Jump to content

22. Необятният извор на истината


Recommended Posts

НЕОБЯТНИЯ ИЗВОР НА ИСТИНАТА

Как ще разреши ученикът понятието необятният извор на истината? Как Ще се справи с необятността? Има ли специфична мярка за него? Може ли да опита тази необятност и да я приложи като изявление, като фактор в живота си. Нали трябва да има фактори? Ние казваме необятност, но къде са фактите за тази необятност? Къде ще ги намери той?

Необятността подразбира една неопределена мярка, един неопределен простор, една неопределена вечност. За да може да се справи с тази дилема, необходимо му е да знае за извора на истината. Ако нямаше извор, щеше ли да има вода? Нямаше да има. Ако нямаше слънчеви ядра, щеше ли да има светлина? Нямаше да има. Следователно, трябва да има един определен обект, който се изявява като извор.

Ученикът разрешава един велик проблем за живота. В този проблем са скрити много явления. В този замисъл са комплексирани много системи. За да може да има мярката за нещата, трябва да има някакъв фактор. Няма да кажем исторически фактор, но фактор, който е в основата на всяко проявление в битието. Чрез този фактор да започне да разгадава великите необятни истини в битието.

Изворът на истината това е Божественият дух, Божественият дух съдържа комплекса на мировата необятна мисъл. Когато се казва мирова мисъл, лесно е ученикът да се справи с тази идея. Това е даден мир, който има свой живот, свое битие, своя структура, свой механизъм и т. н. но когато се говори за необятните мирове, въпросът става вече много сложен.

За да може този сложен въпрос да стане една проявена истина в живота на ученика, той трябва да се добере до необятния извор. В необятния извор са складирани, са съхранени великите начала на всяка проявена истина.

Но нали истината е една? Истината е една по начало, но много са истините в проявлението на същините.

Защо същини? Нали една е същината? Една е същината с много проявления. Така ще се дойде до великата идея за Божия дух. По начало се казва Божи дух - значи един Дух на Бога, а в разсъжденията и мисълта се идва до проявленията, т. е. Божият дух се е излял в милиарди и милиарди възможности, в милиарди и милиарди цветове, в милиарди и милиарди тонове, в милиарди и милиарди и милиарди числа, в милиарди и милиарди явления.

Къде е сега трудността? От къде ученика да започне и как да развива своите способности, за да се овладеят тия много изявления? Идваме пак до комплексираното му съзнание. Това е една от великите възможности. Колкото повече комплекс има в неговото съзнание, толкова повече идеи се асимилират като явления, които проявяват същината на необятния извор.

Ние няма да говорим по форма за същината на Божия дух, Ние говорим по смисъл за милиардите и милиарди идеи на Божия дух, за милиардите и милиарди същини, проявени в сътворението на Божие дух. Там е и красотата. Колкото повече са възможностите, толкова повече ученикът се разбогатява. Същото е и с планетата Земя. Колкото повече животни и растения по форма и съдържание живеят върху нея, толкова тя е по-богата. Има научи институти, където се изучават проявите на животинския свят, на растителния свят и на минералния свят.

Виждате колко умове се занимават с великите идеи на този необятен извор. И това специално за земята. Но ако се проследят други някои планети, колко видове и колко форми и образи съществуват там.

Но може би съвременната наука да каже: каквото е на земята, такова е и на небето, т. е. и в другите планети и слънчеви ядра. Ученикът обаче не е още запознат в детайли с онова, което същества на земята. Ако той би открил колко форми, какви съдържания и колко образи съществуват на земята, той би бил един необятен ум, една необятна душа, един дълбок извор. Но той не ги знае, защото комплексът на неговото съзнание не е още съвършен.

Но това не трябва да отчайва ученикът. Напротив, когато знае истината за милиардите и милиарди проявления на Божия дух, той ще се стреми не всеки ден, не всеки час, не всяка минута, но всеки миг да долови някои неоткрити истини.

Виждате, колко ученикът трябва да бъде съсредоточен в себе си. Има ли тази възможност? Всеки един ученик ще каже: „Не, нямам тази възможност.“ А ние отговаряме: светът наистина няма тази възможност, но ученикът от Върховната школа има тази възможност.

Това е великото за него, това е свещеното, това е Божественото. Извън това знамение животът е суета. А ученикът никога не трябва да се суети, но като голям изследовател, като голям естественик, трябва да проникне във вибрите на милиардите прояви на Божия дух по форма и по съдържание. Ето защо, ученикът на Върховната школа има вече мярката на мигновението.

Труден е въпросът наистина. Трудността е в това, че ученикът живее във физическия свят и не е заживял още като абсолютна величина в Божествения свят. Но Школата идва да му помогне, да напомни, че неговата атмосфера трябва да бъде Божествена атмосферата неговото движение трябва да бъде Божествено движение, че неговото хранене трябва да бъде Божествено хранене, че неговата работа трябва да бъде Божествена работа. Всичко друго трябва да бъде изключено за ученика.

Това не подразбира да напуснеш живота и да заживееш като аскет, но да бъдеш в центъра на всички неща, на всички действия, които се развиват на физическия свят. Навсякъде ти да бъдеш центъра - от теб да се излъчват искрите на живота, които да дадат пътя към свободата, пътя към възхода, пътя към съвършенството.

Виждате какво място трябва да заеме ученикът. Бедността, незнанието, невежеството трябва да бъдат изключени за него, Той борави с едни велики, съвършени, абсолютни истини. Началото в тях е Божествения дух или както казахме - необятният извор на истината. Няма друго място за ученика, няма друга сфера, няма друго състояние. Всички други състояния са иззети, са дадени на други същества, а ти, ученико, си под надзора на една велика, страшна истина. В нея се съдържа откритието и величието на Бога. Помни това: Бог никога не трябва да отсъства от твоето мигновение. Помни твоята мярка. Тя е мигновението. Във всяко твое мигновение начало е Бог. Това е мярката на твоето съзнание. Няма друга мярка. Мярката е живия Бог. Същината е върховната мисъл, която произтича от недрата на Божия дух.

Когато пристъпваш към полетата на неоткритите истини, не се плаши, но бъди бодър, бъди в достойнство, защото изворът на истината е твоя родина, твоя същина, твое поле.

Не се плаши, не казвай: „Ами ако се отклоня, ако се заблудя, ако попадна в умопромъчение? Не, никога няма да попаднеш в умопромъчение, нито в заблуждение, нито в отклонение. Ако ти, ученико, си се напил от дълбоките глъбини, от ядрените сили на този извор, недей да мислиш, че ще се отклониш. Ти вече си се отклонил. Ти доста си живял в заблуждение, в отклонение, в тъмнина и днес ти се открива светлината в своята сила. Как ще мислиш тогава, че си се отклонил? Наистина, вярно е, светлината ще те отклони, но от къде ще те отклони? Ще те отклони от тъмнината, ще те отклони от заблужденията, от страха, от незнанието. Където има светлина, там царува истината. А истината е извор на всяко знание и познание.

Защо досега не се говорило така за Божествената същина? Не се е говорило благодарение на комплексите на съзнанието. Колкото по-висши трептения се внедрят в ядрата на съзнанието, толкова повече Божествената мъдрост ще бъде необятен извор.

Каква е идеологията на ученика? Да се домогне до изворите на великите необятни истини, които са скрити за непросветения, за недостойния.

Защо да има недостойни? Има бедни по съзнание. Колкото съзнанието е по-бедно, толкова е по-несъстоятелно. Казано е, че бедността не е порок. Тя не е порок, но не е и съвършенство. А тук става въпрос за съвършените истини, за върховните истини, понеже вие боравите вече с величините на Върховната школа, възможностите на Върховната школа, боравите е великите идеи, с великия Промисъл, който вдъхновява строителите, архитектите, поетите, композиторите на тази Върховна школа.

В историческите времена се е загатвало за тия перспективи, за тия възможности на човешкия дух, но идеята за върховните възможности на Божия дух е била още скрита, още в тайна. Но сега, сега е потекла тази мисъл, тази вълна, сега е светнала тази светлина. Сега небето е най-близко до земята. Сега Божият дух е в пълно въплъщение в човешката душа.

Ще кажете: „Какви усилни времена, Колко силни са материалистичните идеи. Какъв комплекс на съпротивление.“ Наистина така е. Когато небето доближи до земята, стават компресии. Зависи тази компресия как ще подвижи нещата - наляво, надясно, напред или назад. Има неща, които се движат назад. Има неща, които се движат напред. Компресията, това са стихийни сили. Там където липсва мярката на мигновението, нещата се раздвижват наляво. А там където присъства мярката на мигновението, нещата се раздвижват надясно, напред, във възход. Затова ученикът не трябва да се чуди защо сега е така. Той трябва да благодари, че компресията е голяма. Затова са се явили тези течения. Той трябва да се радва, че е завъртян надясно, нагоре към висините.

Това е великото, това е силното, това е Божественото. Голямо тържество е, когато ученикът вземе участие в тази компресия, в това развитие, в това съвършенство, в тази висша мисъл, която вече респектира нещата, която респектира силите на живота, идеите на човешкия дух. Нека това ново представителство има за идея да организира, да сплоти великите идеи за живота на човека, защото много напредничави идеи вълнуват човешкия живот, които се комплектуват в една мощна вълна.

Ето как човешкият дух ще направи един велик възход към царството на гениалното съвършенство.

Има ли там царство? Царството на гениалността е е царство на Божията мисъл. Къде е по-добре - да бъдеш в царството на Божията мисъл или в царството на отрицателните мисли? Разбира се в царството на Божията мисъл.

Има ли царство на мислите? Всяко нещо което съществува, има свое поле. Мислите на хората са в дадено поле. Те не са загубени. Нищо в природата не се губи. Нали така е казано? Те съществуват в дадени полета. Когато ученикът иска да види своето минало, ще влезе в тия полета и ще види всичко, но защо му е? Той няма време. Времето е така скъпо и така ценно, че на ученика от Върховната школа не се позволява нито даден миг да злоупотреби.

Това обаче да не ви плаши и да кажете: „Хванахме се на най-страшното.“ Страшно е, но е велико. В страшното се закалява ученикът. Когато мине през страшното, тогава той вижда колко е свободен и колко е силен.

Нека тия върховни идеи, които занимават върховните същества да залегнат дълбоко във вашата мисъл и да имате вече върховния промисъл за необятния извор на истината. Не е лесно да се достигне до състоянието на безсмъртие. Безсмъртието е една скрита истина, Ученикът не познава още тази истина. В неговата мисъл и в неговото съзнание стои идеята, че щом неговия баща е умрял, щом неговият дядо е умрял, то и той ще умре. Не, нали ученикът трябва да бъде свободен. Той трябва да гледа на тия неща така, както съблича своята горна и долна дреха, така да съблича и своите тела, които са му дадени да влезе в известни полета. Понеже той е искал да види своето минало, пратили са го на физическото поле да го търси.

Знае ли го? Той го изживява по инерция, но още не го осъзнава. Защо? Да осъзнаеш своето далечно минало, трябва да слезеш още по-долу - да влезеш във формата на животното, оттам във формата на растението и най-после във формата на минерала.

Но ако слезе като такъв, ще има ли това съзнание да види своето минало? Нито като минерал, нито като растение, нито като животно може да види своето минало. Само като ученик той може да види своето минало. Виждате каква е привилегията. Това е един висш връх, едно върховно състояние.

Защо не го виждаме? Това е вече друг въпрос. Трябва да имате специален помощник, за да го видите. Върховната школа идва именно като помощник да видите цялото свое минало,

А как ще го познаете? Като изживеете вибрациите както на животинския свят, така и на растителния, и на минералния. И когато ние казваме, че трябва да бъдете изследователи, това подразбира, че трябва да минете през тия форми, образи и състояния, за да се възобновят някои сили във вашето съзнание.

Необходимо ли е това? Казват, че повторението е майка на знанието. Вярно е, но на ученика се позволява само миг от времето да се занимае със своето минало, дава му се само мигновението, защото няма смисъл да изживява конвулсиите и страстите на времето. Той е вече защитен, свободен.

Нека ученикът има вече една академична мисъл, мисълта на най-върховния институт, който борави с най-върховните поделения на физическия свят и с тия на Божествения свят.

Такива са дилемите, които стоят пред вас. Можете ли или не, но това са великите истини. Не може без въздействието на великите истини. Те са, които ще ви преорганизират, които ще ви систематизират, ще ви усъвършенстват и обезсмъртят. Нека тия върховни знания залегнат дълбоко във вашето съзнание, във вашето ново съзнание,

Казваме ново съзнание, защото вие наново се раждате, защото вие вече възкръснахте, какво значи възкресение? Да минеш в Божествения свят, в съзнанието на висшите същества, в идеите на висшите същества, във възможностите на висшите същества, в съвършенството на върховните същества.

И тъй, ученико, помни, че ти си най-близо до върховните същества. Понеже си най-близо до върховните същества, то никога не подценявай работата на тия същества, никога не затъмнявай мислите на тия същества. Те те вземат под свое опекунство да те пресъздадат като едно ново начало за идването на светлата раса. Тия идеи се въплъщават в човешкото съзнание. Те са идеи на върховни слънчеви ядра. По начало те са необятни извори, велики истини за теб.

Освобождавай се от незнанието, от слабостта, от страха, от старите традиции и порядки на стария свят. Бъди съвършено нов по сила, по разбирания, по движение и по възход. Откривай винаги във Върховната школа все нови и нови листа от свещената книга. Това което ви казахме, то е от новия лист. Помнете: вас ви запознават с най-върховните идеи, които са отпечатани като ръководство във Върховната школа.

Тепърва ученикът ще се ръководи от тия идеи. Тепърва те ще залегнат в него и ще го възкресят. Има върховна династия. В тази върховна династия се провъзгласяват за върховни ръководители ония същества, които познават идеите, същините на Божия дух. Тепърва ученикът ще се запознае с дълбоко скритите ирационални числа, които ще му помогнат да отгадае най-сложната математическа задача, по което е започнал да се развива Духът в световете.

Как е започнал да се развива? Защо е станало нужда да се развива? Ние говорихме за поляризиране във всички светове. Всяко едно духовно проникване е задача - предстои да се разреши като една абсолютна математическа задача.

Лесно е, когато познаваш числата, когато познаваш тяхното устройство, тяхната делимост, събиране, изваждане умножение. Лесно е ученикът да упражнява своя ум, да търси познатите и неизвестните, но във висшите светове ученикът трябва да проучи началото на устройството, което се е поляризирало като възможности и като математическо изкуство.

Това са все дилеми в Божия ум. Ние някога ще застъпим идеята за Божия ум и въобще, има ли Бог ум. Бог е абсолютна математика. За да се прояви тази математика, трябва да има ум, Бог се проявява като ум, но това са все възможности в Божия дух. Това са проявления, това са в е варианти на този Божи дух.

Не може ли да няма математика? Щом на ученика е дадено време само един миг, той трябва да си служи с математика. Той трябва да определи математически какво е това миг, какво е това секунда, минута, час и т. н.

Ще кажете, че трябва да има гениален ум. Разбира се. Не само гениален, но и върховен ум. Щом боравиш с върховните числа, ще имаш върховен ум. Щом боравиш с върховната композиция, ще имаш върховен ум. Щом боравиш с Върховното ръководство, ще имаш върховен ум. Щом боравиш със съвършените същини, ще имаш върховен ум. Това е великото - да се издигнеш като върховен ум и да действаш като върховен ум.

Ето какво е вашето начало. Вие сте ново начало. За вас има вече нова атмосфера, нови състояния, нови възможности на живот. Ученикът на Върховната школа има вече нови методи на работа, нови методи на живот, на хранене, на обличане, на лекуване. Ученикът на Върховната школа е заличил въобще медицината от своя свят. Той не боледува. Следователно, медицината не му е необходима. Той е заличил дори и математиката, защото той е дадено. Щом е дадено, защо му е математика? Той е заличил и композицията? Защо? Защото той е и композиция.

Но, това са още крайни идеи. Ученикът още не може да борави с тия крайни величини. Той се устройва все още със средствата на математиката, на композицията, на цветовете,

И тъй, когато застъпваме идеите, които се съдържат в необятния извор на истината, ние имаме за задача да подпомогнем ученика да просветне все повече и повече необятната светлина в неговата мисъл, в неговата душа, в неговото гърди, в неговия живот, за да знае защо живее, защо работи, да знае що е мисъл. Най-ценното и най-важното е да живееш в дадения миг, да разширяваш периметъра на своята душа. Колкото по-необятна е твоята душа, толкова повече падат и всички мерки, защото те не могат да я обемат, не могат да я намерят.

Виждате как ще се освободите и от математиката, и от мерките. Когато стенете необятност, с какво ще ви измерят? И най-големите математици са безгласни букви. Те не могат да измерят пространството. Къде ще сложат точка, за да почнат да го измерват? Нали трябва да има къде да сложат бода на пергела, за да мерят? Няма къде да го сложат.

Виждате какво е по начало съвършенството, какъв е Бог. Тези идеи ще залегнат крепко във вашето съзнание и вие ще се освободите, ще се издигнете до тия висини, без да изживеете големите стълкновения. Затова идва Школата. Да ви помогне. Върховната школа си служи с върховните принципи, с върховните мерки, с върховното знание. Затова отделяйте от своя живот това, което е за Върховната школа от това, което е за Вътрешната школа и това, което е за Външната школа.

Ние апелираме към вас така да систематизирате и прочистите нещата в себе си, че всичко да бъде годно, да влезе като състоятелни единици в живота на върховната школа.

Всичко това трябва да мине през вашето съзнание, за да не би да ви отклоним от вашия специфичен център, защото всяко едно същество има свой специфичен център. Когато го отклониш от центъра, то остава във въздуха. И понеже не познава състоянието на тия неопределени величини, то казва, че е несъстоятелно. За да не попаднете в тия състояния, нека това което ви се дава да мине през вашето съзнание и да обгори вашата мисъл. Че може да дойде противоречие, нищо от това. Противоречието е размишление. Така гледат на него във върховния свят. Докато не дойдеш до противоречието, до стълкновението, не може да стане обгарянето, пречистването.

Благодарете за този свещен момент. В най-големите противоречия се явява новото. Всяко дело и мисъл стават съзнание. Колкото повече време употребите за върховното, толкова повече време сте спечелили.

Варна, 13.7.1959 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...