Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 422-ро

ИДЕОЛОГИЯТА

По начало велик е светът, велика, прекрасна е природата, велик, идеен е човекът. Това се схваща, това се разбира посредством интелекта, посредством чувството и душата. Бог се е проявил в света, в природата като хармония, като система. Бог се е проявил в ученика като идеология. Каква е разликата между системата, хармонията и идеологията? Хармонията е онези уравновесени сили, които имат да извършват една мирова системна работа, а идеологията е онзи върховен разум, който е предвидил всички предпоставки както в хармонията, така и в системата. Щом ученикът разрешава един колосален въпрос, въпросът за идеологията е преди всичко обект както за хармонията, така и за системата. За да се построи едно тяло е необходимо преди всичко хармония, необходимо е система, но в тази система и тази хармония, трябва да присъствува идеологията. Какво е идеологията?. Идеологията е оня върховен разум, в чудни и прекрасни явления. Благодарение на тази идеология, Бог се е проявил в света, в сътворението като Божествена хармония и чудна система. За да могат да бъдат оживени, да бъдат одухотворени както системата така и хармонията, идва на помощ идеологията, т. е. онзи идеен ум, онази идейна душа, онзи идеен промисъл, онова идейно начало.

Това е един дълбок философски въпрос, който може да схване онази обезсмъртена душа, само онзи обезсмъртен дух, т. е. само онова същество, което има пълното съчетание на Божествената хармония и пълното устройство на Божествената система. Това ученикът трябва добре да схваща. И благодарение че го охваща, той е вече системен, хармоничен, идеологичен. За да може да расте, за да може да влезе в мира на хармонията и на системата, той трябва да има качествата на пълното олицетворение на Божествената Промисъл. И ако се прави въпрос, и ако се прави давление върху ученика, то е именно да се вживее в тия две велики системи - хармонията и системата. От там вече почва сътворението по образ и подобие. Ако не би имало хармония, не би имало условия. Ако не би имало условия, не би се създала системата. Над всичко това стои идеологията, над всичко това стои Божия върховен промисъл.

Колко много има ученика да научи за тия чудни системи които го обкръжават. Но пак ще кажем: за да стане чутко същество, което може да се движи по линията на хармонията и по математиката на системата, необходимо е да има някои специфични условия. Това са: свободата която отговаря на хармонията, чистотата която отговаря на системата и разумът, който отговаря на идеята. Но ще кажете: как трябва да ги имаме? И как да ги застъпим, т. е. как да ги открием, за да можем детайлно да ги разберем? Единственото същество, което може да развива, да знае, да владее хармонията, системата и идеологията, това е посветеният ученик, който е навлязъл дълбоко, безпрепятствено, безкрайно в оная дълбока тайнствена мисъл, която е предвидела както закова на хармонията, така и закона на системата. Не може ученикът да се изгради по друг път. Той ще се изгради по закона на хармонията, по закона на системата, за да може да се прояви като идея. Какво е идея? Да проявиш една върховна същина в света на хармонията, в света на системата.

Философска система, философска мисъл, защото произтича от глъбините на вътрешния живот. Както има външен живот, така има и вътрешен живот. Вънкашният живот се проявява като хармония и като система, а вътрешният живот се проявява като безсмъртна идея, т. е. външния живот се проявява като проявена любов и мъдрост, а вътрешният живот се проявява като безсмъртно начало на Духа. Следователно, единствената най-силна идея е идеята за безсмъртното начало - Духът. Външният свят често пъти отрича тази вътрешна идея като казва, че това което е реално то е проявено, а онова което не е реално, което е абстрактно, то е хипотеза и т. н. Къде е силата на житното зърно - при външната форма или във вътрешния зародиш? Къде е силата на животинския свят - във външната форма или във вътрешния зародиш това се отнася и за човешкия свят, но за да се разбере, необходимо е едно Божествено размишление. Колкото повече размишляваш, колкото повече разгадаваш нещата, толкова повече се вдъхновяваш и Духът бе проявява в своята пълнота по идея, до система и по хармония. Няма чужди неща в сътворението. Всичко това е проникнато от този Божи Дух, като проявява нещата или проявява своята същина като система, хармония и идеология. Затова се казва в една от свещените лекции „Висок идеал“. За да имаш идеал, преди всичко трябва да знаеш какво е височина, а за да знаеш какво е височина, трябва да си хармония, трябва да си система. Високият идеал подразбира да проникнеш в най-високото място. Къде е това високо място? Има ли високо място? Има ли ниско място? Какво ще каже човешкия критерий? Има високо място, защото всяко човешко същество ще бори за  за най-високото, за най-светлото и топло място. Следователно, човек живее във вътрешния свят, а се проявява във външния свят. Заблуждението на материалиста се състои в това, че там където са проявени възможностите на интелекта; това е светът. Копнежите на чувствата, това са хипотези. Обаче, от къде интелектът се импулсира? Интелектът се импулсира от прякото влияние на хармонията и от прякото действие на системата. Какво му остава още? Да може да се обезсмърти чрез идеята, да има вече идеен интелект. Интелектът лесно схваща външните неща, защото той е в тясно съприкосновение с тях и когато дойде въпрос за вътрешните явления, за вътрешната система, за вътрешната хармония, той казва: това не е реално. Но да оставим интелекта на свобода. Нека той да прави своите заключения, да се стреми да отгатне нещата само по форма и образ. Ние залягаме областта на Духа, който изявява нещата по съдържание. За ученика е съществено съдържанието. Формата е обвивка която всеки момент претърпява промени, а съдържанието е вечния промисъл, вечната идея - идея - Божия Дух да се поляризира в своята пълнота. Когато говорим че Божия Дух трябва да се поляризира в своята пълнота, се разбира, че и той още не се е изявил в своето начало. По отношение на човека той не е изявен. И ако става въпрос за някакво си време, за някакви си векове, за някаква си бъдещност, безкрайност и вечност, то е именно това, да се изчака времето, да се изчакан вековете, за да се развие и усъвършенства човешкото същество до тогава, до когато може да придобие такъв интелект, такива сетива, такава организация в своето естество, че да открие абсолютното съвършено поляризиране на Духа. По отношение на някои висши същества Духът е в абсолютна система, открит, поляризиран. В някои висши системи, където интелектът, където чувствата, където мисълта са съвършени, не става вече въпрос че Духът не се е поляризирал в абсолютното си начало. Там вече не се разрешават Такива  въпроси. Там не съществува такава философия. Тя съществува по отношение човешкия свят. Докато човек отрича Духът, докато човек отрича диханието, душата, той не може да разрешава абсолютните въпроси за началото, за абсолютното начало за поляризацията на Духа. Всички окултни школи в миналото са се стремели да проведат именно тази система и хармония по отношение на интелекта, по отношение чувствата на човека. Дали са успели? Факт е, че човечеството доста много е напреднало по отношение първобитния човек. Благодарение на тази системна работа, на тази идейна работа, днес човекът има пълната възможност да влиза в размишление с по-висшите системи, по-висшите организации и същества. Следователно, нищо не е отишло напразно. Всяко едно присъствие е ознаменувано, всяко едно присъствие е обезсмъртено. То е дало своята дан, то е проявило своето начало, то е вживяло своя дъх. Така и сега, нашата школа ще внесе нов дъх, ще прелее нова светлина, за да дойде една велика безсмъртна култура, една велика безсмъртна система, която да стане централа, висше проявление на абсолютното поляризиране на Божия Дух.

Тук ние не говорим като вярващи. Ние не казваме: вярвайте в Бога, не казваме вярвайте в неговите дела, а ви препоръчваме да знаете, да изживеете неговите дела. Защо? Защото трябва да бъдете делови, трябва да имате опит, т. е. Божествената система да бъде ваше ръководство. Не може ученикът да ръководи без система, не може ученикът да живее без хармония, не може ученикът да мисли и да се учи без идеология.

И тъй, най-напред трябва да бъдете идеалисти. Идеалистът е същество, което провежда промисъла в системни явления. Ние още не знаете какво е това системни явления. Защо? Защото вие сте в една среда както жабата във водата. Тя знае, тя среща, тя изживява и чувствува все една и съща среда. Че има външен свят, че има външно слънце, че има топлина, че има въздух, че има много елементи, които подържат живота, те нямат и понятие. Така и ученикът сега е в една среда, която за него вече е почти еднообразна. Той не знае зад тази среда какво съществува - дали има топлина, дали има светлина, въздух, етер, електричество, магнетизъм или други елементи. Кога ще знае? За да знае за отвъд, той трябва да напусне тази среда. А може ли да я напусне, когато в него има едно чувство наречено страх. Добре му е в тази среда. Той цени тази среда и не иска да се откъсне от нея защото така е възпитан, защото така вярва и така се е научил. Както водата за жабата е най-хубавата среда. Колко много трябва ученикът да порасне, за да пробие тази среда, да се издигна над нея и да влезе в нова среда, в нова хармония, в нова система, за да може да бъде идеен представител на новия свят.

Чуден е светът, чудна е поляризацията на Божия Дух, чудна е поляризацията на Божествената хармония и система. Чуден е Божият Дух, който така майсторски, който така художествено, така изискано, така научно, така реално е поставил нещата по система, до идея, по хармония. Кое положение е опасно за ученика? Гробното мълчание, гробната тишина. Той казва: сега на къде? Защо? Защото бурите, стълкновенията, изживяванията на този свят са го омагьосали. И когато той е без тази магия, чувства се че в гробната тишина, в гробния покой. А точно там ученикът трябва да разреши вътрешния прилив на живота, вътрешния промисъл, вътрешната идея. Там ученикът е най-силен, ако може да те оправи с новата обстановка, с новата среда. Следователно, какво е необходимо за ученика? Нова среда. Точно това има за задача Вътрешната школа - да му създаде нова среда. Колкото повече се посвещава, толкова повече той става отзвук, пълно поляризиране на Божествената хармония, система и идея.

Това е една от задачите, която ученикът има да разреши ясно, категорично, системно, логично. Да си изясни размишленията, които за него са вече нова среда и да може да открие тия три начала: хармония, система и идея. Хармонията отговаря на неговата душа, системата отговаря на неговата любов, а идеята - на неговия дух. Това е ученикът - любов, душа и Дух, т. е. хармония, система и идея.

Ето какъв трябва да бъде погледът на ученика - поглед хармоничен, поглед системен, поглед идеен. На където и да отправи своя лъч да прониква в тия три свята, докато хармонията не овладее чувствата в човека, докато системата не овладее усетите в човека, докато идеята не овладее мисълта, човек не може да се оправи, т. е. човек не може да влезе в новите светове, не може да излезе от своята среда, какво не може да излезе жабата от водата. Щастие е за ученика, че може вече да има една философска система, която да се поляризира по линиите на хармонията. Хармоничните линии за него са нови представи, са нови художествени прояви. От хармоничните черти ученикът вади заключение за всемирната мъдрост, за онова Всемирно начало, което се е проектирало като хармонични линии. От стройната система ученикът вади заключение, ученикът се досеща за оная системна работа на Духа, която в своето поляризиране е създала всемирните явления. Колкото повече тази идея за нещата възкръсва в ученика, толкова повече Божественият промисъл прозира в неговото съзнание, и той става вече едно знаменита същество, което носи на челото си цялото мирово съзвездие, което носи в очите си централните ядра на слънцата, в духа си великото начало на Божия Дух. Колкото повече прониква тази идейна система в ученика, толкова по-ясно стават за него линиите на великата хармония, по които той трябва да се движи, да работи и да живее. Не може един неуравновесен човек да постигне целта, да открие делата на великия промисъл. Само системната душа, само системният Дух могат да се движат по линията на хармонията. А знаеш ли, ученико, щом стъпиш върху тия линии на хармонията, ти ще бъдеш една безсмъртна песен, една безсмъртна ария, една безсмъртна композиция, която ще бъде цяло отражение на мировата светлина. Който е стъпил върху линията на хармонията, той е вече слънчево ядро, т. е. той е вече една богата централа, която радиира, живее, създава, работи.

Но ще се възрази: това е далечно бъдеще. Сега какво да се прави? Без да стъпиш върху линиите на хармонията, без да проникнеш в светлината на системата и без размишленията и промисъла на великата идея, нищо не може да се направи. Какво ще правите? Да носите вода, да вадите камъни, да строите къща, всичко това за вас е стар занаят. А сега ние ви препоръчваме не занаят, а посвещение, наука, знание, да знаеш за хармонията, да разбираш системата и да живееш с идеята.

Ето какъв трябва да бъде животът. Какво олицетворение на Всемирното творчество! Какво олицетворение на Всемирния разум! Следователно, времето не е загубено. Напротив, дойдохме до един предел да изоставим всички стари системи, да оставим старото равновесие, да оставим нисшите идеали и да прегърнем с цялото си сърце, с цялата си душа и Дух новата хармония, новата система, новата идея. Ние вече не ви препоръчваме вяра, не ви препоръчваме задгробен живот, рай, блаженство. Те са системи на външния свят. Ние ви препоръчваме творческа работа, която е система на вътрешния живот, който е система на вътрешния живот, която импулсира, която се изявява като един мощен ритъм на Божия Дух. Колкото повече се вживявате в този ритъм на Божия Дух, толкова повече вашето чувство за всемирната идея на света става богато, изобилно, необятно. Тогава се ражда новото чувство, чувство което обладава много начала, които представляват съвършенството по образ, по форма и същина. Да, но какво да правим с тесногръдието, с ограничението, със старите вярвания, със старите идоли, със старите възгледи за нещата, със старата кръв? Обнова, пълна обнова. Как да се обновим? Ще размишляваш. Размишленията ти трябва да бъдат хармонични, системни и идейни. Съчетаеш ли тия същини вътре в себе си, твоят вътрешен живот ще преобрази и външният ти живот, т. е. ще са преобрази старата система на целия организъм. Така започва да прониква безсмъртието в ученика. Докато ученикът не овладее това безсмъртие, докато не се вживее в безсмъртните деви на Духа, не може да прониква зад сферите на физическия свят. Всичко ученикът трябва да преобрази, трябва да вземе вече ритъм; трептение на безсмъртие, а това е да имаш безсмъртен организъм. Как да разбираме това? Да остане вечно да живее. Къде да живее? Да живее в блатото, да живее в една гъста атмосфера? О, не! Трябва да се подмладят тъканите, да се подмлади Духът. Но ще кажете: нима нашият дух е стар? По същина, той не е стар, но по опитности и по изживявания е поостарял. Задачата на ученика е да подмлади духа. Подмлади ли се духът, погледът е вече вихрен, кръвта е чиста, диханието е безсмъртие. Пътят за подмладяването на духа е линията на хармонията, стройната система и безсмъртният идеал. Може ли това да стане? Трябва да се опита. Без опит не можеш да стъпиш върху хармоничните линии на светлината. Без опит не можеш да нарисуваш стройната система на Духа. Без опит, без присъствие не можеш да проявиш идейния замисъл на Първоизточника.

Ние не ви водим направо при Бога за да ви благослови да бъдете щастливи, да бъдете боговдъхновени и т. н. Ние ви помагаме да се изказите по върховете на неговия Дух, Защо? Защото неговият Дух е олицетворение на хармонични линии, на хармонични системи и безсмъртни идеи. Следователно, за да може философски да разрешите началото на света, Първобитието на света, трябва да влезете в общение на Духа. Каква великата мъдрост: когато дойде Божият Дух, всичко ще ви открие. Сега е дошъл Божият Дух и всичко ще трябва да ви открие. Трябва да бъдете на ясно - да няма така и така, беше някога. Сега стъпили върху пластичните линии на хармонията и изживели системната проява на Духа, вие вече сте един безсмъртен идеал при който вие разбираме дълбокия, безграничния промисъл на Великото начало. Да, но как да се изкачим до върховете на Божия Дух?  Нали трябва да имаме специфични за целта нозе? Нали трябва да имаме знание, което да ни ориентира към тия върхове? Нали трябва да имаме една добра екипировка? Една подготовка, която ще ни послужи за нашите нужди към върха на Духа? От какво имат нужда вашият дух и вашата душа? Те имат нужда от хармоничният свят, от системният свят, от идейният свят. Къде са те? Къде ще ги намерите в блатото при жабите или при човешките нисши чувства? Ученико, за да стигнеш до върховете, трябва да бъдеш в нова среда. Ето, ние ти създаваме една нова среда. Обичай тази среда защото тя се представлява от светли сили, от учители, от посветени. Колкото повече тази среда се разширява, толкова повече прониква в тебе безсмъртния идеал, защото тия същества са идейни и хармонични. Колко много се нуждаят тия човешки души от подобно среда. Всяка една душа копнее за нея. Стене, търси, превива се, страда.

Ето един показалец, ето един фар, който може да послужи като ориентировка на всеки един търсещ. А ние казваме: всичко да бъде в тайна. В тайната е силата, в тайната е същината, в тайната е началото, в тайната е размишлението.

А как ще се открие тази велика система, хармония и идея на тия духове, когато всичко е в тайна? От светлината, от хармоничните движения, от системния порядък и от идейния живот те ще открият тайната. Това е задача, но откривателят трябва да бъде олицетворение на Върховния промисъл. Стане ли това, не може да става въпрос вече за някаква тайна. Колко много загадъчни са биле тия системи като Върховен промисъл, Върховното начало, преди да бъдат предшестващите школи - как те са работили, как те са провеждали техните занятия, какви задачи са бивали поставяни, какви опити и какви възможности са имали, и все пак тайната е била скрита, защото, да се открие тайната, трябва да се овладее хармонията, системата и да заживее идеята. Всяка една подготовка дава резултати. Целият човешки род е школувал. Той е школувал в белите школи и в черните школи. Той сега школува в бялата ложа и черната ложа. Но нищо не е напразно. Когато и да е, еднообразието ще ориентира известни души, защото ще се търси разнообразието, ще потърсят свободата.

Ученико, това е бъдещият свят, който има да се изяви на земята. Той няма да бъде посрещнат така лесно. Но по пътя на идеята, на хармонията, по пътя на системата, той ще се наложи, Защото те са безсмъртни системи, които освобождават, които възрадват твоята душа. Но сега това не проведрява човешкия интелект и неговото съзнание, за да може да се изяви напълно душата. Ако би светът се проявил само като разумни душа, знаете ли какво би станало? Не би имало тази дисхармония, това изнасилване, тази бруталност както по планетата земя, така и в другите планети.

Ние наблягаме на това състояние на душата, защото то е Божествена хармония, Божествена система, Божествена идея. Но ще кажете: защо е трябвало да се прояви някаква Божествен на хармония, защо е трябвало да се изгради една Божествена система и защо е трябвало да проникне някаква Божествена идея? Ако не бяха те, какво щеше да бъде без тях? Какво щеше да бъде без хармонията, без системата, без идеята? Нищо. Нямаше да има размишление, нямаше да има промисъл; нямаше да има диференциране, нямаше да има проникване, нямаше да има светлина. Защо има светлина? Защото има хармония, защото има система. Защо има светлина? Защото има идея, защото самата светлина е идея, система и хармония. Какъв би бил светът без светлина? Може ли някой да си го представи? По добре е да не си го представяте. Светлината е най-любимото и безсмъртно чувство у Бога, както и любовта е любимо и безсмъртно чувство у Бога.

Но ще кажете: нима любовта е чувство? Нима светлината е чувство? Те са велики, безсмъртни начални чувства у Бога. Ако не би имало светлина и ако не би имало любов. Вие и всички същества във вселената не бихте имали идеята, системата и хармонията за Бога. Благодарение на тия чувства, благодарение на тази способност, на този Дух у Бога, днес ученикът е така богат, както по форма, така и по образ и по система. Богат е ученикът, защото е по върховете на Божия Дух, защото е вече в една по-рядка среда, в по-рядък въздух, които не препятстват вече на неговото движение. Богат е ученикът, защото, изкачвайки се по върховете на Духа, нему му се откриват необятните предели, които стават за него насъщни възможности.

И тъй, като ви представяме така нещата, ние не искаме да ви отвлечем някъде из незнайното, из абстрактното, из далечното. Напротив, ние ви приближаваме, ние ви доказваме, ние ви опитваме с тия три велики възможности на Божия Дух - хармонията, системата и идеята. Не можеш да бъдеш идеен, ако не си системен. Ще опорочиш системата, ако не си идеен. Не можеш да бъдеш системен, ако не си хармоничен. Ще опорочиш цялата система, ако не се движиш по линията на хармонията. Не можеш да бъдеш и хармония, ако нямаш присъствие. Тук е главната мисъл - чрез тия велики безсмъртни възможности у Бога, да придобиете едно върховно присъствие, което да ви вдъхновява, което да ви подмладява, което да ви обезсмъртява. Колкото и да правим опити да ви въведем в тия стройни системи, все пак у вас има едно тягостно чувство, една непримирителна за времето система, която ви задържа. Не е лошо задържането. Трябва да стане прекипяване, трябва да стане ферментиране, да улегне новото, за да се получи - състояние на хармония. Ако има да искаме нещо от ученика, то е да го видим напълно хармоничен, напълно системен и напълно идеен. Тогава ще направим и ние една голяма жертва, т. е. ще поемем една отговорност - да му  подадем ръка по-скоро да изкачи върховете на Духа. Как разбивате това по-скоро? Неправдиво е да извадим жабата от гьола, неправдиво е да извадим човека от неговата сфера, но ние ще направим друго. Ще присъствуваме в неговия вътрешен живот. Когато присъствуваме в неговия вътрешен живот, тогава средата, атмосферата и условията се променят. Това е един преход. Нали ученикът трябва да направи преход? Както и жабата трябва да направи преход. За да се втопиш в една нова атмосфера, една нова среда, трябва да стане един преход? Може много да се говори за религиозни системи, които казват, че чрез прощение на греховете може да се мине в тази нова среда. О, не, ученико, не се заблуждавай, не ставай лековерен, недей да имаш бабешки навици, но като система, като хармония и идея, правдиво, достойно застани пред великата истина - светлината, любовта и Духа, за да бъдеш безсмъртна идея. Трябва да овладееш тия състояния на безсмъртник за да потекат духовните сили от висшите светове в твоят свят, защото твоят свят е гаранция за утрешния свят на много духове, на много души. Колко много се иска от теб! А това което се иска, трябва да се даде. Колкото и да е сладък животът в блатото, колкото и да е поетичен животът в нисшите чувства, зад всяко едно явление има край, има прелом, има преход. Такова е сега вашето състояние. Вие не намирате вече удоволствие, не намирате щастие във външния свят. Следователно, не можете да бъдете в бездействие. Ако не можеш да живееш във външния свят, ритъма на Духа ще те тласне по пътя на вътрешния, Божествения свят. И ако това тласкане има болезнено състояние, не се плаши. Колкото повече се изкачваш по върховете на Духа, толкова повече ще се избистриш, толкова повече ще просветнеш. А това е целта, това е идеята, хармонията и системата на всички велики, светли същества. Колкото повече се подготвяш, колкото повече израстваш, колкото повече просветваш, толкова повече светът за тебе става интересен, художествен, красив, идеен. А какво по-хубаво от това, да да създадеш такъв свят, т. е. да откриеш такъв свят? Сега вие сте търсачи, вие се движите, вие сте туристи и търсите пътя към върховете на Духа. Ние ви доказваме този път. Тръгнете по него без страх, без тъмнина, без противоречие, с пълна хармония, пълна система и идея, за да завършите един цикъл от вашето ученичество. Щом ви поставим тази дилема, тя не е тъй случайна. Къде има случайности? Или по какви закони действува случайността? Там където има случайност, там има катастрофи, има сътресение, има безпорядък. Всеки безпорядък е случайност. Всяка катастрофа е случайност. Дори всяка смърт е случайност. В системния хармоничен живот няма случайности. Там преобладава системната разумна идея. Щом е така, напуснете света на случайностите и влезте в света на хармонията, на закономерности, в света на идеите. Тогава, както Божият Дух, така и Бог ще ви се изявят и ще ви нашепнат тайнствено, тихо и дълбоко, сладко и нежно безсмъртната идея: „Сине мой, ела да те благословя“.

Препоръчваме ли ние благословението? Ние препоръчваме работата, препоръчваме творчеството, но това не изключва благословението. Благословението е вдъхновение. Щом работиш и твориш, ти си в процеса на едно върховно вдъхновение, а знаеш ли, ученика, какво е едно върховно вдъхновение? То е да бъдеш  безсмъртен поет, безсмъртен композитор, безсмъртен художник, безсмъртен архитект, безсмъртен лекар. А имаш ли този безсмъртен еликсир, ти ще подмладиш цялата си система. Можеш ли да имаш този еликсир, ако твоята система е нехармонична? Не може, ученико. Първо хармония, после система и най-после идея. Но ще кажеш: ако няма идея как ще дойде хармонията и системата? Идеята е среда за теб, светлина за теб. А щом си в тази среда на светлината, ти си вече и хармония и система. Нека тия три възможни царства се изградят в твоя характер, в твоя дух и в твоята душа, за да могат да те препоръчат като една светяща, безсмъртна сила в битието.

Ученико, предстои ти пътя към битието. Предстои ти работата на сътворението. Битието е връх на Духа, а сътворението е идея на светлината. И тъй, да бъдем по-конкретни, да бъдем по-реални, по-възможни, за да настъпят моменти на един трептящ ритъм, на едно трептящо овладяване, на едно трептящо просветление. Бъди идея, система и хармония. Нека това слово бе узакони с своите безсмъртни начала дълбоко в душата ти, за да може да се издигне духът ти до върховете на Божия Дух и да затрепти душата ти в средата на Божията душа.

Когато ти говорим за условията на този свят, ние не искаме да скриваме условията в другите светове, но както казахме, както не може да се извади преждевременно жабата от блатото, така не можем да пренебрегнем една законна система на твоя свят и да те въведем в областите на другите светове. Ние едно нещо можем да направим и което ще направим. Ние идваме като един проникващ лъч, който минава през гъстата среда, през гъстата атмосфера и така достигаме до твоя свят. Докосне ли се този лъч до твоята душа и до твоя дух, ние създаваме вече една връзка. А тази връзка е именно, която ще ти даде възможност от време на време да прониквай в духовния свят. Колко много ти е необходимо това условие, защото, ако би имал непреривно вдъхновенията би станал пророк, би станал чудотворен, вълшебник. Благодарение на това присъствие, за теб вече се с дават условия, които трябва правилно, хармонично и системно, използуват, за да проникнат в теб гениалните мисли, да те учат за да знаеш. Пред чуден свят си, пред чудни възможности си, пред чудни събития си, пред чуден прелом си. Никога в миналото не си бил така поставен, не си имал тази възможност на проучване на този лъч. Сега е особено обстоятелство, особени възможности. Ти вече си една среда за ония същества, които имат за задача да направят, връзка между душите на земята и духовете, които са в светлите полета на върховните царства.

И тъй, ако някога си мислил за ангелите, за архангелите, за серафимите, за светиите, за посветените, за пророците, твоята мисъл, ученико, ще стане една действителност, като явление като система, за да може да са обогати твоя идеен свят.

На колко места сега по лицето на земята се говори така? На колко места този Божий лъч е проникнал върху съществата на земята, на колко места е станала тази връзка, това присъствие? На колко места се разкрива тайната на битието, върховете на Духа и началото на Върховния промисъл? Ученика, единственото място до сега е при теб. Колкото и да те унижават, колкото и да те наскърбяват, да те обиждат, ти разбери и знай, че си вече едно условие. Опорочиш ли тия условия, ще опорочиш цялото твое битие и ще бъдеш наново подведен под ръководството на закона на инволюцията и на еволюцията. Ние знаем твоите възможности, твоята сиромашия, твоите нужди, но ние държим за едно особено положение и сред калта може да израсте едно прекрасно цвете. И ти, ученико, сред калта като едно ароматично, прекрасно цвете израсни. Ние ти препоръчваме да израснеш като такова цвете, но вече не сред калта, а на най-високия връх на Божия Дух. Там никой няма да те откъсне, да те тъпче, да опорочи твоята свежест, твоята ароматичност и красота, но боговете ще дойдат, богините ще дойдат и сам Бог ще дойде да се наслади, от твоя аромат и да се радва на твоята красота.

24 Ноември 1955 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...