426. Полетата на вътрешния свят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 426-то

ПОЛЕТАТА НА ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ

За да може правилно да се разбере понятието вътрешен живот, необходимо е да изведем ученика от външния живот и да го представи като някакво особено явление, което да има място, поле, пространство, върхове. Иначе, колкото и да се говори на ученика, без да изживее тия състояния, той трудно може да схване същината на въпроса, същината на темата. Има случаи, когато някои от учениците могат да изживеят тия състояния. Колкото повече материалната обвивка, т. е. физическото тяло се пречиства, става по-префинено, толкова и възможността е по-голяма да може ученикът да придобие и изживее това състояние. Първата задача на ученика от вътрешната школа е тази, да може рязко да разграничава, да може да отделя вътрешния живот от външния живот. Само тогава ще му стане понятно, само тогава ще знае що е външна школа и що е Вътрешна школа.

Казахме, че вътрешния живот има полета, има и върхове. Там където се движи вътрешният живот, полетата са специални, трептенията са специални, вибрациите са специални, материята е специална. В какво се състои тази специалност? По-способна матерна, по-способна енергия, до-способно трептение. В какво се състои тази способност? В проникването на чувствителността на Духа, светостта на Божията същина и чувствителната способност на Божественото начало. Интересна е тази среда, интересни са тия полета. Колкото повече ученикът заживява в тия полета, толкова повече той става чувствителен, магнетичен, етерен, идеен. Какво ще бъде тогава неговото отношения към външния живот? Ще има ли някакви прояви на външния му живот и какви ще бъдат те? Ученикът е музика, истинска музика, тон, песен, живот, отношение и пълно олицетворение на мировата любов. Ние няма да говорим за вътрешните състояния, макар и с няколко думи ви ги описахме. Но специално за ученика, който е на физическия свят е необходимо да имате условия, които са резултат на вътрешния живот.

Ето една специална вътрешна подготовка. Тогава ученикът не е поставен под влиянието на неумолимите закони. Защо? Самите закони се трансформират във вътрешното състояние, защото самите закони получават друга радиация, друго трептение. До кое давление, до коя сила става тази трансформации? Благодарение на учебния процес, процеса на разширението, процеса на благословението, процеса на обновяването. Подготовката е резултат на ръководещия дух на тия процеси. Заедно с него взима участие и човешкият дух, защото по начало човешкият дух е вътрешно състояние, а по трансформация и проява, той е външен процес. Но понеже се застъпва подготовката на ученика, както на вътрешния живот, така и на външния живот, необходимо е ученикът да надмогне, да трансформира всички противоречия. Защо? Защото противоречията подразбират незнание, слабост; влияния. А щом си в една висша върховна вътрешна подготовка, ти не можеш да бъдеш в състояние на незнание. Какво не знаеш? Какво има да не знаеш? Щом си в контакт със силите на Духа, с адептите на вътрешния живот, щом си в процесите на трансформирането и диференцирането на външния живот, има нещо, което не се знае. Всички форми и образи, това са резултати, които напомнят на ученика за голямата далечна история на творческия дух. Следователно, щом сте в контакт с тази сила. Вие не може да изживявате състоянието на незнанието. За да не стават тия отклонения, за да не идват съблазните, препоръчва се на ученика да бъде буден. Но за да бъде буден, той трябва да има известна база. Тази база е вътрешния живот, т. е. резултата на вътрешният живот проявен въз външния процес. Щом има една такава база, той винаги ще бъде на своето място, винаги ще заема стратегическо положеше по отношение на противоречията или на съблазните. Трябва да дойде един ден, един велик ден, един Божествен ден, когато от устата на Духа, от ума и способностите на Духа, никога да не се дават определения и форми, като противоречия или съблазни.

Може ли това да се достигне? Единствено вътрешната школа може да постигна това. Защо? Защото във Вътрешната школа са изключени противоречията, изключени са вече невъзможностите и тайните. Вътрешната школа не позволява да се потиска човешкия дух и човешката душа от някакви си тайни, незнайни сфери, незнайни обиталища, предели и вечности.

Защо? Защото вътрешното състояние е ръководно начало в човешкия живот, защото вътрешният живот е състояние на Божият дух. А там където е Божият дух, всяко противоречие и съблазън, всяка немощ и незнание са изключени. Какво положение ще заема ученикът? Ще изгуби ли названието си. ученик? Кого ще учи? Ако неговият дух и неговата душа са във връзка, т. е. са вече ръководно начало, кого ще учи ученика? Или ако целият негов външен живот, с всичките му подробности и сложности са трансформиране на вътрешния живот, ученикът кого ще учи в себе си? Ако неговият ум, ако неговото сърце, неговата воля и чувства са трансформирани във вътрешния живот, кого ученикът ще възпитава, кого ще усъвършенства? Това е един много важен въпрос. Докато ученикът е на физическият свят, той си остава с названието ученик. Защо? Защото има да примири двата свята - физическия и духовния, т. е. има да уреди физическия свят по системата и порядъка на духовния свят. В този процес на уреждане, на подреждане ученикът си остава ученик. Но това звание не е малко. Това е едно звание. За да научиш за силите на външния живот, за състоянието на вътрешния живот, да преобразиш тия сили, да ги превъзпиташ, изисква се една специална наука. Тази именно специална наука ученикът овладява, за да може чрез нея напълно да трансформира външния, физическия живот.

Но ще кажете, ако се трансформира този свят, ще съществува ли физическия свят? Ще съществува, но не в такъв вид, не в такова противоречие. А как ще съществува? Като дело на слънчевия свят, като дело на духовния свят, като проява на Божия Дух. Тогава няма да има онеправдани същества, няма да има нисши същества. Всичко ще се преобрази. Всичко ще получи един идеален образ, една идеална ферма. Този идеален образ ще бъде светилище за светлите сили. Физическия свят ще има тогава по-ефирна, по-мека, по-идеална материя. Под дамата физически свят а се разбира материята, по-грубата материя, която служи за упорна точка, за упорна сила, за упорна линия, за упорна сфера.

Виждате как провидението, как великите майстори на сътворението са подредили живота на физическия свят. Не благодарение на някакво прегрешение, на някакво отклонение, физическият свят е придобил една форма, един образ на тъмна сфера. Благодарение на слънчевите лъчи, той от време на време е огряван. Но и тук има една тайна. Цялата земя, с физическия свят, с астралния свят и с духовния свят се движи по известна орбита, в известно направление, строго определена, математически определена, който дава живот, енергия, сили, за да може самия физически свят да получава трептение, вибри на живот от слънчевия свят, защото напълно е ясно, правдоподобно, че духовният свят на земята е проектиран от слънчевия свят.

Но ще кажете, извън обсега, извън орбитата на слънчевата система не съществува духовен свят? Ние няма да се отклоняваме дали съществува или не. Пред нас е самата действителност как земята получава енергии от духовния свят, от слънчевия свят. Това е важно, защото ученикът и всички същества на земята се ползват от тия трансформации, от тия комбинации като енергии, елементи, като магнетизъм, електричество и т. н. Това са все комбинации които подържат съществуванието на вътрешния живот, а вътрешният живот храни външния живот.

Но ще се зададе въпроса: кои са тия два живота? Единият е живота на земята, а другият е живота на слънцето. Слънчевият живот е вътрешният живот, а външният живот е живота на земята. Следователно, щом ученикът е на земята, до голяма степен той има влиянието за външният живот. Но когато ученикът се издигне, когато се префинва, т. е разделя сцеплението на материалното сцепление в себе си, той възприема вече ултравиолетовите слънчеви, енергии, слънчевата способност и придобива пълното олицетворение на слънчевия живот. Това извън съзнанието ли е на ученика, извън неговата умствена способност ли е или тия влияния действат само върху неговите психически органи, които са спомагателни средства, които са обекти за мислителната способност, за духовната способност? Ученико, ако бихме те излъчили, ако бихме те отделили от външния живот, от живота на земята, какво би почувствувал ти? Какво би било твоето състояние, ако би останал само с ония върховни елементи? Наистина, ти би се намерил в чудо. Защо? Защото вътрешните порядки, защо то вътрешният ред и Вътрешното състояние коренно се различават от външните порядки, от външните състояния. И защото има такава рязка промяна, идва на помощ духовния живот. Духовният живот е, който обединява вътрешния и външния живот. Как го обединява? Одухотворява външния живот, одухотворява всички способности, всички органи и клетки и по този начин външния живот има вече един духовен образ. Колкото повече ученикът се издига в духовния живот, колко то повече той трансформира тия сили на външния живот, толкова повече той получава един вдъхновен образ, един светящ образ, един духовен, един пълен с дух образ. Тогава майсторите, силите, скулпторите, които се занимават специално с ваенето на образите, са в непрекъсната усилена работа. Защо? Защото вече имат условия, имат вече възможността да работят специално по подготовката на ученика. Ако бихте почувствали, ако бихте видели как тия майстори работят върху вас, върху вашия нос, върху вашите очи, върху вашите уши, върху вашите дробове, въобще върху всички части на вашия организъм, бихте трепнали, бихте били толкова внимателни, толкова нежни. Не бихте наскърбили някои от тия майстори, т. е. не бихте попречили на тяхната работа.

Виждате как Духът работи. Всички тия майстори са сили на Духа. Те специално се спират, специално отделят време, за да работят върху устройството на ученика. Когато напълно устроят образа на ученика, тогава ще дойде експертна комисия да се произнеса дали всички линии са на място, дали всички сенки са на място, дали всички очертания отговарят на идеалния образ. Каква е наградата на майстора когато ученикът одобри този образ? Много интересно каква награда получава майстора. Нали и тия майстори художници или каквито и да са, се възнаграждават, прави се едно малко тържество. Така също и при устройството на образа на ученика се, извършва една такава церемония, едно велико тържество. Най-възвишеното, най-високото вдъхновение ученикът изживява тогава.

Както виждате върху вас работят сили. Следователно, вие не сте свободни да разполагате както искате с вашите органи и способности. Защо? Защото влизайки във вътрешната светиня, вие сте вече ангажирани да ви преустрои Духа. Да влезеш във вътрешната светиня, това е да те преустрои Духът. Щом си дал съгласието, щом си подписал договор, той няма да се поколебае, няма да отстъпи. Но ще кажете; ние не дадохме такива подписи. Ние не подписахме никакъв договор. Ние искахме само ей така, да видим какво представлява Вътрешната школа, дали тя има някакви си особености, които да задоволят нашето любопитство. Не, никога върховното ръководство няма да се съгласи на тия уговорки. Да се явят всички хитри сили в целия космос, върховното ръководство няма да се съгласи. Защо? Защото Божият разум, Божието присъствие е най-голямата същина, е най-голямата реалност, която не търпи никакви компромиси, никакви други образи и форми, които могат да изменят образа на Великото начало.

Ученико, какво искаме ние от тебе? Дали е много това което иска Върховното ръководство? Не е много. То иска да обърнеш сериозно внимание върху себе си, да бъдеш коректен, съобразителен, да не попречиш да силите, които така осторожно, така ритмично работят върху теб. Ти сега се смущаваш и казваш: искам да бъда поет, да бъда композитор, да бъда човек на науката. За да бъдеш такъв, трябва да те построят. Ти си злоупотребил, ти си се отклонил, възприел си културата на външния живот, живота на земята. Това отклонение доста много те е обезобразило и сега доста голяма трудност чувстват тия майстори докато наново възстановят реда на вътрешния живот. Дали трябва да се бърза, за да се ускори процеса? Вие нищо не може да направите с вашата бързина. То ще бъде само човешки направено. Едно се иска само от вас: да дадете напълно условия на тия сили, които имат ангажимент към Върховното ръководство да устроят известни бази на земята, т. е. да преустроят вашия организъм, вашите органи и способности, които ще представляват тези именно станции, бази за вселяване на светлите сили.

Но ще кажете: как да разбираме да не пречим на тия сили и да им даваме възможност да работят върху нас? Едно пълно уединение. Не абсолютно, но пълно уединение, да уединиш себе си, своите сили, да не ги разпиляваш за това и онова, но спри се в себе си и дай ухо да чуеш как тия светли сили чукат върху твоето съзнание, върху твоят ум, сърце и воля, как те със своето длето, със своите инструменти работят върху твоите органи и устройват твоя организъм. Трябва опит. Не може без опит. Вие сте вече една опитна станция. Щом завършат с този опит с вас, ще дойдат други ученици, за които вие ще бъдете едно предметно обучение.

Ето как колективно ще се издигне Вътрешната школа и ще даде едни реални възвишени плодове. Вътрешната школа има да играе за в бъдеще една важна роля. Тя ще удостовери за творческите майстори, за гениалните майстори, за ония сили, които работят, които създават човешкият образ от земен тип, слънчев тип. Това са астрологическите сили, които привеждат енергии от други сфери, от други зодиаци, за да помогнат, да улеснят майсторите на човечеството. Следователно, ученикът е под зоркото око, под ръководството на тия светли адепти, които ние нарекохме майстори. Благодарение на тия майстори, духовният живот не е липсвал от физическия свят. Ако не бяха те да държат връзка между духовния и физическия свят, земята не би еволюирала, не би се устроила така, както днес е устроена. Тя би била в първоначалния си вид, в първоначалния си бит. Не би имало растително царство и не биха се явили човеци на земята. Но благодарение на тази специфична връзка между духовните и физическите сили, земята се устройва. Тя се устройва по онези методи и сили, които са като едно давление специално върху човека. Щом културата на човешките същества се подобри, ще се подобри и културата на животинския, на растителния, на минералния свят. Защо? Защото тия майстори са необходими и за животинския свят, и за растителния свят, и за минералния свят. Защо им са необходими? Необходими им са, за да вземат материал да устроят наново човека. А тия светове представят кондензация на слънчева енергия. Но ще кажете: не могат ли направо да вземат енергия от слънчевия свят? Могат, но когато напълно се устрои физическото тяло и се наложи да се преустрои в слънчево тяло. Налага се да се преустрои като слънчево тяло. До тогава животинското, растителното и минералното царства са необходими за тия майстори. Те са цветовете, с които ще украсят човешкия организъм. Те са мрамора, те са златото, среброто, чрез които ще пресъздадат костната система в човешкото царство. Това е един важен процес, за който може да знаят само, както казахме, онзи ученик, който е събрал своите сили, който ги е уединил, който ги е съединил, който е заживял в един колектив и има вече способността посредством духовните сили да влиза в духовния свят, да се отделя от физическия свят и от там да следи целия процес. Това се нарича духовно проглеждане, ясновиждане. Докато си на физическия свят, във физическото тяло, това виждане няма да дойде. Какво се разбира от това? Че специално ученикът, чрез своя духовен живот да преобрази своя свят от физически, външен живот, в духовен, вътрешен живот.

Ние казахме, да направите това, да направите онова. Кой ще го направи? Духът ще го направи. Този дух е и у вас. Ние за него говорим. Той ще го направи. Не физическият човек, а духовният, той ще го направи. Но ще кажете: щом е духовен, нали той знае нещата? Как сега му се повелява той да изправи някои неща? Ученико, знай, и духовният човек е направил престъпление. Той е направил грешката първоначално, т. е. духът в човека. И ако ние имаме сега известна работа с вас, ние не засягаме света на душата, нито света на сърцето, нито света на ума, а засягаме света на духа - вашия дух. Ние няма да се спираме да обясняваме от къде иде той, какво начало има. Той е ваш. Ние не искаме да ви обидим, защото е ваш. Ето къде трябва да се разберем: нашият дух и вашият дух трябва да заработят колективно. Нашият Дух и вашият дух трябва да бъдат една такава колективност, една такава ръководна сила, че да няма вече разединение, двоумение, съблазън, да няма вече отклонение. Никога вече отклонение. Този който е опитал падението, никога вече отклонение, защото той знае последствията.

В атмосферата на това размишление, в средата на това въздействие, ние имаме за задача да обърнем внимание на ученика, той да обърне внимание върху себе си. Не да направи нещо, но да обърне внимание върху себе си, за да могат тия сили да работят свободно, без затруднение и спънки. Понеже ученикът се подготвя за една специална култура, понеже има да играе една от важните роли в живота на земята, той трябва да бъде преобразен. Ние пак подчертаваме: когато употребяваме това „трябва“, ние винаги фиксираме вашият дух. Нему му е необходимо едно възпитание. Той трябва да се възпита под влиянието на новата култура, под влиянието на културата на шестата раса. Да подучи онова обагряне, онова осветяване на слънчевите сили. Тогава ще го назоват слънчев Дух. А сега се казва земен Дух. Противоречие ли е, че е земен дух? Не е противоречие, но е едно малко отклонение, едно деградиране. Знаете ли какъв е процесът деградиране? Колкото е силен, толкова е и изпитателен. Всяко едно същество, което се деградира, се изпитва. То е притиснато, за да се опита в него пластичността на духа, защото всяко същество притежава дух. Такова едно притискане обаче, за ученика няма да има. Защо? Защото ученикът е вече възпитаник на слънчевите сили, на светлите сили. А да бъдеш един възпитаник на светлите сили, това ще рече да си преобразен. Не че ще загубиш своя образ, но той ще бъде така преустроен, че ще притежава всички способности на ония елементи, които направо идат от слънчевия свят.

Но ще кажете: как можем да задържим тия слънчеви енергии които ще минат през нас? Вие няма да ги задържате. Ще ги задържат специалните майстори, защото те са материал за тях. Вие няма да ги задържате, защото вие още сте невежи, не знаете. Тия майстори сега опознават вашия дух. Той се бунтува, отвлича се, но те така майсторски са го подхванали, че след известно време те ще го укротят. Добри майстори са при вас. Това е прекрасното, красивото, хубавото, че ще имате изпитания. Ще имате, защото още се бунтува вашият дух. Кой ще го укроти, кой ще го склони да не се бунтува? Коя сила ще направи това, когато вие сте дух? Дали онази субстанция, земната ще направи това? И тя има давление, и тя има влияние, и тя има сила, защото ние казахме, че тя представлява една кондензирана слънчева енергия. Но тази кондензирана слънчева енергия ще претърпи процеса трансформация. Тази именно трансформация е необходима за тия майстори. Те вече са направили този процес. Те имат известни химикали, от които, като налеят няколко капки, започва процесът на трансформацията и вие казвате: защо ме боли стомаха, защо ме боли главата, ръцете и т. н.? Това са все процеси на трансформация. Но ще кажете: не може ли по друг път? Голям е грехът ви, затова не може Законът е строга справедливост. Ще минете по всички правила на закона. Само така ще си урегулирате нервите, ще си повдигне съзнанието и ще се закали вашият дух. Трябва закалка, да не се подава вече. Да полуди един орган ухо, а не две, едно око, а не две. Едно чувство, а не много чувства, защото в двойката има винаги раздвояване.

Но ще кажете; тогава провидението трябваше да ни създаде с едно ухо, с едно око, с един крак, с една ръка. Това не се отнася за устройството специално сега на физическото тяло. Това се отнася до духа, да няма раздвояване. Ние ще се занимаем специално с тия устройства, както на физическия свят, така и на духовния свят на ученика. Под думата духовен свят на ученика, разбираме неговият дух, а физическия свят разбираме целият негов организъм. Вие виждате този организъм колко сложно е устроен. Вие още не знаете каква трансформация се извършва в него. Вие още не знаете вътрешните органи на вашия организъм. Вие знаете само за външните органи. Вие знаете къде се намират те, така както знаете за външния живота когато научите вътрешните органи, ще ви бъде ясен и вътрешния живот. Вие сега сте представители на външния живот и на вътрешния живот. Ние ви говорим така, защото специалната подготовка налага това. Ние още не можем да ви убедим в това, че не сте случайни, че не тъй случайно сте дошли тука. Вие още казвате: ние нищо не сме. От мене нищо не става. Аз имам такъв един произход, че какво може да излезе от мен? Това което може да излезе от вас, ние в ред лекции вече сме ви го описали. Ако вземем наново да го повтаряме, то губи вече своята сила. Сега едно е важно: не забравяйте своите отношения към тия майсторите, които са поели ангажимент да преустроят вашето физическо тяло, защото вие често пъти казвате: болни сме, трябва да се лекуваме. Ще викате лекар, ще пиете разни каши, разни химикали или треви и т. н., а то, само едно се иска от вас: да дадете предимство на тия майстори да извършат своята работа. Но ще кажете: е не могат ли да се наложат? Те никога няма да се наложат, никога няма да употребят усилия. Но ще кажете пак: нали те виждат, ние имаме да извършваме известна работа? Нали трябва да се посветим, за да подкрепим това дело? Колкото и да е гениално делото, те никога няма да ви изнасилят. Това е то Божествената любов, без насилие. Но ще кажете: нали трябва да има примес на разум? Колкото и да влагате разум, да вземете цялата мъдрост, те никога няма да ви изнасилят. Това е разумното - да няма насилие. А какво трябва да стане? Самият дух да се опомни, дълбоко в себе си да признае своето отклонение, своите противоречия и да тръгне по пътя на съвършенството, без насилие.

Ето методът на ученика на Вътрешната школа. А сега какво става? Вие често пъти изнасилвате някои трепети, някои явления, дори и някои давления отвън. Ученикът на Вътрешната школа върви по вътрешни подбуди, по вътрешно вдъхновение, по вътрешна система. Той не се смущава от външните репресии или давления. Че някой щял да направи това или онова, че някой щял да го наклевети, ученикът на вътрешния живот от това не се смущава. Това е да въплъти цялата духовна култура в себе си. Духовната култура подразбира да бъдеш върховна воля, която дава върховни трептения. Това значи воля. А сега как се разбира, воля - да упорстваш. О, не такава воля! Разумна, върховна воля. По вътрешен път, по вътрешна наука, по вътрешна магия да превръща нещата от отрицателни в положителни. Ето къде е изкуството - чрез вътрешната магия, чрез вътрешните способности да влияеш на своите противници или на ония сили които искат да ти попречат, които искат да ти въздействат. Това е един способ, който е верен в обновата си, положителен в същината си. Няма друг по-верен, по-положителен път от вътрешната магия, от вътрешната сила, чрез която можеш да преобразиш всички противоречия и давления отвън. Чрез вътрешните сили да победиш, да се наложиш на външните, това е най-лесната борба, най-лесната победа. Като казваме да се наложиш, ние не разбираме насилие, а да смекчиш тия сили. Ако ги смекчиш, те ще придобият вече едно друго естество, едно друго състояние, но ще имат вече способността да еволюират. Това е новата култура - без насилие, а с мекота. Защо е необходима мекотата? Да се преобрази твърдостта, грубостта. Това трябва да стане по един вътрешен, логичен, Божествен път.

И тъй, най-логичното въздействие върху външния свят са силите на вътрешния духовен живот. Когато ученикът си спомни за своят учител, той винаги си представя и вижда слънчев образ. Но Учителя си замина. Къде остана слънчевият образ? Какво стана с тази слънчева енергия? Къде отиде тя? Много логично, много естествено, че слънчевия образ отиде с Учителя. Тук остана физическия образ.

Но ще кажете: може ли един Учител да притежава и физически образ, земен образ? Може, но този образ е напълно устроен по слънчевия образ, по всички правила на слънчевия образ, но с физическа материя. И когато Учителят напуска физическия свят в смисъл, когато той съблича материята на физическия свят, остава слънчевият образ. Той продължава да работи с него. Този образ запазва всички способности, всички органи, които са необходими, за да може да се произвежда както енергия, така и мисъл, еманации и движение. По-добре е вие да си спомняте за слънчевия образ, отколкото за физическия. И физическият образ заслужава внимание, но в него се трансформират способностите, качествата, движението и т. н., когато в слънчевия образ всичко е така инсталирано, че той продължава да съществува до тогава, до когато Духът се влее във Великото начало.

Една важна задача за ученика е да намери мястото на своя дух, да го открие, защото той обхожда цялото тяло. Тялото представлява една градина, а Духът ресора който обхожда. А какво е ученикът? Кой ще търси Духа? Духът ще намери себе си, както Бог търси душата. Защо я търси? Понеже тя е произлязла от него. Но ще кажете: защо ще я търси? Процесът е такъв. Но, не може ли да бъде другояче? Така е сега. Сега ученикът търси мястото на своя дух, т. е. Духът търси своето място в човешкия организъм, т. е. Духът, вътрешният свят, преобразява, преорганизира физическия свят - тялото. Сега вашият дух е майстора, който ще преорганизира, вашето тяло. Към вашето тяло са делегирани известни духове, които моделират това тяло, а вашия дух, вие, ученикът, ще моделирате вашето физическо тяло, т. е. от способности и майсторството на тия светли сили, вие ще вземете и ще продължите да работите върху вашето физическо тяло.

Но ще кажете: как може нашият дух да въздействува върху нашия организъм, когато той е още слаб? Вашият дух в колектив с ония същества, които устройват вашето слънчево тяло ще разрешат въпроса, ще въздействат върху слабите страни на вашия организъм. Това обаче не трябва да бъде само думи. Трябва да се започне работа. Ще мислиш, ще изпращаш слънчеви енергии, динамични енергии, психични, електрични енергии върху слабото място, за да може то да бъде винаги обливано, окъпвано, т. е. да стане едно подновяване на енергиите, за да се образува един творчески процес. Когато организмът е в творчески процес винаги има растене. Не сте вече свободни. Ние казахме, че и други работят заради вас, но и вас не ви освобождават, защото до голяма степен е виновен и вашият дух. Той е непослушник.

26 Декември 1955 г.