърва живеете. Досега бяхте затворници, а сега сте чада Божии. Сега сте синеви Божи. Сега сте светли сили.

Такива ще стенете. Но за да станете, обичайте Школата, жертвайте се за Школата, изучавайте Школата. Тя не е случайно явление. Какво велико събитие е таза Школа за необятността на вселената и за проявата на битието. Подчертайте тази велика, безсмъртна епоха. Ознаменете великите приливи на Божественото присъствие.

Това ви пожелаваме - да видите Бога в себе си, да срещнете Бога в себе си и да живее Бог във вас. Тепърва ученикът ще има да говори. Тепърва ще разреши задачата за земята. Тепърва ще внедри той в недрата на земята елементите на Божия дух.

Ученикът ще внесе организмите на Божия дух. Ученикът е, който ще бъде разсадника на новата култура, на новия живот, на новите идеи. Колкото и страшни да вижда известни явление около себе си, те няма да засегнат неговия вътрешен свят. Никоя сила не може да ограничи или да затъмни неговия вътрешен свят. Колкото и да притеглят обръча около него, никоя сила не може да задуши Божественото в него,

Тепърва ученикът ще заживее съзнателно на земята. Тепърва земята ще отгледа свои питомци, които ще бъдат ядра за вливане на великите изкуства на Божия дух. Тепърва ще тръгнат свободни, от никого необезпокоявани адептите по земята. Тепърва ще заговорят светлите сили по земята.

Велико бъдеще. Ученико, бъди тайнственото скривалище за тия сили. Бъди толкова прозорлив, че да се учиш от тяхното движение, от техните маниери, от тяхната мъдрост и да се ползваш от тяхното знание.

Знай, както адептите знаят. Ходи, както адептите ходят. Бъди чист, както адептите са чисти. Бъди силен, както адептите са силни. Те са твоите най-близки приятели. Те са твое съзерцание, твое вдъхновение.

Люби света на адептите, за да те обикнат и те.

Да, щастливо бъдеще! Оцени това бъдеще!

Варна, 29.6.1959 год.