Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 421-во

ЧИСТОТАТА

От многото качество които ученикът притежава, едно забележително, специално, специфично качество е чистотата. Защо е необходима чистота. Разумът отговаря: колкото слънчевият лъч е по-чист, по-ефирен, толкова по-лесно той прониква безпрепятствено в най-далечните области на битието. Колкото по-ефирен е аромата на едно цвете, толкова той по-далече стига и могат много от силите, които са на голямо разстояние, да се ползват от него. Колкото въздуха е по-чист, по-лек, толкова повече той има възможностите да проникне и през най-гъстата материя, за да обнови, да одушеви дадени сили или растения. Така и ученикът. Колкото е по-чист, толкова той е по-лек. Забележете: лекотата е специфично качество за посветения ученик. Той е свободен от другите движения, от монотонните движения. Колкото повече е чист, толкова повече е светлинен, защото има възможността да влиза в контакт със светлинните влияния, със светлинните сили, със светлинното ръководство. Колкото е по-чист, толкова е по-свободен, защото няма материя, защото няма същества, които могат да го задържат, нито има някаква мярка, която може да го ограничи или някакъв закон, който може да го застави да го спре някъде, за да бъде използуван. Колкото ученикът е по-чист, толкова той по-силен. Извън чистотата няма сила. Има груби сили, които могат да разрушават, да подчиняват, но възвишените сили се проявяват само в чистите полета, в чистото небе, в чистата мисъл, в прекрасното чисто сърце. Следователно, чистотата е необходима повече от всяка друга нужда, дори от хляба, от водата, от съня, от въздуха, от движението и от прекрасното здраве.

Защо чистотата е необходимо условие? Необходима е за да се създаде една ефирна среда. Ето защо Вътрешна та школа има за задача да пречисти както атмосферата, така и средата. Защо да я пречисти? За да се използват напълно всичките Божествени възможности. За да може ученикът да има ясна представа и реални, положителни усети за Божественото присъствие, необходима е чистота. При чистотата няма никакви примеси. няма никакви условности, никакви допущания. Защо? Защото извън формата, извън средата, извън закона, ако има в живота, в небето на ученика една богата Божествена среда, то тя е чистотата. Чистотата ражда светлина. Колкото ученикът е по-чист, толкова той е по-светлинен. Колко то ученикът е по-чист, толкова той е по-префинен. Колкото ученикът е по-чист, толкова той е по-здрав, жизнен, ароматичен, свеж, радостен. Несъстоятелни са мрачните мисли, тягостните състояния. Това говори за нечистота. Недостойно е за ученика да бъде неразположен. Това е свидетелство, написано от нечистотата. Чистотата не признава никакви извинения, никакви признания и т. н. Тя е особена краска, особена линия, особен тон, особен усет, който в резултат дават светлината. Не можеш да бъдеш светлинен, не можеш да имаш светлината на мировото съзнание и свръхсъзнание, ако не притежаваш чистотата. Чистотата е най-бързата енергия, най-бързия дух, най-бързия лъч в битието. Той се движи с неимоверна бързина, за която няма мярка.

За коя чистота става въпрос? Чистотата на Духа, чистотата на мисълта, чистотата на чувствата, чистотата и на действията. Следователно, там се включват и физическата чистота и духовната чистота, и външната чистота и вътрешната чистота. Всички посветени са имали това качество, чрез което са могли да проникнат в по далечните вселени, в по-далечните необятности, дори и в простора на Бога. Само чистите могат да бъдат представени пред лицето на Бога. От чистотата зависи да имате греещите лъчи, топлите лъчи на Божието лице, на Божието око. Извън чистотата е мрак, е буря, е промяна. Единствен ученикът е, който може да завладее постоянните величини. Защо? Защото постоянните величини са ефирни, са прозрачни, светлинни. За да може да вживее тия сили, нему му трябва специфична среда. Условията ги има. Божието око гледа. Божията усмивка се проявява. Божествения усет е среда в битието. Всичко това са условия. Но за да може ученикът да заживее в тия условия, те трябва да проникнат в него като безсмъртни елементи.

И тъй, ако има някой да претендира за безсмъртните елементи, за еликсира на живота, за тайнствения ключ на битието, то е ученикът, който е посветил себе си в изобилната среда на чистотата, който е получил лице на светия, който е получил облик на пророк, който е получил разум на мъдрец. Това е пиедестала, това е върховната стълба, по която ученикът се изкачва. Къде ще стигне той? Къде е неговата цел, неговия обект? Пулсът, ритъмът на Божия дух и осиянието на неговото сърце? Докато ученикът не се добере до тия върховни възможности, той не може да претендира за чистота. Чистотата може да се определи само при тази възможност - когато той съзнателно присъства във великите, свещени, безсмъртни начала в битието. Трябва ли да присъства ученикът? Необходимо ли е? Какво друго има да прави? Каква друга цел има той да постигне? Каква наука има да научи? Животът на земята има много науки. Всички възможности и елементи използва тази наука. Чрез тях тя ще гради и събаря. Чрез тях тя ще създава радост и скръб, чрез тях тя ще претендира да овладее природата и промисъла. Но, ученико, без чистотата не могат да се проявяват Божествените същини в своето абсолютно начало! А това точно търси ученикът - да открие началото на живота, началото на природата, началото на цялата космогония. Това е неговата наука, неговата върховна наука.

Но ще се възрази: как можем да мечтаем за тази чистота, когато сме създадени чрез нечистота? Не знаеш още как се създава. Тайна е тази история за теб. Ти не знаеш, кои са  ония велики представители на твоето създаване. Ти не знаеш плана, не знаеш промисъла, който те е замислил и защо те е замислил. Ти се намираш пред свършен факт. Съществуваш, движиш се, мислиш, радваш се, скърбиш, стремиш се да постигнеш нещо, а в резултат получаваш несполуки, старост, болест и т. н. Като казваме не знаеш как си създаден, ние искаме да те отведем да проникнеш в първичното създадено, а не във вторичното: Вторичното е сегашното ти естество. То е сегашния ти мир, твоята сегашна обхода, но реално ли е то, среда ли е? Не е среда. Нечистота е. Докато ученикът не се обърне към ония върховни сили, докато ученикът не проникне в ония върховни начинания на Духа, той все ще мисли и винаги ще остава при своята вторична природа, в своето вторично битие. Не е завидно положението му. Да бъде изпратен на земята, да го облекат в една груба физическа форма, да го карат по цял ден да търси храна, да търси облекло, да търси среда, да дава мило и драго, да се нагажда, да се страхува за утрешния ден, това не е много завидно положение. Защо не е завидно? Ученикът трябва да бъде независим, свободен. Кой може да бъде свободен? Само чистотата. Чистата мисъл, чистите чувстван чистата обхода.

Но ще кажете: добре е това, но трябва да живеем при други условия, в друга среда. Че трябва, трябва, но факт е, че вие не сте там, а сте при дадено положение за което и вие сте виновни донякъде. Има някой виновен, но и вие сте виновни. Макар сега да искате да се освободите от тази среда, тя е толкова силна, та се изравнява с вашия борчески Дух. И какви усилия са необходими, какво прозрение и каква ефирна чистота, да може да се надмогне, т. е. да може ученикът да бъде най-търсения, най-мислещия, най-любещия.

Но може би ще се каже: това е морал. Добре, да остави морала настрана. Да не се занимаваме с морала, да не налагаме морала. Моралът си е морал, то е качество на съвестта. Колкото повече съвестта се префинва, толкова повече това чувство се проявява. Но прояви ли се съвестта, всички закони идват в нейна помощ. Няма друго чувство в човека, което може така да прояви законите. А законите се ръководят от съвестта, т. е. от морала. Всеки един закон почива на даден морал, затова ние не препоръчваме да се занимавате с морала, т. е. да се овързвате със закона. Но ще кажете: В беззаконие ли трябва да живеем? Ще живеете в чистота, в мъдрост, в любов. Свободни ли сте? Не сте абсолютно свободни, защото у вас вече работи съвестта, а съвестта трябва да се преобърне във висш разум. Там е сега силата на ученика - да може да преобръща тия условия, тия качества от съвест в разум, защото колкото да иска той да преустройва, да провежда силите на съвестта, толкова той ще бъде моралист. А всеки моралист е словоохотлив - много приказва, много знае, но оправдава нещата, понеже законите са на негова страна. Той казва: моралът това и това позволява, моралът това дава, моралът това нарежда, моралът това иска.

Няма по-свидно състояние от това да бъдеш чистота. Чист както светлината, чист като сияйното небе, чист като бистрите извори, чист като свежите цветя. Да няма никакъв лъх и дъх на нечистота в ученика. Неговите органи трябва да бъдат така сложени, така оформени, че да не произвеждат никакви налагания, от които да се получи известна тегота, известна болест. За да бъде ученикът здрав, необходимо е да се внедрят силите на чистотата в него и всичко което не е чисто да бъде претопено. Това е идеалът на ученика, това е неговият стремеж, неговото утре, неговото безсмъртие. Само чрез чистотата се получава посвещение. Да се посветиш, в какво? В чистите искри, чистите лъчи, в чистите зари, в чистите мисли на Абсолютния, на Първоизточника. Това е копнежа на душата. Тя търси, търси полето на чистотата. Тя се стреми да се откъсне от полетата на нечистотата. Друг е въпросът, защо вие сте поставени при тези условия. Но въпрос е как да се освободите от нечистота? Как ще се освободите, когато няма кой да ви импулсира, когато няма ритъм, който да ви отведе в полето на чистотата?

Ето, ученико, какво върши Вътрешната школа. Ръцете на Вътрешната школа дълбоко вътре подреждат. Мисълта на Вътрешната школа дълбоко във вашия ум подрежда. Сърце то на Вътрешната школа всестранно разгръща вашето сърце и го обновява. Това е импулса, това е стремежа, това е научната мисъл, това е умното чувство и любовната постъпка. Ученикът знае много. Той е чел езотеричните школи, чел е за много посветени, слушал е много лекции и беседи, но сега се прави усилия, да може ученикът да трансформира себе си, за да получи движението, бързината на светлината. А тя се получава по пътя на чистотата. Казано е: чистите по сърце ще видят Бога. Това е велика истина, казана от Великото начало. Следователно, за да бъдете ония синове, които могат да кажат една от тия велики истини, необходим средство и условие е да имате чистота. Чистотата преобразява очите, чистотата преобразява усмивката. Чистотата преобразява челото. Чистотата преобразява движението. Чистотата преобразява ларинкса. Чистотата преобразява дробовете. Чистотата преобразява стомаха, цялата форма, целия организъм. Няма друго лекарство, няма друг метод чрез които могат да се пречистят органите, да се пречистят и качествата в ученика. Колкото и медицинската наука да прави опити, всички тези действия са временни. Защо? Защото те работят по закона на кармата. А законът на кармата е много строг, безпощаден.

Когато така засягаме въпроса, ние имаме за задача да дадем известен потик на вашето духовно естество. От вашето духовно естество ще зависи вашето безсмъртие. Никакво друго средство не съществува. Това което е грубо физически, то ще бе трансформира в енергии, но трябва да има разумна сила, която да приведе тия енергии в творчески акт, за да се не изгуби нищо, а да има нещо построено, нещо изградено. А то е характер на чистотата.

Дълбоки са, необятни са областите, сферите, безграничните полета на Божия свят. За да може да се влезе във връзка с разумните творчески сили, иска се сила, възможност. Единствената възможност, единствената сила, това е чистотата и любовта. Чистотата и любовта са две сестри, които се разбират, които взаимно си помагат, които заедно се движат, заедно живеят, заедно се вселяват, заедно се раждат, заедно възкръсват и взаимно се обичат. Няма по здрав колектив от колектива на чистотата и любовта. Не можеш да любиш; ако нямаш чисто чувство. Не можеш да нахраниш друг човек, не можеш да нахраниш своя ближен, ако нямаш чисто чувство. Не можеш да говориш на своя ближен, ако нямаш чисто чувство. Каква необятна сила е чистотата. Тя обновява целия космичен свят, защото и космосите живеят и са пряко зависими от закона на взаимодействието, от закона на справедливостта, от закона на кармата. Единствените условия, било на земята, било в другите планети, било в цялата слънчева система, за да може да се прояви в абсолютност любовта, са чистотата. Изключено е чувство на любов, ако няма чистота. Изключено е абсолютно знание, реално, конкретно знание, без чистота. Изключено е да се създаде една школа на посвещение, ако няма чистота. Изключено е да ти говорят, да имаш връзка със светлите сили, ако нямаш чистота. Само чистотата е която ще гарантира за твоя стремеж, за твоите отношения. Следователно, имайте присърце да бъдете чисти, за да може да се лекувате, за да може да бодърствувате, за да може да освобождавате себе си. Една Вътрешна школа не трябва да се занимава с нечистотата, с болестите, с мрачните настроения. Това не е нейна задача. Тя има за задача да разкрие всички възможни начала в битието, да открие мисълта на Бога, да открие целия негов свят във всички детайлности, във всички възможности, с цялото Божествено изкуство и светлина.

Но ще кажете, както и казвате: от къде нас намериха? Благодарете, че ви намерихме, т. е. благодарете, че ви дадохме възможност поне да слушате, защото школуването ви още е само слушане. Казвате: „Добре ни говори Духът. Той ни наставлява. Безсмъртни минути са изживени!“ - и до там. Независимо от това, Духът ще говори. Той ще провежда своята програма с единствената мисъл, че всичко каквото се каже, ще се опише. Защо трябва да се опише? Да се подчертае дълбоко епохата на бялото братство като присъствие на земята, да се подчертае продължението, систематизирането на всички ония начала, които бялото братство донесе на земята. Няма друг институт, който да подчертае това. Единствено вътрешната школа има тази задача, дълбоко да подчертае, широко да подчертае, необятно да подчертае присъствието на живото слово на бялото братство на земята. Единствено вътрешната школа ще излъчи новите апостоли, новите проповедници, новите братя и сестри, които ще бъдат защитниците на идеите на бялото братство. Такъв е планът, така се нареждат нещата. Бог никога няма да остави своите начинания да бъдат глас в пустиня. С Божественото присъствие ще създадат Божествени условия. Чрез Божественото проникване ще се създаде и Божествено посвещение.

Ние ще ви говорим от един друг мир, от един както далечен, така и близък мир, който има ангажимент към върховното ръководство да провежда мероприятия; да провежда системи, да провежда ред и порядък по лицето на земята. Следователно, тази велика идея, която великите същества проектират върху земята, ще трябва да се осъществи като факт. А за нейното осъществяване са необходими обекти, субекти, апостоли, светии, мъдреци.

Много ли е това? Силно ли е? Голямо ли е? Ученико, няма по-голямо същество на Земята от теб, т. е. като човешко същество, ти си най-голямото, най-силното, най-умното. Понеже си такова същество, ти си натоварен да изнесеш голямата работа, да проведеш големите системи и да дадеш блага на по-малките от теб. Ако би имало друго същество по-голямо от теб да живее върху тази земя, то ще бъде натоварено тъй както в ангелските сфери са натоварени ангелите, както в Божествените сфери са натоварени боговете, тъй както във висшите сфери са натоварени Духът, душата и любовта. Но те същества ли са? Индивиди ли са? Те са абсолютни начала у Бога. Не можеш да видиш добре проявата на любовта без изявлението на любовта и без чистотата на светлината. Чрез любовта ще изживееш Бога, чрез светлината ще видиш Бога, а чрез Духа ще работиш като Бога. Бъди доволен, макар и да не са ти отворени духовните очи. Макар и да не са просветнали още у теб съзнателните полета, макар и да не си чул великия зов на Божия глас. Бъди доволен, че имаш единствената възможност да присъстваш при присъствието на Върховното ръководство. То е за тебе щастие, то е радост и чистота. Когато то присъства, силите на тъмнината, силите на нечистотата отстъпват. Те нямат условие да те владеят. Затова ние в миналото апелирахме да използувате всички дадени възможности за присъствие, за да може да изживеете момента на отсъствие на нечистотата и тъмнина. Тогава ще изживеете вашите дни на щастие и радост, дни, които ще останат паметни във вашия живот, дни които ще бъдат зарите на вашата душа. Тя чака. Кого чака? Чака чистотата, чака красотата, чака светлината;

Ние не искаме да обвиняваме, не искаме да морализираме вашите лични неща. Вие имате пълната свобода и пълното право да живеете така, както намерите за добре. Ние искаме само да се осмисли живота ви. Да не би да дойде ден когато ще кажете: ето остаряхме, отиваме си, а какво направихме? Спечелихме болести, нещастия, бреме и т. н. Не, ученико, земята е създадена за теб, земята е обогатена за теб, земята се движи, земята те носи, земята те храни, земята те облича, земята те радва. Следователно, осъзнай своето място. Подхранвай една единствена мисъл, как да познаеш ония системи, с който си натоварен да дойдеш на земята. Ти трябва да осъзнаеш твоето идване на земята. След това трябва да осъзнаеш отиването си и на другите планети, в другите слънчеви системи, в цялата необятност. Това трябва да бъде осъзнато, а не да казваш: колко ли ще живея? Утре може би, тъй както си вървя, ще стане нещо и ще замина. Не, ученикът живее по една абсолютно строга програма, програма в която е обозначено всеки ден каква работа има да извърши, каква работа му предстои, какви сили ще го срещнат, с кои същества ще конферира. Това е разумното присъствие в живота. Но за да стане всичко това, необходима е чистота. Сега се апелира към чистотата, защото Върховното ръководство иска да излъчи чисти сили. Само чистите сили са обект на Божията зеница. Само чистите сили са под благодатта и любовта на Бога. Но ще кажете: не трябва ли нечистите сили да бъдат под благодатта и обсега на Божията любов? Божията любов като енергия, Божията любов като сила навсякъде присъства, но Божията любов като чистота и усет присъства само при чистите и светлите, защото Божията любов е префинена, проникваща светлина.

И тъй, за да може ученикът да възстанови своето първично начало, необходимо е да канализира, да акордира всички ония способности, от които ще зависи неговото благоденствие. Необходимо ли е дългоденствие? Необходимо е до тогава, до когато ученикът може да присъства, може да се вживява във всемирното явление на Върховното ръководство. Тогава той ще бъде преоблечен в нова дреха, в ново тяло, в нов образ подобен, удобен за дадените условия. Но до тогава, той трябва да има дълголетие, защото чрез дълголетието се придобиват много опитности. Само чистият обаче може да има реални опитности. Не може без опитности. Опитността е качество на Божия Дух. Когато Божия Дух се е диференцирал, единствената му възможност е била да опита същината на Бога. И наистина, той всякога е я опитвал и затова е велик законодател, велик изявител на Божията същина. Няма битие, където Божият Дух да не е опитал Божествената същина. Няма пространство и необятност, където Божия Дух да не е присъствал и да не е опитал Божественото състояние. Благодарение на това присъствие на Божия Дух, и ученикът ще бъде изграден и ученикът ще бъде научен за да може да опитва Божествените същини, Божественото влияние и Божествения усет. А колко силно е това! Да опиташ Божествения усет, това е Божественото дихание, Божествения импулс и ритъм в своята вътрешна светиня. Ученико, прекрасни по перспектива области и светове има, но няма по-прекрасно състояние от чистотата.

Но ще се възрази: как можем да бъдем чисти, когато вънкашният свят, когато вънкашните духове ни цапат? Ето къде е твоето изкуство - да знаеш кога духовете могат да те оцапат и веднага да вземеш мерки. Кога те цапат. Когато те боли стомаха, кога то те боли главата, краката, дробовете, сърцето, бъбреците и т. н., защото помрачават твоето съзнание. Всичко ученикът може да извърши, всичко му е позволено. Но не му е позволено да цапа себе си и другите. Престъпление е от страна на ученика други същества или духове да го цапат. Нека осанката на Духа, нека трепетът на Духа бъде вече вашето чисто небе, вашето бъдеще, вашия прекрасен свят. Тогава вашата душа ще влезе в света на радостта и ще изживее прекрасното присъствие на Бога. Бог е милостив, Бог е любов. Следователно, когато небето е чисто, когато душата е трепет, Бог присъства. Всички вие може да опитате това. То се казва Божествено вдъхновение. Бъди винаги вдъхновен, за да можеш да отстраняваш силите, които могат да те атакуват, които могат да те очернят. Бъди вдъхновен, за да може приливът, живото слово в твоята душа да обнови както теб, така и окръжаващите. Създай си вече светло място, светла аудитория, чиста атмосфера, за да бъдеш щастлив, и да имаш възможност да учиш великите съвети на Божия Дух. Създай си място, среда, защото в това се състои твоето изкуство. За да можеш да овладееш изкуството на красотата необходимо е чистота. За да можеш да овладееш изкуството на любовта, необходимо е чистота. За да можеш да овладееш изкуството на мъдростта и на Духа, необходимо е чистота. За да можеш да се запознаеш с изкуството по всички планети, необходимо е чистота. Чрез чистотата ще овладееш светлината. А щом владееш светлината, ти си светлинен лъч, светлинна сила, която присъства навсякъде. Да присъстваш Тук и там, навсякъде, при най-светлинната среда, това е твоето освобождение.

Когато ти говорим така, ние имаме предвид всички възможности и всички препятствия, всички слабости и зависимости, но имаме предвид и възможността на чистотата и на светлината. Ти, ученико, си от род светлинен, от род чист. Ние не искаме да споменаваме твоята история на отстъплението, на отклонението. Ние имаме за задача да те осъзнаем че си произлязъл от род чист и светлинен. Само така ще намериш своето място като син Божий в битието и вселената. Само така Бог ще ти проговори: Сине мой, ела, докосни се до моята душа, за да се зарадваш. Няма други области и други небеса, няма други сфери, вечности и необятности. Ти често пъти се нуждаеш от импулс, от конкретни обяснения, от конкретно запознаване. Ти си една среда на много впечатления, на много изживявания. Налага се обаче, всяко впечатление, всяко изживяване като явление добре да се проучи. Само добре разбиращ, ти си посветен. Ние много пъти употребяваме думата посветен, посвещение. С какво име да я заменим? С чистота и светлина. Те разрешават въпроса за твоето абсолютно освобождение. Ти не си свободен. Ти си обвързан, ти си много ангажиран, но чрез посвещение в чистотата и посвещение в светлината ще бъдеш свободен;

Нека тия живи слова, нека тия живи мисли, тия пламенни потици, тия топли усети залегнат дълбоко в съзнанието ти в мисълта и сърцето ти, за да бъдеш утрешен гражданин на прекрасното, на красивото, на изящното, на любещото и на чистото. Само така ще бъдеш достоен да издържаш на една среща като тази. Иска се издържаност. Да издържаш по всички правила. Да издържаш всичките трепети, за да може твоето естество да се справи с многото отегчени състояния. Щом школуваш, щом си влязъл в школата, по всичките правила ще учиш. Ще дойдеш в класа като заряща звезда. Тогава силите на тази звезда ще се проявят като творчески фактор, като творчески авторитет. Твоето присъствие трябва да бъде всякога авторитет. На кого ще говори Духът? Само на авторитетите, защото те му трябват. Защото чрез тях той ще извърши прелома, защото чрез тях той ще проведе върховния промисъл на Земята. Здрави сили се искат, здрави умове и сърца се искат, защото учението което трябва да се прояви като реален фактор, трябва да бъде продиктувано чрез сърцето, проведено чрез ума и стимулирано чрез волята. Тогава и силите на небето, и силите на всемира ще се прелеят като поток, който няма равен на себе си, а това ти трябва да очакваш, това трябва да имаш предвид при всяко твое присъствие във Вътрешната школа. Съществената работа на Духа е да ви отведе в по-високи сфери и да ви запознае със системната работа, с живите безсмъртни организми, които са плод на природата, на битието, на Духа и душата. А колко много време трябва, за да се запознаете с тази сложна система. Ние няма да ви пожелаваме това. Пожеланието е стар метод. Ние няма и да ви препоръчваме това, защото и препоръчването е стар метод. Ние няма и да ви ангажираме, защото и ангажирането е стар метод. А какво да ви пожелаем, какво да ви кажем? При следващата среща да бъдете по-чисти и по-светли. Само така Духът ще ви запознае всестранно с мировата система. Не може да се овладее мировият свят докато няма силно съсредоточение на мисълта. Мисълта на ученика трябва да има изкуството, трябва да има възможността да се съсредоточава. Всички духовни сили са сили на съсредоточението. Само при съсредоточението светлите сили могат да проникват във всемира. Така също и ученикът трябва да прави опит да съсредоточи своята мисъл, т. е. да координира силите на своята мисъл и като един активен тон, като един звучен тон, да може да се разнесе из всемира. Това е поръчение, т. е. това е система. Докато не овладее тази система, ученикът ще бъди въпросителна. Нима тук има някаква игра? О, не! Чистите неща са системни неща, чистите дела са светлинни дела, любимите неща са Божии дела, защото делото на Бога е в красотата, в чистотата, в светлината, в любовта. Щом ученикът знае тия неща, щом ученикът може да приложи тия неща по отношение на своето съсредоточени, по отношение на мисълта, той има вече образа на посветения, образа на гения, образа на учения. А колко е необходим този образ. Когато дойдат светлите същества със своите богатства, трябва да намерят място; където да ги съхранят. Само в посветения ученик има място, където те могат да внесат своите скъпоценности. Едни ще ги сложат в камерата на неговия ум, други - в камерата на неговите дробове. Радостно е за тях, че има чисти секретни места, където могат да поставят своите способности, т. е. своите кристални опитности. Кристалната опитност е подобна на светлинен лъч. Тогава ученикът става една скиня, едно светилище на безкрайно много скъпоценности на светлите сили. Щом си отсъствие на светли сили, щом си отсъствие на скъпоценности, ти си пустиня, ти си нечистота. От съдържанието на светлите сили, които се намират в теб, зависи твоята способност. Светлите сили са като зорница, която изгрява на твоя хоризонт и се приближава към теб. Да, те ще потърсят оная секретна камера, в която да поставят своите скъпоценности.

Ученико, достойнство е необходимо. Изпрати светлите сили на своя ум да посрещнат тия същества и заедно с тях да станеш една нова вселена на светли сили. Това ти дава Духът. Къде е другият свят? Тук е другият свят. Той не е там някъде, той е при вас. Другите същества, префинените същества, ангелските същества сега са при вас: Те мислят като вас, те живеят като вас, те трептят като вас, но те са чисти и светли, но не са като вас. Колко искат те да ви говорят, как искат. Как искат те да ви научат и как желаят да ви осветят. При всеки биха отишли, всеки биха целунали, всеки биха помилвали, на всеки биха дали по един скъпоценен дар, но те казват: съсредоточена мисъл, чистота на ума, на сърцето и душата. Много от братята, които бленуваха за тази чистота, които мечтаеха за славния ден, за зазоряването на новото посещение на новото присъствие на Божия Дух върху земята, с голяма радост, с голямо доволство изживяват дадения момент. Даденият момент е чистота. Даденият момент е светлина. Той разрешава най-трудните, най-мъчни те въпроси за ученика. Използувай дадения момент, за да си помогнеш, да се освежиш, да заживееш, да затрептиш, да тръгнеш. Стига вече инертност, стига вече забавяне, стига вече мъдруване. Те нищо реално не ти донесоха и нещо реална няма да ти донесат, но съсредоточи мисълта си, отправи мисълта си към възвишените светове и посрещни тези вечни пилигрими, тези вечни пътуващи слънчеви лъчи, за да те прегърнат, да те обновят и да ти кажат една сладка дума: „Брат мой, това е най-голямото ти щастие на земята.“ Нека проникне този Дух - мисъл, този Дух - чистота, този Дух - светлина в сърцето ти, за да пламне любовта и те украси с небесната дъга. Ти си новото утре, над което е изгряла вече зорницата, благодатното новото явление, новия слънчев свят.

Така ти говори Духът, така те милва Духът, да вживееш в себе си безсмъртните лъчи на вечния живот, да стопиш в себе си всяка нечистота, всяка болест и нищета. Духът има още много да ти каже, но трябва съсредоточение на мисълта, чистота и светлина. При тия условия той ще развърже езика си, т. е. той ще присъства, той ще се спре при теб, ще те изслуша и ще ти даде кураж да изслушаш всички тия твои болезнени състояния, всичките твои противоречия в живота и най-после ще те въведе в лабиринтите на живота, за да видиш чудния свят на живота. Няма по-чуден свят, няма по-голяма архитектура, няма по-голямо изкуство от това на света на живота. Там ти ще видиш чудното устройство, чудния план, чудния промисъл на Божието присъствие.

Както и да ви описваме светът на светлите души, света на светлите разумни сили, вие не можете да обхванете това, защото има нещо което липова, а то е чистотата и светлината. Но вие имате възможност да почувствате трепета на присъствието, за да се разпали у вас огънят на великата любов за царството на Духа. Духът ще ви научи, всичко ще ви научи, всичко ще ви каже, на всички ще помогне и всичко ще ви даде. Той, самият той! Няма друга сила във вселената, която може така да ви възнагради както Духът Божий. Чрез вашата съсредоточено мисъл ще имате богата атмосфера, а богатата атмосфера ще бъде гаранция за Върховното ръководство.

Когато ви говорим за Върховното ръководство, ние ви представяме цялата учебна програма на Всемирната Школа. Бъди школник, бъди ученик, бъди най-любимото същество, най-любимата сила на Бога. Учи се, прелиствай свещената книга, прелиствай лекциите, изучавай словото за да обогатиш своя ум и своето съзнание с живите слова излезли от устата на Мировия Учител. Не отклонявай мисълта си, за да не би да се атрофират някои органи в твоя ум и в твоя мозък. Винаги обновявай тъканите, органите на своя мозък с живо слово, с горещо топло слово, за да можеш да запазиш своята мисъл така свежа и ведра през всичките дни на твоето съществувание по лицето на земята.

Бъдете присъствие!

14 Ноември 1955 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...