415. Синове Божии / второ /

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 415-то

СИНОВЕ БОЖИИ / второ /

Грижата на Учителя е ученикът да бъде подготвен така, че да бъде осведомяван за онова, което му предстои да разреши и онова, което има да преживее в бъдеще. Няма друго същество, което да е така ръководено както ученикът. Може някой да вземе временно висок пост, отговорно място, да е някакъв фактор, но ние подчертаваме: единственото същество, което най-добре се подготвя и осведомява, това е ученикът. Голямата грижата на Учителя по отношение подготовката на ученика, по отношение посвещението на ученика, за да му се предаде една от големите тайни, а именно, че ученикът по стремеж, по естество, по същина, по произход е син Божий. Докато ученикът усвои тази тайна, докато проумее тази тайна, докато се посвети в тази тайна, до тогава ще има едно голямо пространство, което го дели от привилегията синовност, от привилегията син Божий. Наистина, голяма съблазън се внася ако се каже на някое същество, специално човекът, че е син Божий. Така е. Обикновените същества, обикновените хора не могат да имат тази привилегия. Единственото същество, което може да претендира за този пост, за това призвание, това е ученикът на Вътрешната школа. Защо? Защото само ученикът е, който може да знае за вътрешните тайни, за вътрешните богатства, за вътрешните сили, за вътрешното знание. Защо само Той? Защото само той е под грижата, под опекунството на учителите. Но ще кажете: нима учителят не се занимава с другите същества? То вече е друг въпрос. Дали Учителите имат поглед, дали имат грижа за другите същества, то е специално тяхна методична работа, но онова което се знае, онова което се подчертава, онова което е знамение и чудо, това е, че учителят специално подготвя ученика. Защо е специално? Защото Божествените същини са специални. Защото Божествените същини са върховни, защото Божественото естество е върховно. Но ще кажете: не може ли и друго същество да проникне в тази безкрайност? Това е специална подготовка на учителя. Ако учителят има нужното разположение, нужното внимание, т. е. ако той има необходимите данни за дадено същество, той всичко може да направи, но по релсите на закона. Учителят никога не нарушава закона. Най-големите изпълнители на Божия закон, това са учителите.

Когато говорим за учителите, може би ще залегне мисълта, че те се явяват като посредници, а казано е, че между Бога и човека не е необходимо да има посредник, не е необходимо да има водач, да има секретар. Да, но необходимо е да има учител, който да го учи. Необходимо е да има учител, който като слънчев лъч да огрее пътят по който ученикът ще мине към Бога. Но ще се възрази: нима Бог не е достатъчна светлина? Нима Той не е достъпна светлина, та е необходимо учителя да превежда ученика? Нека да бъдем на ясно, да няма заблуждения, да няма различни мнения, които могат да бъдат спънка. За да не се обайва ученикът от красотата, от системите на другите светове, ученикът трябва да има присъствие на Духът Божи. Когато има присъствие на Духът Божий, тогава работата на учителя се улеснява, ангажиментите и грижите падат. Защо? Защото единственият вдъхновител, който превежда ученика към света на Бога, това е Духът. А учителят добре знае  за това. И ако той е влязъл в ролята си на ръководство, то е точна това, той да запознае ученика със сложните системи на Духа, със сложния свят на Духа, със специфичните качества на Духа, със системния полет на Духа. И когато Духът застане между Бога и ученика, тогава всички отговорни фактори предоставят своята подготовка на Духа. Защо е така? Специфичната и тайна подготовка на даден Дух е свързана с тия именно фактори. Ето защо, предстои подготовката за усъвършенстване. Не може ученикът да  проникне в Божествения свят, ако не се усъвършенства, ако не стане специалист, ако няма нужната просвета, нужната култура, нужната та светлина и чистота. Следователно, тук учителят улеснява ученика, като го запознава с тия сфери и светове, с тия същини, които са път към Божия свят. Когато Духът проникне, когато Духът присъства, тогава словото се излива в живот, светлина и проникване. А това е специфичното за ученика състояние - да опита прилива на Духа, за да ознамени със своя живот делото, грижите на своя учител. Предстои да се вселят безсмъртните начала в ученика. Предстои да се открият знаменията на царството на Духа за ученика. Предстои да се открият същините на Духа, да се открият промислите на Бога, които са безгранични, безкрайни възможности. За да стане това кръщене с ученика, той трябва да ликвидира с някои свои възможности. А точно това е трудното. Ученик с ученик не си приличат, ученик с ученик не са еднакви, но системата е една единствена. Системата на Духа е тя.

Когато става въпрос за учител, за Дух Божий и за Бог, това са знаменитите мисли, знаменитите идеи и светлина, които ученикът трябва да владее. Ще се казва до тогава, докогато ученикът стане ръководство, докогато светлината стане ведрина, докогато любовта стане огън и Бог стане начало. Може ли да стане това? Какво друго трябва да може, ако не това? Към какво друго трябва да се стреми и усъвършенства ученикът, освен това? Той има доста много забележителни способности и качества - как да се храни, каква обхода да има, какви отношения да има. Той притежава самолюбие, гордост, самонадеяност. Но пита се: какво вътрешно, какво мистично, какво духовно е постигнал с тия качества? Усъвършенствал е своята душа, подпомогнал е своя дух, но по пътя на дресирането, по пътя на възпитанието, по пътя на образованието. Благодарение на тия духовни проблясъци и пориви, ученикът вече е достигнал до прага на школата, т. е. учителят е намерил ученика и го е поканил да влезе в школата. А знаете ли какво е това Школа, какво върховно посвещение, е това школата, какъв вътрешен необятен свят е школата, каква безкрайна величина е школата. Няма друга среда, няма друга област, друга сфера, друго царство по-завидно от школата. Ако някога Бог, чрез своя Дух се е проявил на човешките същества, това той е извършил чрез посредничеството на школата. На всички велики посветени, Божия дух се е проявил чрез школата. Всички велики учители които са идвали на земята, са били ръководени от авторитета на школата. Всички адепти, които са предприемали каквато и да е дейност между човеците на земята са проявявали тази дейност чрез школата. Школата е сърцето на Бога. Ако ученикът иска да бъде добре опечен, добре обгорен, той трябва да мине през сърцето на Бога, т. е. любовта на Бога. Само този, който е обгорен от Божията любов е познат като ученик. Само него познават учителите, защото той носи знаменитите белези, знаменитите очертания на Божествената любов. Няма друго същество, така белязано, така добре украсено, така добре моделирано както ученика.

И тъй, ученико, не се спирай пред различните системи - религиозни, теософски, философски и т. н.. Те са подготовка, те са първа стъпка. Царството на Духа е същината. От царството на Духа - към сърцето на Бога. Не можеш да влезеш в тази Светая Светих, ако не минеш през царството на Духа. Никой да не си прави илюзии. Това е една голяма тайна. Можеш да говориш за Божията любов, да й приписваш качества, да й приписваш изкуство и т. н., но не минеш ли през царството на Божия Дух, не можещ да влезеш в сърцето на Бога. А знаеш ли какво е това сърце? Най разумното начало във вселената, в битие ето. Сърцето на Бога е върховната душа на Бога. И ако ученика се подготвя, то неговите мечти. неговите копнежи и стремежи специално трябва да минат през царството на Божия Дух в центъра на Божието сърце. Стопли ли те това сърце, обгори ли те това сърце, ти си вече син Божий, най -близкия до душата на Бога, най-верния на Духа на Бога, най-чистия пред очите на Бога.

Когато засягаме сърцето на Бога, т. е. когато отваряме секретните клапи на Божието сърце, то е да подчертаем голямата бащинска любов на Бога към своите синове. Ученико, бъди истински кандидат за син Божий. Като син Божий ти ще бъдеш наследник на необятното небе, на безбройните звезди и безбройните планети - Божествено наследство, което означава копнеж на духа и възвръщане на душата.

Ето едно от отговорните места, което ученика трябва да заеме - да застане пред дилемата да разреши въпроса веднаж за винаги: или син Божий, или обикновен човек. Но мнението, авторитетната мисъл на великите учители е, че ученик е първата възможност между сърцето и Духа на Бога. Какво е това първа възможност. Да се прелее Божията любов със всичките й за нея. специфични способности, възможности, качества и изкуство. Защо трябва да става тази операция? Защото доста много е заболяло човечеството, наследило е доста много болести, които се изразяват в нервни прояви на отрицателни, чужди за него качества. Трябват лекарства, трябват лекари. Кой ще бъде лекар на една такава болнава душа? Кой ще бъде онзи мъдрец, който да бъде трезвеност за човешкия дух? Единствено присъствието на Божия Дух е прилива на любовта от Божието сърце или от Божията душа.

Когато провеждаме някоя от системите на посвещението, ние имаме за задача да внесем по възможност повече светлинни елементи на Духа, да бъдете по естество светлина, а по същина Дух. Нека вашето естество придобие специфичните качества на светлината, а вие знаете вече какви ядра са слънчевите лъчи. Доста много знаете за светлината. Тя е един маниер на Духа и прониква във всичките области, сфери и начала. За да може ученикът да стигне до висшия пиедестал на висше същество, специално каква подготовка му трябва? Нито милиграм от тъмна материя в неговата мисъл, нито милиграм от тъмния дух в неговата мисъл, нито милиграм отрова в неговата душа, нито милиграм нечистота в неговото сърце. Кога ще стане това? Когато възприемете и почувствате действието на Духа, когато видите светлината.

Специална подготовка, специален клас, специална школа. Всичко у вас трябва да бъде специално, да бъде авторитетно, да бъде светлинно. Там където е светлината, там няма упадък на духа, там няма тъмнина на Духа. За да може да се очертаете като бъдещи Божии синове, трябва да се учите, трябва да работите, трябва да откривате, трябва да прониквате. Не бива да се бавите в света на инертността. Трябва да разлиствате, трябва да пишете, трябва да мислите, трябва да композирате. Работа трябва, труд трябва. Трябва да прецените какво е работа. Ученикът още не знае що е работа. Той мисли, че като слугува на духовете, върши работа. По лицето на ученика трябва да има както се казва, кървав пот. Ние ще го наречем светлинен пот. Светлинна есенция ще трябва да се излъчва от челото на ученика - есенция, която да даде най-прекрасен аромат, есенция, която да символизира необятната красота на Божията любов.

Кога ще стане това? Може ли да стане това, ако слушаш съветника дявола? Не може. Ако слушаш присъствието на Духа Божи - може. Борбата е сериозна, борбата е голяма. Често пъти ученикът казва: това е внедрено по естество в мене. По същина аз съм това. Защо да изнасилвам нещата? Всеки който работи се изнасилва. Всеки който не работи се удоволства. Затова трябва да направите разлика между работа и удоволствие. Ако имаш много време - удоволствай се. Ако имаш малко, време ще работиш. Какво е това много и малко? Ако останеш за други култури, за други епохи, за други раси, добре е - можеш да се удоволстваш. Но ако си начало. Ако си нов пролетен ден за предстоящата идваща нова раса, за предстоящата нова култура, нова епоха, нямащ време за удоволствие. Имаш единствената възможност и време да работиш. Работа! Трябва да свършите своята работа. Школата ви възложи известна работа и тя следи за нея. Дните минават, годините отлитат. Често пъти ученикът казва: Нали животът е вечност?. И това е вярно, но защо да изживяваш живота на костенурката, да се влечеш като влечуго по земята и всеки който те срещне да те рита? Пътят на ученика е път на светлината. Той може да прониква в тия нисши форми, но никога не може да бъде той форма. Дано правилно ни разберете. Едно нещо е формата, друго нещо е светлината. Светлината огрява, определя формите, но тя не е във формите. Могат формите да радиират, да излъчват светлина, но това е резултат от присъствието на светлината.

И тъй, да свършим работата. Ако свършим работата ще има тържество. Ако не свършите работата, няма да бъдете делови, т. е. няма да бъдете ученици. Всяка задача, която се предоставя на ученика трябва да се свърши, независимо от трудностите, независимо от кървавия пот. Това е характерното, това е великото - да посветиш цялото си внимание, целия си живот в творческа Божествена работа. Можеш да изградиш дворци, но те ще паднат, ще бъдат разрушени. Можеш да създадеш дом, но той ще се разпилее, можеш да си приготвиш пищни яденета, но ще си разстроиш здравето. Можеш да имаш весели приятели, но те горчивини ще ти донесат понякога. Ученико, един е твоя най-голям и велик приятел - това е творческия Божи Дух. Бъди сътворение, творчество, за да вкусиш от аромата на Божието присъствие. Изпитай тази наслада. Тя коренно ще измени твоето естество. Няма да остане нито милиграм в теб. Всичко ще се претопи, ще се обгори и ти ще имаш вече върховен образ. Трябва да бъдеш върховен образ, за да бъдеш олицетворение на най-върховното творчество. А това се налага, това е настоящето. Не забравяй това, за да може твоята душа да изживее тържественото присъствието на Божия Дух. Стани такова проникване, та да няма вече за теб неоткрити тайни, неоткрити сфери и области.

Но ще кажеш: Кога ще отида да работя? Ако няма утре хляб, ако няма облекло, ако няма огън, какво ще стане с мене? За ученика има вече и хляб, и облекло, и топлина, и въздух, и етер, и слънце, и небе, и живот. Най-богатото същество, това е ученикът, защото е син Божий. Това са скрити тайни. Те са биле скрити за човешкия дух и човешката душа. Човешкият дух е изнемогвал. Душата е изживяла печални дни в дългите векове. Сега настанаха прекрасни дни, новото пролетно утро. Разведри се небето, открехна се вратите на царството Божие, преля се светлината на Божието сърце, проникна като утринна роса Божията любов, ороси сърцето на ученика и той стана свежест, младост, стана прекрасен образ, и видяха го Божиите очи. Какво видяха? Видяха прекрасния образ, видяха своя образ, видяха своето подобие.

Ето царствения път на душата, който води в Царството на Духа, в скинята на любовта. Ученико, каква друга наука очакваш? Да; научиш за тайните на скритите сили на светлината? Да научиш за скритите сили на Духа? Скритите сили на светлината се изразиха в електричество, а скритите сили на Духа се изразиха и откриха атома. Атомът е от естеството на Духа. Електричеството е от естеството на светлината. Каква друга наука искаш да научиш? Ако искаш да учиш науката на Духа, ще усъвършенстваш атомното начало у себе си. Ако искаш да учиш науката на Духа, науката на светлината, ще усъвършенстваш светлинното естество у себе си.

Тогава ще бъдеш пълно прозрение, пълно проникване. Ще можеш да владееш тия сили, които, ще използуваш за благото на човечеството, за благото на съществата по лицето на земята. Ще улесниш както минералното царство на земята, така и растителното. Ти се намираш сега пред тайнствените методи на Духа. Той действа по линията на твоето съзнание, както действа слънчевата светлина. Той действа върху твоята разумна система като присъствие на Божия Дух. Следователно, у теб става вече едно изграждащо битие, една съграждаща се система, която ти дава прозрение. Когато си в своето дълбоко занимание, ще видиш, че всичко друго е суета. Няма по-велика наука от присъствието на Духа и въплъщението на светлинните същини. Трябва да бъдеш светлинен фактор. Трябва да бъдеш духовно присъствие. Като такъв, ще имаш най-знаменитите изживявания, най-знаменитите творчески качества, най-знаменитите идеи за началото на битието, за сътворението, за всички начала в голямата безкрайна вечност.

Когато изнасяме така нещата, какво ви трябва? Дали разум, дали съзнание, любов или прозрение? Първото което ви трябва е въплъщението на светлината и присъствието на Духа. Те са които ще проведрят вашето небе. Те са които ще ви заставят да си дадете сметка кои сте вие, защо сте, къде пътувате и защо. Няма други фактори. Всички други фактори са материализирани. Единствено светлината е, единствено Духът е, които ще дематериализират вашия образ и вашата идея. А това е необходимо, за да може да стане един растящ процес - да почнете да растете. Това ще бъдат признаците, това ще бъде работата. Работи! Не смятай, че когато работиш ще загубиш времето. Точно тогава е спечелено времето и употребено за творческа дейност. Когато работиш знай, че тогава са отправени погледите на адептите от висшите сфери към теб и те се радват на твоето занимание. Когато не работиш, те не се интересуват от теб, тъй както и ти не се интересуваш от насекомите, от влечугите и т. н.. Не бъди вече влечуго. Напусни вече света на влечугите и започни да работиш. Всички задачи които ти се дадат ти трябва да разрешиш. Тогава ти си вече един оператор, който заема място с достойнство и ще получиш награда по достойнство, по авторитет. За големите неща, за Божествените неща се иска авторитет. Затова, когато композираш, бъди авторитет. Когато пишеш, бъди авторитет. Когато проповядваш, бъди авторитет. Когато ръководиш, бъди авторитет. Най-после и когато любиш, бъди авторитет.

Много неща трябва да се кажат, за да се проведе великата действителност на живота. А тя трябва да се проведе. Небето ви препоръчва, небето ви представи да създадете някои неща около себе си. Ние и друг път ви казахме: времето което изживявате е знаменито. То се онаследява по две линии - по линията на въплъщението на светлината и по линията на присъствието на Духа. Ние искаме да бъдете вече най-великия авторитет, най-предания авторитет. Вътрешната школа има врати, прозорци. Ако отворите прозорците ще влезе светлината, ако отворите вратите ще присъствува Духа. Нека тази школа да се ознамени с тия две явления: присъствие на Духа и въплъщение на светлината. Само така вие. учениците, ще се наречете синове Божии.

3 Октомври 1955 г.