Jump to content

23. Чистата божествена истина


Recommended Posts

ЧИСТАТА БОЖЕСТВЕНА ИСТИНА

Най-високият идеал, към който се стремят светлите сили, това е да имаш чистата Божествена истина. Ние засягаме живота на висшите или на светлите същества. Не можеш да бъдеш светъл, ако не си чист. Само кристално чистото може да свети.

От къде получава то светлината? В своята кристалност и чистота то издава светлинни вибрации, Но интересно, къде е изворът на тия вибрации? Всички вибрации се съдържат в чистотата. Така се изяснява идеята как е произлязъл светът, как е можал да се прояви в тия форми, образи и състояния?

Ето как мисълта идва до чистата Божествена истина, т. е. който е имал чистота, лесно е станал светъл, лесно са се проявили планетите, слънчевите ядра със своите спътници.

Чистотата е проявила нещата. Ако нямаше чистота, вие не бихте видели звездния свят, не бихте видели и чистата светлина, не бихте могли да откриете слънчевите ядра. В чистотата е силата. Ако ученикът добре разбере тази истина, той ще бъде велик маг, велик посветен. Посветен значи абсолютно чист. Чистотата изключва всички слабости, всички недъзи, всички болести, всяко падение. Това което е най-силно в Божия дух е, че той е великия представител на абсолютната чистота на истината.

Ние няма да искаме от ученика да бъде абсолютен. Това е почти невъзможно. Но колкото повече става чист, толкова повече той се улеснява, толкова повече просветва, толкова повече се вживява във върховните състояния. Не можеш да имаш чистота, ако нямаш върховни състояния. Затова на ученика се внушава, в ученика се въплъщава, в ученика се утвърждава тази велика истина да заживее в чистата Божествена истина. Самото сътворение е започнало с чистата истина. Започнало и си е останало в чистата истина.

Някои казват, че сътворението е започнало с чистата истина, но после се е помрачило. Не, никой не трябва така да обвинява. Сътворението е така чисто, както Божествената истина. Тия понятия ще хвърлят известно съмнение в мисълта на ученика и ще почне да си задава въпроса: „Защо най-после при тази светлина да има тъмнина? Защо при тази чистота да има нечистата? Защо при работата на Божествения дух да има противоречия?“ Сега ние гледаме на нещата от онова поле, където те стават, оформяват се и се проявяват с чистата Божествена истина.

Някой казва: „Аз съм Божествен. Произходът ми е Божествен.“ Да, ти си Божествен ако си чист. А щом си чист, те няма да ти казват, че си Божествен. Бог не се нуждае от това да потвърждават неговата същина, неговото величие и неговата чистота. Той не се нуждае от твоите потвърждения. Това което Бог иска да стане от теб, то е да бъдеш като него чист. Станеш ли чист, ти ще млъкнеш, както Бог мълчи. Той никога не говори за себе си. Бог може да говори за себе си само при изключителни моменти - когато се нарушава неговият закон. Той обаче не е жесток, не е отмъстителен. Той само предупреждава. В това именно предупреждение човек мисли, че Бог е жесток, както той самия е жесток.

Че Бог е снизходителен, снизходителен е, но ученикът на Върховната школа има абсолютна мярка. Тази абсолютна мярка е чистата Божествена истина.

Има ли нужда ученикът много да мисли, много да работи, много, да се посвещава? Ако има чистата Божествена истина, ще живее ли в тъмнина? Няма да живее. Ще трябва ли да отделя време да мисли, кога ще се запали свещта, която да хвърли светлина, за да може да се ориентира? Не е необходимо. Има ли свещта на чистата Божествена истина, нещата са такива, бихме казали по форма, образ и подобие, както са в началото.

Тогава може да се зададе въпросът: защо е било необходимо някаква си трансформация, поляризация, акумулация, градация и т. н.? Наложило се е благодарение на това, че лично човекът лично в своя индивидуален живот не е познавал чистата Божествена истина.

Защо не е познава? Нима този върховен закон не е в състояние да го принуди да го вземе от едно място и да го постави на друго място, където да засвети така, както свети чистата Божествена истина? Не, в Бога съществува такава чистота, която не позволява никакво насилие. Бог иска всички твари по земята и другите планети да живеят така, както той живее в абсолютна чистота. Това е едно свещено желание на Бога. Той идва като приток, като неизвестен импулс, като вдъхновение, като настроение в човешкия дух. За да се канализират тия сили, които прииждат, правилно да се отправят тия енергии към ония светове, към ония области или сфери, където атмосферата е чистата Божествена истина, се създаде Школата.

Може ли ученикът да стигне да там? Когато не работи с времето, а само с мигновението, може. Той може в даден миг да изживее милиони и милиони земни години.

Виждате каква бързина има в чистата Божествена истина. благодарение на тази бързина сътворението пази дивната хармония. Ако за миг стане закъснение, ще се наруши хармонията. И наистина, има такива случаи, когато известни планети излизат от вибрите на мигновението, нарушават всемирното равновесие, падат и се разпиляват. Затова, когато говорим за силата на мигновението, ние го свързваме с чистата Божествена истина.

Но, тогава може би ще настане една инертност, едно безразличие, едно безинтересно изживяване? Не, напротив, този който е под вибрите на чистата Божествена истина, той започва вече да работи, започва да мисли, да организира, да трансформира, да поляризира, да провежа нещата по новия закон, който ученикът не познава още. Този закон е чистата Божествена истина.

Може ли ученикът да се справи със силите на този Божествен закон? Ние казахме, че ученикът може да стане една добра среда за действие на този закон. Той ще се приложи чрез ученика като чиста Божествена истина,

Ще ограничи ли законът ученика? Не, там където има възход, растеж, няма ограничение. Там има работа, има действие. Следователно, няма ограничение. Кога има ограничение? Когато нямаш възможности. Отнети ти са известни възможности и ти си ограничен. Дадени ти са известни възможности и ти си свободен. Свободата за ученика подразбира да притежава кодексите на чистата Божествена истина.

Някой казва: „Аз искам да бъда свободен, да действам както аз искам, да мисля както аз искам, да се храня както аз искам, да работя както аз искам.“ Между азът и чистата Божествена истина трябва да има едно съзвучие, да има хармония. Ако няма съзвучие, ако няма хармония, ще се яви насилието. А ние казахме, че в чистата Божествена истина е изключено всяко насилие.

Къде става нужда ученикът да се изнасилва? Където има нещо несъвършено, някакъв дефект и той трябва да се коригира. И понеже има процес на коригиране, явява се и изнасилването.

Ще кажете може би: „Как да се посветим, ако не изнасилим някои някои нисши чувства и качества в себе си?“ Истината се състои в това да се не изнасилват тия чувства и качества, но да се осветят.

Ще възразите пак: „Ако действаме строго, брутално върху едно чувство, ние ще го трансформираме и то ще придобие по-голяма светлина?“ Ако ти не вливаш светлина, то никога няма да стане светло. А за да вливаш в себе си светлина, ти трябва да бъдеш чист.

Може ли да бъдеш чист, ако не премахнеш условията на нечистотата? Защо има нужда да водиш война, да създаваш бури, стълкновения, светкавици? Кой се нуждае от такива? Никой не се нуждае, нито пък ти можеш да се ползуваш от тях. Тогава какво да правим? Ще възприемем тихия, кроткия, хармоничния закон на чистката Божествена истина.

Къде е изкуството, за да го възприемем? Изкуството е дадено. На всеки един ученик е дадено изкуство да прояви този закон.

Защо на едни е дадено повече, а на други по-малко? И малкото е ценно толкова, колкото е ценно голямото. Това са все възможности.

Малкият самун хляб, ще свърши ли същата работа, както големият би я свършил? Ако си малко слънчево дете, малкият хляб ще свърши по-голяма работа, отколкото ако си един слон и изядеш сто хляба.

Виждате как ученикът трябва да гледа на нещата. Ако малкото парче хляб се изяде по закона на чистата Божествена истина, то ще се трансформира в човешкия организъм като светлина. А вие знаете какво прави светлината. Главното й изкуство е да създава чистота. Светлината е, която създава чистотата.

Но може би тук ще се дойде до известна съблазън: „Нали чистата Божествена истина е всичко? Защо трябва да твърдим сега, че чистотата се създава от светлината? Тя не се създава. Нищо сега не се създава, защото всичко по начало е създадено. То няма нито начало, нито край,

Както казваме, че няма начало, ние разбираме, че е дадено. Кой го е дал, кога го е дал, защо го е дал, това е съвършено друг въпрос. Сега ние се занимаваме с възможностите на ученика. Да отидем в далечното и далечно минало, когато е започнал отначало, много е дълъг пътят. Не само че е дълъг, но е и стръмен и трябва много светлина. А щом трябва много светлина, трябва и много чистота,

Ще се възрази може би: „Все трябва, трябва.“ Да, но на кого трябва? Трябва на този, който няма светлина, няма и чистота. Онзи който има светлина и чистота, на него нищо не му трябва. Той живее във висшето върховно състояние на Божествения дух.

Сега ученикът казва: „Аз се родих еди коя си година, еди кой си месец, еди кой си ден, час, под влиянието на еди коя си планета, или слънчева ядро.“ Какво са твоите дати във вечността? Кой ще държи сметка за тях и на кого трябва този сметка? Че влияят планетите, влияят, че влияят слънчевите ядра, влияят, но защо е необходимо да влияят? Защото човек е е още под действието на закона на чистата Божествена истина.

Някой се радва, че е под влиянието на слънцето. Хубаво, прекрасно, но даден ли му е законът на чистата Божествена истина? Ако нямаш силата на този закон и планетите на могат да ти помогнат. Дори и слънчевото ядро не може да ти помогне.

Кой ще ти даде този закон? Ще ти го даде Божият дух. Единствено той е, който дава, а планетите, слънчевите ядра само потвърждават. Те подържат връзката, защото ученикът още се нуждае от връзките. То ще се нуждае до тогава, до когато в неговия свят се подчертае върховният закон на чистата Божествена истина.

Когато застъпваме въпроса за чистата Божествена истина, ние имаме задача. Защо задача? Защо не е работа или защо не е въплъщение, а задача? Задачите са винаги условности. И условността съдържа дадени условия. А какви сили са те в живота на ученика? Това са все възможности на Божия дух. Колкото повече възможности въплъти ученикът в себе си, толкова повече той е една чиста, голяма истина - съвкупност от многото Божествени възможности,

Трябва ли ученикът да си служи с възможностите? Един въпрос доста важен и интересен. Можем ли да отхвърлим възможностите и да ги заменим с някои други състояния? Там където действа законът на чистата Божествена истина, необходими ли са възможности? Законът на чистата Божествена истина сам по себе си съдържа всички възможности. Оперативната сила в живота на ученика тогава е закона на чистата Божествена истина. Той вече не се нуждае от посредници, т. е. от водачи или просветители.

Какво ще стане тогава с ученика? Чиста истина която не се измерва с никакви мерки. С какъв метър ще я измерите, когато чистата Божествена истина не живее във времето, не живее в мястото, а съдържа и време, и пространство, и вечност. Само чистотата може да каже за положителните състояния на нещата. Чистата Божествена истина има абсолютната върховна мярка.

Но може би ще се каже: „Щом разсъждаваме и мислим така, то няма какво да работим, няма с какво да се проявим.“ Има ли нужда от вашата проява? Кой се интересува от вашата работа? Ако има един, който да е сериозно загрижен за това, това сте самите вие. До кога ще бъдете така сериозно ангажирани? Дотогава, докогато бъдете под прякото ръководство, под прякото въздействие на Божествената абсолютна чиста истина. Тогава ученикът ще схваща Бога като чиста истина. В нея няма никакви примеси, никакви чужди вещества. Докато се изкачи до тия върховни полета, ученикът има много път да извърви, много време да изразходва и голямо пространство да преброди.

Но в дадения момент, когато така поставяме въпроса, необходимо ли ученикът да върви път, да броди пространства и да си служи с мерките на времето? Да. В своя физически свят ученикът има нужда, но ние го изведохме от неговия физически свят и го заселихме в Божествения свят. Това е задачата на Върховната школа.

Дали Школата ще успее да направи това? Тя прави сега в достояние проектите и ще дояде онзи свещен миг, когато ще приведе всички в изпълнение. Трябва да се потвърди онази чиста Божествена истина, която и Христос потвърди, а именно: „Аз и Отец сме едно.“ Ученикът още не е мислил върху проблемите: „Аз и Отец сме едно.“

Какво е разбирал Христос под думата Отец? Какво е това Отец? На физическия свят е ясно - Баща на сина или дъщерята, но какво е Отец за Христа? Баща ли е?

Ако беше баща, как го роди? Къде е неговата майка? Никъде не потвърждава Христос, че Отец и неговата майка го родиха. Следователно, има ли Христос майка? Необходимо ли е да има майка? Щом има баща, необходимо ли е да има майка? Затова се казва, че Христовото въплъщение е станало без майка или по-право е станало без баща. Ония същества, които имат закона на чистата Божествена истина, не се нуждаят от майка, защото те един път завинаги са родени, защото те са били в Първичното начало. Защо трябва да се подчертава и друго начало? А на всеки един, родил се на земята, се дава дата - ден, година. Започнало е начало.

Виждате каква абсолютна светлина е необходима, за да може ученикът да разбере върховните състояния на Божествения свят. За да се стигне до тия висши върховни състояния на Божествения свят, необходимо е да се въплъти тази свещена идея за чистата Божествена истина. Тя ще бъде светилника, пламъка, огъня, ще бъде хоризонта, вечността, безсмъртността.

Кога? Когато ученикът научи основните правила, основните закони, когато възприемеш основните идеи, когато въплъти чистата Божествена истина, неговото историческо ученичество се превръща на закон, който действа и превръща енергиите на другите същества в стимул, в един колективен стимул.

Ето каква върховна работа извършва посветеният ученик. Ученикът не трябва да живее във временните неща, във временните прояви. Той всичко трябва да увековечена, всичко се превръща във вечности. Всички състояния трябва да бъдат вечни. Всички дела трябва да бъдат вечни. Всички стремежи трябва да бъдат вечни. Цялата му работа трябва да бъде вечна. Това е устойчивост, това е характер, това е система, това е сила. Колкото повече се завладеят върховете на чистата Божествена истина, толкова повече свободно се живее. А важно е свободно да живееш.

Какво значи да живееш? Кому трябва твоето изживяване или какъв ефект, какво действие може да произведе във вечното сътворение твоето изживяване? Ти, ученико, си една преливна вълна. Тази преливна вълна има голямо отражение. Това именно отражение дава всестранна светлина.

Светлина е необходимо. Това което гнети ученика е благодарение на това, че липсва светлина. А там където се чувства липса на светлина, там липсва чистота. Щом няма светлина, има угнетение на духа.

Дай простор на твоя дух. Не позволявай той да бъде оковаван отново във вериги, т. е. оковаван в предразсъдъци, суеверие и т. н. Тук няма суеверие. Тук е чистата истина. А чистотата е необятното сърце на Бога.

Бог има ли сърце? Целият живот е произлязъл, се е прелял от Божието сърце. Затова е казано, че Бог е любов. Сърцето е символ на любовта. Щом се е проявила любовта, възтържествувала е истината.

Кога тържествува истината? Когато любовта се прелива. Ако няма нищо, какво ще тържествува? Трябва да има нещо, за да има тържество.

И тъй, тия понятия - чистота, истина, любов и светлина трябва да станат закон у вас. Закон, който да не е строг, но закон който защитава, закон който оправдава, който възнаграждава, който тържествува. В широк смисъл тържеството е едно истинско Божествено въплъщение, едно Божествено вдъхновение. Посредством въплъщението и вдъхновението ученикът изживява мировата вечност. Това е бъдещето. Няма какво ученикът да се спира и да казва: „Да не би да се заблудя? Да не би тия неща да не съществуват?“ Щом ученикът съществува и те съществуват. Ако не съществува ученикът и те няма да съществуват.

Това са условия и възможности. А щом се дадени възможности, ученико, съществува и възможността въплъщение.

Ще кажете: „Нали ни казахте да не се въплъщаваме, но да проникваме?“ Ние вземаме тук въплъщение в смисъл де се опитат абсолютно реално нещата. Има ли нужда да се изпитват? Няма какво друго да прави ученикът. Той трябва да изпитва нещата. Понеже още не е завършил Школата, той трябва да ги изпитва.

Да изпитваш, това значи да се съмняваш. Не вярваш, затова изпитваш. Но когато ученикът научи закона на абсолютната Божествена истина, тогава не му се позволява да изпитва, защото съмнението вече няма място.

Но може би ще се зададе въпроса: „Къде сме ние? Къде е нашата опорна точка? Какво да правим? Как да мислим и накъде да вървим?“ Никъде няма да вървите. Вие заемате едно свещено място. Ако напуснете това място, ще се наруши хармонията на битието. Вие сте една мярка. Ако отсъствате или ако ви преместят, ще се наруши хармонията на везните. Следователно, няма да казвате, че трябва да отидете кой знае къде. Няма да търсите Бога някъде далеч в необятността. Той живее в състояние на чистота, светлина и истина.

Интересно, каква е индивидуалността на Бога, че навсякъде да живее? Да, много интересно. Това именно е мировата абсолютна чиста Божествена истина. Ако бихте имали мярка да измерите голямото сърце на Бога, ако бихте имали мярка да измерите голямата душа на Бога, ако бихте имали мярка да измерите мировите състояния на неговия Дух, щяхте да бъдете големи философи. А сега, колкото и да философствате, нямате ли тази мярка, нищо не може да направите. Трябва да се дойде до онова състояние, да се опознаят нещата така, както са в своите състояния.

Може ли? Щом ученикът може да изживее известни вдъхновени тържества, защо да не може?

Кой му дава това право? Той има това право. Никой не може да му го отнеме. Дали на физическия свят, дали в астралния, менталния, духовния или в Божествения свят, той има това право.

Има ли право ученикът да живее на слънцето? Да, има това право. Има ли право да живее в цялата слънчева система? Да, има това право. Има ли право да живее в друга звездна система? Да, има това право. Ученикът по начало е правова сила. Щом е правова сила, той навсякъде присъства.

Кога? Когато заживее в абсолютния миг. Най-голямото движение на мисълта е в абсолютния миг. Там неговата мисъл е толкава бърза, че няма средства и мерки да се измери.

Виждате, отива се вече до едни нови измерения. Ние не можем да определим какви са те - дали десето, двадесето, петдесето, стотно и т. н. Виждате каква абсолютна последователност. Ако върховните сили за миг биха се отклонили от своята работа, би станело голямо нарушение. А виждате, че няма такова нарушение, досега. Може в някоя планета да стане някаква пертурбация или в някоя слънчева система да се явят известни петна, или известна вулканична дейност, но в своята цялост хармонията не се нарушава. Защо? Защото върховната мисъл не отсъства нито за миг. Не отсъства, защото няма място където да се отклони, няма пространство където да отлети, няма вечност, която да я скрие. Такъв е законът на светлата Божествена истина. Ученикът трябва да познава този закон.

Ние го наричаме закон, защото няма как другояче да ви се представи и защото ние ви го представяме все пак като оперираща сила. Нали законите са опериращи сили? Той е едно велико, абсолютно, Божествено състояние, една чиста Божествена истина. По-голяма истина от тази няма. Няма друго място, където да намериш по-голяма истина от тази. Няма място, където да я съхраниш и да кажеш: „В това място или в това пространство се съхранява чистата Божествена истина.“

Чистата Божествена истина е най-реалното в ученика. Няма по-реална истина от тази. Защо? Защото по начало тази истина е Божествена, защото по начало тя е най-чистата, най-кристалната, най-светлата.

Виждате колко красив е Божественият свят. Досега ние ви говорихме все за Божествения свят. Макар и да слизаме понякога на земята, но нашето посещение е от Божествен произход, е Божествено действие, Божествена светлина. Ние искаме да ви научим, че и вие сте като нас, че и вие работите, както ние работим, че и вие се чувствате така, както и ние се чувстваме - да няма абсолютно никакво насилие. Това е истината.

Но някой ще каже: „Не може без насилие.“ Не, превърнете насилието в работа. Впрегнете го в работа. То ще свърти добра работа.

Какво ще работи? На кого трябва вашата работа? Въпроси, въпроси. Пълно е миросъзданието с въпроси. Колкото същества живеят в миросъзданието, толкова въпроси има. Ние ще засегнем само един въпрос, а многото същества имат много въпроси. И ако бихте поискали да възстановите мисъл-формите на всички тия зададени въпроси, колко мастило и колко хартия ще ви трябва?

Ще кажете: „Защо не знаете? Нали боравите с висшата математика и можете да изчислите?“ Да, можем да изчислим, но каква полза? Трябва да си послужим с абсолютните възможни числа,

И тъй, да бъдем наясно. Ясното се състои в това, че вие сте една истина, която трябва да бъде чиста. А когато стане чиста, тя ще стане и Божествена. За да влезете в Божествения свят, трябва да бъдете чисти. Без чистота не може да се влезе в Божествения свят. А вие сте вече кандидати за Божествения свят. Всеки един ученик на Окултна вътрешна школа или Окултна върховна школа е вече кандидат. Щом е кандидат, той е дадена възможност. А щом е дадена възможност, тази възможност е предвидена. А щом е предвидена, тя е включена в общия живот.

Нека тия истини бъдат тържество за вас. Те ще ви дадат импулс и радост. Те ще ви възкресяват всеки ден, ще внасят у вас всеки ден все нови и нови мисли, които ще ви вдъхновяват и ще внасят все повече и повече светлина у вас. А колко е необходима за вас светлината. Нали трябва да намерите вратите на Божествения свят. Може би пак ще намерите вратите без светлина, но много трудно. Трудността е в това, че сте свързани с физическия свят и сте забравили Божествения свят, в смисъл, много ви е ангажирал физическият свят, защото и той е доста силен. Нали и той е Божествено качало. Затова е и силен,

Ще кажете: „Защо да напуснем физическия свят, щом и той е Божествен?“ Няма застой в миросъзданието. По закона на движението вие не можете да останете само в един свят. Даже не можете да останете и в Божествения свят. И оттам ще ви изселят. Няма абсолютно блаженство. У Бога е изключено абсолютното блаженство.

Нали големите истини са за големите духове, голямото богатство е за силните духове, голямото знание е за посветените духове? Вие сте духове. Защо сте духове? Защото сте произлезли от Божествения дух.

Кое е реалното и същественото в духовния свят? Дали ученикът трябва да работи с духовете или трябва да работи с Духа? Една голяма спънка и един голям въпрос за учениците. Кое е реалното? Дали духовете или Духът? По начало учениците са духове, а в същото време се плашат от влиянията на духовете. Цялата вселена, е комплекс от духове, а ученикът дух се плаши от духовете.

Има ли основание? Казва, че духовете могат да го заблудят. Това което е произлязло от Духа, може ли да заблуждава? Тук ученикът трябва да се коригира? Това което е произлязло от недрата на Божия дух, не може да заблуждава. Следователно, признайте тази велика истина, че миросъзданието е населено с духове, т. е. с организми на Божия дух, с дела на Божия дух, със същества от Божествения дух. Има някои ученици, които като чуят, че на някого говорят духове, веднага се стъписват и вземат позиция.

Каква позиция ще взема, когато на физическия свят го заобикалят много духове. Той се плаши от тия духове, които не са материализирани, но тия, които са материализирани, са по-опасни. Ако иска един нематериализиран дух да напакости на някого, той ще влезе в някой материализиран дух. Затова няма какво да се плаши ученикът от нематериализираните духове. Не, той трябва да се плаши от материализираните духове, защото те именно са опасни. Родили му се няколко духчета в къщи и той ги милва, целува, хвали ги и не се плаши от тях, а се плаши от нематериализираните. Утре и те ще бъдат някъде нематериализирани. Тогава къде е истината?

Ученикът трябва да знае това и да не отъжнява съзнанието си с такива криви разбирания. Най-логичният, най-практичният, най-съобразителният трябва да бъде той. Тия неща знае онзи, който има закона на чистата Божествена истина. Ако трябва да се ограничите, ограничете се, за да слушате и приемате наставленията на закона на чистата Божествена истина. Той няма да ви бъде бреме. Напротив, той ще създаде у вас едно вдъхновение, едно радостно състояние. Той ще ви доближи до самите истини на вдъхновението, на медитирането, на съсредоточението. Той ще ви доближи до изкуството на музиката, до изкуството на литературата, до устройството на Божествения свят. Той ще ви сроди с гигантите, с гениите, Той ще ви сближи със светлите същества.

Това е истината. Ние много говорихме за истината, но дали я изчерпихме? Ние оставяме сами да разрешите въпроса за чистата Божествена истина. Ние нахвърлихме доста съблазнителни идеи. Ние само го нахвърлихме, не ги систематизирахме. Това са задача, които трябва да разрешите. Поставяйте си всеки ден за цел да разрешите по една задача. В тази лекция се съдържат много задачи. Като четете лекцията, ще откривате задачите. Ние не искаме да ангажирате целия си ден, но едно от най-благоприятните ви състояния и време да размишлявате върху закона на чистата Божествена истина, защото ученикът от една Върховна школа трябва да знае истината. Той може да живее идеално в любовта, да се проявява като голям любовник, да тържествува в любовта, но той трябва да знае истината. Любовта има много форми, много прояви, а абсолютната чиста истина няма нито форма, нито образи. Тя е истина.

Когато става въпрос за истината, тя се дава само на посветените. Само те могат да я преведат в по-долните полета. Тя е едно висше състояние във висшите полета, но като закон тя е абсолютно чиста. Никакви примеси не могат да се допуснат, с никакви философски системи не може да се обвързва, защото е истина. Тя е най-голямата философска система. Тя е абсолютна система у Бога.

Обичайте истината, живейте в любовта, за да бъдете мъдреци. Да обичаш това, което живееш, това е мъдрост. А да обичаш това, което живееш, трябва да бъдеш чист. Това е мъдростта. А вие трябва да бъдете мъдри. Друго не може да ви направят. Могат да измислят много други форми, образи, могат да ви поставят при различни състояния, но едно ще знаете: трябва да бедете истина.

В истината е скрита тайната на Бога. Ако разберете истината, ще откриете Бога. Няма друга философия. Ако живеете в любовта, ще обичате Бога. Ако живеете в истината, ще откриете Бога. Нека вашата мисъл бъде закон на истината.

Стремете се към чистата истина, защото чистотата ще ви направи силни. А когато станете силни, ще се срещнете и с най-силния, с Бога. Щом се срещнете със силните, вие ще бъдете знаменитости, без които битието не може. А щом сте знаменитост в битието, вие сте вече битие, голямо, всестранно битие. Целият Божествен живот ще бъде във вас. Цяло Божествена мислова система ще бъдете вие. Цялото Божествено състояние и богатство ще бъдат и ваше богатство.

Виждате, колко много сте богати, колко много сте силни, колко много сте просветени. Мислете, мислете по закона на чистата Божествена истина, за да имате благото, да имате радостта, вдъхновението, да имате изкуството на светлите същества, които така много ви обичат, така много се грижат за вас в крайните ваши изпитания.

Бъдете знаменитости на земята - да запомнят земните същества, че имат покровители, че имат Божи представители. Така ще улесните Духа на земята, който вихрено, равномерно, хармонично ще пази земята от катастрофи.

Преобръщайте отрицателните мисли, за да може да дойде небесната благодат върху земята. Ако вие не направите това, кой ще го направи, т. е. ако вие не слушате съветите на тия върховни същества, кои други духове ще ги послушат? Върховните същества са най-близо до вас, какво трябва да направите? Нищо друго, освен да слушате, да ги обичате, да им се радвате и да преобърнете живата си в радост. Това е най-важното.

Преобръщайте живота си в радост, за да могат да проникнат светлите лъчи на чистата истина във вас. Не забравяйте закона на чистата Божествена истина. Този закон ще преобрази вашите очи. Този закон ще преобрази вашето съзнание. Този закон ще обогати вашата душа. Този закон ще усили вашия дух. Когато наново се срещнем да се поздравим не като слаби същества, но да се поздравим като силни същества, не същества които са в противоречията, но да се поздравим като същества абсолютно свободни.

Много работа ви трябва, за да възпитате духовете на вашата физика, на вашия разум, на вашия мозък, на вашите дробове, на вашето сърца и т. н. Да подобрите физическото си тяло, това ще бъде вашата ежедневна грижа. Така се грижете за него, като че ли ви е даден най-богатия дар от Бога. Казано е от древните пророци, че са го направили по образа на Бога. Този образ трябва да вдъхновява, трябва да обезсмъртява.

Обичайте физическото си тяло, внасяйте в него повече Дух, за да се ръководят съществата в него от Божия закон на чистата истина. Така ще бъдете едни от най-добрите представители на Божествения свят.

Уреждайте физическия свят и живейте в Божествения свят. Идвайте от Божествения на физическия свят, за да посявате нивите, да поливате цветята, да посаждате дърветата.

Ето вашата свещена работа. Щом свършите своята работа, връщайте се в Божествения свят, откъдето ще вземате инструкции какво ще правите. Без инструкции от Божествения свят вие не можете да уреждате живота на физическия свят. Ако сега има нещастия, ако сега има немотия, ако има дисхармония, то е, защото тия същества, на които беше предоставено да слизат на физическия свят и да го уреждат, забравиха да се върнат в духовния свят. Те заживяха само на физическия свят, материализираха се и земята стана пустиня. Много от нейната повърхност отида под водата. Но и това което е останало, е все още пущинаци.

Създайте богат оазис, където да потекат чисти бистри извори, където да зреят благодатни плодове и да украсяват нежни цветя, където да се чуват братски песни, където да се чувства братския живот.

Така живейте и когато се срещнем, повече да се радваме. Радостта е завършен акт, завършека работа, завършено училище, завършена школа. Това е тържество на човешката душа.

Така работете, за да имате успех. Вашият успех ще бъде отблясъци на целия космичен живот по земята. Когато придобиете това изкуство да отивате съзнателно в Божествения свят и слизате съзнателно на физическия свят, тогава ще ви съдействате да слизате от Божествения свят на физическия свят и от физическия свят да отивате и в другите планети.

А сегашната наука казва: „Дали има живот на Марс, на луната или в друга някоя планета от слънчевата система.“ Вие няма да казвате тогава дали има или не, но ще знаете положително. Това е вашият исторически път. Нека все по-тайнствени да стават истините у вас. Не се стремете да доказвате истината. Истината не се доказва. Ще бъде смешно да доказваш истината. Това значи да отречеш себе си. Ти си истина. Следователно, няма какво да се доказвам.

Придобийте тия навици, тия разбирания. Не мислете, че ако сте пропуснали някои моменти да докажете истината, сте сбъркали. Ще бъдете възнаградени, ако се въздържате да доказвате истината. Ще казвате истината само на този, който идва при вас смирен и иска да сподели с вас, но в спор никога не се стремете да доказвате истината. Спорът е система на немирните духове, т. е. духове които нямат идеи, и които имат за задача да оправдаят своите дела, и да ангажират другите същества, които търсят истината. С тях не яжте хляб, не пийте вода, не им правете компания, но не подчертавайте това. Бъдете внимателни.

Понеже казваме, че трябват образци, ето ви една възможност на вашия живот от многото свои съществувания да бъдете образци.

Това което сега слушате, никога не сте го слушали. Ще кажете, че това са мисъл-форми във вселената. Следователно, било е някога, когато сте го слушали. Знайте, сега е нов преход. Сега се говори за свещената чиста Божествена истина. Тя ще се наложи като абсолютна наука в света. С тази наука се занимават всички същества в Божествения свят. А щом сте кандидати за Божествения свят, трябва да проучите методите, принципите и действията на тази наука.

Кой ще ви научи? Върховното ръководство ще ви научи. Достатъчно е да имате този стремеж, това желание да слушате.

Слушай. Слушането подразбира едно тържествено очакване. Да очакваш, кого? Да очакваш Бога да ти дойде на гости, да очакваш Бога да ти проговори, да очакваш Бога да ти открие истината, да ти каже истината за тебе самия,

Така мислете, за да бъдете гениални в мисълта си. Вие сте тук един център. Вие сте връзка с един друг. Център на Хималаите. Хималаите имат връзка с Балканите.

Но ще възразите: „Докажете това.“ Висшите същества от Хималаите слязоха по-долу, на Балканите, Защо? Да пренесат Божествените блага долу в полето, за да може да се храните с тях, избраните. Следователно, като избрани същества яжте хляба с благодарност, пийте водата с признателност, ползвайте светлината с чистота и живейте на земята с мъдростта.,

Бъдете мъдри, както са мъдри учителите от Хималаите. Бъдете мъдри като боговете от Божествения свят. Внесете новата култура на Бялото братство по лицето на земята. Бялото братство ви е взело под опекунството си. То е решило да ви отгледа като даровити младенци, звездобройци, астролози.

Нека тази светла йерархия - Бялото братство да внесе абсолютната чистота, да станете наистина бели, защото белият цвят е цвят на победата. Белият цвят е емблема на чистотата. Който иска да живее в чистота, трябва да се облече в бели дрехи. Бялата дреха е символ на чистотата.

Нека тия максими, така близки да строежа на вашия живот да се приложат. Но недейте да се формализирате. Работете и с другите цветове. И те са съществени, те са основа на живота, но ученикът на Върховната школа трябва да се стреми към абсолютно основния цвят - белия цвят. Белият цвят е свидетелство за чистотата.

И тъй, посаждай в своята градина бели цветове, но не подценявай и другите цветове. Те са все нюанси на Божия дух, трептения на Божия дух. Къде живее Бог? В белия цвят. Затова човешките същества не могат да Го видят. Те виждат нещата в мъглявост. Даже когато Мойсей чу неговия глас в Синайската планина, не можа да Го види, защото беше в бял цвят. Какво ще видите в светлината? Ще гледате, но нищо няма да видите.

Обичайте белия цвят, обличайте се в белия цвят, хранете се с белия цвят, напоявайте се с белия цвят, мислете за белия цвят, за да може да се внесе той като основа във вашето съществувание на физическия свят. Никакви други цветове да не могат да обагрят белия цвят. Нека той да си остане чисто бял. Така ще си полагате, но не ставайте педанти. Бъдете свободни. Може да се наложи да имате и друг цвят и нашите уважения към него. В цветовете ще гледате присъствието на Бога. Чрез цветовете ще откриете чудното присъствие на Бога, чудните дела на Бога, чудният живот на Бога. Цветовете да бъдат най-върховната академия за вас и когато я завършите, ще познаете закона на чистата Божествена истина.

Чистотата е емблема на белия цвят. Следователно, разчиствайте всичко в себе си и около себе си. Това е една достойна работа. Удостоявайте се е тия прийоми, възпитавайте се в тях, за да се обагри вашето лице с белия цвят, да се обагри вашата зеница с белия цвят, да се обагри вашата работа и вашето движение с белия цвят.

Достатъчно сте работили с другите цветове. Нека вашето ученичество се ознамени с идеята за белия цвят. И слънчевите лъчи идват при вас като бял цвят. Макар и ядрото да е златисто жълто, но лъчите му пристигат при вас като бял цвят.

Слънчевото ядро не е чисто бяло. Това показва, че и то е в процес на съвършенство. И там организмите на Духа еволюират, и затова там често пъти стават вулканични изригвания, затъмнения и т. н.

Една от най-близките звезди да земята, която има чисто бял цвят, това е Сириус. Направо от нея получавайте белия цвят, белите лъчи. Тия бели лъчи са, които укрепват идеята към окултното познание. На Сириус живеят големи маги, големи астрономи, големи астролози, големи архитекти и художници, кореми композитори. Там атмосферата е чиста.

Наблюдавайте Сириус, когато небето е звездно. Наблюдавайте Сириус и мислено съсредоточавайте неговите лъчи във вашия умствен апарат. Свързвайте се мислено с тия лъчи, защото те ще ви помогнат да откриете чистата Божествена истина.

Сириус е, който помага на слънцето. Сириус е, който кредитира слънцето, цялата слънчева система. Системата на Сириус е много по-голяма от тази на слънцето. И съществата които живеят на Сириус, и на планетите които са около Сириус, са все от ядрата на Бялото братство.

Свързвайте се с неговите лъчи. Те познават мислите на тия братя, на тия светли същества, защото атмосферата на Сириус е изпълнена с чисти бели миели, които лъчите отнасят надалеч. Далече из пространството.

Колко е прекрасно, колко е кило, колко е свещено да бъдеш във връзка с тия същества на Бялото братство. Но не забравяй да бъдеш във връзка и със слънчевите същества, защото и лъчите на слънцето пристягат до вас като бели лъчи.

Това е из областта на космичната астрология. Има планетна астрология, а има и една космична, мирова астрология. В тази астрология съществата боравят с мигновението. Следователно, земните същества не могат леене да изучават астрологичните действия на силите от системата на Сириус.

Кога ученикът ще научи за този система? Тогава когато действа със силите и закона на чистата Божествена истина.

Да се занимаем с една космична мирова система, трябва да се знае най-напред за системата на слънцето, която е тясно свързана с живота на ученика. Ние нахвърляме тия мисли да имате понятие, да имате представа, защо цветът на Сириус е кристално синкаво бял и защо цветът на слънцето е червен. Понеже то е в процес на съвършенство и там стават вулканични изритания. Съществата там не знаят за абсолютната чиста истина. Те я изучават.

Все пак обаче неговата светлина идва до земята като чисто бял цвят. Затова използвайте лъчите на слънцето. Ходете из пространството и изучавайте живота на планетите.

Ние сме слово. И не ние ще дойдем при вас, а вие ще дойдете при нас. Ние ви говорим от нашата слънчева система и по пространство и по състояние. Вие сега искате да се материализираме, за да ни видите. Не, всеки камък тежи на своето място. Вие имате да извършите една голяма работа от мястото, което заемате. В миналото вие сте били подготвяни неправилно. На вас ви се е внушавало, че трябва да напуснете земята, за да се освободите от дявола. А от дявола ще се освободите тогава, когато усвоите чистата Божествена истина. И земята, и слънцето, и другите планети, всичко това са Божествени оазиси, където се провеждат Божествените идеи. Божествените идеи са много сложни. Те трябва да се пречупят през много призми или през много състоянията за да могат да се разбират.

Ако ви вземем от тук и ви заведем в Божествения свят, ще можете ли да разберете вашето положение там? Вие няма да можете да се справите със сложните състояния там. Най-лесно тук можете да се справите, защото имате вече усети, сетива, имате е мозъчна система, сърдечна система и т. н. Това е една с сложна комбинация. Недейте да мислите, че човек е случаен. Висшите същества са мислили много за неговия произход.

Стремете се на физическия свят да постигнете гениалност. Има още много несъвършенства. Клетките са неправилно подържани и са отровени. Трябва едно пречистване. Това претоварване пречи все още вашето съзнание да се избистри. Вашият живот е все още мъток, както го казват застояла вода и сега ние ви говорим как да напуснете тия блата и да се оттеглите по върховете.

Като няма вода, какво ще правим там? Ще търсите чистите извори. Това е идеята на Бялото братство. Силите на Бялото братство искат да настанят там ония същества, които възприемат идеите на Бялото братство, да пият от чистите извори, да се ползват от най-чистата храна.

Има ли я тук? Болно е, че човек е изпъден от рая. Той се е доближил много до животинския свят и е възприел стомашната система на животните. Тази система трябва да се трансформира. Тогава човек ще заживее в Божествения свят.

Гледайте с очите на душата. Те навсякъде проникват. Вие ще почувствате това. Ще се прелее чувство на радост, на вдъхновение от това виждане. Физическите очи са дадени за физическия свят, а очите на душата виждат повече, знаят повече. Ако у вас се създадат някакви тягостни състояния, ще знаете, че това е опонирането не душата.

Човек казва: „Това трябва да ям.“ А душата опонира. Най-после надделява стомаха, т. е. животното. Не че храната е виновна, но е приета в голямо количество. Вината е там, че системата се бърка. Трябва да знаеш коя храна с коя можеш да сложиш и как да се нахраниш. А това може да проблесне само при сетивата на душата.

Ваша задача е да почнете да правите тия опити. Имате една благородна мила свещена душа. Обърнете се към нея. Има същества, които са с големи претенции, но нямат понятие за това, което се говори тук. Сега ви се дава единствен случай след излизането ви от Бога да имате тази възможност. Следователно, радвайте се - в смисъл, използвайте състоянията. Работете върху себе си.

За вас няма грях. За нас има само едно нещо, че човек се е влюбил във физическия свят и затова не обвиняваме.

Къде е грешката изобщо на човека? Подценява другия. Мисли, че само той може да го направи. Ученикът работи само с мисълта си.

Варна, 3.8.1959 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...