428. Вътрешните сили

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 428-мо

ВЪТРЕШНИТЕ СИЛИ

Много са операциите които ангажират ученика. Той е Напълно в услуга на тия операции. Той още не е достатъчно подготвен да разграничава дадени операция от плана който трябва да ангажира както съзнанието, така и всички сили, които направляват духа в ученика. Има такива сили, за които ученикът още не подозира, не знае за тях. Тази среща ние ще засегнем тия сили. В миналата среща ние разгледахме вътрешният свят. Описахме, до колкото можеше и трябваше какво представлява вътрешния свят, какво състояние е той, какви са ония сили, които са го устроили и които подържат неговото строителства. Сега ще застъпим точно кои са силите, които подържат реда и порядъка на този вътрешен свят. На ученика е известно, той знае кои сили в него са вътрешни. Но за да може да подържа по-реално, по-смислено дадена - операция във вътрешния свят, той трябва да знае под чие влияние пада, кои сили се изявяват като фактори за поддържане на вътрешния свят. Казано е, че душата е сила на вътрешния свят, че Духът е сила на вътрешния свят, че стремежът, идеята са фактори във вътрешния свят, но с това не е завършена мисълта. Душата не е индивидуална, за да подържа един вътрешен свят. Също и Духът не се занимава да подържа реда и порядъка на вътрешния свят. Кои са тогава ония сили, които ръка за ръка работят с Духа и душата? В природата; в битието, в сътворението има много сили, милиони и милиони сили, различни по степен, по съдържаше и достойнство.

Но вярващите ще кажат: има ли по-достойна сила от тази на душата или от тази на Духа? Вярно е, така е, няма по-достойни сили, защото душата е отломка от Божията душа, а Духът е трепет от Божия Дух. Следователно, по естество, по реалност, те са най-голямото съдържание. Има ли нужда тогава и други сили да вземат участие във вътрешния свят на Ученика? Колкото и да се мъдрува, колкото и да се отричат нещата, все пак тия многото сили въздействат, влияят, вземат участие в строителния мир на ученика. Колкото и да се говори, че няма нужда от посредници, трябва да имаме Божия Дух или Божията душа за посредник, все пак ученикът е поставен при известни условия където трябва да се проявят известни отношения. Щом има отношения, той. има вече ангажименти, има да провежда известни идеи. Зависи какъв ранг, от каква степен са тия идеи. Ако ученикът изгради ония възвишени идеи за вътрешния свят и за вътрешните сили, той се е определил към оная система, която е дала всички подсистеми. Щом става въпрос за системи, следва да приемем, че те са действащи сили, които имат за задача да проявят някаква си същина, да изявят някаква си идея. А точно това е сега нашият въпрос. За да може ученикът да изяви себе си като вътрешен свят, като вътрешно небе, като вътрешен Дух, трябва да има сили, които да му помогнат. А точно тия са силите, които му идат на помощ. Следователно най-големият стимул, най-големият ритъм в живота на ученика, това са тия именно колективни вътрешни сили.

Като казваме колективи, трябва да имаме ясна представа, ясно определение, защото има много колективи. И тъмната ложа има колективи. За да бъде тя силна, тя трябва да има колектив и то какъв колектив? Върху който да действува законът на насилието, на дисциплината. При ученика има дисциплина, има въздействие, но той не почива на фактора на изнасилването. За да Маже да бъде богат вътрешният свят на ученика, трябва да има сили, които за подържат това богатство. За да може да бъде устроен вътрешния свят на ученика, трябва да има сили, художници, поети, композитори, които да подържат тази красота. За да има наука, за да има промисъл в този вътрешен свят, трябва да има професори, мъдреци, посветени. Най-после, за да бъде Ученикът най-свободното и най-познатото същество във вселената, трябва да има фактор, който да изхожда от такова едно начало, в което няма абсолютно никакво насилие, никакво изнасилвана. А такова същество може да бъде само Бог. Следователно, във вътрешния свят на ученика вземат участие много фактори. Начало е само Бог. Колкото и да се стреми ученикът да подобри състоянието на своя вътрешен свят, да подобри вътрешното си естество, вещество и същина, то е благодарение на тия вътрешни сили, на тия вътрешни фактори, които имат едно ръководство, имат само една мисъл, която изхожда от разума на Бога, от идеите на Бога. За да може да се обезсмърти идеята на ученика, че тази идея е укрепила обновите на неговия вътрешен свят, разумната същина, и дейната същина, която е примес в съзнанието, в душата и в мисълта на ученика има да играе най-важната роля. Докато ученикът постигне тази висота, докато се изкачи на това високо поле, на този висок връх, тия вътрешни сили ще го стимулират, ще го моделират, ще го разкрасяват и ще го улесняват. Затова ученикът трябва да бъде разумен. Той не трябва да казва, че няма нужда от посредник. Хубаво е да нямаш нужда, но кога? Когато Божият разум, така е възпламенил твоето съзнание, че то е станало вече едно светлинно ядро, което осветява пътя както на душата, така и на Духа. Но докато се стигне до този връх на озарението, докато се преодолеят всички трудности, мъчнотии; тайни, ученикът трябва да даде благоприятни условия в себе си, на всички вътрешни сили, които имат за задача да му помогнат. Само тогава той може да бъде богат, защото приносът на тия вътрешни сили е доста огромен. Той изпълва всички житници, всички съкровищници в ученика, Затова е казано да имаш приятели, чрез които твоята любов ще възприеме една нова физиономия, един нов образ, който напълно символизира любовта на Бога.

Ето какво препоръчваме ние на ученика. Нека неговите съученици от Вътрешната школа му бъдат вътрешни сили. Всеки един ученик да чувства другия като вътрешна сила, като вътрешно подобие, като вътрешна радост, като вътрешен стимул, като вътрешен устрем и най-после като вътрешен свят. Това е истинското Божествено звено. Ако става въпрос за някакви си връзки, за някакви си звена, за някакви си планетни съчетания, съвпади и т. н., то целият този процес става по отношение ученика. И планетите са около него, и системите са около него, и ядрата са около него. Това са вътрешните сили - неговите съученици, с които той работи, мисли, разсъждава, размишлява. Една от големите трудности, това е да може да стане такова съчетание. Всеки ученик трябва да гледа  в другия като една вътрешна сила, защото ако ученикът остане сам, той никога няма да бъде уравновесен. Всякога ще бъде застрашен. Но щом има съученици които влизат в него като вътрешни сили, той винаги ще бъде защитен, вдъхновен. Ето каква е идеята на една вътрешна школа - да опознае ученика с вътрешния свят и с вътрешните сили. Но ще се зададе въпроса: защо да бъдат те вътрешен свят? Не са ли те същите сили, които се проявяват и вън? Ученико, всички върховни импулси са отражение в атмосферата и са външния свят. Атмосферата е в движение, в трептение, във вибрации. Тя дава отзвук във външния свят. Благодарение на тях, често пъти се получава дивна хармония, мелодично съчетание, което външният свят класира като класическа творба. Благодарение на тях, тия будни външни сили могат да използуват такива трептения, такива ритми, да се ползват с идеите на вътрешния свят, като ги обличат, материализират ги и ги дават като свое изкуство. Няма обаче даровите сили в битието, които да не са вземали от другаде. Такова е естеството, такава е материята, такъв е промисъла, такова е движението. Всяко едно движение се импулсира от друго движение, което дава напора, което провежда първичния замисъл в сътворението. За да може ученикът да са изкачи по-високо и да се ползва от замисъла, чувствата, идеите и богатството на вътрешния свят, той трябва да има импулси, той трябва да бъде импулсиран. Тия импулси са именно вътрешните сили. Досега се е говорило за авторитети, които са създали религии, научни системи, но малко се е ползувал ученикът от тях, защото религиите се обособяват като нещо завършено, нещо което не търпи никакво разширение, никакво обогатяване, когато Вътрешната школа дава пълна свобода както на мисълта, така и на съзнанието и на чувствата, за да може ученикът да влезе в унисон със системата на всемирната душа. А знаете ли какво е естеството на всемирната душа? Знаете ли каква е същината на всемирната душа? Всемирно значи да проникваш на всякъде и то съзнателно, никога да не губиш нишката, да не губиш връзката с централата. Всемирно, то е което държи в хармония, ред и порядък всемира. За този връх, на тази степен трябва ученика да се издигне, за да може да се ползува от всемирното. Всемирното дава идеята за вътрешните сили, защото вътрешните сили са интимното, вътрешните сили са същественото, ядката на нещата. А ученикът трябва да има ядка, т. е. трябва да има семка. И когато той започне да оперира с тази семка, трябва да има жив опит, да изследва живота, да изследва скритите сили в тази семка. Тогава сама може да има върховната идея за всемирното яйце, за всемирното семе на живота. 

И тъй, иска се мистична душа. Какво е това мистика? Ще кажеш, защо а необходимо мистика? когато може да се живее и без нея? Много същества живеят извън мистиката. Мистиката е едно всемирно състояние. Как да обхванем обаче това състояние, какви трябва да станем, за да можем да се ползваме от това всемирно състояние? Има ли правила, принципи, идеи, път към това състояние? Колкото повече ученикът се изкачва в сферите на състоянията, в пределите на възможностите, толкова повече той се запознава с всемирния план и толкова повече проникват в него мистичните вътрешни сили. Има ли тогава опасност да се отвлече ученикът от дадената реалност, при която той се намира? Да се смени мястото, да се изменят условията, да се изменят порядките; това е едно събитие, едно доста опасно събитие което застрашава самия ученик. Кой застрашава ученикът? Материалистичният мир го застрашава, защото той е създал особен род свят, чрез който изявява претенции, че е някакъв фактор в битието. Но той е фактор до тогава, до когато го занесат в гробницата. Колко къс е неговият път! Колко малък е неговият мир! Не заслужава даже да се занимаваме с него. Но когато става въпрос за  вътрешните сили на ученика, които имат всемирни възможности, се има в предвид едно всемирно бъдеще.

 Ние се спираме главно върху въпроса колко е богат ученика, колко съкровища може той да съхрани в себе си, какви възможности притежава, за да може да организира вътрешните си сили, душевните си сили, да влезе в хармония с тия вътрешни мистични сили и да се изкачи на върха на най-висшите състояния. Пътят на ученика води към висшите състояния. Ученикът за в бъдеще ще разбира живота като състояние, ще знае за факторите, за вътрешните сили. Те ще бъдат ръководство за него, те ще бъдат Учител, съзнание за него. Ето какъв е вътрешният свят за ученика - с нови жители, с нови организатори, с нови професори, с нови учители, с нови събития, т. е. свят изпълнен с изобилието на Бога. Там където има съчетание на вътрешните сили, там съществува изобилието на живота. Какво е сиромашията? Липса на вътрешни сили, липса на богатство във вътрешния свят, ето защо, когато се говори за минали прераждания, ние разбираме, че в миналото известна душа или известен дух е натрупал богатство, т. е. открил известни блага в скритите съкровищници от вътрешните сили, и когато той отново взема форма във физическия свят, той бива кредитиран. Всички тия кредити, всички тия възможности са очертани в неговия физически свят. Тогава вие казвате: Този индивид има благоприятно планетно съчетание. Да, вярно е, богатствата които той е натрупал в миналото, това са все енергии от планетите. Зависи кой ученик от коя планета е взел повече богатства.

Но ще кажете: в реда на нещата ли е това? До кога ще продължава това? До кога, никой не знае. Да можеш да се ползваш от влиянията, от богатствата на всичките планети и на всички слънчеви ядра, трябва време, трябва пространство и вечност. Тогава ще кажете, че ученикът няма тази възможност, да овладее всемирните вселени. Достатъчно е ученикът да осъзнае себе си като вътрешен свят и като вътрешна, сила. Само вътрешните сили могат да се сношават с други те планети, да присъстват в другите планети и слънчеви ядра, защото вътрешните сили, това са зодиаци - показатели за дадено същество, кои сили преобладават в него, кои сили благоприятстват и кои сили са, които го ознаменуват. А всеки ученик трябва да бъде ознаменуван. Той не може да бъде подминат като някаква нисша твар. Щом той е вътрешен свят, с вътрешни сили, не може да бъде подминат. Напротив, ще бъде натоварен с отговорна задача. Каква е тази отговорна задача? Да провежда всемирния план на Бога. Това иска Бог от ученика. Той не иска да създава нещо много, да измисля някакви си хипотези, някакви си неизвестности. Бог иска само ученикът да провежда Божия план. От къде ще разбере той що е това Божи план? Чрез вътрешните си способности. Като организира вътрешно силите си, той ще открие този длан а природата, в планетите, в слънчевите ядра. Колко е широк светът за ученика! Какви необятни предели са пред него! Пред неговия растеж, пред неговото пробуждане! Него го очаква едно тържествено утро, един величествен изгрев, когато окото на ученика ще се отвори и той ще проблесне във вътрешните състояния на живота. Това подразбира ученикът да има една особена пластичност, да има една особена обхода, една особена настройка, едно особено ухание, едно особено трептение и най-после, да има едни особени любовни отношения, които напълно да символизират първичната мисъл.

Ученико, търси и открий първичната мисъл, която е причина за всички следствия, за всички твои съществувания, за твоя живот. За да можеш да провеждаш този Божествен план, да влезеш в редиците на строителите, трябва да намериш тази първична мисъл, тази първична способност. Ние много говорихме за способностите на Първичния и сега пак ще споменем: Ако има нещо да търсиш в природата, в битието и във вечността, то е тази способност, тази деятелност, тази първа възможност. Всичко това е предал; възможност за ученика. Ако ние толкова много дължим за ученика, то е за това защото то е единственото същество, което изучава Божият план, то е единственото същество, което е огряно от лъчите на първичната мисъл. То е единственото същество, в което е затрептяло сърцето на първичната възможност. То е единственото същество, което да открие всемирния план на Бога. Ето защо ние много споменаваме името на ученика. Ние имаме тясна връзка с него. Имаме една сериозна работа с него. Тук не става въпрос кой е прав и кой е крив, коя планета е по-възвишена по степен, коя слънчева система е по-добре организирана. Абсолютно не става въпрос за това. С този въпрос нека се занимават астролозите, графолозите, математиците, физиците и т. н. Тук става въпрос ученикът да открие първичната мисъл в Божия план и да знае положително къде е неговото място, кой е неговият път, каква е неговата цел. Щом научи това, всичко друго за него няма да представлява интерес. Че някоя планета влияела върху друга планета, че някое слънчево ядро влияело върху друго и т. н., за ученика не са интересни, защото те са ясни за него. Той може лесно да открие коя планета влияе върху дадено същество и съобразно със системата, културата на тази планета, това същество се преустройва. Астролозите казват, това е една положителна наука. Това е така, но какво от това, че известно същество се влияе от вътрешните сили на дадена планета? Приема някои добри качества, някои добри чувства, по това не разрешава въпроса. Въпросът специално за ученика е поставен по-иначе. Той трябва да се добере до първичната мисъл на Божия план. Всичко друго е лесно. Когато ти вземеш участие в изпълнението на Божия план, ти ще знаеш дадено същество под чие влияние е. Това е най-лесната работа. Ще видиш неговото външно устройство и ще знаеш какви сили са работили в него да създадат външния му образ. Външният образ е резултат на вътрешните сили. Следователно, окултният ученик на Вътрешната школа, трябва да има вече нов образ, т. е. той трябва да представлява един вътрешен свят. Очите му трябва да бъдат оцветени с най-прекрасният цвят, мозъчното му вещества Да бъде вибри на най-трептящите акорди. Колкото повече мозъчното вещество е под вибрите на всемирната хармония, толкова повече върху него се отпечатват всемирните трепети на първичната мисъл. Тогава ученикът става една солидна мисъл. Това е призванието на ученика – да бъде всемирна мисъл. Но за да не попадне под никакво влияние, за да го предпазим от влияние, ние не му препоръчваме да се втопява в влиянията на астрологичните действия на която и да е планета. Ние подтикваме ученика, ние и препоръчваме да има прякото влияние на първичната мисъл, защото това влияние изключва авторитетите. Ние искаме да освободим ученика, за да не казва: аз трябва да бъда под влиянието за Слънцето, под влиянието на Сириус и т. н. Това е един авторитет. Ученико, за теб има една постигната цел - всемирната първична мисъл на Бога и разумната деятелност и способност на неговия Дух.

С това ние не искаме да ви откъснем от света на влияния та. Колкото и да искате да се откъснете, не може да направите това, защото да се откъснеш от света на влиянията, това подразбира една самостоятелност, подобна на първичната мисъл, за първичната идея. Ние искаме все повече и повече да помогнем на ученика да се освобождава от страничното и да възприема новото, т. е. да открие първична та мисъл, да изпълни Божия план. Това е Божията воля, ако става въпрос за някаква воля. Това не е воля, която действа чрез насилие. Това е воля, която действа чрез трепет, чрез озарение, прозрение и безмълвие.

Прекрасни са полетата на вътрешния свят. Той е богат на полета, богат на върхове, богат на предели. Защо са тия полета, Тия предели във вътрешния свят? Те са като възможности. Втопи ли се ученикът във възможностите, той е вече една действаща върховна сила, която провежда Божия план. По нататък ние ще застъпим въпроса специално за Божия план, но сега имаме за задача да създадем в ученика един прекрасен вътрешен свят и да го запознаем със системите на вътрешните сили. Колкото повече ученикът се посвещава, толкова повече той се чувства, че той е едно изобилие, той е нещо много, че много сили са в него, че той е един цял свят във всичките възможности и явления, в природата, в небето и всички космични предели.

Ето как трябва да се чувства ученикът. Той никога не трябва да се чувства самотен, ограничен, че е нещастен по начало, по съдба. Нека самочувствието нека волята, нека съзнанието в ученика да го подготви, да му помогна да се добере, до тази идея за върховната първична мисъл. Тогава той ще започне да мисли да се проявява като първична мисъл, да действува като първична мисъл и скритият свят ще бъде открит. Това са идеите, които са занимавали всички учители, които са идвали да учат човечеството както на земята, така и на другите планети и слънчеви ядра. Всички тия учители са насочвали мисълта на всяко едно същество към всемирната първична мисъл, Това е новото, това е същественото, това е идеята, това е стремежа. Извън него всичко друго е тежест, угнетение на Духа, дори и отклонение. Ето как ние ви представям Бога. Ние ви го представяме като възможност, като достижение, като вдъхновение, като наука, като върхове, като безкрай, като начало, како всичко. Ето как вие ще бъдете добре запознати с неговия план. Вие ще знаете, защо той се е разкрил като природа, като планета, като слънчеви ядра. Вие ще знаете тайните на неговия промисъл. Тогава няма да се чудите, защо в пространството са създадени слънчеви съзвездия, защо са създадени планети, защо се движат метеори и т. н. Ще ти бъде ясно всичко. Няма да очакваш от някоя обсерватория да ти открият, че има някъде Сириус, Юпитер, че някъде се оформява нов съпътник. Ти ще знаеш плана на това Божествено съзнание. Трябва ученикът да се стреми към това Божествено съзнание, да знае къде какво става, Необходимо ли е? Разбира се че е необходима. Какво друго ще знаеш? Как да ядеш? Как да се къпеш? Това е еснафщина.

Но ще дойдат духове и ще ти кажат: това не е за теб. Това е възгордяване. Невъзможно е да се мисли за абсолютното, за безкрайното. Ти мисли как да се справяш с условията и да имаш известни отношения. Това е еснафщина. Стремейки се към върховните предели, ученикът изработва, едно първично съзнание или тъй наречено Божествено съзнание, чрез което може да осъзнава истината за живота, истината за душата, истината за Духа.

Ученико, това ни диктува любовта към теб. Ако има някаква сила във всемира, която не може да са ограничи, не може да се спъне, това е всемирната любов. За любовта няма прегради. няма пространство, няма дори и вечност. Тя навсякъде прониква, защото е деятелност на Бога. Чрез тази деятелност любовта, Бог се е проявил в битието и то какво прекрасно битие, каква красота, какъв всемирен чар! Да гледаш и да се ненагледаш, да чувстваш и да не бе нарадваш! Какъв прекрасен мир! Какво прекрасно битие, каква прекрасна стройна система.

Но ще кажете: дайте ни скици, дайте ни чертежи, за да знаем как да почнем, от къде да почнем и какво ще ни ползва, Ученико, първите наставления които можем да ти дадем, то е да започнеш да размишляваш. Колкото повече тази деятелност, размишлението у теб, се разшири, толкова повече тия всемирни светове минават през теб и стават твоя мисъл. Къде е твоето величие? Твоята мисъл да представлява всемирните светове, всемирната хармония, всемирната светлина и всемирната любов. Голяма мисъл, богата мисъл, всемирна мисъл! Мисли и разсъждавай. Това ти препоръчваме. Така ще чуеш шепота на ония великани, които са като инструктори и които провеждат системната работа както на астрологията, така и на живота. Мисли и разсъждавай. Ето към кой връх те водим. Когато се изкачиш на този връх, ти ще мислиш, ще размишляваш, защото там няма други условия, няма други фактори, които могат да те отвлекат. Твоята мисъл там става вихрена, политаща в необятността. Тогава ти ще бъдеш необятност. Ние говорим на твоята душа и на твоя дух да бъде необятност, да излизаш от това тяло, да се пренасяш в другите пространства, към другите сфери, към другите ядра и слънчеви системи, да можеш да помогнеш във всеки момент на най-нуждаещия се. Помощта тук се явява като необходимост, защото когато деятелността е ознаменила развитието и съвършенството, тя провежда тази система помощта. Да можеш да организираш твоите вътрешни сили на своя дух и на твоята душа в едни специфични, специални ядра, това е, едно голямо достойнство.

Ученико, заживей с това достойнство, прецени това достойнство, обогатявай това достойнство, не давай ухо навън как се произнасят за теб, какво е тяхното мнение за твоята особа. Пази достойнството си. Пази достойнството си така, както, се пази най-високия връх в света. Бъди един такъв връх за да потекат духовните сили като потоци, като вълни и да обновяват живота. Да бъдеш в помощ на обновлението на живота. Да бъдеш в помощ на разцъфтяването, на разкрасяването на душата, да бъдеш в помощ на усъвършенстването на твоя дух, това е твоето предназначение. Ти си една първична деятелна способност. Ти се една способност. Щом си способност, чрез теб ще си послужат Духът и душата. Щом не си способен, Духът и душала ще се абстрахират от теб и ти ще бъдеш без душа и без дух. Следователно, бъда способност. Какво се разбира от това. Да имаш едно богато минало, да си струпване на енергии, на богатства, на светлина и на живот. Ти си един вътрешен свят. Като вътрешен свят, дай условия на душата и на Духа. Дано тази мисъл ти стане понятна. Щом научиш истината кой си ти, няма да ти бъде чудно. Помни за вътрешните сили, които започнаха да изграждат твоя нов свят, който ще послужи за обиталище, за университет, за светиня на светлите същества, които ще дойдат - на земята.

Както виждате, ние специално наблягаме на това и ако вие не чуете, ние другаде ще се спрем, защото светли същества идат на земята и трябват светилища, върхове. Сега се изпълнява едно поръчение, т. е Божия план и това поръчение легна върху вас. Вие дълбоко трябва да се замислите. Да, дълбоко трябва да се замислите. Вашата мисъл трябва да бъде устойчива, праволинейна. Каквито изпитания и съблазни да дойдат, каквито и противоречия да дойдат, знайте, че вие обещахте да възприемете вибрите на първичните мисли на Бога, която ви въвеждат да изпълните, Божия план. Нищо друго не се иска от вас. Това е вашата върховна цел. Така Бог ще ви обикне. Впрочем, той ви обича, но сега ще ви обикне като някаква особа, като един прекрасен вътрешен свят, с който душата се разкрасява и Духът се обогатява. Дайте място за присъствието на Божия Дух. Бъдете място за присъствието на Божия Дух. Бъдете място за присъствие на Божията душа. Обичайте вашето призвание. Обичайте името ученик. Никакво друго име да не ви интересува. Това е единственото име, което е съчетано със системата на първичната мисъл.

Учете се, за да знаете. Търсете, за да откриете. Вървете, за да стигнете. Размишлявайте, за да откриете. Научете се от приливите на тия ръководни сили, които идат да украсят нашия духовен свят. Помогнете на вътрешните сили, които имат за задача да възкресят вашето битие, да го изведат от неблагоприятните условия и да го втопят в многото възможности.

Вървете смела. Не се обръщайте назад да си опомните за вашето минала. То не трябва вече да ви интересува. Преобразени, живейте в настоящето и заживейте в бъдещето.

12 Януари 1956 г.