436. Светлинните навици

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 436-то

СВЕТЛИННИТЕ НАВИЦИ

Във външния свят ученикът ще придобие навици, които в последствие са станали негова природа. Външният свят се подържа от тия именно навици. Заради навиците си, човек може да унищожи дори себе си. Такива дълбоки корени са пуснали неговите навици в живота му. Той по навик живее, по навик се подвизава, по навик действа, по навик капризничи, по навик лъже, краде и т. н. но той и не подозира от къде е наследил тия навици. Кой е инструкторът, учителят, който е създал тия навици, които го представят като свят. Слугува той на една сила, която му въздейства и която провежда една особена система за живота. Пита се, коя е тази сила, която провежда тази система? Духовно просветеният, ученикът на вътрешния живот знае, че това е системата на второто начало. Той знае, че има две начала в битието и че това е второто начало, т. е. тъмния свят, тъмната ложа. Всички казват, че има едно начало и приписват на това Първично начало своите навици, своя характер. Там е голямата грешка и на историците и на богословите и на всички останали. Ученикът на вътрешният свят знае положително, че има две начала. Едното начало е първо, а другото е второ. Първото начало е Бялата ложа, а второто начало е чертана ложа, тъмната ложа.

Когато изнасяме тия неща, ние искаме да подчертаем ония условности, които са като навици във външния свят, върху които лежи целият човешки род. Понеже планетата Земя не е от първородните, понеже тя е втора рожба, затова в нея е и второто начало. Първите рожби са слънцата, а рожби на второто начало са планетите. Като знаете това, трябва да си създадете една магическа операционна система, чрез която да определите от коя система, от кое начало са вашите навици - от първите или от вторите, от Бялата ложа или от черната, от тъмната ложа, от първите, слънчевите ядра или от вторите, от планетните ядра. Тук се иска един велик ум, чрез който може да се направи една такава констатация, едно такова изследване и проникване, да може най-после ученикът да направи коренна разлика между силите на външния свят и силите на вътрешния свят. Когато проследи своите навици, тяхното начало, навярно тогава ще се заеме да коригира напълно своите действия, своите похвати, своите движения, дори и опитности, защото когато става въпрос за навици, създават се и опитности. Много от човечеството е наследило опитности чрез своите навици. Но специално за ученика, който влиза в света на Първото Начало на слънчевите ядра, се поставя въпроса какви навици ще си създаде, т. е. кои сили ще оперират в него, за да му създадат навици от първите слънчеви ядра.

Ето къде е трудността. Той трябва да направи разлика, трябва да разграничи коя материя е от външния свят и коя енергия е от вътрешния свят. Тънък ум, дълбоки, необятни умове се иска, за да може да се разбере тази дълбока истина, която датира от Първото начало и която потвърждава и второто начало. Тепърва ученикът има да изучава контрастите, навиците и опитностите. Тепърва той ще направи разлика между себе си и онова, което е пред него и зад него. Две посоки има той. Напред някога е отклонение. Това е неговото движение, защо то ако би вървял все напред, какво би станало с него? Той не би имал нито дом, нито държава, нито континент, защото напред се разбира да тръгнеш и да не се върнеш, да не спреш. Но ученикът е още при условия, когато се движи в кръг, със счупени линии, в триъгълника. Ученикът още не е способен, не е достатъчно просветен, не е достатъчно силен да върви по права линия. Правата линия подразбира да вървиш в безграничното, в безкрайното. Може ли ученикът да си представи какво е това безгранично, това безкрайно? Кога той ще направи това? Когато напълно осъзнае въплъщението на Първичното начало в себе си, когато открие своята родина - първичните слънчеви ядра. Дотогава той в като скитник, като пришелец, като чужденец в планетите. тепърва се прави опит и то специално върху ученика да може да се създаде поне едно малко ядро, подобно на слънчевото ядро. Защо се прави това? Защото в голямата идея в необятната любов на Великото първично върховно начало стои идеята всички планети да станат слънчеви ядра, да се втопят в Първичното начало. Тази голяма, всемирна идея се лансира от светлите същества от панти века. Такава дейност е отбелязана върху планетата Земя в миналото посредством езотеричните окултни школи.

Както виждате, каква грамадна, каква всемирна работа предстои на великите същества, на светлите сили - да осветят земята, да създадат това светлинно ядро, да създадат планетата земя подобно на слънчевото ядро. Наистина, тия светли сили са координирали планетната система така, че когато се движи тя с неимоверна бързина около централното ядро - слънцето, тия планети имат условия да имат това равновесие, тази възможност да се ползуват от вибрите на слънчевото ядро. Тези светли същества са връзката с планетите. Те пазят, те координират, те канализират всички тия планетни енергии, да не би някоя да направи отклонение и да стане космична катастрофа. Тия светли същества са заели поотделно да създават върху всяка планета и слънчеви ядра. Такова ядро е създадено и на планетата Земя. Благодарение на това ядро са дошли много посветени и велики учители, които са правели, които са донесли знания, разбирания, светлина от строя, от системата на слънчевия свят. Благодарение на това присъствие на светли сили, върху земята се създават условия за велика култура, за Божествен живот и за присъствие на мировата любов като ръководство. Благодарение на тия условия, създават се възможности да се групират души, които имат вече светлината, които имат сериозна цел и задача за своето предназначение, какво трябва да извършат, какво да постигнат и открият. Тяхната задача е да получат тази способност на откриване. Благодарение на тия светли сили, магията на откриването става вече за тях една вглъбена душевна мечта, един душевен копнеж и стремеж към по-висок идеал, към по-висшите върхове, към по-далечните предели, към света на слънцето.

Ето как ученикът разбира нещата. Какъв мечтател е той! Когато наблюдава слънчевия свят, той си създава вече прекрасни образи, прекрасни сфери, прекрасно бъдеще и безсмъртна идея за великото, светлото, за великото Божественото, за великото безсмъртното, за великото трептящото. От планетата Земя той наблюдава слънцето дълбоко замислен, с упование и надежда утре за по-светъл ден, за по-светъл слънчев лъч, който ще стане въплъщение в него и всичко ще се преобрази в него, ще получи вътрешни нови светлинни навици.

Така ученикът мечтае, така той се е вглъбил в сферата на светлината, че не го интересува вече външния свят, външните събития, катастрофите и т. н. Защо? Защото той се пременява вече като светла сила, която трябва да постигне, да насели светещия свят, света на слънчевите лъчи. Така замечтан той вече е едно проникване. Ако богословът трябваше да падне в транс, за да види откритието, то ученикът на Върховната школа посредством дълбоко съсредоточение, посредством дълбоко уединение и съзерцание има същата способност. Той придобива същите качества, дори и повече, защото слънчевият свят за него е вече истинско откриване.

Ученико, до сега религията те е възпитавала, ти е създала навици на морал, на богопочитание, на братолюбие, но религията не ти е дала откриването, не ти е открила пътя към слънцето. Религията казва: обичай Бога. Да, обичай Бога, но човек стои и казва: какъв е този Бог, когото трябва да обичам. Каква е неговата сила, неговата същина, неговото начало и т. н.? За ученика съвсем другояче стои въпроса. Ученикът започва да изучава Божествените същности, Божествените безсмъртности, Божествените безкрайности. Ученикът придобива способността да се вглъбява във великото Първоначало.

Ето какво е неговото откриване. На земята е имало откриватели - мореоткриватели и др такива. Така и в ученика има вече една вътрешна способност, една вътрешна ориентировка. един вътрешен усет, който му открива, що е велико откриване Колко то повече се вглъбява, колкото повече заживява с трептенията, с опитите на това откриване, толкова повече той е нов вътрешен свят, в който се съдържат системите на Първото начало.

И тъй, ученико, ти вече имаш цел, имаш бащиния, имаш свят, имаш хоризонт, имаш майка и баща, братя и сестри, имаш учители, имаш жреци, имаш Бога. Защо? Защото си в недрата на Божията същина, защото си в душата на Божия огън, защото си в трепета на върховния му дъх. Къде е твоето щастие? Щастието за тебе е в това, че ти вече напущаш външните навици на тъмната ложа, напущаш пределите на тъмната ложа, ти вече се освобождаваш от магията, от обаянието, от изкустното хитруване на тъмната ложа. Лесно ли ще бъде това? Мислиш ли, че тия духове, че тия агенти така лесно ще се справят с теб? О, не.! Тук е борбата. Ти си в една жестока борба. За да напуснеш тъмното. царство и да навлезеш в зоната на светлото царство, защото има една граница, пазеща от две армии-едната от черната ложа, а другата от бялата ложа, трябва да се промъкнеш хитро от пределите на черната армия, която сега има тук агенти и слуша. Но благодарение на светлинните звуци, тия агенти не могат да присъстват, но са някъде на близо. Те не могат да узнаят тайната. Ето в какво се състои тази тайна: как да преорганизираш себе си своите навици, защото ти без навици не можеш. И когато почнеш системно да създаваш навици, непременно ще срещнеш противодействие от страна на старите навици. Точно там старите навици ще окажат своето влияние. Но независимо кое влияние от къде идва, ти едно влияние задръж - светлинното влияние на слънчевия свят, за да можеш хитро, мъдро, незабелязано да се промъкнеш през оградата на тъмната ложа и да се добереш до моста на светлите същества. Това е голямо изкуство. Може ли да се овладее това изкуство? Може посредством известна система, т. е. посредством една особена вътрешна подготовка, която се състои в следното: не взимай храна от бакалницата на дявола. Не пий вода от стомната на дявала. Не се удовлетворявай от прелестите на дявола. Не се забавлявай с чудесата на дявола. Никога не благувай, не се подавай на каквато и да е влияние, което иде от системите на дявола.

Но ще кажете: има ли дявол? Има черна ложа, има черна култура, има черен строй, има и черна наука. Ето къде е борбата. Тази борба е доста сложна. Защо? Защото трябва да се справиш с едно минало, с едно много интересно минало. Какво е това минало? Вие сте попаднали във водовъртежа на второто начало и всички казвате: как така? Ние имаме едно начало. Сега обаче вие трябва да разрешите въпроса в друга светлина, да се коригирате, да проследите вашето минало, какво ви е дало то, как ви е представило, с какво ви е хранило, поило, обличало и удовлетворявало. Като проследите това начало, вие ще видите дали съществува някаква осанка на безсмъртие или всичко е в грозота, в тъмен образ. Щом така се коригирате, вие ще бъдете неволно подети от светлите сили, които имат задачата да ви създадат вече светлинни навици. Предстои ви сега вътрешни светлинни навици в движение, в слушане, виждане, обоняние, осезание, в трепета, в прилива. Трябва да виждате вече нови образи, нови представи, нови откривания. Тогава напълно ще бъде открит вътрешният свят.

Колкото и да ви говорим за този вътрешен свят, той трябва да се опита, за да имате вече нови навици, които рязко се различават от тъмните навици. Колкото повече създаваш светлинни навици в себе си, толкова повече светлина се излива върху теб, толкова повече светлина радиира в теб и по такъв начин се създава едно макар и малко светлинно ядро, т. е. място на присъствие на слънчевите сили.

Но ще кажете: нима последната ни цел, последният ни обект е слънцето? Ученико, придобий този обект, завладей този обект, постигни тази цел, а от там нататък ще ти се каже какво, да правиш. Безгранични са възможностите на Първичното начало у Бога. Много системи има да проучваш и да откриваш. Ти си най-микроскопичното и най-голямото. Такава възможност имаш ти - да бъдеш в най-микроскопичното и в най-голямото. Но за да бъдеш такава способност, необходими са ти светлинни навици, да навикнеш да бъдеш такъв. А там е трудността. Казва се на ученика, че трябва да бъда вегетарианец, т. е. че трябва да напусне онази органическа храна, която съдържа токсини, която съдържа способността на второто начало, което се явява като петно, като кал върху твоето светло тяло, но трудно той се справя с тези въпрос. Говори му се за въздържание от напитки, от много и много изкуства на тъмната лока. За да има представа в себе си като безсмъртна опитност, той трябва да има вече светлинни навици, навиците на светлите същества, маниера на светлите същества, на тези същества, които имат вече обекта, които имат вече целта.

Когато казваме, че ти си във възможностите на най-микроскопичното и във възможностите на най-голямото, то е да те закърмим, да те упоим, да те нахраним от благата на светлинния свят. Тия блага ще дойдат като трепет у вас, като светлина в твоя ум и като пламък в твоето сърце. Нека пламти вече сърцето ти. Имай една възлюблена. Тази възлюблена да бъде светлинния свят. Обичай тази възлюблена, обичай тази богиня, обичай тази дева, обичай чистия светлинен свят. Когато така се пренесеш с цялото си същество, с цялата си мисъл, с цялото си чувство в светлинния свят, тогава това вътрешно безсмъртие у теб ще та разказва, ще те въвежда, ще те вдъхновява, ще те посвещава, за да можеш да овладееш великото изкуство на Божия Дух. Това е твоето бъдеще.

Но ще кажете: какво да правим с настоящето? Как да се справим с настоящето? Ученико, ние ти описахме какво е твоето положение, казахме ти къде си и как ще откриеш светлите помощници, светлите адепти, които са тих глас, които са радост и копнеж в теб. Създай повече светли навици в себе си. Така ти ще имаш тяхната опитност, ще опиташ същината, ще опиташ светлината, ще опиташ тайната на Бога.

В това размишление ние засегнахме един доста сериозен въпрос, за който и тъмната ложа няма да ни прости, но ние си позволихме да я вържем. Ние я изхитрихме и тя е вързана. Когато си свършим работата, ще я развържем, т. е. като прекратим нашето размишление, ще я развържем, но опасността е доста голяма. Върху кого? Върху вас. Какво се иска специално от ядрото? Да ограждате ядрото с вашата мисъл, с вашата дейност, с вашия стремеж, с вашето влияние, с вашите светли навици, за да можете да издържате на ударите от засадите, които биха ви се устроили. Вие имате вече исторически опити. Вие знаете, че всички такива ядра са бивали атакувани. Така беше атакуван и прикован на кръста самия син Божи, както го наричате Христос. Тъмната ложа жестоко го порази. Защо? Защото беше самотен. Нямаше кой да му помогне. Нямаше на земята светли сили, въплътени в плът, въплътени в образи, които да му помогнат. Казано беше наистина, че ангели Божии ще му слугуват. Ангели Божии му слугуваха, но те му слугуваха в неговия вътрешен свят. А колкото се отнася за неговото присъствие във външния свят, борбата там беше жестока и тъмната ложа нанесе голямо поражение. Но, независимо от това поражение, бялата ложа възкреси живота, дейността, идеята, влиянието в силата на безсмъртието. Не е имало велик учител, на когото да е било розово положението на земята, във външния свят. Всички учители са бивали атакувани, гонени. Борбата е била жестока, затова и земята е закъсняла със светлинни ядра. Затова я наричат 13-та сфера, една от тъмните сфери. Сега обаче земята влиза в нова ера, светлите зодиаци така ще й въздействат и помогнат, че по нея ще се родят признаците на светлинната слънчева култура. Ето, вие сте вече едно ново начало, т. е. вие вече се определихте към Първичното начало. Вашата любов, вашите копнежи, вашите дихания са залог, че ще се въплъти у вас системата на Върховното първично начало. Старият свят, старият живот и Вторичното начало. Вие е ще го изоставите, за да просветне, за да се посветите. Това е желанието на светлите същества, това е устремят на Божия Дух и най-после, това е задачата на великите учители - да ви посветят в системата на слънчевите ядра.

Не се подценявайте, но създавайте в себе си такива навици, които да ви приравнят със слънчевите сили. Вие вече не сте тъмни сили, не сте крадци, лъжци. убийци и блудници. Вие сте потомци на светлите сили. Следователно, каквато и малка част тъмни петна да има у вас, бързайте, не се бавете, не се вайкайте, не се оплаквайте, не лягайте на легло, но вземете слънчевата четка и всичко очистете от себе си, за да бъдете прилични, прекрасни, красиви, идейни. разумни, учени, художници, поети, композитори, да носите жизнеността, да носите Духа, да носите богатата необятна душа и да се проявите като изобилия, богато сърце. Това ви желаем. Ние искаме да ви срещнем все по-красиви, все по-чисти по този път, т. е. искаме да ви видим с нови, светлинни навици.

Бъдете сърце на живота. Нека вашето сърце бъде светилището на светлите навици. Нека във вашето сърце бъде огъня на Божия живот. Нека във вашето сърце бъде присъствие на най-богатите същества, на най-силните същества, на най-великите същества с безсмъртни души, с безсмъртни духове, за да може да се ознамени върху земята новата светлинна култура, културата на Великото всемирно бяло братство.

8 Март 1956 г.