424. Равновесие между външният и вътрешният свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 424-то

РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ ВЪНШНИЯ И

ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ

Понеже посвещението на ученика е вътрешно, необходимо е да знае той как действуват вътрешните сили и каква деятелност проявяват във външния свят. Това е задача, която трябва да се при ложи. Ученикът трябва да бъде смел, да изкаже своята вътрешна същина, да я изрази по словото трептение, по ритъм и по стимул. Колко е необходимо ученикът да си служи с езика на вътрешното тяло, да се изразява със силите на вътрешния ритъм, да се движи със способностите на вътрешните сили. Само така може да се постигне едно завършено, едно добре оформено знание за вътрешния свят. Понеже самата школа е вътрешна, то вътрешните дисциплини са, които ритмуват словото в ученика. За да става правилно ритмуване, за да може ученикът свободно, положително да изрази своя вътрешен мир, той трябва да има една вътрешна подготовка. Вътрешната подготовка подразбира никакво препятствие, никаква дисхармония. Единствено вътрешното състояние е, което дава образа на идейния живот. Без вътрешно съдържание, без вътрешно спокойствие не може да има идеен свят. Връзката между външния и вътрешния мир е именно онова равновесие на Духа, онзи идеен свят на душата.

Равновесие и идея! Ние по-рано засегнахме идеята, системата и хармонията, а сега засягаме въпроса и за равновесието. Като каква сила се явява равновесието или защо има нужда от равновесие? Между външния и вътрешни свят има едни особени психически пропасти. За да може тия пропасти да се минават, т. е. да се направи една връзка между външния и вътрешния свят, налага се да дойдат на помощ силите на равновесието. Има ли ученикът равновесие? Той тепърва стъпва в сферата на равновесието. Защо? Защото той още не може да се предпазва. Той не знае как да живее, как да се подвизава и как да свързва своите сили с дълбокия необятен вътрешен свят. В следствие на това се явяват дисхармониите, противоречията и колебанията. Тепърва на ученика предстои да бъде майстор на събитията. на явленията по отношение неговия вътрешен мир. Докато той не се специализира в това направление, докато не канализира своите духовни сили, които в резултат да дадат пълно равновесие, ученикът ще бъде винаги в стълкновение с външния мир. Всички болести, всички неразположения са в полето на външния мир. Колкото повече човек страда, боледува, толкова повече той е навлязъл в противоречията на външния мир. Това не е лошо, това не е загуба, но когато става въпрос да се инсталират силите на вътрешния мир като едно равновесие между два свята, унижение е за ученика да бъде препятствуван, да бъде тормозен от външните противоречия. Нали ученикът се готви да бъде мирово равновесие, мирово посвещение, мирово явление. Щом се готви да бъде такъв, той трябва да бъде нащрек по отношение на своя вътрешен свят. Той трябва да пречисти своя организъм, за да бъде неуязвим. Ученикът трябва веднага да затваря вратите на външните сили, които искат да нарушат вътрешния му мир. Така той ще опази себе си, така ще координира силите на равновесието и тогава разстоянието между вътрешния и външния мир ще бъде контролирано. Ще бъде поставена една врата и когато ученикът се намери в затруднение, той веднага ще затвори вратата за външния свят и ще остане в пълно уединение, в пълно равновесие.

Вие знаете тия неща, вие много слушате за тях, но все пак правите опущение. Действително тези опущения ще ви научат на нещо, но дано вече са ви научили. Кое е свидното, кое е чудното, кое е радостното в повдигнатия ученик? Неговото равновесие по отношение, външния и вътрешния свят. За да имате един стабилен характер, едно уравновесено състояние, разумът трябва да играе главна роля. Безхарактерното не може да опонира на разума. Разумът предшествува равновесието, разумът се движи по линиите на равновесието. Там където има равновесие, ще забележите, че има разумен характер. Колкото повече ученикът прониква в същините на вътрешния живот, толкова повече той се убеждава, толкова повече той затвърдява онова висше начало, което се изразява в качеството равновесие.

Но това е морала. А на ученика не трябва да се говори вече за морал. За морал се говори на ония същества, които нямат морал, които са отпуснали нишката на равновесието. А щом ученикът е влязъл, е стъпил в светилището на посвещението, на него не се говори за морал. Ние ще се ограничим да говорим за морал. Понякога се принуждаваме да морализираме. Защо? Защото, сладостта понякога предшествува равновесието и вие се смущавате и казвате: как ще се издигнем? Кога ще дойдат благоприятните условия, да можем да опитаме същината на вътрешното равновесие? Но, да да оставим морала. Да минем към същественото, към Божественото, което се таи дълбоко във вашия вътрешен мир. За него ние сме между вас. Него ние търсим, него ние обработваме, него ние наблюдаваме, защото искаме в резултат да се създаде на земята същество с пълен вътрешен мир. Външният мир е в реда на нещата. Когато в миналото, в далечните векове съществата са била във вътрешния мир, те са пожелали да станат големи, да станат като Бога, да мога да създават слънца и планети и дълбоко, са пожелали да се изявят като външен мир. И наистина, върховните сили изпълниха този зов и даде се на човешкия дух възможност, да се прояви като външен мир, но той толкова се прояви, че всецяло се материализира и какво вътрешно остана вътре в него? Кои са причините, които го заставиха да мисли за живота? Ония предели, ония системи, които прекъсват нишката между вътрешния и външния мир. Наричат я смърт. Когато човек се е проявил като външен мир, дошла е и смъртта - един особен процес, една особена философия. Благодарение на това действие на смъртта, човешкият дух е смутен и казва: ние поискахме да се проявим във външния свят, а в резултат какво станат? Имаме болести, имаме нещастия, глад, нищета и накрая - старост и смърт. Защо върховните същества така наредиха външното проявление на човешкия дух? Защо не го увековечиха - да има едно вековно съществувание? Върховните сили знаят, че колкото по-скоро човешкият дух се върне от външния свят, от това странстване, към вътрешния свят, към своето семейство, толкова повече той ще осъзнае голямата грешка, че при желанието си да се прояви външно, е дошъл и грехът. Когато се казва нисше желание, се разбира този именно принцип – смъртта. Защо е поставена смъртта? Смъртта е поставена да ограничи греха, защото, колкото повече човешкият дух се материализира въз външния свят, толкова повече той е подложен на греха. Следователно, смърт е преграда между желанията и греха. Така че, всеки който е в процеса на вътрешния мир, той ще скъса с процеса на смъртта или с процеса на смъртта. Там има един друг закон, който се изявява като един мощен принцип в живота на съществата. Този закон гласи: върни се, ученико, от външния свят към вътрешния свят, отново да се посветиш с големи опитности и да се върнеш към своето семейство.

Защо хората са нещастни във външния свят? Защото са лишени от семейството. Няма кой да ги подкрепи, няма кой да им създаде радост, щастие и да ги осигури. Каква е сега дилемата? Какво трябва да се направи? Единствената възможност е, поне ученикът да се върне към вътрешният свят, за да заживее със своето семейство да открие, да познае отново своите братя и сестри, своята майка и своя баща.

Тона не е морал. Това е ориентиране, за да си обяснят някои причини, някои положения. Ученикът трябва да бъде много остроумен, защото той ще упътва другите същества. следователно, той трябва да знае за реалността на вътрешния свят и за същината на външния свят. Ние казахме: не е лошо да си във външния свят, но да бъдеш като слънцето. И слънцето се е обособило като външен свят, но то свети, дава светлина. Също така и човешкият дух може да се обособи като слънце, но непременно трябва да бъде свързан с вътрешния извор, с жизнения център, от където ще получава жизнена енергия, която ще се трансформира като светлинни лъчи.

И тъй, за да имате добра подготовка, за да осмислите вашето съществувание, за да ознамените вашето ученичество, се иска една всестранна подготовка, едно всестранно проглеждане. Вие се движите във външния свят, но какво учите от този външен свят? Ако бихме ви задали този въпрос и искахме вашия отговор, какво бихте ни отговорили? Интересно е наистина какво виждате във външния свят. Каква е физиономията на външния свят, образът, същината на външния свят. Ще кажете процеси. Процеси на равновесие. Така е, но дълбоките причини как ще откриете? За да откриете дълбоките причини, трябва да коригирате своя вътрешен свят, защото първоначално там станаха тия събития. Да не остане обаче във вас убеждението, че целия външен мир е дело само на греха. О, не! Това е опита на човешкия дух, това е желанието на човешкия дух да се издигне като някакво явление, като някакво сътворение в пространството. И това може, но то трябва да стане по закона на равновесието. А човешкият дух е изгубил равновесието и е отражение на друг закон - закона на инволюцията. Какво научи човешкият дух от този опит? Много нещо той научи, но едно още не му достига - да има онова самообладание, да създаде в себе си вътрешно равновесие и да заживее с централните сили на вътрешния духовен свят.

Но ще се зададе въпроса: тогава може би ние ще се обезличим. Щом станем фактори, обекти на вътрешния свят, какво ще стане с нашия външен свят? Ние казахме, вие трябва да имате седемдесет и пет на сто вътрешни състояния, а двадесет и пет на сто външни прояви. Това е закон, това е естествено в живота. Каква е сега земята по отношение човешкото същество? Тя е сто на сто външно проявление. Какъв е стремежа сега на човешкия дух - да стане като земята, така да се материализира, че да владее всичките богатства на земята, да владее целия кредит в природата, т. е. напълно да подчини природата и земята. Това желание дойде в него в момента, когато той влезе под влиянието на закона еволюцията. Човешкият дух може да използува природата и нейните богатства, но кога? Когато има седемдесет и пет на сто духовна енергия, духовна същина, духовна разумна душа. Нали ученикът влиза в аналните, в глъбините, във вътрешностите на живота. Силите на творчеството му съдействат да оформят в неговото съзнание закона на съвършенството и закона на еволюцията. С това ученикът се представя, че е вече под пълното влияние и въздействие на този закон на еволюцията. Но това е още история. Много забавна история. Тук обаче се крие една голяма дълбочина за същината и развитието на живота. Но ще дойде мисълта да се търсят причините - защо се е допуснал този процес. В момента, когато непроявеното се е решило да се прояви, се създадоха тия процеси. Човешкият дух помни тази история и за това още се блазни от мисълта как да прояви себе си. Вие виждате във всички клонове на живота как човешкият дух се стреми да вземе предимство, да се прояви в някои области, да владее дадената наука и изкуства, да подчертае себе си като един завършен мир. Това не е зло. То е метод още на Първопричината, метод на първото явление във всемира. Всеки един закон има предели на действие. Минат ли се тия предели, идва се до положението на инволюцията. Такъв един предел човешкият дух е преминал. Това е създало голямо събитие. От този момент е нарушена хармонията в всемира, в съзвездията. Благодарение на това нарушение са се явили катастрофите на междупланетните сили. Вие виждате как дадени планети се разпръсват, се движат като метеори из пространството. Голямо събитие е било. Това събитие е внесло катастрофа в човешкия дух. Той се е страхувал. Страхува се за всеки минат миг, час, година и т. н. Благодарение на това велико събитие се е създала тази психоза в човешкия дух.

Но това е история. Какво се очаква сега, какво трябва да стане, то е интересно. Това е нашата специална работа. Както виждате не е малка работа да се премахне дисхармонията в планетите и слънчевите системи. Така както ние сме сега между вас и други ръководни сили са в други планети и действат по същия начин да се въздейства на този дух, да може да се върне, т. е. да се смири. Както има тук на земята тъмни духове, неуравновесени духове, пакостни духове, така ги има и в другите планети. Това зависи от равновесието, от светлината на дадена планета. Колкото дадена планета е по-светла, толкова повече духовете на отрицанието отсъстват. Щом светлината взема предимство, тъмнината се скрина. Щом няма тъмнина, няма и тъмни духове. Защо на земята има тъмни духове? Защото голяма е тъмнината върху земята, голям е периода на тъмнината. Същото се отнася и за другите планети от слънчевата система. Ние няма да говорим за другите слънчеви системи, където няма условия за тъмнина, няма условия за тъмни същества. Там могат да обитават духове от вътрешния свят, които могат да издържат както на голямата температура, така и на големия студ. Тази слънчева система обаче е една от най-бурните. Защо това е така, ученикът постепенно ще научи. Той ще проучи тия вътрешни причини, за да може да, си обясни външни те следствия. Едни от най-немирните духове от всемира, са пратени на тази слънчева система, затова животът тук е много бурен и в същото време съдбоносен. От друга страна пък е интересен. Знаете ли, че от другите слънчеви системи идват същества да се опознаят със системния живот на земята и на другите планети? С каква цел идват? Те идват с научна цел. Те търсят причината, защо тази слънчева система е така съдбоносна. Благодарение на тия същества от великите слънчеви системи, известни планети от тази слънчева система ще бъдат облагодетелствувани. Ще им се даде кредит от духовна енергия. Това което става тук сега е именно кредит за облагодетелстване на планетата Земя. Ние виждате как тия мисли проникнаха и в недрата на земята и в съзнанието на учениците. Защо е необходимо да проникнат в недрата на земята? Всяко едно богатство трябва да бъде разкрито. То трябва да бъде като една съкровищница, за да може да служи като една възможност на съществата, които стъпват вече като ученици в създаденото светилище.

Тази история е доста забавна. Ако би имало време, ако би имало равновесие, здрави нерви, бодър дух, пълно присъствие на върховните сили, биха се разкрили някои събития от историята на слънчевата система - специално за планетата Земя. Това е толкова важно за ученика. Да познава планетата Земя върху която живее и се учи, да знае за нейната история, за нейната съдба, за нейната светлина, за нейната същина. Това не е малко. То е да изучиш цялата геология, алхимията, да изучиш цялото съдържание. Какво по-хубаво от това? Това е наука, а не да отидеш в ангелския свят, да тържествуваш там и да се радваш. О, не! Ученикът се включва в тази голяма сложна експедиция, макар, че той отначало ща носи опорите, колчетата. Това обаче е по-интересно, отколкото да очаква някакво си блаженство.

Ученико, включи се в тази експедиция, тя е единствена по рода си, единствена по съдържание и по състояние. От днес нататък престани да мислиш за някакви си спомени; за някакъв грях, но влез в експедицията, за да обходиш земята, за да можеш да я проучиш във всичките нейни сложности и комбинации, защото тя е първата, която те съблазни да излезеш от вътрешния мир, от вътрешния свят и да се проектираш във външния свят. За да оправдаеш това, изучи външния свят във всичките поделения, за да бъдеш устроен като научен работник. Тогава и твоите вътрешни сили ща ти съдействат, да можеш да организираш правилно външните си сили, които ще бъдат вече ангажирани от делата на творческия принцип.

Да, забавна история. Благодарение на това, че човешкият дух е доста много материализиран, той няма вече тази възможност да изпита нуждата да се разтвори, да се разшири, да затрепти като слънчев лъч и да литне по плоскостта на земята и я види по форма и съдържание и да осмисли своето съществува ние върху земята и съществуванието на всички същества по нея, на всички мирове – животински, растителен и минерален, и да бъде богат по знание. Богат трябва да бъде, учен трябва да бъде, да бъде човек на изкуството, да знае как тия същества са създали образа на земята, да знае как тия сили са направили тези комбинации и са направили формите, сенките, явленията на цялата земя. Ученико, от днес нататък започни да мислиш положително. Не отклонявай мисълта си, не се заблуждавай от някакви си фикс идеи за спасение или пък да бъдеш в покой сред ангелския свят. Знай едно: и ангелите работят. Това е щастие за тях, привилегия е да помагат на съществата по лицето на земята и по лицето на другите планети. Какво е съдържанието на едно ангелско същество? Пълно равновесие. Няма да кажем абсолютно, но пълно, отлично равновесие.

И тъй, колкото повече се уравновесяват вътрешните сили в ученика, толкова повече са подчинени и уравновесени външните сили. Средището между външният свят и вътрешният свят е равновесието, тъй както родствената връзка между бащата и сина е равновесието, между майката и дъщерята е също равновесието. Равновесието, това е любовта. Любовта подразбира пълно равновесие. Нямаш ли пълно равновесие, не можеш да говориш и не можеш да проявиш любовта. Когато се говори за Божествена любов, разбира се Божествено равновесие. Там където има катаклизми, катастрофи, там няма Божествено равновесие. Там където няма катаклизми, където няма катастрофи, където няма падение, там е средата на Божествената любов. Но, независимо от неравновесието в ученика, все пак той трябва да се ориентира към силите на отличното равновесие. Това е закон. Ако има уравновесени сили между вас, какви сили ще ви посетят? Много естествено - отлично уравновесени сили. Това е първата стъпка на ученика към разрешаване на въпроса за външния и вътрешния свят. Не е лесно. Лесно е, когато е станало грехопадането, но мъчно е, когато се възстановява всичко онова, което а разрушено, което е в дисхармония. В момента на греха е имало едно състояние на слабост или както го наричат сладострастие. Но всяко сладострастие носи упадък, понижение на Духа, угризение на съвестта и падение на душата. Колко важно е това положение.

Когато ние изнасяме тия положения, не подразбираме вас. Ние искаме да знаете това, защото вие ще се натъкнете на много противоречия. Вие ще видите как животните се унищожават, как човечеството създава войни и се избива и т. н. В такава светлина вие ще разрешавате въпросите за външния и вътрешния свят. Това са закони. Нали вие сте законници? Следователно, наблюдавайте, съзерцавайте силите на равновесието, за да се ползувате от тяхното давление и техните енергии.

Както виждате ние искаме, да гримираме наново вашето чело, вашето лице, да ги гримираме с такива краски, с такива бои, които са взети от съкровищниците на вътрешния свят. За да може по-осезателно да чувствате този вътрешен свят, налага се да се работи върху устройството на новото шесто чувство. Новото шесто чувство най-добре схваща катаклизмите на външният свят. То е единственото, което ще ви ръководи както във вътрешния, така и във външния свят. За да се организира това чувство, необходимо е равновесие. Ние не можем да отречем, че у вас има наченки на това чувство. За да прегърнете идеята на Вътрешната школа, това се дължи на това чувство. Вие трябва да благодарите за това прозрение. С това ние не искаме да кажем, че вие трябва да обожавате вътрешната школа. Ако има нещо да обожавате, това е отличното равновесие проявено като Божествена любов. Тогава, какво трябва да бъде вашето отношение към вътрешната школа? Тя трябва да бъде нужда за вас, защото за да се учиш необходимо е институт, учител, необходимо е присъствие. Сега ти имаш единствения случай да бъдеш във връзка с върховното ръководство. И това недей обожава, за да не станеш многобожник. Не обожавай, но знай това като нужда, защото за да можеш да живееш на земята необходимо ти е хляб, вода, въздух, огън, светлина. Това са нужди. Също така да заживееш във вътрешният свят, необходимо ти е въздействието на силите на равновесието, на силите на любовта.

Ученико, ние разглеждаме една интересна страна, един интересен предел в твоята подготовка. Но за да се подготвиш необходимо е както жертви, така и кредит. Жертва се прави и кредит се отпуща. Ти вземи жертвата и кредита и създай от тях отлично равновесие. Това ти ще направиш. Както си се проявявал във външния свят, налага се в по-голям процент да се проявиш във вътрешния свят. Добри са условията на една вътрешна школа, тъй както е сега при вас. Ние и по-рано подчертахме, че условията винаги са добри и са дадени, но средата не е хармонизирана, т. е. има дисхармония между външните и вътрешните сили или между Духа и плътта, защото външният свят е плътта, а вътрешният свят е Духа. Щом ученикът излезе от вътрешният свят, той стана плът, той се материализира. Не е лошо, че се е материализирал, но материята трябва да се преобрази в чиста материя, в слънчева материя. Ето къде е силата на ученика - да облъчи своето тяло, да облъчи своята плът. Колкото по-силно е облъчването, толкова силите на равновесието са по-благоприятни като възможности между външния и вътрешния свят, да ги споят, да ги сродят. Необходимо е такова спояване, такова сродяване, защото голямо е безверието във външния свят. Малък процент от духовете са във вътрешния свят. Голям е процентът за външния свят. Как ще се намали този процент? Този процент ще се намали с голяма работа. Кой е този, който ще работи? Ученикът. Ако иска да не работи, други ще работят за него. По-добре е той да работи, за да може да специализира себе си като творчески принцип, като творчески работник, отколкото да очаква друг да го спасява, друг да го въвежда. О, не Ученико, ти вече си въведен. Въведен си в а най-свидното, в най-чистото, в най-топлото и най-прекрасното място, в светилището на Вътрешната школа. Следователно, ти си вече вътрешен живот. Ти вече се откъсваш от външния живот, от живота на греха, от живота на безпорядъка. А това е важно. Защо е важно? Защото това ти сам правиш. У теб духовните сили се координират и свършват прекрасна работа. Ето, вие сте една прекрасна работа, толкова прекрасна, че даже и големи художници, големи композитора да дойдат, ще пожелаят както да ви нарисуват, така и да поетизират. Не е малко това. Колко посветени са мечтали за това състояние, колко школи са работили за тия възможности и най-после се осъществява тази мечта, този копнеж, този стремеж - напълно да се ангажира вниманието на Върховното ръководство, напълно да се уравновесят силите, както на външния, така и на вътрешния свят. В това равновесие тогава ще се чуе гласа на Бога като дълбоко призвание: „Сине мой, ела!“ Това ще чакате. Единствената ви мечта, единственото ви желание е да чуете този зов: „Сине мой, ела!“ Щом това стане, вашето посвещение е вече резултат, е факт. А то трябва да стане. Не може по друг начин, няма други предели, други области, където човешкият дух да се затаи или да се скрие. Всичко е наблюдавано от Божието око. Следователно, щом се наблюдава, удостой се и да чуеш гласа, защото окото наблюдава, но езикът не се произнася. Той се произнася при особена комбинация и хармонизация.

Но ще кажете: какви са тия особености? Защо има нужда от тях? Защото сладка хапка беше грехът, т. е., занимателно беше отстъплението.

Ученико, богата е съкровищницата при която отиваш. Тя ще те надари с богати нанизи, с богати украшения, защото и ти трябва да се украсиш. Така ще можеш да се представиш пред върховното ръководство. Ти още не си много приличен. Ти си още много маскиран. Трябва ти украса. Трябва да имаш лъчисти очи, да имаш небесно чело, да имаш хармонично, уравновесено движение. Необходими са багри. Всички те са скрити в тази съкровищница. Светло същество от Върховното ръководство ще те обагри със своята четка, ще те украси и ти ще придобиеш образа на ангела, равновесието на адепта, трептението на ученика, и ти ще се учиш. И когато се явиш пред Учителя, ще бъдеш толкова красив, че той ще се възхити от теб. Той ще благодари на великите същества, че са си позволили да те украсят за присъствието ти пред Учителя. Красота се иска, а не бабешка немощ. Стройно ще ходиш, с уравновесен поглед ще гледаш на всички същества по лицето на земята и на всички явления в природата. Ще гледаш като отлично изкуство на големите майстори на върховното ръководство. Ще пееш за това слово, за тази красота, за тази изобилна светлина. Обикни това изкуство и пази да не нарушиш нито с една резка, нито с една черта това изкуство, за да не причиниш болка на големите майстори. Наблюдавай отдалече, съзерцавай и се радвай и в същото време проучвай движенията на всяка линия и трептението на всеки образ. Ето как ще станеш майстор художник, как ще станеш композитор. Нека твоят дух и твоята душа израснат като майстори, за да могат да проявят отлично силите на равновесието. Тогава ще имаш по-голяма възможност да чуеш по-сладки слова, да научиш по-интересни образи на изкуството. Да, ще имаш. Това е твое право, но необходимо е отлично равновесие. Тогава няма да плачеш, но ще вложиш своите сили в изкуството като светлина и като дух и в резултат ще имаш любовта.

Когато застъпваме областта за красотата, ние имаме за задача да хвърлим малко повече светлина, за да станете по-красиви. Сега както сте, много не ви харесваме. Необходимо ли е да ви харосваме, т. е. да ви обожаваме? О, не! Когато напълно се съсредоточите във вътрешния свят, тогава ще кажем нещо за вас, тогава можем и имаме правото да ви обожаваме.

И тъй, нека през тази учебна година да завършите с отлично равновесие. Това ви пожелава върховното ръководство, да имате вече един голям плюс във вашето ученичество, т. е. да бъде разрешена една от големите задачи. Нали дойдохте да се учите във вътрешното светилище. Трябва да имате плюс, трябва да научите за голямата история на цялата слънчева система и специално на планетата Земя. Трябва да бъдете доста добри историци и каквито и противоречия да се изпречат пред вашето съзнание, веднага вашето ново чувство - шестото чувство да ви осветли. Така ще пораснете, така ще станете уравновесени и когато искаме вие да говорите, то вашата красота ще говори, вашето изобилие, вашата топлина. вашата любов ще говори. Необходимо ли е да говорите? Да. Както слънцето свети, така и вие трябва да говорите. Лъчите които ще изпращате в пространството, това са вашите мисъл форми по образ и съдържание, Чрез вашето слово, мисълта е по-силна, когато се оформи в слово, отколкото да се среща без форма в пространството. Нека вашите мисъл форми, вашите мисъл образи да бъдат трептящи, светли лъчи първо във вашата аура и след това в аурата на самата земя. А от аурата на тази земя да се слеят с аурата на цялата слънчева система. Слънчевите същества работят за тази аура. Така и ученикът е длъжен да работи за нея, за да премахне противоречията в слънчевата система.

Но ще кажете: Трябва да се знаят причините, защо се е допуснало всичко това, за да има такова следствие. Абсолютното се е проявило в образ и съдържание. Когато възвишените същества са слизали към слънчевата система, към планетния свят, те са имали идея, имали са поръчение, имали са система, но е станало едно опущение, което е донесло тази дисхармония. В следствие на тази дисхармония, казват, е станало грехопадението, а то е донесло тези пертурбации и се е създал законът на кармата, законът на пълната абсолютна справедливост. Мойсей така провъзгласи този закон: око - за око, зъб - за зъб. Всеки един закон обаче има епоха, има цикъл на действие. И затова този закон трябваше да бъде заместен с закона на любовта, на братолюбието, т. е. ако ти ударят плесница, обърни и другата си страна. Ако ти вземат едната дреха, дай и другата си дреха. Това е вече не законът на възмездието, а законът на любовта. Но и тия закони имат предели, имат епоха, имат време на действие. Сега е вече законът на отличното равновесие. Той ще уравновеси тия сили и грехът ще се премахне. Това равновесие подразбира абсолютно посвещение. Ето как ще се завърши един цикъл от сътворението.

5 Декември 1955 г.