420. Разумните вътрешни енергии

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 420-то

РАЗУМНИТЕ ВЪТРЕШНИ ЕНЕРГИИ

Между ученика и Учителя има положение на беседване, на разговори, на обяснения. Това състояние е да създаде едни особени отношения към великата работа, която има да се извърши между Учителя и ученика. Подобни отношения са имали в миналото великите Учители с великите посведени. Не може без тази подготовка. Тя цели нещо величествено, нещо Божествено. То е именно, когато се срещнат Учителят и ученикът, небето да се отвори и изобилно да се изсипе Божията светлина, Божията мъдрост и Божията любов. Тогава няма да става нужда Учителят и ученикът да беседват, да се разговарят. Защо? Защото между Учителя и ученика е Божията светлина. А щом е светло, ще има ли вече тайни неща, скрити неща? Едно знай, ученико: Божествената светлина разкрива нещата, открива сферите и прави в достояние вечността. При разговори, тази дума достояние, може да се употреби. Прави се достояние. Какво? Който е способен, който има отношение, който има влияние, който има власт и т. н. Това са все обяснения, разговори, беседване: да предпочетеш еди кого си, да имаш предвид еди кого си за неговите качества. Наистина ученикът трябва да бъде богат с качества. Това е първото условие. Само ученик с качества може да има абсолютните отношения. Ние тук, в нашата работа, не се спираме специално кой от вас има качества, кой има способности, кой има минало и т. н. Ние и вие имаме да свършим една велика работа, имаме да дадем път, т. е. да открием и да прочистим полето за ония бели братя, които ще дойдат да населят земята, които ще дойдат да наторят земята, да донесат плодове върху земята. Ето каква е нашата работа.

Но може би ще се каже: тя е много обикновена. Тя е, като че ли работа на някой прост земеделец, който прекопава почвата, който подготвя почвата, а специално ученика има да се занимае с една специфично, мистична, психична, окултна работа. За да може да влезе в такта на тази работа, ние в миналата лекция подържахме становище за особените отношения и сега го поддържаме, защото, ако вие нямате отношение към работата, тя не може да бъде за вас цел за достижение. А тук трябва всичко да се постигне, да се опита, да се даде на света нещо реално опитано, обгорено, оценено, хармонизирано, идеално подредено, та всеки който го види, всеки който го срещне да млъкне.

Да, трябва да млъкне, но дали ние ще млъкнем? Дали ние няма да говорим? Щом дойдем до това отношение и ние ще млъкнем. Всичко ще млъкне. Всичко само с очите си ще говори. Щом се погледнат, да се разбират. Езика има служба да храни организма. Очите имат служба да говорят за светлината, за чистотата, за красотата. А това е Бог в света - светлина, чистота, красота. Но нали ученикът трябва да бъде подобен? Нали той трябва да бъде олицетворение на тази същина? Ето каква е специфичната задача на Вътрешната школа - да подготви ученика за тази светлина, чистота, красота. Ща се подаде ли естеството на ученика на тия три важни особености или както ние ги нарекохме системен маниер на Духа? Ние ще трябва да преобразим себе си, т. е. да имаме едни достойни Божествени свети отношения. От отношенията ще зависи и мисълта, и размишлението, и чувствата, и подвизите. Нямаш ли отношения, ти не можеш нито да се подвизаваш, нито да мислиш. Всичко в теб ще бъде една каша. Ние се стремим да няма вече каша. Там могат да живеят същества като жабите, като свинете и т. н. Тя е тиня. Тя е отношение за известни духове. А какво е отношението, каква същина е това ново отношение, какво вещество е това ново отношение? То е една специална среда или едно специално излъчване от Бога. То съдържа и материални елементи, и астрални елементи, и духовни елементи, и духовни елементи, и светлинни елементи. Това излъчване е проникване на вътрешния свят. Ето защо Вътрешната школа има за задача именно да открие вътрешната същина на Бога. Вие вече сте преситени от външната същина на Бога. Вие казвате: Ех, слънце! То отдавна си свети и все си е слънце. Ех, земя! Само земя. Много същества са я тъпкали и ние ще я тъпчем. Ех, природа! Дадена ни е да я използуваме дотолкова, доколкото можем. И така вие сте се преситили от външния образ на Бога. Затова жизнена нужда е вътрешен ритъм. Ученикът да знае какво стои зад видимото, зад материалното, да знае каква е връзката, какви са отношенията между видимото и невидимото. Това е същественото сега. Защо? Защото вие самите сте видими и невидими. Вие може да видите очите, устните, тялото, но не можете да видите мисълта, не можете да почувствате симптомите на сърцето, на дробовете, на целия организъм. Вие виждате, че става едно движение, но по каква линия се провежда то, какви сили вземат участие в него, вие още нищо не знаете. Вие казвате: щом сърцето се движи, щом кръвта се разлива, ние живеем. Но кой седи зад сърцето? Какъв е този стимул на кръвта? Това е вътрешната страна на живота. Съществена ли е тя? Тя е съществена, защото ако не беше тя, вие не щяхте да бъдете събрани тук в обща колективна работа. Благодарение на нея вие чувствувате една нужда, която ще ви застави да движите целия ваш видим образен свят. Вие подчинявате този свят. Вие, вътрешният ученик подчинявате външния свят и го заставяте, както кочияша заставя коня да отиде тук и там, навсякъде.

Ето към кой свят принадлежи ученикът. Той принадлежи към един свят с особени излъчвания. Той е жизнената енергия, жизнената мисъл, жизнения импулс и ритъм на Бога във всичките същества. Докато нямаше същества на земята, адептите лесно разрешаваха въпроса. Но когато се явиха съществата на земята, т. е. когато Бог вътрешна се въплъти на земята, адептите се видяха в чудо. Те всичко допущаха, но не и този прилив на Бога по вътрешен път. Когато Бог се преля като вътрешна същина в съществата, от този момент започна борбата - борбата между Духа и плътта, борбата между съществата и адептите, борбата между ученика и боговете, борбата между човека и Бога. Защо трябваше да се допусне тази борба? Това е мисълта, която занимава ученика. Защо? Какво се постига с това? Вие виждате един акт на творчество. Първо се формира земята, формираха се ядрата на земята, формира се нейната повърхност, създадоха се полета, океани и след това дойде растителното царство, животинското царство и най-после трябваше да дойде човекът, т. е. да са прояви Бог както вътрешно, така и външно.

Какво богатство е Бог, каква необятна вселена е Бог! Кой може да види това, кой може да разбере това? Който е можал да види Бога външно, той е можал да изживее Бога вътрешно. Вън е движението, а вътре е трептението. Не може да има движение, ако няма трептение. Какво ще се движи, ако няма трептение? Следователно, за да се движи, ученикът трябва да изживее Бога вътре в себе си като трептение. Добре запомнете това. Гледайте на нещата като трепет, за да откриете вътрешната същина, т. е. присъствието на Бога във вас. Да трептиш за нещата, това значи правилни, абсолютни Божествени отношения към творчеството, към създанието, към работата. Дали ще улесним това изкуство? Да, всички вие сте кандидат художници и то художници на вътрешния свят, на вътрешната природа, на вътрешните обекти, на вътрешните системи. Вие достатъчно можете да определите външната природа, да дадете своето мнение, какви впечатления, какви нюанси, какво; движение има. Но новият художник има да се занимае с по-специална същина, т. е. с вътрешната природа, с вътрешните обекти, с вътрешните линии, с вътрешните багри, с вътрешното сияние, с вътрешния колорит.

Ето каква е задачата на вътрешната школа. Ако ученикът се занимава с външните образи, той не може да влезе във вътрешния тон. А колко е важно това - да доловиш вътрешния тон, да слушаш вътрешния тон, да съчетаваш вътрешния тон, да композираш вътрешния тон, т. е. да работиш и да воюваш с вътрешния тон. Знаете ли какво благородство е това, какво величие е това! Бие досега малко сте слушали за вътрешния свят и сега имате добрата среда, имате добрия случай, защото и по-висши същества и по-висши адепти дадоха ухо, дават поглед и присъствуват между вас като среда, защото без среда не могат да се използуват условията. Вече дълги години се създава среда. И средата е доста повдигната, доста изтънчена. Тя вече лесно схваща и най-нежния тон, най-тихия тон. А това е много важно.

За ученика има една дилема: абсолютните отношения към върховната работа. Тя е за него всичко. Дигане, слагане, недоразумения, всичко това за ученика е една система, която върви по еволюционен път. Тя чака времето. Когато дойде въпрос за време на духовете, как можем да примирим нещата? Има духове, които гонят времето, има духове които гонят пространството, има духове които гонят вечността. Но има и духове които слизат от вечността към пространството, от пространството към времето и от времево към мястото, към процесите. Защо е така? Има слизане, има и качване. Такъв е и пътя на ученика. Случват се слизания и качвания. Но когато ученика слиза, той се екипира добре, слиза долу, взема дадените елементи, които му са необходими и се връща. А има и духове, които искат да надникнат и по-горе, качват се, обаче не могат да издържат, защото в тях има едно любопитство, има самомнение. За тях е тежко, защото след като се качиш на опасно място, страшно е слизането. Така много същества са пострадали. И вие сте го опитвали, но сте го забравили. Сега обаче, когато ученикът ще слиза долу, той ще се екипира добре, ще се защити добре, ще изпълни своята мисия и ще се върне на време, защото е отговорен. Та сега, когато ученикът е ангажиран във великата работа, той има за задача да овладее това изкуство, да прецени добре какви защитни средства му са необходими при слизането, защото ако така безразборно, така устремно, така нервно, така безсмислено, така геройски както се нарича се хвърли в нещата, той ще пострада. Но понеже на окултния ученик на Вътрешната школа се препоръчват вътрешните отношения, той трябва да бъде остроумен, прозорлив, трябва да бъде съсредоточен, да предвиди всички опасни положения.

Но може би ще се каже: защо има нужда ученикът да слиза? Нали се говори да се посвети, да отиде в нирвана, както казват мохамеданите там има пилаф, баници? Ученикът ще се качва, ще слиза, за да може да влезе като един съграждащ елемент в творчеството. Тогава и земята, и почвата, и моретата ще бъдат негови. Той ще ги познава, защото ще вижда изявения вън по образ Божи. Това е толкова важно и необходимо. Не може ученика да бъде само тъй наречения реалист. Под реалист хората разбират материалист. А идеалист - разбират духовен, занесен. Ученикът е най-големият реалист. Ученикът е най-големият мистик. Защо? Защото той познава проявения Бог в най-голяма детайлност като реалност. Той познава и вътрешната душа на Бога, като най-идеалната същина в света. Затова ние казваме, че ученикът е най-големият реалист. Защо? Защото той знае за външните неща така, както и за вътрешните. Трудно е да може да се слиза и да работи във вътрешния свят. Ученикът още не е свикнал на този маниер. Тепърва той ще свиква, тепърва ще се нагажда, тепърва ще създава отношения. А това тепърва за него е най-големия залог, най-голямата радост, че той е тръгнал по свещения път, по пътя към царството на духа. Ние много често употребяваме този израз - царството на Духа, но като навлизаме постепенно, постепенно в това царство, ще трябва да си го обясним като реалност, като същина. Докато не вживеем в себе си тази вътрешна същина на Духа, до тогава борбата между Духа и плътта ще бъде жестока. Две сили се борят. Религиите ги наричат зло и добро, Бог и дявол, но какво отношение трябва да има ученикът към тях, това е сега важното. Има ли абсолютно зло? Има ли абсолютно черен дух? За житното зърно, почвата е зло. То е заровено някъде под камъните, някъде в пръста, но абсолютно ли е това зло? Не е абсолютно. Житното зърно вече определя дадени отношения в дадена област от сътворението на света. Благодарение на тия отношения то, без роптание, но със смирение, с чистота и надежда възраства, бива осветено, стоплено от вътрешния свят и от едно зърно, се раждат стотици зърна. Ето резултата. Така и ученикът трябва да има правилни отношения, правилни разбирания за злото и за дявола. Злото е маниер на дявола. Дяволът е родил злото, защото трябва да има един сътворител, един творец. Не може да се роди нещо ей така. Трябва да има едно явление, един фактор, който да създаде едно събитие или едно явление. Така и тия духове са създали една отрицателна система, но абсолютна ли е тя? Тя е дотолкова абсолютна, доколкото е и почвата за зърното. С това ние не искаме да ви препоръчаме, че непременно трябва да останете в почвата. Но ние и да ви препоръчаме, вие няма и да останете, тъй както и житното зърно не остава. Няма абсолютно зло, няма абсолютно черни духове, а има творчески процес, както еволюционен, така и инволоционен. Има един творчески процес на светлина и на тъмнина. Има един творчески процес - отрицателен и положителен. Такива са законите. Такова е движението на силите в творческото битие. В това движение се раздвижват енергиите. За всички събития и явления са причина енергиите. Ако не бяха енергиите, всичко щеше да бъде в покой, но това не е добро в Бога, защото Бог не е покой. Бог е създател. Как може да бъде покой? Той създаде света, създаде йерархиите, създаде духовете. Следователно ученикът трябва да има едни разумни и правилни отношения към външния и вътрешния свят. Какво може да направи ученикът по отношение на някой мъчен процес, наречен дяволски процес? Много нещо може да направи. Ученикът може да помогне на известни сили които са ограничени, да им помогне да еволюират. Следователно ученикът е помощник на върховните сили. Защо е помощник? Защото той се учи, защото него го учат. Щом се учи, той знае. А точно такива са необходими за творческите сили.

Отношение! Много обикновена дума, дори обикновена по смисъл. Защо? Защото вие имате отношения към целия окръжаващ свят. За вас това е нещо обикновено. Но ние тук застъпваме една друга област - от външни отношения към вътрешни отношения, както към разумната природа, така и към разумната система в битието. Има една разумна система. Тя е доброто. Има и една неразумна система. Тя е злото. Има разумни сили, които са добро. Има и неразумни същества, които са дявола. Следователно, каква е мярката за ученика? Разума. Разумът е великан, голям фактор. Не можеш да оперираш в битието ако нямаш давлението на разума. Не можеш да работиш в битието, ако нямаш правилно отношение към разума. Какво е това разумно? Да гледаш на нещата така, както са, нито по-слабо, нито по-силно. Нито по-ниско, нито по-високо, а точно както са, нито милиграм по-малко или повече.

Но ще кажете: дори когато се храним, ние не знаем колко хапки да изядем, не знаем колко глътки вода да изпием, колко въздух да поемем и колко впечатления са необходими. Точно това има за цел Вътрешната школа, защото вътрешно възпитани, вътрешно подготвени и посветени, вие точно ще знаете, за вътрешния разум на Бога.

Когато ви се Говори в този дух, се има за цел, както в началото казахме, да се създаде вече не среда, а условие, за да може при идването, при срещите да има повече прилив на абсолютни висши светлинни сили. Това е новото за вас. Стига вече обикновените навици и прийоми, обикновените срещи, обикновените отношения. Нека да има вече нещо необикновено. Нека да е станало вече нещо от вас. Но природа, плът и дух, борба между плътта и Духа? Такъв е вашият отговор. Вярно е, така е, но ние искаме да вселим повече Дух, за да може повече да светнете. И вие ще светнете. Няма друг път, няма друго небе, няма друга земя, няма друг свят. Трябва да светнете, както е светнало слънцето. Вие имате вече образа, имате вече една цел, имате вече един обект - слънцето. Ако слънцето е можело да стане светло, защо и вие да не можете да светнете? Защо слънцето да има тази привилегия, а вие да я нямате? Ученико, и слънцето и ти сте при едни и същи условия, но ти трябва да си създаваш среда, слънчева среда, светли братя със светли отношения, чисти братя с чисти отношения. Създавай тази среда и ти ще бъдеш като слънцето. Няма да претендираш за абсолютните неща. Не да бъдеш абсолютен като слънцето, но щом можеш да пръснеш един лъч на светлина, ти вече си един център, който помага на съществата. А на колко много същества трябва да помогнем. Колко много нуждаещи се същества има по лицето на земята! И колко нуждаещи се същества има извън сферата на земята! Да не говорим за другите планети.

Но ще кажете: защо сме длъжни? Ученико, кармически си свързан с тия същества, т. е. имаш да изпълниш известен закон по отношение на тия същества. Има да родиш едни нови отношения по отношения на тия същества. В покой ли ще бъдеш тогава? О, не! Работник оцапан, скъсан, дрипав. Ще работиш, ще слизаш, ще се качваш, докато извадиш всички от калта. Никога няма да роптаеш и никога няма да казваш: дотегна ми вече, измъчих се. Със смирение и с благодарност ще вършиш всичката тази работа. В миналото учениците в окултните школи са бивали поставени на завидно място и са се ползували с особено внимание. Бивали са окриляни, галени, говорело им се за нирвана и т. н. Добре беше тогава, но дойдоха особения моменти, когато всички тези ученици ги пратиха на работа. Така и вие също сте от тия ученици и дойдохте да работите. Започнете сега работата като добре се екипирате и защитите. Вътрешната школа не е само за молитва, песен, съсредоточение и медитация. Тя е специално за размишление и за изпълнение на великата работа. Кой друг може да направи това? Вие виждате, че в света се създават много системни школи като: институти, техникуми - медицински, геоложки, химични и т. н., но всичко това се извършва долу - вън. Но никой не извършва вътрешната работа. Какво носи външната работа? Разочарование, нещастие, упадък на духа, дори и смърт. Какво носи вътрешната работа? Вътрешната работа е работа на. подпомагане, на издигане, осветяване, оживяване и обезсмъртяване.

Ученико, колкото повече обезсмъртяваш работата, толкова твоя свят става абсолютно безсмъртен. Нека тази абсолютна безсмъртност е реален свят за теб, т. е. прилив на светлинна енергия, прилив на трептение. Когато правим тия разяснения, когато правим тия размишления, ние решаваме една задача, т. е. да ви върнем от външния свят към вътрешния свят, т. е. да изменим посоката на вашето движение, за да може да пестите енергиите които ви се дават. Защо вие сега боледувате и страдате? Защото неправилно сте изразходвали енергията си и сега сте бедни. Ученикът, като благороден, всецяло се раздава на външния свят и изразходва енергиите си безогледно. А ние казахме: преди да слезе да помага, ученикът трябва добре да се бронира, за да има вече едни правилни отношения. Той ще даде дотолкова, доколкото е необходимо. Не сте случайни в битието. Не сте ей така между другото и вие да минете. Никъде няма ей така да се мине. Такъв безпорядък няма дори и в черното братство. Черното братство извършва една системна работа, макар и по отрицателен път! То задържа повече енергии. Там е неговата грешка. Защо са му енергиите? За да може да съществува. Ако няма енергия, то ще се самоунищожи. Ако има нещо ученикът да даде, да бъде ограбван, то това са неговите енергии. И сега ние обръщаме вниманието ви: пазете поне тия енергии който са ви останали. Те са достатъчни да могат да ви оздравят, да ви подмладят, да имате бодър дух, да имате едно светлинно отношение. Отсега нататък пазете енергиите си. В никакъв случай не давайте повече, отколкото можете да дадете. Станете експерти, за да можете правилно, разумно, точно да определяте за каква нужда, колко и каква енергия е необходимо. Ако ученикът изразходва енергиите, не му ли се дават допълнително? Ние казахме: колкото по-правилни са вашите отношения към светлинния, към посветения свят, толкова повече енергии ще имате. Понеже ученикът е още ученик, отпуща му се определено количество енергия, и той трябва да я икономисва, докато за Учителя положението е съвършено друго. Учителят има на разположение необятни енергии. Целият светлинен свят е на негово разположение. Колкото и да дава, той няма да има недоимък, няма да се изчерпи. А понеже ти вече страдаш от липса на енергия, от разходване на енергия, отсега нататък запази тази енергия; за да можеш да я дадеш за върховна работа. Не ги щади там, защото ако дадеш един грам енергия, ще подучиш един килограм.

Ето какъв трябва да бъде импулсът, стремежът към този вътрешен център. За него са говорили всички велики учители, които са идвали на земята, само че са предавали тия мисли под други форми и други образи. За да може да приемете повече енергия, използувайте всички методи дадени в лекциите и беседите - как да дишате, как да се храните, как да пиете вода, как да се движите, как да слушате и как да гледате. Всички методи и правила са дадени. От вас се иска само едно щателно прилагане. Понеже имате липса на енергия, от днес нататък, когато приемате храна мислете, че тя е лекарство. Когато пиете вода, мислете, че тя е лекарство за теб. Когато дишате въздух, мислете, че той е лекарство за вас. Когато слушате музика, мислете, че тя е лекарство за вас. Не отивате вече при лекари, за да ви дават химикали. Всички тия химикали се съдържат в храната, във въздуха, във вдъхновената музика. Така се лекувайте. Но това да не остане само думи. Така няма никакъв смисъл. Започнете още днес. Още от първата хапка да почувствувате как лечебните сокове проникват на болното място; Така също и с въздуха, с водата, светлината и вдъхновението, защото иначе ще останете без енергия. А щом нямаш енергия, не можеш да проникнеш във вътрешния свят, във вътрешния живот. Пести тия енергии, защото ти трябват за дълги и за дълги векове, защото твоето посвещение подразбира дълго време и необятно пространство. Защо? Защото още си невежа по отношения на някои прояви на Бога в света. Нямаш още порядъчни отношения, а камо ли да имай реални разбирания за нещата. Ти казвал с пренебрежение: ех, вода, хляб, въздух, светлина... Всичко си обезценил и то влиза в теб като болест, а не като творческа енергия. Каква чиста мисъл, каква кристална мисъл е необходима, за да оперираш със същините в света! Това са същини, ученико. Това е живот, ученико, това е полет, светлина, присъстващ дух. Стига вече сън; стига вече забавяне, стига вече ефекти. Стани като оператор, стани като лекар, който оперира, който съчетава, който обновява, който оздравява. Помни, всички енергии които получаваш посредством тия разумни фактори препращай на болното място и ще се увериш как в скоро време ще обновиш своите органи. Не пренебрегвай организма. Той е проява на Бога вън. Укротявай този Бог. Колкото повече майсторство прояви твоя дух да украси този вънкашен Бог - твоето тяло, толкова повече енергии ще се влеят в теб. Използувай непреривното течение на тези енергии, за да продължиш великата работа в света. Ти си така необходим, както са необходими слънчевите лъчи за всички твари по лицето на земята. Но ще кажеш: това е много казано. Щом помагаш на нуждаещите, не е много казано. Щом помагаш на животните, не е много казано. Щом помагаш на минералите, не е много казано. Щом помагаш на растенията, не е много казано. Помагай! Отдай се на любовна творческа работа. Само така ще се зародят и усъвършенстват в теб и музикалните способности, и художествените способности. Който не е на работа, той само спи. Животът за него е сладък сън. И сън ще имаш; и щастие и радост ще имаш когато си здрав. Болен ли си, не очаквай сладък сън. Сънят ще бъде за тебе кошмар. А знаете ли какво състояние е това кошмар? Това е падение за Духа. Освобождавайте се от кошмара. Да няма вече такива хаотични състояния, но всичко да бъде на здравата база на разума, всичко да бъде строго претеглено и идеално поставено. Всичко да бъде координирано, художествено нарисувано и поетично написано.

Това си ти, представител на Вътрешната школа. Това си ти, представител на Вътрешния живот, на Вътрешния свят, на Вътрешното състояние на Бога. Някои ще ти кажат, че тук много силно се говорят нещата и може би ще заблудят ученика. Това не е силно казано, няма заблуждение, а има усъвършенстване, издигане, посвещение. Ако не беше пожелал да стъпиш във Вътрешната школа, върховното ръководство щеше да икономиса истините, да икономиса енергиите, но ти пожела. Ето как сега енергиите се преливат. И ако сега има даден път, абсолютен път, ние не знаем какво би станало тук. Ние искаме обаче всичко да става по пътя на разума. Вие сте вече обект на много очи. Вие сте вече симфония на много уши. Вие сте вече копнеж и желание на много същества. Следователно, иска се абсолютно приличие. абсолютно държание, абсолютна осанка, абсолютно движение. Всичко да бъде абсолютно. Абсолютните неща са пълни с енергия, пълни с живот, пълни с Дух, мъдрост. Следователно, имайте като ръководно начало абсолютните отношения. Не е трудно да може ученикът да влезе в тон е разумните прояви, с разумните системи в живота. Защо не е трудно? Защото всички посветени сили му съдействуват, всички учители му съдействат, всички ангелски сили му съдействат. Как ще му съдействат? Ще пратят повече енергии, и ще му съдействат, и ще го оставят свободен. Това е право на ученика да бъде свободен и да черпи енергии.

Така възпитава небето. Така възпитава Духът, докато се дойде до абсолютната свобода. Това е безсмъртният идеал, високият идеал - да се издигнеш във висините и да заживееш в състоянието. Да можеш да влизаш долу и да се качваш горе, това е изкуство. Ученикът на Вътрешната школа не е аскет. Той не е с черно расо. Защо? Защото черното расо е от черното братство, аскетът е от черното братство, а ученикът на бялото братство е син на светлината. Следователно, така върви работата в света. Светлината и Духът са за ученика. Тук няма надценявана, а има действителност тъй както стоят нещата в разумната природа, във вътрешния живот. Няма други образи да се покаже истината. Дълго човечеството се е лутало, дълго е търсило образ, дълго е търсило среда, създало е религии, вярвания, създало е системи за живота, само и само да се добере до истината, а истината все я няма. Защо? Защото енергиите са изразходвани. Истината подразбира закономерни енергии, светлинни енергии, жизнени енергии, т. е. истината подразбира прилива на Духа. Затова, озаглавете специално това размишление: Разумните вътрешни енергии. Колкото повече преобладават силите на разума, толкова повече прилива на енергиите ще бъде голям. А това не е малко. За един ученик това е достатъчно - от един процент, да стигне до сто процента, т. е. от несъзнание да стигне до свръхсъзнание. А това не е малко - да се свържеш със свръхестествените сили, които са жизнените организми на Духа.

Ученико, гледай на нещата в тяхната действителност. Подготви очите си, т. е. приспособи ъгъла на зрението си да гледа нещата точно както са - нито по-малко, нито повече. Ако ги гледаш повече, то ти си се надценил. Ако ги гледаш точно както са, нито си се надценил, нито си се подценил. А това е разумното. това е реалното.

За да стане този процес правилно, за да може да имате резултати като фактори, реалности, конкретности и живот, сложете за база разумните отношения. Така ще можем да продължим нашите размишления, защото имаме да размишляваме още толкова, колкото звезди има на небето, колкото трепети има на небето, в пространството, колкото организми на Духа има в необятността. Колко много размишления ще трябва да имаме. Само така ще можем детайлно да ви запознаем с всеки специфичен организъм на Духа, който има за задача да организира, да подържа известни прояви, известни същества в битието. Всеки един организъм на Духа е специфична енергия, която се вживява в съществата.

Но може би ще дойде мисълта: много се разпръсна мисълта. Кое да вземем за база? Коя е първата стъпка, коя е почвата върху която трябва да стъпим? Къде е точката където трябва да поставим нашия пергел и да очертаем дадената окръжност? Докато не се уравновесят силите у вас, докато не се уравновесят енергиите у вас, докато не се подобри мисълта у вас, докато не подобрите живота си, тялото си, все ще искате да налучквате там ли да стъпя, тази ли е пътеката, това ли е явлението, това ли е света, в който трябва да се живее или друго да очакваме. Само здравият по плът и Дух има точна стъпка, има абсолютно точен тон, има абсолютно висок идеал.

Но ще кажете: защо ни връщате и ни занимавате с нашите слабости, болести? С един замах вземете и слабостите и болестите. Какво трябва да се направи с един болен орган? Медиците препоръчват да се отреже и се хвърли. Много добре, но ще останете с един орган по-малко. За да не става това, приложете тия разумни методи. Нека вашата храна бъде лекарят, нека вашата вода бъде лекарят, нека вашата вода бъде лекарят. Така ще улесните цялата ваша система. А това не е малко. Като имаш здраво тяло, бодър дух, тогава ще престане борбата между Духа и плътта. Какво ще стане тогава? Ще има един общ подем – плътта - външния свят и Духът - вътрешния свят ще извършат велика работа.

7 Ноември 1955 г.