425. Проблемът на вътрешния свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 425-то

ПРОБЛЕМЪТ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ

Голямо изкуство е да владееш способите, да знаеш за начините, за системите, от които се ръководи вътрешният живот. Вътрешният живот е невидимия живот, т. е. реалното съществувание, това което по начало е Божествено състояние. Но ще кажете, проявеният външен живот не е ли Божествено състояние? Всяка една сила, щом се прояви, тя през минава ред изпитания, през ред процеси. Всички тия изпитания и всички тия процеси се очертават като едно доста тягостно състояние или тия сили се уморяват. Защо? Защото в проявите, в процесите се създават известни мъчнотии, известни трудности, които мъчно могат да се възприемат като Божествени. Затова се казва: в проявените сили се съдържа Божественото в неговата чистота, в неговата девственост и красота, но духовете пожелаха да се проявят. И какво направиха в своята проява? Загубиха Божественото, т. е. Божествеността. Понеже навлязоха дълбоко в един причинен свят, т. е. в света на процесите, те не могат да имат вече онази вътрешна чистота, онази вътрешна сила и образ. За да можа ученикът наново да придобие това състояние на невидимия свят, на проявения свят, необходимо е да направи едно усилие, един опит да спазва известни принципи, които ще му помогнат да открие истинския реален живот, т. е. истинския Божествен живот.

Но ще кажете: що е това истински живот? Защо не може да се види с обикновеното око. За обикновеното око има обикновени прояви, груби прояви, които ученикът толкова ревниво пази и защитава. Вярно е, право е да ги защитава, и да ги пази, но да няма пристрастие, а да има едно разумно овладяване на ония дълбоки същини, на ония вътрешни същини, които са именно Божественото. За да може ученикът да придобие нови качества, нови способности. За да може ученикът да придобие нови качества, нови способи, нови таланти. Той не може да ги придобие в грубият, във външният свят. Там материята е груба, еманациите са груби, трептенията са груби. Там всичко е грубо. Следователно, от грубото какво ще се получи? Ще се получи също груб елемент. Този груб елемент го наричат плът.

Тия неща вие ги знаете. Ученикът е вече доста прецизен, доста улегнал по отношение трезвеността. Но понеже характерът на школата е вътрешен, следователно, и заниманията, и просветата, и въвеждането са вътрешни. За да бъде ученикът вътрешен, той трябва да очертае вече в съзнанието си истинския вътрешен образ или истинското вътрешно тяло. Нали той трябва да е представител на една вековна култура, на една духовна вътрешна култура. Следователно, тази култура ще бъде представена само чрез вътрешни възможности, чрез вътрешни способности. Ученикът трябва да бъде вътрешно способен. Какво значи това вътрешно способен? По начало неговото естество трябва да бъде духовно, т. е. дух. Но ще кажете: ако бъде само дух, ще има ли вътрешни прояви? Тук е разковничето, тук е истината - като дух какви прояви ще има той. Дали те ще бъдат като тия на физическия свят? О, не! Една от великите прояви е тази, че той ще бъде едно проникване, едно невидимо проникване, т. е. ще има способността да владее най-тънките вибрации, т. е. най-блестящите вибрации на вътрешния живот. Къде е този вътрешен живот специално за ученика? Какви са неговите принципи или неговите така да се каже неговите домогвания? Той ще владее вече изкуството, магията, ключа на вътрешните способности и възможности. Но, какъв е образът на вътрешният свят? Може ли ученикът да го опита когато е още на физическия свят? Може ли той да го владее когато в него се проявяват още физическите еманации, физическите трансформации и комбинации? Ето къде е трудността специално за ученика на посвещението - да направи вече в съзнанието си една рязка граница кое е физическо, и кое е духовно, кое е психическо, кое е космично или мистично. Колко много той трябва да знае. Той. Трябва да знае за ръководните начала и на физическия свят. След това за ръководните начала на психическия, духовния и мистичния свят. Кога ще ги знае? Когато напълно бъде овладян от чувството, от съзнанието на вътрешният свят. Трудно ли е да се проникне в този вътрешен свят. Ученико, най-реалната, най-лесната способност, т. е. най-специфичната способност която лесно може да очертае границата, пределите на вътрешния свят е именно твоето осъзнаване. Да се осъзнаеш като един вътрешен свят, като един Божествен свят или като едно ново начало за нова проява. Старата проява е дала вече своите резултати. Старите прояви са доста много материализирани. Следователно, духът е опитал и най-грубата материализация. Той се е доста много материализирал, та почти нищо няма от неговата вътрешна същина. Това се отнася за материализираните духове. Ти сега материализиран ли си или си въплътен? И в двата случая има и въплъщение, и материализация. По-добре е обаче ученикът да бъде въплътен, в смисъл да може когато поиска, когато пожелае, да се оттегли от това въплъщение, защото когато той е материализиран, труден е процеса, трудно може да се отдръпне ученика от този процес. Защо е трудно? Защото цялата система при материализацията е вече едно ръководно начало на живота на Духа. И понеже е ръководно начало, то целият колектив се представя като една отделна система. А щом е като отделна система, тя има вече своя орбита. Щом има своя орбита, тя има свое движение, свои полета, свои върхове и т. н.

Виждате колко трудно може да се освободи една душа от материалистичната система. Но този който а въплътен, той може по-лесно да се освободи, защото той се въплъщава временно в чужди субстанции, в чужда материя, в чужда плът. Той влиза само в един чужд дом и лесно може да се освободи от него. Щом господаря, т. е. хазяина прояви недоволство, той веднага се отдръпва. Макар и там да има известни трудности, все пак е по-лесно.

Защо ви говорим в този дух? Говорим ви, защото тия процеси стават именно с вас. Вие имате и материализация и въплъщение. Но сега като ученици, вие трябва да се освободите. Бихме ви препоръчали даже да се освободите и от един друг процес. Тогава ще дойде въпроса за раждането и прераждането. Един от добрите методи на съвършенство е раждането, но да се родиш, а не да се въплътиш и да се материализираш. Раждането подразбира да има възход, да има придобивки. Раждаш се в един нов свят, от там в друг и т. н. Родилният процес е първичен процес. Той е първото диференциране на Духа. Когато Божествените сили са се родили е станал светът, проявило се е битието, т. е. проявил се е първичният бит на Божественото състояние. Затова процесът раждане е висококачествен. Ученикът трябва винаги да изживява това състояние на раждане. Процесът раждане подразбира да отделиш от себе си известни духовни сили и да ги представиш като мирови способности, като същини от мировите възможности. Раждаш, отделяш от себе си, даваш от себе си, това е раждане. А какво е процесът прераждане? Процесът прераждане е да се родиш. Досега никой не се е родил, а все се е прераждал. Има случаи на раждане, но те са много малко. Те дори не се вземат като раждане, а се вземат като присъствие. Защо? Защо това са силни духове. Те могат да работят в по-висшите светове, да отделят от себе си реда, порядъка, системата на висшите светове. И ако едно такова същество поиска да се роди на физическия свят, то е, не че има нужда от този процес раждане, но то иска да даде една система, едно узаконяване, да даде един възроден живот. Ето защо, когато засягаме въпроса за вътрешните процеси, раждането е именно един вътрешен процес, който ученикът високо цени. Благодарение на този процес, той се ражда от един свят в друг и продължава да се изявява като нов посредник, като нов адепт, като ново явление в по-висшите светове. Процесът раждане се отнася към различните категории светове. Ако нямаше такива категории светове, и процесът раждане щеше да престане да съществува. Тогава щеше да има само процесът присъствие. Но за да се получи това състояние, състояние на присъствие, необходимо е раждането, защото трябваше да се прояви небитието, т. е. непроявеното трябваше да се роди. Кой да се роди? Да се роди началото. Благодарение че се роди началото, всеки един посветен е вече положителна наука, положително посвещение, защото процесът раждане на Началото хвърля светлина, открива области, необятности за съществувание.

И тъй, докато Духът е бил пазен, докато е бил ограничен, докато не е имал възможност да се роди, той е бил занимаван само с абсолютността. Обаче, не може в битието, във вселената да има само абсолютност. Ако би било само абсолютност, не би било състоянието, не би била системата. Колко важен е този процес. И ако би ученикът го овладял в неговата пълнота, той би се родил като слънце, защото цялата слънчева система е в процес на раждане. Ражданият ще има дума та, защото Божественият Дух е вътрешен свят. Ако би бил той външен свят, вие бихте го виждали, но като дух, вие никога не сте го видели. Вие дори и въздуха не може да видите. И елементите на светлината не може да видите. Ще действуват около вас и върху вас известни влияния, вие схващате действия та, но не може да видите тяхната същина. Следователно, най-реалните същини в битието са невидими. Вие виждате как невидимия свят е най-реалния. Въздуха който вие не виждате, светлината която не може да видите, етерът който не може да видите това са силите. които подържат вашия живот. Следователно най-съществените, най-положителните, най-реалните сили в битието и в живота, това са невидимите сили, това са вътрешните сили. Така и вие сте един вътрешен свят, в който живее душата и Духът. Те са вашите начала, те са вашето настояще и бъдеще. Няма друг свят извън тях. Извън тях вие сте нищо.

Но ще кажете: трудно е да се справим с тия два свята - Духът и душата. Ние не можем да ги видим, не можем да опитаме техните елементи, от какво са те създадени, каква е материята, каква е същината, естеството и т. н. Понеже те са много силни, то те са недостъпни. Затова, вие не знаете за тяхното начало, за тяхната материя, за техния етер, за тяхното естество. Вие нищо не знаете за тях, Когото и да питаме какво е душа, никой не би ни отговорил правилно. Той би се помъчил да ни каже какво знае за вятъра. за магнетизма, за електричеството и т. н., но никой не знае положително какво е душата. Само един високо посветен адепт знае, защото в процеса на посвещението той е открил тази Божествена способност, това Божествено начало с всичките му скрити тайни и скрити възможности.

Но ще кажете: това е отвлечена работа. Наистина отвлечена, защото тя по естество е вътрешна, а вътрешното не може да се види, не може и да се опита. Опитва се и се вижда външното, но специално за ученика би трябвало вътрешният свят да бъде по-реален, по-положителен от външния, който много често мени своята физиономия, своя образ. Когато се впущаме в тази област, ние имаме предвид с какви възможности разполагаме и с какви сили действуваме. Но понеже школата е вътрешна, тя има за задача да работи за откриване на вътрешния свят, за да може вътрешният свят да се изрази в силен вътрешен живот. Това съвсем не подразбира да се обезличите. Това подразбира седемдесет и пет на сто от вашия материален свят да стане духовен, да бъде проявление на духовни елементи. Вашият материален свят да остане, само двадесет и пет на сто. Тия двадесет и пет на сто са достатъчни да докажат за външното проявление. Колкото повече външният свят на ученика се намалява, толкова повече неговата духовна енергия се въплъщава в неговия вътрешен свят и за сметка на външния свят се обогатява вътрешният свят. А знаете ли какво представлява богатият ученик на вътрешния живот? Той е олицетворение на великото безмълвие в живота. Тук разглеждаме проблема за вътрешния свят. Когато ние -разглеждаме проблема на вътрешния свят в нас затрептява една вътрешна сила. Защо затрептява? Защото се ражда нов свят и в процеса на това раждане ние сме първите, които вземаме участие и които ще съобщим за това раждане. Знаете ли каква радост изпитва едно същество, което може с достойнство да предаде новото явление в централата на новото събитие. Има една централа на новите събития. Защо е необходимо да има централа на нови събития? Всяко едно раждана е ново събитие. А какво представлява централата? Тя представлява върховатата система на творчеството, на проявата на великото, незнайното. Ученикът трябва да знае. А за да знае, трябва да му се открие. А за да му се открие, трябва да има присъствие. Присъствието за ученика е новата култура, необятна епоха, новият свят, новото битие, новото бъдеще. Всичко това, което се говори, вътрешният свят го хроникира. Той го записва, защото нищо не трябва да се изгуби. Свидетелство трябва, т. е. роденото трябва да се отгледа. Кой ще го отгледа? Силите на творческия свят. Като казваме творчески свят, има ли разлика между творчески свят и вътрешен свят? Крепостта, казва народната поговорка, от вътре се превзема, но крепостта и от вътре се пази. Следователно, който може да опази своя вътрешен свят или. който може напълно да овладее своя вътрешен свят, това подразбира да има способността на едно слънчево ядро, което привлича другите явления около себе си. Тогава това ядро се запасява за дълги и дълги години и векове в своето развитие. Така и ученикът се запасява за дълг и и дълги години и векове докато порасне и бъде отгледан, за да взема вече инициатива, да взема посредничество, да има вече такава сила. която да се прояви като светещо ядро. Такова е развитието във вътрешния свят. За да може да се прояви външният свят, т. е. да се даде образ, форма, необходимо е да има присъствие. Колкото и да се стреми ученикът, колкото и да прави усилия да се трансформира, т. е. да се преобрази, той не може да направи това, ако няма присъствие. А за да има това присъствие необходим е вътрешен свят, вътрешно тяло, вътрешен образ.

Но ще кажете: все необходимо. необходимо; все трябва и трябва. Ла, трябва. Щом си АЗ, трябва. Ако се отречеш от АЗА. тогава не трябва. Кое а за предпочитане-да бъдеш АЗ или да не бъдеш АЗ. Някои твърдят, че да бъдеш е за предпочитане, а други твърдят, че за предпочитане е да не бъдеш АЗ. Кои са прави? Бихте ли отговорили на този въпрос, кои са прави? Ако не бъдеш Аз, какво ще бъдеш? Щом Бог се е проявил. щом Бог се е изявил като АЗ, справедливо е и ти да имаш едно АЗ, защото ако не бъдеш АЗ, какво можещ да бъдеш. Няма да заемаш място, няма да заемаш пространство, не можеш да претендираш за вечност. Тук АЗЪТ е представител на присъствие. Той представлява присъствието на Бога, защото навсякъде е Бог, навсякъде Божественото АЗ. Но това АЗ трябва достойно да се изявява. АЗ и Бог сме едно, а не аз съм само АЗ. Там е грешка та, там е падението, там е гордостта - извън мене, няма нищо. Извън великото АЗ няма нищо, но извън твоето АЗ има. Тук ученикът трябва правилно да претегли, правилно да държи везните, за да открие той своето АЗ и какво представлява това негово АЗ. Кой е в това АЗ? Кой има право да каже АЗ? В началото на всяко АЗ стои начало. Това не е малка работа. Къде е сега грешката, къде е стълкновението? Грешката е там, че от многото АЗ понякога се създава едно АЗ. Кога е едно АЗ? Може да бъде едно АЗ, когато всички сили се фиксират в непроявеното. Така е било в началото - непроявеното се проявява в едно АЗ, т. е. едно АЗ – Бог, когато Бог е решил или е тръгнал да обходи, да обхване. Какво да обходи и какво да обхване? Има ли нещо извън него, за да го обходи и обхване? Има ли за Бога незнайно, абсолютно, непроявено? Но ще кажете: нали всичко от Бога е произлязло, нали всичко е Божествено начало, тогава защо е необходимо Бог да се проявява, защо е необходимо Божествената възможност да се пласира като много аз? Тук е тайната. Който може да открие, който може да обхване тази тайна, той ще се обособи като едно АЗ. Там е целият стремеж. стремеж към то АЗ. Но за да се оформи или придобие това АЗ, трябва да работят всичките много АЗ. И сега става точно това. Всичките много АЗ работят, създават условия за едното АЗ. От каквото и гледище да застанете. каквато и философия да създадете, каквато и доктрина да проявите, едно ще знаете: Бог в своите прояви е създал най-красивите неща в битието. Следователно и вие сте били една от многото му красоти, но вие имате петно. В началото, при раждането е нямало петно, но в последствие са се явили петната и всички ученици са белязани. Някои се харесват, а някои не се харесват. Вътрешната школа, този университет най-детайлно ще открие за всеки поотделно, кои черти, кои удове са на своето място и какви трябва да бъдат те. Но за да се получи това, трябва да се влезе във Вътрешния свят и от Вътрешния свят да се проучват лъчите на външния свят.

Ученико, трябва да внесеш еликсира на безсмъртния живот в себе си, за да се преорганизира и тялото, в смисъл, да се подобрят всички канали в тялото, да се подобрят всички сложности, защото тялото е израз на едно АЗ. Тялото не е само една обикновена материя, една обикновена проява. Тялото е едно голямо изкуство на адептите. Те дълго време са работили върху тялото, докато го създадат така съвършено. за да може чрез него ученикът да влиза във връзка с вътрешния свят. Може ли чрез тялото да се влиза във вътрешния свят? Да. Всяко едно физическо тяло има свой проводник, има свой двойник, който служи за една бъдеща възможност, която ученикът ще придобие. Следователно, всички двойници са предпоставка, за повдигане на вътрешния живот, т. е. те са адептите, които ще населят вътрешния свят. И ако ние сега предупреждаваме ученика специално за вътрешния свят, то е да се даде възможност на ангелските сили да прелеят духовните енергии чрез ученика. Когато духовните енергии минат през ученика, той правилно ще ги трансформира, правилно ще ги проведе. Ето какви са отговорностите на ученика - това което Духът ни открива, да бъде добре запазено, хроникирано, за да не става нужда да бъде то променено, защото има неща които не търпят промени. Кои неща не търпят промени? Вътрешните, защото те по състояние са начало. Само външните неща търпят промени, защото външният свят е променлив свят.

И тъй, ученико, готви се вътрешно, за да израсне твоят вътрешен свят, та когато дойде ден да изразиш своя вътрешен свят, да не ти бъде неудобно да се справиш с невъзможностите, да укрепне в теб вярата за утрешния ден. Утрешният ден е твой. Така като мислиш, ти ще имаш тази възможност за утрешният ден. Всяко знание, всеки утрешен ден е твой.

Колкото и да обхождаме вътрешния свят, той е толкова широк, толкова голям, пространен, че цялото си посвещение, всичките си дни на земята да посвети ученикът за вътрешният свят, те няма да му стигнат, защото той е дълбок лабиринт. Който и да влезе по-надолу и до-навътре, то той ще загуби от своята индивидуалност и ще остана само дух. Съществено ли е да бъде само дух? Съществено е разбира се и то много съществено. В тази същественост, ще изучаваш ръководният дух, духа на Учителя. Следователно, трябва да има видим свят, учениците да бъдат под този видим свят, за да могат да бъдат опитани, за да могат да спрат вниманието си при промяната върху себе си, защото върховните сили, колкото и да са заети, те все отделят време да може ученикът да изживее тържествено присъствие.

По начало животът е една тайна, защото е бил скрит. Щом е бил скрит, кой може да знае за скритото? Но понеже сега животът почва да са проявява, започва да става достояние, то трябва да има някой да го направи такъв. Той казва: в началото бях АЗ. Щом съм АЗ, много естествено ще зная за нещата. Та сега, ученикът се въвежда в тия философски размишления да може да скрие себе си, да знае бил ли е в началото или не.

Но ще кажете: има ли някой да не е бил? То е друг въпрос. Въпросът е ученикът да се осъзнае: бил ли е в началното АЗ или сега се е създал като АЗ. Това е един проблем, който трябва да се разреши. Вътрешната школа има за задача да окачестви вътрешното състояние на ученика, да му даде качества, способности, за да се прояви като един реален Божествен АЗ. Христос беше достатъчно силен да каже: АЗ и Отец сме едно. Защо и ученикът да не дойде до това положение да каже: аз и Бог сме едно. Той може би се страхува да не се надцени или да се възгордее? Щом се възгордява, той не може да бъде едно АЗ. Всички отрицателни духове там именно са сгрешили, като са казали: и ние можем да бъдем като Бога. Там е дълбоката философия: защо Бог се е раздвоил. Бог ли се е раздвоил? Съществата са се раздвоили. Но нали те произлизат от Бога? Всичко това се е дало в процеса на творчеството. Някои сили в процеса на творчеството са се индивидуализирали, са се материализирали.

Вие Трябва да разбирате езика на природата, езика на вселената, езика на сътворението. Той е много интересен език. Ако бихте се научили да говорите на него, вие ще бъдете най учените хора във вселената.

22 Декември 1955 г.