Jump to content

419. Върховните отношения


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 419-то

ВЪРХОВНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Едно от важните условия специално за ученика е неговите отношения към явленията в природата, към явленията в битието, към явленията на Върховното начало. Три важни отношения. От тях зависи ученикът да може да се справи с голямата сложност, която го заобикаля. Ученикът се сродява, ученикът се нагажда при дадените условия и заживява с техните пориви, наклонности, стремежи и т. н. Но, за да може да усвои голямата специалност, голямото изкуство, да нагоди своите отношения, то е да бъде представител както по сърце, по душа, така и по дух към ония области, които са от по-висш ранг или които са от такова измерение, за което се иска гениален ум, всестранна душа и миров Дух.

Понеже засегнахме въпроса за синовете Божии, налага се. да застъпим въпроса за тия три отношения, които трябва дълбоко да се вглъбят в душата, в сърцето и в ума на ученика. За да бъде истински представител на тия висши области, което подразбира Божествени синове, искат се отношения. Не че ученикът няма отношения. Той има доста коректни отношения по отношение средата, до отношение многото фактори, които са като храна, вода, въздух, огън, светлина и т. н., но това не е достатъчно да може ученикът да се отърси от една стара култура; от едно старо минало, от старите порядки, от старата наука, от старото изкуство. Ето защо, налагат се нови отношения.

Но може да се каже: да не би тия нови отношения да ни отклонят от правия път, да ни отстранят, т. е. да ни въведат в една незнайна сфера, където ще се ограничи нашата душа и ще се забрави нашия дух? Наистина този който отива да се бие с големия противник, такава съдба го очаква. Ако победи като герой се връща. Такава е и победата, такава е и съдбоносната дилема за ученика, който иска да извоюва онова свещено начало - да бъде син Божий. Колкото и да бъдат трудни, колкото и да бъдат мъчни тия усилия за новите отношения, все пак нищо не оправдава ученика, ако той не научи от маниера на Божия Дух за тия отношения. Само Духът е, който ще ви даде правилните, историческите, върховните отношения. Да имаш едни коректни, едни пропити със светлина, пропити с идея отношения по отношение земния мир, това значи дълбоко да си вглъбен в делата, светлината; в идеята, в промисъла на Божия Дух. Там, на физическото поле, ще срещнеш, ще видиш, ще почувствуваш, ще изживееш целия подем, цялата трансформация, цялата колективизация на ония сили, които имат задачата да подържат Духа, да подържат живота на физическия свят. Каква велика, наука е тя, каква безсмъртна идея е тя, каква безкрайна, сложна композиция на мисъл, на съзерцание, на размишление е тя!

Ето какво съзнание се изисква. Ученикът не може да има вече интелекта на малката мравка, която лази по земята. Ученикът не лази, ученикът не цапа, ученикът не използва. Ученикът е същество, което когато ходи никакъв шум не вдига, на никого не пакости, а всичко е в порядъчна хармония. Такива възвишени отношения има ученикът към всяка твар на физическия свят. Защо? Много естествено, като син Божий е натоварен от своя Баща да следи, да подпомага, за да може да се усъвършенства целия физически мир. Като син Божий той пламенно, устремено и най-чувствително въвежда тия факторни сили, които могат да помогнат на този Дух, който има вече идеята, който има вече перспективите, който има цялата космична карта как да се подреди физическия свят. Но за да бъде всичко това дело, зависи от коректните отношения на ученика към физическия свят, в който той е светеща единица - единица с която висшите сили оперират. За да може да извършат едно дело, трябват средства, трябват фактори. А точно това е ученикът - един фактор, който е натоварен съзнателно, разумно да проведе един такъв маниер по отношение на цялото физическо създание, за да може да се въплъти идеята за царството Божие на земята. Кой ще я въплъти? Истинското въплъщение е ученикът. Няма друго същество. Всички други същества във висшите йерархии са обърнали погледа си към ученика и са му възложили тази свещена мисия. Не тъй случайно при създаването на планетата Земя се дадоха условия да се насели човешкия дух на земята. Следователно той има една мисия. А това а мисията, това е делото, това е животът на Мировия дух, който така обича, който така се стреми, че всичко създадено да може да живее във великата хармония. Но понеже тази хармония е нарушена на физическия свят, то може би и човекът има някаква намеса в това нарушение. Ето защо, дълг се налага на специално посвещаващия се ученик да коригира грешката, да изкупи греха, да умие черното петно, да освежи живота, да украси живота, да стопли душата, да полее дърветата, да полее цветята, да милва животните, да съхранява нравите и да люби душата.

Но може би ще се възрази: какво може да направи ученикът, когато неговият живот на физическия живот е много кратък. Идват дни, когато той трябва да го напусне. Върховното начало, Върховното провидение всички точно, математически е изчислило колко постройки трябват на физическия свят, колко процента прераждания, колко процента въплъщения, колко процента вселявания и колко процента възкресявания. Следователно, щом всичко е така предвидено остава ли място в душата на ученика за съмнение? Днес гласът Божий е върху планината, върху височината, където ученикът е отведен. Оттам той ще чуе гласа, който му казва каква е неговата специална мисия. Всички ученици имат мисия. Колкото и да се чувстват стеснени от постъпките, които имат в миналото, колкото и да се чувстват недостойни понеже са направили известно отклонение, щом са поканени да се качат на върха, където Божият глас им говори, всичко друго остава за съдбата. Тя е, която има върховно право да ликвидира всички стари, всички минали постъпки. Следователно, ученикът не трябва да се спира на миналото. Той не трябва да критикува. Ученикът има единствената задача да оценява, да преценява, да поставя всяко явление на достойното за него място. Ако то е преместено, изтласкано, изместено, да го намери и го занесе на неговото място, т. е. целия безпорядък трябва да се въведе в порядък. Кой ще го въведа? Кой - министърът, царят, владиката, пасторът? Кой? Коя наука ще въведе нещата в техния първичен порядък? Единствено ученикът е, който ще бъде натоварен на време, когато е на физическия свят да подреди, да намери това, това което е изместено и да го занесе на мястото му. А когато мине в астралния свят да подреди безпорядъка и там. Така ще бъде и в менталния, в умствения свят, Следователно, ученикът е призван за велик работник. Той не е избран за царски син, за княжески син, но за работник.

Щом възлагаме такава длъжност на ученика, навярно той ще се отегчи и ще каже: аз чакам възкресение, чакам възнесение, чакам сливането в нирвана, а тук ми се говори, че трябва да подреждам безпорядъка. Къде отиде нирваната, когато има безпорядък? Никъде не можеш да отидеш. Трябва да възстановиш порядъка? Както е бил в началото А кой ще му каже, кое е безпорядък и кое е порядък? Ученикът всичко знае. Той в началото е бил и сега е. Следователно, оправдание за него няма. Той може да прави известни опущения, да мине някак по-лесно, но това лесно е горчиво. Ние не искаме вече ученикът да изживява епохи на горчивини. Ние искаме ученикът да има една всемирна трептяща душа, както е било в началото, за да Може да въведе порядък около себе си и извън себе си, по цялото лице на земята, да може да чува стенанията на животните, на растителния свят, на минералния свят, на света на моретата, на океаните и т. н.

Но може би ще кажете: трябва гениален ум, трябва умът да бъде фар, който да пръска обилна светлина, за да може да се вижда навсякъде. Умът е същина в ученика. Той е мощен, силен, прониквателен. Той е същина която може навсякъде да присъства. За нея няма височина, няма глъбина, няма студ и мраз, няма тъмнина. Тя навсякъде присъства, във вековете, в безкрая. Тази същина именно е посветеният ученик. Тази същина е роденият Божий. Син. Тази същина е детето в люлката на живота.

Ето как животът ще се поднови, т. е. животът ще има вече едни специални върховни отношения към самата действителност както в природата, така и в битието. А това е целта на школата - да издигне, т. е. да освети живота. Щом се освети животът, той е вече светлинка на всички прояви на физическия свят.

Имал ли е тази възможност и способност ученикът да вижда всички твари, всички същества по земята като светлинки, като светлина на живота? Някой може да има тази способност, но тя е много слаба. А тя трябва да се засили, трябва да се усъвършенства, да се издигне. Именно тази е идеята на Школата - да може да насочи духовните сили в ученика, да ги концентрира, да ги съсредоточи в главните ядра на живота, за да се освети животът и да светнат всички твари по лицето на земята, които носят живота, които имат живота. Нови отношения по отношение земния мир! Той е толкова богат, толкова разнообразен, толкова вглъбен. Необходимо е върховно изкуство, за да може да се разбере.

Но вие ще кажете: дайте ни това изкуство. За това ние дойдохме тук. Ние го даваме. То е дадено, и ще се дава. Ние ще бъдем най-щастливите същества под небето, най-върховните същества във вселената, ако един ден ученикът не употребява това „но“. Защо ви се говори щом не можете? Ние ви говорим защото има една същина у вас, която всичко може. На нея ние говорим. За нея сме между вас. Заради нея грее слънцето, заради нея се движи планетата Земя. Вие не може да искате от нея да направите един особен субект, който да се нагажда така, както вашата мисъл проектира. Вашата мисъл още не е остроумна, не е вдъхновена, не е обезсмъртена. Че не е, не е. Че ще бъде, ще бъде. Но кога? Сега започва. Сега започва и затова не трябва, да се ограничава и да казвате: животът отмина. Кога? Днес е животът. Този хубав ден, този прекрасен ден, това ведро небе, тия щастливи минути са днес. В дадения момент вие разрешавате всички въпроси, защото началото на разрешението ние дадохме, а сега ви казваме да имате официални отношения специално към физическия свят, да го видите в такова изобилие, в такъв промисъл и красота, че наистина да кажете пред небето: дните ни са малко, за да се радваме, да се любуваме, да изучаваме този чуден, този прекрасен свят. Докато ученикът не изучи цялата естествена наука на физическия свят, той не може да мине в по-горен клас, не може да получи посвещение за по-висшите степени йерархии.

Тук с пари атестат не се купува, с познанство и с приятелство също не може. Как може? Много лесно. Ще се спреш в себе си, ще съсредоточиш своите духовни сили, своите мисли, ще хвърлиш поглед по цялата земя и ще имаш чудни представи за нея. Ще имаш представа за живота на съществата, ще имаш представа за трептението на цветята, за блясъка на минералите. Това са красивите страни. Това е чудното небе, което е огледалото и което отразява целият този мир. Ще се спреш, ще мислиш какви са грижите, какви са отношенията на една малка птичка, какво тя прави, защо цял ден тича, каква е нейната цел, каква идея представлява тя. Ще мислиш. Това е твоята длъжност, това е твоята работа. Ще отидеш при вола, ще го помилваш, ще се разговориш с него, ще се спреш върху неговия обем, върху неговото битие. Ще се стремиш да вникнеш в неговата цяла мислеща система - какво той мисли, какво му тежи, каква е неговата съдба и защо е. Най-после, защо провидението му създава такава форма. Ще мислиш. Длъжен си да мислиш, защото си бъдещ мислител, бъдещ философ, бъдещ велик посветен. Ако ти не знаеш битието на вола, ако не знаеш съдбата на цветята, съдбата на птичката, какво друго можеш да знаеш? Ще знаеш за същините на Божия Дух, но само това ли е? Ще отидеш при един планински извор. Той така мило, така бихме казали, чистосърдечно се излива, говори нещо, предава нещо, съдържа нещо. Ще съсредоточиш своята мисъл и ще потърсиш неговото начало - от къде е започнал, от къде минава, т. е. защо от там е започнал, защо от там минава и защо тук се излива. Ще мислиш. Ако един извор е помислил за себе си, колко повече ти, едно начало да не знаеш за неговата съдба? А само това ли е? Ще се изкачиш на най-високия връх на планината и от там ще се почувствуваш най-властния, най-силния, както се нарича на земята - цар. Но това не е достатъчно. Ще се спреш на планината и ще размишляваш, Защо този връх е издигнат над другата повърхност на земята, каква е била гениалната идея на онези сили, които са строили релефа на земната повърхност. И защо тук е по-високо, а там по-ниско. Ще мислиш и ще дойдеш до главната идея на ония творчески сили, които са отпечатали върховната Божествена мисъл върху тази постройка. Ще мислиш, ако един връх е мислил да де издигне високо, за да гледа небето, за да бъде огряван от звездите, то колко повече ти ученико, който си бил в началото на миросъзданието, да не знаеш? Ще знаеш. Трябва ти напомняне и ние сега ти напомняме, ние връщаме да започнеш с естествената наука, с естеството на началото. Само тогава ще имаш идеята за върховния промисъл. Ако речем да се спираме върху всяко явление на земята, ще ни трябват много дни, много години, защото толкова много видове има по земята, толкова много идеи има на земята, които са одухотворени, които имат свой индивидуален и родов живот. Ученикът обаче трябва да бъде съсредоточен. Ние правим това не като упрек, а като напомняне. С това ние застъпваме мисълта за новите отношения. Съвършено нови отношения! Не се иска много време. Да не би да помислите, че ако се спирате върху всяка една форма, върху всяко едно същество, то времето няма да ви стигне. Но ученикът вече не живее само във времето. Той живее и в пространството. А щом има пространна душа, той има и време. Пространна душа. ученико! Нищо не може да задоволи това първично начало в теб. Ти тепърва сега ще почувствуваш неговата нужда. То сега вече ще ти говори и то започва да ти говори. То ти казва: ти закъсня, пропусна този и този случай. То ти нашепва: това и това направи. Това същество започва да изявява претенции за големи нужди. Как бихте се справили с неговите нужди? Какви са те? Ще иска да бъде най -ученото същество, най-големия поет. Ще иска да бъде художник, писател, естественик, математик, физик, астроном, посветен. Така иска това същество. То е вече като съвест във вас и всякога, и на всяко място ще претендира да бъдат задоволени неговите нужди. Прекрасно същество е то, велика душа носи то. Прекрасен ум, съвършени мисли. Така го виждаме ние. То е така спокойно, че ние с него всичко ще направим. Какво, ще направим? Ще ви научим да имате Божествени отношение към делата на Божия Дух. Чудни са делата на Божия Дух. Кога са чудни? Когато това същество, тази душа се въплъщава в тия дела.

И тъй, има време. Днес е Божественото време. Днес е, когато всичко може да направите. Днес е съдбоносния ден, за да коригирате вашите отношения към физическия мир. Това е първата ви работа - да се запознаете с естеството и елементите на физическия мир. Ние ви говорим като духове. Вие по състояние, по същина сте духове. Като такива трябва да проучите физическия свят, т. е. в безпорядъка да възстановите порядъка. Всеки ученик трябва да бъде съвършен порядък. Нищо друго. Ако е съвършен порядък, той ще попадне пад чудните влияния на духовните сили и тогава всичко ще има. Защо? Защото благата, сладчината, меда и маслото, всичко това е дело на Божия Дух. Той а внесъл тия елементи на физическия свят. Най-сладките неща, като вкус, мирис, е внесъл Божият Дух, а в последствие други същества, под диктовката на Дух са пренесли и другите вещества, които имат вече горчивина, киселина.

Каква е идеята, която се влага в новите отношения? Да знае ученикът защо има сладчина, защо има горчивина, защо има киселина. За да може да има една гениална идея и за другите светове, той трябва да бъде посветен и на физическия свят. В неговото лице вече не трябва да прозира несъвършенство. В неговата обхода не трябва да прозира несъвършенство. В неговата мисъл не трябва вече да прозира несъвършенство. Генитален, провикващ; освежаващ, вдъхновяващ. Това е лицето, това е формата, това е подвижността на ученика. Най-красивото, най-хубавото и най-прекрасното същество на земята, това е ученикът. Защо? Защото е като трудолюбивата пчеличка. Той навсякъде ходи, наблюдава и се радва, пък и помага. Само като такъв работник, само като такова отношение, ученикът може да бъде вече от йерархията на синовете Божии. До тогава той ще се чувствува странник, пришелец изпъден. А вие знаете съдбата на изпъдения. Пасъл е свинете и е ял рошкове и корени. Защо да не бъдеш знаменитост? Защо да не бъдеш наследник на цялата земя, на цялото битие и да имащ любовта на Бога? Ние много пъти можем да питаме защо, но ще се ограничим. Идеята имате, принципите имате, любовта имате, вниманието имате, присъствието имате. Какво. трябва да направите? Да се съсредоточите, да мислите, да разбирате, да обичате. Любов ви липсва. Вие обичате сега вашият малък мир. Само толкова ви се простира любовта - да ще остане то гладни, голи и боси. Да не побелеят косите ви, да не отслабнат очите ви, да не се повреди стомаха или сърцето ви. Големи грижи! Толкова е вашата любов. Тя е толкова ограничена, че не е вече любов, а някаква нужда. А периметърът на любовта в ученика е много пространен. Има голям обсег, чудно движение, прекрасно явление. Защо, защо ученико, си се ограничавал и продължаваш да се ограничаваш? Едно се иска от теб: смени старите отношения с нови и ще бъдеш свободен. Свободата е за теб, новото раждане е за теб - да се родиш, никога да не умираш и наново да се прераждаш. Спри вече прераждането. То нищо добро няма да ти донесе. То ще те шлифова, но страданията, мъките няма да премахне. Помисли само, наново да те поставят в утробата затворен? Какви са резултатите? Това е прераждане. Край! Новите отношения ще спрат прераждането, новите отношения ще ви обезсмъртят, за да може вече да прониквате в цялата космична душа.

Каква музика е това, какъв чар, какво изобилие! Да тръгнеш по светлата пътека и да стигнеш до целта, да стигнеш до онова място, откъдето да хвърлиш поглед и да видиш цялата действителност! Има ли нужда да посвещаваш по отделно всяка твар, всяко същество и всяко явление? Няма да става нужда, въпреки че твоята духовна  същина има тия способности да направи това. Проникващ ум, проникваща мисъл! Тя е сред трепета, сред динамиката, сред динамиката на целокупния живот.

Ето каква е нашата програма. Може би някой ще я нарече ексцентрична, ще я нарече концентрична и геометрична. Както и да я наречете, тя е централна върховна програма. Тепърва се подготвя ученикът, да може да заживее в битието като едно ново отношение, като едно ново начало. Вие сте вече ново отношение, ново начало. Целият стар строй, цялото старо миросъздание вече се преобразува пред вашето съзнание. Вие сте щастливи същества, защото започнахте да мислите за вашия произход, да се прояснява вече вашата мисъл. А това е важно. Вие вече тръгнахте по пътя за вашия Баща. Дали той ще заколи угоеното теле, дали ще напои жертвеника с масло и елей или ще ви посрещнели каже: сине мой, влез в царството на своя Баща и стани цар, наследник? Това са новите отношения и новите възможности. Ние доста конкретно ви говорихме за новите отношения и новите възможности. Следователно, мислим че се разбрахме, за да продължим по-нагоре. Има още много път да изминем. Вие сте сега в едно занимателно поле, в една опитна градина, там където се правят опити за разсаждане, вкореняване, оплодяване. Имате още дълъг път. Пътят е доста дълъг и стръмен, докато се изкачите на високия връх, там където ще чуете тихия, сладък Божий глас. Но колкото и да е дълъг и труден този път, този който носи крилете на светлината, този който носи трепета на виделината, лесно ще се оправи с мъчнотиите, защото мъчнотиите за него ще бъдат опити, ще бъдат изживени. Всяко едно изживяване е постигната цел.

Ние ви говорим сред дивното небе, сред любимите същества. Ние ви говорим пред чудната красота на Божия ум, пред върховните композиции на Божият ум. Ние ви представяме чудните съвършени същества, които така логично, така гениално са украсили света около вас. Ние ви запознаваме с метода, с гениалността на чудните върховни сили, които са присъствие между вас. Ние ви въвеждаме в новия свят, в новата земя. Вие вече ще забравите старата земя и ще влезете да живеете в порядъка на новата земя. Ние има да се занимаваме с чудните други светове, където и там животът е възкресение, възнесение и посвещение.

Големите неща са за големите духове. Силните преживявания са за гениалните духове. Нали и вие обещавате да бъдете както гениални, така и силни, защото за да се устрои царството Божие на земята, трябват синове Божии. Те са които знаят какво е царството Божие в Бога, за да могат да го устроят на земята.

Това което ви говорим е малка история. Може би е драма, може би е една ария. Малко ли е това? Като ария, като драма, като история? Ти си една такава история, една такава драма и ще бъдеш една малка ария, но възходяща гама. Това искаме ние - да се проявиш като ново явление и като ново отношение.

31 Октомври 1955 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...