427. Вътрешният свят на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 427-мо

ВЪТРЕШНИЯТ СВЯТ НА УЧЕНИКА.

Идеалът за върховния образ в ученика е вътрешния му свят. Ако природата, ако духовните сили иждивяват своето внимание, свои средства, то това е за този прекрасен вътрешен свят в ученика. Ако небесните сили проектират своята светлина, Ако Духът Божий действува във вид на трепет и на жизненост, ако цялата небесна хармония отдава своя звук за голямата работа която се извършва в необятните предели, то това е заради прекрасния образ - вътрешния свят на ученика. Ако в хармония се проектират ония динамични, ония психични и мистични сили, които държат в равновесие цялото битие, цялата система на сътворението, то се извършват заради прекрасния образ - вътрешния свят на ученика. Ако всички елементи познати и непознати за съзнанието на човека, които извършват една хармонична, една дееспособна работа, която има за задача да въплътява, да обновява, да разкрасява живота, то е заради прекрасния образ - вътрешния свят на ученика. Следователно, ако има едно място ценно, прекрасно, идейно, място което ничия сила, ничие повеление, и воля не могат да осквернят и подчинят, то е прекрасния образ - вътрешния свят на ученика. Ето защо, необходимо е да се обърне повече внимание на тази прекрасна същина, на този прекрасен мир, на този светъл свят. Колко много е необходима светлината за ученика. Тя е, която ни отваря очите, която стопля неговото сърце, която разведрява неговия ум, за да може да опознае по-отблизо същината на своя вътрешен свят. Следователно, най-голямата, най-великата работа в живота на ученика е да може да координира енергиите - космични и психични в себе си, за да може най-после да открие своята вътрешна същина, прекрасния образ - вътрешния свят на ученика. Колко много истории, колко много трактати се написаха за същината, за личността, за авторитета на човека, но най-малко се е проникнало, най-малко е изнесен този прекрасен образ-вътрешния свят на ученика. Тепърва светлите същества със своите възможности, с позволението на всемирния Божий план и всемирното ръководство ще направят опит. Ще направят опит да открият този прекрасен образ-вътрешния свят на ученика; Затова са ангажирани много сили. Сега е една възвишена епоха, когато всички възвишени работят в това направление. Във всяка една епоха се създават, се извършват различни процеси, които ознаменуват епохата, които създават епохи, които създават исторически изключения, създават факти, завоевания, за да може да се изпълни една част от проекта. Така също и настоящата епоха, така представена от силата на Духа, от светлината, от огъня и водата, от въздуха и етера, има за задача да може да открие вече прекрасния образ на вътрешния свят на ученика

Когато говорим за прекрасния образ, ние имаме за задача, да опознаем ученика като прекрасен образ, като вътрешен свят. Защо? Защото образът хроникира, образът в перспектива, която дава основната идея, основната система за изявлението, за проявлението на вътрешния свят. Много се е питало, много астролози, физиономисти, графолози са описвали тия образи, тия форми на човека. Благодарение на дългите наблюдения и изследвания, тия науки са се добрали до известни истини, които подчертава самата действителност. Това се съди от чертите, от формите, от образите на дадено тяло или образ, но кой прави, кой декорира, кой ръководи, кой представлява тия науки, те още не са дали своето заключение, своето авторитетно мнение. Тепърва в тази нова епоха светлите същества, които имат тази възможност и това позволение ще могат детайлно, да опишат кой е зад прекрасния образ, кой е художника, кой е началника, кой е оператора, кой е ритъма който така прекрасно очертава линиите и формите на образа. Тепърва идва тази йерархия, подобна на един голям колектив, която има за задача да изследва, да проведе една художествена програма по отношение образа на ученика. Това е радостното, че образът на ученика ще бъде декориран, ще бъде пресъздаден от велики художници, от велики майстори на изкуството, от велики учени на Божествената доктрина. Това е радостното за ученика, че той за в бъдеще ще представлява званието ученик като нещо прекрасно, художествено, идейно, могъщо. Макар и ученикът сам да прави опити да коригира някои неща, някои неправилности по отношение своя образ, зад него стоят велики, знаменити представители на прекрасното, художественото, идейното. Много има да се работи върху образа на ученика, за да може той да придобие прекрасен облик, свят образ. Когато се завърши тази сложна операция, тогава тия сили ще изпълнят и втория план, и второто задължение, и второто предприятие да изявят напълно, да запознаят напълно ученика с неговия вътрешен свят. Но за да стане това ние казахме, че е необходимо една усилена работа върху образа, защото ученикът трябва да стане по образ съвършен и тогава да получи подобието. Следователно, задачата на Вътрешната школа е да подготви образа, за да се въплъти вътрешния свят. Направи ли това, тази школа ще създаде благоприятни условия ученикът да се чувствува като нещо завършено, като нещо оформено, като нещо добре замислено и художествено добре изпълнено.

Колко много е важен образът! Чрез образа ученикът представя целия миров образен свят, защото има вътрешен свят на подобието, има и външен свят на образа. Ние ценим еднакво и двата свята. Ценим както образния, така и вътрешният свят. Ще дойде ден, когато ученикът няма да прави разлика дали е в образа или е във вътрешния свят, в подобието. Защо? Защото прекрасния образ е олицетворение на съвършения вътрешен свят. Той е моделиран от святата ръка на Върховното ръководство, той е одухотворен, обезсмъртен и завършен. Пред този образ стои дилемата, че всеки един съвършен образ е неуязвим. Никоя сила няма право да наруши най-малките форми, най-малките линии и най-малките частици на този образ. Каква ценност е този образ. Колко свиден е той за ония същества, които употребяват максимум сили, за да могат да завършат една свещена идея, защото прекрасният образ на ученика е свещена идея. Колкото и да се внася нещо тъмно, нещо неестетично, нещо недопроявено, все пак прекрасният образ стои над всички тия определения. Следователно, за да може ученикът да въплъти великите добродетели в себе си, предстои му да хармонира своя образ. Къде ще помести тия добродетели, какви сили ще действат върху него ако няма специфично място, специфично ядро, специфични органи и форми по отношение неговия образ. Необходимо е, правдоподобно е ученика да бъде сила за добродетели. Това е неговото ученичество. Това е то фактора ученик, който има отношение към прекрасния свят на първоизточника. Следователно, ако до сега ученикът е отделял малко време за своя образ, ако до сега той е злоупотребявал с органите, с формите, с организмите на своя образ. Сега му се напомня, препоръчва му се да обърне по-сериозно внимание към този прекрасен художествен свят.

Ето в какво се състои специалната работа на ученика ат Вътрешната школа. Той трябва художествено да изработи ония форми, ония органи, ония линии, които са първични в неговото съществувание, за да бъде един прекрасен образ. Трябва сериозна работа. Когато видят ученика, никой де на са отчае от него. Да не го видят като никоя съборена сграда или колиба, но всичко да бъде спретнато, всичко да бъде така съчетано, че никоя стихия да не може да разклати този прекрасен храм. Една благородна, една велика работа е да можеш старото да преобърнеш на жизнеспособно, на ново, да можеш една стара култура така да я измениш, че напълно да олицетворява новото. Това е една устойчива положителна работа. Живите сили на този прекрасен образ, онази пластичност, онази красота, онази изобилна и жизнеспособна кръв, което да обновява целия организъм, да проличи една особена осанка на благоухание, на чар. Така добре, така художествено построен образът на ученика ще навлезе в една нова област в една нова сфера, в един нов свят, където ще бъде добре обучен, добре научен и ще му се покаже истинския метод, истинския път как да открие вътрешния свят. Следователно, както на физическия свят, така и в духовния свят се изисква усилена работа. Да няма час, да няма минута, когато ученикът не е мисъл по художествената работа на своя прекрасен образ. Винаги да бъде в него мисълта, че той има да извърши една специфична, една художествена, дълбока, широка и висока работа. Винаги да бъде в полето на работата, да няма нито един час изминат без ученикът да е мислил върху устройството на своя образ. Когато е бил младенец, майка му и баща му са мислили за това. Когато е станал юноша, учителите, възпитателите са мислили за това. Но сега, когато той е влязъл в школата на светостта, на усъвършенстването, той е вече способен да мисли, да работи за своето устройство. Много фактори ще вземат участие и ще му помогнат. Ще вземат участие и светлината, и Духът, и душата, и магнетизма, и етера, и ония велики духове, които ръководят, които устройват слънчевите системи. Защо? Защото общ е подемът, обща е работата за тази нова епоха, както на земята, така и на небето. На небето се развиват небесните светила, небесните сфери. И там животът се усъвършенства, придобива състояние на светост.

Ученико, от поривите, от импулсите на физическия си живот, ще съдиш за поривите и импулсите, за ритъма на духовните светове. Тъй както е на небето, така е и на земята. Не е било време, небето да не е участвувало, небето да е отсъствало от земята. Ако би имало такъв момент, земята щеше да получи страшна катастрофа. Че земята запазва своето равновесие в необятното пространство и следва своя път, показва, че небето не е напуснало земята, че небето е начертало пътя по който ще мине земята. Същото е и с ученика. Както Земята се движи по небето, така и ученикът се движи по небесните сфери. Както на Земята е даден път, така и на ученика се дава път. Ако не би имал той път, страшни катастрофа би го унищожили. Но понеже той се движи, не стои на едно място, на никого не пречи. Следователно, той е една движеща се сила, която извършва една велика работа,

Ученико, особено е важно, когато си осъзнал тази истина и имаш вече реални придобивки. Движейки се върху повърхността на земята, движейки се по периферията на слънцето, между планетните сфери, почувствувай се горд, щастлив, че ти, заедно с тия велики същества, извършваш една велика работа. Сега конкретно за кого извършваш работата? Дали специално за себе си или извършваш работата на някакъв колектив? Знай: ти извършваш работата както индивидуално, така и колективно. Знаеш ли от какво се състои твоя вътрешен свят? Знаеш ли какви съчетания са там? Ти още не знаеш, защото не си оформен още по образ, не си създаден напълно по образ, Образът е толкова важен, колкото и състоянията. Чрез образа Божият Дух се проявява във вселената. Иначе той е състояние и подобие, но чрез образа Божият Дух разкрива цялата същина и необятните възможности на Бога. Следователно, обърни сериозно внимание върху твоя образ. Всеки ден го пресъздавай, всеки ден вземай светлинни елементи и добре го обагряй, добре го коригирай. Ти си майстор на своя образ. Ако ти не сложиш светлинни елементи, ако ти не го окичиш със светещи, чисти брилянти, няма кой да направи това. Да няма нито едно място, където да не си поставил такива светещи брилянти. Ако на всеки орган, ако на всяко място поставиш тия прекрасни брилянти, те ще проектират слънчевите лъчи и целия твой образ ще бъде едно светещо ядро.

Но може би ще се каже; как ще украсим този образ, когато той представлява нещо старинно, нещо изоставено, нещо прогнило. Там е изкуството. Изкуство е да вземеш безсмъртен еликсир с недрата на Духа и да обновиш, да възкресиш всички тъкани, всички клетки в себе си, да станат те дееспособни да провеждат вълните на Духа. Има ли вълни на Духа? Благодарение на тия вълни е цялото обновление както в природата на земята, така и в природата на другите космични ядра. Че има вълни, това показва дадено настроение или вдъхновение. Те са вълни на Духа. Колко би било хубаво, колко би било щастливо, ако ученикът застане на такова място, на такава височина, където вълните на Духа непреривно вибрират. Ето защо се препоръчва на ученика да излиза по-високите места, да се стреми към чистите места, там където вибрите на Духа са пластика, са красота.

Ученико, ето къде е твоя вътрешен свят. Той се помещава в твоя прекрасен образ. Ти имаш едно такова място в себе си. Това са твоите очи, това са твоите кристални брилянти. В твоите очи са внесени елементи от ядрото на Духа. Ако искаш да си представиш що е Дух па естество, представи си го като кристално око. Единственото място което Духът е запазил в образа на ученика, това са неговите очи. Там той не отстъпва, той ги пази, там той се чувства най-тържествен, най-силен, защото чрез окото се вижда образа, вселената, светлината. Че това е така, може да се провери това. Единственото най-малко място, което Духът е запазил за себе си, е очната кухина, окото.

И тъй, за да можеш да откриеш в дадено същество колко Духът се е въплътил, в какъв трепет и в какво, явление се е въплътил, ти ще познаеш това по вибрите на окото. Единствено окото е, което символизира, което идеализира същината или ядрото на Духа. Ето защо, когато ученикът работи върху своя образ, той трябва да обърне специално внимание на окото, защото чрез окото той ще навлезе в сферите на своя вътрешен свят. Само чрез окото той ща открие този вътрешен свят, ще види колко той е прекрасен, величествен, колко той е необятен, богат, съдържателен. Пази окото си. Никога не изнасилвай, никога не пренебрегвай очите си. Щом искаш да вибрират, да трептят ядрените сили на Духа, пази този свят на окото, да бъде той дееспособен, да представя цялата сложна мисъл и идея на Духа.

Ученико, окото представи прекрасния образ. Колкото и идеален да бъде образът, щом са затворени очите, той е страшилище. Следователно, онова което е красиво в образа, в лицето изхожда от очите. Понеже ученикът има да изучава своя вътрешен свят, необходими му са средства, органи, чрез които да направи, това. Неговите очи ще направят това. Какво още представят очите? Светлинния свят, света на душата. Не може да имате свят на душата, ако нямате очи. Не може да имате светлина, ако нямате очи. Не може да имате свят на красота, ако нямате очи. Очите са които изявяват целия сложен свят на Духа. Ученико, окото е обект за изучаване на вътрешния свят. Чрез окото ти можеш напълно да откриеш сложните вибри на вътрешния свят. Чрез окото ти можеш да откриеш какви сили работят във вътрешния свят. Окото е, което направлява мисълта защото когато виждаш, пробужда се вече мисъл-форма. Чрез чувството ти можеш да почувствуваш някои образи и да ги изживееш или да ги проектираш в мисъл форми, но когато окото види, то помага на умствената способност, и лесно може да се оправи със сложните ядра на Духа. Мисълта веднага присъства, открива, изяснява.

Но ще кажете; слепците, които нямат очи, нямат ли мисъл? Имат, но тяхната мисъл е печална мисъл, тежка мисъл и то, благодарение на това, че те имат една вътрешно скрито гледане. Но ще се каже: не може ли само с вътрешното гледане? Не може, понеже образът е проява, е явление, окото е необходимо като външно изявление. След това, окото символизира Духът - скрития и проявения свят. Следователно, вън и вътре, долу и горе, на земята и на небето, всичко е плод и състояние, разум и мисъл, светлина и Дух на великото Върховно ръководство. Колкото и да се говори за прекрасния образ, мъчно може да се опита в неговите детайли. Той е много сложна комбинация, много сложна проекция, много сложен замисъл. Какъв сложен замисъл е той! Какви форми, какви вдлъбнатини, какви височини, какви равнини има по образа! За да бъде изяснен този образ, трябват специфични, специални инструменти. А колко повече може да се мисли за оня висш разум, който е замислил всяка форма, всяко място, всяко поле и всяка линия по този образ. Ето защо, ни е казахме, че много историци са писали по образа, но малко са открили оная вътрешна същина, която стои зад всеки образ Много са факторите. Учените ги наричат атмосфера, вода, хляб, огън, въздух, етер, електричество и т. н. Но зад всички тия наречени фактори стои един Инструктор, който инструктира тия сили. Малко се знае за този Инструктор. Тепърва ученикът има да изучава ядрото, на този Инструктор, защото от ядрото зависят и силовите проекции. Без проекции не може. Всичко в природата и вселената е все проекции. На кога? На този именно Инструктор. Следователно, за да може да се ползува ученикът от тия инструктивни сили, от тия инструктивни ритми, нему му предстои да се занимае специално със своя образ. Когато порасне, когато, когато се усъвършенства по образ, тогава ще го въведем в художествения, във великия вътрешен свят. По образ ли ще дойде той там? Да, със своя прекрасен образ. Трябва да стане едно съчетание на образ и подобие. Какво е това подобие? На кого е подобие? Подобие е на оная Първичност, на оная Сложност, на оная Прозорливост. Как тия вътрешни гениални сили работят за устройството на образа? Образът, това е първата проява на Бога по форма и съдържание. Следователно, образът е, който ще даде качество на формата и съдържанието. Без образа формата не може да има съдържание. Ето каква е идеята: Образният свят дава тон и условия, възможности на всички възвишени йерархии да вземат участие във великото събитие в новата епоха за възлизането на човешкия дух в облостите, в сферите, в световете на светлите същества. Когато образът се усъвършенства, тогава всички органи придобиват сфера на влияние. Окото има сфера на влияние, мисълта има сфера на влияние, сърце то има сфера на влияние, чувствата имат сфера на влияние. Тогава ученикът се обогатява с много сфери на влияние и прави подбор. Неговият подбор ще бъде най-величествен, най-красив, най-прекрасен. Това е то да подтикнем ученика към тази велика работа.

Работата трябва да се свърши, т. е. образът трябва да се завърши. Със завършване на образа се започва нов етап. Какъв е този нов етап? Това е влизане в нови условия. Необходими ли са нови условия? Новите условия опресняват силите на човешкия дух. Той се чувствува при тях завоевател на нови сфери. Трябва да се воюва. Нищо даром не се дава. Всичко се извоюва. Трябва сериозна борба. Не трябва да се отстъпва пред ничия сила, за да не се изразходват енергиите. Трябва да се запази този капитал, тази съкровищница от енергии, за да може ученикът да продължи дългия път и в другите вътрешни светове.

Ученико, ти си на физическото поле, ти си във физическо тяло или тъй наречен физически образ, но твоя физически образ е форма, е плът. Тепърва започваш да изграждаш своя образ. До сега ти не знаеше какво е образ и какво е подобие.

Ти не можеше да правиш разлика между образ и плът, между образ и тяло, между образ и форма. Образът е велика идея у Бога. За да се реализира тази велика идея на Бога, се е създал образът. Затова ние казахме да имаш образна идея, образен свят. Няма в сътворението свят без образ, не плътски, но одухотворен образ.

И тъй, през тази нова година, която представлява едно астрологическо съчетание, вам се дава идеята за образа. През тази година ученикът има възможност да работи специално върху своя образ. Работейки върху своя образ, той ще ликвидира с недостатъците, с болестите в себе си. Трябва да се възстановят нарушените органи, нарушените места и форми. За да не бъде ученикът в грозота, той трябва да вземе под внимание всичко това и да възстанови първичните линии, първичните форми, Първичния образ. Тогава той ще извоюва едно велико свещено бъдеще. Бъдещето на ученика се съдържа в идеалния образ. Колкото по-идеален е образът, толкова по-светло е неговото бъдеще. Защо? Защото очите на всички същества са обърнати към този образ-чар, към този образ-красота. А това даде импулс на ученика да се стреми към още по-високи върхове, към още по-голямо усъвършенстване.

Ето как е необходимо да има една строителна система. Върху образа на ученика ние казахме работят големи майстори. Тази голяма работа трябва да се прецени, тя не трябва да остане неоценена. Ако не я оцени ученикът, тия майстори ще бъдат недоволни. Какво се иска тогава от ученика? Едно малко внимание. Как ще даде това внимание? Като цени всеки орган в себе си, защото всички органи са едни свещени чакри в ученика, които извършват една специфична свещена работа. А зад всяка една чакра стои инструктор, конструктор. За да може през тази година да се оправдае времето и възможностите, нека ученикът да изпълни тази задача, да се стреми да подобри вибрите на своя образ. Как ще ги подобри? Да ги улесни по внимателно да вибрират. Колкото повече са в радиация, толкова повече светлинните сили се въплъщават. Следователно тази година дава по-добри условия за въплъщаването на слънчевите сили, на духовните сили. Тази година е духовна година. Никога ученикът не трябва да подценява устройството на своя образ. Ученикът трябва да свикне да гледа на всички образи като присъствие на Божия Дух. Така той ще даде внимание на Божия дух и Божият дух ще внесе в него ония енергия, от които той така много се нуждае. Няма друг фактор под слънцето, който може така да го надари с енергии както Божия Дух. Заедно с Божия Дух идат слънчевите лъчи, които са диференцирани организми на Духа. Следователно, нека всички тия енергии както на слънцето, така и на Духа, ученикът да ги координира така в себе си, че да може да представлява едно прекрасно съчетание, което ще бъде тържество на светлите сили.

Колко много трябва да работи ученикът за да създаде съвършения образ. Ние препоръчваме поне всеки час да отделя по няколко мига, дори. и няколко секунди от живота си, за да мисли за пресъздаването на своя образ, защото само в идеалния образ може да се въплъти Божия Дух. Щом образът не е идеален, изключено е да се въплъти Божия Дух. Никой да не си прави илюзии.

И тъй, работи върху своите устни за да бъдат те художествено отпечатани. Работи върху своя нос, за да бъде той така сложен, че да дава една прекрасна идея. Работи върху своите очи, тия прекрасни сфери на Духа, тия дълбочини, тия необятности във вселената. Работи върху своето ухо, за да бъде то вибри на енергиите, на трептенията, на етера в битието. За да имаш прекрасен образ, той трябва да бъде богато надарен със специални чувства и то най-малко дванадесет. Колко усети, колко способности още се появят в ученика? Сега са пет, но докато стигне до дванадесет, образът ще бъде съвършен и вътрешният свят напълно ще се въплъти и ще му се дадат другите седем чувства. От безкачествен материал се изработват качествени форми, така също от безкачествена материя се изработват прекрасни образи. Имате материята, имате светлината, имате и Духа. Тия три фактора ще създадат идеалния, прекрасния образ. Това е специалната сфера на ученика. При новите условия с новата сфера, ученикът се запознава с новото положение с новата обстановка на новата епоха. Духът действува сега както никой друг път. Това е ден Господен, година Господня и век Господен. Следователно, колкото повече ученикът се въплъщава, толкова повече всемирната идея се осъществява. Идеята е да се посвети ученика. И всички ония същества, които са зад него, да минат в нов преход.

И тъй, да се обърнем към основния въпрос към вътрешния свят. Това вътре, което е скрито, което се пази, което е подчертаното е именно тази върховна идея, тази безсмъртна идея. Следователно, бди над себе си, за да те обичат светлите същества. Това е много важно. Колкото по-голямо внимание имат светлите сили, толкова повече ти се осветяваш, защото присъствието на светлите сили, влиянието на светлите сили е възходящо. То дава известни вибри, които разредяват естеството на ученика. А в разреденото естество може да бе използува за създаването на прекрасен образ. Следователно ученикът ще вземе от себе си и ще пресъздаде себе си, т. е. ученикът ще проработи материала, който е в него и ще го направи дееспособен, от който ще се създадат сложни органи. Предстои на ученика да създаде нови органи в съвършения образ. Той трябва да бъде богат по нови органи. Той трябва да има най-малко дванадесет нови органи, В които да се въплътят дванадесетте нови органи или дванадесетте чувства. Няма друг път. Този е единствения път, за да се обезсмъртите като единствен идеален образ. Само така ще почувствувате вибрите на безсмъртието. Само така ще почувствуват вечността на своята душа. Само така ще разберете прекрасната, гениалната работа на вашия дух. Това няма да има вече тъмни сфери, сфери където слънчевият лъч не прониква. Защо? Защото изкуството на ученика ще бъде такова, че той никога няма да остане на място, където да има слънчево затъмнение. Голямо изкуство е необходима. Да следиш всяко движение както на слънцето, така. и на всички слънчеви ядра и да можеш така да съпоставиш тия движения, че винаги да бъдеш открит, а не засенчен. Това е една от най-големите възможности на ученика, защото той е стъпил вече върху крилата на Духа и той ще го понесе. Всички необятни области, всички вселени в битието ще му бъдат тогава познати и няма да пита какво представлява слънцето, дали е някаква материя, или е енергия, или е огън и т. н. Тогава няма да му бъде чудно как са закрепени тия вибриращи звезди в пространството. Той ще познава законите и силите по които те се движат. Той ще бъде голям астроном, защото ще може да изпитва състоянието на всяка движеща се планета. Да, ще може. Тази прекрасна дума трябва да има животворяща възможност. Ще може и трябва да може. Няма други пътища. Пътят е един, към идеалния образ на живота. Тогава този образ ще има пълно въплъщение на живота и ще бъде вдъхновен от Духа.

Ето имате вече едно въплъщение на живота, имате и едно присъствие на Духа. Това е идеалният ученик. Това е мъдрият, посветеният ученик.

Това е идеалният образ. Тъй както състоянието или подобието са реалности, така и образът е реалност, защото, за да може душата да импулсира, да даде известни плодове, необходимо е едно богато, хармонично тяло. Казват, че по плодовете ще ги познаете. По плодовете на душата ще познаете колко тя е майстор да може да проведе върховната идея на Духа. Зад нея обаче трябва едно хармонично богато тяло. Образът е проявения Бог, а подобието е скрития Бог. Следователно, и в проявеното е Бог и в непроявеното е Бог, но въпроса е сега по образ и подобие. Образът трябва да бъде подобен. На кого? На Божия образ. Вие виждате, че има много образи, но те нямат съдържание, нямат състояние. Следователно, разликата между образа и подобието е именно в това, да се дадат условия за едно тържествено състояние. За да може да опитате Бога като благо, като любов и светлина, е даден образът. А за да можете да изживеете Бога като е едно състояние, е дадено подобието. Живота трябва да бъде пълно въплъщение в образа, защото вие не можете да дадете признак на живот, ако нямате образ. Образът е, който дава признаци на живот. Къде е иначе животът? Животът са предава в много вибрации, в образа той се централизира като едно състояхме. Само образът може да даде идеята за състоянието. Целият мир с всички звезди, са дадени условия. Необходима е поне един час ученикът да мисли върху прекрасния образ. Тогава той ще знае, защо е този мир, защо са слънчевите ядра, защо е огънят, защо е въздухът, защо е водата, защо е хлябът. Иначе ще бъде, като едно животно.

Тази школа е една особена школа. Защо е особена? Защото идеите, мислите са особени. Тя се занимава с вътрешните неща, с вътрешния порядък, с вътрешният свят. Това е Божественият свят. И душата мисли за вътрешния свят. Имате проявена душа, имате и непроявена душа. Колкото повече душата се проявява, толкова повече се дават условия да се усъвършенства образа. А усъвършенства ли се образът, той става вече въплъщение на вътрешния свят. Вътрешният свят, това е скритата вътрешна мисъл. Вътрешният свят, това са въжделенията на Духа и дълбокия ритъм на Божието сърце. Вътрешният свят, това е Божественият свят, защото Бог е вътрешен. Ако няма вътре, няма и вън. Ако няма начало, няма да има и прояви. Вътрешният свят е началото, това което тепърва е започнало, което е тръгнало, което е трептение. Благодарение на него се е създал външният свят. Затова ще вървите от следствията към причините. Вътрешният свят е причината, а следствията са външният свят. Не можеш да си обясниш следствията, ако не знаеш причините. А ученикът трябва да се стреми винаги към причината, т. е. към началото на нещата. Това е наука, това е изкуство, това е хармония.

5 Януари 1956 г.